Приложение №5 д. Потенциални бъдещи инфраструктурни проекти, които биха могли да доведат до физични модификации



Дата18.06.2018
Размер93.69 Kb.
#74765
Приложение №5.1.2.д.
Потенциални бъдещи инфраструктурни проекти, които биха могли да доведат до физични модификации:
Изграждане на АМ „Струма”Лот 3.2


  1. Описание на основните характеристики на новата модификация/дейност

АМ „Струма” е трасе с дължина от около 150 км, разположено в югозападната част от страната между пътен възел „Даскалово” (до гр. Перник) и границата между България и Гърция при с. Кулата. Автомагистралата преминава успоредно на р. Струма, включително и през природни забележителности като Кресненското дефиле.

Автомагистрала „Струма” е разделена на четири лота :


  • Лот 1, от Долна Диканя до Дупница;

  • Лот 2, от Дупница до Благоевград;

  • Лот 3, от Благоевград до Сандански;

  • Лот 4, от Сандански до пресичането на гръцката граница при Кулата.

Лот 1, Лот 2 и Лот 4 са завършени и пуснати в експлоатация.


Неизградената част от АМ „Струма”, Лот 3 „Благоевград-Сандански”, започва от км 359+000 (край на Лот 2 – южно от с. Бараково и източно от р. Струма) до км 420+624 (начало на Лот 4, на около 500 м от с. Ново Делчево) с обща дължина около 61.624 км.

Лот 3 е допълнително разделен на следните участъци, както са показани на долната карта (фигура № 5.1.4.a):



  • Лот 3.1 между Благоевград и Крупник - от км 359+000 до км 376+000;

  • Лот 3.2 от Крупник до Кресна - предмет на настоящата ОВОС (от км 376+000 до км 397+000). Този участък преминава през пресечен терен, като основната му част е в Кресненското дефиле;

  • Лот 3.3 между Кресна и Сандански - от км 397+000 до км 420+624.

Проектът за изграждането на АМ „Струма” е част от Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г., по която беше финансирана реализацията на Лотове 1, 2 и 4, както и подготовката на Лот 3. Изпълнението на Лот 3 е предвидено за програмен период 2014 - 2020 г. Проектирането и строителството на инвестиционното предложение ще бъде финансирано като приоритетна допустима дейност по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014 – 2020 г.




Фигура №5.1.4.a АМ „Струма“ Лот 3

Във физикогеографско отношение Лот 3 на АМ „Струма” преминава през Южнобългарската провинция, Рило-Родопска област, Средно-струмска подобласт (по Мишев, 1989).


Трасето на Лот 3 е разположено в чувствителен от екологична гледна точка район. През по-голямата си дължина трасето се намира в близост до поречието на река Струма и в ивицата, включваща съществуващия път Е79 и жп линията „София – Кулата“. Трасето има пресичания с Е79 и с други републикански и общински пътища, реки, железопътни линии, газопроводи и др. Проектните трасета преминават през три котловини (Благоевградска, Симитлийска, Санданска) с равнинен характер и два планински участъка.
Трасето на Лот 3.2 преминава през защитени зони по НАТУРА 2000, както следва:

  • Защитена зона „Кресна-Илинденци” (идентификационен код ВG0000366). Защитена зона по Директива 92/43/ЕИО за опазване на природни местообитания и на дивата флора и фауна;

  • Защитена зона „Кресна” (идентификационен код ВG0002003). Защитена зона по Директива 2009/147/ЕО (директива за птиците).

За изпълнение на Лот 3.2 Възложителя предлага 4 варианта:




  • Вариант Г20 Син

  • Вариант Г20 Син

  • Вариант Дълъг тунелен вариант тунел „Кресна”

  • Вариант Г7/10.50




  1. Представяне на полезните цели, за които допринася новата модификация/дейност

Трасето на Автомагистрала „Струма” е част от приоритетен проект 7 на Европейския съюз за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа, включващ автомагистрална ос Игуменица/Патра - Атина - София - Будапеща.

Цялостното завършване на автомагистралата ще осигури значително подобрение на пътната мрежа в Югоизточна Европа и ще създаде условия за засилено сътрудничество между страните в южната част на Балканите. Завършването на магистралата е от стратегическо значение за развитие на регионите и за осигуряване на пряк маршрут през България към Егейско море.

Това е най-натовареното трасе през България по направление север-юг. Съществуващият първокласен път Е79 няма необходимите технически характеристики за осигуряване на скорост и безаварийност на европейската пътна мрежа. Географските условия и характеристиките на релефа по съществуващото трасе - Кресненското дефиле - предопределят тежка пътна обстановка, обрушване на крайпътните скатове, вкл. пропадане на платното в р. Струма при пълноводие и висока вълна. Автомобилите се движат по поредица от завои с малък радиус, ограничена видимост и по една лента за движение във всяка посока, като няма разделителна ивица между насрещно движещите се МПС, нито възможност за аварийно спиране. Пътят е с висок риск от ПТП, висок процент човешки жертви и без алтернатива за направлението „София – Кулата” към момента. Завършване на автомагистралата ще допринесе за пътната безопасност и осигури по-сигурно движение.



  1. Какво е въздействието на новата модификация/дейност върху състоянието на водното тяло

Инвестиционното предложение попада в средната част от поречието на река Струма. В тази част от поречието на р. Струма, засегнати от различните предложени от Възложителя проектни варианти – от гр. Симитли, до непосредствено след гр. Кресна, са р. Струма и нейни леви притоци. Това са последователно от север на юг реките – Градевска, Брежанска (изв. и като Резена), Лудата, Мечкулска, Ощавска (изв. и като Дяволска) и р. Влахинска. Съгласно ПУРБ тези реки са засебени към определени повърхностни водни тела. Виж таблица №5.1.4.1.
Независимо от това кой от предложените от Възложителя варианти ще бъде избран като основен рецептор (зона на въздействие) се явява р. Струма в тази част от поречието й.
Таблица №5.1.4.1: Повърхностни водни тела, попадащи в обхвата на различните варианти на ИП (съгласно ПУРБ 2010-2015):


Код на водното тяло

Описание на водното тяло

Актуализирани Водни Тела в проекта на

ПУРБ 2016-2021

Код на водното тяло

Описание на водното тяло

Обща оценка на ЕС/ЕП 1-5, U

Оценка на ХС

BG4ST500R048

Река Струма от вливането на р. Благоевградска Бистрица до вливане на р. Ощавска (Дяволска)

BG4ST500R1048



р. Струма от вливането на р. Стара Река до вливането на р. Сушичка

4

U

BG4ST500R057

Река Струма от вливането на р. Ощавска до вливането на р. Белишка (Шашка)

Няма промяна във ВТ



3



U

BG4ST500R052

Река Градевска от вливането на река Осеновска до вливането й в р.Струма

BG4ST500R1052

Няма промяна в описанието



2

U

BG4ST500R054

Река Брежанска (Резена) от изворите до вливането й в река Струма.

Няма промяна във ВТ



2

U

BG4ST500R055

Река Лудата от изворите до вливането й в река Струма.

Няма промяна във ВТ



2

U

BG4ST500R056

Река Ощавска (Дяволска) от изворите до вливането й в река Струма.

BG4ST500R1056




р. Ощавска (Дяволска) от кота 1510 м. до вливане в р. Струма

U

U

BG4ST500R059

Река Влахинска от вливането на река Синанишка до вливането й в река Струма.

Няма промяна във ВТ



3

U




Екологично състояние

 1

Отлично състояние

 2

Добро състояние

 3

Умерено състояние

 4

Лошо състояние

 5

Много лошо състояние

 U

Неизвестно състояние


Екологичен потенциал

 1

Максимален потенциал

 2

Добър потенциал

 3

Умерен потенциал

 4

Лош потенциал

 5

Много лош потенциал

 U

Неизвестно състояние



Химично състояние



Добро състояние



Недостигащо добро състояние

 U

Неизвестно състояние

Въздействие може да се очаква върху хидроморфологичните особености на повърхностните водни тела в зоните на пресичане (премоствания) или корекции на повърхностни водни обекти от съоръженията на ИП – мостове, виадукти и водостоци, подпорни стени засягащи речното корито, като има риск да се намали проводимостта на речните корита на реките в засегнатите участъци и се създаде опасност от подприщване на реките. Незначително и локално въздействие се очаква и по отношение повишение на неразтворените вещества в речните води, когато се изпълнява фундиране в речните корита и при подготовка на бреговите участъци (разчистване на дървесна, храстова и тревна растителност, и негодни за фундиране скални разновидности – почви, тини и др.), заустване на дренажни води при прокарване на тунелни изработки, нежелателно изхвърляне на отпадъци в речните легла.


По време на експлоатация на ИП могат да се очакват въздействия от емисии на вредни вещества основно в случаи на аварии (главно с течни товари) или прекомерно използване на материали за зимно поддържане на проходимостта на пътя. Случаите на аварии, и особено тези с разливи на течни товари и вещества, са изключително редки и не могат да предизвикат дълготрайно въздействие върху състоянието на повърхностните водни тела. Зимното поддържане се извършва по утвърдени и съобразени с опазването на околната среда разходни норми, поради което също може да се приеме, че въздействието е локално и краткотрайно. Като такива могат да се посочат Cl, SO42-, Na+, Mg2+ и др. от размразяващи субстанции, използвани против обледеняване на пътното платно. Използването на размразяващи субстанции ще бъде крайно ограничено, имайки предвид, че средната зимна температура е около +2С.
С оглед на горепосочените потенциални въздействия и за изпълнението на заложените цели за водните тела е необходимо при проектиране на съоръженията да се предвидят мерки, обезопасяващи повърхностните водни тела от замърсяване в процес на изграждането и експлоатацията им, както и за предотвратяване на промяна в хидроморфологичното състояние на повърхностните ВТ.
Тези смекчаващи мерки ще бъдат планирани в резултат на извършения ОВОС, така че максимално да се намали негативния ефект върху околната среда, в частност водните екосистеми.
Различните алтернативи за варианти на трасе за подобряване трасето на Лот 3.2, както и „нулева” алтернатива ще бъдат разгледани в доклада за ОВОС и ще бъде направен избор на вариант за реализация с възможни най-малко неблагоприятни последици върху околната среда.

Както споменахме по-горе, независимо от това кой от предложените варианти ще бъде избран, предвидените дейности по проекта на АМ Струма е възможно да окажат въздействие и да възпрепятстват постигането на добро екологично състояние (ДЕС)/добър екологичен потенциал (ДЕП) за цитираните по-горе повърхностни водни тела, в частност ДЕС/ДЕП на БЕК (Биологични Елементи за Качество), поради потенциалното хидроморфологично изменение на естественото състояние на речното корито и брегове.
Каталог: docs -> plans -> purb1621 -> PrR5
purb1621 -> Приложение №2 а. Паспорти на типовете „езера” в збр за бу l1: Алпийски глациални езера
purb1621 -> Закон за биологичното разнообразие зв закон за водите
purb1621 -> Приложение №2 г. Земеползване във водосборната площ на повърхностните водни тела
plans -> Закон за водите и Методика за оценка на риска от наводнения Съдържание
PrR5 -> Приложение №. 1 г Бъдещи инвестиционни мерки от ПоМ на пурн 2016-2021, които биха могли да доведат до физични модификации


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница