Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите


Анализ и оценка на капацитета по институции



страница2/17
Дата29.04.2017
Размер2.72 Mb.
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

6.2Анализ и оценка на капацитета по институции

6.2.1Министерство на околната среда и водите


Функции

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е централна администрация на изпълнителната власт, юридическо лице на бюджетна издръжка. Мисията на МОСВ е да съхрани природните богатства на България и да осигури здравословна околна среда за населението й. МОСВ разработва и провежда националната политика по околната среда и водите в Република България.

Основните функции на министъра на околната среда и водите са определени в Закона за опазване на околната среда. Тези функции са свързани с разработването и осъществяването на националната политика в областта на околната среда и водите, и имат пряко отношение и към управлението на водите. Министърът на околната среда и водите:


  1. разработва с компетентните органи на изпълнителната власт (в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други) политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

  2. ръководи чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Националната система за мониторинг на околната среда;

  3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

  4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;

  5. издава заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждава методики;

  6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

а) издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;

б) утвърждава методики за ОВОС;

в) издава норми за рационално използване на възобновими и невъзобновими
природни ресурси;

г) осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;

д) утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда;


  1. ежегодно подготвя и внася в Министерския съвет доклад за състоянието на околната среда, който след приемането му се публикува като Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда;

8. организира и координира дейностите по финансовия инструмент на Европейската комисия за околна среда (LIFE+).

9. подготвя и представя в Европейската комисия доклади за прилагането на нормативните актове от правото на Европейския съюз в областта на околната среда.

МОСВ самостоятелно или съвместно с други министерства разработва и внася за приемане от Министерския съвет:


  • концепции, стратегии и програми за развитието на околната среда и водите;

  • проекти на нормативни актове, решения и разпореждания;

  • проекти на международни договори.

Министерството управлява програми и проекти в сферата на околната среда и водите, финансирани от предприсъединителните фондове, Структурните фондове, Кохезионния фонд и други финансови инструменти на Европейския съюз (ЕС) и от други международни финансови институции и донори, и осигурява ефикасното и правомерното управление на тези програми и проекти. МОСВ е компетентен орган по изпълнение на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г.”, чиято главна стратегическа цел е подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура.

МОСВ изпълнява функции, свързани с докладването на национално и международно ниво в областта на околната среда и водите, както и с информирането на обществеността.

За осъществяване на своите отговорности и задачи, министерството разработва политики по отделните компоненти на околната среда и факторите на замърсяване, със съответни стратегически цели и програми за изпълнението им, чрез които се постигат ползите за обществото.

Конкретните функции на МОСВ в областта на водите са подробно регламентирани в Закона за водите (ЗВ). Министърът на околната среда и водите осъществява управлението на водите на национално ниво. Най-общо правомощията му включват политически, методически, координиращи, изпълнителски и контролни функции и дейности, насочени към осигуряване и опазване качеството на водите (изработване на политики, планове, програми и мерки); дейности, насочени към установяване на контрол на емисиите (издаване на разрешителни, контрол) и дейности, насочени към установяване на общи правила за мониторинг и докладване на данните.

Министърът на околната среда и водите изпълнява следните основни функции:



  • осъществява държавната политика за управление на водите;

  • разработва и предлага за приемане от Министерския съвет „Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор”;

  • предлага за приемане от Министерския съвет:

  • плановете за управление на речните басейни;

  • плановете за управление на риска от наводнения;

  • разработва национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите;

  • издава разрешителни за водовземане и/или водоползване в предвидените в ЗВ случаи;

  • организира и ръководи мониторинга на водите и на зоните за защита на водите;

  • определя санитарно-охранителни зони.

МОСВ изгражда, развива и поддържа информационни системи за събиране, обработка, анализ, съхранение и разпространение на данни във връзка с управлението на Националната система за мониторинг на околната среда, в частност, за мониторинг на водите. Министерството създава и поддържа база данни за подземните води, в т.ч. минералните води. В процес на разработване са ГИС и бази данни за управление на водите, които ще съдържат както наличната към момента информация за границите на България, границите на районите за басейново управление на водите, за административните граници на областите и общините, за населените места и пътищата, за реките и границите на водосборите им, така и специално разработени за целите на управление на водите слоеве и атрибутни таблици (или бази данни) към тях.

МОСВ съставя и поддържа публични регистри, които са регламентирани със Закона за водите, както и регистър на заявленията за достъп до информация. Съставя бюлетини за състоянието на водите, както за всеки район за басейново управление, така и обобщени за цялата страна.

МОСВ разработва, във взаимодействие с другите компетентни институции и ведомства, годишен „Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България”.

Министерството изготвя също:



  • Национални доклади по изпълнение на изискванията на Европейското законодателство в областта на водите;

  • Национален доклад за изпълнение на изискванията на чл.8 от Рамковата директива по водите относно програмите за мониторинг на водите;

  • Национален доклад за управлението на водите на речно басейново ниво в Република България - Преглед на изпълнението на изискванията на чл. 5 и чл. 6 от Рамковата Директива за водите 2000/60/ЕС .

В изпълнение на своите функции по координация и методическо ръководство МОСВ разработва наръчници, ръководства, методики и инструкции.

Министерството поддържа и развива Информационен център за обществеността, както и електронен Национален каталог на източниците на екологична информация.

За подпомагане на дейността, към министъра на околната среда и водите е създаден Висш консултативен съвет по водите. Този Съвет включва представители на министерствата с функции и отговорности по управление и опазване на водите, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други. Съветът извършва дейността си в съответствие с Правилник за устройството и дейността му, издаден от министъра на околната среда и водите.

Функции на МОСВ, имащи отношение към управлението на водите, са регламентирани и в Закона за опазване на околната среда, Закона за концесиите, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България, Закона за здравето, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за сдруженията за напояване и др., както и в подзаконовите актове към тях.

Държавната политика по управление на водите се интегрира в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост и други. Във връзка с това МОСВ взаимодейства с други компетентни министерства (МРРБ, МИЕТ, МЗ, МЗХ, МТИТС) и институции и заинтересовани страни на национално, регионално и местно равнище (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, Национално сдружение на общините в Република България, Национален институт по метеорология и хидрология при БАН, Национален статистически институт, областни администрации, общини, неправителствени организации и др.)

Може да се заключи, че МОСВ (вкл. неговите деконцентрирани структури) е ключова институция, натоварена със значителни по обхват и тежест разработващи, методически, координиращи, изпълнителски и контролни функции в управлението на водния сектор, от които в голяма степен зависи неговото оптимално функциониране.



Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Организацията, редът на дейност, функциите и числеността на персонала са определени с Устройствения правилник на МОСВ (приет с ПМС № 274 от 20.11.2009 г., обн. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009 г.).

В съответствие с Устройствения правилник, централната администрация на МОСВ е структурирана в 16 дирекции и инспекторат. Дирекция „Вътрешен одит” е на пряко подчинение на министъра. Останалите 15 дирекции са организирани в две направления: обща и специализирана администрация. В тях са заети съответно 14% и 86% от служителите, което е едно добро съотношение.

Общата администрация е структурирана в:

1. дирекция "Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки";

2. дирекция "Бюджет, финанси и счетоводство";

3. дирекция "Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно
обслужване".

Специализираната администрация е организирана в 12 дирекции и включва:

1. дирекция "Управление на водите";

2. дирекция "Земни недра и подземни богатства";



  1. дирекция "Политики по околната среда";

  2. дирекция "Национална служба за защита на природата";

  3. дирекция "Опазване чистотата на въздуха";

  4. дирекция "Превантивна дейност";

  5. дирекция "Политика по изменение на климата";

  6. дирекция "Управление на отпадъците";

  7. дирекция "Кохезионна политика за околна среда";

10. дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз и международно
сътрудничество";

  1. дирекция "Европейски и международни проекти";

  2. дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда".

Съгласно Устройствения правилник общата численост на персонала на МОСВ е определена на 1868 бройки, в т.ч. 441 бр. в централната администрация и 1427 бр. във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (Изпълнителна агенция по околна среда, 16 регионални инспекции по околната среда и водите, 4 Басейнови дирекции, 3 Дирекции „Национални паркове”). По данни от Отчета на МОСВ за изпълнението на провежданите политики за деветмесечието на 2010 г., числеността на щатния персонал към 30.09.2010 г. възлиза на 1787 души. Съгласно същия доклад, общият брой персонал за водите в структурите на МОСВ е 328 души (18%).

Длъжностното и поименното щатно разписание на министерството се утвърждава от министъра на околната среда и водите при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.).

Към момента на проучването (м. ноември 2010 г.), по данни от Административния регистър, заетите щатни бройки в централната администрация на МОСВ са 394. Незаетите длъжности (47 бр.) представляват около 10% от общата щатна численост, като почти всички от тях (96%) са в специализираната администрация. Назначени по служебно правоотношение са 94% от целия персонал.

Поради тясната взаимосвързаност и преплитане на дейности по водите е трудно да се определи точният брой на служителите, изпълняващи функции само в областта на водите в самото министерство.

С преки функции за водите е дирекция "Управление на водите". По мнение на интервюираните участници при посещението на място, «трудно е да се очертае точно разделна граница между дейностите по водите и другите дейности по околна среда, поради множеството допирни точки и преплетени функции». Функции и задачи по управлението и опазването на водите имат и други дирекции в МОСВ. Според отчета на МОСВ, в изпълнението на Програма «Оценка, управление и опазване на водите на Република България» участват и служители от: дирекция “Кохезионна политика за околна среда” която изпълнява функциите на управляващ орган на оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.”; дирекция “Фондове на Европейския съюз за околна среда”, която изпълнява функциите на междинно звено по ОП „Околна среда”; и дирекция „Европейски и международни проекти”, която изпълнява дейностите по подготовка, изпълнение, мониторинг и контрол на международни и европейски проекти извън тези по ОПОС и функциите на Управляващ орган по Кохезионен фонд, създаден с регламент 1164/94.

Дирекция „Управление на водите” има водеща роля при изпълнението на Програма «Оценка, управление и опазване на водните ресурси на Република България» от програмния бюджет на МОСВ. Дирекцията: 1.осъществява управлението на водите на национално равнище; 2.извършва координация, методическо ръководство, анализ и контрол на дейността на басейновите дирекции при оперативното управление на водите; 3.взаимодейства с други централни ведомства и техните регионални структури при осъществяване управлението на водите.

Дирекцията участва също в разработването на политиката на държавата за двустранно и многостранно сътрудничество в областта на използването и опазването на водите, в разработването на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор и на национални програми в областта на опазването и устойчивото развитие на водите. Дирекцията води регистър на разрешителните, издадени от министъра на околната среда и водите и на предоставените концесии за минерални води изключителна държавна собственост и обобщава специализираните карти, регистрите и информационната система, които се водят от басейновите дирекции.

Щатният персонал в дирекция „Управление на водите” е 33 души, което представлява около 10% от заетите в специализираната администрация. Няма незаети щатни бройки.

В количествено отношение, наличният щатен персонал може да се оцени като достатъчен, при положение, че служителите притежават необходимата професионална подготовка и квалификация за изпълнение на функциите и задачите.

По мнението на интервюираните обаче, квалификацията на служителите не отговаря в необходимата степен на задачите, които следва да изпълняват. В квалификационен аспект, проблемите произтичат не толкова от липсата на кадри с формално съответстващи на потребностите специалности, колкото от недостатъчната подготовка и липсата дори на минимален професионален и практически опит у кандидатите за работа. Естеството на работата в министерството налага високи изисквания „на входа”, които обаче при подбора остават неудовлетворени. Основна причина за затрудненията при набиране на квалифицирани кадри е неатрактивното ниво на възнагражденията, което не стимулира кандидатстването на специалисти с подходяща квалификация и опит. По последни данни (декември 2010 г.), средномесечното възнаграждение на служител в системата на МОСВ през 2010 г. е 667 лв. (субсидия от държавния бюджет плюс ДМС). Двете компоненти заедно формират едно от най-ниските средни трудови възнаграждения за цялата държавна администрация.

Проблемът се усложнява допълнително от „динамичната” нормативна уредба, и в частност, от промените в Закона за водите, който според участниците в срещата е „друга предпоставка за ниското качество в работата на кадрите”. Липсата на синхронизация между отделните нормативни актове, наличието на противоречащи си регламенти (например, в Закона за водите и Закона за устройство на територията – по отношение задълженията на ВиК операторите), както и забавянето в приемането на предвидените в законите поднормативни документи (наредби и др.) са сериозни предизвикателства към поддържане на необходимото ниво на квалификация и компетентност на служителите. Друга причина за сегашното състояние са допуснатите през годините грешки при подготовката и развитието на кадри на национално ниво и недооценяване на потребностите от специалисти по управление на водите. Всичко това препятства стратегическия и оперативния мениджмънт на водния сектор от страна на тази ключова държавна институция.

Професионално развитие на персонала

По отношение развитието на персонала в МОСВ се изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила за организация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е подробно запознат. Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар.

В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители и се изготвят заповеди за повишаване в ранг.

Дейностите по управление на човешките ресурси, в т.ч. повишаване на квалификацията и обучението на служителите, в МОСВ се извършват от дирекция “Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване”. Дирекцията изготвя и актуализира длъжностните и поименните разписания на длъжностите, документира трудовите и служебните правоотношения, организира и контролира обучението, оценяването и развитието на персонала, вкл. изготвя анализ на потребностите, идентифицирани по време на атестационния процес, и съставя годишен план за общо и специализирано обучение на персонала.

Съгласно Отчета на МОСВ за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение за първото полугодие на 2010 г., министерството е направило разходи за обучение на младши експерти, подобряване квалификацията на служителите, специализирана литература и провеждане на семинари в размер на 79 887 лв. За заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, са изразходвани 7 037 463 лв. Това показва, че разходите за обучение са в размер на 1,3% от разходите за персонал, което е относително задоволително равнище на осигуреност с обучителни дейности в МОСВ.

Обучението на персонала се извършва по линия на Института по публична администрация, някои оперативни програми (ОП „Административен капацитет”, ОП „Околна среда”, ОП „Техническа помощ”) и по проекти за международно сътрудничество.

Институтът по публична администрация провежда задължителното безплатно обучение за служебно развитие, което се провежда за новоназначените служители в държавната администрация и за ръководните кадри, както и курсове за чужди езици и за информационни технологии. Тематиката на повечето от курсовете за професионално развитие на ИПА обаче е насочена в много голяма степен към нормативната уредба и управлението на различни аспекти в държавната администрация и не представлява сериозен източник на специализирано обучение в изследваната област.

Някои от обученията в областта на водите, реализирани по линия на двустранното и международното сътрудничество, включват:



  • “Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите” – проект, финансиран по Норвежката програма за сътрудничество с Румъния и България;

  • “Изграждане на капацитет за изготвяне и управление на проекти по финансовия инструмент за околната среда LIFE+” - българо-холандски проект, финансиран по програма G2G.NL на правителството на Кралство Нидерландия.

Проведени са и обучения по законодателството, свързано с достъпа до информация и участието на обществеността в процеса на вземането на решения за околната среда, както и на европейските и международните актове и практики в тази област.

За повишаването на квалификацията на служителите чрез обмяна на опит и добри практики допринася участието им в работата на работни групи и комитети по прилагане на съществуващото и в работните групи по изготвяне на ново европейско законодателство в областта на водите (learning by doing).

Използват се и възможности за участие в обучения, семинари, кръгли маси и др. инициативи, организирани от други ведомства с функции по водите (Министерство на здравеопазването, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др.). Тъй като недостатъчните финансови средства се идентифицират като основна причина за по-пълно задоволяване на потребностите от обучение, може да се препоръча разширяване на тази практика чрез създаване на инициатива за по-тясна координация на дейностите и програмите за обучение на звената за управление на човешките ресурси в министерствата, което важи и за деконцентрираните им структури, където има такива. По този начин ще се разширят възможностите за обучение, ще се постигне икономия от мащаба и ще се поделят разходите за разработване и провеждане на обучителни курсове от полза за експерти по водите в повече от една институция.

По време на посещението на място беше изказано общото мнение, че „като цяло обучението на служителите не е на необходимото ниво”. Основен проблем представлява недостигът на специализирано обучение (по мониторинг на водите, по прилагане на специализиран софтуер/модели за управление на водите, по прилагането на най-новите директиви на ЕК в областта на водите, в т.ч. Директивата за оценка и управление на риска от наводнения и Рамковата директива за морската стратегия и др.). Голямата натовареност на служителите, липсата на достатъчно бюджетни средства и на програми за специализирано обучение до голяма степен обезсмислят изготвените индивидуални планове за обучение и квалификация на служителите. В резултат на това се губи мотивацията на служителите да повишават квалификацията и знанията си и се намалява експертният потенциал, с който разполагат отделните структурни звена и министерството като цяло.

Решение на проблема следва да се търси в цялостно преразглеждане на програмите за подготовка на специалисти за водния сектор на национално ниво, осигуряване на държавни поръчки за съответните ВУЗ, изграждане на система от механизми и стимули за привличане и задържане на перспективни кадри в структурите на МОСВ и по-добра работа във връзка с приоритетизиране на темите за обучение при изготвяне на годишния план за обучение на персонала в съответствие с разполагаемия бюджет.

Друг идентифициран проблем във връзка с обучението е процесът на изтичане на кадри, обучени с държавни средства, към частния бизнес. Този проблем не е характерен само за МОСВ, а е общ за цялата държавна администрация. Решение следва да се търси в по-общ план, като обученията на служителите, свързани с повишаване на техните знания и компетентност, могат да се обвързват със задължения за работа в държавната администрация за определен период от време.



Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

МОСВ е приело и прилага редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, които са от съществено значение за доброто изпълнение на функциите му във връзка с управлението на водния сектор.

С Устройствения правилник на МОСВ се урежда вътрешната управленска и организационна структура и се регламентират функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им.

Разработени са и други вътрешни документи, които конкретизират функциите и допринасят за тяхното изпълнение:



  • Вътрешни правила за организацията на работата в МОСВ при извършването на административни услуги;

  • Правила за вътрешен финансов контрол с утвърдени ежегодни вътрешни одитни планове;

  • Вътрешен ред за предоставяне на достъп до обществена информация;

  • Вътрешни правила за реда за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП);

  • Етичен кодекс за поведение на служителите в МОСВ (утвърден от министъра на околната среда и водите със заповед № РД-418/24.06.2009 г.), с който се регламентират методите за борба против корупцията и предотвратяване на конфликта на интереси;

  • Харта на клиента (от юни 2010 г.).

Сегашната вътрешна организация на работата в МОСВ е изградена в съответствие с приетия през ноември 2009 г. Устройствен правилник и отразява в голяма степен новото разпределение на функциите и задачите между структурните звена, вменени им съобразно последните изменения в ЗВ. В процес на допълнително оптимизиране са вътрешните връзки и комуникацията между дирекциите и отделите, както и взаимоотношенията между централната администрация и структурите от системата на МОСВ.

Към настоящия момент вътрешната организация на работата може да се оцени като адекватна на компетенциите и отговорностите на МОСВ.



Материално-техническа и информационна осигуреност

МОСВ разполага с необходимата материално-техническа и информационна база за изпълнение на своите функции и задачи. Компютърната техника включва настолни и преносими компютри, принтери, сървъри, активно мрежово оборудване и др. Осигурен е достъп до интернет за международен и за български трафик. Извършва се редовна поддръжка и профилактика на оборудването. Прави се годишна инвентаризация и оценка на потребностите от ново оборудване и се подготвят необходимите процедури за доставка на допълнителна компютърна техника и модернизиране на наличната такава. Към момента на настоящия анализ МОСВ е възложила разработване на софтуер за информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите.

По мнение на участниците в проведената среща, в министерството няма проблеми с хардуера. Сериозен проблем е липсата на специализиран софтуер. Преобладаващата част от служителите разполагат само с базови програмни продукти (Word и Excel), което затруднява изпълнението на задълженията им по националното и международното законодателство. Необходимо е софтуерно осигуряване, насочено към подготовката на политика за управление на водите. Недостигът на специализиран софтуер до голяма степен е свързан с липсата на стратегия за управление на водите на национално ниво. Моделите за управление на отделните дейности по водите трябва да се разработват в тясно сътрудничество с представители на академичните среди – научни работници в институти на БАН, висококвалифицирани преподаватели във ВУЗ и др.

Дейностите по управление на водите се затрудняват и от това, че все още не е изградена обща информационна система за околната среда, вкл. води, на национално равнище. Директивата за пространствена информация в Европейската общност INSPIRE на ЕС има за цел да подпомага правителствата при подготовка на политики в областта на екологията, управлението при бедствия и аварии и опазването на живота и здравето на хората и изисква създаване на инфраструктура за пространствена информация. Въпреки че страната е изпълнила задълженията за въвеждане в националното законодателство на Директивата чрез приетия Закон за достъп до пространствени данни (изготвен от МТИТС), все още не е създаден национален портал в изпълнение на изискванията на Директивата.



Взаимодействие и координация с други институции

При изпълнение на политиката по управление на водите МОСВ взаимодейства основно със следните институции:



  • Министерството на регионалното развитие и благоустройството – като орган, осъществяващ държавната политика в областта на експлоатацията, изграждането, ремонта и реконструкцията на водоснабдителните и канализационните системи на населените места, на системите и съоръженията за защита от вредното въздействие на водите в границите на населените места и като принципал на “ВиК” дружествата с над 50 % държавно участие, и по отношение устройството и развитието на териториите и осигуряването на организираното и ефективно водоснабдяване на урбанизираните територии;

  • Министерството на земеделието и храните – по отношение на опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, вредни и опасни вещества, използвани за растителна защита; за аквакултури и свързаните с тях дейности; рационалното и ефективно използване на водите при развитие на поливното земеделие и в животновъдството, поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите;

  • Министерството на здравеопазването - по отношение контрола на качеството на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, на водите използвани за питейно-битови цели и на минералните води, управлението на водите за къпане и определянето на зоните за защита на водите;

  • Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – по отношение използването на водите, и особено при използването им като възобновяем източник на енергия, при допустимо въздействие върху околната среда;

  • Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция „Гражданска защита” - по отношение извършването на съгласувани действия при защита от вредното въздействие на водите, осигуряване на оценките, разработване на плановете и изпълнение на мерките за предотвратяване или смекчаване на ефекта от вредното въздействие на водите при наводняване и при засушаване;

  • Министерството на външните работи – по отношение на разработването и съгласуването, съвместно с други държави, на политики, програми и стратегии за опазване на водите в международните речни басейни и трансграничните водни тела;

  • Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – по отношение опазването на морските води и мониторинга на водите на р. Дунав;

  • Министерство на финансите - по отношение планирането, осигуряването и контрола за изразходването на средствата от държавния бюджет, в т.ч. одобряването и координирането на проекти, свързани с управлението на водите и координирането на проектите, финансирани със средства от ЕС и международните финансови институции;

  • Държавната комисия по енергийно и водно регулиране – по отношение регулирането на цените, достъпността и качеството на услугата по водоснабдяване и канализация. Основните взаимоотношения са свързани с планирането и провеждането на ценова политика в областта на водоснабдяването и канализацията и изпълнението на мерките за осигуряване на ценова политика, с подходящи стимули за потребителите за ефективно използване на водите с оглед постигане на целите за опазване на околната среда, които трябва да бъдат изпълнени във всеки район за басейново управление на водите за постигане на целите по чл.9 от Рамковата директива за водите, както и определяне на прогнозни цени на услугите за водоснабдяване, отвеждане на отпадъчните води и пречистване на отпадъчните води, съобразени със социалния и икономическия ефект и ефекта за опазване на околната среда от възстановяване на разходите, както и с географските и климатични условия в съответните райони.

  • Областните управители – по отношение поддържане на проводимостта на речните легла и защитата от вредното въздействие на водите;

  • Кметовете на общини – по отношение използването и опазването на водите публична общинска собственост, включително водите на язовирите и микроязовирите, публична общинска собственост, както и на минералните води, изключителна държавна собственост, предоставени за управление и ползване от съответните общини и управлението на водностопанските системи и съоръжения общинска собственост, включително ВиК дружествата – общинска собственост, координиране на дейностите за защита от вредното въздействие на водите, в т.ч. поддържане проводимостта на речните легла в границите на населените места, спазване на забраните за строителство в крайбрежните заливаеми ивици на реките и съгласуване на документите за предоставяне на концесии за минерални води;

  • Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН – по отношение на метеорологичните и хидрологични прогнози и мониторинга на количеството на валежите, повърхностните и подземните води;

  • Националния статистически институт – по отношение статистическите данни за иззетите и доставени количества вода за населението и за отделните отрасли на икономиката, както и за обема на отпадъчни води, в т.ч. пречистени и непречистени и други, включително икономическите показатели, необходими при разработване на икономическия анализ на водоползването.

Общата оценка на интервюираните е, че независимо от известното подобрение в последно време, като цяло „липсва добра междуведомствена координация” и е необходимо „съществено подобрение на взаимоотношенията на ниво централна администрация”.

Част от проблемите на координацията произтичат от действащата нормативна уредба, съгласно която функциите във връзка с управление и развитие на водния сектор са разпределени между твърде голям брой институции. Дългият гореизброен списък с институциите, с които МОСВ взаимодейства, показва сам по себе си, че потенциалният риск от възникване на проблеми е голям. В средно- и дългосрочна перспектива на практика липсва стратегически мениджмънт на водния сектор; в краткосрочна (оперативна) перспектива той се управлява недостатъчно координирано, мониторингът на качеството и количеството на водите е разпокъсан в отделни ведомства и т.н.

С някои от институциите липсва нормативно уреждане на отношенията по повод обмена на данни и информация, които те произвеждат. В такива случаи се разчита единствено на двустранни споразумения, сключването на които може да бъде забавяно или възпрепятствано по различни причини. Според интервюираните, преструктурирането на водния сектор би следвало да доведе и до по-ясни хоризонтални и вертикални нормативно регулирани комуникации.

Друга идентифицирана слабост е при взаимодействие с министерства, в които част от функциите се изпълняват от държавни търговски дружества, на които те са принципал. Понякога, вероятно поради недостатъчно времеви и човешки ресурс, съответното министерство препраща към търговското дружество, което от своя страна не предоставя необходимото съдействие по различни причини, като например – поради разбирането си за йерархията на хоризонталната и вертикалната координация.



С последните промени в Закона за водите е заложено преразпределение на част от функциите по управление на водите към други институции (например, общините – по управление на общинските язовири), които имат нужда от изграждане на допълнителен капацитет, за да могат да ги изпълняват. Необходимо е да се изградят механизми за по-тясно сътрудничество между заинтересованите министерства при подготовката на планове и програми от мерки, насочени към контрол на замърсяването и опазване чистотата на водите. Това ще допринесе и за по-ефективно усвояване на средствата от Структурните фондове, Кохезионния фонд и другите финансови инструменти на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори.

Изводи

Състояние и развитие на персонала

  • В количествено отношение МОСВ разполага с достатъчно на брой щатни служители за изпълнение на функциите по управление на водите.

  • Водещи проблеми при набирането и подбора на персонал са: (а) недостигът на специалисти с профил в областта на водите и с добра предварителна подготовка; (б) ниското ниво на възнагражденията. Неконкурентното заплащане (едно от най-ниските в цялата държавна администрация) е основна причина за напускане на експертния състав, както и за трудностите при задържане на млади и перспективни специалисти. В краткосрочен план това състояние води до високо натоварване и напрежение за наличния персонал. В средносрочна перспектива, липсата на „свежи” попълнения, както и отсъствието на условия за приемственост и предаване на опит може да се превърне в сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на МОСВ.

  • В качествено отношение, квалификацията на служителите се оценява като задоволителна, но не и напълно съответстваща на функциите и задачите, които трябва да изпълняват по управление на водите. Сред основните причини за настоящото образователно и квалификационно ниво на персонала е не само липсата на специалисти с добра подготовка „на входа” на системата, но и отсъствието на адекватна оценка на експертния труд и реализация на експертните предложения, което води до демотивация на служителите с оглед повишаване на тяхната квалификация и самоусъвършенстване.

  • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите задоволява отчасти потребностите на МОСВ. Като основен проблем се очертава недостигът на специализирано обучение.

  • Към горния „вътрешноведомствен аспект” може да се добави, че при анализа на данните за отделните институции стана ясно, че съществуват редица теми за обучение и повишаване на квалификацията, които се отнасят за повече от една институция с функции по управление на водите. Тъй като недостатъчните финансови средства се идентифицират като основна причина за по-пълно задоволяване на потребностите от обучение, би могло да се препоръча създаване на инициатива за по-тясна координация на дейностите по обучение на звената за управление на човешките ресурси в институциите с функции за водите, което важи и за деконцентрираните им структури, където има такива. По този начин ще се разширят възможностите за обучение, ще се постигне икономия от мащаба и ще се поделят разходите за разработване и провеждане на обучителни курсове. Такава практика съществува, но в изолирани случаи.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност

  • Вътрешната организация на работата на МОСВ е структурирана в съответствие с приетия Устройствен правилник. За изпълнение на своите функции и задачи по разработване и провеждане на националната политика в областта на околната среда и водите министерството е разработило и приело редица вътрешни правила, процедури и инструкции. Към настоящия момент организацията на работата се оценява като адекватна на компетенциите и отговорностите на МОСВ.

  • Материално-техническото осигуряване на МОСВ е на необходимото ниво. Като проблем се идентифицира недостигът на специализиран софтуер по отделни дейности във връзка с изпълнението на националното и международно законодателство (задължения по докладване). Дейностите по управление на водите се затрудняват и от това, че не е изградена обща информационна система за околната среда, вкл. води, на национално равнище.

Взаимодействие с други институции

  • Взаимодействието на МОСВ с други заинтересовани министерства, държавни институции и ведомства, местни органи на държавната власт и други организации като цяло не е оптимално. Част от проблемите на координацията произтичат от действащата нормативна уредба, съгласно която функциите във връзка с управление и развитие на водния сектор са разпределени между твърде голям брой институции. Ефективността на сътрудничеството може да се подобри значително при наличието на нормативно регламентирани отношения на ниво централни администрации. По-добрата координация и синхрон в работата на отделните институции с функции в областта на водите ще се отрази положително на оперативната работа на звената в техните структури, както и ще допринесе за по-ефективното оползотворяване на средствата за опазване на околната среда и водите, предоставяни от ЕС и други международни организации.

Въз основа на направения анализ и изводи, може да се заключи, че като цяло институционалният капацитет на МОСВ за изпълнение на функциите по управление на водите е на задоволително равнище и му позволява да изпълнява своите функции и задачи във връзка с управление и развитие на водните ресурси. Силните страни на този капацитет са най-вече достатъчният брой висококвалифицираните специалисти в сектор „Води”, добрата материално-техническа осигуреност, адекватните организационна структура, вътрешна организация на работата и вътрешни правила и процедури за работните процеси. Слабите страни и проблемите са свързани основно с: бъдещата необходимост от квалифицирани експерти във водния сектор във връзка с пенсиониране на част от работещите експерти и с трудностите при набиране и задържане на такъв персонал; необходимостта от усъвършенстване на системата за повишаване на текущата квалификация на персонала и неговото материално стимулиране; развитието на специализираното софтуерно осигуряване на управлението на водния сектор; подобряването на взаимодействието с други институции с функции по управление и развитие на водния сектор, включително чрез нормативно регулиране.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница