Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите

6.2.8Министерство на здравеопазването

Основните функции на Министерството на здравеопазването във връзка с управлението на водите са описани в Закона за водите и те са свързани главно с качеството на водите за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води.

Най-общо функциите на Министъра на здравеопазването са да:

• 
  издава или участва съвместно с други компетентни министри в издаване на наредби за поддържане на количеството и необходимото качество на водите;
  
• 
  разрешава ползването на води за питейно-битови цели в случаите, когато не отговарят на законоустановените изисквания; одобрява материали, реагенти и биоциди, които влизат в контакт с водите, предназначени за питейно-битови цели, по ред, определен в Наредбата за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;
  
• 
  контролира качеството и ръководи мониторинга на качеството на водите, предназначени за питейно-битови цели, на водите за къпане и на минералните води, използвани за лечение, профилактика, питейно-битови цели, бутилиране, хигиенни цели, спорт и отдих, и обобщава резултатите на национално ниво;
  
• 
  издава сертификати и балнеологични оценки за минерални води;
  
• 
  съгласува санитарно-охранителните зони на водовземни съоръжения за минерални води, на водовземни съоръжения, разположени в границите на националните паркове, на комплексните и значими язовири, използвани за питейно-битово водоснабдяване и съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите разработва Национален план за действие за подобряване качеството на водите за питейно-битови цели.
  

В Закона за здравето също са описани функции във връзка с качеството на питейните води. В редица подзаконови нормативни актове са конкретизирани допълнително реда за изпълнение на тези функции - Наредба №9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба №12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ, бр.88/2000 г.), Наредба 2 за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.) и други.

При изпълнение на функциите за водите, МЗ взаимодейства основно с МОСВ, ИАОС, МРРБ, с ВиК дружествата.

С преки функции във връзка с качеството на водите в Министерството на здравеопазването са трима специалисти. Според интервюираните представители, „тези специалисти не са достатъчни като административен капацитет, защото се занимават не само с водите - паралелно са натоварено с много други дейности, т.е. на национално ниво се чувства затруднение”.

Специфично за Министерството на здравеопазването е, че (за разлика напр. от МОСВ) няма изпълнителна агенция. Поради това, наред със стратегическо управление, разработване на проекти на нормативни актове и докладване пред ЕК за резултатите от мониторинга по Директива 98/83/ЕО за качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и Директива 76/160/ЕЕС относно качеството на водите за къпане, съответните трима експерти са ангажирани и с оперативно управление. Следва да се отбележи, че единият от тези трима специалисти е началник на сектора и естествено той има и допълнителни административни функции. В щатното разписание е имало вакантни бройки, но те са съкратени в процеса на съкращенията в държавната администрация. В редки случаи се използва помощта на трима специалисти по водите в Националния център за опазване на общественото здраве, които административно не са подчинени на МЗ и се привличат основно за работа по конкретни казуси, свързани с изследователска дейност.

Квалификацията на експертите в областта на питейните води в МЗ е на високо равнище. Всички са с висше медицинско образование и с допълнителна квалификация по хигиена. Имат и богат практически опит. При нужда те оказват методическа подкрепа и предоставят обучение на регионалните инспекции.

Във връзка с недостига на кадри и съкращение на щата беше отбелязано, че „Европейският съюз е силно бюрократизирана структура. Това трябва да се осъзнае много ясно от правителствата, всяко от които започва със съкращаване на администрацията. Изпълнението на функции само по задълженията на страната пред ЕК по прилагане на законодателството - докладване, предоставяне на информация, изготвяне на нормативни документи - изисква значителен човешки ресурс. Няма как да бъде по друг начин.” Например, като страна-членка на Европейския съюз Република България за първи път е задължена да подготви и представи доклад за резултатите от провеждания мониторинг през 2007 г. на качеството на водата за пиене, подавана в големите зони на водоснабдяване (зони, в които се разпределят водни обеми над 1000 куб. м. за 24 ч. и/или постоянно живеещото население, свързано към водоснабдителната система, е над 5000 човека). За първи път от Европейската комисия е поискано да се представи и още един доклад с данни за малките зони на водоснабдяване за едногодишен период, като по решение на дирекция „ДЗК” за малките зони като отчетен период е избрана 2008 г. Докладите съдържат подробни данни за големите зони на водоснабдяване и по-обобщени за малките зони на водоснабдяване по отношение количеството на разпределяната в зоните вода, броя на постоянно живущото население в тях, извършените анализи на водата, броя на несъответстващите анализи по зони и показатели, причините и предприетите мерки за отстраняване на несъответствията, зоните и показателите, по които извършеният мониторинг по честота и обем не отговаря на изискванията на директива 98/83 /ЕО за качеството на водата, предназначени за консумация от човека и Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. В контекста на горната илюстрация на задължения е необходимо намаляването на числеността на персонала да се обвързва с количеството и сложността на възложените функции.

Професионално развитие на персонала

По отношение на развитието на персонала може да се обобщи, че МЗ изпълнява всички нормативни изисквания във връзка с управлението на човешките ресурси. Приети са правила за организация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Всеки служител има длъжностна характеристика, с която е детайлно запознат. В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с Постановление 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Като краен резултат се подписват годишни лични оценки за индивидуалното изпълнение от всички оценени служители в администрацията и заповеди за повишаване в ранг.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите в МЗ се управляват от Дирекция „Управление на човешките ресурси”. Дирекцията изготвя общ годишен план за общо и за специализирано обучение на служителите и осъществява процеса на оценяване на държавните служители. Повишаването на квалификацията на служителите се извършва съобразно потребностите, идентифицирани по време на атестационния процес. За съжаление, поради недостиг на бюджетни средства за обучение, тези дейност е чувствително редуцирана и на практика до голяма степен обезсмисля изготвените годишни планове.

Що се отнася до обучението на специалистите по водите в МЗ, оценката е, че МЗ търси други форми на обучение и текущото им обучение се извършва в хода на работата основно по международни проекти и чрез работните групи и комитети на равнище ЕС, които се оценяват от интервюираните като изключително полезни.

Към края на 2010 г. е в напреднал етап на изпълнение проект по програма МАТРА на Холандското правителство „Укрепване на капацитета на Министерство на здравеопазването за докладване на резултатите от провеждания мониторинг на качеството на питейната вода пред Европейската комисия”. Главната цел на проекта е да се подпомогнат компетентните органи - Министерство на здравеопазването и неговите териториални органи Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, - както и водоснабдителните дружества при прилагането на Директива 98/83/ЕО за качеството на водата, предназначена за консумация от човека, по отношение качеството на изготвените мониторингови програми, събирането, анализирането и представянето на данните от провеждания мониторинг във вида, под който тези данни трябва да се докладват на Европейската комисия. Проведен е национален семинар с участие на представители от всички регионални здравни инспекции и големите водоснабдителни дружества в страната за запознаване и първоначално обучение за работа с изготвената по проекта програма. В семинара са участвали и представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на околната среда и водите, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, Българската асоциация по водите и Националния център по опазване на общественото здраве. Провежда се и специализирано регионално обучение за регионалните здравни инспекции и ВиК за работа с програмата.

Друг проект, по който през 2010 г. са обучавани експертите от МЗ и от регионалните структури, е «Подпомагане на аналитичния капацитет на компетентните органи в България, отговорни за изпълнение на Директива 98/83/ЕО относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека». Определени са специалистите от лабораторните дирекции в регионалните инспекции, които участват в предвиденото по проекта обучение във водещи холандски лаборатории за изследване на води.

МЗ е приело и прилага редица вътрешни правила и процедури за организация на дейностите, които са от съществено значение за доброто управление.

На първо място, Устройственият правилник на Министерството на здравеопазването, приет с Постановление 256/28.10.2009 г., урежда вътрешната управленска и организационна структура и регламентира функционалните характеристики на структурните звена и организацията на работата им. Основните аспекти, които са подробно регулирани в този правилник, са:

• 
  Функции на структурните звена
  
• 
  Правила за професионална етика
  
• 
  Вземане на решения, организация на работата, работно време, пропусквателен режим
  
• 
  Деловодна дейност, вкл. документооборот, архивиране и съхраняване на документите
  
• 
  Водене на публични регистри
  
• 
  Проучване на преписки и жалби – ред и срокове
  
• 
  Възнаграждения, работната заплата и допълнително материално стимулиране
  
• 
  Вътрешен одит и финансов контрол
  
• 
  Длъжностни характеристики за всяка позиция от щатното разписание.
  

• 
  Вътрешни правила за работа на администрацията
  
• 
  Правила за вътрешен финансов контрол с утвърдени ежегодни вътрешни одитни планове
  
• 
  Вътрешни правила за противодействие  на корупционни прояви
  
• 
  Вътрешни правила за реда за възлагане на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП). С тях е определена последователността на действията във връзка с възлагането на обществени поръчки, сроковете и отговорностите на длъжностните лица.
  
• 
  Правила за деловодната дейност
  
• 
  Правила за достъп до обществена информация
  
• 
  Харта на клиента
  

Техническата и информационната обезпеченост в Министерството на здравеопазването е на много добро равнище. Компютърната техника включва принтери, монитори, настолни и преносими компютри, UPS-и, сървъри, активно мрежово оборудване и др. Осигурен е достъп до интернет за международен и за български трафик. Извършено е въвеждане, настройка и поддържане на Blackberry услугата, която е интегрирана с корпоративната система за електронни съобщения. Инсталиран и конфигуриран е актуален софтуер за защитна стена на антивирусна система за повишаване ефективността и надеждността на антиспам и антивирусната защита. Извършва се редовна поддръжка, профилактика и актуализиране на активното и пасивно оборудване, хардуерно и софтуерно обновяване на сървърните машини и на операционни системи и приложения на персоналните компютри. Регулярно се архивират данни.

Всеки служител разполага с персонален компютър, персонален мрежов акаунт и с електронна поща.

Във връзка в мониторинга на качеството на питейните води Министерството приключва изграждането на информационната система за питейните води, включително специализиран софтуер, което ще подобри значително изпълнението на функциите и ще облекчи докладването пред ЕК.

МЗ поддържа Интернет страница, която се актуализира редовно. Информация за водите обаче липсва. Не са представени например доклади и оценки на качеството на питейните води.

Взаимодействие и координация с други институции

Министерството на здравеопазването, и по-специално Дирекция „Обществено здраве” имат дългогодишно добро сътрудничество с МОСВ и с ИАОС. Експертите от сектор КНОС в отдел „Национален здравен контрол” на МЗ участват в изготвяне на издаваните от ИАОС годишни национални доклади за състоянието на околната среда, като отговарят за частта „Вода и здраве”.

Като основен проблем на взаимодействието с МРРБ се идентифицира недостатъчната съвместна дейност между двете министерства в областта на политиката по отношение на питейните води и в частност, на тяхното качество. Според интервюираните, „за МРРБ приоритетни изглеждат управлението и икономическите аспекти от дейността на ВиК дружествата, на които то е принципал, а не толкова - качеството на питейните води.” Например, МЗ не е издало на ВиК фирма нито едно разрешение за „разрешаване на отклонения от изискванията за качество на питейната вода” не поради това, че е нямало искания, а защото съответните ВиК дружества не са предлагали и не са поемали никакви инвестиционни ангажименти за отстраняване на тези отклонения в рамките на няколко години. Съгласно чл. 11, ал. 5, т.6 от Наредба 9 за качество на водата, предназначена за питейно-битови нужди, за такова разрешение (наред с други изисквания) ВиК дружествата следва да представят план за действията, предвидени за отстраняване на отклонението, график за работата, планирани проверки и финансови разчети за разходите. Дружествата не правят това и по тази причина МЗ не е издало нито едно разрешително за ползване на такава вода. Наличието на питейна вода с отклонения от изискванията за качество, плюс (основателното) неиздаване на разрешителни се очертават като сериозен проблем за България в европейски план в близките 2-3 години. Необходим е по-интензивен диалог и съвместна дейност между МЗ и МРРБ за осигуряване на качеството на питейните води, вкл. взаимодействие на регионално ниво и при изготвяне на инвестиционните програми на дружествата.

Сътрудничеството с ВиК дружествата е на задоволително ниво. Министерството на здравеопазването включва техни представители в различни видове обучения във връзка с питейните води, последното от които е било за въвеждането на информационната система за питейни води. МЗ обаче няма механизъм за оказване на натиск върху ВиК дружествата за включване в инвестиционните програми на проекти за отстраняване на отклоненията в качеството на питейна вода.

• 
  В количествено отношение броят на персонала за водите не е достатъчен за извършване на възложените функции на това ключово министерство. Необходим е поне още един специалист с висше медицинско образование и с опит в областта на водите в сектор КНОС в отдел «Национален здравен контрол».
  
• 
  В качествено отношение образователната и квалификационната структура на персонала в областта на водите в МЗ съответства на изпълняваните задачи и е на високо равнище.
  
• 
  Текущото повишаване на квалификацията и професионалното развитие на служителите, занимаващи се с качеството на питейните води и водите за къпане, се оценява като много добро. Създадени са възможности за работа по международни програми и проекти в областта на водите, по които чрез различни форми (семинари, работни групи, комитети, симпозиуми) се придобива значителен опит на европейско равнище.
  

• 
  Министерството на здравеопазването е приело редица вътрешни правила, методики и процедури за управление на персонала и на работните процеси, което е организационна предпоставка за добро изпълнение на съответните функции и задачи в управлението на водния сектор.
  
• 
  Материално-техническата и информационната обезпеченост на персонала за водите в МЗ е много добра.
  

• 
  Взаимодействието с други институции с функции за водите се характеризира както с добри практики, така и с известни затруднения, които произтичат от недостатъци в нормативната уредба или липса на междуведомствена регламентация.
  
• 
  Необходим е по-интензивен диалог и съвместна дейност между МЗ и МРРБ по отношение осигуряване качеството на питейните води, вкл. при изготвяне на инвестиционните програми на ВиК дружествата. За целта е препоръчително двете министерства да регламентират под някаква форма съвместна работа на съответните звена в техните структури. За преодоляване на проблема с неизпълнение на инвестиционни дейности за отстраняване на отклонения в качеството на питейната вода от страна на ВиК дружествата, МЗ би могло да установи контакти и сътрудничество не само с МРРБ, но и ДКЕВР, която като регулатор на качеството на ВиК услугите има законови механизми за въздействие по отношение на качеството на ВиК услугите.