Специалност “Физика” е университетска специалност.
През първите две години на следването се изучават общообразователни математически и физически дисциплини, които формират базисното обучение. Студентите от тази специалност заедно с фундаменталните знания по физика и математика получават подготовка и по информатика и информационни технологии, основи на радиоелектрониката, физика на кондензираната материя, астрофизика и др.
Освен базисното университетско образование по физика студентите получават знания и по важни съвременни области на физиката, прослушвайки групи от избираеми курсове, които започват в третата година. Всеки студент, завършил успешно втори курс, може по свое желание да избере курсове от различни групи. В учебния план са включени над 600 часа избираеми дисциплини от областта на геофизиката, астрономията, ядрената физика, вакуумната техника, компютърната физика, WEB-базираните технологии, квантовата електроника и др.
Професионална квалификация
физик
Равнище на квалификация
Образователно-квалификационна степен ‘бакалавър’,
Специфични изисквания за достъп (прием)
Успешно класиране, организирано от Университета (успешно издържан кандидатстудентски изпит по Математика/Физика или оценка от държавен зрелостен изпит по Физика и астрономия/Математика).
Ред за признаване на предходно обучение
Квалификационни изисквания и правила за квалификация
За придобиване на квалификацията са необходими 240 кредита, от тях 178 кредита
от задължителни дисциплини, 40 кредита от избираеми дисциплини, 12 кредита от
факултативни дисциплини и 10 за държавен изпит (дипломна работа).
Профил на програмата (специалността)
Срокът за редовно обучение по бакалавърска програма е 4 години – 8 семестъра.
Всяка учебна дисциплина приключва съответно с изпит или текуща оценка.
а) Задължителните дисциплини осигуряват фундаментална подготовка по избраната специалност;
б) Избираемите дисциплини осигуряват специфични знания и компетентности от областта на специалността и се избират от списъци на дисциплини, които се приемат за всяка учебна година от Факултетен съвет на Физическия факултет;
в) Факултативните дисциплини дават възможност за получаване на знания и умения в различни научни области в съответствие с интересите на студентите. Такава може да бъде и всяка допълнително избрана от студента дисциплина, невписана в настоящия учебен план, която се чете в останалите специалности на Физическия факултет или в другите факултети на Университета. Приключените такива факултативни дисциплини също се вписват в дипломата.
Обучението през първите четири семестъра дава широкия облик на специалиста-физик, тъй като тук са застъпени базовите знания в основни физични дисциплини.
Oбучението през вторите четири семестъра включва задължителни и специализирани избираеми дисциплини.
Избираемите дисциплини са в областта на приложната оптика, биофотониката, еконофизиката, лазерната техника, Интернет-базираното програмиране, бази данни, влакнесто- и интегрално-оптични сензори, кристалофизика.
След завършване на първите четири семестъра, студентите придобиват квалификация, ако:
притежават и демонстрират знания и разбиране на материята в областта на математиката и физиката, надграждащи базовите знания от средното образование;
владеят поне един чужд език до степен да ползват специална литература;
притежават широкопрофилни професионални и практически знания по основи физични дисциплини, притежават базова компютърна грамотност;
могат да прилагат придобитите знания и умения;
притежават способности да продължат обучението си с известна степен на самостоятелност.
След завършване на първите четири семестъра, студентите притежават и могат да демонстрират знания и разбиране на материята в изучаваната област. Познанията са в областта на персоналното развитие и по-нататъшното обучение в рамките на специализиращите и избираеми дисциплини.
През последните четири семестъра студентите получават конкретни знания в областта, изучавайки задължителни и специализиращи избираеми дисциплини. След завършване на последните четири семестъра, студентите придобиват квалификация, ако:
могат да прилагат придобитите знания и умения по начин, показващ професионален подход в тяхната работа или професия и притежават компетенции аргументирано да разрешават проблеми в изучаваната област;
придобиват умения за обвързване на фундаменталните знания по дисциплините с практикоприложния им характер в различни области;
притежават развити необходимите способности да се обучават с по-висока степен на самостоятелност или сами да се усъвършенстват, в съответствие с получените знания и умения.
Професионален профил на завършилите с примери
Завършилите специалност “физика” са подготвени да провеждат експериментални и теоретични изследвания по съвременни направления на фундаменталната и приложна физика и да работят като специалисти в научно-изследователски лаборатории към БАН, както и в различни метеорологични станции и синоптични бюра, полигони за борба с градушката, геомагнитни и геофизични лаборатории и сеизмични станции и астрономически лаборатории.
Завършилите специалността могат да работят и в системата на МОН.
Широкопрофилната им подготовка позволява да работят и в близки области на познанието, а така също да започнат и развиват успешно самостоятелен бизнес.
Възможности за продължаване на обучението
По време на следването си при показан добър успех студентите имат възможност да запишат и паралелна специалност във Физическия или в друг факултет на университета. Паралелно с бакалавърската програма или след дипломиране студентите имат право след допълнително обучение да придобият квалификация “учител по физика”.
След завършването на бакалавърската програма студентите могат да продължат обучението си при определени условия в образователно-квалификационна степен “магистър” във Физическия факултет, в други факултети на университета или в друго висше училище.
Диаграма на структурата на курсовете с кредити
Легенда: Аудиторни часове в семестъра/триместъра: АО – общ брой, от тях Л – за лекции; С – за семинарни (упражнения); Лб – за практикуми (лабораторни упражнения) и други часове (Кл – за колоквиуми, Х – за хоспетиране и пр.).
Извънаудиторни часовев семестъра/триместъра: ИО – общ брой, Сп – за самостоятелна работа/подготовка, и др.
К – ECTS кредити; Фи – форма на изпитване (със стойности И – изпит, Т – текуща оценка. З – заверка, П – продължава следващ семестър/триместър)
Код по ECTS – вж. поле 2. в ECTS макета на учебен курс.
Разпространение на оптични импулси в нелинейни дисперсни среди
60
45
15
-
90
8.
Увод във физиката на елементарните частици
60
45
15
-
90
9.
Въведение в сеизмологията
60
30
30
-
60
10.
Основи на науката за полимерите
60
45
-
15
90
11.
Приложение на полимерите в медицината и биотехнологиите
60
45
-
15
90
12.
Квантова електроника
60
45
-
15
90
13.
Физическо материалознание
60
30
15
15
60
14.
Фазови преходи и критични явления
60
60
-
-
120
15.
WEB базирани технологии
60
30
-
30
60
16.
Сензори
60
60
-
-
120
17.
Въведение в матричната оптика
60
45
-
15
120
18.
Строеж и еволюция на Вселената
60
45
15
-
120
19.
Нелинейна динамика и теория на хаоса
60
60
-
-
120
20.
21.
22.
23.
Правила за изпитите, оценяване и поставяне на оценки
Всяка учебна дисциплина приключва съответно с изпит или текуща оценка.
Изисквания за завършване
Студентът завършва семестриално след успешно приключване на всички дисциплини от учебния план, чийто общ хорариум е 3000 часа.
Семестриално завършилите студенти приключват обучението си след дипломиране. Дипломирането се състои в успешно полагане на държавен изпит или защита на дипломна работа. До защита на дипломна работа се допускат студенти приключили успешно семестъра и с успех по съответната дисциплина (група дисциплини) – Добър (4.00).
Редът за провеждането на държавния изпит и изискванията се определят съобразно правилника на Университета.
Форми на обучение
редовно
Директор на програма или еквивалентен отговорник:
доц. д-р Екатерина Писанова, катедра Теоретична физика (ТФ)
(Учебният план е изготвен от доц. д-р Александър маринов,
