ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг



Дата15.04.2017
Размер175.72 Kb.

ПРиложение I




НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА ЗА ЕКОЛОГИЧЕН МОНИТОРИНГ

Националната система за екологичен мониторинг, администрирана от Изпълнителната Агенция на територията на цялата страна, поддържа информационни бази данни на национално и регионално ниво. Системата осигурява своевременна и достоверна информация за състоянието на елементите на околната среда и факторите, въздействащи върху нея, въз основа на която се изготвят анализи, оценки и прогнози за обосноваване на дейностите по опазване и защита на околната среда от вредни въздействия.


Въздух

Контрол качеството на атмосферния въздух

Националната система за контрол качеството на атмосферния въздух се състои от общо 66 стационарни мониторингови пункта, разположени в 37 населени места. От тях: 16 автоматични станции за контрол качеството на атмосферния въздух и 5 системи OPSIS. Системата за контрол качеството на атмосферния въздух включва и 6 броя подвижни автоматични станции, даващи възможност за измервания в различни точки на страната.



Основните измервани показатели са: общ прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, оловни аерозоли, както и озон, въглероден оксид, амоняк, хлор, аерозоли на сярната киселина, аерозоли на солната киселина, фенол, арсенови аерозоли и тежки метали.

Всички автоматични станции измерват и метеорологични данни - температура, скорост и посока на вятъра, слънчева радиация, атмосферно налягане, влажност на въздуха.

В цялата система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух се работи по единни, унифицирани методи.

Емисионен контрол

Провежда се ежегоден задължителен контрол на емисиите на вредни вещества от 150 големи промишлени обекта. В системата на МОСВ действат 4 мобилни автоматични станции и 8 подвижни комплекта анализатори за емисионен контрол.

Събират се и се анализират и статистически данни за над 2000 промишлени обекта, както и за всички останали източници на емисии, съгласно класификацията на Европейския съюз. Данните се получават от НСИ.
Води

Мониторинг на повърхностни води

Националната мрежа за мониторинг на повърхностните води се състои от 250 пункта за ръчно пробонабиране и 3 автоматични станции на р. Струма, Места и Марица, за наблюдение и контрол в реално време.

Пунктовете са категоризирани функционално в зависимост от разположението им в съответния водосбор, като: 49 фонови, 114 референтни, 22 заустващи, 12 гранични, 24 язовирни, 8 езерни и 24 морски пункта.

Честотата на пробонабиране е 12 пъти в годината, т.е. месечно за всички пунктове с изключение на фоновите, при които пробонабирането е сезонно - 4 пъти в годината.

Пробите се анализират по специфична схема и показатели, включени в действуващите норматични документи: Наредба 7 за течащите води и Наредба 8 за морските крайбрежни води.

Основните измервани показатели са: температура, pH, разтворен кислород, наситеност с кислород, електропроводимост, перманганатна окисляемост, БПК, азотни показатели, фосфор, разтворими и неразтворими вещества, ХПК, флориди, сулфати. Измерват се и водни количества.

Допълнителни показатели: тежки метали, детергенти, феноли, цианиди, нефтопродукти, пестициди, полиароматни въглеводороди са специфични за всеки пункт и са в зависимост от антропогенното замърсяване на региона.
Биологичен мониторинг на повърхностни течащи води:

Стартирал е през 1992 г. за отделни поречия. Досега са обследвани 1200 пункта, разположени равномерно по протежението на реките през около 5-10 км. При анализа на пробите е използван Биотичен Индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с 5-степенна скала. Методът е въведен със съдействие на програма PHARE и дава интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос). Честотата на пробонабиране е един път годишно с изключение на фоновите пунктове, които се пробонабират един път на две години. Тази широко мащабна мрежа за био-мониторинг е важно допълнение на физико-химичния мониторинг, като отчита ефектите от интегралното замърсяване върху водните екосистеми.



Микробиологичен мониторинг на повърхностни води:

Засега е въведен в три региона на страната – София, Стара Загора и Смолян. Пунктовете съвпадат напълно с пунктовете от мрежата за физико-химичен мониторинг на повърхностни води и се пробонабират със същата честота. Анализират се всички микробиологични показатели по Наредба Nо 7 (8.08.1986 г.; ДВ бр. 96 от 12.12.1986 г.) - общ брой микроорганизми, общ коли-титър, терморезистентни коли-форми и патогени.


Мониторинг на подземните води

Мрежата обхваща 234 наблюдателни пункта с честота на контрола 2-12 пъти в годината и по показатели, определени в БДС 2823 от 1983г. “Вода за пиене”. Изпълнява се задължително базова програма за мониторинг. В зависимост от спецификата на пунктовете се наблюдават някои допълнителни показатели, свързани със спецификата на съответния регион.



Базовата програма за мониторинг включва: температура, pH, алкалност, перманганатна окисляемост, електропроводимост, редокспотенциал , обща твърдост, разтворими и неразтворими вещества, главни йони - калций, магнезий, хлориди, сулфати, хидрогенкарбонати, карбонати, амониеви, нитритни и нитратни йони, фосфати, общо желязо, манган, а допълнителните показатели са съответно при неорганичните замърсители: селен, флуориди, сулфиди, цианиди, натрий, калий, барий, тежки метали и арсен и при органичните замърсители: общо екстрахируеми вещества, нефтопродукти, повърхностно активни вещества-анийоногенни и нейоногенни, феноли, полициклични ароматни въглеводороди, органохалогенни вещества - хлороформ, метилхлорид, полихлорирани бифенили, органохлорни пестициди.
Земни недра, Земи и Почви

Замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди

Националната мрежа за наблюдение и контрол на замърсяването на почвите с тежки метали и металоиди е организирана в зависимост от източника на замърсяване. Броят на пунктовете в мрежата за наблюдение и контрол е 339, разпределени по източници на замърсяване както следва: промишленост (100 броя), химизация (99 броя), напояване (60 броя) и автотранспорт (80 броя).

Основни елементи замърсители, които се наблюдават са олово, кадмий, цинк, мед и арсен. За някои райони се провеждат допълнителни изследвания по отношение на специфични за тях замърсители. Определят се общи, а при установени концентрации над ПДК и подвижни форми на елементите.

Вземането на почвените проби и тяхното анализиране се осъществява съгласно ISO стандарти. За оценка на степента на замърсяване на почвите с тежки метали се използват нормите за пределно-допустими концентрации и Кm - коефициент на техногенност. Оценката се извършва съгласно Наредба Nо3, която регламентира нормите за качество на почвите.



Замърсяване на почвите с органични замърсители

През 1997 г., в съответствие с европейските изисквания, стартира проект за мониторинг на почвите от замърсяване с три групи органични съединения: полиароматни въглеводороди (PAHs), Полихлорни бифенили (PCBs) и Oрганохлорни пестициди. Мрежата включва мониторинговите пунктове за контрол на замърсяването с тежки метали от промишлеността и селското стопанство. Газгроматографските анализите се извършват, съгласно ISO/CD 10382.2

От септември тази година мрежата е редуцирана като включва 20 контролни пункта, от които 11 за точкови източници, 4 линейни и 5 фонови с периодичност на наблюдение - 3 години.
Вкисляване на почвите

През 2000 год. Започна изпълнението на проект за мониторинг на вкислени почви в България, включващ 70 полигона. Периодичността на пробовземане зависи от типа почва и е съответно на една, две, три или четири години. Пробите се вземат в две дълбочини. Анализира се киселинноста на почвата (pH в KCl) и съдържанието на обменните йони - H+, Al3+ , Mn2+, Ca2+ , Mg2+.


Засоляване на почвите

От тази година стартира внедряването на проект за мониторинг на засолени почви в България. Мониторинговата мрежа включва 13 полигона и е организирана в зависимост от типа засоляване.



Ерозия на почвите


Съгласно техническия проект за мониторинг е необходимо да се организира работа по трите типа ерозия- водоплощна, ветрова и иригационна ерозия. Провеждането на този вид мониторинг изисква много ресурси- човешки и технически, поради което в момента се апробират няколко математически модели за прознозиране на ерозията.
Опазване на земните недра

Информацията се събира веднъж годишно посредством информационни карти (3 справки за всеки обект) за добив, генерирани и оползотворени отпадъци по вид подземно богатство, видове и количества отпадъчни води по вид подземно богатство, нарушени и рекултивирани терени по вид подземно богатство


Радиологичен контрол

Национална автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама фон

Националната автоматизирана система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в България (RaMo) е изградена през 1997 г. и е в съответствие с поетите от страната ни международни задължения по безопасно използване на атомната енергия за мирни цели, контрола за радиационното състояние на околната среда и своевременното взаимно информиране в случай на авария в ядрено съоръжение или трансграничен пренос.

Системата е напълно автоматизирана и има йерархична структура. Състои се от 26 Локални мониторингови станции (ЛМС) за гама-фон, обхващащи цялата територия на страната. По-голяма гъстота от мониторингови станции има около АЕЦ “Козлодуй”. Всички ЛМС са оборудвани с измерителни и комуникационни средства. Изградени са също и Национален център за реагиране в Постоянната комисия към Министерски съвет за защита на населението при бедствия и аварии (Управление “Гражданска защита”) и Аварийна станция в Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели.

Всички данни за актуалното техническо състояние на измерителните и комуникативни средства от ЛМС и съответните значения на измерваните параметри се събират, обработват и съхраняват в базата данни на Централната мониторингова станция в ИАОС, след което се предават към абонатите на системата. За оперативно действие при евентуален инцидент се включва и мобилна мониторингова станция.



Освен чрез Националната система за гама-фона радиационната обстановка в страната се следи и в определени мрежи от пунктове за въздух, почви, повърхностни и подземни води.

Показателите, по които се извършват контролни наблюдения са: съдържание на естествени и техногенни радионуклиди в почви, седименти, отпадни продукти; специфичната обща алфа и бета активност и съдържание на уран, радий и тритий в повърхностни и подземни води, радон над отвали от уранодобивната, миннодобивната и топлоенергийна промишлености и в населени места в близост до тях; радионуклиди в атмосферен въздух.
ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ
ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РЕЦИКЛИРАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
Действащите практики по обезвреждане в България се основават главно на депонирането. България положи значителни усилия за разработването и въвеждането на законодателството в сектора и на икономическите други инструменти, осигуряващи тяхното прилагане.
До 1991 г. държавната политика в областта бе провеждана от Корпорацията “Вторични суровини” към Министерски съвет и държавната фирма “Феникс ресурс”, чиято структура бе основана на принципа на регионални магазини. Поради значителните затруднения при снабдяването с необработени материали в страната, рециклируемите материали се разглеждаха като един евентуален резерв за осигуряване на ресурси.
Списъкът на тези отпадъци бе одобрен от МС и включваше главно отпадъци, съдържащи черни и цветни метали, хартия, картон, пластмаси, гума, кожа, текстил, стъкло и други . общо 22 групи отпадъци.
Количеството на годишно събираните вторични суровини беше под 1 250 000 тона, от които повече от 250 000 тона се събираха от домакинствата. Повече от 1 000 000 тона се насочваха директно и използваха в индустрията. Корпорацията “Вторнични суровини” осигуряваше около 60% от ресурсите за металургията, 40% от ресурсите за преработване на хартия и картон, значителна част от отпадъците за рециклиране, състоящи се от полимери, текстил, стъкло, огнеупорни материали и т.н.
Събирането на отпадъците се субсидираше изцяло. Съществуваше мрежа от 930 магазина за рециклиране и 1 789 временни подвижни пункта за рециклиране. В периода 1988-1990 г. в 17 общини бе направен опит за безплатно разделно събиране на отпадъци, като се предвиждаше, че част от средствата от претеглените отпадъци ще се изплащат на общините. В резултат на този опит бяха създадени 150 частни и общински компании за търговия с рециклируеми отпадъци. Към момента такива компании в страна има 800.
Твърдите битови отпадъци (ТБО) в България се събират без разделяне на компоненти. Няколко изследвания и експеримента определи обема и количеството на отпадъците в страната. Експертната оценка за страната е, че средната норма е 320 кг/жител/година.
Долната таблица представя количествата на образуваните ТБО, модифицирани спрямо горната оценка.


Таблица 3-2: Количества, генерирани ТБО, базирани на средна модифицирана норма на глава от населението за страната 320 кг/жител/година за периода 1989 - 1996

Година

1989

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

Норма на глава (kg/a)

320

320

320

320

320

320

320

320

Хиляди хора

8994

8669

8595

8485

8460

8427

8400

8341

Общо (хиляди тона)

2878

2774

2750

2715

2707

2697

2688

2669

Общо (m3)

11893

11463

11364

11219

11186

11145

11107

11028

Източник: Рециклиране на отпадъци - оценка на съществуващото положение и генерирането на отпадъци - Доклад


В същия доклад е направена оценка на състава на ТБО. Очакваният състав на ТБО е както следва:
Хартия и картон - 4 %

Текстил - 1.8 %

Пластмаси - 1.6 %

Гума и кожа - 0.8 %

Дърво - 1.9 %

Храни - 34.8 %

Метали - 4. 6 %

Стъкло - 1.8 %

Други - 48.7 %
Източник: Рециклиране на отпадъци - оценка на съществуващото положение и генерирането на отпадъци – Доклад.
В хода на разработването на настоящата Национална стратегия за рециклиране на отпадъците се проведен Експеримент за характеризиране на отпадъците в гр. София.
Основните цели на експеримента бяха:


  • Да се изготви количествена и качествена характеристика на твърдите битови отпадъци, образувани в представителни райони на София и

  • Да се определи количеството на образувания рециклируем компонент на глава от населението, с цел осигуряване на базовите данни, необходими за разработването на Националната стратегия за рециклиране на отпадъците.

Основната задача на експеримента бе да се получат представителни данни относно:




  • Средното количество образувани ТБО на глава от населението в София;

  • Морфологичния състав и средното количество на компонентите на ТБО, с цел оценка на рециклируемата част.

Рециклируемата част на отпадъците да се подраздели в следните групи:





  1. хартия и картон

  1. пластмаса

  1. метал

  1. текстил

  1. каучук и гума

  1. други, некласифицируеми

София е с население 1,190 хил. жители, с 410 хил. домакинства и е разделена на 24 района. Лимитираните финансови средства налагат извадката да се излъчи само в рамките на три типологично подбрани района на гр. София: “Средец”, “Изгрев” и “Искър”. Тези райони съдържат всички видове сгради, представляващи интерес за изследването; отличават се с висока плътност на населението и развита пътна инфраструктура, благоприятстваща намаляването на значителните по своя размер разходи по събирането и транспорта на отпадъците.


Експериментът бе проведен в три стадия: първият - от 24.11 до 22.12, наречен есенен стадий, вторият – 26.01. до 25.02., наречен зимен и третият – от 20.04. до 20.05., наречен пролетен стадий. На доброволни начала бяха включени 617 домакинства.
Данните, получени в хода на Експеримента за характеризиране на отпадъците, показаха с 95% сигурност, че точното количество образувани отпадъци на жител в София е, както следва:

Таблица 3-3: Количества ТБО на жител получени от ЕХТБО

Вид отпадък

Количество кг/жит./ден

Количество кг/жит./год




вариация

средно

вариация

средно

Общо ТБО

0,329-0,381

0,355

120 - 139

130

Рециклируема част

0,101-0,109

0,105

36,9 - 39.8

38

Нерециклируема част

0,251-0,263

0,257

91,6 - 96,0

94

Източник: Експеримент за характеризиране на ТБО - Доклад


Следващата таблица представя съпоставка между очакваните характеристики и резултатите от (ЕХТ).


Съпоставка между очакваните характеристики и резултатите от (ЕХТ):


Материал

Очаквана стойност (в %-и)

Резултат от ЕХТ (в %-и)

Хартия и картон

4

8,5

Пластмаси

1,6

3,1

Стъкло

1,8

14,3

Метали

4,6

0,7

Текстил

1,8

1,3

Гума и кожа

0,8

0,24

Други

85,4

72

Независимо от факта, че като цяло количеството на образуваните отпадъци намалява в последните няколко години, е доказано, че рециклируемата част от ТБО е със значителен дял и следва да бъде вземана предвид при планирането на дейностите по рециклиране.


Количества рециклируеми отпадъци на жител:

Хартия и картон - 11 кг/жит./год - 13 090 т/г

Пластмаси - 4 кг/жит./год - 4 760 т/г

Стъкло - 18,6 кг/жит./год - 22 134 т/г

Метали - 0,9 кг/жит./год - 1 071 т/г

Текстил - 1,7 кг/жит./год - 2 023 т/г

Кожа и гума - 0,3 кг/жит./год - 357 т/г

Общо: 43 500 т/г



Следващата таблица представя данни относно образуването и изкупуването на рециклируеми материали за периода 1989 – 1996 година.

Таблица 3-7: Отпадъци (вторични суровини) генерирани и закупени от населението и промишлеността по типове отпадъци и години (тона)


No

Видове вторични суровини

Година







1989

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1

Хартия

103315

97371

84020

45652

35521

55552

125000

118000

2

Пластмаса

10520

8313

2730

1616

949

639

1200

1100

3

Стъкло

26035

21844

0

0

0

0

3000

3000

4

Метали, вкл.

220374

172020

193154

148249

99319

19741

826000

797000

5

черни

202441

159767

177304

134032

90720

10667

790000

765000

6

цветни

17933

12253

15850

14217

8599

9074

36000

32000

7

Текстил

141

136

0

0

0

0

0

0

8

Гума

262

1

0

0

0

0

0

0

Източник: Българска Браншова Камара - Феникс Ресурс


Горната таблица отразява пазара на рециклируеми отпадъци през последните години и колебанията в търсенето и предлагането на тези материали. Има тенденция към нарастване на търговията с рециклируеми отпадъци основана най-вече на търговията с хартия и метали.

За да можем да оценим потенциала за рециклиране на ТБО е необходимо да се определи очакваното количество на рециклируеми материали, които произлизат от ТБО.

Могат да се очакват долните стойности за рециклируемите материали от ТБО, като се приеме следната норма на жител на година 130-300 кг/жит./г.:

Хартия и картон -11 - 25,5 кг/жит./год. - 91 751 - 212 696 т/г

Пластмаси - 4 - 9 кг/жит./год. - 33 364 - 75 069 т/г

Стъкло - 18,6 - 43 кг/жит./год. - 155 143 - 358 663 т/г

Метали - 0,9 - 2,1 кг/жит./год .- 7 507 - 17 516 т/г

Текстил - 1,7 - 3,9 кг/жит./год .- 14 178 - 32 530 т/г

Кожа и гума - 0,3 - 0,7 кг/жит./год .- 2 502 - 5 839 т/г
Общо: - 304 445 - 702 313 т/г

Стойностите показват, че ТБО представляват значителен ресурс от рециклируеми материали.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница