Приложение към член единствен



страница1/7
Дата29.10.2018
Размер0.58 Mb.
#104375
  1   2   3   4   5   6   7
Приложение към член единствен
МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ОБЩИ МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТИ ПО ХИРУРГИЯ, НЕВРОХИРУРГИЯ, ГРЪДНА ХИРУРГИЯ, КАРДИОХИРУРГИЯ, СЪДОВА ХИРУРГИЯ, ДЕТСКА ХИРУРГИЯ, ПЛАСТИЧНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА И ЕСТЕТИЧНА ХИРУРГИЯ И ЛИЦЕВО-ЧЕЛЮСТНА ХИРУРГИЯ”

Раздел І

Общи изисквания за медицинските специалности по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия


I. Въведение

1. Медицинските стандарти по специалности с хирургична насоченост имат за цел да формулират изисквания за качество на хирургичната помощ, оказвана на пациентите в хирургичен кабинет, хирургично отделение или хирургична клиника, независимо от обема на извършваната в тях оперативна дейност.

2. Обект на настоящия стандарт са специалностите: хирургия, неврохирургия, лицево-челюстна хирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия.

3. Не са обект на този стандарт останалите специалности, в рамките на които се извършват хирургични дейности, с изключение на изискването по т. II „Нива на компетентност”, подт. 3.2 и 4.5.

4. Специалностите по подт. 2 имат комплексен характер. При тях по консервативен и/или оперативен път се лекуват хирургични заболявания на човешкия организъм.

5. Хирургично лечение и диагностика се извършва в следните лечебни заведения:

5.1. Извънболнична хирургична помощ:

5.1.1. първична – в кабинет за индивидуална или групова практика;

5.1.2. специализирана – в кабинет за индивидуална и групова практика за специализирана медицинска помощ, медицински, дентален, медико-дентален и диагностично-консултативен център.

5.2. Болнична хирургична помощ:

5.2.1. многопрофилни болници за активно лечение;

5.2.2. специализирани болници за активно лечение;

5.2.3. комплексен онкологичен център (диагностика и хирургично лечение при онкологични заболявания).



6. Извънболничната хирургична помощ се осъществява в обем, съответстващ на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

7. Болнична хирургична помощ се осъществява в хирургична клиника/отделение с обособени операционни зали (зона, блок). Видът на структурата се определя от:

7.1. обема на извършваната хирургична дейност по специалността;

7.2. квалификацията на лекарите с придобита хирургична специалност;

7.3. наличната медицинска апаратура и техническо оборудване;

7.4. наличие на условия за формиране на интердисциплинарни екипи.

8. Основен метод на лечение е оперативният. Операцията е лечебна процедура, свързана с нарушаване целостта на кожата, или покривните лигавици и прилежащите тъкани и органи, и представлява:

8.1. Обработка на оперативна рана.

8.2. Отстраняване на:

8.2.1. течни колекции: по конвенционален, ендоскопски, ехографски и рентгенов контрол;

8.2.2. туморни формации: по конвенционален, ендоскопски, ехографски и рентгенов контрол;

8.2.3. части или цялостно отстраняване на орган, нерв или крайник при формации, възпалителни и други заболявания;

8.2.4. дефекти (вродени или придобити) или коригиране на дефекти;

8.2.5. възстановяване (вкл. пластично) целостта на увредени тъкани, структури и органи, на съдове и други каналикулярни структури.



9. Според своя обем и сложност операциите са малки, средни, големи (сложни) и много големи (много сложни).

10. Според срока, налагащ необходимостта от хирургична намеса в зависимост от състоянието на пациента, операциите са планови или спешни.

11. Хирург специалист е лекар, придобил специалност с преобладаваща хирургична насоченост, съгласно нормативната уредба на Република България.

12. Хирургът специалист има право да извършва самостоятелно хирургични намеси във всички области на човешкото тяло в обем, съответстващ на придобитата от него специалност и допълнителна професионална квалификация (високо-специализирани дейности).

13. Предмет на дейност, обхват и научна база на специалностите по подт. 2:

13.1. Хирургията включва хирургично лечение на заболяванията на покривните тъкани, на органите в коремната кухина, на ендокринните органи, на ретроперитонеалното пространство, а в условия на спешност – и хирургичното лечение на заболявания на периферните нерви, на кръвоносните съдове, на покривните тъкани и органите в черепната кухина и лицето, гръдната кухина и крайниците, включително и у деца.

Хирургията обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на болести на човешкото тяло, чието лечение трябва или може да се проведе по хирургичен или консервативен начин.

Научната основа на практическата дейност по хирургия включва знания за болестите на главата, шията, гръдния кош, коремната кухина и ретроперитонеалното пространство, горните и долните крайници.

Хирургията изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, лабораторна и образна диагностика, предоперативно оценяване и интензивни следоперативни грижи, по хирургична онкология, травматология и други. Наред с това в хирургията се изучават основните принципи на асептиката и антисептиката, основната техника на операциите, лечението на хирургичните заболявания, както и на имунологията, трансплантологията, генетиката по хирургични проблеми.

13.2. Неврохирургията включва хирургично лечение на заболяванията на главния и гръбначния мозък и на периферните нерви.

Неврохирургията обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на централната и периферната нервна система.

Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на черепа, главния и малкия мозък, гръбначния стълб и гръбначния мозък, нервните плексуси и периферните нерви. Неврохирургията изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и неврология.

13.3. Лицево-челюстната хирургия (ЛЧХ) включва хирургично лечение на заболяванията на лицето, горната и долната челюст, както и детайли от оперативни намеси върху лицеви сетивни органи.

ЛЧХ обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на лицето, горната и долната челюст, устната кухина, както и детайли от оперативни намеси върху лицеви сетивни органи.

Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на лицето и прилежащите му сетивни органи, устната кухина и челюстите.

ЛЧХ изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, клинична патология, образна диагностика, предоперативно оценяване, постоперативни и интензивни грижи, травма, онкология, дентална медицина.

13.4. Гръдната хирургия включва хирургично лечение на заболяванията на гръдния кош, дихателната система и медиастинума.

Гръдната хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на гръдния кош, белите дробове и медиастиналните органи.

Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на гръдната стена, плеврата, белите дробове, трахеята и бронхите, медиастинума, диафрагмата и хранопровода. Гръдната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и трансплантология.

13.5. Кардиохирургията включва хирургично лечение на заболяванията на сърцето и неговите магистрални съдове.

Кардиохирургията обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на сърцето и неговия клапен апарат, на магистралните му съдове, на коронарните съдове.

Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на сърдечния мускул, сърдечните клапи, коронарните съдове, гръдната аорта и другите магистрални съдове на сърцето. Кардиохирургията изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма и трансплантология.

13.6. Съдовата хирургия включва хирургично лечение на заболяванията на кръвоносната и лимфната система.

Съдовата хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на кръвоносната и лимфната система.

Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на аортата, каротидните, мезентериалните и бъбречните артерии, артериалните съдове на горните и долните крайници, на периферните артерии и вени, на кухите вени и порталната вена, на лимфните съдове и басейни. Съдовата хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и трансплантология.

13.7. Детската хирургия включва хирургично лечение на заболявания у деца до 18-годишна възраст.

Детската хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на детето от раждането до 18-годишна възраст включително.

Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на шията, гръдния кош и органите в него, коремната стена и ретроперитонеума, коремната кухина и органите в нея. Болестите на централната и периферната нервна система, на сърцето и неговите магистрални съдове се лекуват в профилирани хирургични звена за детската възраст. Детската хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи в детската възраст, травма, онкология и трансплантология.

13.8. Пластично-възстановителната и естетична хирургия включва реконструкцията и пластиката на вродени и придобити дефекти на повърхностните обвивки на тялото, на дефекти на кожата и формите на тялото, както и на изгаряния, измръзвания и техните последици.

Пластично-възстановителната и естетична хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести и дефекти на покривните тъкани на тялото.

Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на кожата и подкожните тъкани по цялото тяло, на вродени и придобити дефекти на кожата и формите на лицето, тялото и крайниците, както и изгарянията, измръзванията и техните последици. Тази хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, патофизиология, клинична патология, образна диагностика, предоперативно оценяване, постоперативни грижи, интензивни грижи, травма, онкология и трансплантология.

14. Други области на хирургична дейност:

14.1. Спешна хирургия – включва оперативно лечение на хирургично болни и пострадали, намиращи се в състояние, пряко застрашаващо живота им.

14.2. Хирургична онкология – включва оперативното лечение на солидните тумори.

14.3. Лапароскопска хирургия, торакоскопска хирургия – включва методи, при които се ползват оптически уреди, специфична апаратура и инструменти за работа в коремната, респективно в гръдната, кухина без необходимост от извършване на широк разрез (лапаротомия, торакотомия).

14.4. Хирургична ендоскопия включва методи, при които се ползват оптически уреди, специфична апаратура и инструменти за работа върху кухи органи на храносмилателната система (хранопровод, стомах, дванадесетопръстник, тънки черва, дебели черва, ректум) без извършване на кожни разрези.

14.5. Еднодневна хирургия (one-day surgery, daily surgery) – означава приложение на хирургични (оперативни) методи в планов порядък в рамките до 24 часа.

14.6. Амбулаторна хирургия – включва използването на хирургични методи в спешен или планов порядък за извършване на малки хирургични манипулации или операции, за които не се изисква еднодневен или болничен престой.
II. Нива на компетентност

1. Хирургичното лечение и диагностика се извършват в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и комплексни онкологични центрове (при онкологични заболявания).

2. Лечебните заведения за болнична помощ се класифицират на три нива в зависимост от нивото на компетентност, чиито критерии покриват.

3. Изисквания за осъществяване на специалността „Хирургия” от I ниво на компетентност в болница за активно лечение:

3.1. Дейността по специалността „Хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура, отговаряща на следните изисквания:

3.1.1. В структурата се извършват и операции с малък и среден обем и сложност (без онкология), които не предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури. Големи операции се допускат само при спешност. Извършва се и консервативно лечение на хирургичните заболявания.

3.1.2. В структура по хирургия от І ниво на компетентност работят най-малко двама лекари, от които един с придобита медицинска специалност по хирургия.

3.1.3. В структура по хирургия от І ниво на компетентност се извършва хирургично и консервативно лечение на хирургични заболявания.

3.1.4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с:

3.1.4.1. клинична лаборатория ниво I на територията на лечебното заведение;

3.1.4.2. микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор;

3.1.4.3. структура по патоанатомия, която може да бъде и по договор с друго лечебно заведение.

3.1.5. Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:

3.1.5.1. операционна маса – 1 бр.;

3.1.5.2. операционна лампа – 1 бр.;

3.1.5.3. стерилизатор – 1 бр.;

3.1.5.4. рентгенов апарат, разположен на територията на лечебното заведение.

3.2. В структура, осъществяваща дейностите по хирургия от I ниво на компетентност, е допустимо извършването на дейностите от I ниво на компетентност по медицинските специалности „Ортопедия и травматология”, „Урология” и „Гръдна хирургия” при наличие на лекар с придобита съответна специалност, който е на основен трудов договор към лечебното заведение.

4. Изисквания за осъществяване на специалностите „Хирургия”, „Съдова хирургия”, „Детска хирургия” и „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” от II ниво на компетентност в болница за активно лечение:

4.1. Дейността по специалността „Хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания:

4.1.1. В структурата се извършва лечение на заболявания с доброкачествен и злокачествен характер на гастроинтестиналната система, чернодробно-жлъчната система, далака, ретроперитонеалното пространство, щитовидната, надбъбречните жлези и млечните жлези, ануса и перианалното пространство и други, изискващи отстраняване на част или цял орган; намеса върху един или повече органи на един етап; едновременна намеса върху орган/органи от две области/кухини; остър хирургически корем; заболявания, изискващи високоспециализирани оперативни процедури; хирургично лечение на изгаряния с площ до 10 % от телесната повърхност, с хирургична обработка на раневите повърхности.

4.1.2. В структура по хирургия от ІІ ниво на компетентност работят лекари, от които трима с придобита медицинска специалност по хирургия. За осъществяване на диагностичните дейности лечебното заведение, в което има структура по хирургия от второ ниво на компетентност, трябва да разполага, както и с един лекар с придобита квалификация за извършване на ехография, както и един лекар с придобита квалификация за извършване на горна и долна ендоскопия.

4.1.3. В структура по хирургия от ІІ ниво на компетентност се извършва хирургично и консервативно лечение на хирургични заболявания.

4.1.4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с:

4.1.4.1. клинична лаборатория ниво II на територията на лечебното заведение;

4.1.4.2. микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор;

4.1.4.3. структура по обща и клинична патология, която може да бъде и по договор с друго лечебно заведение;

4.1.4.4. структура по патоанатомия, която може да бъде и по договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място.

4.1.5. Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:

4.1.5.1. операционни маси – 2 бр.;

4.1.5.2. операционни лампи – 2 бр.;

4.1.5.3. ехограф с доплер, разположен на територията на лечебното заведение;

4.1.5.4. апаратура за горна и долна ендоскопия;

4.1.5.5. рентгенов апарат за скопия и графия, разположен на територията на лечебното заведение;

4.1.5.6. компютърен аксиален томограф (КАТ) и/или магнитнорезонансен томограф

(МРТ) – на територията на населеното място (като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност).

4.2. Дейността по специалността „Съдова хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания:

4.2.1. В структурата се извършват планови и спешни операции с малък, среден и голям обем и сложност, както и спешни операции в пълен обем.

4.2.2. В структурата работят най-малко трима лекари, от които:

4.2.2.1. минимум един с призната медицинска специалност по съдова хирургия и един специализиращ;

4.2.2.2. минимум един с придобита квалификация за извършване на доплерова сонография.

4.2.3. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с:

4.2.3.1. клинична лаборатория ниво II на територията на лечебното заведение;

4.2.3.2. микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор;

4.2.4. Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:

4.2.4.1. еходоплер – 1 бр.;

4.2.4.2. рентгенов апарат за скопия и графия;

4.2.4.3. ангиограф или КАТ или МРТ, разположени на територията на населеното място (като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност).

4.3. Дейността по специалността „Детска хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания:

4.3.1. В структурата се извършват планови операции с малък и среден обем и сложност, както и спешни операции в пълен обем.

4.3.2. В структурата работят най-малко двама лекари, от които един с придобита медицинска специалност по детска хирургия (възможно е единият да е със специалност обща хирургия); от тях – един, притежаващ сертификат за лапароскопия, и един – за торакоскопия.

4.3.3. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с:

4.3.3.1. клинична лаборатория ниво II на територията на лечебното заведение;

4.3.3.2. микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор;

4.3.3.3. структура по патоанатомия, която може да бъде и по договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място.

4.3.4. Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:

4.3.4.1. ехограф – 1 бр.;

4.3.4.2. рентгенов апарат за скопия и графия;

4.3.4.3. КАТ и/или МРТ, разположени на територията на населеното място (като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност).

4.4. Дейността по специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания:

4.4.1. В структурата се извършва лечение на изгаряния, измръзвания, мекотъканни кожни дефекти от различно естество, последствия от изгаряния и травми, вродени и придобити кожни дефекти, естетични процедури по повърхността на тялото, реконструктивни операции.

4.4.2. В структурата работи най-малко един лекар с придобита медицинска специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия.

4.4.3. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво II на територията си и микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор.

4.5. В структура от специалността „Хирургия” от II ниво на компетентност е допустимо извършване на дейностите от I ниво на компетентност по специалностите „Ортопедия и травматология”, „Урология” и „Гръдна хирургия” при наличие на лекар с придобита съответна специалност, който е на основен трудов договор към лечебното заведение, както и дейностите от II ниво на компетентност по „Детска хирургия”, „Съдова хирургия” и „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” при спазване на изискванията относно налични специалисти и оборудване.



5. Изисквания за осъществяване на специалностите „Хирургия”, „Съдова хирургия”, „Детска хирургия” и „Пластично възстановителна хирургия” от III ниво на компетентност в болница за активно лечение:

5.1. Дейността по специалността „Хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, като в тях могат да работят лекари със специалност по гастроентерология и онкология, отговаряща на следните изисквания:

5.1.1. В структурата се извършва оперативно лечение с малък, среден, голям и много голям обем и сложност на всички заболявания на гастроинтестиналната система – чернодробно-жлъчната система, далака, ретроперитонеалното пространство, щитовидната, надбъбречните жлези и млечните жлези, ануса и перианалното пространство и други, включително и чрез извършване на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРЦП), папилосфинктеротомии, ендоскопско протезиране, ендоскопска балонна дилатация, полипектомии, ендоскопски резекции и дисекции, пункции под конвенционален и ендолуменен ехографски и рентгенов контрол, алкохолна невролиза, аблация, изискващи отстраняване на част или цял орган; поставяне на импланти; намеса върху един или повече органи на един етап; едновременна намеса върху орган/органи от две области/кухини; остър хирургически корем; заболявания, изискващи високоспециализирани оперативни и диагностични процедури.

5.1.2. В структура по хирургия от ІІІ ниво на компетентност работят най-малко четирима лекари, с придобита медицинска специалност по хирургия. За осъществяване на диагностичните дейности лечебното заведение, в което има структура по хирургия от трето ниво на компетентност, трябва да разполага с двама лекари с придобита квалификация за извършване на ехография, както и един лекар с придобита квалификация за извършване на горна и долна ендоскопия, на основен трудов договор.

5.1.3. В структура по хирургия от трето ниво на компетентност се извършва хирургично и консервативно лечение на хирургични заболявания.

5.1.4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с:

5.1.4.1. клинична лаборатория ниво II или ниво III на територията на лечебното заведение;

5.1.4.2. микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор;

5.1.4.3. патоморфологична лаборатория на територията на лечебното заведение;

5.1.4.4. вирусологична лаборатория, която може да бъде и по договор с друго лечебно заведение;

5.1.4.5. възможност за достъп до структура по патоанатомия, намираща се на територията на населеното място.

5.1.5. Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:

5.1.5.1. операционни маси – 5 бр.;

5.1.5.2. операционни лампи – 5 бр.;

5.1.5.3. апаратура за лапароскопска хирургия;

5.1.5.4. ултразвуков нож;

5.1.5.5. аргон-плазмен коагулатор;

5.1.5.6. ехограф 3D и доплер, разположени на територията на лечебното заведение;

5.1.5.7. апаратура за пълен обем горна и долна ендоскопия, разположена на територията на лечебното заведение;

5.1.5.8. рентгенов апарат за скопия и графия, разположен на територията на лечебното заведение;

5.1.5.9. КАТ и/или МРТ на територията на лечебното заведение, като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност.

5.2. Дейността по специалността „Съдова хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания:

5.2.1. В структурата се извършват всички видове оперативни интервенции върху съдове, включително с голям и много голям обем и сложност.

5.2.2. В структурата работят най-малко петима лекари, от които двама с придобита медицинска специалност по съдова хирургия. Лечебното заведение разполага най-малко с двама лекари с придобита квалификация за доплерова сонография.

5.2.3. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво II или ниво III на територията си и микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор.

5.2.4. Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:

5.2.4.1. еходоплер – 1 бр.;

5.2.4.2. ангиограф – 1 бр.;

5.2.4.3. рентгенов апарат за скопия и графия;

5.2.4.4. КАТ и/или МРТ на територията на населеното място (като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност).

5.3. Дейността по специалността „Детска хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания:

5.3.1. В структурата се извършват планови операции с голям и много голям обем и сложност, както и спешни операции в пълен обем.

5.3.2. В структурата работят най-малко петима лекари, от които двама с придобита медицинска специалност по детска хирургия; от тях трябва да има специалисти, притежаващи сертификат за лапароскопия, торакоскопия, бронхоскопия и горна ендоскопия.

5.3.3. Извършват се най-малко 350 операции годишно, от които поне 30% с голям и много голям обем и сложност.

5.3.4. Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с:

5.3.4.1. клинична лаборатория ниво II или ниво III на територията на лечебното заведение;

5.3.4.2. микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор;

5.3.4.3. патоморфологична лаборатория на територията на лечебното заведение;

5.3.4.4. вирусологична лаборатория, която може да бъде и по договор с друго лечебно заведение;

5.3.4.5. структура по патоанатомия, която може да бъде и по договор с друго лечебно заведение на територията на населеното място.

5.3.5. Лечебното заведение трябва да разполага със следната апаратура:

5.3.5.1. ехограф – 1 бр.;

5.3.5.2. рентгенов апарат за скопия и графия;

5.3.5.3. КАТ и/или МРТ на територията на населеното място като се осигури 24-часов достъп, включително в условия на спешност.

5.4. Дейността по специалността „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” се осъществява в самостоятелна болнична структура – клиника или отделение, отговаряща на следните изисквания:

5.4.1. В структурата се извършват лечение на изгаряния, измръзвания, мекотъканни кожни дефекти от различно естество, последствия от изгаряния и травми, вродени и придобити кожни дефекти, естетични процедури по повърхността на тялото, реконструктивни операции.

5.4.2. В структурата работят най-малко четирима лекари, от които трима с придобита медицинска специалност по пластично-възстановителна и естетична хирургия.

5.4.3. Извършват се най-малко 500 операции годишно по стандарта на специалността, включващи операции с голям и много голям обем и сложност.

5.4.4. Лечебното заведение, в което е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво II или ниво III на територията си и микробиологична лаборатория в структурата на болницата или по договор.

6. Използваемост и оперативна активност.

6.1. Структурите по хирургия от всички нива на компетентност трябва да отговарят на следните показатели:

6.1.1. за използваемост – не по-малко от 60 % годишно;

6.1.2. за оперативна активност – не по-малко от 60 % годишно.


III. Структури, в които се осъществява хирургична дейност. Ресурси

1. Хирургичен кабинет в амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП)

1.1. Хирургичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ, включващ:

1.1.1. Кабинет за прегледи с минимална площ от 12 кв. м.

1.1.2. Манипулационна/превързочна с минимална площ от 9 кв.м. Използва се за извършване на първични и вторични превръзки, както и за малки амбулаторни операции и манипулации, съгласно раздел втори. Във връзка с това тя е оборудвана с хирургичен инструментариум, операционна маса, операционна лампа, стерилен превързочен материал и малък стерилизатор.

1.2. Спомагателни помещения:

1.2.1. Задължителни – чакалня и санитарен възел. Размерът на чакалнята с регистратура при самостоятелен кабинет може да се определи по формулата (А + В) x 2 м2, където А е броят пациенти, допустим за един час (средно 4 до 6 души), В – евентуалният брой пациенти, пристигнали по-рано от определения им час или непредвидено (средно 1,5 души).

1.2.2. Допълнителни помещения в зависимост от спецификата на дейност – стерилизационна, апаратни, складове, сервизни помещения и др.

1.3. Изисквания към устройството на помещенията:

1.3.1. Хигиенни изисквания:

1.3.1.1. минималната светла височина на помещенията на хирургичен кабинет в СИМП е 2,50 м;

1.3.1.2. стените на манипулационната, стерилизационната, санитарния възел, както и местата за санитарни пособия се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и др.), на височина 1,50 м от готов под; стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки;

1.3.1.3. подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стеризилационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да позволяват влажно почистване и дезинфекция;

1.3.1.4. осветлението в отделните помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 „Осветление. Естествено и изкуствено”; допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения;

1.3.1.5. в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация;

1.3.1.6. всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за питейно-битови цели;

1.3.1.7. помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

1.3.2. Инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

1.4. Изисквания към извършването на някои дейности:

1.4.1. Допуска се сключването на договори с друго лечебно заведение за стерилизация на инструментариума и превързочния материал.

1.4.2. Изпирането на постелъчния материал и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта.

1.4.3. Хирургичната дейност се осъществява в съответствие със здравните изисквания съгласно действащата нормативна уредба.

1.4.4. Събирането, съхраняването и последващото третиране на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършва съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците и нормативните актове по прилагането му.



2. Хирургична клиника/отделение

2.1. Структурата и организацията на работата се определят от Правилника за устройството и вътрешния ред на клиниката/отделението.

2.2. Хирургичната клиника/отделение има помещения, които отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на нормативните изисквания. Те биват:

2.2.1. Основни помещения: болнични стаи, превързочна за асептични и за септични превръзки, манипулационна, сестринска стая, лекарски кабинети, кухненски офис, клизмено помещение с тоалетна, санитарни помещения за персонала, помещение за дезинфекция, складове, съблекални.

Подовата настилка, стените и мебелите трябва да са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция:

2.2.1.1. болничните стаи са обзаведени с болнични легла; техният оптимален брой е 2 до 3 легла в болнична стая; около 5 % от стаите трябва да са с едно легло; в детска хирургическа клиника/отделение може да се формират боксове; болничните стаи могат да имат самостоятелни санитарни възли; във всяка болнична стая има средства за дезинфекция на ръцете;

2.2.1.2. минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла – 6,5 м2; в стаи, предназначени за деца в детска хирургия, площите варират от 8 до 5 м2 за деца до 14-годишна възраст и от 6 до 14 м2 за деца до 3-годишна възраст;

2.2.1.3. в основните помещения (с изключение на коридори, складове, съблекалня) задължително трябва да има:

2.2.1.3.1. мивки с течаща студена и топла вода;

2.2.1.3.2. централно, локално и аварийно осветление с осветяемост минимално 80 Вт;

2.2.1.3.3. резервен енергоизточник;

2.2.1.3.4. централно или локално отопление;

2.2.1.3.5. бактерицидни лампи;

2.2.1.3.6. инсталации за въздухообмен и овлажняване на въздуха (при норма на относителна влажност 50 – 60 %, в отделения и стаи за пациенти с изгаряния – до 35 – 40 %);

2.2.1.3.1. излазни точки на инсталации за О2, за сгъстен въздух и за аспирация при норматив: за 50 % от леглата в отделения/клиники за гръдна хирургия, кардиохирургия, изгаряния; за 12 % от леглата в хирургическа клиника, детска, лицево-челюстна хирургия; за 8 % от леглата в неврохирургия;

2.2.1.4. храненето на пациентите може да бъде организирано индивидуално по болничните стаи.

2.2.2. Допълнителни помещения: кабинети за началника на отделението/клиниката, старшата сестра и лекарския персонал, стая за почивка на персонала и др. в обособена административна част.

2.2.3. Хирургическата клиника/отделение за изгаряния и пластично-възстановителна и естетична хирургия трябва да имат следните допълнително обособени помещения и оборудване:

2.2.3.1. голяма септична операционна-превързочна, състояща се от три самостоятелни помещения:

2.2.3.1.1. помещение с вана за хидропроцедури;

2.2.3.1.2. зала за превръзки, оборудвана с електрокоагулатор, анестезиологичен апарат за инхалационна анестезия с източници за кислород, въздух, аспирационна система, ел. ток;

2.2.3.1.3. манипулационна зала за подготовка на превързочен материал;

2.2.3.2. флуидни легла;

2.2.3.3. изолатор със самостоятелна превързочна за детско отделение;

2.2.3.4. боксове за деца с майки придружителки.

2.2.4. Всяка хирургична структура трябва да разполага със:

2.2.4.1. сигнализираща инсталация в болничните стаи (светлинно-информационна, светлинно-блокираща, звукова или комбинирана);

2.2.4.2. средства за комуникация между кабинетите, както и с други структури на лечебното заведение.

2.2.5. При осъществяване на спешна помощ е препоръчителноналичието на система за едновременно повикване на необходимия интердисциплинарен екип.

2.2.6. Задължително се изолират пациенти със септични състояния и усложнения в септични стаи, обслужвани при спазване на строг режим на дезинфекция от обслужващия персонал, с отделна количка, инструменти и материали за превръзка, с допълнителни дрехи (препоръчително е да са за еднократна употреба) на персонала и ръкавици, с отделно събиране, транспортиране и изпиране на мръсно бельо и обезвреждане на биологични отпадъци.



3. Операционна зала

3.1. Оперативните дейности се извършват в лечебните заведения на определени за целта места, наречени операционни зали.

3.1.1. Лечебни заведения за извънболнична помощ – амбулаторни операционни зали или превързочни.

3.1.2. Лечебни заведения за болнична помощ – операционни зали, обособени в операционен блок.

3.2. Операционните зали се разполагат на места, които позволяват безпроблемно и бързо транспортиране на пациентите от и към хирургичните или интензивните структури на лечебното заведение.

3.3. Операционните зали задължително разполагат с оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и санитарно-хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност.

3.4. Всяка хирургическа клиника/отделение разполага най-малко с две операционни зали – за асептични и за септични операции.

3.5. Извършването на ендоскопски, лапароскопски, торакоскопски и видео-асистирани операции изисква отделна, напълно оборудвана операционна зала или приоритетно ползване на една зала, в която се разполага специфичната апаратура.

3.6. Операционната зона или блок включва:

3.6.1. Операционни зали с входове/изходи към:

3.6.1.1. помещения за предоперативна подготовка на пациента с излази на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация; мобилна лежаща количка; консумативи за подготовка на пациенти (сонди, катетри, венозни канюли, тръби за интубация и др.);

3.6.1.2. помещение за подготовка на хирургичния екип, оборудвано с 2 – 3 мивки с течаща студена и топла вода с кранове, задвижвани с лакет, крак или фотоклетка; шапки и маски, огледало;

3.6.1.3. място за възстановяване от анестезия.

3.6.2. Помощни помещения: съблекални за мъже и жени, стая за почивка на операционния персонал, помещение за изготвяне на оперативни протоколи и други документи, складове: за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., коридори, стая за миене на хирургични инструменти и съдове; помещения за стеризилация и за преносима апаратура.

3.7. Задължителни изисквания за оборудване в операционния блок:

3.7.1. Комбинирано осветление в операционните зали. Общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност.

Допустимо е използването на халогенни или LED операционни лампи, осигуряващи идентична или по-висока степен на осветеност на оперативното поле. Локалното осветление се осигурява от операционна лампа с най-малко 3 бренера, всеки от които с мощност 100 Вт.

3.7.2. Аварийно резервно осветление (чрез мотор-генератори или светлинен източник с акумулиращи батерии), осигуряващи 40 % от осветеността при нормални условия.

3.7.3. Бактерицидни лампи за всяка операционна зала, помещение за предоперативна подготовка на пациента и за подготовка на хирургичния екип, помещение за събуждане на пациентите, стая за миене на инструменти и съдове.

3.7.4. Електрически контакти тип „шуко” – 5 до 10 бр. във всяка операционна зала.

3.7.5. Излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация – най-малко по един за всяка операционна маса, в помещението за предоперативна подготовка и за възстановяване от анестезия.

3.7.6. Самостоятелна смукателно-нагнетителна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от пациента газове (задействана със сгъстен въздух сm остатъчно налягане 0,5 Mpa).

3.8. Допълнителни изисквания за оборудване в операционния блок:

3.8.1. Климатични устройства с бактериални филтри.

3.8.2. Наличие на повече от 3 броя мивки на операционна зала в помещението за подготовка на операционния екип.

3.8.3. Наличието на самостоятелен отоплителен кръг.

3.8.4. Система за фото- и видеодокументация на извършваните операции.

3.8.5. Компютър за оформяне на документите за извършваните операции.

3.9. Допълнително към операционните зали за извършване на операции по определени хирургически специалности могат да се осигурят:

3.9.1. Съдова хирургия – собствен мобилен ангиограф.

3.9.2. Детска хирургия – обособени операционни зали за операции на новородени и кърмачета, оборудвани със самостоятелно затоплящо устройство и оперативен микроскоп.

3.9.3. Кардиохирургия – помещение и машина за прожектиране на кардио-ангиографски филми.

3.9.4. Пластично-възстановителна и естетична хирургия – бокс (помещение) за подготовка на биологични покрития: ало-, ксено-, амнион, както и климатична инсталация, осигуряваща оптимална температура 28 – 33 °С, влажност 60 – 80%, постъпление на стерилен въздух, а за структури, в които се лекуват изгаряния – над 10 %.

3.10. В операционния блок трябва да има възможност за комуникация между операционните зали и други болнични структури.

3.11. Операционният блок ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителна възможност за стерилизация на място.

3.12. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика:

3.12.1. Всяка операционна зала се почиства и дезинфекцира текущо след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на основно почистване и дезинфекция.

3.12.2. След извършване на септична операция операционната зала се подлага на основно почистване и дезинфекция.

3.12.3. Апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операции).

3.12.4. В операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки.



Каталог: media -> filer public
filer public -> Закон за електронното управление и наредбите към него; Закон за достъп до обществена информация
filer public -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
filer public -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
filer public -> Министерство на правосъдието агенция по вписванията
filer public -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
filer public -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води
filer public -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница