Приложение към т. 1 План за подготовка на българското председателство

Целта на Плана за подготовка на Българското председателство (Председателството) на Съвета на Европейския съюз (ЕС) е да се определят мерките и конкретните задачи, необходими за подготовката му, да се конкретизира времевата рамка и да се определят отговорните страни. Планът е отворен документ и подлежи на ежегодна актуализация и допълване при необходимост. За изготвянето и изпълнението на плана отговаря Съветът по европейските въпроси (СЕВ).

Няколко важни политически събития попадат в периода на подготовка и провеждането на Председателството и трябва да бъдат взети предвид при планирането му. След провеждането на изборите за Европейски парламент (ЕП) през 2014 г., започна 5 годишния мандат на нов ЕП от юли 2014 г. и нова Европейска комисия (ЕК) от ноември 2014 г. Следователно Българското председателство ще съвпадне с подготовката на следващите избори за ЕП през 2019 г. Също така, през декември 2014 г. встъпи в длъжност новият председател на Европейския съвет, с мандат за две години и половина, което означава, че по време на Българското председателство Европейският съвет ще има нов председател. Подготовката на Българското председателство следва да отчете и вътрешнополитическата ситуация във Великобритания (напр. евентуално провеждане на референдум за членството в ЕС). На следващо място трябва да се отчете фактът, че следващите редовни парламентарни избори в България ще съвпаднат с провеждането на Председателството през 2018 г.

Приключването на мандата на ЕП ще доведе до значителен обем законодателни предложения, които да бъдат приключени по време на Българското председателство. Също така в този период се очаква да стартира работа по подновяването на стратегическите документи на Европейския съюз за периода след 2020 година (нова стратегия за развитие и нова многогодишна финансова рамка). Следва да се отчете и фактът, че България не е член на Еврозоната и Шенген.

В допълнение Българското председателство на Съвета на ЕС (Съветът) следва да бъде обвързано с домакинството на Варна на „Европейска младежка столица“ през 2017 г., на София на „Европейска столица на спорта” през 2018 г. и на Пловдив на „Европейска столица на културата” през 2019 г. с цел максимално популяризиране на страната ни и координирано планиране на инфраструктурни и логистични мерки и културна програма.

Основни задачи на Председателството на Съвета на ЕС

Всички държави членки (ДЧ) председателстват Съвета на ЕС за шест месеца, въз основа на предварително одобрен график. Българското председателство на Съвета ще се проведе през втората половина на 2018 г.

Основната задача на Председателството е чрез различните нива на процеса на вземане на решения в Съвета на ЕС да дава тласък на законодателните процеси в Европейския съюз и развитието на институционалната политика. Председателстващата ДЧ играе ролята на посредник от страна на Съвета в обикновената законодателна процедура с ЕП. Освен това, председателстващата ДЧ представлява Съвета пред другите институции на ЕС, трети страни и обществеността. След влизането в сила на Договора от Лисабон, Европейския съвет, където България е представена от своя министър-председател, е стратегическият орган, който направлява Съвета по отношение на избора на теми, политически приоритети, както и преговорите за присъединяване.

Обемът законодателство, с който работи Председателството е различен и зависи от инициативите на ЕК, както и от политическите приоритети на другите институции и ДЧ. Председателството подготвя 500 - 700 проекта (включително нормативни и политически документи), които не са разделени равномерно по групи политики. “Собственият” политически дневен ред на Председателството обикновено се обсъжда на неформални срещи на министрите, различни конференции и семинари, провеждани в ДЧ, които председателстват Съвета. В края на Председателството около 1/3 от законопроектите са формално одобрени. Предвид нарастващия обем на законодателни актове, приемани съвместно с ЕП са необходими повече ресурси от страна на Председателството за постигане на съгласие по тези въпроси. Една обикновена законодателна процедура - от изготвянето на проект на законодателно предложение до приемането му, трае около 1-2 години. Следователно при оценката на Председателството развитието на преговорите по законопроектите е също толкова важно, колкото е и официалното им приемане.

За да осигури последователност в работата на Съвета, председателското трио изготвя проект на 18-месечна съвместна програма. България е в председателското трио с Обединеното кралство (втора половина на 2017 г.) и Естония (първата половина на 2018 г.). Следващото трио е съставено от Австрия, Румъния и Финландия.

Задачата на Председателството е да направлява работата на Съвета – да председателства срещи, да организира двустранни и/или многостранни срещи, да посредничи за постигане на компромис в рамките на Съвета и с ЕП, да сключва споразумения, да провежда подготвителна работа между тези срещи за постигане на споразумения и консенсус. Друга задача на Председателството е да планира срещите на Съвета, да определя тяхната честота и график, за да бъдат взети предвид актуални събития, задачи, приоритети и интереси. Държава членка, председателстваща Съвета, отговаря за прилагането на Процедурния правилник на Съвета и навременното провеждане на дискусиите.

Работата на Съвета е организирана на три нива: (1) политическо ниво - министри, (2) на ниво КОРЕПЕР - постоянни и заместник-постоянни представители, и (3) експертно ниво - председатели на работни групи. Министрите и постоянните представители са отговорни за провеждането на преговори по най-сложните и чувствителни политически въпроси. Съветът има 10 министерски формата, и провежда между 30 и 50 заседания за 6 месеца. Обичайно всеки формат на Съвета провежда и неформална среща на министрите в държавата-председател, на която се водят отворени политически дискусии. Форматите КОРЕПЕР II и КОРЕПЕР I се председателстват съответно от постоянния представител и неговия заместник, заседават всяка седмица и подготвят заседанията на Съвета. Работата на експертно ниво се осъществява в около 200-те подготвителни органи на Съвета (работни групи и комитети), които се председателстват от експерти. Приблизително 1600-2000 официални срещи биват провеждани за 6 месеца под председателството на съответната ДЧ.

В допълнение се провеждат различни неформални заседания, както и двустранни и многостранни преговори. Например, Председателството провежда около 130 официални триалози с Европейския парламент, където Председателството е представено от съответния министър, постоянен представител или негов заместник. Официалните триалози се подготвят от технически срещи, където Председателството е представено от председателите на работните групи на Съвета. Броят на тези срещи е два-три пъти по-голям от официалните триалози (между 260 и 390). Следователно в рамките на 6 месеца могат да се проведат средно около 450 срещи с ЕП.

Парламентарното измерение на Председателството включва срещи с председателите на национални парламенти, председатели и членове на комитети по европейски въпроси, председатели на комитети по външни работи и/или комитети за национална сигурност.

Подготовка на Българското председателство

На 14 януари 2015 г. Министерският съвет (МС) прие изменения и допълнения в Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 година за координация по въпросите на Европейския съюз, с които се създава национален координационен механизъм за подготовката на Българското председателство в рамките на съществуващия координационен механизъм по въпросите на Европейския съюз. Заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси е определен за национален координатор по подготовката на Република България за Председателството на Съвета на ЕС.

В новите разпоредби подробно се описва:

• 
  кръгът от лицата, които ще координират подготовката на Председателството –политическият състав на СЕВ;
  
• 
  основните им функции и задачи, вкл. изготвянето на План за подготовка на Българското председателство;
  
• 
  административните звена, които ще подпомагат експертно работата;
  
• 
  начинът на организация на работа, на провеждане на заседания и вземане на решения. Изрично се урежда възможността за създаване на експертни работни групи, за изискване на необходимата за работата информация, за отправяне на покани до широк кръг лица, имащи отношение по разглежданите въпроси;
  
• 
  изрично се посочва, че министрите и ръководителите на ведомства следва да предоставят необходимата информация, да извършват анализи и да предлагат мерки, които да се включват в Плана за подготовката на Председателството.
  

Подготовката и провеждането на Председателството условно са разделени на следните етапи:

1. етап на първоначална подготовка: до м. септември 2015 г.;

2. активна фаза на подготовка: м. октомври 2015 г. – м. юни 2018 г.;

3. осъществяване на Председателството: м. юли - м. декември 2018 г.;

4. период на заключителни действия: м. януари – м. юли 2019 г.

Първият етап неформално стартира още през 2013 година, като по време на тази ранна фаза от подготовката бяха осъществени редица подготвителни и пилотни дейности като:

• 
  извършен анализ на опита на някои държави членки;
  
• 
  проучени нормативни, планови и аналитични документи на държави членки;
  
• 
  проведени работни посещения и срещи за обмяна на опит в държави членки;
  
• 
  установен контакт и проведени работни срещи с Генералния секретариат на Съвета на ЕС (ГСС);
  
• 
  установени работни контакти с нашите партньори в триото - Обединеното кралство и Естония;
  
• 
  изготвена нова програма на Института по публична администрация за 2015 г. „България и Европейския съюз“, насочена към подготовката на държавната администрация за Председателството;
  
• 
  проведено пилотно обучение за експерти по европейските въпроси през ноември 2014 г., с партньорството на Института по публична администрация и френското Висше училище по администрация (L’ENA);
  
• 
  планирани мерки за повишаване на административния капацитет по въпросите на Европейския съюз в Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 и в новата Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ);
  
• 
  изготвен проект на Постановление за изменение и допълнение на ПМС 85/2007;
  
• 
  изготвен проект на План за подготовка на Българското председателство.
  

Настоящият План за подготовка ще бъде приложен в периода 2015- 2018 г. Бюджетният план на Председателството ще обхваща периода 2016-2018 г., като ще обхване средствата от централния бюджет, от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), от спонсорство и доброволчество. При подготовката на събития (включително официални и неформални срещи в страната) ще се прилагат принципи, позволяващи намаляване на разходите, увеличаване и развитие на съществуващия капацитет и използване на вече работещи системи.

Председателската функция е единна. Единството на Съвета е основен елемент от структурата на Договора за Европейския съюз, съответно единна е и председателската функция, независимо дали се упражнява на постоянен (в направление външни работи) или ротационен принцип (във всички други области).

Председателството е неутрално. По дефиниция Председателството е длъжно да бъде неутрално и безпристрастно. То е арбитър на дебатите и поради тази причина не може да облагодетелства собствените си предпочитания или предпочитанията на дадена ДЧ. Това предполага Председателството да взема под внимание всички изразени позиции адекватно и според собствените им достойнства. Задължението за неутралност се съвместява с политическото измерение при ръководенето на делата на Съюза, което се изразява по-специално в определянето на реда на приоритетите при избирането на досиетата и работата по тях. Този ред действително се влияе от съображения, свързани с актуалните събития и сроковете, но също и от желанието на Председателството да придаде определен политически облик на своето полугодие. Освен това председателството, в ролята си на арбитър, трябва да се намеси, когато установи блокиране, като представи компромисни предложения, за да съвмести различните налични интереси по определено досие или по група свързани помежду си досиета, което неизменно води до политически избор.

Председателството винаги се подчинява на Съвета. Всички процедурни решения се вземат от Съвета с обикновено мнозинство по предложение на Председателството. Всички декларации или писма на Председателството, които изразяват позицията на Съвета, особено в отношенията му с другите институции, трябва да са одобрени от Съвета (или от КОРЕПЕР).

Водещите принципи, които ще ръководят подготовката и провеждането на Българското председателство са:

• 
  Прозрачност - за постигането на демократична легитимност на Българското председателство, отделните етапи от подготовката на Председателството ще се осъществяват в условия на пълна прозрачност от гледна точка на вземаните решения, предприетите действия и постигнатите резултати. Диалогът с гражданското общество ще бъде от ключово значение.
  
• 
  Неутралност - подготовката за Председателството ще бъде тест за способността на България да постигне силен и устойчив във времето вътрешнополитически консенсус по стратегически въпроси, произтичащи от изпълнението на международни ангажименти. Неутралността на Председателството е предпоставка за приемственост по отношение на ангажирания в Председателството човешки ресурс.
  
• 
  Ефeктивност - степен на постигане целите на Българското председателство при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от неговата дейност. Това предполага навременност, синхрон и целенасоченост на предприетите във връзка с ангажиментите по Председателството действия и ограничаване на разходите за тяхното финансиране.
  
• 
  Икономичност - подготовката на Председателството трябва да се осъществи при оптимално използване на вложените финансови средства и при спазване на изискванията за качество на ресурсите. Това означава търсене на възможности за минимизиране на разходите посредством навременно планиране, мерки за провеждане на т.нар. „зелено Председателство”, съвместни действия на институциите и др.
  
• 
  Гъвкавост - необходимо е да се създадат възможности за реакция на българската администрация спрямо непредвидени в хода на подготовката обстоятелства, както по отношение на планирането и приоритетите, така и във връзка с бюджета на Председателството и неговия координационен механизъм. Практиката показва необходимостта от баланс между желанието за утвърждаване на Председателството от гледна точка на неговата индивидуална визия и амбиция и необходимостта от съвместна работа в рамките на триото Председателства.
  

Планът за подготовка се основава на разбирането, че административният капацитет, който ще бъде развит по време на подготовката и при провеждането на самото Председателство, след това ще бъде използван в интерес на страната. Следователно Председателството е инвестиция в развитието на знанието, способностите и капацитета на българската държавна администрация.