ФУНКЦИИИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

ФУНКЦИИИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.

• 
  “изгражда система за събиране на надеждна финансова и статистическа информация за изпълнението за целите на индикаторите за наблюдение и за извършване на оценка на оперативната програма, като осигури предаването на тази информация на управляващия орган на НПИР;
  
• 
  отговаря за изготвянето и при съгласуване с управляващия орган на НПИР за одобряването от Комисията на оперативната програма, както и на необходимите последващи изменения;
  
• 
  отговаря за изготвянето и съгласуването с управляващия орган на НПИР на условията и реда за избор на проекти в рамките на съответната оперативна програма, както и за представянето им за одобрение от съответния Комитет за наблюдение;
  
• 
  изпълнява оперативната програма;
  
• 
  отговаря за изпълнението на одобрените условия и ред за избор на проекти;
  
• 
  организира осъществяването на оценката на проектите, чрез които се изпълнява съответната оперативна програма;
  
• 
  осъществява наблюдението и контрола на проектите и бенефициентите в рамките на дадената оперативна програма;
  
• 
  председателства и осигурява секретариат за Комитета за наблюдение на съответната оперативна програма;
  
• 
  изготвя необходимите документи за заседанията на Комитета за наблюдение и ако е необходимо на предложения за пренасочване на средства;
  
• 
  установява допустимостта на направените от бенефициентите разходи и извършва плащането към бенефициентите;
  
• 
  информира разплащателния орган за нередности;
  
• 
  изготвя годишен доклад за изпълнението на оперативната програма;
  
• 
  организира, при участието на управляващия орган на НПИР и на Комисията, на междинната оценка на оперативната програма.”⁵
  

Процесът по регионално развитие в България се провежда на няколко различни нива. Всеки от тях се характеризира от специфична институционална организация, компетенции на отговорните органи и наличните финансови ресурси. Всяко ниво има различен капацитет и/ или правомощия за въздействие върху регионалното развитие.

На национално ниво, върховната отговорност за формулиране и прилагане на регионалната политика е на Министерския съвет (МС). Той приема Националния План за Регионално Развитие (НПРР), Националния План за Икономическо Развитие (НПИР), годишния отчет за изпълнение на НПРР, както и неговото актуализиране; определя областите на целенасочено въздействие; и провежда координацията между централните и териториални органи на изпълнителната власт и техните администрации.

За по-добра координация на регионалното развитие, към МС е основан Съвет по Регионално Развитие. Този съвет включва министри, областни управители и представител на Националната Асоциация на Общините в Р България. Съветът координира подготовката на НПРР преди неговото представяне пред МС, дейностите на всички министерства и агенции от регионално естество и влияние и сметките на извънбюджетните средства с ясно изразено регионално въздействие; обсъжда важни инфраструктурни проекти; одобрява отклоняването на средства за третокласната и общинска пътна мрежа и т.н.

МРРБ има водеща роля в определянето и осъществяването на политиката по регионално развитие. Министърът провежда държавната политика и разработва целите и приоритетите на държавната стратегия за регионално развитие; организира изработването, прилагането и контрола на НПРР; представя годишен отчет за изпълнението на НПРР пред МС; и осигурявана на другите институции методологична подкрепа при изработването и прилагането на НПРР. Основните функции на МРРБ във връзка с НПРР се отнасят към планиране и програмиране; анализ и събиране на данни; мониторинг, оценка и контрол; координация на финансови ресурси и прилагане; и методологична подкрепа и обучение за териториалните единици.⁶

3. НОРМАТИВНА БАЗА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ

Конституцията на Република България определя основната цел и териториалното ниво, на което регионалното развитие трябва да бъде провеждано и определя главните инструменти за въздействие. Съгласно чл. 2, ал.1, “Република България е единна държава с местно самоуправление”. Съгласно чл. 20, “Държавата определя условия, благоприятстващи балансираното развитие на различните региони на страната и съдейства на териториалните власти и дейности чрез нейната фискална, кредитна и инвестиционна политика”. Член 135 определя разделянето на територията на страната на общини и области и отбелязва, че други административно-териториални единици и техните органи на самоуправление ще бъдат установявани по закон.

Съгласно член 142, областта се определя като “административно-териториална единица, на която е възложено ръководството на регионалната политика, осъществяването на Държавното управление на регионално ниво, гарантирайки съответствие между националните и местни интереси”. От изключително значение за регионалното развитие е определянето на общината като административно-териториална единица, на което ниво се осъществява самоуправление, гарантиращо правото на общинска собственост, собствен бюджет, асоциация на общините, както и определяне на съответните управляващи органи.

От изключителна важност за регионалното планиране и регионалната политика са компетенциите на Общинските Съвети, които определят стратегиите за общинско развитие, прогнози, програми и планове (член 21, ал.1), както и тези на кметовете да провеждат прилагането на дългосрочни програми (член 44, ал.1).

Закона за административно-териториално устройство (1995) определя създаването на административно-териториални единици, както и редът за всякакви административно-териториални промени. С изменението от 1998 г., разделянето на 28 области замества предишното административно-териториално деление на 9 области. Границите и административните центрове на областите са определени с президентски указ⁷.

Закона за администрацията (1998) определя административната структура, главните принципи на организация на дейностите, административните длъжности и изискванията за попълване на тези длъжности. Законът предвижда, че областните управители и кметовете на общини са местни органи на изпълнителната власт и определя компетенциите и функциите на областните управители и тяхната администрация.

Законът за регионално развитие (2004) осигурява обширна рамка за интегрирано и дългосрочно ориентирано регионално развитие. То дефинира целите и инструментите на регионалното развитие; разделението на отговорности между органите на изпълнителната власт и установяването на нови органи с консултативни и координационни функции (Съвета за Регионално Развитие в рамките на Министерски Съвет и Общинските Съвети за Регионално Развитие); различните типове региони за целенасочено въздействие⁸; нормативната база за установяване на региони за планиране, включваща броя на регионите⁹; и финансовите ресурси.

Специално внимание е обърнато на документите за планиране (Националните и Общински Планове за развитие), като основен инструмент за провеждане на политиката по регионално развитие, изискванията за тяхното съдържание, както и изискваните процедури за тяхната подготовка (фиг.3.1). Законът определя взаимовръзката на Националния План за Регионално Развитие (НПРР) с Националния План за Икономическо Развитие (НПИР).

Пряко свързан с регионалното развитие е Законът за устройство на територията , приет в началото на 2001 г., касаещ използването, опазването и изграждането на територията както и необходимите схеми и планове за териториално и урбанистично планиране. Законът определя и типовете на използване на земята, типовете на документите за планиране (национални и регионални планове, главни и детайлизирани урбанистични планове) и общите изисквания към тяхното съдържание. Въпреки това, връзката между двата типа планиране (планове за териториално и регионално развитие), не е изрично формулирана нито в Закона за Регионално Развитие, нито в Закона за Устройство на Територията.

Законът за опазване на околната среда (изменен в началото на 2001 г.) изисква провеждането на задължителни оценки за въздействие върху околната среда за програмите и плановете за национално, регионално и областно развитие, както и за териториалните и физически планове и техните изменения при специфични условия.

НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ

НСРР

РОП

РОП

Програмно допълнение