Приложение на количествени (обективни) методи при проектите за регионално развитие



страница4/6
Дата06.05.2017
Размер483.85 Kb.
1   2   3   4   5   6

ФУНКЦИИИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.


Основен фактор на програмната рамка за регионално развитие е Националния План за Икономическо Развитие. В рамките на НПИР управляващият орган по оперативната програма в областта на регионалното развитие има следните функции:

  • “изгражда система за събиране на надеждна финансова и статистическа информация за изпълнението за целите на индикаторите за наблюдение и за извършване на оценка на оперативната програма, като осигури предаването на тази информация на управляващия орган на НПИР;

  • отговаря за изготвянето и при съгласуване с управляващия орган на НПИР за одобряването от Комисията на оперативната програма, както и на необходимите последващи изменения;

  • отговаря за изготвянето и съгласуването с управляващия орган на НПИР на условията и реда за избор на проекти в рамките на съответната оперативна програма, както и за представянето им за одобрение от съответния Комитет за наблюдение;

  • изпълнява оперативната програма;

  • отговаря за изпълнението на одобрените условия и ред за избор на проекти;

  • организира осъществяването на оценката на проектите, чрез които се изпълнява съответната оперативна програма;

  • осъществява наблюдението и контрола на проектите и бенефициентите в рамките на дадената оперативна програма;

  • председателства и осигурява секретариат за Комитета за наблюдение на съответната оперативна програма;

  • изготвя необходимите документи за заседанията на Комитета за наблюдение и ако е необходимо на предложения за пренасочване на средства;

  • установява допустимостта на направените от бенефициентите разходи и извършва плащането към бенефициентите;

  • информира разплащателния орган за нередности;

  • изготвя годишен доклад за изпълнението на оперативната програма;

  • организира, при участието на управляващия орган на НПИР и на Комисията, на междинната оценка на оперативната програма.”5


Институционална рамка (в контекста на управление на регионалното развитие)

От доклада Nature, objectives and management of the RD in BG, доц.Н.Найденов:

Процесът по регионално развитие в България се провежда на няколко различни нива. Всеки от тях се характеризира от специфична институционална организация, компетенции на отговорните органи и наличните финансови ресурси. Всяко ниво има различен капацитет и/ или правомощия за въздействие върху регионалното развитие.

На национално ниво, върховната отговорност за формулиране и прилагане на регионалната политика е на Министерския съвет (МС). Той приема Националния План за Регионално Развитие (НПРР), Националния План за Икономическо Развитие (НПИР), годишния отчет за изпълнение на НПРР, както и неговото актуализиране; определя областите на целенасочено въздействие; и провежда координацията между централните и териториални органи на изпълнителната власт и техните администрации.

За по-добра координация на регионалното развитие, към МС е основан Съвет по Регионално Развитие. Този съвет включва министри, областни управители и представител на Националната Асоциация на Общините в Р България. Съветът координира подготовката на НПРР преди неговото представяне пред МС, дейностите на всички министерства и агенции от регионално естество и влияние и сметките на извънбюджетните средства с ясно изразено регионално въздействие; обсъжда важни инфраструктурни проекти; одобрява отклоняването на средства за третокласната и общинска пътна мрежа и т.н.

МРРБ има водеща роля в определянето и осъществяването на политиката по регионално развитие. Министърът провежда държавната политика и разработва целите и приоритетите на държавната стратегия за регионално развитие; организира изработването, прилагането и контрола на НПРР; представя годишен отчет за изпълнението на НПРР пред МС; и осигурявана на другите институции методологична подкрепа при изработването и прилагането на НПРР. Основните функции на МРРБ във връзка с НПРР се отнасят към планиране и програмиране; анализ и събиране на данни; мониторинг, оценка и контрол; координация на финансови ресурси и прилагане; и методологична подкрепа и обучение за териториалните единици.6


3. НОРМАТИВНА БАЗА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ



От доклада Nature, objectives and management of the RD in BG, доц.Н.Найденов:

Конституцията на Република България определя основната цел и териториалното ниво, на което регионалното развитие трябва да бъде провеждано и определя главните инструменти за въздействие. Съгласно чл. 2, ал.1, “Република България е единна държава с местно самоуправление”. Съгласно чл. 20, “Държавата определя условия, благоприятстващи балансираното развитие на различните региони на страната и съдейства на териториалните власти и дейности чрез нейната фискална, кредитна и инвестиционна политика”. Член 135 определя разделянето на територията на страната на общини и области и отбелязва, че други административно-териториални единици и техните органи на самоуправление ще бъдат установявани по закон.

Съгласно член 142, областта се определя като “административно-териториална единица, на която е възложено ръководството на регионалната политика, осъществяването на Държавното управление на регионално ниво, гарантирайки съответствие между националните и местни интереси”. От изключително значение за регионалното развитие е определянето на общината като административно-териториална единица, на което ниво се осъществява самоуправление, гарантиращо правото на общинска собственост, собствен бюджет, асоциация на общините, както и определяне на съответните управляващи органи.

От изключителна важност за регионалното планиране и регионалната политика са компетенциите на Общинските Съвети, които определят стратегиите за общинско развитие, прогнози, програми и планове (член 21, ал.1), както и тези на кметовете да провеждат прилагането на дългосрочни програми (член 44, ал.1).

Закона за административно-териториално устройство (1995) определя създаването на административно-териториални единици, както и редът за всякакви административно-териториални промени. С изменението от 1998 г., разделянето на 28 области замества предишното административно-териториално деление на 9 области. Границите и административните центрове на областите са определени с президентски указ7.

Закона за администрацията (1998) определя административната структура, главните принципи на организация на дейностите, административните длъжности и изискванията за попълване на тези длъжности. Законът предвижда, че областните управители и кметовете на общини са местни органи на изпълнителната власт и определя компетенциите и функциите на областните управители и тяхната администрация.

Законът за регионално развитие (2004) осигурява обширна рамка за интегрирано и дългосрочно ориентирано регионално развитие. То дефинира целите и инструментите на регионалното развитие; разделението на отговорности между органите на изпълнителната власт и установяването на нови органи с консултативни и координационни функции (Съвета за Регионално Развитие в рамките на Министерски Съвет и Общинските Съвети за Регионално Развитие); различните типове региони за целенасочено въздействие8; нормативната база за установяване на региони за планиране, включваща броя на регионите9; и финансовите ресурси.

Специално внимание е обърнато на документите за планиране (Националните и Общински Планове за развитие), като основен инструмент за провеждане на политиката по регионално развитие, изискванията за тяхното съдържание, както и изискваните процедури за тяхната подготовка (фиг.3.1). Законът определя взаимовръзката на Националния План за Регионално Развитие (НПРР) с Националния План за Икономическо Развитие (НПИР).

Пряко свързан с регионалното развитие е Законът за устройство на територията , приет в началото на 2001 г., касаещ използването, опазването и изграждането на територията както и необходимите схеми и планове за териториално и урбанистично планиране. Законът определя и типовете на използване на земята, типовете на документите за планиране (национални и регионални планове, главни и детайлизирани урбанистични планове) и общите изисквания към тяхното съдържание. Въпреки това, връзката между двата типа планиране (планове за териториално и регионално развитие), не е изрично формулирана нито в Закона за Регионално Развитие, нито в Закона за Устройство на Територията.

Законът за опазване на околната среда (изменен в началото на 2001 г.) изисква провеждането на задължителни оценки за въздействие върху околната среда за програмите и плановете за национално, регионално и областно развитие, както и за териториалните и физически планове и техните изменения при специфични условия.


НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ

НСРР

РОП

РОП

Програмно допълнение



РЕГИОНАЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ

I етап

Областни стратегии и схеми за развитие и устройство

Общински планове за развитие

Програми за реализация на ОПР

II етап

III етап

IV етап



Документи: Стратегии, планове, програми

Етапи на разработване

Основни елементи на съдържането на документите

Връзка – подход отгоре-надолу

Връзка – подход отдолу-нагоре

Връзка – финансиране



1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница