Стойност на една обикновена акция 59,60 лева
Основни предимства на модела на икономическата печалба
Основното предимство на модела на икономическата печалба е, че той показва доколко компанията успява да си покрива цената на ползвания от нея капитал. Това много добре проличава при прилагането на модела за „Калиакра” АД. Този модел на практика можем да го разглеждаме едновременно като модел за оценка и модел за финансов анализ. В условията на свободен пазар дейностите и отраслите с висока норма на възвръщаемост привличат инвеститори и капитали, в резултат на което се редуцира тази висока норма на възвръщаемост. Същевременно капиталите напускат компаниите и дейностите, чиято норма е по-ниска от цената на капитала. Вследствие на приливането на капитали и на конкуренцията, индивидуалната норма на възвръщаемост на отделните компании се стреми с течение на времето да слиза или да нараства до цената на капитала. Само компании с трайни конкурентни предимства успяват да поддържат в продължение на дълъг период норма на възвръщаемост, по-висока от цената на капитала. Подобни конкурентни предимства се обясняват с наличието на уникална комбинация от фактори, характерна само за съответната компания.
Видяхме, че основаващият се на свободните парични потоци модел и моделът на икономическата печалба водят до един и същ резултат. Но безспорното предимство на модела на икономическата печалба пред DCF модела е в това, че икономическата печалба е много полезен измерител на постигнатото от компанията за всяка една отделна година. Същото не може да се каже за FCFI. Доколкото FCFI се явяват разлика между NOPLAT и нетните инвестиции, те не предоставят някаква особено полезна информация за финансовия резултат на компанията. Така например трудно може да се получи обективна преценка за постиженията на компанията посредством сравняване на фактическите и прогнозираните свободни парични потоци. Причината е, че FCFI за всяка година в решаваща степен се предопределя от размера на инвестициите в дълготрайни активи и оперативен оборотен капитал през същата година. Мениджмънтът на компанията много лесно може да подобри свободния паричен поток за дадена година за сметка на създаването на стойност в дългосрочен план, просто като забавя инвестициите.
Друг важен момент е този, че на базата на FCFI по-трудно може да се търси съпоставимост между различните компании. Точно обратното е характерно за икономическата печалба – нейният компонент (ROICI – WACC) е важен обективен показател, даващ възможност за сравняване финансовите резултати на най-различни по вид компании. Освен всичко това икономическата печалба по-добре обяснява корелацията между така наречената добавена пазарна стойност (market value added) и други показатели, като възвръщаемост на собствения капитал (ROE), нарастване на паричните потоци, нарастване на нетния доход на една акция, нарастване на дивидентите. В случая добавената пазарна стойност се определя като разлика между пазарната стойност на компанията и нейния инвестиран капитал18. Следователно положителната добавена пазарна стойност предполага, че пазарът (инвеститорите) очаква от компанията да реализира норма на възвръщаемост, по-висока от цената на капитала.
Моделът на икономическата печалба (икономическата добавена стойност) представя нагледно подобряващите се или влошаващите се трендове за компанията, които все още не са се проявили в печалбата или в дохода на една акция. Проследявайки икономическата печалба и по-специално спреда (ROIC – WACC), можем да установим доколко компанията създава стойност или „изяжда” стойност през всяка една отделна година. На базата на съпоставката между възвръщаемостта на нетния новоинвестиран капитал - ROICI, и WACC по години, може да се прогнозира развитието на бъдещия потенциал за създаване на стойност от страна на компанията.
Литература
-
Ненков, Димитър, Определяне цената на собственото финансиране в условията на развиващи се капиталови пазари, сп. „Алтернативи”, бр. 3, 2004.
-
Ненков, Димитър, Съвременни модели за оценка на цели предприятия, сп. „Икономически алтернативи”, бр. 1, 2005.
-
Вестник „Пари” от 30.01.2003 г.
-
Damodaran, Aswath, Investment Valuation – Tools and Techniques for Determining the Value of Any Asset, John Wiley & Sons, New York, 2002.
-
Copeland, Tom, Vladimir Antikarov, Real Options – A Practicioner’s Guide, Texere, New York, 2001.
-
CS First Boston – „EVA Primer”, February 20, 1996.
-
Copeland, Tom, Tim Koller, Jack Murrin, Valuation – Measuring and Managing the Value of Companies, John Weley & Sons, New York, 2000.
-
Fishman, Pratt, Wislon, Griffith, Meltzer, Guide to Business Valuations.
-
Porter, Michael, Competitive Strategy: Techniques for Analyzing Industries and Competitors, New York: Free Press, 1980.
-
Reilly, Frank K., Keith C. Brown, Investment Analysis – Portfolio Management, Thomson Learning, USA, 2003.
-
Zukin, James H., Financial Valuation: Businesses and Business Interests, Warren Gorham Lamont, 1990.
-
http://pages.stern.nyu.edu/~adamodar/New_Home_Page/datafile/histretSP.html (Data is from The Federal Reserve Bank of Saint Louis)
-
http://pages.stern.nyu.edu/~adamodar/New_Home_Page/datafile/ctryprem.html
-
http://pages.stern.nyu.edu/~adamodar/New_Home_Page/datafile/ratings.htm
Сподели с приятели: |