- АКО ТИ НЕ ПРОСТИШ, И НА ТЕБ НЯМА ДА ТИ БЪДЕ ПРОСТЕНО

11 - АКО ТИ НЕ ПРОСТИШ, И НА ТЕБ НЯМА ДА ТИ БЪДЕ ПРОСТЕНО

„Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне. И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения. Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията”

Марк 11:24-36
В ОСТАНАЛАТА част от книгата искам да насоча вашето внимание към последствията от нежеланието ни да простим обидите, а също така и да предложа начин, как да се освободим от собствената си оскърбеност.

Исус имаше предвид точно това, което каза: „Ако вие не прощавате, то нито Отец ви, който е на небесата, ще ви прости съгрешенията”. Живеем в култура, където често говорим едно, а имаме предвид нещо съвсем друго. В резултат на това, не винаги приемаме думите на другите такива, каквито са изказани в действителност. По този начин ние рядко ги вземаме на сериозно.

Това състояние започва от детството ни. Родител казва на детето си: „Ако направиш още веднъж така, ще те напляскам.” Детето го прави не само още веднъж, но още няколко пъти. И всеки път чува едно и също предупреждение от своя родител. Обикновено заканите не се изпълняват. Но дори и да бъдат изпълнени, предприетите действия са или по-леки, или по-сурови в сравнение със заканите.

И от двата начина на действие детето разбира, че ти никога нямаш предвид това, което казваш, или че това, което казваш, не е вярно. Така детето научава, че не всичко, което хората с власт изразяват гласно, е истина. То започва да се двоуми кога и дали въобще да гледа сериозно на лидерите. Този тип отношение се разпространява и в други области от техния живот. Те започват да преценяват своите учители, приятели, водачи през призмата на изграденото пренебрежение към властите. Когато детето порасне, то ще е формирало жизнения си мироглед на тази основа. Неговите контакти с хората ще се градят на обещания и думи, лишени от всякакъв сериозен смисъл.

Нека да вземем за типичен пример следния разговор. Джим среща Том, с когото не е разговарял от доста време. Джим бърза и си казва: „О, не! Точно сега ли трябваше да се срещна с Том? Нямам никакво време за разговори.”

Джим и Том се срещат.

Джим казва: „Слава на Господа, братко. Радвам се да те видя.”

Говорят си известно време. Понеже Джим бърза, той казва следното, за да приключи разговора: „Трябва някой ден да се съберем, да обядваме заедно.”

Първо, Джим не беше особено въодушевен, че трябваше да се спре и да поговори с Том, понеже бързаше. Второ, Джим въобще не мислеше за Господа, когато поздрави Том с думите: „Слава на Господа.” Трето, той нямаше никакво намерение да отдели време за обяд с Том. Това беше само един начин да се отърве по-бързо от Том, успокоявайки в същото време съвестта си. И така, всичко, което Джим изрече в този разговор, не значеше нищо за него.

Подобни ситуации се случват всеки ден от нашия живот. Днес хората не влагат смисъл дори и в една четвърт от думите, които изричат към другите. И така, още ли се чудим защо ни е трудно да преценим кога да вярваме и кога да не вярваме на нечии думи?

Но когато Исус ни говори, Той иска да Го приемаме на сериозно. Не бива да подхождаме към Неговите думи по същия начин, по който подхождаме с недоверие, когато слушаме думите на наши приятели или на тези, които ни ръководят. Когато Исус казва нещо, Той има предвид точно това, което е казал. Той е верен, дори и когато ние не сме. Исус ходи в истина и почтеност, която нашето общество и култура не могат да схванат. Така че, когато Исус каза: „Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията”, Той имаше предвид точно това.

И за да бъде приет още по-сериозно, Исус повтори това няколко пъти в Евангелията. Така Той искаше да подчертае важността на това предупреждение. Нека да прочетем някои от тези изречения, които Господ каза при различни поводи.

До мен достигна едно доста необикновено свидетелство за служител от Филипините. Един мой приятел, който беше ходил там, за да проповядва, ми донесе статия, в която се описва неговия случай.

Този служител от Филипините в продължение на няколко години се беше съпротивлявал на Божието призвание в своя живот, понеже имаше огромни финансови успехи. Неговото непокорство в крайна сметка го поразило и бил откаран в болница поради пристъп на сърдечна недостатъчност.

Той умрял на операционната маса и се озовал пред портите на рая. Исус също се намирал там и започнал да му говори за неговото непокорство. Този филипинец започнал да умолява Господа и Му казал, че ако му удължи живота, ще Му се посвети. Исус се съгласил.

Преди да го върне в тялото му, Бог му показал ада. Той видял майка си, която горяла в страшни пламъци.

Това го удивило. Някога майка му се била покаяла, изповядала, че е християнка и ходела на църква. Той попитал Господа: „Тя защо е тук?”

Бог му изявил, че тя е отказала да прости на свой роднина и затова също не можеше да получи прошка.
Прошката и духовният растеж
ИМА много примери на непростителност и в нашето собствено служение. Когато за първи път проповядвах в Индонезия, бях отседнал в дома на богат бизнесмен. Въпреки че той и семейството му посещаваха църквата, в която проповядвах, никой от тях не беше спасен.

През седмицата, в която бях там, се спаси жена му; после се спаси мъжът й и накрая – трите им деца. Освобождението, което дойде, промени изцяло атмосферата в къщата. Изобилна радост изпълни дома им.

Когато разбраха, че аз отново ще проповядвам в Индонезия, те предложиха да поемат разходите по самолетните билети за цялото ми семейство, включително и една детегледачка.

Пристигнахме и проповядвах няколко пъти в църквата. Говорих за покаянието и Божието присъствие. Почувствах Божието присъствие на тези служби, на които хората плачеха и от тях излизаха викове на освобождение.

Това семейство отново беше помазано от службите. Майката на домакина живееше в същия град и посещаваше всяко богослужение. Тя също беше пожертвала огромна сума пари за самолетните билети на нашите деца.

Един ден в края на седмицата тази жена ме погледна право в очите и ме попита:

- Джон, защо никога не успях да почувствам Божието присъствие?

Току-що бяхме привършили със закуската и на масата бяхме останали само ние двамата.

- Бях на службите – продължи тя, – и внимателно изслушах всичко, което ти каза на тях. Излязох пред амвона и се покаях и все пак нито веднъж не почувствах Божието присъствие. Нещо повече, аз никога, когато и да е било, не съм чувствала Божието присъствие.

След кратък разговор с нея й казах:

- Нека да се молим да бъдеш изпълнена с Божия Дух.

Положих ръце на нея и се помолих тя да получи Святия Дух, но от Божието присъствие нямаше и следа.

Тогава Бог ми каза в духа: „Тя не е простила на съпруга си. Кажи й да го направи.”

Вдигнах ръцете си от нея. Знаех, че съпругът й бе починал, но отправих поглед към нея и й казах:

- Бог ми изяви, че таиш непростителност в сърцето си към твоя съпруг.

- Да, така е – съгласи се тя. – Но сторих всичко от себе си, за да му простя.

После ми разказа за ужасиите, които той й беше причинил. Можех веднага да разбера, защо й беше толкова трудно да му прости.

Но аз й казах:

- За да приемеш от Господа, трябва да простиш – и после й обясних какво учеше Исус за прошката.

- Не можеш да му простиш със свои собствени сили. Трябва да представиш това пред Господа и да Го помолиш първо Той да ти прости. Тогава ще намериш сили да простиш на съпруга си. Готова ли си да дадеш прошка на съпруга си? – попитах аз.

- Да – отвърна тя.

Поведох я в следната молитва: „Небесни Отче, в името на Исус, Те моля да ми простиш за това, че таях непростителност към собствения си съпруг. Господи, аз знам, че не е по силите ми да сторя това сама. Вече се опитах, но безуспешно. Ето сега, Господи, пред Теб аз освобождавам своя съпруг в сърцето си. Прощавам му.”

Едва беше изрекла тези думи и сълзи започнаха да се стичат по бузите й.

- Издигни ръцете си и говори на езици – подканих я аз.

Тогава за първи път тя се молеше на красив небесен език. Там, на масата за закуска, толкова силно почувствахме Божието присъствие, че останахме поразени от силата Му. Тя плачеше в продължение на пет минути. Поговорихме си малко и после я насърчих да остане още в Божието присъствие. Тя продължи да хвали и да се покланя на Господа, а аз си отидох.

Когато синът й и снаха й научиха за това, те се изумиха. Синът каза, че никога не беше виждал майка си да плаче.

Тя самата даже не си спомняше кога за последен път беше плакала. „Не съм плакала дори на погребението на съпруга си.”

През същата вечер, на богослужение, тя взе водно кръщение. През следващите три дни усмивката не спираше да грее на лицето й. Не си спомням да съм я виждал преди това усмихната. Някога тя не искаше да прости и беше попаднала в оковите на непростителността. Но в момента, в който освободи съпруга си и му прости, тя прие от Божията сила в живота си и започна да усеща Божието присъствие.

Петър Го попита: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?” (Матей 18:21). Петър си въобразяваше, че проявява огромна щедрост.

Той обичаше крайностите. Петър беше този, който каза на планината на преображението: „Ако искаш, аз ще направя тук три скинии: за Теб една, за Мойсей една и една за Илия” (Матей 17:4). Той си мислеше, че проявява възвишеност. „Ще впечатля Господа с готовността си да простя до седем пъти.”

Но Петър получи отговор, който го шокира. Исус срина онова, което Петър считаше за щедрост: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем” (Матей 18:21-22). С други думи прощавай, както Господ прощава, винаги.

После Исус каза притча, за да обясни това, което имаше предвид.
„Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. И когато започна да преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта” (Матей 18:23-24).
За да разберем силата на Исусовите думи, трябва първо да си обясним какво значи думата талант. Талантът някога е представлявал мерна единица. С нейна помощ се е измервало златото (ІІ Царе 12:30), среброто (ІІІ Царе 20:39), както и други метали и стоки. В тази притча тя е символ на дълга, така че можем съвсем основателно да предположим, че става въпрос за единица за размяна, примерно злато или сребро. В този случай нека да използваме за пример златото.

Обикновеният талант се е равнявал на около тридесет и четири килограма. Това е било пълното тегло, което един човек е могъл да носи (виж ІV Царе 5:23). Десет хиляди таланта биха се равнявали приблизително на триста и четиридесет хиляди килограма, това прави около триста и четиридесет тона. И така, този служител е дължал на господаря си около 340 тона злато.

Понастоящем цената на златото е приблизително 13 долара за грам. Днес на пазара един талант злато би се продавал за 450000 долара. И така, десет хиляди таланта злато се равняват на четири и половина милиарда долара!

С това Исус искаше да каже, че този служител имаше дълг, който никога нямаше да може да изплати. По-нататък четем:

Царят е преобраз на Бог Отец, Който е опростил на своя служител непосилен за плащане дълг. В Колосяни 2:13-14 четем: „И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления; и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста”.

Дългът, който ни беше опростен, беше непосилен за нас да го платим. Нямаше никакъв начин да изплатим на Бога всичко, което Му дължахме. Оскърблението, което идваше от нас, беше огромно. Така че, Бог ни подари спасението. Исус плати полицата за дълг, която беше против нас.

Лесно се вижда паралелът между взаимоотношението на този служител с царя и нашите взаимоотношения с Господа.

Ако се сравни оскърблението, което сме понесли от свой брат, с това, което сме нанесли на Бога, е приблизително като да сравним дълг от четири хиляди долара с друг от четири и половина милиарда долара.

Може да ви се струва, че няма никой, който да е пострадал толкова, колкото вие сте пострадали, но тогава всъщност вие не осъзнавате какво понесе Исус на кръста. Той беше едно невинно и без петно агне, което беше заклано.

Човек, който не може да прости, е забравил огромния дълг, който му е бил опростен. Когато осъзнаете, че Исус ви е избавил от вечни мъки и смърт, тогава вие ще освободите безусловно всички от своето осъждение. (В глава 13 ще разгледаме как да сторим това.)

Няма нищо по-лошо от това, да прекараш вечността в огненото езеро. Там няма почивка, червеите не умират и огънят не угасва. Натам бяхме тръгнали всички, докато Бог не ни прости чрез смъртта на Своя Син Исус Христо. Алилуя! Ако имате моменти в живота, в които ви е трудно да простите, спомнете си как Божията любов ви е спасила от участта да попаднете в ада.
Уроци за вярващи
НЕКА ДА продължим с притчата:
„А служителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; и дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. Тогава господарят му го повика и каза: Нечестив слуга, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за теб?” (Матей 18:31-33).
Исус нямаше предвид невярващите в тази притча. Той говореше за служителите на царя. На този човек му беше простен огромен дълг (спасението) и се наименуваше „царски служител”. И така, ние можем да заключим, че това е съдбата на вярващия, който откаже да прости.

„И господарят му се разгневи, та го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия си дълг. Така и Моят Небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си” (Матей 18:34-35).

1. 
   Служителят, който не прости, бе предаден на мъчения.
   
2. 
   Той трябваше да плати първоначалния си дълг: четири и половина милиарда долара.
   
3. 
   Бог Отец ще стори същото на всеки вярващ, който не прости на брат си съгрешението му.
   

Причинителите на това мъчение са демонични духове. Бог допуска „мъчителите” да причиняват болка на тялото и душата, когато си поискат, дори това да са вярващи. На богослужения често съм се молел за хора, които не могат да получат изцеление, утеха или освобождение, и всичко това поради факта, че не са пожелали да освободят други братя или сестри, като им простят от цялото си сърце.

Медицински доктори и някои лекари и учени свързват непростителността или огорчението с някои болести, като артрит и рак. Много случаи на психични заболявания се дължат на крайна форма на непростителност.

Хората често отказват да прощават на околните, но има и такива, които хранят непростителност и към самите себе си. Исус каза: „Ако имаш нещо против някого, прости...” (виж Матей 5:24). Този някой включва и самия теб! Ако Бог ти е простил, тогава кой си ти да не прощаваш на този, на когото Бог е простил, дори този човек да си ти самият?

„Почакайте, почакайте – ще кажете вие. – Аз си мислех, че щом като човек каже веднъж „молитвата за покаяние” и обрече живота си на Исус, той е спасен завинаги.”

Ако наистина смятате така, тогава обяснете защо Петър написа следното:
„Понеже, ако след като са избягали от светските мърсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед” (ІІ Петрово 2:20-21).
Апостол Петър говореше за хората, които бяха избягали от греха (светските мърсотии) чрез спасението в Исус Христос. Те обаче, отново се впримчват в греха (което би могло да бъде и непростителност) и биват победени от него. Всичко това означава, че те не се върнаха при Господа и не се покаяха от греховете си. Петър каза, че отклоняването от правдата е по-лошо от това, никога да не си я познавал. С други думи, Бог казва, че е по-добре никога да не си бил спасяван, отколкото да приемеш дара на вечния живот и после да се отклониш от него завинаги.

Юда споменава за хора в църквата, които са „дваж умрели” (Юда 12-13). Това означава, че веднъж си умрял без Христос и после си бил възкресен в Христа, и след това отново си умрял, като си се отвърнал от Неговите пътища завинаги.

Ние виждаме, че мнозина ще дойдат при Исус, оправдавайки се с думите: „Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме и не в Твоето ли Име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не Съм ви познавал; идете си от Мене вие, които вършите беззаконие!” (Матей 7:22-23). Те знаеха за Него. Наричаха Го Господ и вършеха чудеса в Негово име, но Той не ги познаваше.

Кой познава Исус? Апостол Павел написа: „Но ако някой люби Бога, той е познат от Него” (І Коринтяни 8:3). Бог познава тези, които Го обичат.

Вие може да кажете: „Аз обичам Господа. Не обичам само онзи брат, който ме нарани.” Тогава ти живееш в заблуда, защото е писано: „Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, ...когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял” (І Йоан 4:20). Заблудата е ужасно нещо, защото измаменият вярва с цялото си сърце, че е прав. Той си представя състоянието, в което се намира, по начин, напълно различен от реалния. Човек, който отказва да се подчини на Словото, мами собственото си сърце.

Не е ли интересно, че „мнозина” ще очакват да влязат в Божието царство, но няма да им бъде позволено? Както каза Исус, мнозина ще се съблазнят (англ. пр. огорчат, оскърбят) в последните дни (Матей 24:10)?

Някои вярващи са така измъчвани от своята непростителност, че в един момент могат да започнат да се надяват, че смъртта ще им донесе желания мир. Но това не е вярно. Трябва да се справим със собствената си непростителност веднага или ще бъдем призовани да изплатим това, което никога няма да имаме сили да изплатим.
3. Бог Отец ще стори същото на всеки вярващ, който откаже да прости с цялото си сърце – без значение колко голяма е раната или обидата
Исус беше много ясен в Своите думи, стараейки се тези, които четат притчата, да я разберат. Той рядко включваше в Своите притчи обяснения. Но винаги правеше това, когато учениците Го помолеха изрично. В този случай обаче, Той не искаше в нас да остава съмнение за строгостта на наказанието, което ще бъде отредено за онези, които откажат да простят.

На много други места Исус ясно даваше да се разбере, че ако ние откажем да простим на някого, то и на нас не ще ни бъде простено. Не забравяйте, че Той не е като нас. Бог прави това, което казва!

Не така обаче, е в църквата. Вместо това, непростителността се оправдава с куп извинения. На непростителността се гледа като на малък грях в сравнение с хомосексуализма, прелюбодейството, кражбата, пиянството и т. н. Но тези, които таят непростителност в себе си, няма да наследят Божието царство, както не ще го наследят и онези, които вършат другите грехове.

Някои може да си помислят, че това поучение е много тежко, но аз го приемам като послание за милост и предупреждение, а не като тежка присъда. Какво би предпочел: да бъдеш изобличен от Святия Дух сега и да преживееш истинско покаяние, като простиш от все сърце или да откажеш да простиш и да чуеш Бог да ти казва: „Махни се от Мен”, когато времето ти за покаяние ще е изтекло?