Примамката на сатана джон Бивиър Бъдещето ти зависи от това послание



страница3/15
Дата01.11.2017
Размер1.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

2 - ВЗАИМНА ОМРАЗА

И тогава мнозина ще се съблазнят и един други ще се предадат, и един други ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен”

Матей 24:10-13
В ТАЗИ глава от книгата Матей Исус говори за някои от белезите на последното време. Неговите ученици Го попитаха: „Какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие?”

Повечето хора са съгласни, че времето на Неговото идване е приближило. Естествено, безсмислено е да налучкваме точната дата на пришествието Му. Само Отец знае това. Но Исус каза, че ние ще познаем времената, а те са настъпили! Никога преди не е имало такова пълно изпълнение на пророчествата за църквата, Израел и природата. Така че, с увереност можем да кажем, че живеем във времето, което Исус е описал в глава 24 на Евангелието от Матей.

Обърнете внимание на един от белезите на Неговото предстоящо пришествие: „мнозина ще се наскърбят едни други” (букв. пр. от англ.). Не някои, не половината, а мнозина.

Първо, нека да попитаме: „За кого става въпрос?” За християните ли става дума или за обществото като цяло? Отговорът на този въпрос можем да открием в следващите редове: „И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее”. Гръцката дума за любов в този стих е агапе. В Новия Завет се използват няколко думи, означаващи любов, като най-често срещаните са агапе и филео.



Филео означава любов, която се среща между приятелите. Тази любов и привързаност се основават на някакво условие. Принципът, който важи тук, е: „услуга за услуга” или „погледни ме с едното око, за да те погледна и с двете”.

Агапе, от друга страна, е любовта, която Бог излива в сърцата на Своите деца. Това е същата онази любов, с която Исус ни дарява напълно безусловно. Неговата любов не зависи от нашите дела, нито от това, дали ще Му отвърнем със същите чувства или не. Тази любов е даваща дори и когато е отхвърлена.

Ако не носим Господа в себе си, нашата любов към другите ще бъде егоистична. Ние няма да сме склонни да я дадем, ако не очакваме някаква взаимност, но любовта агапе обича, независимо от това какъв отговор ще получи. Такава любов ни дари Исус, когато бе на кръста. И така, мнозинството, за което говори Исус, са християните, чиято агапе любов е охладняла.

Някога се опитвах на всяка цена да докажа любовта си към определени хора. Но като че ли всеки път, когато протягах приятелска ръка, те я отблъскваха с критика и рязко отношение. Това продължи няколко месеца. В един момент всичко това ми омръзна.

Започнах да се оплаквам на Бог. „Омръзна ми всичко това. Господи, сега аз имам нужда да ми говориш за Твоята любов. Всеки път, когато показвам Твоята любов към този човек, в лицето ми се изсипва само гняв от негова страна.”

Господ започна да ми говори: „Джон, трябва да се научиш да вярваш по-силно в Божията любов!

„Какво искаш да кажеш?”, попитах аз. Той обясни: „Който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Да не ни дотяга да вършим добро, защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем” (Галатяни 6:8-9).

Ти трябва да осъзнаеш, че когато сееш Божията любов, ще и да пожънеш от Божията любов. Трябва да вярваме още по-силно в този духовен закон – дори и когато не жънем от нивата, на която сме сели, или когато реколтата се е забавила прекалено дълго.

Бог каза още: „В най-трудния Ми час Моите най-добри другари Ме изоставиха. Юда Ме предаде. Петър се отрече от Мен, а останалите побягнаха, за да спасят живота си. Само Йоан Ме следваше отдалеч. А цели три години се бях грижил за тях, като ги храних и поучавах. И все пак, докато умирах за греховете на света, Аз простих на всички. Простих и на другарите, които Ме изоставиха, и на последния римски войник, който Ме разпъна. Те не Ме бяха молели за това, но Аз дадох прошката от Себе Си. Аз вярвах в любовта на Отец.



Аз знаех, че понеже бях посял любов, щях да пожъна любов от многобройните синове и дъщери на Царството. Те щяха да Ме обичат поради Моята жертва на любов.

Аз казах: „Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата, защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?” (Матей 5:44-47).
Големите очаквания
АЗ ОСЪЗНАХ, че любовта, която показвах, бе нещо, което бе посято в Духа, и в крайна сметка щях да пожъна тези семена на любов. Не знаех кога ще стане това, но вярвах, че жътвата щеше да дойде. Вече не смятах за пропиляна любовта, на която не ми беше отвърнато. Напротив, това ме караше да обичам този човек още повече!

Ако повече християни бяха осъзнали това, те нямаше да се предадат и да таят в себе си чувството на оскърбеност. Обикновено не в тази любов ходим всички. Ние живеем с онази егоистична любов, която бързо се разочарова, когато нашите очаквания не са се оправдали.

Ако имам определени очаквания от даден човек, той лесно може да ме разочарова. И това ще стане до степента, до която той не отговори на моите очаквания. Но ако във взаимоотношенията си с хората аз не очаквам нищо определено, всяко нещо, което съм получил от тях, ще бъде като благословение, а не като нещо, което ми се дължи. Ние създаваме предпоставка да бъдем оскърбени, когато изискваме определено отношение от тези, с които имаме някакви взаимоотношения. Колкото по-големи са нашите очаквания, толкова по-голяма е вероятността да бъдем оскърбени.
Крепостни стени?
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град. И разногласията им са като решетката на крепост” (Притчи 18:19).
ОНЕПРАВДАН брат или сестра можеш да спечелиш по-трудно, отколкото укрепен град. Укрепените градове са оградени със стени, които са гарантирали сигурността на града. Благодарение на тях всеки нежелан посетител е можело да бъде държан извън територията на града. Всички, които са влизали, са били проверявани. Тези, които са дължали данъци, можели да влязат в града едва, след като си ги платят. А онези, които са били считани за заплаха за всеобщата сигурност и живот, не са били допускани въобще.

Когато сме наранени, ние изграждаме стени около себе си, за да предпазим сърцата си от по-нататъшни рани. Започваме да си подбираме хората, с които да общуваме и не допускаме никой, от когото се боим, че ще ни нарани. Страним от тези, които смятаме, че са ни длъжници. Приемаме ги отново едва, когато тези хора са изплатили напълно своя дълг. Ние ставаме открити само към онези, които считаме, че са на наша страна.

Но често и хората, които са „на наша страна”, таят в себе си чувство на обида. И така издигаме още по-високо съществуващите крепостни стени. Без да осъзнаваме, нашите крепостни стени се превръщат в затвор. И тогава ние не само сме доста предпазливи по отношение на хората, които влизат при нас, но сме обхванати и от ужас, който ни възпира да напуснем своята крепост.

Наскърбените християни са самовглъбени. Ние настойчиво отстояваме правата си в нашите взаимоотношения с другите и полагаме огромни усилия, за да предотвратим всякакво бъдещо нараняване. Ако не приемем риска, че ще бъдем наранени, няма да можем да обичаме безусловно. Безусловната любов дава на другите правото да ни нараняват.

Любовта не търси своето си, но тези, които са оскърбени, все повече и повече търсят своето си право и стават все по-резервирани. При тези обстоятелства Божията любов се превръща в студенина. Природен пример за това са двете морета в Святата земя. Езерото в Галилея свободно приема и отдава водите си. В него кипи живот. Множество риби и растения намират храна там. Водите на това езеро се отвеждат посредством реката Йордан в Мъртво море. Но Мъртво море само приема и не отдава водите си. В него няма риба или живи растения. Кипящите от живот води на Галилейското езеро стават мъртви, когато се смесят със застоялите води на Мъртво море. Животът не може да оцелее, ако сложиш ръка на него и го запечаташ. Трябва да го даряваш безрезервно.

И така, оскърбеният християнин приема от живота, но не го предава на другите. В резултат на това дори и животът, който е получил, се превръща в мъртвило между стените на затвора, изграден от обиди. Новият Завет описва тези стени като крепости:


Защото оръжията, с които воюваме не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа” (ІІ Коринтяни 10:4-5).
Тези крепости създават модели на мислене, които анализират всякакъв вид постъпваща информация. Въпреки че първоначално са служели за самозащита, те са се превърнали в източник на мъчение и средство за изопачаване, защото те воюват против познаването на Господа.

Когато преценяваме всичко от гледна точка на минали обиди, оскърбления и несправедливости, започва да ни се струва невъзможно да вярваме в Господа. Не можем да приемем, че Той има предвид това, което казва. Ние се съмняваме в Неговата доброта и вярност, тъй като Го приравняваме към стандартите, измислени от хората в нашия живот. Но Бог не е човек. Той не може да лъже (Числа 23:19). Неговите пътища не са като нашите и Неговите мисли не са като нашите (Исая 55:8-9).

Възможно е оскърбените хора да намерят пасажи от Словото, които да подкрепят тяхната позиция, но този начин на действие не е правилен. Познанието на Божието Слово, отделено от любовта, е една унищожителна сила, защото тя възгордява и законничи (І Коринтяни 8:1-3). Чрез такова познание започваме да се самооправдаваме, вместо да се покаем за своята непростителност.

Така ние ставаме лесно податливи на заблуди, защото знанието без Божията любов ще ни доведе до самоизмама.

Исус ни предупреждава за лъжепророците непосредствено, след като ни е говорил за обидата: „И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Матей 24:11). Кое е това мнозинство, което те ще измамят? Наранените, чиято любов е охладняла (Матей 24:12).
Лъжепророци
ИСУС нарича лъжепророците „вълци с овчи кожи” (Матей 7:15). Те са търсещи своето си хора, които имат външността на християни (с овчи дрехи), но са с вътрешната природа на вълк. Вълците обичат да се навъртат около стадото. Тях ще ги намерим както сред обикновените християни, така и на амвона. Те са изпратени от дявола, за да се промъкнат и да донесат заблуда. Трябва да ги разпознаем по плодовете, а не по словата и пророчествата им. Често техните поучения са библейски, но плодът от живота и служението им не е. Това как живееш, а не какво проповядваш, определя дали си служител и християнин.

Вълците винаги набелязват наранените и младите овце, а не здравите и силните. Тези вълци ще говорят думите, които хората искат да чуят, а не от които се нуждаят. Такива хора не искат здраво учение, а някой да им говори думи, с които да гъделичка ушите им. Нека видим какво казва апостол Павел за последното време:


А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат… непростителни (англ. превод)… имащи вид на благочестие, но отречени от силата му. Също от такива хора се отстранявай!... Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти. И като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните” (ІІ Тимотей 3:1-5, 4:3-4).
Обърнете внимание, че те ще имат вид на благочестие или „християнство”, но ще отрекат силата му. Как ще стане това? Те ще отрекат, че християнството може да превърне тяхната непростителност в простителност. Те ще се хвалят, че са ученици на Исус и ще провъзгласяват своето „новорождение”, но именно на новорождението те не са позволили да прониже сърцата им и да установи характера на Христос.
Информационното поколение
АПОСТОЛ Павел пророчески предвидя, че тези заблудени мъже и жени ще имат жажда за познание, но отвътре ще останат непроменени, защото никога няма да го приложат в живота си. За тях той каза: „те всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината” (ІІ Тимотей 3:7).

Ако Павел беше жив днес, той щеше с болка да види истинността на тези думи; щеше да види много мъже и жени, трупащи знания върху Словото при посещенията си на църковни служби, семинари и конференции; щеше да види как те не спират да душат за някакво ново откровение, а в крайна сметка живеят още по-егоистичен и изпълнен с лични амбиции живот; щеше да види също и как служители се дават един друг под съд заради „праведни каузи“.

Той ще да види как християнската преса и радио отправят нападки към Божии мъже и жени. И как харизматици скачат от църква на църква, за да избегнат всяко оскърбление, говорещи в същото време за Божието царство, но неспособни да простят. Павел би извикал в такъв момент: „Покайте се и бъдете свободни от вашата заблуда, вие, себелюбиво поколение от лицемери!”

Няма значение колко библейски училища сте завършили или на колко конференции сте присъствали и колко добре сте осведомен по отношение на най-новите библейски откровения. Също без значение е и фактът, колко часа отделяте за молитва и изучаване на Словото. Ако в себе си таите чувството на оскърбеност и непростителност и отказвате да се покаете от този грях, още не сте достигнали до познанието на истината. Вие живеете в заблуда и заблуждавате другите с вашия лицемерен начин на живот. Няма значение до какво откровение сте достигнали, вашият плод свидетелства за съвсем различно нещо. Вие ще се превърнете в извор, от който ще потекат горчиви води, носещи измама, а не истина.


Предателството
И тогава мнозина ще се оскърбят (букв. пр. от англ.), и едни други ще се предадат, и едни други ще се намразят” (Матей 24:10).
НЕКА ДА изучим този стих. Ако го погледнем отблизо, ще забележим някакво нарастване. Оскърблението води до предателство, а предателството води до омраза.

Както казахме по-рано, оскърбените хора си построяват крепостни стени. Смисълът на съществуването ни става самосъхранението. На всяка цена трябва да се защитим и да намерим безопасно място. Така ние сме готови дори и на предателство. Когато предаваме някого, ние го правим заради собствената си изгода и безопасност и за сметка на някой друг – като обикновено това е този, с когото имаме някакви взаимоотношения.

И така, предателство в Божието царство има, когато един вярващ търси своята собствена изгода и безопасност за сметка на някой друг вярващ. Колкото по-интимно е това взаимоотношение, толкова по-жестоко е предателството. Предателството спрямо някой друг е нарушаването на завета в най-висша степен. Когато дойде предателството, единственият начин да се възстановят взаимоотношенията е, като се заличи с истинско покаяние.

Ето как то води до омраза с доста сериозни последствия. Библията ясно казва, че всеки, който мрази брата си, е убиец и че никой убиец няма вечен живот (І Йоан 3:15).

Колко е тъжно, че сред вярващите днес има многобройни примери на оскърбление, омраза и предателство. Всичко това така се шири в нашите домове и църкви, че вече се приема за нормално поведение. Нашето сърце е така закоравяло, че то не скърби, когато служители се дават един друг на съд. Вече не се изненадваме, когато съпруг и съпруга уреждат развода си в съда. Разцеплението в църквата е нещо обикновено и допустимо. Служителите са в постоянна еуфория. Всичко, което правят, го оправдават с думите, че е в името на църквата и на Божието царство.

„Християните” се борят за своите права, правейки всичко възможно да не бъдат използвани или ощетени от другите. Забравихме ли това новозаветно увещание, в което се казва:


Защо по-добре не останете онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени?” (І Коринтяни 6:7).
А думите на Исус? И тях ли забравихме?
Но Аз ви казвам, обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят” (Матей 5:44).
Забравихме ли и другата Божия заповед?
Не правете нищо от партизанство или тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си” (Филипяни 2:3).
Защо не живеем живота си според тези закони на любовта? Защо сме по-склонни да се предаваме взаимно, отколкото да положим живота си един за друг, дори и с риска да бъдем ощетени? Причината: нашата любов е охладняла и това води до собствения ни стремеж да се защитаваме. Няма да можем вече с увереност да твърдим, че правим всяко нещо за Господа, при положение, че се интересуваме единствено от самите себе си.

Когато Исус беше онеправдан, Той упова с цялата Си душа на Отец, Който съди справедливо. Следващите стихове ни увещават да следваме Неговите стъпки:


Защото на това и сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да следвате по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавщина в устата Му; Който бидейки хулен, с хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше, но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо” (І Петрово 2:21-23).
Трябва да достигнем онова място, където ще се уповаваме на Бога, а не на плътта. Мнозина почитат Господа само с устните си и продължават да живеят като сираци. Те поемат живота си в своите ръце, докато изричат с устните си: „Той е мой Господ и мой Бог”.

Вече виждате колко сериозен грях е това, да се поддаваш на оскърблението. Ако не премахнем тази черта от своя характер, тя в крайна сметка ще доведе до смърт. Но когато се съпротивим на изкушението да се потопим в чувството си на нараняване, Бог ще ни донесе велика победа.



Ако дяволът имаше власт да ни

унищожи винаги, когато си пожелаеше,

той отдавна щеше да го стори



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница