Примамката на сатана джон Бивиър Бъдещето ти зависи от това послание

7 - ТВЪРДАТА ОСНОВА

„Така казва Господ Йехова: Ето, полагам в Сион камък за основа: камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа; който вярва в него, не ще бърза да бяга”

Исая 28:16
КОЙТО повярва, не ще прибърза. Човек, който действа прибързано, е непостоянен човек, защото неговите действия не са вкоренени в правилната основа. Този човек лесно се поддава и е люшкан от бурите на изпитанията и гоненията. Нека да видим например какво се случи със Симон Петър.

Исус беше дошъл в околностите на Кесария Филипова и беше попитал учениците Си: „Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?” (Матей 16:13).

Няколко от Христовите ученици веднага изразиха мнението на тълпата за това, кой беше Исус. Исус ги изчака да свършат, след това ги погледна и ги попита прямо: „Но според както вие казвате, Кой Съм Аз?” (ст. 15).

Сигурен съм, че върху лицата на по-голямата част от тях се е появил страх и объркване, докато са размишлявали над това безмълвни и със зяпнала уста.

Внезапно онези, които изказаха в хор мнението на тълпата, се умълчаха. Вероятно те никога не си бяха задавали този въпрос на самите себе си. Както и да е, те сега осъзнаха, че не могат да дадат отговор.

Исус стори това, което умее най-добре – Той прегледа сърцата им с един въпрос. Накара ги да осъзнаят какво знаят и какво не знаят. Те живееха от размишленията на другите, вместо да поставят в сърцата си истината за Исус. Те не се бяха сблъскали със самите себе си.

Симон, който беше кръстен Петър от Исус, беше единственият от учениците, който можеше да отговори. Той рече: „Ти си Помазаникът, Син на Живия Бог!” (Матей 16:16).

Исус му каза в отговор: „Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата” (ст. 17).

Исус обясняваше на Симон Петър източника на откровението. Симон Петър не беше получил това знание, като слушаше какво говорят хората или какво го учеха те, но Бог му се беше открил.

Симон копнееше за Божиите неща. Той задаваше най-много въпроси. Именно той тръгна по водата, докато другите стояха и наблюдаваха. Симон беше човек, който не приемаше мнението на хората! Искаше да слуша направо от Божията уста!

Симон не получи откровение за Исус благодарение на своите сетива, но това беше дар от Бога, запален в сърцето му в отговор на неговия глад. Мнозина са виждали това, което Симон Петър е виждал, но в техните сърца е липсвал този глад – да узнаят Божията воля.

В І Йоан 2:27 се казва: „А колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо…”.

Същото помазание учеше и Симон Петър. Той изслуша всички, а след това погледна в себе си, за да види това, което Бог беше изявил. Веднъж щом Бог директно ви открие нещо, нищо друго не може да ви заблуди. Когато получите знание направо от Господа, за вас няма никакво значение какво казват останалите хора. Никой не може да промени сърцето ви!

Исус тогава каза на Симон Петър и на останалите ученици: „на тая канара (знанието, получено от Бога) ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18). Има здрава основа в изявеното Слово Божие. Тук това представлява знанието, което Петър имаше, а то е, че Исус е Синът Божий.

Когато притежаваме само интелектуални познания, могат да се случат две неща: 1) можем да се поддадем лесно на емоции и преувеличения, 2) вързани сме от нашия интелект. Но не това е здравата основа, на която Исус гради Своята църква. Той каза, че ще основе църквата Си на изявеното Божие Слово, а не на заучените наизуст стихове.

Когато слушаме някой помазан служител да говори или когато четем книга, трябва да потърсим онези думи или фрази, които взривяват нашия дух. Това е Словото, което Бог ни открива. То носи светлина и духовно прозрение. Както казва псалмистът: „Изясняването на Твоето Слово просвещава (осветлява – англ. пр.); вразумява простите” (Псалм 119:130). Когато Божието Слово влезе в сърцата ни, а не в умовете ни, то осветлява и просвещава.

Нерядко проповедникът може да говори по дадена тема, а Господ да осветлява нещо съвсем различно в нашето сърце. От друга страна, Бог може да помаже точно това, което проповедникът говори и думите му запалват сърцето ми. И в двата случая това е изявеното Божие Слово. Точно това ни прави от прости (несмислени) в зрели (изпълнени с разбиране). Това Слово – осветено в нашите сърца, е основата, върху която Христос каза, че ще съгради Своята църква.

Исус оприличи изявеното Божие Слово на канара. Скалата е образ на стабилността и на силата. Да си припомним притчата за двете къщи: едната бе построена на канара, а другата – върху пясъка. Когато дойдоха бедствията върху двете къщи – гонения, нещастия, скърби –построената на пясъка бе отнесена, а другата, която стоеше на канарата, удържа бурите.

За някои неща от нашия живот ние трябва да чуем думи директно от Бог. Например, за кого да се оженим? Къде да си останем на работа? В коя църква да ходим на богослужение? Списъкът е безкраен. И когато вземаме решения за подобни неща, ние трябва да потърсим изявеното Божие Слово. Без него решенията ни ще бъдат поставени на несигурна основа.

Това, което Бог ни покаже чрез Духа Си, никой не може да ни го отнеме. Тази трябва да е основата на всичко, което правим. Лишени от Живото Слово, ние лесно можем да се огорчим и да бъдем заслепени от изпитанията и скърбите.

Да си припомним и какво казва Исус за Словото, което приемаме с радост, но не покълва в сърцата ни. В своята радост ние сме го приели с ума си и емоциите си.

Колко от нас са като учениците на Исус? Те живеят от това, което другите проповядват или поучават. Думите и мислите на другите се приемат за истина, без да се търси откровението на Духа. Ние можем да живеем и прокламираме единствено това, което Бог ни е открил. И по този начин Исус гради църквата Си.

Някога при мен работеше една неомъжена секретарка, която имаше щастливи взаимоотношения с младеж, също член на църквата ни. С всеки изминал ден тяхната връзка се задълбочаваше. Всички мислеха, че женитбата им предстои. Всъщност те вече бяха обсъждали този вариант.

Една неделна вечер главният пастор ги повика при себе си и каза: „Така казва Господ, вие двамата ще се ожените.”

На следващата сутрин секретарката дойде на работа безкрайно щастлива. Направо хвърчеше от щастие. Тя ме попита дали мога да ги бракосъчетая, а аз отвърнах, че това би било чест за мен. Определих им време, когато да се срещнем и да си поговорим.

Чувствах в себе си безпокойство. Когато дойдоха в кабинета ми, то се засили. Погледнах секретарката си и я попитах дали е сигурна, че е Божията воля да се оженят. Тя отговори твърдо и ентусиазирано с „да”.

Тогава погледнах младежа и попитах: „Вярваш ли, че е Божията воля да се ожениш за това момиче?”

Той ме погледна с наполовина отворена уста, после отпусна надолу глава и я поклати отрицателно, сякаш казваше: „Не, не съм сигурен.”

Погледнах и двамата и после казах на младежа: „Няма да ви оженя. За мен няма значение кой е пророкувал за вас и какво е казал. Не ме интересува, че всички мислят, че вие сте една чудесна двойка. Ако Бог не ти е открил волята Си в сърцето ти, няма смисъл да се залавяш с брак.”

После продължих: „Ако се ожениш, без Бог да ти е открил съвършената Си воля, то когато дойдат бурите във вашия живот – а можеш да бъдеш сигурен, че те ще дойдат – разни въпроси ще започнат да пълнят главата ти: „Какво ли щеше да бъде, ако се бях оженил за друго момиче? Щях ли да имам същите проблеми? Защо не се уверих първо, че това беше Божията воля? Чувствам се като хванат в капан.” Тогава твоето сърце ще се изтощи и ти няма да имаш сили да се бориш срещу бурите, които връхлитат твоя брак. Ще си раздвоен и непостоянен във всичките си пътища.”

Отпратих ги и им казах, че няма никаква основателна причина отново да се срещаме. Момчето почувства облекчение, но тя бе доста разстроена. През следващата седмица в атмосферата в службата ми се чувстваше неловкост. Но аз бях убеден, че съм казал истината. Това беше време на изпитание за нея. Ако Бог наистина беше говорил в сърцето й, че този мъж ще бъде нейният съпруг, тя би трябвало да вярва, че Бог ще разкрие това и в неговото сърце и да не се изпълва с огорчение към мен и към Бога. Посъветвах я да отстъпи за малко и да му остави време, да чуе от Господа. Тя го направи.

След три месеца те отново поискаха да се срещнем. Сърцето ми веднага се изпълни с радост. Този път, когато те влязоха в кабинета ми, младежът ме погледна с блясък в очите си и каза: „Вече вън от всякакво съмнение знам, че това е жената, която Бог ми е дал за съпруга!” Седем месеца по-късно те се ожениха.

Когато си уверен, че Бог те е поставил в дадена църква или е поставил началото на някакви взаимоотношения, тогава на дявола ще му е много по-трудно да те събори. Ти си основан на живото Слово Божие и ще преодолееш всички конфликти, колкото и невъзможно да изглежда това понякога!
Това е единственият избор
ПЪРВИТЕ пет години от брака ми бяха много трудни както за мен, така и за моята съпруга. Толкова силно се наранявахме, че изглеждаше невъзможно да съхраним любовта, която някога имахме един към друг.

Само едно нещо ни държеше още заедно; и двамата знаехме, че Бог беше предопределил този брак. Ето защо ние бяхме напълно изключили развода като изход от положението. Единствената ни възможност беше да се уповаваме на Бога, че Той ще изцели раните ни и ще ни промени. И двамата бяхме придобили това отношение към живота, макар че всичко бе твърде болезнено.

Когато в главата ми се въртяха мисли да зарежа всичко, винаги си припомнях Божиите обещания за нашия брак. Нямах желание да осуетявам Божия план и намерение за нашия съвместен живот.

Едно от обещанията, които Бог ми беше дал, бе, че аз и моята съпруга щяхме да служим заедно. По времето, когато Бог ми даде това обещание, аз си мислех: „Това си е ясно от пръв поглед. Неговата ръка е върху нас двамата в това служение”.

Но когато се разразяваха страшните семейни бури, това обещание сякаш ставаше невидимо за мен. Но аз не се решавах да се откажа от него. Човешката надежда си беше отишла, когато конфликтите и гордостта навлизаха в нашия брак. И все пак едно свръхестествено зрънце на живот беше останало в моето сърце. Това обещание беше като пристан и канара в трудните мигове на живота ми.

Както се оказа, Бог не само изцели нашите взаимоотношения, но ги укрепи още повече. Надраснахме взаимните конфликти, като си простихме и се поучихме от тях. Сега сме в едно и също служение. За мен моята съпруга не е само най-любимият ми човек, но и онзи съработник, в когото имам най-голямо доверие. На нея мога да кажа повече, отколкото на който и да е друг човек.

След като изкарахме тези пет трудни години заедно, разбрах, че Бог е виждал недостатъци и в живота на двама ни, а нашият брак ги изкара наяве.

Аз бях поразен от мъдростта в това, да бъдем свързани като мъж и жена. Преди да се запозная с Лиза, се бях молил усърдно за жената, която ще стане моя съпруга. Това беше вторият по важност избор в живота ми – първият беше приемането на Евангелието. Понеже се бях молил и бях търпелив, Бог да ми избере съпруга, аз си въобразявах, че няма да имам същите проблеми, каквито някои хора имаха в своя брак. О, колко жестоко съм се заблуждавал!

Бог ми избра за съпруга жена, за каквато аз също копнеех в сърцето си, но тя пък извади наяве моя егоизъм и незрялост, които се криеха в сърцето ми. А имаше много от тях! Ако бях избрал развода, за да избягам от този конфликт, това само щеше да погребе още по-дълбоко тази незрялост под един лъжлив защитен слой, наречен огорчение. Единствено това, че знаех какво казва Божието Слово за брака, ме спря да я напусна.

Тук е мястото да отговоря на основното възражение по повод на това, което пиша. Някои от вас, които четат това, може да си помислят: „Когато се ожених, не бях спасен.”

На вас Господ казва: „А на жената заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си, но ако го остави, нека да остане неженена или нека да се помири с мъжа си; и мъж да не напуща жена си. Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога” (І Коринтяни 7:10-11, 24).

Нека това Слово, отнасящо се до брачния съюз, се вкорени в сърцата ви, за да не бъдете уловени от капана на огорчението. И потърсете Господа и Неговото живо Слово за вашия брак.

Между вас може да има хора, които да не са се оженили според Божията воля, дори и като са били вярващи. За да получите Божието благословение в брака си, вие трябва да се покаете от този грях на непокорство и Той ще ви прости. Приемете дълбоко в сърцето си истината, че злото не може да се поправи със зло. Нарушаването на един съюз заради оскърбление не е изход от положението. И отново потърсете Бога, за да получите живото Божие Слово относно брака ви.
Твърдата канара
ИЗЯВЕНОТО Слово Божие е здравата скала, на която трябва да построим своя живот и служение. Много хора са ми разказвали, че са служили в не едно служение и не една църква, но за кратко време. Сърцето ми скърби, като виждам как изпитанията са това, което влияе на действията им, а не Божието водителство. Те заявяват наляво и надясно колко са погрешни някои неща и колко несправедливо се отнасят към самите тях другите. Приемат поведението си за напълно оправдано. Но техните размишления са само още един пласт заблуда, който заслепява очите им, и те не могат да осъзнаят чувството си на огорчение и не могат да видят своите собствени недостатъци.

Тези хора описват взаимоотношенията си с дадена църква или служение като нещо „временно” или „където Бог ме е поставил засега”. Дори веднъж чух един човек да казва: „Тук съм като в командировка, за малко.” Те казват всичко това, за да може, ако нещата се влошат, да имат изходен път. На новото място, където отиват, те нямат никаква основа, върху която да се утвърдят. Бурите лесно могат да ги завлекат на някое друго пристанище.

След като Симон изрече това, което Отец беше изявил на сърцето му, Исус каза: „Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18).

Исус промени името на Симон в Петър. Това е много символично, защото името Симон означава „да чуя”. Името Петър означава „камък”. Понеже чуваше изявеното Божие Слово в сърцето си, той стана като камъка. Къща, построена от камък върху здрава скала, ще издържи на бурите, които я връхлитат.

Думата канара в този стих идва от гръцката дума петра и означава „много голяма скала”. С това Исус казваше на Симон Петър, че той сега е направен от такъв материал, върху който всяка къща ще бъде здраво основана.

По-късно Петър написа в своето послание: „…и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом” (І Петрово 2:5). Камъкът е парче от голямата скала. Сила, здравина и мощ има в канарата, която е изявеното Божие Слово, и всеки, който приема това Слово, принася плодове в живота си. И такива хора имат силата на Онзи, Който е живото Слово Божие, Исус Христос.

Апостол Павел казва в І Коринтяни 3:11 следното: „Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос”. Ако Го търсим като живото Слово Божие, Той ще ни се открива, а ние ще укрепваме.

През последните дни от служението на Исус на земята, животът на Неговите ученици стана по-труден. Религиозните водачи и евреите преследваха Исус и искаха да Го убият (Йоан 5:16). Когато нещата временно се пооправиха, хората поискаха да Го направят насила цар. Той отказа и си отиде (Йоан 6:15).

„Защо Исус постъпи така? – се чудеха учениците Му. – Това беше не само възможност за Него, но и за нас.” Чувство на безпокойство се загнездваше в тях. Бурята започваше да се усилва.

„Ние оставихме семейства и поминък, за да следваме този човек. Поели сме огромен риск. Вярваме, че Той е Месията. В края на краищата, така каза и Йоан Кръстител; чухме и Симон Петър да казва това в Кесария Филипова. Това са вече двама свидетели. Но защо Той продължава да дразни днешните лидери? Защо копае собствения Си гроб? Защо ни говори такива резки думи, като: „О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” Та, ние сме Негови ученици.”

Огорчението започваше да завладява онези, които бяха оставили всичко, за да Го последват.

И тогава се случи най-страшното. Исус започна да им проповядва Слово, което им звучеше направо като ерес: „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си” (Йоан 6:53).

„Какви са пък тези думи сега? – чудеха се те. – Това е вече прекалено за мен!” Нещо повече, Той каза всичко това пред лидерите на синагогата в Капернаум. За учениците Му това се оказа капката, която преля чашата:

Огорчението стигна до онези размери, до които стига и при някои хора днес – те си отидоха. Помислиха, че са измамени и несправедливо обидени. Но това не беше вярно. Те не можеха да видят истината, защото се бяха съсредоточили върху собствените си егоистични желания.

Нека да видим сега какво се случи със Симон Петър, когато Исус попита директно дванадесетте ученика:
„Затуй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете? Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. И ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на Живия Бог, Святият Божий” (Йоан 6:67-69).
Исус не застана пред тях да ги моли: „Моля ви, не си отивайте. Вече загубих доста от учениците Си. Как ще се справям по-нататък без вас!” Не, Той ги попита директно: „Да не искате и вие да си отидете?”

Забележете какъв е отговорът на Петър, въпреки че вътрешно се бори със същото чувство на огорчение, каквото изпитват и останалите ученици: „Господи, при кого да отидем?”

Това, което чу, трябва да е объркало и него, но той притежаваше знание, което другите нямаха. В околностите на Кесария Филипова Петър беше получил откровение за това кой беше всъщност Исус: Помазаникът, Син на Живия Бог.

Сега, в момент на най-голямо изпитание, той заяви това, което беше вкоренено в сърцето му: „И ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на Живия Бог, Святият Божий!” Точно тези са думите, които той изрече в Кесария Филипова. Симон Петър беше камък, основан на канарата, която е Живото Слово Божие. Той не пожела да си тръгне оскърбен в сърцето си.

Нека да си представим къща, построена върху пясък, пететажна, изящна, украсена със сложни орнаменти и детайли. Когато слънцето грее над нея, тя изглежда като силна и примамлива крепост.

До тази къща да си представим друга, най-обикновена едноетажна къща. Ако я сравним с внушителното здание до нея, тя може би ще се окаже незабележима и дори отблъскваща. Но тя е изградена върху нещо, което вие не можете да видите – канара.

Когато времето е тихо и спокойно, пететажната къща изглежда много по-привлекателна. Но когато се разрази силна буря, тя се сгромолясва и от нея остават само руини. Възможно е да удържи на някои по-слаби бури, но пред един истински ураган, тя ще рухне. Простата, едноетажна къща ще остане непокътната. Колкото по-голяма е къщата, толкова по-силно е нейното сгромолясване.

Някои в църквата са като онези ученици от Кесария Филипова, които много говорят, но по-късно биват изобличени. Те могат да имат вид на пететажни християни, самият образец на силата, стабилността и красотата. Те може да устоят на някои по-незначителни бури в живота, но когато се развихри голямата буря, при тях настъпват огромни „промени”.

Погрижете се да основете живота си върху изявеното Божие Слово, а не върху това, което казват другите. Не спирайте да търсите Господа и да слушате сърцето си. Не вършете и не говорете неща само, защото някой друг е правел това. Търсете Господа и се вкоренете в това, което Той е осветил в сърцето ви!