Пример относно определяне на данъчната основа при бартерни сделки
Пример: През месец август 2010 г. физическо лице учредява в полза на търговско дружество (строителна фирма) право на строеж върху свой недвижим имот, като си запазва части от него, съответстващи на обектите в сградата, с които лицето ще бъде възмездено като собственик на терена след нейното построяване. Лицето строител има регистрация по ЗДДС към момента на издаване на нотариалния акт за учредяване на правото на строеж – 12.08.2010 г.
Доставката, осъществена от физическото лице, възниква на посочената дата. Тя е необлагаема с ДДС и не формира за него оборот за целите на регистрацията по закона. Докато за сделката, по която изпълнител е строителят, трябва да се начислява ДДС. Тази доставка (на строителна услуга) ще възникне като данъчно събитие едва при завършването на сградата и съответно – извършването на строителната услуга в полза на собственика на земята. За целите на примера приемаме, че това ще стане в средата на ноември 2011 г.
Въпреки това данъкът за строителната услуга е изискуем още за данъчен период август 2010 г., като купувачът на правото на строеж трябва да издаде фактура в 5-дневен срок от датата на издаване на нотариалния акт. Така е, защото учредяването на правото на строеж се явява авансово плащане по доставката на строителната услуга и води до изискуемост на ДДС. Съгласно действащия през 2010 г. ЗДДС данъчната основа по фактурата трябва да е пазарната цена на учреденото право на строеж (което е насрещната престация за услугата), а не (както законът изисква от 01.01.2011 г.) пазарната цена на самата строителна услуга.
Ако при завършването на сградата се окаже, че правото на строеж вече има по-различна пазарна цена от тази през август 2010 г., не би трябвало да се приема, че е налице изменение на данъчната основа на доставката, извършена от строителя. Защото по силата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, когато плащането изцяло или частично е в стоки или услуги, за данъчна основа се приема пазарната цена на стоката или услугата, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. В случая това е 12.08.2010 г.
Поради наличието на упоменатото преходно правило обаче съм на мнение, че в примера строителят трябва да определи пазарна цена на оказаната от него строителна услуга към ноември 2011 г., когато същата е извършена и настъпва данъчно събитие за целите на ДДС. Защото е налице хипотезата на § 33 от ПЗР на ЗИДЗДДС – данъчното събитие за по-ранната от двете доставки е възникнало до 31.12.2010 г. (на 12.08.2010 г.), докато данъчното събитие на втората доставка настъпва след първата посочена дата (през ноември 2011 г.). Така за втората доставка – оказаната строителна услуга на собственика на земята, трябва да се приложи данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие за услугата. А през ноември 2011 г. законът вече изисква при бартерите по смисъла на чл. 130 от ЗДДС да се оценява предоставяната, а не получаваната стока или услуга.
В случай, че пазарната цена на завършената строителна услуга се окаже по-висока или по-ниска от тази, посочената в издадената през август 2010 г. фактура от строителя, нужно ще е той да издаде за разликата (в данъчните основи и ДДС) дебитно или кредитно известие към фактурата. Същото следва да се състави в 5-дневен срок от датата на настъпване на данъчното събитие за строителната услуга (в рамките на данъчен период ноември 2011 г.).
Сподели с приятели: |