Примерен подготвителен тест



Дата09.05.2017
Размер306.85 Kb.
#20939


ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий”

Икономически институт на БАН


ПРИМЕРЕН

ПОДГОТВИТЕЛЕН

ТЕСТ

========================

Курс “Финансово програмиране, І част


Преподавател: Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян

София

2008-2009
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Международен Валутен Фонд


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Зачеркнете с кръстче верния отговор:

1.Идеята за възникване на МВФ се заражда:

    1. След Голямата депресия от 1929-33 г.;

    2. Към края на Втората световна война;

    3. След разделянето на света на два основни политико-ико­номически блока;

2.Конференцията в Bretton-Woods, на която се уч­ре­дя­ва МВФ, се организира през:

  1. 1934 г.

  2. 1944 г.

  3. 1948 г.

3.Коя от организациите остава неучредена непосред­ствено след конференцията в Bretton-Woods:

  1. World Bank;

  2. International Trade Organization;

  3. General Agreement on Tariffs and Trade;

4.Коя от страните-участнички в конференцията в Bret­ton-Woods подписва споразумението за учре­дя­ване на МВФ, но не се присъединява към МВФ:

  1. Полша;

  2. Чехословакия;

  3. СССР;

5.Колко страни присъстват на учредителната конфе­рен­ция в Bretton-Woods?

  1. 34 ;

  2. 44 ;

  3. 54 ;

6.Колко са страните-членки на МВФ към 2004 г.:

  1. 128;

  2. 162;

  3. 184;

7.Приоритетна цел на МВФ, записана (на първо място) в чл.1 на нейния Устав, е:

  1. Осигуряване на финансови ресурси за преодоляване на платежните неравновесия;

  2. Разширяване на международната търговия;

  3. Осигуряване на международно сътрудничество чрез пре­говори и кооперация по монетарни въпроси;

8.МВФ се стреми да разшири международната търго­вия, защото последната:

  1. Е взаимно печеливша икономическа стратегия (win-win situation);

  2. Е проводник на прогресивни политически реформи;

  3. Допринася за стабилизиране на валутните съотно­ше­ния;

9.МВФ се стреми да изгради стабилна много­на­цио­нал­на система за плащания и преводи защото по­следната съдейства за:

  1. Установяване на твърди международни политически взаимоотношения;

  2. Развитие и задълбочаване на външнотърговските кон­­такти;

  3. Повишаване на независимостта на ЦБ;

10. В Кодекса на поведение (Code of Conduct) на МВФ се предвижда:

  1. Твърд и последователен курс на правителството към при­ватизация;

  2. Установяване на твърди двустранни валутни съ­от­но­ше­ния на основата на златния стандарт и/или курса към USD;

  3. Последователен стремеж за намаляване на външното дълго­во бреме;

11. МВФ отпуска кредити за:

  1. Инвестиционни цели;

  2. Подпомагане на ПБ;

  3. И едното, и другото;

12. Article IV на Устава на МВФ изисква провеждане на периодични срещи и консултации със:

  1. Всички страни-членки;

  2. Страните-членки, които ползват ресурси на МВФ;

  3. Article IV не третира подобна материя;

13. Либерализацията на текущата сметка на ПБ се изиск­ва от:

  1. Article V, Section 1;

  2. Article VIII;

  3. Article XIV;

14. Квотата на отделна страна-членка на МВФ зависи от:

  1. Големината на територията и численността на на­се­лението й;

  2. Стабилността на курса на местната валута към USD;

  3. Нито едното, нито другото;

15. Квотата на страните в МВФ определя:

  1. Ограничения върху размера на ползваните кредити от МВФ;

  2. Размера на резервната позиция на страната;

  3. Ограничения върху вида на ползваните кредити;

16. Квотата на страните в МВФ трябва да се изплаща от стра­ни­те-членки изцяло в:

  1. Местна валута;

  2. USD;

  3. Нито едното, нито другото;

17. Всяка страна-членка на МВФ внася:

  1. 25% от квотата си във валута, посо­чена от МВФ;

  2. До 25% от квотата си във валута, посочена от МВФ;

  3. До 25% от квотата си в СПТ;

18. Квотата на България в МВФ за 1992-98 г. е:

  1. 310.0 млн.СПТ;

  2. 464.9 млн.СПТ;

  3. 464.9 млн. USD;

19. От февруари 1999 г. квотата на България в МВФ:

  1. Се намалява с 10.4%;

  2. Се увеличава с 37.7%;

  3. Не се променя;

20. Кризата на Bretton-Woods–ската система в на­ча­ло­то на 70-те години на ХХ в. е свързана с:

  1. Отказа от златния-доларовия стандарт в световен ма­­щаб;

  2. Масовата деколонизация и рязкото нарастване на мал­­ките суверенни държави;

  3. Засиленото противоборство между социалистичес­ка­та и капиталистическа системи;

21. МВФ се реорганизира през:

  1. 1967 г.;

  2. 1976 г.;

  3. В началото на 80-те години на ХХ в.;

22. Втората поправка в Устава на МВФ влиза в сила през:

  1. 1968 г.;

  2. 1978 г.;

  3. 1990 г.;

23. Втората поправка в Устава на МВФ е свързана с:

  1. Въвеждането на СПТ;

  2. Въвеждане на нови програми, насочени към иконо­ми­ките в преход;

  3. Отказа от златно-доларовия стандарт;

24. Понятието “валутна змия” е свързано с:

  1. Адаптиране на валутните курсове към измененията в световната конюнктура;

  2. Търсене на оптимални валутни съотношения на базата на цената на златото;

  3. Приемането на относително устойчиви валутни съотношения в страните от Европейската общност в началото на 70-те години на ХХ в.;

25. Въвеждането на СПТ се е наложило от:

  1. Трудности в разплащанията между страните поради ко­лебания в съотношенията между отделните ва­лу­ти;

    1. Действието на златния стандарт;

    2. Необходимост от по-непосредствен контрол върху дви­­жението на финансовите ресурси в световен ма­щаб;

26. Курсът на СПТ спрямо USD се определя въз ос­но­ва на кошница от валутите на страните с най-висок:

  1. Абсолю­тен БВП;

  2. БВП на човек от населението;

  3. Дял в световната търговия;

27. След 01.01.1981 г. кошницата от валути, в съот­вет­ст­вие с която се оценява курса на СПТ спрямо USD, се ревизира:

  1. На всеки три години;

  2. На всеки пет години;

  3. По решение на ръководството на МВФ;

28. За 2001-05 г. участието на ЕUR в кошницата за СПТ е:

  1. 34%;

    1. 32%;

    2. 29%;

29. За 2006-10 г. участието на USD в кошницата за СПТ е:

  1. 39%;

    1. 44%;

    2. 45%;

30. Съотношение със СПТ се определя:

  1. Само за “световните” валути;

  2. За всички валути на базата на свободно плаващ курс към СПТ;

  3. За всички валути чрез преминаване през курса към USD;

31. Инициативата за сключване на договор на от­дел­на страна-членка на МВФ с МВФ трябва да бъде на:

  1. МВФ;

  2. Страната-членка;

  3. Страните, чиито валути формират кошницата на СПТ;

32. Всяка страна-членка на МВФ:

  1. Осигурява достъп на мисиите на МВФ до всякаква ико­номическа информация;

  2. Определя сама каква информация да предостави на мисиите на МВФ;

  3. Предоставя информация на МВФ в съответствие с точ­но определени показатели, описани в Устава на МВФ;

33. Гласуването на решенията на Изпълнителния съ­вет на МВФ се извършва по следния начин:

  1. Всяка страна гласува самостоятелно и всеки глас тежи еднакво;

  2. Всяка страна гласува самостоятелно и всеки глас тежи съобразно квотата на страната;

  3. Страните са разпределени в 24 групи и представи­те­лят на групата гласува от името на всички страни в групата;

34. В рамките на МВФ България е член на:

  1. Холандската група, защото Холандия е водеща страна в групата, в която е включена България;

  2. Руската група, защото Русия представя страните от ЦИЕ;

  3. Австрийската група, защото Австрия представя стра­ните от Югоизточна Европа;

35. Траншовете по stand-by договореностите се пре­веждат (обикновено) в рамките на:

  1. Краткосрочен период (12-15 месеца);

  2. Средносрочен период (три години);

  3. Дългосрочен период (над три години);

36. EFF е инструмент на МВФ:

  1. За оказване на спешна хуманитарна помощ;

  2. Краткосрочна програма (примерно 12 месеца) за оси­гу­ря­­ва­не на внос на жизнено важни ресурси за развитие на на­ционалната икономика;

  3. Средносрочна програма (примерно три години) за под­по­магане на ПБ;

37. CCFF е инстру­мент на МВФ за:

  1. Подкрепа на експорната индустрия;

  2. Покриване на непредвидени загуби при експорта или при рязко повишение на импортни цени на ос­новни ре­сурси (вкл. хранителни стоки), които зависят от външни фактори;

  3. Нито едното, нито другото;

38. SAF е инструмент на МВФ за подпомагане на:

  1. Ниско доходни развиващи се страни, които срещат трудно преодолими и продължителни неравновесия в ПБ;

  2. Страните в преход към пазарна икономика от ЦИЕ;

  3. Страните от Югоизточна Азия, които пострадаха от фи­нансовата криза през 1997-98 год.;

39. Лихвените условия, при които се отпускат тран­шо­ве­те по програмата SRF на МВФ са:

  1. Отежнени;

  2. Облегчени;

  3. Нормални;

40. Лихвите на МВФ се определят на базата на:

  1. LIBOR за тримесечен USD;

  2. Динамиката на доходността на световните фондови борси;

  3. Тримесечни финансови инструменти на страните, чии­то валути формират кошницата на СПТ;

41. Лихвите на МВФ се определят:

  1. Ежеседмично;

  2. Ежемесечно;

  3. На тримесечие;

42. България е член на МВФ от:

  1. 1990 г.

  2. 1991 г.

  3. 1992 г.

43. Колко stand-by споразумения е сключила Бъл­га­рия с МВФ през 90-те години на ХХ в.?

  1. Три ;

  2. Четири ;

  3. Пет ;

44. Предпазващите (Precautionary) споразумения на МВФ предвиждат:

  1. Ограничаване на действията на ЦБ с оглед пред­паз­ване от валутни “шокове”;

  2. Отпускане на финансова помощ за предпазване от не­предвиден ефект на либерализацията на ПБ;

  3. Отпускане на предвидената финансова помощ само при съществено и непредвидено изменение на из­ход­ни­те условия;

45. Колко CCFF споразумения е сключила България с МВФ?

  1. Две ;

  2. Едно ;

  3. Нито едно ;

46. България през 1999 г.:

  1. Е изпълнила вече едно EFF споразумение с МВФ;

  2. Изпълнява EFF споразумение с МВФ;

  3. Предстои да сключи EFF споразумение с МВФ;

47. STF е програма на МВФ, която:

  1. Действа през април 1993 – декември 1995 г.;

  2. Е свързана с външни валутни “шокове”;

  3. Се задейства при условие, че страната не съумее да осъществи приватизационната си програма;

48. България:

  1. Не е кандидатствала за STF споразумение с МВФ;

  2. Е получила отказ от МВФ за сключване на споразу­ме­ние по STF прог­ра­ма;

  3. Е подписала STF споразумение с МВФ;

49. Rate of Remuneration е лихва, с която се олихвява:

  1. Резервната позиция на страната-членка на МВФ;

  2. Квотата на страната-членка на МВФ;

  3. Покупката на валута от МВФ;

50. Rate of Charge e лихва, въз основа на която се фор­мират лихвите по:

  1. Отпуснатите от МВФ финансови ресурси за полз­ва­не от отделните страни-членки;

  2. Привлечените от МВФ финансови ресурси;

  3. Нито едното, нито другото;

51. МВФ определя:

  1. Своя собствена лихвена политика в съ­ответствие с тър­сенето и предлагането на финансови ресурси;

  2. Диференцирани лихви в съответствие с надежд­ност­та на партньорите и вътрешната за стра­ни­те иконо­ми­­чес­ка и политическа стабилност;

  3. Лихвите по операциите си въз основа на доход­ност­та на тримесечни финансови инструменти на стра­ни­те, чиито валути формират кошницата на СПТ;

52. Лихвите по ползваните финансови ресурси на МВФ са:

  1. Съществено по-ниски (примерно два-три пъти) от меж­ду­на­род­ните пазар­ни лихви;

  2. Примерно равни на пазарните;

  3. По-ниски, но близки до пазарните;

53. “Coditionality” е термин, свързан с:

  1. Политическите изменения в страните-членки на МВФ;

  2. Интегрирането на етническите малцинства;

  3. Условията, които МВФ поставя за сключване на спо­ра­зумение;

54. Към началото на ХХІ в. на страницата на МВФ в Internet се публикуват (отбележете НЕВЯРНОТО твър­дение):

  1. IMF Working Papers;

  2. Public Information Notice (PIN), подготвени във връзка с докладите по Article IV на Устава на МВФ;

  3. International Financial Statistics;

55. Казус: Интензивните и продължителни финансови взаи­моотношения с МВФ могат да се оценят:

  1. Положително, защото се ползват относително евти­ни финансови ресурси;

  2. Положително, защото страната се интегрира в све­товната икономическа общност;

  3. Негативно, защото страната не е в състояние да се справи самостоятелно със собствените си икономи­чес­ки проблеми;

56. Казус: Основните критики към МВФ се свързват с неспо­соб­ността му да:

  1. Формулира правилна индустриална политика;

  2. Насочи чуждестранните инвеститори към нуждаещи се слабо развити страни;

  3. Подходи диференцирано към проблемите на отдел­ни­те страни;



~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Валутни режими


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

57. През колко етапа преминава светът при фор­ми­ра­не­то на валутните режими след Втората световна вой­на:

  1. Две;

    1. Три;

    2. Четири;

58. По време на действието на златно-доларовия стан­дарт валутните съотношения са:

  1. Твърди и устойчиви;

    1. Колебаят се във вид на “валутна змия”;

    2. Стабилни, изменя се само цената на златото;

59. Изборът на валутен режим трябва да отчита (от­бе­лежете не­вярното твърде­ние):

  1. Конкурентоспособността на експортната продукция;

    1. Необходимостта от стимулиране на инвести­цион­на­та активност;

    2. Политическата обособеност на страната;

60. Изборът на валутен режим:

  1. Е достатъчен за да предотврати валутна криза;

    1. Може да съдейства за предотвратяване на валутна криза, но не е достатъчен;

    2. Няма отношение към възникването на валутна кри­за;

61. Девалвацията на местната валута:

  1. Стимулира инфлацията;

    1. Ограничава инфлацията;

    2. Няма отношение към инфлацията;

62. Девалвацията на местната валута води до (от­бе­лежете не­вярното твърде­ние):

  1. Повишаване на конкурентоспособността на мест­ния износ на международните пазари;

    1. Намаляване на конкурентоспособността на мест­ния износ на международните пазари;

    2. Намаляване на конкурентоспособността на вноса на вътрешния пазар;

63. Валутната криза резултира пряко във:

  1. Рязка девалвация на местната валута;

    1. Рефинансиране на ТБ;

    2. Мораториум върху плащанията по БВД;

64. Банковата криза е:

  1. Свързана с масовото изтегляне на депозити;

    1. Следствие от неефективни икономически реформи;

    2. Свързана с изчерпването на БВР;

65. При дългова криза (от­бе­лежете не­вярното твър­де­ние):

  1. Страната не е в състояние да обслужва редовно БВД;

    1. ДБ не може да се балансира;

    2. БВР са изтощени;

66. Свободно плаващият валутен режим предполага:

  1. Намеса на ЦБ на валутния пазар само за изглаждане на пиковите колебания;

    1. Намеса на ЦБ на валутния пазар включително и за ко­региране на тренда;

    2. Изключва намесата на ЦБ на валутния пазар;

67. Пълзящо обвързаният валутен режим (crawling peg) предполага:

  1. Дискреционна намеса на ЦБ на валутния пазар;

    1. Предварително обявена периодична корекция на ва­лутния курс с фиксиран процент;

    2. Предварително обявена периодична корекция на ва­лутния курс в рамките на обявен интервал;

68. Фиксираният валутен режим (fixed, peg) се раз­ли­ча­ва от ПС по:

  1. Отсъствието на законова регламентация при фикси­ра­ния валутен режим;

    1. Необходимостта от пълно покритие на паричното об­ра­щение с резервна валута при ПС;

    2. И по едното, и по другото;

69. Съставът и структурата на кошницата от валути, към която дадена страна избира да обвърже своя­та валута, зависи от валутната структура на:

  1. Външноплатежните й отношения;

    1. Пасива на ТБ;

    2. Кошницата за определяне на СПТ;

70. Ширината на интервала, в който ЦБ допуска ва­ри­ране на валутния курс при пълзящо интервално об­вър­зан валутен режим, зависи от:

  1. Способността на икономиката да асимилира външни валутни “шокове”;

  2. Вероятността за възникване на масивни спекулатив­ни валутни атаки;

  3. Приемането на чл. VІІІ от Устава на МВФ;

71. Практиката показва, че:

  1. Твърдите (фиксирани) валутни режими са най-добри за малки отворени икономики;

    1. Свободните (нефиксирани) валутни режими са най-добри за малки отворени икономики;

    2. Няма универсално най-добри валутни режими;

72. Едностранната доларизация (евроизация) води до (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Загуба на сеньораж;

    1. Внос на монетарна стабилност;

    2. Устойчива динамика на БВР;

73. Кой валутен режим допуска провеждането на ус­пешна спекулативна атака:

  1. Свободно плаващ (independently floating);

    1. Пълзящо обвързан (crawling peg);

    2. Фиксиран (fixed, peg);

74. У нас:

  1. Валутният режим е свободно плаващ до средата на 1997 г. и ПС след това;

    1. Е експериментиран неуспешно пълзящо обвързан ва­лутен режим;

    2. Към 2003 г. има официално прието решение за ев­роизация;

75. M.Friedman се придържа към виждането, че спе­ку­ла­тивните атаки на валутния курс могат да възникват:

  1. Във всяка икономика и следва да бъдат предот­вра­тя­ва­ни дори и чрез административни мерки;

  2. Само в потенциално “нездрави” икономики и трябва да служат като обратна връзка за заздравяване на мак­ро­икономическото управление;

  3. Единствено при ползване на вътрешна (прави­телст­ве­на) информация, т.е. спекулативните атаки са по принцип незаконни;

76. R.Mundell се придържа към виждането, че:

  1. Спекулативните атаки на валутния курс следва да се оценяват по­ло­жи­телно доколкото принуждават макро­ико­номическото управление да следи винаги дина­ми­ка­та на валутния курс;

  2. Валутният пазар не е безпогрешен и не винаги оп­ре­де­ля равновесния валутен курс;

  3. Спекулативните атаки на валутния курс следва да не се допускат чрез закон;

77. Курсът на българския лев спрямо USD (от­бе­ле­же­те не­вярното твърде­ние):

  1. Е под 30 лв/USD за 1990-93 г.;

  2. Отбелязва засилване (appreciation) през февруари-март 1991 г. до 14-15 лв/USD;

  3. Се обезценява рязко в началото на 1993 г.;

78. Курсът на българския лев спрямо USD през 1995 г.:

  1. E относително устойчив;

  2. Достига до 500 лв/ USD;

  3. Се колебае в рамките на 100-200 лв/USD;

79. Курсът на българския лев спрямо USD през 1997 г. (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Достига до около 3000 BGL/USD;

  2. Се колебае около 1600 BGL/USD през втората поло­ви­на на годината;

  3. Се обезценява до около 3000 BGL/USD към края на го­дината;

80. Курсът на българския лев спрямо USD след 1997 г.:

  1. Зависи от ОЛП;

  2. Се определя от ЕЦБ;

  3. Е следствие от курса на DEM (EUR) спрямо USD;

81. Международният код на българския лев е:

  1. BGL преди ПС и BGN след това;

    1. BGL преди деноминацията и BGN след това;

    2. BGL преди фиксирането към EUR и BGN след това;

82. BGN е обвързан към EUR от:

  1. 05.07.1997;

    1. 01.01.1999;

    2. 01.01.2002;

83. Курсът на BGN спрямо EUR е 1.95583, защото:

  1. Е приравнен към курса на DEM към EUR;

    1. Следва дискреционно решение на БНБ;

    2. Курсът на BGN спрямо EUR не е 1.95583;

84. Към края на ХХ в. в ЦИЕ има страни с:

  1. Действащи ПС и свободно плаващи ва­лу­ти;

    1. Обвързани местни валути към кошница от валути;

    2. И първото, и второто;




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Паричен съвет в България


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

85. ПС като валутен режим възниква в:

  1. Средата на ХІХ в.;

    1. Началото на ХХ в.;

    2. Средата на ХХ в.;

86. Възникването и прилагането на ПС се свързва с (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Деколонизацията;

    1. Отсъствието на опит и умения за управление на мест­ните парични ресурси;

    2. Наличието на прекомерно много и нестабилни валути;

87.Колко действащи ПС има в ЦИЕ в края на ХХ в.?

  1. Две ;

    1. Три ;

    2. Четири ;

88. Колко ПС действат в света през 2001 г.?

  1. Осем ;

    1. Не по-малко от десет ;

    2. Повече от 12 ;

89. Изборът на резервна валута при ПС се мотивира от теорията за:

  1. Оптимална валутна зона;

    1. Рационалните очаквания;

    2. Развитие на международната търговия;

90. Изборът на резервна валута у нас за ПС (DEM, след­ва­на от EUR) бе повлиян съществено от:

  1. Политико-икономически критерий – гравитирането на страната към ЕС;

    1. Икономически критерий – доминиране на евро­пей­ски­те валути в структурата на външноплатежните ни отно­шения;

    2. Политически критерий – откъсване на страната от до­­ларовата икономическа зона (вкл. страните от бившия СССР);

91. В съответствие с теорията за оптимална валутна зо­на две страни имат интерес да фиксират но­ми­нал­ния обменен курс на валутите си ако (от­бе­ле­же­те не­вярното твърде­ние):

  1. Те са подложени предимно на симетрични шокове;

    1. Притежават доминиращ и активен взаимен турис­ти­чески об­мен;

    2. Двустранната им търговия доминира във външно­тър­­говските им отношения;

92. Величината на фиксинга при ПС трябва да отчете и се съобрази с (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Оскъпяването (appreciation) на местната валута спрямо резерв­на­та;

    1. Покритието на паричното обращение с БВР;

    2. Валутната структура на външноплатежните отно­ше­ния;

93. Към момента на въвеждане на ПС де­вал­ви­ра­ната местна валута спрямо резервната (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Е предпоставка за по-висока инфлация в бъдеще;

    1. Създава по-добри условия за местния износ;

    2. Предполага наличието на по-големи валутни резерви;

94. В условията на ПС местната валута се оскъпява спрямо резервната, защото:

  1. Търсенето на резервна валута се увеличава;

    1. Вътрешните цени гравитират към международните;

    2. В банковата система доминира чуждестранния капи­тал;

95. България съумя да натрупа необходимите БВР към мо­мента на въвеждане на ПС чрез (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Споразумение с МВФ;

  2. Покупки на валута на вътрешния валутен пазар;

  3. Емитиране на нов външен дълг към ЛК;

96. Кое управление на БНБ изпълнява функцията на ПС:

  1. У-ние “Банково”;

    1. У-ние “Емисионно”;

    2. У-ние “Фискални услуги”;

97. Преките методи на монетарна политика:

  1. Са присъщи на икономика с недоразвити пазарни отно­шения;

    1. Са присъщи и се прилагат в развити пазарни икономи­ки;

    2. Нямат отношение към степента на развитие на па­зар­ни­те отношения;

98. Една ТЦБ провежда своята монетарна политика чрез (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Операции на открития паричен пазар (open market operations);

    1. Банкови регулации и банков надзор;

    2. ОЛП;

99.Fine-tunning е понятие, свързано с:

  1. Прогнозиране на макроикономическите въздействия;

  2. Управленско монетарно реагиране на всички колеба­ния в паричното обращение;

  3. Контролиране и регулиране на ТБ;

100.В условията на ПС БНБ:

  1. Провежда своя пълноценна монетарна политика;

    1. Може да въздейства върху паричното предлагане чрез изменение на процента на ЗМР;

    2. Може да изпълнява само част от операциите на от­кри­тия паричен пазар;

101.БНБ започва да определя ОЛП от:

  1. Преди 1990 г.;

    1. Началото на 1990 г.;

    2. Началото на 1991 г.;

102.ОЛП в условия на ТЦБ:

  1. Следва инфлацията;

    1. Противодейства на инфлацията – при понижаване на инфлацията ОЛП се увеличава и обратно;

    2. Няма отношение към инфлацията;

103.ОЛП в условия на ТЦБ:

  1. Следва девалвацията на местната валута – при по-силно девалвирана валута ОЛП се повишава и об­рат­но;

    1. Противодейства на девалвацията – при по-слаба де­вал­вация ОЛП се повишава и обратно;

    2. Няма отношение към девалвацията;

104.За първата половина на 90-те години на ХХ в. ОЛП у нас варира около;

  1. 25%;

    1. 50%;

    2. 150%;

105.Най-високи стойности ОЛП у нас достига през:

  1. 1995 г.;

    1. 1996 г.;

    2. 1997 г.;

106.В условията на ПС БНБ:

  1. Определя ОЛП;

    1. Приема методиката за определяне на ОЛП;

    2. И първото, и второто;

107.В условията на ПС у нас до 2004 г. ОЛП се приравнява на до­ход­ността на :

  1. Тримесечни ДЦК у нас;

    1. Тримесечни ДЦК на Bundesbank;

    2. Тримесечния LIBOR за депозити в DEM (EUR);

108.В условията на ПС у нас е логично:

  1. ОЛП да превишава съответната доходност на ДЦК в Гер­мания;

    1. ОЛП да е под съответната доходност на ДЦК в Гер­ма­ния;

    2. ОЛП няма отношение към доходността на съответни ДЦК в Германия;

109.В условията на ПС ОЛП може да се използва за:

  1. Провеждане на лихвената политика на БНБ;

    1. Стимулиране на кредитната активност на ТБ;

    2. Нито едното, нито другото;

110.В условията на ПС у нас има необходимост от определянето на ОЛП, защото:

  1. ТБ се нуждаят от ОЛП за да определят своята собст­ве­на лихвена политика;

  2. БНБ се нуждае от ОЛП за да въздейства върху лих­ве­ни­те равнища в страната;

  3. МФ се нуждае от ОЛП за да обслужва дългосрочни ДЦК, които са емитирани преди 1997 г. и чиято до­ход­ност е свързана с ОЛП;

111.Методиката на определяне на ЗМР при въ­веж­да­нето на ПС у нас:

  1. Не се променя;

    1. Се променя – изисква се процентът на ЗМР да е ус­той­чив и да гравитира към този в Германия;

    2. Се променя – изисква се процентът на ЗМР да не е по-нисък от този в Германия;

112.В условията на ПС БНБ:

  1. Има право да определя дискреционно процента на ЗМР;

    1. Определя процента на ЗМР единствено със съгла­сие­то на МВФ;

    2. Няма право да променя процента на ЗМР;

113.Максимални стойности на процента на ЗМР у нас се достигат през:

  1. 1995 г.;

    1. 1996 г.;

    2. 1997 г.;

114.Процентът на ЗМР в България е:

  1. 11% за периода 01.07.1997 г. - 2004г.;

    1. 8% за периода 01.07.1997 г. - 2004;

    2. 8% за периода 01.07.2000 г. – 2004 г.;

115.Процентът на ЗМР в ЕС към началото на ХХІ в. е:

  1. Нула;

    1. Два;

    2. Пет;

116.До въвеждането на ПС у нас БНБ можеше да кре­дитира пряко ДБ въз основа на:

  1. Свое собствено решение, при съобразяване със със­тоянието на своя баланс;

    1. Решение на правителството;

    2. Решение на НС;

117. В условията на ПС БНБ може да кредитира ДБ:

  1. По решение на НС;

    1. По решение (дискреционно) на УС на БНБ със собст­вени средства;

    2. До размера на траншовете от МВФ (външно финан­сиране);

118.В условията на ПС БНБ:

  1. Предоставя задължително всички траншове от МВФ на разположение на правителството;

    1. Предоставя траншове от МВФ на правителството в съ­ответствие с решение на УС на БНБ;

    2. Няма право да предоставя траншове от МВФ за ползване от правителството, а е задължена да ги сто­панисва сомостоятелно;

119.В условията на ПС БНБ:

  1. Има право да регулира банкнотите и монетите в об­ра­щение (да “печата” пари) по решение на УС на БНБ;

    1. Регулира банкнотите и монетите в обращение (“пе­ча­­та” пари) по решение на МВФ;

    2. Увеличава (намалява) банкнотите и монетите в об­ра­щение само ако новата емисия е покрита с резерв­на­та ва­­­лута;

120.Сеньоражът е печалба на БНБ от:

  1. Обезценяването на задъл­же­ния­та й вследствие на хи­перинфлация;

    1. Разликата между про­из­вод­ст­ве­ни­те разходи за про­из­­водство на банкноти и монети и техния номинал;

    2. И едното, и другото;

121.В условията на ПС БНБ провежда:

  1. Активна валутна политика – въздейства върху ико­но­мическите агенти за активизиране на валутната тър­говия;

    1. Пасивна валутна политика – реагира единствено на ис­канията на икономическите агенти за валутен об­мен;

    2. Диференцирана валутна политика – търгува с на­се­лението и с подбрани от нея стабилни ТБ;

122.Надзорът на БНБ над ТБ се практикува с оглед:

  1. Контрол на дейността на чуждестранните ТБ;

  2. Насочване и преструктуриране на финансовите ре­сур­си;

  3. Недопускане на банкова криза;

123.Надзорът на БНБ над ТБ се упражнява чрез:

  1. Наредби на БНБ, които са задължителни за ТБ;

    1. Закона за БНБ и Закона за банките;

    2. Дискреционни решения на у-ние “Банков над­зор”;

124.В условията на ПС БНБ:

  1. Поддържа финансово-кредитни взаимоотношения с ТБ;

    1. Може да търгува с български ДЦК;

    2. Може да рефинансира ТБ при строго описани усло­вия;

125.Функцията на кредитор от последна инстанция се практикува от БНБ, защото БНБ защитава:

  1. ТБ и техните акционери – без тях икономическата и ин­вестиционна активност спада;

    1. Банковата и финансова система – неплатежоспо­соб­ността на отделна ТБ може да въздейства негативно и върху останалите ТБ;

    2. Своя собствен интерес – БНБ печели от дейността на ТБ;

126.Към момента на въвеждане на ПС у нас БНБ е рефи­нан­сирала ТБ с левове в размер на около:

  1. 55 млрд.BGL;

    1. 85 млрд.BGL;

    2. 115 млрд.BGL;

127.Към момента на въвеждане на ПС у нас БНБ е рефи­нан­сирала ТБ с валута (валутно рефинанси­ра­не) в размер на около:

  1. 55 млрд.BGL;

    1. 85 млрд.BGL;

    2. 115 млрд.BGL;

128.В условията на ПС БНБ:

  1. Няма право да упражнява функцията си на кредитор от последна инстанция;

    1. Има право да упражнява функцията си на кредитор от последна инстанция при ясни ограничителни ус­ловия;

    2. Няма функция на кредитор от последна инстанция. Тя се упражнява от правителството;

129. Колко ТБ е закрила БНБ след въвеждането на ПС (1998-2006 г.):

  1. Една ;

    1. Две ;

    2. Три ;

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Баланси на паричния съвет


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

130.Балансът на у-ние “Емисионно” се пуб­ли­­кува :

  1. Ежеседмично;

  2. Ежемесечно (но не ежеседмично);

  3. На полугодие (но не ежеседмично и ежемесечно);

131.Активите на баланса на у-ние “Емисионно” представят:

  1. БВД;

    1. БВР;

    2. Брутните ПЧИ;

132.БВР включват (отбележете не­вярното твър­де­­ние):

  1. Налични парични средства в чуждестранна валута;

  2. Брутните златни запаси (монетарно и оборотно зла­то);

  3. Търгуеми чуждестранни ЦК;

133.Налични парични средства в чуждестранна ва­лута включват (отбележете не­вярното твър­де­ние):

  1. Средства в брой (в касите на БНБ);

    1. Средства в брой (в касите на ТБ);

    2. Текущи и депозитни сметки на БНБ в чуждестранни банки;

134.Монетарното злато включва:

  1. Злато в кюлчета в стандартен борсов формат;

    1. Емитирани и непродадени златни монети от БНБ;

    2. Конфискувани от митниците незаконно пренасяни златни монети и предмети;

135.Със Закона за БНБ от 1997 г. се определя, че мо­не­тар­ното злато (до 2004 г.) се оценява по:

  1. По 500 DEM/oz.t. или по пазарна цена, ако тя е по-ниска;

    1. По 500 USD/oz.t. или по пазарна цена, ако тя е по-ниска;

    2. По пазарна цена;

136.С поправка на Закона за БНБ от 2005 г. се определя, че моне­тар­ното злато се оценява по:

  1. По 500 DEM/oz.t. или по пазарна цена, ако тя е по-нис­ка;

    1. По 500 USD/oz.t. или по пазарна цена, ако тя е по-нис­ка;

    2. По пазарна цена;

137.Позицията “Налични парични средства в чуж­да ва­­лута” като елемент от актива на баланса на у-ние “Емисионно” съдържа:

  1. Валутните депозити в българските ТБ;

    1. Част от БВР на страната, която се под­дър­жа във вид на депозити и разплащателни сметки в пър­вокласни чуждестранни банки;

    2. Валутните средства в наличност в касите на БНБ и на ТБ;

138.Позицията “Търгуеми чуждестранни ЦК” като еле­­мент от актива на баланса на у-­ние “Еми­си­он­но” включ­ва притежавани от БНБ такива, които се под­държат в:

  1. Оборотен портфейл;

    1. Инвестиционен портфейл;

    2. Както едното, така и другото;

139.Позицията “Търгуеми чуждестранни ЦК” като еле­мент от актива на баланса на у-­ние “Еми­си­онно” представлява:

  1. Притежаваните от БНБ български ДЦК;

    1. Инвестирани от БНБ средства от БВР във вид на чуж­дестранни ЦК с цел съхраняване до падежа им;

    2. Инвестирани от БНБ средства от БВР във вид на чуж­дестранни ЦК с цел покупко-про­даж­ба;

140.Като общоприет измерител на относителната ве­ли­чи­на на БВР се използва:

  1. Отношението между БВР и БВП;

    1. Продължителност (в месеци) на покритие на внос на сто­ки и услуги;

    2. Продължителност (в месеци) на покритие на износ на стоки и услуги;

141.НЗВР у нас (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Спадат до под 400 млн.USD в началото на 1997г.;

    1. Достигат до 1500 млн.USD към средата на 1995 г.;

    2. Се колебаят около 1500 млн.USD през 1991-93 г;

142.БВР на България към края на 2003 г. са при­мер­но:

  1. 3.5 млрд. EUR;

  2. 4 млрд. EUR;

  3. 5 млрд. EUR;

143.Към 2003 г. БВР на България покриват при­мер­но:

  1. Тримесечен внос на стоки и услуги;

    1. Шестмесечен внос на стоки и услуги;

    2. Деветмесечен внос на стоки и услуги;

144.В условията на ПС у нас първичната оценка на БВР следва да бъде в:

  1. СПТ;

    1. USD;

    2. EUR (DEM);

145.В условията на ПС БВР на страната мо­­гат да се увеличат от (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Кредити на международни финансови организации за подпомагане на ПБ;

    1. Нетни покупки на твърда валута от вътрешни ико­но­ми­чес­ки агенти и населението;

    2. По-висока данъчна събираемост;

146.В условията на ПС БВР на страната се уве­ли­ча­ват от експортна експанзия защото:

  1. Експортът се извършва от резиденти и техните чуж­де­странни валутни активи се включват в БВР;

  2. Експортната експанзия предполага разширяване на производствените възможности, което изисква транс­фериране на чуждестранните валутни позиции на експортните организации в левови;

  3. Държавата контролира експортната дейност и има право да използва валутните постъпления от екс­пор­та;

147.Най-важен критерий при управлението на БВР е:

  1. Доходността от инвестициите;

    1. Сигурността на инвестициите;

    2. Ликвидността на инвестициите;

148.За предотвратяване на валутния риск при уп­рав­ле­нието на БВР се изисква:

  1. Отклонението на валутната структура на активите от валутната структура на пасивите на у-ние “Еми­си­он­но” да бъде в рамките на ±2%;

    1. Да се инвестира в краткосрочни финансови инстру­мен­ти;

    2. Да се инвестира само в EUR;

149.EUR-съставката на НЗВР се поддържа при­мер­но на рав­нище от око­ло:

  1. Две трети;

    1. Три четвърти;

  2. 90%;

150.В условията на ПС БНБ има право да инвес­ти­ра НЗВР в:

  1. Български ДЦК;

    1. Само в германски ДЦК;

    2. Нито едното, нито другото;

151. В условията на ПС НЗВР може да се:

  1. Поддържат и в BGN;

    1. Инвестират в български корпоративни ЦК;

    2. Инвестират в ЦК, емитирани от пър­во­класни чужде­странни банки;

152.Общоприет измерител за степента на дър­жа­вен риск е:

  1. Равнището на БВП на човек от населението;

    1. Международния кредитен рейтинг;

    2. Включването на страната в група от специализирана класификация на ООН (развити страни, икономики в преход, развиващи се страни, изключително бедни страни);

153.БНБ може да инвестира средства от БВР в ДЦК, емитирани от страни (и в страни) с кредитен рейтинг:

  1. ААА от поне две международно признати кредитни рейтингови агенции;

    1. Поне АА от поне две международно признати кре­дит­ни рейтингови агенции;

    2. Проблемът няма отношение към кредитния рейтинг на страната;

154.Пазарният (лихвен) риск корелира пряко с:

  1. Диверсификацията на инвестиционните инструмен­ти;

    1. Валутната структура на инвестициите;

    2. Матуритетната структура на инвестициите;

155.За предотвратяване на пазарния (лихвен) риск при управлението на БВР се изиск­ва:

  1. Поне една пета от БВР да се поддържа в на­лични па­рич­ни средства;

    1. Лимит за отделна банкова експозиция;

    2. Нито едното, нито другото;

156.За преодоляване на ликвидния риск е необ­хо­димо поддържането на:

  1. Определена структура по инвестиционни ин­стру­мен­ти (Ностро сметки и Търгуеми чуждестранни ЦК);

    1. Единствено наличности от чуждестранна валута в ка­сите на БНБ;

    2. Определено равнище на депозита на у-ние “Банково” в у-ние “Емисионно”;

157.БВР могат да се увеличат от (отбележете не­вяр­ното твърде­ние):

  1. Икономическа експанзия;

  2. Приватизация;

  3. Излишъци в ДБ;

158.ПЧИ:

  1. Водят до увеличаване на БВР, тъй като инвес­ти­то­ри­те обменят чуждестранната си валута в BGN;

    1. Водят до увеличаване на БВР, тъй като инвес­тито­ри­те поддържат чуждестранната си валута в БНБ;

    2. Нямат отношение към БВР;

159.Доходът, който се получава от управлението на БВР, се използва за:

  1. Рефинансиране на ТБ;

  2. Финансиране на инвестиционните разходи в ДБ;

  3. Финансиране на разходите на БНБ;

160.Пасивите на баланса на у-ние “Еми­си­онно” включ­­ват:

  1. Оборотното злато на БНБ;

  2. Обслужването на БВД в рамките на текущата година;

  3. Вътрешни парични агрегати, които трябва да бъдат по­кри­ти от БВР по Закона за БНБ от 1997 г.;

161.Позицията “Банкноти и монети в обращение” се включва в пасива на баланса на у-ние “Еми­си­он­но”:

  1. Защото парите в обращение трябва да бъдат покри­ти от БВР в условията на действащ ПС;

    1. Защото парите в обращение могат да бъдат изнася­ни в чуж­бина;

    2. По политико-икономически съображения - България се стреми към членство в ЕС;

162.Позицията “Банкноти и монети в обращение” като елемент от пасива на баланса на у-ние “Еми­си­онно” представлява:

  1. Чуждестранните банкноти и монети в България, кои­то са извън касите на ТБ и БНБ;

    1. Български монети и банкноти, които са извън касите на ТБ и БНБ;

    2. Български монети и банкноти, които са извън касите на БНБ;

163.Позицията “Разплащателни сметки и де­по­зи­ти на ТБ” като елемент от пасива на баланса на у-ние “Еми­си­онно” включва:

  1. Блокирани сметки на ТБ;

    1. ЗМР на ТБ;

    2. Сметки и на други депозанти;

164. Позицията “Разплащателни сметки и депо­зи­ти на ТБ” се включва в пасива на баланса на у-ние “Еми­си­онно” защото:

  1. Съществува потенциална възможност за вливането им в паричното обращение;

    1. БНБ осигурява акционерите на ТБ;

    2. И едното, и другото;

165.Позицията “Разплащателни сметки и депо­зи­ти на ТБ” като елемент от пасива на баланса на у-ние “Еми­си­онно” се поддържа:

  1. Изцяло в BGN;

    1. Само в BGN и EUR;

    2. ТБ имат право да поддържат ЗМР във валута, в коя­то са съответните депозити;

166.Позицията “Депозити на правителството и на бюджетни организации” като елемент от па­си­ва на баланса на у-ние “Емисионно” по­кри­ва:

  1. ФР на правителството, който осигуря­ва безпре­пят­ст­ве­но обслужване на външноплатеж­ните от­ношения;

    1. Левовите излишъци в ДБ;

    2. Само валутните средства на правителството и на бюд­жет­ни организации;

167.Позицията “Депозити на правителството и на бюджетни организации” е включена в пасива на баланса на у-ние “Емисионно”, защото:

  1. Правителството има право да разполага с БВР;

    1. Правителството има право да поддържа валутна със­тав­ка във ФР;

    2. ФР се използва за обслужване на външно-платежните отношения на правителството;

168. Позицията “Депозити на правителството и на бюджетни организации” като елемент от пасива на баланса на у-ние “Емисионно”, се поддържа:

  1. Изцяло в BGN;

    1. Само в BGN и EUR;

    2. Правителството има право да реши в каква валута да поддържа сметките си в БНБ;

169.Правителството:

  1. Разполага с целия обем на БВР;

    1. Разполага само с тази част от БВР, която съ­от­вет­ства на “Депозити на правителството и на бюд­жетни организации”;

    2. Не може да разполага само с тази част от БВР, която съ­ответства на “Банкноти и монети в обращение”;

170. Позицията “Сметки на други депозанти” като елемент от пасива на баланса на у-ние “Емисион­но”, включва депозити:

  1. На граждани – всеки гражданин има правото да под­дър­жа своя собствена сметка в БНБ, която не се олих­вя­ва;

    1. На държавни предприятия – всяко държавно пред­прия­тие има правото да поддържа своя собствена сметка в БНБ, която не се олихвява;

    2. Само на определени държавни организации – на­при­мер средствата на БКК, ФГВБ;

171.Позицията “Депозит на у-ние "Банково" в у-ние "Еми­сионно"” като елемент от пасива на ба­лан­са на у-ние “Емисионно” представлява:

  1. Превишението на активите на у-ние “Емисионно” над паричните му па­­сиви;

    1. Депозит, който у-ние “Банково” прави в у-ние “Еми­си­онно” с оглед подпомагане на правителството;

    2. Средства на ТБ, отделяни във вид на ЗМР и съхра­ня­вани в БНБ;

172.“Депозитът на у-ние "Банково" в у-­ние "Еми­си­онно"” може да се използва за:

  1. Внос на жизнено важни ресурси при непредвидено влошаване на международната конюнктура;

    1. Рефинансиране на ТБ от БНБ в изпъл­нение на функ­цията на кредитор от по­след­на ин­станция;

    2. Финансиране на текущите разходи на БНБ;

173.Казус: Постъпва транш от МВФ. Това води пря­ко до увеличение на (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Позицията “Налични парични средства в чужда валута” от актива на баланса на у-ние “Емисионно”;

  2. Депозита на у-ние "Банково" в у-­ние "Еми­си­онно";

  3. Позицията “Депозити на правителството и на бюджетни орга­ни­зации” от пасива на баланса на у-ние “Емисионно”;

174.Позицията “Депозит на у-ние "Банково" в у-ние "Емисионно"” фигурира във:

  1. Актива на баланса на у-ние “Банково”;

    1. Пасива на баланса на у-ние “Банково”;

    2. Нито едното, нито другото;

175.Балансът на у-ние “Банково” се съставя и пуб­ли­­кува:

  1. Ежеседмично;

  2. Ежемесечно (но не ежеседмично);

  3. На полугодие (но не ежеседмично и ежемесечно);

176.Балансът на у-ние “Банково” отразява взаимо­от­но­ше­нията на:

  1. БНБ с МВФ и другите международни финансови ор­га­низации;

    1. БНБ с ТБ;

  2. Страната с основните чуждестранни банки-креди­то­ри;

177.Позицията “Инвестиции в ЦК” като елемент от актива на баланса на у-ние “Банково” се различава от позицията “Търгуеми чуждестранни ЦК” като еле­­мент от актива на баланса на у-­ние “Еми­си­он­но” по:

  1. Предназначението – в баланса на у-ние “Банково” съ­­ответните ЦК се съхраняват до падежа им;

    1. Матуритета;

    2. Характера – в баланса на у-ние “Банково” съот­вет­ни­те ЦК са свързани с БВД;

178.Позицията “Вземания от Правителството” като елемент от актива на баланса на у-ние “Банко­во”:

  1. Е част от вътрешния дълг на Правителството – за­дъл­же­нията му към БНБ;

    1. Представя всички задължения на Правителството по ДВД, които БНБ обслужва като финансов агент;

    2. Представя финансови гаранции на Правителството за безпроблемно функциониране на ПС;

179.Позицията, която представя пряко цялата сума на ос­та­тъ­ка от по­лучените кредити от МВФ, е:

  1. Вземания от правителството” като еле­мент от ак­ти­ва на баланса на у-ние “Банково”;

    1. Участие на РБ в МВФ и в други между­на­родни ор­га­ни­зации” като елемент от актива на ба­лан­са на у-ние “Банково”;

    2. Нито първата, нито втората;

180.Позицията “Задължения към международни фи­­нан­сови институции” като елемент от пасива на ба­лан­са на у-ние “Банково” съдържа:

  1. Цялата квота на България в МВФ;

    1. Квотата на България в МВФ, намалена с резервната позиция на България в МВФ;

    2. Задълженията на България към СБ;

181.Цялостна оценка за финансовите резултати от дей­ност­та на БНБ дава динамиката на:

  1. Активите на у-ние “Банково”;

    1. Резервите на БНБ;

    2. Собствения капитал на БНБ, изчистена от не­раз­пре­делена печалба (вноските в ДБ);

182.Периодичният спад на позицията “Собствен капитал на БНБ” след въвеждането на ПС (през ме­сец април ежегодно) се дъл­жи на:

  1. Разминаване във времето на приходи и разходи;

    1. Привеждането в ДБ на част от реа­лизирания през го­дината доход;

    2. Собственият капитал на БНБ притежава плавна по­стъпателна динамика;

183.Казус: Постъпва транш от МВФ. Това води пря­ко до уве­личение на:

  1. Актива на баланса на у-ние “Банково”;

  2. Позицията “Задължения към международни фи­нан­со­ви инсти­ту­ции" от пасива на баланса на у-ние “Бан­ково”;

  3. Позицията “Неразпределена печалба” от пасива на баланса на у-ние “Банково”;

184.Казус: Погасява се дълг на правителството към МВФ. Това води пряко до намаляване на (от­бе­ле­жете не­вярното твърде­ние):

  1. Актива на баланса на у-ние “Банково”;

  2. ФР;

  3. Позицията “Резерви” от пасива на баланса на у-ние “Бан­ко­во”;

185.Казус: Увеличава се квотата на България в МВФ. Това води пряко до увеличаване на пози­ция­та (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Кредити от МВФ” от актива на баланса на у-ние “Бан­­ко­во”;

  2. Участие на РБ в МВФ и в други между­на­род­ни ор­га­ни­зации" от актива на баланса на у-ние “Бан­ково”;;

  3. Задължения към международни финансови инсти­ту­ции” от пасива на баланса на у-ние “Банково”;

186.Казус: Увеличават се световните лихвени про­цен­ти. Това води пряко до увеличаване на (от­бе­ле­жете не­вярното твърде­ние):

  1. Депозита на у-ние "Банково" в у-­ние "Еми­си­онно";

    1. Позицията “Неразпределена печалба” от пасива на баланса на у-ние “Банково”;

    2. ФР;

187.Казус: Намалява световната пазарна цена на златото. Това води пряко да на­ма­ля­ва­не на (от­бе­ле­жете не­вярното твърде­ние):

  1. Позицията “Неразпределена печалба” от пасива на баланса на у-ние “Банково”;

  2. Позицията “Банкноти и монети в обръщение” от пасива на ба­лан­са на у-ние “Емисионно”;

  3. Депозита на у-ние "Банково" в у-­ние "Еми­си­онно";

188.Казус: Осъществява се приватизационна сдел­ка с чуждестранен инвеститор. Това води пряко до увеличаване на (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. ФР;

  2. БВР;

  3. Позицията “Инвестиции в други местни пред­прия­тия” от актива на баланса на у-ние “Бан­ко­во”;

189.Казус: БНБ предоставя на правителството по­стъпил транш от МВФ. Това води пряко до увели­ча­ване на (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. ФР;

  2. Позицията “Инвестиции в ЦК” от актива на баланса на у-ние “Бан­ково”;

  3. Позицията “Вземания от правителството” от актива на баланса на у-ние “Банково”;

190.Казус: Увеличава се вътрешната инвес­ти­ци­он­на ак­тив­ност. Това води пряко до (отбележете не­вярното твърде­ние):

  1. Увеличаване на позицията “Банкноти и монети в об­ръщение” от пасива на баланса на у-ние “Еми­си­он­но”;

  2. Намаляване на позицията “Неразпределена печал­ба” от пасива на баланса на у-ние “Банково”;

  3. Увеличаване на позицията “Инвестиции в други местни пред­приятия" от актива на баланса на у-ние “Банково”;




Използвани авревиатури


БВП – Брутен вътрешен продукт;

БВР – Брутни валутни резерви;

БКК – Банкова консолидационна компания;

ДБ – Държавен бюджет;

ДВД – Държавен външен дълг;

ДЦК – Държавни ценни книжа;

ЕЦБ – Европейска централна банка;

ЗМР – Задължителни минимални резерви;

ЛК – Лондонски клуб;

МВФ – Международен валутен фонд;

МФ – Министерство на финансите;

НЗВР – Незлатни валутни резерви;

НС – Народно събрание;

ОЛП – Основен лихвен процент;

ПБ – Платежен баланс;

ПС – Паричен съвет;

ПЧИ – Преки чуждестранни инвестиции;

СБ – Световна банка;

СПТ – Специални права на тираж;

ТБ – Търговска банка;

ТЦБ – Типична централна банка;

УС – Управителен съвет;

ФГВБ– Фонд за гарантиране влоговете на
банките;

ФР – Фискален резерв;

ЦБ – Централна банка;

ЦИЕ – Централна и Източна Европа;

ЦК – Ценни книжа;

---------------------------------------------------

CCFF – Compensatory and Contingency Financing Facility;

EFF – Extended Fund Facility;

LIBOR– London Inter Bank Offered Rate;

oz.t. – трой-унция;

SAF – Structural Adjustment Facility;

SRF – Supplemental Reserve Facility;

STF – Systemic Transformation Facility;





Каталог: pages
pages -> Джошкун кьокел
pages -> V здравноосигурителни вноски
pages -> Програма за болнична хигиена "Хигия" Химиотерапията на инфекциозните заболявания е лечение с химични средства, насочено срещу причинителите им
pages -> Проф д-р Георги Ончев, дмн
pages -> St cyril and st methodius
pages -> Инструкция за реда и условията за предоставяне на стипендии за успех и специални стипендии по проект bg051PO001 06 „студентски стипендии, осъществяван с финансовата подкрепа на оперативна програма
pages -> Аржентина водопадите игуасу бразилия не просто танго, вода и самба
pages -> Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (извлечение) в сила от 17. 09. 2010 г. Обн. Дв бр. 73 от 17 Септември 2010г., изм. Дв бр. 88 от 9 Ноември 2010г., изм. Дв б
pages -> 1. един важен въпрос
pages -> Отчет за развитието на


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница