Примери за постигнати резултати от анализа на данните от логерите



Дата05.08.2018
Размер41.38 Kb.
#77942
Примери за постигнати резултати от анализа на данните от логерите


  1. Бърза реакция при завишена консумация на ВГ Писанец по посока Бъзън.

При извеждане на екрана консумацията за периода 19.11.15- 25.11.15 на общия водомер от ПС Писанец – червен цвят;към с.Писанец – син цвят и към с.Бъзън – зелен цвят се вижда,че на 22.11.15 има рязко нарастване на подадената вода към с.Бъзън и от ПС Писанец.

След отстраняване на авария на 23.11.15 – подадените водни количества спадат до нормални стойности.Qmax=1592 m3/д; Qmin=647 m3/д.


  1. Графично представяне на влиянието на аварията върху минималната нощна консумация.

След спиране на водата поради изпълнение на връзки към нов водопровод на 27.11.15 се наблюдава завишение на общата консумация и на минималната нощна консумация в ЗУП Здравец K121.

След обследване на зоната и прослушване за шумове се откриха 2 бр. невидими теча по ул.Рига.

Течовете бяха отстранени на 09.12.15 и подадената вода и минималната нощна консумация се върнаха в нормални рамки.



  1. Нерегламентирана консумация на вода от оранжерия до ПС Мартен.

Кривата на консумацията е неестественна.

Максималната консумация с ярко изразен пик до 20 л/с се явява в часовете от 12.00 до 16.00.

Оранжерията е построена върху старото трасе на водопровода към с.Сандрово.

С цел избягване на проблема се изгради нов водопровод по ново трасе извън обсега на оранжерията и тези пикове изчезнаха от графиката.

Снижи се и общото подадено количество вода към с.Сандрово.



  1. Неизправен СК в ЗУП Дружба 2 К121.

На графиката са изобразени кривите на консумацията на две съседни зони в гр.Русе.

Докато червената графика е с ясно изразена минимална нощна консумация и сутрешен и вечерен пик,то синята графика е неестественна,защото върхът на консумацията – до 17 л/с е през нощните часове.

Първоначално считахме,че някой ползва незаконно вода през нощта.

След това свързахме този пик с нарастване на налягането в тези зони поради работа на ПА5;6 от ПС ІІІ-ти подем през нощните часове.

При направеното обследване се откри,че СК с който е изолиран стар резервоар не държи и повишената консумация се е насочвала към този резервоар.

Предприе се изолиране на резервоара от водопроводната мрежа и графиката в тази зона стана подобна на тази с червения цвят.





  1. Анализ на работата на ПС Нисово.

Логерът е монтиран към водомера на напорния водопровод на ПС.

При извеждане на графиката за 24 часа се вижда кога е включвал ПА,колко време е работил и кога е почивал.В случая имаме 7 включвания за 24 часа и около 12 часа работа и 12 часа пауза на ПА. За това може да се съди от максималния дебит = дебит на ПА – 14.2 л/с и средния дебит от 7.63 л/с или около 50 % от максималния дебит или 12 ч. работа и 12 ч.пауза.

При възникване на авария времето за работа на ПА нараства,а паузите намаляват.




  1. По равномерно натоварване на напорните резервоари ниска зона в гр.Русе и

по-дълъг период за резервиране на вода във всички точки на мрежата.

Водоснабдяването на гр.Русе ниска зона Кота 86 е реализирано с 3 бр. напорни резервоари, както следва:

НР Изток 2х5500 м3; НР Средна зона 2х5500 м3 ; НР ІІІ-ти подем 1х5500 м3 с общ обем от 27 500 м3.

Кота 86 – консумира средно дневно 390 л/с = 34000 м3/д - над 70 % от

подадените водни количества в гр.Русе.

Водата в зоната се подава от ПС ІІ-ри подем.

Преди анализа на средно дневния разход на тези резервоари се разпределяше както следва:


Име на резервоар

Обем,м3

Средно дневен разход м3/д

% на използваемост

Изток

11 000

3 000

27

Средна зона

11 000

25 000

230

ІІІ-ти подем

5 500

2 000

36

След анализа на средно дневния разход и корекции със СК във водопроводната мрежа на гр.Русе тези резервоари към 11.12.15 се използват по следния начин:




Име на резервоар

Обем,м3

Средно дневен разход м3/д

% на използваемост

Изток

11 000

6 000

55

Средна зона

11 000

19 000

172

ІІІ-ти подем

5 500

5 000

91


С предприетите мерки се постигнаха следните резултати:

  1. По-равномерно натоварване на резервоарите.

  2. По-добра циркулация на водата и избягване на проблема със застояване на водата и възможност за влошаване на качеството и.

  3. По-дълго време за изпразване на резервоарите при спиране на подаването на вода от ПС ІІІри подем.

Все още НР Ср.зона е най-натоварен за сметка на НР Изток.


  1. Изготвяне на предложение за изграждане на система за повишаване на

налягането в кв.Здравец изток К121 на базата на данни от водоразпределението в зоната.

Пример за добра зона.
Qmin/Qav = 6.2/16.2 = 0.38

При среден дебит от 16 л/с – минималния дебит е 6.2 л/с.



Тези зони са в гр.Русе,където се захранват блокове със сравнително много жители, а водопроводната мрежа е с малка дължина.
Пример за зона с проблеми.
Qmin/Qav = 6.6/10.1 = 0.65

При среден дебит от 10,1 л/с – минималния дебит е 6.6 л/с.



Каталог: file -> repository
repository -> Проф д-р светла калудова-станилова
repository -> Smart ideas wise decisions
repository -> Роден съм на 07. 05. 1963 г в гр. Варна. От ранна детска възраст проявявах интерес към народната музика
repository -> Dear ladies and gentlemen, dear children
repository -> Проучване влиянието на универсален течен тор “maxgrow” при пролетен фуражен грах
repository -> Aqva moisture with collagen
repository -> Инструкция за работа с термовизионна камера тип Flir E6 І. Цел на термовизионното обследване. Подобряване на превантивната поддръжка на енерго механичните съоръжения във Вик Русе
repository -> Хидравличен удар в помпени системи


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница