Примерно годишно разпределение на учебното съдържание по музика за клас



Дата13.09.2016
Размер364.25 Kb.
ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО МУЗИКА ЗА 1. КЛАС

Календар

Тема

Брой часове

Цели

Очаквани резултати

Понятия

Контекст и дейности

Използвана музика

месец

седмица

ІХ


1. седмица


Здравей, 1. клас!

Ний ще победим



1

1


Създаване на интерес към заниманията с музика

Учениците трябва:

– да проявяват желание за пеене;

– да отразяват двигателно маршовост;


песен, пеене, слушане

свирене, музикален инструмент, изпълнител, слушател



Учениците имат възмож-ност:

– да изявяват своите пев- чески въз- можности;




Здравей, 1. клас!, Първокласник, Часовник, песни по предложения на учениците
Ний ще победим, Здравей, 1. клас!, Първокласник, Часовник, познати песни по избор на учениците

2. седмица

Рози от юг

Хоро



1

1


Развитие на уменията за слушане на музика

– да разпоз-нават песен по мелодия;

– да определят характера на музиката;



зрител, мелодия, текст

оркестър, ниски и високи тонове, марш, танц, „на колко се брои”



– да слушат разнообразна по характер музика;

Рози от юг, Ний ще победим, Часовник, Първокласник, Драгоилска ръченица, Измислици, Котешки марш
Хоро, Рози от юг, Ний ще победим, Часовник

Х


1. седмица

Право хоро

Есен


1

1


Изразително изпълнение на песните

– да определят български от небългарски танц;
– да пеят песен със съпровод;

право хоро, орк. от нар. инструменти, съпровод
гайда,


– да проявяват желание за солово пеене;



Хоро, Право хоро, Рози от юг, Часовник


Есен, Хоро, Часовник, Право хоро, Право хоро

2. седмица

Свирещият часовник

Приспивна песен





1
1







композитор, поет, солист, пиано, клавиши

силно, тихо, броене „на две”



– да изявяват възможнос-тите си за интерпрета-ция на песен;


Свирещият часовник, Есен, Хоро, Часовник


Приспивна песен, Есен, Хоро, Право хоро, Ний ще победим

3. седмица

Комарко се женеше

Музиката около нас




1
1

Развитие на тембровия слух

– да разпознават тембъра на пианото;


народна, авторска песен, засилване, затихване, пиано
броене „на две” със и без задържане, дълги и кратки срички

– да се запоз- наят с раз- лично функ- циониране на музиката;

Комарко се женеше, Приспивна песен, Есен, Рози от юг, Свирещият часовник


Hero, ирландски танц, бразилски фолклор, Тръгнала е малка мома, Пата пата, Комарко се женеше, Приспивна песен, Есен

4.

седмица


Медна свирка

Зайци


1

1





– да определят темпови различия между две песни;

– да различават вокална от инструментал-на музика;



шум, звук, бързо, бавно, скок в мелодията
инструмен-

тална музика



– да правят разлика между шум и звук;

– да се запознаят с тембрите на различни оркестри



Медна свирка, Комарко се женеше, Есен, Часовник, Право хоро

Зайци, Медна свирка, Комарко се женеше,

Право хоро, Танц на неизлюпените пиленца

ХІ


1. седмица

Танц на неизлюпените пиленца

Слон


1

1








диригент, умерено

броене „на две” и „на три”, танцувалност



– да свързват посоката на мелодията с нейната графика;

– да сравняват различна метрична пулсация;



Танц на неизлюпените пиленца, Зайци, Медна свирка, Комарко се женеше, Хоро
Слон, Зайци, Часовник, Приспивна песен


2. седмица



Пиленце пее

Селски двор



1

1





– да разпоз-нават тембъра на контрабаса;

– да разпоз-нават тембъра на кавала;



контрабас, струни,

тънко–дебело, ниско–високо


кавал, хороводност

– да прослуш-ват много- кратно музи- кални творби;

Пиленце пее, Зайци, Хоро,

Слон, Танц на неизлю-пените пиленца
Селски двор, Пиленце пее, Хоро, Комарко се женеше

3. седмица


Прела баба
Полетът на бръмбара

1
1

Развитие на метрорит-мичния усет



– да разпоз-нават тембъра на орк. от народни инструменти;
– да свързват метрума с графичното му изображение;

тъпан


– да изпъл-няват колек- тивни и со-лови изпъл-нителски задачи;

– да посочват характер на музика с няколко определения;



Прела баба, Пиленце пее, Медна свирка, Селски двор, Право хоро, Притури се планината
Полетът на бръмбара, Прела баба, Пиленце пее, Приспивна песен,

Рози от юг


4. седмица

Зимна песен

Коледарче





1

1





– да свързват вида темпо с характера на дадена песен;
– да определят „на колко се брои”;

– да съпоставят метруми;

– да свързват името на композитор с негова музика;


умерено, бързо, бавно темпо, тихо, силно, засилване, затихване

коледуване, броене „на три” със задържане

броене „на две” и „на три”
със и без задържане



– да дават предложения за подходящи темпо и динамика на изпълнявани-те песни;
– да комен-тират своя опит във връзка с коледуването;



Зимна песен, Прела баба, Зайци, Есен, Полетът на бръмбара
Коледарче, Зимна песен, Часовник, Есен, Полетът на бръмбара

ХІІ


1. седмица

Петли и кокошки

Здрава, здрава годинчица



1

1






– да разпоз-нават оркестрова звучност;
– да откриват танцувалност в музика;

сурвакане, сурвачка, ръченица




– да разши-ряват позна- нията си за сурвакарския обичай;



Петли и кокошки, Коледарче, Зимна песен, Прела баба, Комарко се женеше
Здрава, здрава годинчица, Коледарче, Зимна песен, Есен, Ний ще победим, Ръченица


2. седмица


Коледа


2




– да изразяват лични предпо- читания към музикалния репертоар;



– да коменти- рат своя опит във връзка с коледуването и сурва-кането;

Музика по избор и на учениците

3. седмица

Нова година

2




– да сравняват по звучност различни оркестри;

концерт, програма

– да проявя-ват толерант-ност към предпо-читанията и възможности-те на другите;

Дунавско хоро (видеоклипът) и музика по избор

І


2. седмица

Зимно хоро
Шаро и първият сняг


1
1

Развитие на мелодичес-кия слух



– да наблюда-ват и откирват скок в мелодията;



дълги и кратки срички

скок в мелодията, валс




– да отчитат кратки и дълги тонови трайности в познати песни;
– да наблю- дават раз- лично по вид мелодическо движение;

Зимно хоро, Зимна песен, Медна свирка, Приспивна песен, Селски двор

Шаро и първият сняг, Зимно хоро, Зимна песен, Медна свирка, Танцуващото куче


3. седмица

Снежен човек
Ръченица (пиано)


1
1




– да откриват общото и различното в пулсацията
„на три”;
– да разпоз-нават ръченица в позната и непозната музика;

песен, солист, съпровод

оркестър, музикална колекция




– да сравняват равномерно и неравномерно пулсиране;
– да правят „музикални колекции”

Снежен човек, Шаро и първият сняг, Зимно хоро, Зимна песен, Приспивна песен, Танцуващото куче, Котешки марш
Ръченица, Снежен човек, Шаро и първият сняг, Зимно хоро, Зимна песен, Ръченица

(народни инструменти)






4. седмица

Неаполитански танц
Танц на малките лебеди


1

1





– да разпознаят тембъра на тромпета и да го свържат с изпълнение на друг вид музика;
– да разпоз-нават позната инструментал-на музика;


солист, съпровод, тромпет

оркестър




– да се запознаят слухово с тембъра на тромпета;

– да почув- стват връзка-та между музика и танц;



Неаполитански танц, Шаро и първият сняг, Зимна песен, Снежен човек, Хоро

Танц на малките лебеди, Зимна песен,

Прела баба, Слон,

Неаполитански танц, Полетът на бръмбара

ІІ


1. седмица

На цирк
Танцувалност



1
1




– да определят танцувалност в непозната музика;

– да откриват разликата в темпото и динамиката при слушане на музика;



танц, танцувал- ност, валс

танц, валс, оркестър



– да споделят своя опит за мястото на музиката в цирка;
– да проявя- ват артисти- чност при изпълнението на песните;


На цирк, Първокласник, Медна свирка, Зайци, Танцуващото куче


Първокласник, Часовник, Хоро,

На цирк, Рози от юг, Петли и кокошки





2. седмица


Щъркел и деца

Песен на Вълка




1

1





– да разпоз-нават познати тембри;
– да свързват името на Добри Христов с негови песни;


народна музика, гайда, кавал, тъпан, право хоро

високо–ниско силно–тихо, дълги и кратки тонове



– да споделят впечатленията си от му- зиката, зву- чаща по елек-тронните медии;
– да изпитват радост от пеенето;

Щъркел и деца, Здрава, здрава годинчица, Пиленце пее, Комарко се женеше, Право хоро, Ръченица


Песен на Вълка, Щъркел и деца, Хоро, Приспивна песен, Ръченица (народни инструменти)

ІІ


3. седмица


Чудо ряпа

Видове музика





1

1





– да споделят опита си за музиката като част от приказката;

– да определят вида музика: марш, валс, танц;



валс, марш, ръченица


– да комен-тират учас-тието на музиката в любими приказки;
– да комен- тират различ-ни видове музика съоб-разно своя опит;

Чудо ряпа, Щъркел и деца, Първокласник, Песен на Вълка

Първокласник, Чудо ряпа, Щъркел и деца, Приспивна песен, Ний ще победим


4.

седмица


Мама
Солисти, хор

1
1




– да отразяват с ръка тонови височини на мелодия;

– да разпоз-нават инстру-ментална музика и пиано;



тонови височини, броене „на три” със задържане,
пиано, пианист, песен, солист


– да наблю-дават и анализират мелодическо движение;
– да проявя- ват толеран- тност към предпочита-нията и въз- можностите на другите;

Мама, Щъркел и деца, Есен, Снежен човек, Коледарче, Ръченица (инструменти)

Щъркел и деца, Чудо ряпа, Часовник, Снежен човек, Мама, Свирещият часовник


ІІІ



1. седмица

Боряно, Борянке
Я скокнете да скокнем

1
1




– да намират общи и различни признаци в музикални творби;
– да изпълня-ват право хоро;

кукери, гайда, коледари

кукерски танц




– да свързват музикални примери с народни обичаи;


Боряно, Борянке, Кукерски игри, Мама, Първокласник, Коледарче


Я скокнете да скокнем, Боряно, Борянке, Комарко се женеше, Пиленце пее, Кукерски игри

2. седмица

Лаленце се люлее

Лазарки


1

1





– да разпоз-нават мелодия на песен по нейната графика;

– да правят колекция „Прави хора”;



право хоро, ръченица, песни–певци, свирни–
свирачи, танци–танцьори;
лазаруване, лазарки


да слушат народна музика;

– да комен-тират и споделят своя опит и знания за лазаруването;



Лаленце се люлее, Я скокнете да скокнем, Боряно, Борянке, Право хоро (нар. инстр.), Ръченица (нар. инстр.)

Лаленце се люлее, Я скокнете да скокнем, Боряно, Борянке, лазарки (видеоклип)


3. седмица


Български обичаи


2




– да коменти-рат присъс-твието на музиката в познати обичаи;

обичаи, коледуване, сурвакане, лазаруване


– да комен- тират някои форми на битуване на фолклора;

Лаленце се люлее,

Я скокнете да скокнем, Коледарче, Здрава, здрава годинчица, Кукерски игри; музика по темата от съответния регион


4.

седмица


Севделино

Карамфило моме



1

1





– да различават народни от авторски песни;

– да откриват еднакви метруми на песни;



народна и композиторска песен
кавал, тъпан, народни инструменти


– да комен- тират връз- ката между природно явление и звукова картина;
– да откриват общото в съдържание на песните;

Севделино, Пиленце пее, Щъркел и деца, Приспивна песен
Карамфило моме, Севделино, Пиленце пее, Боряно, Борянке

ІV


2. седмица


Седнало е Джоре

Чадърче


1

1





– да се ориен-тират в хумо-ристичния характер на текстове на народни песни;
– да свързват метрум с неговото графично изразяване;

дълги и кратки тонове, мелодия, солисти




– да споделят впечатления за участието на музиката в сватбения ритуал;
– да предла- гат различни начини на изпълнение на песни;

Седнало е Джоре, Карамфило моме, Севделино, Комарко се женеше, Сватбен марш (от видеоклипа)

Чадърче, Медна свирка, Чудо ряпа, хоро, Мама





3. седмица

Дъга

Регтайм


1

1





– да определят ролята на диригента, на изпълнителите, на компози-тора;

– да откриват познати тембри в непозната музика;



композитор, диригент, изпълнител, певец

цигулка, цигулар, концерт, концертна програма




– да приложат знанията си за съдържанието на понятието музикант;

– да комен-тират музика на различни нации и етноси;



Дъга, Чадърче, Медна свирка, Зайци, Рози от юг
Регтайм, Дъга,

Рози от юг,

Я скокнете да скокнем, Ръченица, Есен





4.

седмица


Капитан

Знамето ни е трицветно



1

1





– да разпоз-нават познати творби, изпълнителски състави и тембри;
– да разпоз-нават позната музика и тембри;
– да съпоставят маршовост с танцувалност;

музикални инструменти, тромпет, тромпетист, контрабас

кавал, кавалджия, гайда, гайдар, тъпан, тъпанджия



– да изразяват свои предпо- читания към репертоара за слушане;
– да споделят впечатления-та си от изу-чавания музикален репертоар;

Капитан, Чадърче, Прела баба, Неаполитански танц, Слон

Знамето ни е трицветно, Капитан, Чадърче, Селски двор, Кукерски игри

V


1. седмица


Детство мое
Родина

1
1




– да съпоставят хороводност с маршовост в песни;

– да посочват песни с общочовешко и патриотично съдържание;



марш, песен, оркестър, текст, мелодия




– да изразяват свое мнение при съставяне на концертна програма;

Детство мое, Знамето ни е трицветно, Капитан, Първокласник, Я скокнете да скокнем

Родина, Знамето ни е трицветно, Лаленце се люлее,

Карамфило моме, Мама, Ний ще победим

V


2. седмица

Публика, слушатели

Топка по асфалта



1
1




– да свързват музикалния си опит със знанията, получени в училище;

публика, слушатели, зрители

инструмен-тална музика, песен, мело-дия, оркес-тър, концерт, концертна програма




– да приложат придобития си опит като изпълнители и слушатели;
– да изразяват свободно своя избор;

Родина, Знамето ни е трицветно, Приспивна песен, Детство мое, Песен на Вълка

Топка по асфалта, Танц на неизлюпените пиленца, Неаполитански танц, Карамфило моме, Медна свирка, Регтайм


3. седмица

Химн на св. св. Кирил и Методий

2




– да подбират и съставят програма от позната музика.

химн

– да почувстват ролята на музиката в ежедневието и в празни-ците.

Химн на св. св. Кирил и Методий; музика по избор



ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И НЯКОИ ИДЕИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО МУ В ПРАКТИКАТА

Примерното разпределение на музикалния материал и структурирането му в схеми на уроци е направено, за да подпомогне учителите главно при развитието на музикалните способности на учениците. Търсен е както баланс между емоционалното и рационалното начало в процеса на обучение, така също и необходимият за тази възраст баланс между дейностите. Предложената от нас структура ще помогне на учителя да организира системно музикалния материал във времето и за всеки урок по музика да изведе линиите в музикалното развитие на учениците съгласно програмата за първи клас. Броят на набелязаните уроци е минимален (56) и е съобразен с реалните условия в първи клас („изгубени” часове заради празници, наблюдения и др.)

За да работи пълноценно с предложеното годишно разпределение, учителят трябва да се запознае с поясненията към избраната от нас структура и нейното съдържание, т.е. с нейната съдържателна същност.

Първия път, когато седнахме да умуваме как да наместим твърде обширната материя, интерпретирана в новия ни учебник, в прокрустовото ложе на следващото след няколко страници годишно разпределение, възнамерявахме да организираме всеки урок в него по четири признака, т.е. в четири рубрики: „Музикален материал“, „Наблюдения, анализи и други дейности“, „Опериране с понятията“, „Междупредметни връзки“.

Речено – сторено. Но когато разпределението беше вече уж почти готово, умовете ни прещракаха към нещо много съществено. Да, всеки учител по музика, особено в първи клас, трябва наистина да открива и използва във всеки урок всички уместни подходящи възможности за връзки с другите учебни предмети, да осъществява разнообразни форми на интеграция с останалите линии в учебно-възпитателния процес и с началните знания, които невръстните ученици трябва да получат още в тая крехка възраст за някои важни и интересни неща от живота.

Известно ни е също така, че и новите Държавни образователни изисквания за началното училище предвиждат осъществяването на междупредметни връзки и форми на интеграция като важна линия в обучението по всеки предмет.

Да, но когато се опитахме да надробим безбройните възможности за такива връзки така, че да ги конкретизираме стриктно за всеки урок, видяхме, че има реална опасност да изпаднем в нещо, което и тримата ненавиждаме: формализъм. Формализъм, който – ако, недай Боже, стигне до реалната практика, би могъл да ви отведе към нещо още по-неприятно: вулгаризацията. Вулгаризация, която е в състояние да опорочи, да опошли и най-позитивните педагогически намерения. Сещате се защо, а много от вас положително са готови да ни засипят с подобни примери.

Ето защо в окончателния вариант на настоящата книга за учителя всеки урок в примерното годишно разпределение е организиран не в четири, а в три рубрики: „Музикален материал”, „Наблюдения, анализи и други дейности“, „Опериране с понятията“.

Междупредметните връзки, интегративните форми решихме да предоставим на вас. На личната ви находчивост и фантазия. На способността ви да „прелитате” леко и грациозно от дадена музика, текст на песен, музикално наблюдение или анализ – към други клонове на знанието, към други предмети от първокласната учебна програма, към безброй неща от човешкия бит и комуникация в миналото и съвременността. Впрочем, един прозорлив поглед в дълбочината на всичко, което се съдържа в новия ни учебник, е в състояние да ви подсети за множество връзки от такъв характер, за форми на интегративен подход в образованието.

И ето, че дойде най-сетне времето да споделим с вас някои свои идеи относно педагогическото приложение на следващите разработки на уроци в рамките на примерното годишно разпределение.

1. Музикалният материал е основен компонент в разпределението по музика. Той включва заглавията на всички музикални произведения за часа – за пеене, за слушане, за съпроводи, за движения с музика. Открояването с курсив на заглавията на новите произведения за всеки урок е във връзка с различното естество на задачите, с които учениците пеят или слушат музика за първи, втори или следващ пореден път, съгласно методиката на музикалното възпитание. С изключение на уроци 1, 12, 26 и 39, във всеки урок е предвидено само по едно ново музикално произведение. В посочените четири урока „новите“ заглавия са две. Основание за това ни дава както голямата популярност на песните „Часовник“, „Зайци“, „Шаро и първият сняг“ и „Боряно, Борянке“ (вероятно познати на децата още от детската градина или от извънучилищния им опит), така и възможността да бъде постигната по-пълна тематична и по-голяма емоционална цялост на тези уроци. Има и примерни разработки на уроци, в които няма нов музикален материал (23, 24, 32, 36, 38, 42, 45, 53, 55). Това е в пряка зависимост от задачите във връзка с основните музикални дейности, с наблюденията и анализите, които в тези часове се оказват повечко.

Съдържанието и акцентите в някои от уроците и свързаните с тях наблюдения и аналитични дейности предполагат прозвучаването на откъс, а не на цялото произведение от материала за слушане. Това е необходимо например в уроци 8, 30, 33, 37 и особено в урок 23.

В примерното разпределение не се конкретизира кои от песните са за пеене и кои за слушане, защото за разучаване с учениците са предвидени само песните, поместени в раздела „Песните в учебника... “ на книгата за учителя. Предложените в тази книга песни като допълнителен материал не са включени в примерните уроци. Това не означава, че учителят не може да разучи със своите ученици и други песни: от „допълнителните“, от материала за слушане, местен фолклор, песни по предложение на децата. Това може да стане най-леко и безпроблемно в един от шестте часа в разликата между часовете в примерното разпределение и броя часове по музика през учебната година според учебния план.

По-сложен е въпросът, когато учителят замени някое от музикалните произведения, предложени за слушане в примерните уроци на разпределението; това, естествено, е негово право, но предполага и известна отговорност. В такива случаи той трябва да се съобрази с две неща: да не използва предложените от нас по-нататък конкретни задачи за наблюдения и аналитични дейности, а да обмисли и постави други подходящи задачи, свързани с избраната от него друга музика. В тази връзка обръщаме внимание върху някои инструментални творби с еднакви заглавия, които съгласно изискванията на програмата са предложени в различни варианти на изпълнение. Това са произведенията „Танц на неизлюпените пиленца“, „Право хоро“ и „Ръченица“. Ето защо, за разлика от всички други инструментални творби, включени в примерното разпределение, към техните заглавия във всеки урок сме конкретизирали изпълнителския състав, тъй като той кореспондира пряко със замислените от нас задачи за часа.

В отделни примерни разработки сме препоръчали музика, която представлява части от различни циклични произведения. Не е задължително обаче заглавията на цикличните произведения, части от които са включени в музикалния материал за слушане, да бъдат съобщавани на децата, а още по-малко да се настоява те да ги запомнят. Някои от тях, например „Бабина приказка“, „Карнавал на животните“ и „Вълкът и седемте козлета“ са използвани като своеобразни акценти в съответни примерни разработки на уроци.

В редица уроци в музикалния материал за часа са включени и предложения да се изпълняват или слушат произведения извън учебния репертоар (уроци 1, 2, 4, 24, 35, 54, 56).

Искаме отново да подчертаем, че основната музикална дейност в първи клас е пеенето. Независимо дали в някои разработки на уроци това е специално подчертано чрез конкретна задача, всяка включена в рубриката „Музикален материал“ песен трябва да се изпее поне веднъж цялостно. Например от съдържанието на урок 7 (точки 1, 5 и 6 от рубриката „Наблюдения, анализи... “) ясно личи необходимостта от изпълнение на целите песни, свързани с посочените задачи, докато за реализирането на точки 2, 3 и 4 това не е необходимо. Въпреки че в урок 41 задачите, свързани с песента „Я скокнете да скокнем“ (т. 1, 3 и 5 от рубриката „Наблюдения, анализи... “), не налагат цялостно прозвучаване на песента, добре би било тя да бъде изпята все пак и цялостно – за да не се получи нежелано доминиране в урока на наблюденията и анализите за сметка на спонтанната жива, емоционална певческа дейност.

Напомняме, че при всяко първо прозвучаване на дадена музика в клас вниманието на учениците следва да се насочва към разкриване на нейния характер и настроение. Аналитичните задачи, съпроводите с детски музикални инструменти, музикално-дидактическите игри и движенията с музика и др. се осъществяват с вече познат музикален материал. При това е добре всяко повторно и следващо прозвучаване на музикалните произведения да се свързва с нов аспект на наблюденията и анализите, с нова задача, с нова дейност...

При грешни отговори от страна на децата по повод на всякаква музика трябва тя да прозвучи толкова пъти и толкова дълго, колкото е необходимо за правилното решение на задачата. В такива случаи учителят не бива да се притеснява, че ще изгуби от времето, предвидено от нас в примерните разработки за друга дейност или задача в урока. В конкретната ситуация по-важно е учениците да осмислят добре и спокойно всяка поставена задача; по-важно е процесът на музикалното развитие на децата да протича спокойно и нормално, отколкото вие да се придържате строго към всичко в примерните разработки. Ето защо отново ще ви напомним, че предложеното от нас разпределение е примерно, а не задължително.

2. В рубриката Наблюдения, анализи и други дейности“ са включени както всички необходими според нас за процеса на обучение наблюдения, анализи и сравнения върху конкретен музикален материал, така и различни музикални дейности, чрез които този материал се усвоява по-пълно, по-емоционално, по-адекватно. Тук се отнасят и задачите във връзка с разучаването и изпълнението на включените в учебното съдържание различни звукови картини.

Почти към всички точки, открояващи отделни задачи за часа, има посочени в скоби цифри, които съответстват на поредния номер в последователността на музикалните произведения, предложени за този урок. По този начин сме избегнали многократното им повторение и подпомагаме още повече работата на учителите. Със същата цел са цитирани и съответни страници от учебника – при задачи, чието изпълнение ще се осъществява с помощта на учебника.

Точките, открояващи отделните наблюдения и анализи за всеки урок изчерпват съдържателната част на урока, но не и неговата структура от гледна точка на последователността при подреждането на различните елементи в урока. Това подреждане на елементите в хода на урока е право и дълг на учителя. А ние бихме ви препоръчали да редите и редувате елементите така творчески и талантливо, че в урока да се очертае обща стройна драматургия; така, че на децата да им е интересно, да се увлекат в хода на работата като в истински шоу-спектакъл.

Необходимо е да се има предвид, че както в учебника, така и в примерното разпределение някои задачи са маркирани по-рядко, други по-често. Например в разработките на уроци 1 и 3 сме предвидили учениците „да определят характера на музиката, като подбират подходящи за целта определения“. Това, че до урок 7, където се предвижда те да „свързват изпълнението на песни с характера на мелодията“ не е маркирана отново задачата от уроци 1 и 3 не означава, че учителят няма право да я поставя и в следващите уроци, за да подготви оптималното справяне с близката задача, предвидена от нас за урок 7. Мултиплицирането на задачите, свързани с характера на музиката е отразено в уроци 29 (т.3), 36 (т.4), 55 (т.2).

Отделните форми на работа във връзка с развитието на музикалните способности на учениците, степенувани от нас във времето, са примерно систематизирани. Предвид различните степени на формиране на едни или други умения у учениците учителят трябва да акцентира и задълбочи своята работа в тази посока, в която в даден клас се срещат повече трудности. Например от момента, в който учениците успешно определят “на колко се брои“ в различни музикални примери, задачите във връзка с метричната пулсация могат да бъдат разредени, т.е. да не се стремите да следвате стриктно последователността в примерното разпределение. А времето, определено за тях, да се използва за задачи, свързани с развитието на друг компонент на музикалния слух на децата.

За да бъде подпомогнат максимално учителят в часовете по музика и за да се използват максимално възможностите, които предлага илюстративният материал в учебника, разпределението не следва стриктно реда на страниците. Добре ни е известно, че за вас би било много лесно това да не беше така, т.е. нещата в учебника да са изложени строго по уроци. Тогава обаче общият изглед на учебника, т.е. неговият дизайн рязко би снижил своето високо равнище. Освен това ние сме посветили дадени „разтвори“ на определена тема, която би се реализирала в няколко урока; ако бихме раздробили изобразителния материал по тази тема строго по уроци, тя не би изпъкнала в своята цялост в очите на децата – а това е, меко казано, непедагогично.

Многократно, но с различни конкретни задачи в примерните уроци са използвани страниците 13, 17, 35, 36 от учебника. Нещата на с.с. 8–9 са обект на наблюдения и анализи в 3, 10, 30 и 31 урок, а с.с. 42–43 се реализират в няколко последователни урока (от 47 до 51 и 53). Подобен е и подходът при реализиране на тематичното съдържание на с.с. 14–15 и 36–37. В отделни уроци (17, 47) те са предмет на конкретни задачи, а в урок 42 са използвани в широк мащаб.

Максимално са използвани и възможностите, които предлага с. 25 във връзка с включените в учебната програма музикални инструменти (уроци 19, 22, 25, 32, 33, 50).

Звуковите картини са сравнително нов елемент от програмата по музика за първи клас. При тях се използват нетрадиционни композиционни техники: сонористиката и алеаториката. Именно в това елементарно, но съвсем достъпно за възрастта на първокласниците използване на модерен музикален език, използван широко и в професионалното музикално творчество, а не в познатата на децата звукоизобразителност сама за себе си, е дълбокият смисъл на предложения подход. Степенуваните задачи в примерните уроци ще подготвят и осмислят постепенното изграждане и изпълнение на предложените в учебника звукови картини на с.с. 7, 17 и 34–35. Графичните изображения на всяка линия в партитурата на с. 7 в учебника (на вятъра, на шума на листата, на дъждовните капки) насочват достатъчно ясно за силата и продължителността на звука във всяка партия. Интересно е и това, че тази „музика“ не е метрично организирана – нещо характерно за сонорно-алеаторните похвати в професионалното творчество, но и за едни от най-красивите образци на музикалния фолклор, безмензурните мелодии. На децата се изяснява, че този интересен похват, ако не бъде ръководен от някого (т.е. от диригента), лесно може да се изроди в неясна гмеж, в пълен звуков хаос – и затова учителят „консолидира“ изпълнителите, като ръководи (отначало с думи, по-късно и само с жестове) развитието във времето на звуковата картина. Тази „картина“ може да се изпълнява и самостоятелно (като продължителността ù не бива да надхвърля една-две минути), и като по-кратко (двайсетина секунди) въведение и интермедия между куплетите например на песента „Есен“. При по-музикални и инициативни ученици след постигане на известна опитност може да се опита ръководството на изпълнението да бъде поверено на някого измежду най-надарените и богати на въображение деца.

Ясно е, че понятията „сонористика“ и „алеаторика“ не се изясняват на децата. Важното е – отново ще повторим – те да получат представа за „саунда“, който характеризира тези композиционно-технически похвати, използвани широко както в традиционната музика на почти всички народи, така и в съвременното професионално музикално творчество. Все пак, тъй като едва ли вие сте били запознавани със съдържанието на тези термини, нека ви ги обясним съвсем кратко:



Сонористика – музика, при която характерът и тембърът на звука, а не височината и трайността на отделните тонове са водещо изразно средство и драматургично организиращ фактор.

Алеаторика – техника, според която музиката, дори и ансамбловата, не се движи по предварително написан от композитора нотен текст, а се импровизира повече или по-малко свободно от всеки изпълнител.

Саунд – общият характер на звучността (известността на термина идва от широката му употреба в съвременната популярна музика).

Работата върху предложената на с. 17 в учебника звукоподражателна „партитура“ се опира върху чувството на децата за логичност на импровизирането и върху опита с аналогичната „музикална картина“ във връзка с „Есен“ (с. 7). Тук „сонорно-алеаторният“ ансамбъл се основава върху имитиране на „езика“ (интонациите) на различни животни. Работата върху осмисляне на сонорно-алеаторните звучности може да продължи: децата да открият към кои познати пиеси тази „картина“ може да бъде използвана като въведение и да опитат да аргументират мнението си.

Особено атрактивна е звуковата картина на с. 34–35. Новото в задачата е в създаваната колективна „композиция“ да бъде осъществено (главно със средствата на темброво-динамическата драматургия) някакво развитие, подсказано от променящата се ситуация в илюстрацията: от огряната от слънце поляна до постепенно разразяващата се буря. Задачата всъщност не позволява да се говори за т.нар. тотална алеаторика (при която всички изпълнители действат абсолютно свободно, без нищо да им е предписано в партитурата и без никакви ограничения от страна на диригента), а по-скоро за използване на сонорни похвати. Изпълнението на „композицията“ се ръководи от предложената партитура. Тя се анализира, като преди преглеждането на отделните партии се изяснява изразителната роля на всеки „инструмент“. Партиите се репетират поотделно и се свързват постепенно, както е посочено в уроци от 43 до 46 включително. Възможно е някои от “инструментите“ да бъдат променени, да се прибавят и други звукоизточници. Краят на картината остава “отворен”, неопределен както по отношение на продължителността, така и по отношение на звучността на самия финал.

В примерното разпределение сме посочили и възможностите да се импровизират звукови картини от учениците. Например илюстрацията на с. 36–37 просто провокира звукова картина (уроци от 47 до 49 включително). Редица литературни текстове от учебното съдържание за първи клас носят подобен провокативен характер и биха могли да се изпълняват на фона на импровизирани звукови картини от децата.



Свиренето с детски музикални инструменти е особено полезно поради безспорната му мотивационна роля. Тук няма да коментираме приноса му за развитието на метроритмичния усет на децата, на възможностите му да разнообразява и да обогатява музикалния материал от репертоара за пеене и слушане в първи клас. Необходимо е обаче учителят да не допуска превръщането на дейността в шумно и хаотично развлечение. Предложените в учебника и съответно в годишното разпределение партитури (урок 31, т.5 и урок 41, т.4) се предхождат от множество предложения за осъществяване на импровизиран съпровод (уроци 5 – т.2, 7 – т.8, 10 – т.6, 21 – т.7 и много други).

Ролята на помощник на учениците и техните учители при осъществяване на задачите за импровизиране на съпровод може да играе часове наред задачата на с. 31 в учебника. Учителите, които нямат на разположение детски музикални инструменти, могат да работят с направени от подръчни материали „заместители“. При реализирането на съпроводи по партитура включените в нея ударни инструменти могат да бъдат заменяни от тропане с крак, или от пляскане с ръце (вж. урок 30, т.5). Напомняме, че разучаването на всяка партия от партитурите за съпровод се „разчита“ с пляскане на фона на пеене или слушане на парчето, което бива съпровождано. Желателно е всяко музикално произведение, изпълнено веднъж с някакъв съпровод, при следващите му включвания в часовете да се изпълнява пак със съпровода, като непрекъснато се усъвършенства.



Съставянето на концертни програми е нетрадиционна дейност в часовете по музика за първи клас. Тя изисква както богато въображение от страна на учителя, така и творческа атмосфера, която да мотивира активността на учениците. Целта на тази форма на работа е да даде възможност децата не само да споделят своята осведоменост и опит, придобити в клас, от медиите, от посещенията на представления и концерти, но и да ги разширяват и обогатяват. С конкретни въпроси учителят се старае да разшири този опит, да „йерархизира“ известни акценти в него – например еднаква или различна е музиката на концертите, които децата са гледали и слушали, как е облечена и как се държи публиката на рокконцерт, на детско представление, на традиционен симфоничен концерт, на концерт народна музика, на площаден концерт и т.н., кога се ръкопляска и защо, какво „семантично“ значение има свиркането на някои концерти, кога, защо и как се поднасят обикновено цветя на артистите, кога публиката може да си припява по време на изпълнението и т.н. Съставянето на концертни програми крие опасността да се превърне в безкраен дебат без музика. За да предпазим учителите от излишно губене на време, предлагаме следния примерен ред на дейностите: избиране на тема за концерта, подбор на съответния музикален материал, „репетиция“ (на отделни елементи от него), определяне на формите на разнообразяване на концерта и накрая – изпълнение на съответната програма. Оптималният вариант на завършващия етап предполага част от децата да са изпълнители, а останалите – публика. А останалото е въпрос на методика. Предлагаме първите опити да съдържат между три и пет заглавия от репертоара за пеене и слушане и извън него. Много е важно децата да усетят и осъзнаят признака, по който се съставя една или друга програма: песенен концерт, концерт с народна музика, инструментален концерт, авторски концерт от творби на български композитори и т.н. Трябва да се обърне внмание и на начина, по който се подреждат отделните „номера“ в дадена програма. Съставянето и реализирането на една концертна програма може да стане в един, два или повече учебни часа, в зависимост от другите задачи за конкретния урок, а може да бъде поставено и като задача за домашна работа – за отделни деца или за всички.

Трябва да се каже на децата, че в повечето случаи една отпечатана програма за концерт включва и имената на авторите. Това обаче не бива да става повод учениците да наизустяват имената на композиторите, които са включвали в съставяните от тях в клас или като домашна задача концертни програми. Що се отнася до запомнянето въобще на имена на някои композитори, имената се подбират според тяхната значимост. От такава гледна точка първокласниците например би следвало да запомнят (с различна мотивация) имена на творци като Добри Христов, Петър Ступел, Александър Райчев, Чайковски...

Близки до съдържанието на съставянето на концертни програми са и включените в учебното съдържание за първи клас “музикални колекции”, обособени по различни признаци – например „Песни за зимата“ (урок 27, т.5), „Прави хора“ (урок 41, т.5), които са и своеобразна подготвителна форма по отношение на осмислянето на някои основни принципи при подреждането на концертна програма.

В разработените уроци на примерното разпределение не са цитирани конкретни имена на популярните в практиката музикално-дидактически игри, но присъстват множество задачи, при които могат да бъдат осъществени голяма част от тях. Например задачите в уроци 6 – т.1, 12 – т.7, 15 и 16 могат да се реалиизрат с играта „Кой хвана птичето?“. Играта „Музикална гатанка“ може да осъществи всички задачи, свързани с разпознаването на познати тембри, музикални произведения и др. Работата върху „изчистването” на неточности в изпълнението на песни, съпроводи и движения с музика (например стъпките на право хоро), както и на по-трудните за учениците текстове на песни може да се стимулира и с помощта на играта „Папагал“. Но и тук ще напомним, че всичко това е въпрос на методика, т.е. нещата зависят единствено от вас.

Подробно описани музикално-дидактически игри могат да се намерят в „Методика на учебно-възпитателната работа по музика 1 – 3 клас“, С., 1989 (с. 99–107), „Система на учебно-възпитателната работа в първи клас на ЕСПУ“, част втора, С., 1981 (с.175–179).

3. Рубриката „Опериране с понятията“ засяга не само полезен, но и особено важен в пряката работа с учениците дял от часовете по музика. Включването на тази рубрика в нашите разработки на примерни схеми за уроци ще ви насочи, надяваме се, към някаква системност при въвеждането и използването на понятията, за да се предпазят децата от информационна претовареност и същевременно да се осигури постепенното осмисляне на новите понятия. Новите понятия за всеки урок са откроени с курсив ­ за разлика от останалите, за които се предполага, че учениците вече са ги чували. Изброяването при всяка предложена от нас урочна схема на съответни понятия ще помогне на учителите в използването на специфичната за изкуството музика терминология, но същевременно ще ги предпази от използването в клас на ненужни понятия, които са изучавали в часовете по елементарна теория на музиката във ВУЗ. Например понятия като метрум, метроритъм, използвани от нас в разработките на уроците се трансформират за учениците в „на колко се брои“, броене „на две или на три със или без задържане“. Същото се отнася и за понятията тембър, темпо, динамика, тонововисочинни съотношения, инсцениране и пр.



В тази рубрика имената на детските ударни музикални инструменти не са маркирани като понятия, а присъстват само включените в програмата музикални инструменти.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница