Принципът на недискриминация в правото на ес (доктринални и практически аспекти) Проф. Ерик ванденот


Изключително съществена роля отново изиграва интеграционният съд в Люксембург – като най-знакови обикновено се разглеждат няколко решения, постановени в рамките на две десетилетия



страница2/2
Дата05.02.2018
Размер480.14 Kb.
#55103
1   2

Изключително съществена роля отново изиграва интеграционният съд в Люксембург – като най-знакови обикновено се разглеждат няколко решения, постановени в рамките на две десетилетия:


  • по делото Defrenne ІІ68 съдът признава комплексния директен ефект на разпоредбата за равно заплащане за мъжете и жените и определя, че той е приложим не само към действията на държавните органи, но и към всички споразумения, чиято цел е колективно регламентиране на наемния труд;

  • по делото Bilka69 съдът преценява, че мярка, която изключва работници на непълен щат от професионална пенсионна схема, представлява „косвена дискриминация“ и следователно противоречи на член 119 на ДЕИО, ако засяга далеч по-голям брой жени, отколкото мъже, освен ако не може да се докаже, че изключването се основава на обективно обосновани фактори, които нямат връзка с дискриминацията по пол;

  • по делото Barberот70 съдът преценява, че всички форми на професионална пенсия представляват трудово възнаграждение по смисъла на член 119 на ДЕИО и поради това към тях се прилага принципът на равното третиране; мъжете следва да имат възможност да упражняват пенсионните си права или правата за наследствена пенсия на същата възраст, както техните колеги жени;

  • по делото Marschallот71 съдът обявява, че интеграционната правна уредба допуска действието на национални разпоредби, които изискват, в отрасли с по-малко работещи жени, отколкото мъже, да се дава предимство на жените кандидати („положителна дискриминация“), при условие, че предимството не е автоматично и че се гарантира оценяване на мъжете кандидати, без те да бъдат априорно изключвани.

    1. През 2006 г. Европейският съвет приема Европейски пакт за равенство между мъжете и жените (препоръчителен политически документ без преки правни последици, каквито са всички актове на ЕСв преди ДЛ, който предвиди възможност ЕСв да приема и правни актове). Главната му цел е да активизира участието на жените на пазара на труда, да подобри съотношението между работа и личен живот на мъжете и жените и да насърчава равенството между половете във всички отрасли.

В изпълнение на възложените от ЕСв задачи още през същата 2006 г. ЕП и Съветът създадоха Европейски институт за равенство между половете с основна цел да подпомага и засилва равенството между половете, включително интегрирането на този въпрос в политиката във всички области на съюзно и национално равнище, да се бори против дискриминацията, основана на пола, и да повишава осведомеността.

1 CJCE, 5.2.1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 1. На български език с коментар виж в Атанас СЕМОВ (съст.), 55 най-важни решение на Съда на ЕО. С коментари”, ИЕП, С., 2007, стр. 13 и стр. 99.

2 Още „федерация на държави и граждани” или „многонационална федерация” според формулировките, която споделя един от най-задълбочените изследователи на проблема за идентичността на ЕС проф. Жан-Дени Мутон – виж неговите текстове в този том и в том ІІ.

Самият Договор за ЕС в чл. 1, ал. 2 изрично говори за ЕС като „съюз между народите на Европа”



Без да превръщам това в предмет на анализ тук, си позволявам само да споделя силни резерви срещу всяка употреба на понятието „федерация”, условно или не, с кавички или без, по отношение на ЕС. ЕС е формация, за която са непригодни, неудобни, всякакви стари терминологични костюми – той изисква и налага своя собствена терминология, различна от понятийния апарат както на международното, така и на конституционното право, от които именно интеграционното право трябва ясно да се разграничава!

3 Може основателно да се твърди, че цялата систематизация на разпоредбите на Хартата, както и техния обхват, са спорни, за да не кажа нелогични. Позволих си много критичен цялостен анализ на особеностите или слабостите на Хартата в изследването си Права на гражданите на ЕС. Том. І. Правен режим на защитата на правата на човека в Европейския съюз, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, Библиотека „Студии по Европейско право”, С., 2013. Няколко думи виж и по-нататък в тази студия.

4 Основните принципи на ЕС трябва да се разграничават от:

  • основните принципи на институционната система на ЕС;

  • основните принципи на правото на ЕС – само част от които пък са принципите на прилага не правото на ЕС (непосредствена приложимост, примат и директен ефект);

  • правните принципи, които СЕС признава за източник на правото на ЕС – „основни принципи” (присъщи на всеки демократичен правопорядък) и „общи принципи на държавите-членки” („произтичащи от общ конституционни традиции на държавите-членки”).

5 В множествено число, за да се внуши идеята за забрана на всички форми на дискриминация – виж нататък.

6 Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на ЕС. Том. І. Правен режим на защитата на правата на човека в Европейския съюз и Права на гражданите на ЕС. Том. ІІ. Правен режим на гражданството на ЕС и свободното движение, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, Библиотека „Студии по Европейско право”, С., 2013.

7 Мартин Бъбаров, Принципът на равенството в правото на ЕС – в: Христо ХРИСТЕВ (съст.), Гражданство на ЕС – основни права на частните лица в правото на ЕС, под печат.

8 СЕО, Решение от 19 октомври 1977, Albert Ruckdeschel, съединени дела 117/76 и 16/77, т. 7

9 CJCE, 20. 9. 2001, C-184/99 Grzelczyk, Rec. I-6193.

10 За европейската интеграция като еволютивен процес, замислен като такъв още с Декларацията на Шуман, виж напр. в Атанас СЕМОВ, Декларацията от 9 май 1950 г. („Планът на Моне и Шуман) – гениално политическо прозрение и дългосрочна програма на европейската интеграция – в: Мари-Франс КРИСТОФ-ЧАКАЛОВ и др., Лекции на Международната магистърска програма Право на ЕС. Том ІІ. Актуални проблеми на ЕС, Център за продължаващо обучение, ЮФ на СУ, С., 2013, стр. 33.

11 Justus Schönlau, Drafting Europe’s Value Foundation: Deliberation and Arm-twisting in Formulating the Preamble to the EU Charter of Fundamental Rights – in: Erik Oddvar ERIKSEN, John Erik FOSSUM, Agustin José Menéndéz (ed.), The Chartering of Europe: The European Charter of Fundamental Rights and Its Constitutional Implications, Nomos Verlagsgesellschaft, 2003; The Charter of Fundamental Rights of the European Union and the work of the convention, A collection of documents, Germany, Bundestag. Ausschuss für die Angelegenheiten der Europäischen Union; а също и Paul CRAIG, Britain in the European Union – in: J. JOWEL, D. OLIVER (ed.), The Changing Constitution, Oxford University Press, 2007, 6th ed.

12 Виж напр. Agustin José Menéndéz, Chartering Europe: The Charter of Fundamental Rights of the European Union, ARENA, Francisco Lucas Pires Working Paper Series on European Constitutionalism, WP 2001/3.

13 Протокол № 30 относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Полша и Обединеното кралство – Protocol No 30 to the Lisbon Treaty on the Application of the Charter of Fundamental Rights of the European Union to Poland and the United Kingdom, OJ, 2010, серия C, № 83/313.

14 Според преамбюла на самата Харта тези „разяснения” трябва „надлежно да се вземат предвид” от юрисдикциите на ЕС и на ДЧ

15 Мой превод от оригиналите на английски и френски език.

16 Подчертаването на разликите в двата текста е мое. В английския и френския оригинал двата текста, разбира се, са напълно идентични: Чл. 10: „…discrimination based on sex, racial or ethnic origin…” и чл. 19: „…discrimination based on sex, racial or ethnic origin…”, респ. на френски език чл. 10: „…discrimination fondée sur le sexe, la race ou l'origine ethnique…” и чл. 19: „…discrimination fondée sur le sexe, la race ou l'origine ethnique…

Така единствено правилният превод на български език не е нито един от двата текста – на чл. 10 или на чл. 19 на официалната българска версия, а само следният текст: „…дискриминация, основана на пол, раса или етнически произход…”.



17 Мой превод, премахнати са и пълните членове, напълно неуместни. Посочил съм в скоби фигуриращите в българския превод уточнения на уврежданията – също според мен крайно неуместни, тъй като могат да се четат като изчерпателно изброяване (напълно извън волята на законодателя!), в английския или френския оригинал подобна конкретизация на уврежданията няма, има само общото „disability”, респ. „handicap”, което позволява по-широко тълкуване…

18 Тук официалният превод е правилен: „…the Union shall aim to combat…” (англ.), „l'Union cherche à combattre” (фр.).

19 Във френския превод обаче се говори много по-категорично за „ВСЯКА дискриминация” (toute discrimination)…

20 Неадекватността и всъщност некомпетентността в българските преводи е белязала и текста на „Разясненията” – тук разбира се, става дума за „частните лица” (particuliers или private action), което включва както физическите, така и, дори по-основателно, юридическите лица…

21 „Est interdite” (фр.) и „shall be prohibited” (англ.).

22 Е, отново с вече типичната небрежност на българския превод – в чл. 18 на ДФЕС се използва „в обхвата на приложение на Договорите”, а в чл. 21 ХОПЕС – „в областта на прилагане на Договорите”… Оригиналните версии на другите езици, разбира се, не познават подобна разлика – като за правилно смятам че трябва да се приеме само „в приложното поле” (dans le domaine d'application, within the scope of application), включително и предвид много същественото значение на разбирането за „приложно поле” на правото на ЕС, което определя и приложното поле на Хартата!…

23 Именитите професори Крейг и Де Бурка определят отсъствието на изрична разпоредба за малцинствата като „значителна липса” – Paul CRAIG, Gráinne DE BÚRCA, EU Law. Text, cases and materials, Oxford University Press, 4th edition, New York, 2008, p. 413.

24 Интеграционната съдебна практика – или съдебната практика на интеграционната съдебна институция в Люксембург – се разглежда единно. Несъмнено огромна е заслугата на различните съдии през годините за изграждане на последователна, цялостна и устойчива съдебна практика. Поради това е уместно както позоваване само на Съда на ЕС (както е наименованието на институцията след 1 декември 2009 г.) или позоваване на СЕС за интеграционната юриспруденция и на СЕО – за конкретни решения от времето преди 1 декември 2009 г. Именно този подход за по-голяма яснота предпочитам и аз.

25 Знаменателни са редица решения: CJCE, 1991, Antonissen, C-292/89, Rec. I-745; CJCE, 1976, Royer, 48/75; CJCE, 1982, Reina, 65/81, Rec. 33, CJCE, 1989, Ian William Cowan c/ Trésor public, C-186/87; CJCE, 1985, Mutsch, C 137/84, Rec. 2681, и др. от различни периоди, виж по-нататък.

26 CJCE, 1982, Reina, 65/81, Rec. 33.

27 CJCE,2007, Schwarz et Gootjes-Schwarz, С-76/05.

28 CJCE, 1996, Sofia Skanavi et Konstantin Chryssanthakopoulos, С-193/94.

29 Повече виж в Nigel FOSTER, EU Law Directions, Second Edition, OUP, 2010, p. 344.

30 CJCE, 2009, Commission с/ Allemagne, С-269/07.

31 Виж CJCE, 2007, Geven, 213/05.

32 CJCE, 2009, Commission с/ Allemagne, С-269/07, р. 53.

33 Виж по-специално решението от ноември 1997 г. – CJCE, 1997, Meints, C 57/96, Rec. I 6689, p. 44, както и CJCE, 1998, Commission c/ France, C 35/97, Rec. I 5325, p. 37.

34 CJCE, 2009, Commission с/ Allemagne, С-269/07, р. 54

35 Виж конкретно и CJCE, 1997, Meints, C 57/96, Rec. I 6689, p. 45 и CJCE, 1998, Commission c/ France, C 35/97, Rec. I 5325, p. 38.

36 CJCE, 1974, Sotgiu, 152/73.

37 CJCE, 1972, Marsman, 44/72.

38 Директива на Съвета и Европейския парламент от 16 декември 1996 г. предвижда също, че работниците в европейските предприятия, създадени в рамките на свободното предлагане на услуги, се ползват най-малкото от задължителните норми на приемащата ДЧ в материята за постъпване на работа и условията на труд (JO, 21. 1. 1997 г.).

39 CJCE, 1982, Reina, 65/81.

40 CJCE, 1993, Commission с/ Luxembourg, 111/91.

41 В решението си по делото CJCE, 1987, Heylens, C 222/86, Rec. 4097 СЕО установява, че свободният достъп до работа е основно право, установено директно в ДЕО за всички работници в Общността. То трябва да се спазва стриктно и всички пречки пред равното третиране между местните и чуждите работници трябва да се премахнат.

42 CJCE, 1975, Cristini, 32/75.

43 CJCE, 1979, Even, 207/78.

44 CJCE, 1985, Hoeckx, 249/83.

45 CJCE, 1986, 59/85.

46 CJCE, 1988, Reed, 45/86.

47 CJCE, 1979, Even, 207/78.

48 CJCE, 1990, Lair, 175/88.

49 CJCE, 1987, Lebon, 316/85.

50 CJCE, 1985, Gravier, 293/83, също и CJCE, 1992, Raulin, 357/89.

51 CJCE, 1994, Commission с/Luxembourg, 118/92.

52 CJCE, 1998, Bickel, C-274/96.

53 CJCE, 2002, Ministre de l'Intérieur contre Aitor Oteiza Olazabal, C-100/01.

54 CJCE, 1989, Cowan, 186/87, Rec. 195.

55 CJCE, 20. 9. 2001, C-184/99 Grzelczyk, Rec. I-6193.

56 CJCE, 17. 9. 2002, Baumbast, Rec. I-07091.

57 Лошата редакция на българския превод („мерките за стимулиране на Съюза”) може да създаде неоснователно предположение, че самият Съюз ще бъде „стимулиран”, докато става дума за обратното – той да стимулира държавите…

58 У нас виж единствено в Ирена ИЛИЕВА, Правата на жените и Европейският съюз – в: Трудове по международно право, том 6, Българска асоциация по международно право, С. 2003, стр. 335.

59 CJCE, 1976, Defrenne / SABENA (Defrenne II), 43/75, Rec. 455, p. 26-27.

60 CJCE, 1976, Defrenne / SABENA (Defrenne II), 43/75, Rec. 455, p. 24. Всъщност решенията на СЕО по казуса Defrenne са общо три – от 1971, 1976 и 1978 г. по три различни преюдициални запитвания от три различни белгийски юрисдикции.

61 За значението и видовете директен ефект виж подробно в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на правото на ЕС, Институт по публична администрация, Институт по Европейско право, С., 2007.

62 Тоест става дума за съюзна норма с „комплексен” директен ефект – предоставяща права на частните лица, противопоставими както на държавен орган, така и на друг частноправен субект.

63 Подобен рядък пример за изчерпателна материална уредба в УД виж напр. по отношение на конкуренцията – чл. 101 или 107 ДФЕС.

64 JOCE, 1975, L 45/19.

65 Виж напр. ключовите решения по делата CJCE, 1986, Bilka, 170/84, Rec. 1607; CJCE, 1986, Johnston, 222/84, Rec. 1651; CJCE, 1990, Barber / Guardian Royal Exchange Assurance Group, C-262/88, Rec. І-1889; CJCE, 1992, Equal opportunities commission, C-9/91, Rec. I-4297; CJCE, 1993, Thomas (Secretary of State for Social Security / Thomas and others), C-328/91, Rec. I-1247; CJCE, 1999, Sirdar, C-273/97, Rec. I-7403; CJCE, 2003, Schönheit, aff. jointes C-4/02, C-5/02, Rec. I-12575; CJCE, 2006, Cadman, C-17/05, Rec. I-9583; CJCE, 2006, Richards, C-423/04.

66 CJCE, 2000, Commission c/ Portugal, C-62/98.

67 CJCE, 2005, Commission c/ Autriche, C-203/03. Международните договори на ДЧ трябва да бъдат съобразени с техните задължения по интеграционното право чл. 351, ал. 2 ДФЕС) – подробно виж в Атанас СЕМОВ, Система на източниците на правото на ЕС, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2009.

68 CJCE, 1976, Defrenne / SABENA (Defrenne II), 43/75, Rec. 455, за това дело виж и по-горе.

69 CJCE, 1986, Bilka, 170/84, също разгледано по-горе.

70 CJCE, 1990, Barber / Guardian Royal Exchange Assurance Group, C-262/88, Rec. І-1889.

71 CJCE, 1997, Marschall, C-409/95, виж и по-горе.

Този документ е създаден в рамките на проект „Повишаване на компетентността на съдии, съдебни помощници и съдебни служители от ВАС и административните съдилища”, Договор № 13-24-2/10.09.2013 г., финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.




Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница