Принципът за правовата държава и границата между право и политика по учебната дисциплина „Конституция и политика



Дата13.01.2018
Размер156.59 Kb.
#45032


СУ „Св. Климент Охридски”
Философски факултет

катедра Политология




Курсова работа
на тема:
Принципът за правовата държава и границата между право и политика

по учебната дисциплина „Конституция и политика”



Студент: преподавател:

Елиза Зетова гл. ас. Д. Смилов

Георг Георгиев

Фак. номер - 51282, 51266

Политология I курс

гр. София

12.01.2011 г.

Съдържание



Увод
Въображението на съвременния човек се формира основно от киното и масовите медии. Представите ни за право и неговите принципи също са доминирани от натрапчиви образи от малкия и големия екран. Затова и настоящият анализ ще започне с най-популярните и клиширани кинообрази и по този начин ще се опита да изясни някои широкоразпространени интуиции- верни или погрешни за природата на правото и правовата държава.

Всички почитатели на киното знаят, че доброто ченге винаги следва закона. Често пъти обаче му се налага да не се подчини на заповедта на началника си и да се втурне с голи ръце след престъпниците. И винаги става така, че този акт на пренебрежение към формалните правомощия, води до залавянето на най- опасните бандити. Друг пример може да се посочи с често пъти симпатичните мошеници, които завладяват сърцата на публиката, въпреки че междувременно успяват да нарушат всички разпоредби на наказателните кодекси от Мойсей до наши дни. Любовта е друг голям конкурент в кинолентите, до толкова голям, че в нейно присъствие закона бива разбиран като „тъмна краска на престъплението”.

Припомняйки си всички тези клишета, човек не може да не се замисли за смисъла и ценността на върховенството на закона- основният принцип на съвременната правова държава.1 Посланието, което получаваме от кинолентите, на пръв поглед е хуманистично: идеалът, който можем да различим в тях е за върховенството на човека над сухото правило. Както във всички клишета, така и в киноклишетата има някаква част от истина и тя е, че господството2 на закона е далеч по- сложна идея, отколкото изглежда. Разбрана като сляпо следване на правилата, тя бързо се изгражда в карикатура.

Романтиците от XIX век превърнали нормите и правилата в единствен път към свободата. В областта на изкуството творците защитават своята автономност и уникалност, като разчупват нормите и каноните в своята област. В душата си всеки съвременен интелектуалец е анархист- той приема всяко налагане на властови решения като обида за неговата свободна личност. Парадоксът е в това, че ако правото не би било задължително, то би загубило всякакъв практически смисъл.

По този начин размислите за основния принцип на правото- идеята за господството на закона и правовата държава- веднага ни отвеждат до две ключови карикатури. От една страна, това е правото като бездушна, самодостатъчна система от правила, а, от друга- напълно спонтанния, свободен индивид, чиято основна задача е да твори норми, а не да ги следва. И двете карикатури се базират на дълбоко погрешни интуиции за света. Първо, абсолютно свободни и спонтанни индивиди, независими от правила, няма. Второ, правото не е царство на автомати, които следват само предварително зададени правила. То е динамична система, която оставя сериозно място за свободна преценка, за морални и политически съображения. Нещо повече, една добра правна система, една учредена правова държава трябва да балансират умело по отношение на различни противоречиви принципи. В този баланс добрата морална и политическа преценка на политици, администратори и съдии е задължителна и тя е едно от условията за реализация на идеала за правова държава.


Правото като инструмент
За да се разбере ценността на един инструмент, трябва да се знае за какво той служи.3 Особеното при правото е, че то няма една- единствена цел- неговите цели покриват огромно разнообразие от нормативни задачи. В най- общ смисъл, то направлява човешкото поведение. Особеността на правото се крие не в целите, които то си поставя, тъй като те са прекалено широкообхватни, а в начина, по който действа и насочва човешкото поведение. Особеностите на „насочващата” природа 4 на правото всъщност съставляват неговите основни принципи.

Преди да преминем към по-детайлно разглеждане на тези принципи, трябва да въведем едно ключово разграничаване: дистинкцията между правило и принцип.

Правило Принцип

  • Конкретно предписание

  • Или се следва, или се нарушава

  • Или са валидни, или не са

  • „Спри на червен светофар”

  • Приложим по начина „всичко или нищо”

  • Много по- абстрактен

  • Дават много повече свобода на индивида

  • Допълнителен регулатор в разделението на властите

  • Може да бъде взет под внимание или да бъде съотнесен към друг принцип

  • „Карай с разумна скорост”

В следващите няколко параграфа ще въведем основните принципи на правовата държава, тези принципи, които съставляват гръбнака на модерните правни системи.


Всеобхватност


Правното регулиране се извършва чрез общи, абстрактни правила.5 Негов обект не е уникалният индивид, а цели групи, категории от лица, и тяхното поведение. Всеобхватността на правото не може да гарантира, че приетите закони ще бъдат добри, но като минимум тя може да изпълнява ролята на гарант срещу законодателен произвол на мнозинството срещу отделни лица и/ или групи.

Но все пак не е възможно всички закони да се отнасят до абсолютно всички граждани. Например някои се отнасят само до шофьорите, други засягат хората с висше образование, трети се отнасят до децата и т.н. От тези примери става ясно, че принципът за всеобхватност не е абсолютен. По- скоро става дума за релевантност и обоснованост на избора на група от граждани, които са обект на правно регулиране. Ако съществуват достатъчно добри, публични причини и основания за специфично регулиране на дадена група от индивиди, то тогава принципът за всеобхватност не се нарушава по начин, който застрашава устоите на правовата държава. Ако обаче групи се обособяват на базата единствено на (да кажем) етническата и верската им принадлежност, тогава може да се твърди, че принципи на правовата държава са били нарушени.

Границата между обоснованото и произволното правно обособяване на групи от индивиди не винаги е ясно очертана. Има парадигмални случаи на произвол, като например законодателството в Република Южна Африка, но има и по- сложни случаи, като така нареченото подпомагащо действие за малцинствата в САЩ: 6 даването на временни привилегии на членовете на дискриминирани в миналото малцинства, с цел постигане на равенство.

Публичност на правилата
Законите в една правова държава трябва да се оповестяват- гражданите трябва да могат да се осведомят за тях. 7Принципът на публичност не означава, че всеки трябва да знае всички закони- това не само е невъзможно, но е и абсурдно. По- скоро става дума за възможността на гражданите да се информират за съществуващите закони, преди да предприемат определени действия.

Като минимум гражданите е добре да се информират за съществуващите забранителни норми на поведение, защото е известен принципа „всичко, което не е забранено, е разрешено”. Този принцип всъщност казва, че в една правова държава гражданите не трябва да искат позволение за всяко свое действие- напротив, те са свободни да действат така, както желаят във всички онези сфери, в които не съществува изрична заповед и оповестена правна регулация.

Публичността на правото е съществен негов елемент. Но има някои изключения, в които може би е по-добре индивидите да не знаят за съществуването на определени правила. Пример за това може да се даде в законодателството в САЩ и Великобритания.


Забрана за ретроактивно действие
За да може да направлява ефективно човешкото поведение, правото трябва да бъде прието преди това действие да бъде извършено. Забраната за ретроактивно законодателство, особено в областта на наказателното право, е една от основните черти на правовата държава. 8 Принципът nulla poena siene lege (никой не може да бъде наказан без законово основание) подкрепя забраната на ретроактивността.

Всичко това е така, но както казахме, принципите винаги имат своите изключения, винаги могат да бъдат обезсилени от действието на друг принцип. 9 Ако използваме примери от Източна Европа, лустрацията ясно демонстрира трудностите, които ретроактивното въвеждане на правила създава. Лустрацията е процес, при който на бивши членове на комунистическата номенклатура се налагат временни ограничения на правата им за участие в обществения живот. Някои страни (Унгария, България) не въведоха такива мерки- особено в Унгария аргумента беше, че се нарушават принципите на правовата държава и по- специално на ретроактивното действие.

Един случай от практиката на нашия Конституционен съд илюстрира трудностите при налагането на забраната за ретроактивно действие. Конституцията от 1991 г. няма такова действие- тя не може да бъде прилагана по отношение на законодателството, прието преди нейното собствено приемане. Тъй като това е така КС не може да обявява закони от предходния период за противоконституционни. Законодателят бе предвидил процедура, според която Народното събрание трябваше да отмени в тригодишен срок всички стари закони, противоречащи на Конституцията. След изтичането на този срок обаче се оказа, че парламентът не се е справил със задачата. За да избегне конфликтите между основния закон и законодателството на комунистическия режим, КС започна да прилага Конституцията ретроактивно и да отменя противоречащите й норми, дори когато са били приети преди нейното влизане в сила. В този случай принципът за забрана на ретроактивното действие трябваше да се балансира с друг принцип на правовата държава- този за липса на противоречия в правната система, който ще разгледаме по- долу.
Яснота
Не може правото да направлява човешките действия, ако разпоредбите му не са ясни. Това, разбира се, е така, но, колкото и парадоксално да звучи, има случаи, в които неяснотата може да се превърне в предимство на дадена разпоредба. Тези случаи са изключения, но тяхното присъствие в правните системи не трябва да се подценява.

Например забраната в нашата Конституция на партии на „етническа и верска основа”. Разпоредбата може да бъде прочетена по хиляди начина. Първо, може да се смята, че това е забрана на партии на етническите малцинства в България: турци, роми и т.н. Второ, може да се тълкува като забрана на партии както на етническите малцинства, така и на етническото мнозинство. Трето, забраната може да се прочете като забрана на партии, които изключват членството на индивиди от определена етническа група. И така нататък- нормата очевидно е неясна. Но тази неяснота се оказа продуктивна в нашия конституционен живот. 10Тя позволи на КС да въведе правила на регистрацията на политически партии, които да балансират представителството на малцинствата със стабилността на политическата система. Създаденият модел далеч не е съвършен и има своите сериозни слабости. Но не може да се отрече, че той преодоля натрупаните в края на 80-те години страшни напрежения между мнозинството и турския етнос у нас, и допринесе за стабилността на прехода. Дали моделът трябва да се запази днес, това е отделен въпрос- нашият аргумент е, че той бе продукт на една конституционна неяснота и че успя да изиграе до голяма степен една положителна роля през последните 20 години.




Липса на противоречия между правилата
Липсата на противоречия между законите също изглежда принцип, който не търпи никакво изключение в една правна система. Правото не може едновременно да изисква едно действие и да го забранява. Такъв вид логически противоречия са недопустими и биха направили правото неспособно да направлява човешкото поведение. Но не всяко противоречие е недопустимо: например една правна система може да преследва вътрешно противоречиви цели. Някои от законите например може да бъдат насочени към защита на малкия и средния бизнес. Други закони могат за защитават интересите на кредиторите срещу тези на малкия и средния бизнес като кредитополучател. Също така някои закони могат да целят постигането на определен вид социално равенство, като тези на прогресивното данъчно облагане. Същевременно други закони могат да стимулират създаването на неравенство чрез отмяна на данък върху наследствата и т.н. Никоя правна система не е напълно кохерентна от тази гледна точка.

Дали тази липса на кохерентност е дефект на правовата държава? Не винаги. Понякога наличието на противоречия на нивото на основополагащите принципи просто е отражение на плурализма на съвременните общества, в които различни групи преследват различни, несъвместими една с друга цели ( виж Joseph Raz, 1979, а също така и Daniel Smilov, 2003). Ако правната система е напълно съгласувана и дава предимство на нормативната програма на една-единствена социална група, това би довело до маргинализиране на останалите. Също така липсата на кохерентност в отделни случаи би дала възможността на едно общество да скъса с устойчиви, но негативни практики и традиции. Липсата на кохерентност може да се оправдае и с принципа на равенство на всички пред закона. 11


Забрана на невъзможните изисквания за поведение
Правото, разбира се, не може да направлява поведението на хората, ако изисква от тях невъзможни неща. Но дори от този принцип може да се появят и някои изключения, задаващи т. нар. „високи цели”. Както нашата Конституция, така и тези на редица други държави, задължават държавата да осигури на гражданите достъпно и качествено здравеопазване, безплатно образование, чиста околна среда, добри и безопасни условия на труд, пенсионно и социално осигуряване и т.н. В много случаи обаче тези норми остават само политически декларации и маркери за бъдещото развитие на страната.

Дали тази невъзможност обезсмисля създаването на подобни правни норми? Дали съществуването им води до нарушаване на принципите на правовата държава? От една страна, може да се твърди, че такива декларативни норми обезценяват правото и в този смисъл застрашават неговото господство. От друга страна обаче, тези норми показват на гражданите какво трябва да бъде бъдещото развитие на страната. Те също така изискват полагането на усилия за постигането на тези високи цели. В този смисъл подобни декларативни норми може да имат и положителен ефект; възможно е вместо да подронят върховенството на правото, те да допринесат за едно по- успешно социално развитие. Дали това е така, е въпрос на емпиричен анализ за всяко конкретно общество.



Стабилност на правната система
Принципът на стабилността е очевиден: една система от правила не може да насочва човешкото поведение, ако непрекъснато се променя. Това би нарушило както принципа за липса на противоречие, така и забрана за ретроактивност. Особено що се отнася до основните, конституционни норми на една правова система, важно е те да бъдат устойчиви във времето.

Примери обаче за необходимостта от конституционна промяна лесно могат да се намерят в рамките на нашия присъединителен процес към ЕС. Стана така, че няколко поправки към Конституцията бяха приети под натиск на Европейската комисия. Дали това е нарушение на принципите на правовата държава? Очевидно, не, ако разбира се, приетите поправки са смислени. Дали това е така, е въпрос на отделен анализ.




Право и дискреция12
Обсъждането на основните принципи на правовата държава демонстрира колко погрешна е идеята за правото като самодостатъчна, механична система от правила, действието на която не зависи от човешка преценка. В действителност правото може да се превърне в полезен инструмент само в ръцете на хора, които имат правилна политическа преценка за основните проблеми и задачи на дадено общество.

Става ясно, че при използването на правото често пъти се налага да се прави преценка на плюсовете и минусите на дадено действие, преценка, която не може да бъде сведена до прилагането на еднозначни правила. Такава преценка е необходима при:




  • Определянето на релевантната група от индивиди, за които се отнася дадено правило;

  • При балансирането на един принцип срещу друг принцип;

  • При определянето на достатъчната степен на кохерентност и не-противоречивост на дадена правна система;

  • При изясняването на неизбежните езикови и смислови неясноти;

  • При определянето на необходимата степен на стабилност на системата.

Такива прецени се извършват от политици, магистри и администратори. Тези прецени са неизбежно политически, т.е. трябва да се прецени какво е най-доброто за дадено общество. Нашата правна доктрина твърди, че тези преценки се правят само от политически органи- законодателни и административни. Тези органи имат право на свобода на преценката- дискреция. Съдебните органи от своя страна- а тук включваме и прокуратурата- но нашата правна доктрина нямат право на свободна преценка: те само следват правила (Лазаров, 2000). Сложността на идеала за правовата държава изключва подобни строги разграничения: и политици, и администратори, и магистри трябва така да прилагат принципите за всеобщност, непротиворечивост, яснота и стабилност на системата, че крайният резултат за обществото да е положителен. Фигурата на съдията или прокурора- автомат- сляпо следващ предварително зададени правила- е карикатура, пък било тя и доктринално подплътена карикатура.

Тази карикатура всъщност е доста вредна. Тя изкуствено изолира съдебната система от останалия управленски апарат на страната. Тя забранява към магистратите да се отправят онези изисквания за ефективност и оправданост на действията, които отправяме и към политици, и към магистрати, и към администратори. Не е случайно, че управлението на съдебната ни система се превърна в проблем. Начинът, по който това стана, издава едно дълбоко неразбиране на принципите на правовата държава, на основополагащия баланс между правила и дискреция, между следване на норми и свободна преценка.

На английски език discretion първоначално е означавало „добра преценка” и едва след това е придобило смисъла на „решение, неограничено от правило”. Добрата преценка трябва да съжителства в една правна система със следването на правила- ако един от тези два елемента отсъства, правовата държава е дефектна. Неслучайно в Англия не се боят да признаят, че съдиите имат дискреционни правомощия: това просто е белег на обществено доверие в добрата преценка на английските съдии. Нежеланието да признаем тези правомощия у нас, правомощия, които са неизбежни така или иначе, е белег на недоверието ни в преценките на българските магистрати.



Правовата държава на кино
„Окарикатуряването на върховенството на правото, както стана дума, не е проблем само за киното. По- тревожно е, че такова окарикатуряване може да се случи в правната доктрина на отделни държави и за съжаление нашата правна доктрина може би е една от тях. Съдиите- автомати, прилагащи правни норми и „заскобяващи” всички други съоръжения, не са образи на киноленти, а представи, съзнателно насаждани в общественото въображение. На фона на такива представи за символите на правовата държава- магистрите- не е случайно, че се ширят неромантичните идеи за симпатичните нарушители на закона, които заобикалят бездушните норми за постигането на човешките си цели. „Мутрата” е образ на такъв романтичен хуманоид, който къде с насилие, къде с тарикатщина, успява да заобиколи правилата и да реализира идеите си за щастие. Мутрата и съдията- автомат са огледални образи- няма да се отървем от единия, докато не загърбим другия.” (Даниел Смилов, 2010)


Заключение
В този текст представих съвременното състояние на правната система и връзката й с правовата държава. Идентифицирах основният проблем правило- принцип. Разгледах различни теории и чрез окарикатуряване на дадени образи изведох едни от важните кливиджи в едно общество. Разгледах правото като инструмент, посочих неговата всеобхватност. Набелязах публичността на правилата, и забраната на различни действия, а също така и на ретроактивното действие. Представих детайлно разглеждане на въпроса за липсата на противоречия между правилата и забраните за невъзможните изисквания за поведение. Обясних принципът на стабилността, правото и дискрецията. Цитирах един вид „прогноза за бъдещо развитие”, направена от политолог, работил по същия проблем. Изводът, който може да се направи, е, че това поле е изключително интересно и развитието му заслужава специално внимание. Наситено с интересни аргументи, позиции и мнения, и в същото това време е богат на възможности за плодородно бъдещо развитие.

Литература


  • Вълчев, Д. (2003) От апология на правната норма към теория на правния ред. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София

  • Дуоркин, Р. (2003) Да се отнасяме към правата сериозно. Критика и Хуманизъм. София

  • Лазаров, К. (2000) Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност. София

  • Ташев, Р. (2005) Обща теория на правото. София

  • Българската Политология пред предизвикателствата на времето, Университетско издание „Св. Климент Охридски”, София

  • Austin. J (1998) The Province of Jurisprudence Determined

  • Dorsen, N., Sajo, A., Rosenfeld, M. (2003) Comparative Constitutionalism

  • Dworkin, R. (1986) Law’s Empire

  • Hart, H.L.A. (1997) The Concept of Law

  • Kelsen, H (1961) General Theory of Law and State

  • Smilov, D. (2003) Judicial Discretion in Constitutional Jurisprudence: the Constitutional Policies of Bulgarian Constitutional Court

  • Raz, J. (1972) The Function of Law

  • Raz, J. (1979) The Authority of Law. Essays on Law and Morality

  • European Review: http://www.ce-review.org/00/30/rohozinska30.html




1 Конституция на България от 2001 г. съдържа следните разпоредби по отношение върховенството на закона:

Чл. 4 (1) Република България е правова държава. Тя се управлява от Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.



(3) (Нова- ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

2 Господството на правото е идеал, който подлежи на различни интерпретации в различните правни традиции. За анализ на разликите виж Michael Rosenfeld (2001).

3 Джеръми Бентъм е един от първите позитивисти, които разглеждат правото като инструмент. Виж Law in modern society (2007)

4 Правото насочва човешкото поведение чрез правила. Следването на установените правила е ключово за правовата система. Виж H. L. A. Hart (1997), The concept of Law, second edition, Oxford University Press, c. 88

5 Остин- позитивист от XIX век- е разбирал правото като „общите заповеди на суверена”. Виж John Austin (1998), The Province of Jurisprudence Determined

6 За трудностите в конституционната юриспруденция, които програмите affirmative action създават виж Norman Dorsen, Michael Rosenfeld, Andras Sajo.

7 Ч. 5 (5) от Конституцията: Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дена след обнародването им, освен когато в тях не е определен друг срок.

8 Чл. 5 (3) от Конституцията: „Никой не може да бъде осъден на действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му”.

9 Основно изключение е международното наказателно право по отношение на тежки престъпления, като геноцид, военни престъпления или издевателства. Виж http://avalon.law.yale.edu/imt/judlawre.asp

10 Неяснота на конституционния текст послужи като gag rule или правило, което забранява повдигането на проблеми, които могат да доведат до сериозни обществени конфликти. За полезността на gag rule виж Stephen Holmes, (1988), “Gag Rules, or the Politics of Omission”

11 За Върховния съд на САЩ

12 За понятието „дискреция” виж Роналд Дуоркин (2003)



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница