Приноси и идеи в икономиката от Джон Кейнс и Адам Смит

Факултет: Финансов мениджмънт и маркетинг

Тема:

Изготвила: Чара Василева Проверил:Проф.д-р О.Стоичкова

Съдържание:

-дълбочината и амплитудата на икономическия цикъл;

-равнището на производството и дохода;

-структурата на брутния вътрешен продукт, т. е. върху разпределението му за потребление, инвестиции и държавни покупки;

-равнището на цените;

-заетостта.

Това се постига чрез целенасочени въздействия върху величините на държавните покупки, данъците и трансферните плащания, които са инструментите на фискалната политика. Първото условие за целенасочено въздействие на държавата върху икономиката е да се определи дали съвкупните разходи са твърде високи или твърде ниски за постигане на равнището на пълна заетост. Когато съвкупните разходи са недостатъчни, икономиката ще постига равновесие под равнището на пълна заетост. Това означава, че икономиката ще действа под пълния си капацитет и някои от факторите на производството са незаети. Причината за това е, че съвкупните разходи са твърде ниски. Когато равнището на производството е под потенциалното, разликата между действителните разходи и разходите, необходими за достигане на пълна заетост, се нарича рецесионна празнина. Когато съвкупните разходи са по-големи от необходимите за постигане на равновесие при пълна заетост, тогава протичат други икономически процеси. Търсенето ще бъде по-голямо от предлагането и ще съществува силен инфлационен натиск върху цените към повишаване. Всяко увеличаване на националния продукт ще се дължи изцяло на инфлационни причини. Затова икономиката не трябва да се активизира, ако е достигнала потенциала си. Разликата между по-високите действителни съвкупни разходи и по-ниското равнище на разходите, които са необходими за достигане на пълна заетост, се нарича инфлационна празнина. Величината и посоката на отклонението на действителното равнище на производството от потенциалното, определят политиката на държавата по отношение на съвкупните разходи. Ако икономиката работи под потенциала си и има безработица, държавата трябва пряко или косвено да спомогне за увеличаване на съвкупните разходи. Това ще увеличи производството, а заетостта ще се повиши. При инфлация държавата трябва пряко или косвено да съкращава съвкупните разходи, което ще намали инфлационния натиск върху цените. Държавата може да въздейства върху съвкупните разходи чрез инструментите на фискалната политика: държавните покупки, данъците и трансферните плащания. Увеличаването на съвкупните разходи, за да се елиминира рецесионната празнина, може да стане чрез увеличаване на държавните разходи, намаляване на данъците и повишаване на трансферните плащания, а намаляването на съвкупните разходи, за да се елиминира инфлационната празнина - чрез съкращаване на държавните разходи и трансферните плащания, и повишаване на данъците. Всеки от тези инструменти, обаче, действа по различен начин и възбужда различни вторични ефекти.

Най-добрата политика за елиминиране на инфлационната празнина е ако държавните разходи се съкращават без равно на тях намаляване на данъците. Ефектът би бил по-силен, ако съкращаването на разходите е съпроводено с увеличаване на данъците. Така съвкупните разходи ще се съкращават не само поради намаляване на държавните покупки, но и поради намаляването на разходите за потребление, предизвикано от увеличените данъци. Такъв тип фискална политика, при която се намаляват държавните разходи и/или се увеличават чистите данъци (включително, намаляване на трансферните плащания) се нарича рестриктивна фискална политика. Тя е подходяща за успокояване на инфлацията.

5.Възгледи за пазара.На преден план Кейнс поставя проблема и възможностите за разширяване на пазара.Според него проблемите свързани с нарастване на потребление за средствата за производството и предметите за потребление,са основният проблем на съвременната икономика.Кейнс задълбочено анализира факторите,който показват въздействие върху личното потребление и производителното потребление.В резултат на проведения анализира за потребление открива два фактора,който са решаващи за този процес.Това са националният доход и склонността към потребление,за него определящ фактор при личното потребление е националният доход,но не по маловажна роля играе и склонността към потребление.Тя представлява съотношение между националният доход и тази част от него която отива за лично потребление.При анализа на склонността към потребление той формулира така нареченият от него основен психологически закон.Нарастването на доходите,личното потребление нараства но не със същата степен,хората са склони да спестяват,а това е възможност за нарастване на инвестициите.В следствието на формирането на този закон е и определящ за пределната склонност потреблението.Той открива и тенденцията към намаляването на пределната склонност за потребление.Той се прехвърля към средствата за производство,в всяка една икономика средствата за производство заемат определящ дял,те се движат около 60% от съвкупният продукт.Търси факторите който определят разширението на пазара.Като такива открива пределната ефективност на капитала и лихвеният процент.Лихвеният процент разглежда като процент от необходими пари,необходими за поддържане към обръщението и склонността към ликвидност.

Икономически възгледи

Заключение

Теорията на Кейнс не бива да се абсолютизира, тъй като тя има сериозни недостатъци. Така например, идеята за стабилизиране на икономиката чрез подходящо използване на инструментите на фискалната политика е доста привлекателна, но на практика е много трудно, ако не и невъзможно да се постигне фина настройка на икономиката по този начин. Има няколко причини за това:

-трудностите в предвиждането на промените в съвкупното търсене и на равнището на потенциалния брутен вътрешен продукт;

-времевите лагове;

-проблемите свързани с балансирането на бюджета;

-политическите измерения на решенията относно бюджета.

Ако правителството знае величината на отклонението от желаното състояние на икономиката и величината на мултипликаторите, то може да определи величината на подходящата реакция, за да постигне своите цели. Следователно, за да бъде ефективна фискалната политика правителството трябва да има относително точна информация за очакваните промени в съвкупното търсене и за равнището на потенциалния брутен вътрешен продукт. Това предварително условие за ефективност на фискалната политика на практика е трудно постижимо. Икономиката като система е свързана с природата, с демографската система, със системата на науката, с политиката. В тези системи протичат неочаквани процеси. Те оказват влияние върху икономиката. Много от икономическите събития също имат вероятностен характер. Всичко това трансформирно на икономически език означава, че икономиката е подложена на чести и непредсказуеми шокове. Поради това правителствените институции трудно могат да определят равнището на потенциалния брутен вътрешен продукт, промените в съвкупните разходи, размера на мултипликаторите, а следователно и величината на подходящата реакция. Неочакваните събития могат да провалят и най-добре обмислената политика. Фискалната политика не сработва мигновено. Съществува несъвпадение във времето на поява на отклоненията от желаното състояние на икономиката и проявяването на ефектите от използването на инструментите на фискалната политика. Това закъснение във времето е времевия лаг. Той има няколко компонента. Първият от тях е лага на разпознаването. Това е разликата във времето от настъпването на икономическото събитие до неговото отразяване чрез промените в икономическите индикатори. Правителството не разбира за отклоненията от желаното състояние на икономиката веднага. Правителствените агенции разбират за тези промени едва след като те бъдат уловени чрез промени в основните икономически индикатори. За статистиката е необходимо известно време, за да "улови" отклоненията от пълната заетост, от желаното състояние на равнището на цените или на темпове и равнището на брутния вътрешен продукт и да фиксира тези отклонения в промени на съответните икономически индикатори. Например, правителството може да разбере за настъпили промени в равнището на цените чрез промените в ценовите индекси. Най-бързо може да сигнализира индексът на потребителските цени. За неговата промяна правителствените служби ще знаят едва месец след като събитието се е случило. След като правителството разбере за настъпилите промени в икономическата активност му е необходимо известно време, за да реагира. Времето от идентифицирането на промените в икономическата активност чрез икономическите индикатори до вземането на решение как да бъдат задействани инструментите на фискалната политика е административния лаг. Това е закъснението, идващо от нужното време за обмисляне и вземане на решение. Правителството трябва да реши дали да увеличи разходите и, ако - "да", как да изразходва допълнителните пари: дали да ги насочи за здравеопазване, образование, социални мероприятия или за строителство на пътища. Това обмисляне изисква време. Някои разходи могат бързо да бъдат увеличени, но тези които са насочени за инвестиционни проекти изискват по-дълго време. Ако правителството реши да увеличи разходите за пътища, например, трябва време, за да бъде подготвена проектната документация, да се обсъдят възможните изпълнители и да се одобрят офертите. Основната част от решенията свързани с държавните разходи и данъците се подготвят от Правителството и се приемат от Парламента обикновено веднъж годишно - когато се приема бюджета. Докато не се превърнат в закон те не оказват никакъв ефект върху икономиката.

Всичко това показва, че теорията на Кейнс не бива и не може да се прилага безотказно в съвременния свят. Въпреки това, се приема, че някои нейни основни идеи –например, свързани с повишен контрол и надзор от страна на държавата са изключително подходящи и навременни в съвременни условия.

AДАМ СМИТ – ПРИНОСИ И ИДЕИ В ИКОНОМИКАТА

Адам Смит, роден през 1723 година в шотландския град Кърколди, шотландски социален философ и един от основоположниците на политическата икономия. Една от основните фигура ин Шотландското Просвещение, той е автор на „Теория на моралните чувства“ и „Изследване на природата и причините за богатството на народите“. Втората от тези книги, обикновено наричана само „Богатството на народите“. Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на капитализма.

Метод и основни положения на теорията му

Адам Смит създава теория, която трябва да премахне остатъците от феодализма и да промени поведението на държавата в сферата на стопанската политика. В изследователският си процес, той се придържа към източника на познанието и само възприемането на действителността. През 1759г. той публикува първият си изследователски труд „Теория на нравствените чувства”. Чрез него Смит иска да докаже, че обществените отношения не са изолирани от икономическите интереси на хората, т.е имало е размяна на стоки между търговците. Също така чрез този труд Смит показва неодобрението си към обществените институции, които биха превърнали обществото във фигура на шахматна дъска. Той иска да каже, че хората не трябва да бъдат ръководени от дадена институция. Друг негов труд е „Богатството на народите”, който поражда голям интерес сред висшата изпълнителна власт. В този труд Смит анализира обществото като:
1) човекът е егоист по природа;
2) той има лични интереси;
3) когато хората са егоисти си оказват възмездни услуги;
4) размяната е присъща на всеки индивид. Друга важна задача на Адам Смит в „Богатството на народите” е да мотивира стопанската политика, т.е да се има предвид и нормативната страна на икономическата теория.
Адам Смит е изследовател на множество фактори но най - важен е разделението на труда. Това разделение се състои в това, че всеки производител трябва да се обособи в извършването на отделна операция, след което да си сътрудничи с други специализирани производители. А.Смит разглежда и изгодите от разделението на труда, както и го свързва с размяната. В „Богатството на народите” се дава ясна представя и за пазара на свободната конкуренция. Свободният пазар съществува на принципа на свободната конкуренция. Той има способност да се самоадаптира към условията. При режима на свободният пазар личният интерес съвпада с обществения. Този икономически социален феномен е невидимата ръка на пазара. Адам Смит не е против държавната намеса. Според него дейностите които не носят пари се управляват от държавата. Той разглежда държавата относно публичната финансова политика.

В икономическата наука

„Богатството на народите“ на Адам Смит се превръща в предвестник на съвременната икономическа наука. Така съвременният икономист Джордж Стиглър приписва на Смит „най-важното изходно твърдение на цялата икономическа наука“ и създаването на теорията за разпределението на ресурсите.Пол Самюелсън смята прилагането на търсенето и предлагането към заплати, ренти и печалба, което прави Адам Смит, за валиден и ценен предшественик на теорията за общото равновесие, формулирана столетие по-късно, а допускането му за краткосрочно и средносрочно нарастване на заплатите в резултат на натрупването на капитал и на изобретенията е реалистично продвиждане, изоставено неправилно от някои по-късни изследователи, като Томас Малтус, Дейвид Рикардо и Карл Маркс. Адам Смит разглежда трудовата теория за стойността, според която вложеният труд е единствен източник на стойността на дадена стока, като приложима към примитивните общества, но не и към съвременната му икономическа система. През 19 век Дейвид Рикардо се опитва да адаптира трудовата теория към съвременните условия, а по-късно Карл Маркс я превръща в централен елемент на своята икономическа теория.^[61][62] В съвременната икономика използва по-различен подход, според който стойността се определя от това, колко са готова да дадат икономическите агенти, за да придобият съответната стока. Още приживе възгледите на Адам Смит са спорни, а общият му подход и литературният ме стил предизвикват сатирични коментари от страна на торите.^[63] По-късно Йозеф Шумпетер отрича приносите му като неоригинални, а разсъжденията му като повърхностни, но за сметка на това достъпни за по-широк кръг читатели. Според Адам Смит търговската размяна и произтичащото от нея разделение на труда едновременно като условие и като резултат са естествено състояние (във всички значения на думата) на обществото. Той изхожда от предпоставката, че обществото е просто сбор от множество съвършено егоистични индивиди, които са напълно самостоятелни (защото притежават еднолично продукта на труда и средствата си за производство) и въпреки обвързаността си с другите изхождат единствено от личния си интерес.

Адам Смит  съумява да обясни как в свободните пазарни икономики преследването на собствени цели води до нарастване на благосъстоянието на всеки поотделно и затова на всички.  Преди да се заеме с анализа на разделението на труда и размяната, Адам Смит стига до извода, че „колкото и егоистичен да се предполага, че е човек, очевидно има някакви начала в неговата природа, които го карат да е заинтересуван от благополучието на другите и да им доставя щастие, което му е необходимо макар да не за извлича нещо от това освен удоволствието да вижда другите щастливи.” Хората могат да живеят по-добре и по-богато не само като взимат от другите, а и като им помагат. Дори този начин е по-надежден и не зависи от морални и политически нагласи и авторитети. Това се случва, когато се опитваш да предоставиш на другите онова, което те ценят и затова са готови да ти платят. Обществата живеят толкова по-добре, колкото повече хора се опитват да търгуват и произвеждат, за да живеят по-добре. Ако те се опитват да гласуват в избори, за да живеят по-добре, вероятно от това нищо няма да излезе, освен господство на онези, които са избрани от така настроените избиратели. Политическите избори не са в името на това, някой да направи хората богати, а в името на това никой да не им пречи да живеят по-добре или да им пречи най-малко.

ПРИЧИНИТЕ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛАНАТА СИЛА НА ТРУДА И РЕДЪТ, ПО КОЙТО НЕГОВИЯТ ПРОДУКТ СЕ РАЗПРЕДЕЛЯ.

Разделение на труда
Адам Смит започва теоретическите си изследвания в “ Богатството на народите” с разделението на труда. Той представя това разделение като главен фактоер за повишаване производителността на труда. Адам Смит застъпва становището, че определящ фактор за увеличаване на богатството на народите, за техния икономически напредък не са географските и други природни условия като климат, почва и др., а трудът, растежът на неговата производителност и сила.

Според Адам Смит количеството на произведените продукти зависи от:

1.Количеството на заетия в производството труд;

2.Производителността на труда.

При това Адам Смит изтъква че второто условие играе решаваща роля. Определяйки производителността като най-важно условие при производството на материални блага, той отбелязва, че тя най-много зависи от разделението на труда. Според него източник на повишаване производителността на труда е именно разделението на труда.

Увеличението на производителността на труда като следствие от разделението на труда, според Адам Смит, е резултат на няколко фактора:1) увеличаване на умението ( сръчността ) на работника, който насочва усилията си към изпълнение на отделни рутинни операции на трудовия процес; 2) постига се икономия на време от обстоятелството, че не се губи работно време за преминаването от един вид трудови операции към друг вид; 3) използването на машините при резделението на труда определено съкращава времето за производството на една или друга стока. Абсолютизирайки разделението на труда Адам Смит вижда и някои негови отрицателни страни: “ Човек, при когото целият живот минава в изпълнение на определени операции, няма възможност да развива своите умствени способности. Той си остава невеж, като едно обикновено човешко същество”. Като анализира въпроса за разделението на труда, Адам Смит отстоява неотклонно принципа за свобода на размяната и най-вече - свободата за външната търговия. Той посочва : “ Ограничеността на пазарите ограничава разделението на труда”. Според него разделението на труда зависи от ширината на пазара. Адам Смит защитава тезата за унищожаване на бариерите в икономическото развитие както в национален аспект, така и в международните икономически отношения, т.е. унищожаване на икономическите прегради от всякакъв род. От друга страна той подчертава, че разделението на труда зависи от размерите на работната сила и капитала от техните съвместни действия. В резултат на това се създава възможност за по-нататъшното разделение на труда и се върви към неговото непрекъснато усъвуршенстване. Според Адам Смит международното разделение на труда е резултат не толкова на движението на самите стоки, колкото на свободното движение на капиталите в отделните страни. Адам Смит свързва разделението на труда с появяването на оръдиятра на труда, с изобретяването на различните механизми и машини и тяхното непрекъснато усъвършенстване. Той успява да докаже, че разделението на самите трудови операции между отделните работници довежда до рязко увеличаване на производителността на труда, а от тук до увеличаването на обема на промишленото производство. Работниците в манифактурата, специализирали се в различни операции, произвегдат някакъв общ продукт, но този продукт, резултат на съвместни действия, няма отношение към размяната. Този продукт е само резултат на усилия, резултат на вътрешноцехово разделение на труда. Съвсем друго е положението с труда на обществото, между отделните предприятия и отрасли в дадена страна. Тук вече е налице размяната, налице са взаимоотношенията извън сферата на производството. Тези именно разменни отношения допринасят за по-голямото разделение на труда, което оказва влияние върху широтата и размерите на пазара. Адам Смит не прави разлика между манифактурното разделение и общественото разделение на труда. Цялото общество той разглежда като една грамадна манифактура, а разделението на труда вътре в нея като всеобща форма на сътрудничество и взаимодействие между хората. Манифактурното разделение всъщност е техническо разделение на труда на хора обединени в производството на една обща стока. Общественото разделение на труда е разделение между отделни стокопроизводители. Тяхното обединение става на пазара. И въобще, манифактурното разделение на труда е много по-късна историческа форма на разделението на труда. В случая Адам Смит вижда една реална опасна тенденция за израждане на една част от наемните работници в резултат на уморителните еднообразни операции в процеса на трудовата дейност. Тук големият парадокс е в това, че привърженикът на абсолютната икономическа свобода вижда в лицето на държавата институцията която би могла да се намеси и регулира тези процеси.

За парите, тяхната употреба и произход

Адам Смит посвещава специална глава в своя класически труд на парите. Тя е озаглавена “За произхода и употребата на парите”. Той търси произхода на парите в нуждите на нарасналата размяна, появила се вследствие разделението на труда. Според него без парите са невъзможни разменни отношения. Повечето от нуждите си хората удовлетворяват чрез размяна. Тук се вижда разбирането на Адам Смит, че парите са особена стока, отделила се от всеобщата стокова маса благодарение нуждите на размяната. Той вижда в парите само едно техническо средство, което облекчава размяната. В този именно смисъл той ги нарича “колело на обръщението”. Адам Смит разглежда парите като обслужващ производството и обръщението компонент. Парите, според него, са възникнали стихийно и са една необходимост за стоковата размяна. Този именно почти безкраен кръг на разменни отношения довежда до естествения изход на търсене на едно всеобщо покупателно средство, на едно универсално оръдие, което би улеснило стоковата размяна. По такъв начин - пише Смит - “ всеки човек живее от размяната или става в известна степен търговец, а самото общество се превръща в същност в търговски съюз”. Най-ценното в творческите постановки на Адам Смит за парите е неговото разбиране, че парите са стока, отделила се от общата стокова маса на определен етап от развитието на обществото, и по-точно - размяната не на основата на някакво обществено договаряне, съгласуване между управляващите кръгове в обществото, а в резултат на определена икономическа нужда.

Потребителна и разменна стойност - теория за стойността

В своя анализ за стойността Адам Смит отива твърде далеч от своите предшественици. Той успява да разграничи и обясни потребителната и разменната стойност на стоката. Такова разграничение, уточнено чрез съответните научни термини, Адам Смит прави за първи път в историята на икономическата теория. По този повод той пише: “ Трябва да се отбележи, че думата стойност има две различни значения: понякога тя означава полезността на даден предмет, а понякога означава възможността, която дава притежанието на този предмет да се купят за него други стоки. Първата може да се нарече потребителна стойност, а втората - разменна стойност”. В своята теория за стойността Адам Смит е противоречив, в резултат на което разработва няколко определения за нейната същност. Той определя разменната стойност на стоката от количеството израсходван труд за нейното производство. Определяйки разменната стойност от труда Адам Смит има предвид производителния труд. Той определя труда като количествена мярка на стойността и признава равнозначността на всички видове производителен труд. Адам Смит установява, че стойността се проявява като разменна стойност в количественото съотношение на една стока към друга, т.е. стойността на една стока може да бъде определена само със стойността на друга стока. Адам Смит извежда разменната стойност на стоката от труда, вложен за нейното производство, като обяснява, че квалифицираният, сложен труд за единица време създава по-голяма стойност от простия, обикновен труд. За него тези видове израсходван труд са съизмерими количествено. Разменната стойност той разделя на естествена и пазарна цена на стоките. Под естествена цена той разбира паричния израз на разменната стойност, а пазарната цена според него се колебае около естествената цена. При възстановяване на едно равновесие между търсенето и предлагането възможно е при определени условия пазарната цена да съвпадне с естествената цена на стоките. Успоредно с това свое определение той разработва и друго, като определя стойността с количеството труд който може да се купи след продажбата на дадена стока.

Пазарната цена е тази по която, обикновено стоките се продават. Тя може да бъде по-висока или по-ниска от естествената цена и се регулира от съотношението между търсенето и предлагането. Във връзка с това Смит изследва някои конкретни фактори, предизвикващи отклонението на цената от стойността. Това открива по-нататък възможност за специални изследвания на търсенето и предлагането като фактор на ценообразуването.

С появата на частната собственост върху земята и натрупването на капитали продуктът на труда вече не принадлежи винаги изцяло на работника. Най-често той трябва да се разделя с притежателя на капитал, който му осигурява работа. В тези условия стойността на стоката се образува от доходите, т.е. от работната заплата, печалбата и рентата. Адам Смит стига до извода, че работната заплата, печалбата и рентата са трите източника на всеки доход, както и на всяка разменна стойност. Тази теоретична разрабитка доказва, че трудът, капиталът и поземлената собственост, според него, са равноправни източници за образуването на стойността - т.е. стойността в случая е равна на разходите по производството плюс средната норма на печалба.

Източници

1. 
   Кьосева, Н., Икономически теории. Еволюция на икономическия анализ в Западната цивилизация. НБУ, София.
   
2. 
   Тошкова, С., Икономически теории, НБУ, София, 1996
   
3. 
   Шумпетер, Й., История на икономическия анализ, София, 1998
   
4. 
   Уикипедиа
   
5. 
   Adamsmith.bg
   
6. 
   Kakvo.org
   

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт

Изтегляне 223.78 Kb.

Сподели с приятели: