Приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа. Казусът „Национално малцинство” в България



страница1/4
Дата31.10.2017
Размер0.99 Mb.
#33568
  1   2   3   4
Приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа. Казусът „Национално малцинство” в България



СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД……………………………………………………………………………………2
ГЛАВА ПЪРВА

Приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа …………………………………………………….…………………….…………….7



  1. Република България - външна граница на Европейския съюз…..………………7

  2. Мястото на България в Общата стратегия за стабилност и развитие на европейската общност………………………………………………………………………18

  3. Участието на Република България в дейности по поддържането на мира и стабилността в Европа ………………………………………………………………...……27

ГЛАВА ВТОРА

Казусът „Национално малцинство” в България …………………………………….38


  1. Казусът „национално малцинство” в международното и в българското право……………………………………………………………………………………….…38

  2. Националните малцинства в България - формиране и съвременен статут……44

ЗАКЛЮЧЕНИЕ …………………………………………….…………………………67


БИБЛИОГРАФИЯ …………………………………………………………………….69
УВОД
През последните десетилетия в геополитическото разпределение на зоните на влияние на световните икономически и военни сили се осъществяват кардинални промени. Оформят се няколко основни силови центъра. Основно влияние в геостратегическата среда за сигурност оказват разширяването на Европейския съюз и задълбочаващите се интеграционни процеси в Европа. Оформя се общо политическо, икономическо, социално и правно пространство. Протича процес на консолидация на страните от Съюза около Общата европейска политика за сигурност и отбрана. Постигнат е консенсус по въпроса за необходимостта от изграждането на общи европейски военни възможности, при запазване на евроатлантическата връзка и взаимодействието между Европейския съюз и НАТО.

Със задълбочаване на глобализационните процеси нараства отговорността на страните и народите към сигурността не само на своята територия, но и към тази на регионите и света като цяло. Новите доктрини за сигурността се базират на факта, че днес всеки локален конфликт бързо може да прерасне в глобален. По тази причина се организират мащабни мироопазващи операции, които ангажират сериозен военен и хуманитарен ресурс.

През последните години средата на сигурност, оказваща влияние върху Република България, също търпи драматични промени. Характерното за втората половина на ХХ век противопоставяне на идеологически и геополитически блокове, предвиждащо мащабен междудържавен военен конфликт, се трансформира в асиметричност и трудна предсказуемост на потенциалните източници на заплахи за международния ред и сигурност, при липса на ясно дефинирани и предвидими противници, които използват неконвенционални стратегии и тактики.

Динамиката на съществуващите и на възникващите нови заплахи се изразява в едновременното протичане на процеси на подобряване на международната политическа и военна среда за сигурност и намаляване на вероятността от класическа военна агресия срещу Република България. С появата на нови рискове и заплахи за гражданите и обществото от криминален и транснационален характер се поражда и необходимостта от нов подход при изработването на стратегията за сигурност със съответната промяна на нейните параметри в контекста на членството на България в Европейския съюз.

Адаптирането към променящата се среда за сигурност налага ново степенуване на

приоритетите в политиката за сигурност, включване на цялостния институционален потенциал на обществото, прилагане на нови форми на взаимодействие между държавата, бизнеса и неправителствения сектор, каквото е публично-частното партньорство. Разширяването на социалния обхват на политиката за сигурност поставя нови предизвикателства пред институционалната координация по вертикала и хоризонтала на йерархичните връзки за управление. Необходимо е институциите и техните структурни звена да действат като интегрирани компоненти на системата за национална и общоевропейска сигурност.

Политиките за противодействие на рисковете и заплахите за националната и общоевропейската сигурност и гарантиране защитата на гражданите и демократичните институции са органична част от общите усилия на Република България и Европейския съюз, които водят до реализиране на визията за единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Така страната ни преодолява съществуващите пречки пред по-нататъшното си интегриране в рамките на ЕС, както и за по-ефективното включване в органите им за управление. Не по-малко важно е Република България да осъществява стратегическите приоритети по изграждането на една по-стабилна и демократична Европа, в която гражданите да се чувстват защитени в упражняването на основните си права и задължения.

Политиката на Република България в сферата на сигурността се изгражда върху ценностите на демокрацията, на националната ни култура, правата на човека и гражданина, на равните възможности за развитие на личността, както и на Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност. След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) стратегията ѝ за сигурност вече не се ограничава само в национални рамки, а представлява част от усилията на нашите съюзници. Рисковете и заплахите за сигурността на Република България и нейните граждани до голяма степен съвпадат или са сходни с тези, които застрашават и други страни от Европа.

Участието на Република България в подкрепа на мира и сигурността в Европа се изразява в изпълнение на международни и коалиционни ангажименти за борба с тероризма, за предотвратяване и управление на кризи и конфликти извън територията на страната, участие в многонационални сили, дейности в подкрепа на развиващата се европейска политика за сигурност и отбрана, контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожаване и техните носители, международно военно сътрудничество, предоставяне на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сътрудничеството.

Приносът към националната сигурност в мирно време включва поддържането на способности за подкрепа на дейности при контрола на въздушното пространство и на морските пространства, събиране и обработка на информация за потенциалните рискове и заплахи, операции по сдържане и неутрализиране на терористични, екстремистки и престъпни групи, защита на застрашени стратегически обекти, защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи, оказване на хуманитарна помощ, спасително-евакуационни дейности, помощ, при необходимост, на други държавни органи и организации.

Политиката на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа въплъщава миролюбивия характер и традициите на добросъседство и взаимноизгодно сътрудничество. Тя е част от усилията на Европейския съюз към разширяване зоната на стабилност, сътрудничество и благоденствие посредством неутрализиране на заплахите от тероризма и екстремизма, преодоляване на регионалните конфликти и активно участие в решаването на глобалните проблеми. От особено значение е приносът на страната ни за стабилизиране на междудържавните отношения и прилагането на принципа за ненамеса във вътрешните работи на страните от Балканския полуостров и в Черноморския район.

Приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа очертава необходимостта от едно по-широко разбиране за националната сигурност, извеждайки на преден план сигурността на гражданите, обществените и икономическите аспекти. Това следва да се осъществи, без да бъдат подценявани измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Повече от всякога е очевидно, че крайният продукт и същинският смисъл на понятието „национална сигурност” са защитата на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство.

Политиката на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа посочва националните интереси, необходимите условия и предпоставки за тяхното реализиране чрез неутрализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани. Националните и секторните приоритети и политики за сигурност са насочени към защитата на националните интереси, като се отчита динамиката на средата за сигурност при оптимално разпределение на ресурсите за постигане на ефективно управление на системата за сигурност.

Приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа се състои и в готовност на институциите, обществото и гражданите за реагиране в условия на висока динамика на средата за сигурност, както и за създаване на условия за реализиране на интересите на Република България. Общата и секторните политики за сигурност на Република България се основават на оценка на средата за сигурност, осъществяването на националните интереси и тяхното развитие.

Европейският съюз е решен да ограничи нелегалната имиграция и да предотврати злоупотребите със система, създадена да обслужва добросъвестни имигранти и да гарантира сигурността на собствените си граждани. Това предполага засилване контрола по външните граници на ЕС, особено на изток и юг. Това налага значителни отговорности на Република България като член на ЕС, която поради географски причини поема управлението на голяма част от тези граници. Страната ни получава финансова подкрепа от ЕС за увеличаване на сътрудничеството между граничната охрана, полицията и митническите служители, както и за прилагането на съвременни технологии, като например компютъризирано вземане на отпечатъци и данни за лична идентификация.

Изпълнението на поставените нови задачи пред Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа води до редица положителни промени в политиката на страната за установяване на висока степен на контрол по външните граници. Едно от главните постижения е поетапната замяна на срочнослужещи на донаборна военна служба до края на декември 2002 г. и назначаването на професионална гранична полиция. През ноември 2000 г. е създаден първият Център за специализирано обучение и квалификация на служители за граничната полиция. Оттогава всички офицери от граничната полиция преминават и подлежат на обучение в краткосрочни специализирани курсове за гранични полицейски служители в съответствие с Шенгенските стандарти.

Силата на Европейския съюз в сравнение с други организации се крие в уникалния му потенциал да мобилизира целия набор политически, икономически, свързани с развитието и хуманитарни инструменти в подкрепа на гражданските и военните си операции за управление на кризи в структурата на единен политически орган. Този глобален подход му предоставя единствена по рода си и широко ценена гъвкавост и ефикасност. Република България е в процес на значително усъвършенстване на високотехнологичното си оборудване за осигуряване на ефективен граничен контрол и сигурност, за да може да изпълнява най-високите критерии за военен капацитет и поетите ангажименти в тази област с оглед на най-отговорните мисии.

Обектът на настоящото изследване е приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа.

Предметът на изследването са принципите и особеностите на политиката на Република България в областта на сигурността, трансграничното и международното сътрудничество с цел поддържането на мира в Европа.

Целта на настоящата разработка е да се разкрият същността и основните характеристики, които предопределят сътрудничеството между Република България и Европа в областта на сигурността и поддържането на мира, както и да се изяснят някои теоретични и приложно-практически аспекти на това сътрудничество.

Задачите на настоящата разработка са:

1. Да се изясни какви са същността, функциите, обхватът и значението на Република България за поддържането на мира и сигурността в Европа.



  1. Да се разкрият характеристиките и критериите, заложени в стратегията за национална сигурност на Република България като част от нейната политика в поддържането на мира и сигурността в Европа.

  2. Да се фиксират условията, при които приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа се реализира ефективно.

Методите на изследване, които са използвани в настоящата разработка, са:

    • Анализ на участието на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа.

    • Теоретичен анализ на нормативни документи и данни от медийни източници по проблема за принос на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа.

    • Сравнение – сравнение на различните модели на участие на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа.

    • Логически методи – анализ, синтез за обработване на информацията и формулиране на изводи и обобщения относно постигнатите резултати на Република България в областта на поддържането на мира и стабилността в Европа.

ГЛАВА ПЪРВА
Приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа
1. Република България - външна граница на Европейския съюз.

Изграждането на Европейския съюз като зона на свобода, сигурност и справедливост и създаването на Шенгенското пространство заемат важна роля в процеса на неговото консолидиране и укрепване. Необходимостта от гарантиране на националната сигурност и суверенитет на държавите членки, както и на основните права и свободи на гражданите на ЕС и на легално пребиваващите чужденци в контекста на свободното движение на хора на територията на Общността, обуславя сътрудничеството в областта на сигурността и за поддържането на мира.

Създаването на обширна територия без вътрешни граници, в рамките на която хората могат да се движат безпрепятствено, без да подлежат на гранични проверки, е едно от най – забележителните постижения на съвременна Европа. Упражняването на това основно право налага ефективно управление на външните граници на Европейския съюз, активно сътрудничество между националните съдебни и полицейски власти, които да осигуряват на всички граждани еднаква степен на сигурност, защита от криминални действия и равен достъп до правосъдие. Наред с това, гарантирането на правата и свободите на гражданите на трети страни, легално пребиваващи на територията на ЕС, тяхното интегриране, както и равноправното и справедливо третиране на търсещите убежище изискват провеждането на координирана политика в ЕС в областта на визите, миграцията и убежището.

В рамките на интегрирания вътрешен пазар, характеризиращ се със свободно движение на хора, националното равнище се оказва недостатъчно за адекватен отговор на транснационалните по характера си проблеми по гарантиране на сигурността и обществения ред. Организираната престъпност, международните измами, наркотиците, трафикът с хора и сексуалната експлоатация на деца са въпроси, които предизвикват интерес и безпокойство във всички страни членки на ЕС. Отпадането на вътрешните граници лишава страните членки от един важен национален инструмент за контрол на хората, влизащи на тяхна територия. Оттук произтича необходимостта от солидарност между страните от ЕС: всяка страна, отговорна за граничния контрол с трета страна, да бъде гарант не само за своята собствена сигурност, но и за тази на другите страни от Съюза.

Присъединяването на Република България към единното европейско пространство на свобода, сигурност и правов ред означава поемане на отговорност по гарантиране сигурността на външната граница на ЕС. Като страна член в ЕС, България е подготвена да споделя общата отговорност за сигурността и интегритета на единното пространство, да поеме задължението по гарантиране спазването на фундаменталните права и свободи, включително правото на свобода на движение, упражнявано в условията на сигурност и справедливост. „Променената позиция на България я обвързва със задължения, надхвърлящи собствения интерес, и я превръща неизбежно от потенциален носител на регионална сигурност в активен фактор за осигуряване на тази сигурност, както и в отговорен и пълноценен участник в колективните усилия за възпиране на глобалните заплахи срещу сигурността.1

Република България безусловно е декларирала, че приема и напълно прилага законодателството на ЕС, включително и Шенгенското законодателство, от датата на своето пълноправно членство. Предвид чувствителността на правителствата и на гражданите на ЕС към въпросите в областта на правосъдието и вътрешните работи, основен приоритет на България е изграждането на доверие сред държавите членки в способността за приложение на достиженията на правото на ЕС по отношение граничния контрол, нелегалната имиграция, трафика на наркотици и прането на пари, организираната престъпност, полицейското и съдебно сътрудничество, защитата на данни и признаването на съдебни решения.

Ключов приоритет на България за поддържането на мира и сигурността в Европа е изпълнението на функциите на външна граница на ЕС. Това предполага възприемането и прилагането на Шенгенското законодателство, което с Договора от Амстердам става неотменна част от законодателството на ЕС и се превръща в един от същностните елементи на сигурността. На практика Шенгенската система установява свободно движение на хора в рамките на една многонационална територия (Шенгенско пространство) без вътрешни граници. В отговор на произтичащото от това безпокойство за обществения ред и сигурност са адресирани две групи мерки. Първата се отнася до външния граничен контрол и визовата политика, като цели да предотврати влизането в Шенгенската област на лица, които представляват заплаха за обществения ред или сигурност. Втората мярка се отнася до полицейското сътрудничество и до сътрудничеството в областта на сигурността, като предназначението и е да засили способността на националните наказателно-правни системи да функционират между държави в Шенгенското пространство без граници с цел подобряване уменията им да се справят с всички форми на транснационална и международна престъпност.

Присъединяването на България към ЕС не означава незабавно премахване на контрола по вътрешните граници. Необходимо е отделно единодушно решение на Съвета, предшествано от внимателен преглед на правната, практическата, оперативната и техническа готовност на страната за прилагане на Шенгенските разпоредби, по-конкретно тези свързани с достъпа до Шенгенската информационна система и ефективния контрол на външните граници.

Основен инструмент за демонстриране ангажираността на България, както и готовността ѝ за присъединяване към Шенгенската зона, е Планът за действие за възприемане на Шенгенското законодателство, който прави ясно разграничение между изискванията, които трябва да се прилагат след присъединяването към ЕС, и тези, свързани с Решението на Съвета за премахване на контрола по вътрешните граници.

България гледа на своята задача като външна граница с най-голяма сериозност, съзнавайки отговорността не само за собствената си сигурност, но и за сигурността на всички държави в Европа. Целта е намирането на баланс между превенцията на незаконната миграция и организираната престъпност, от една страна, и предоставянето на свободно движение на хора, от друга. На практика България изпълнява ангажиментите си на външна граница на Евросъюза, упражнявайки строг граничен контрол на всички лица, български и чуждестранни граждани, влизащи в и излизащи от територията на Република България през ГКПП. Съобразно изискванията на ЕС за интегрирано управление на външните граници, гарантиращо еднакво ниво на контрол и наблюдение, на всички гранични контролно – пропускателни пункта се прилага единен стандарт за управление и контрол на граничния преход.

Гарантирането на ефективен граничен контрол изисква реконструирането на съществуващите и изграждането на нови гранични контролно – пропускателни пунктове. Диференцирането на граничния контрол е свързано с изискванията за облекчаване на режима на преминаване по вътрешни граници на ЕС (българо – румънска и българо – гръцка) и същевременно прилагането на засилени мерки на контрол по външните граници.

От съществено значение е осигуряването на специализирано обучение на служителите на Гранична полиция в областта на управлението, техниките за гранична проверка, техниките за разследване и предотвратяване на нарушения на граничния режим, анализ на риска и пр.

Ефективното извършване на проверки и контрол зависи до голяма степен от доброто сътрудничество между компетентните български органи, които работят в областта на граничната сигурност – гранична полиция, митници, фитосанитарни служби, ветеринарни служби. Адекватната охрана на държавните граници изисква ясен, надежден и ефективен метод на организация на системата за гранична сигурност.

Пълното прилагане на Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение предпоставя активизиране на двустранното сътрудничество с Румъния и Гърция по отношение на трансграничното наблюдение, трансграничното преследване, създаването на съвместни мобилни звена за проверка. Необходимо е активизиране на трансграничното сътрудничество със Сърбия и Черна гора, БЮР Македония и Турция, както и със страните от черноморския регион, включващо създаването на Център за координация, контрол и обмен на информация за трафика в Черно море.

Като се има предвид важността на адекватното наблюдение на границите, България трябва да осигури съвременно техническо оборудване по сухопътните граници с Турция, Македония и Сърбия и Черна гора, да модернизира системата за радионаблюдение по черноморската граница и да създаде наблюдателни постове по р. Дунав.

Подготовката на България за участие в Шенгенската информационна система (ШИС I, ШИС II) изисква допълнителни усилия за усъвършенстване на мрежата за предаване на данни на МВР, до която имат достъп всички централни и регионални структури на министерството, както и всички полицейски и гранично – полицейски сектори и гранични контролно – пропускателни пунктове.

Приоритетно място в областта на управлението на границите заема сигурността на националните документите за самоличност. Понастоящем българските документите за самоличност са с много висока степен на защитеност срещу подправяне и фалшифициране. Съгласно препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), България издава машинночитаеми паспорти, чиято надеждност през последните години е подобрена. Необходимостта от ограничаване възможностите за тяхното подправяне и фалшифициране обуславя разработването и прилагането на биометрична система за идентификация на влизащите в Република България чужди граждани, действаща на основата на дигитален образ на лицето, пръстови отпечатъци и др. Използването на биометрични технологии предлага не само нови методи на защита и проверка на самоличността, но същевременно улеснява управлението на пътническия поток и автоматизира граничния контрол.

Гарантирането на сигурността в единното европейско пространство на свободно придвижване налага България да следва единни процедури при издаване на визи и разрешаване влизането и престоя в страната. Успешното управление на държавната граница, част от която е външна граница на Европейския съюз, в значителна степен се подпомага от провеждането на адекватна европейска визова политика, имаща две основни цели. Първо, това е създаването на максимално добри условия за пътувания на граждани, чиито посещения са продиктувани от интерес към икономическа, културна, спортна, туристическа дейност и личностни контакти. Второ, компетентните българските институции, наблюдаващи транзитното преминаване и пребиваване на чужди граждани да бъдат способни успешно да предотвратяват опитите страната ни да бъде използвана като обект или транзитен пункт за незаконна миграция.

България изпълнява задълженията си на външна граница на ЕС, като усилията са насочени към избягване на възможните негативни последици в областта на имиграцията и вътрешната сигурност. Визовата политика е една от областите, в които България е постигнала почти пълна хармонизация с европейското и шенгенското acquis communautaire. В изпълнение на поетите ангажименти, визовият режим на България е напълно хармонизиран с действащия визов режим на ЕС. Установен е рестриктивен визов режим за високорискови в имиграционно отношение държави (Албания, Египет, Китай, Индия, Ирак, Иран, Нигерия, Сирия, Йордания), спрямо гражданите на които се прилагат засилени мерки за визов и граничен контрол.

Оперативното членство на България в Шенгенското пространство изисква хармонизиране на цялостния процес на издаване на визи (подаване на искания, извършване на проверки, вземане на решения по исканията за визи) с шенгенските изисквания и стандарти. Решаващо средство за прилагане на съобразен с шенгенското acquis визов режим и реализиране на хармонизирана с тази на ЕС визова политика е софтуерната система за визов контрол, която гарантира централизиран подход и уеднаквяване на процедурата по издаването на визи, като минимизира субективизма при вземането на решения. Създадената от Института за компютърни технологии на Министерството на вътрешните работи Система за визов контрол съдържа подсистеми за обработка и консултиране на заявления за визи, за временни паспорти за завръщане в Република България, за продължаване на паспортите на български граждани в чужбина, за регистрация на българската колония в страната на акредитация. Тази система е в он-лайн връзка с всички ГКПП, което позволява верифициране на цялостната информация. Най-новата версия на системата съдържа опция за водене на отчет на всички поискани, издадени и отказани визи по видове, страни, място на издаване, гражданство на лицата, цел на пътуване, вид документ за пътуване, и др. Усъвършенстването на системата позволява дипломатическите и консулски представителства да предоставят статистически данни по издаването на визи, което от своя страна дава възможност за практическо сътрудничество по консулски въпроси със страните членки на ЕС. Целта е постигане на пълно съответствие с изискванията на Шенген и създаване на предпоставки за използване на Шенгенската информационна система.

Ключов елемент за провеждане на успешна визова политика е гарантирането на сигурността на българската виза. България е една от малкото страни в Европа и света, която издава визов стикер със снимка на притежателя на визата. Изработеният унифициран стикер отговаря на всички изисквания на ЕС. Интегрираните в него защитни елементи и използването на мастилено-струйна технология за персонализация осигуряват висока степен на защитеност срещу фалшифициране. Според оценки на водещи европейски експерти защитните характеристики на български визов стикер са изпреварили стандартите за сигурност на документите за самоличност на ЕС и могат да бъдат пример за най-добра практика за страните членки.

Като страна, която пилотно инициира дейности, целящи ограничаване на възможностите за фалшифициране на издаваните документи за самоличност и визи, България активно се включи в разработването на концепции за биометричен контрол на преминаващите през държавните граници чужди граждани. През 2003 г. съвместно с Федералната печатница – Берлин е осъществен пилотен проект за биометрична идентификация на притежателите на български визи.

Способността на България като външна граница на ЕС да допринася за опазването на общия вътрешен ред и сигурност в разширена Европа зависи до голяма степен от провеждането на последователна политика за управление и контрол на процесите на миграцията. Миграционната политиката на България а гарантира ефективно управление на миграционните потоци, като се улеснява достъпа на легални имигранти, при съблюдаване на принципа на еднакво третиране на чужденците и собствените граждани, и същевременно се предприемат необходимите мерки за превенция на и борба с нелегалната миграция и трафика на хора.

Дългогодишната практика на страните членки в ЕС доказва, че изчистената, прозрачна и добре регулирана политика и практически подходи към законната миграция представляват най-действеното оръжие в борбата с незаконната миграция. Именно затова усилията на България са насочени към хармонизиране на законодателството с европейското acquis в областта на събирането на разделени семейства, влизането и пребиваването с цел трудова заетост, упражняване на дейност на свободна практика и обучение, статута на граждани на трети страни, пребиваващи дългосрочно на територията на страната и единния формат на разрешенията за пребиваване. Същевременно, съществено внимание се отделя на политиката на интегриране на пребиваващи на законно основание чужденци в икономическия, социален и културен живот на страната.

Географското разположение на България я поставя на пътя на редица канали на организирана престъпност, което я превръща в рисков фактор за европейското пространство. Това налага изключително висока степен на ефективност най-вече от страна на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Контролирането на миграционните потоци и по-конкретно намаляване на броя на нелегалните имигранти се превърна в предизвикателство за Европа след началото на Арабската пролет през 2011 г. За периода 2011 - 2014 г. броят на нелегалните преминавания значително се е увеличил. България е притегателен център за голяма част от тези миграционни потоци. С цел запазване интегритета на Шенгенската система, страната предприема решителни законодателни и административни мерки за ефективно противодействие на нелегалния трафик, контрабандата на хора и незаконната имиграция. От огромно значение е установяването на по-добър контрол върху миграционните потоци, за да се гарантира вътрешната сигурност на европейските граждани.

Важно средство в борбата срещу нелегалното пресичане на границите е политиката в областта на реадмисията и репатрирането. Към настоящия момент България има сключени двустранни спогодби за реадмисия с повече от 30 страни. Тези спогодби определят реда, условията и процедурите за обратно връщане на граждани на едната договаряща се страна, незаконно пребиваващи на територията на другата договаряща се страна. Всички споразумения за реадмисия регламентират и предаването на лица, граждани на трети държави за преминаване през територията на една от договарящите се страни.

Значителни усилия в борбата с нелегалната миграция са насочени към предприемане на мерки за борба със структурите, подпомагащи незаконната миграция, извършване на превантивна дейност посредством засилване на сътрудничеството със страните на произход и транзитиране на имигранти, с полицейските институции на ЕС.

Съществена роля за успешното управление на миграционните процеси има и политиката в областта на предоставянето на убежище и бежанците. Правото на закрила на лицата, търсещи убежище в Европа, е гарантирано и Европейският съюз придава голямо значение на спазването и прилагането на Женевската конвенция за бежанците.

С оглед успешното функциониране на практиката за предоставяне на закрила, националната политика на България в областта на убежището е съобразена до голяма степен с европейските стандарти и практики. Спазва се основният принцип на неотблъскване и се полагат необходимите усилия за предоставяне и гарантиране упражняването на основните човешки права и свободи на търсещите закрила лица.

Поемането на функциите на външна граница на ЕС задължава България да се справя със заплахите за обществения ред и сигурност – трансгранична престъпност, тероризъм, търговия с наркотици и оръжие, трафик на хора, финансова измами, пране на пари. Борбата с организираната престъпност и новите форми на престъпност изисква изграждането на отговорна, надеждна и ефективна полицейска организация, която осъществява пълно вътрешно сътрудничество.

Службите на Република България за сигурност и обществен ред развиват взаимодействието помежду си и сътрудничеството с частните стопански субекти, гражданите и техните организации. В международен план те устойчиво развиват сътрудничество със структури на ЕС и на държави, с които са установени съюзнически или партньорски отношения. В интерес на превенцията и разкриването на наказуеми деяния, българските полицейски служби си сътрудничат със съответните служби в съседни страни и страните членки на ЕС, и със специализираните служби на ЕС – Европейската полицейска служба (Европол), Европейската служба за координиране разследването и съдебното преследване на трансгранични престъпления (Евроджаст), Европейския полицейски колеж, осигуряващ обучение на висши полицейски служители, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

От изключителната важност е ефективното сътрудничество и координация между органите на наказателното производство, включително министерствата на вътрешните работи, на финансите, на правосъдието и съответните агенции, полицията, Националната служба за борба с организираната престъпност, Агенцията за финансово разузнаване, митниците, данъчната администрация и съдебните органи. В основата на сътрудничеството между органите, прилагащи закона, е обменът на информация относно извършени криминални деяния.

За да бъде ефективна борбата с трансграничната престъпност сътрудничеството между правоприлагащите органи не трябва да бъде възпрепятствано от ограничения и процедурни пречки от страна на правораздавателните органи. В този смисъл от решаващо значение е създаването на независима, надеждна и ефективна съдебна власт. В областта на правосъдието Република България се приобщава пълноценно и интензивно към системата от принципи, цели, политики, норми и практики на ЕС. Подобряването на ефикасността и ефективността на националните институции в областта на правосъдието и вътрешни работи гарантира създаването на една сигурна среда в рамките на цялото европейско пространство, което позволява цялостното упражняване на правата и свободите на всички граждани на ЕС и легално пребиваващи чужденци.

Необходими са обаче още по-решителни мерки по отношение на по-нататъшно опростяване и повишаване ефективността на съдебната власт, включително на досъдебната фаза. С оглед развитието на принципа за взаимното признаване на решенията по наказателно-правни и гражданско-правни въпроси на ниво Европейски съюз, ключова роля играе изпълнението на съдебните решения, както и повишаването на капацитета на българските магистрати да се справят с междусъдебните отношения на европейско ниво.

Българските граждани и гражданите на ЕС, извършители на трансгранични престъпления, независимо от различията на националните правни системи, са обект на разследване и наказателни процедури, без значение къде се намират в ЕС или къде са извършили наказуемото деяние. Същевременно се доразвива българското законодателство в посока на защита на правата на лицата, лишени от свобода, към инкриминиране на изтезания, злоупотребата със сила, помощни средства и оръжие в съответствие с Международния пакт за граждански и политически права и Европейската конвенция за правата на човека.

Стратегическите цели на Република България при поддържането на мира и стабилността в Европа са противодействието на организираната престъпност, корупцията, като и реформиране на съдебната система за постигане и поддържане на ефективност, отчетност и прозрачност. При противодействието на глобалната заплаха от тероризъм основните усилия на службите за сигурност и службите за обществен ред се насочват към самостоятелно или в сътрудничество със съюзнически или партньорски служби предотвратяване и пресичане на опити за изграждане на структури на международни терористични и екстремистки организации на българска територия и за превенцията на тяхната дейност. При противодействието на разпространението и незаконната търговия с оръжие се развива сътрудничеството с партньорските служби на страните от ЕС за стриктно спазване на ограничителните режими, за предотвратяване на рискови сделки и за недопускане на незаконно преминаване през територията на страната.

Република България провежда политика на активна превенция срещу структуроопределящите фактори, които формират криминогенната обстановка и застрашават сигурността на европейските граждани. Развива се междуинституционален подход за постигане на целите по противодействието на общата, организираната и трансграничната престъпност, който се насочва към нормативно осигуряване и укрепване на системата за управление, повишаване на административния и оперативния капацитет, интегрирано управление на информационния ресурс, постигане висока степен на съвместимост с тенденция към интегрирани действия с международни организации и институции на ЕС и с държави, с които са установени партньорски отношения.

Ефективното реагиране при кризи и защитата на гражданите, на тяхното имущество и на критичната инфраструктура при пожари, бедствия, аварии и от целенасочени посегателства се постигат чрез комплексен подход към изграждане на интегрирана, гъвкава и устойчива национална система за управление. Изгражда се капацитет за превенция, ранно предупреждение и управление при кризи на основата на информация и възможност за обмен на данни и чрез използване на космически и други високи технологии. За ефективно управление при кризи се развиват интегрирани военни и граждански способности за действие в страната и в рамките на ЕС.

Политиката на Република България за поддържането на мира и сигурността в Европа е насочена и към повишаване нивото на защита на класифицираната информация и на личните данни при осигуряване на достъп до обществена информация. Законовата уредба, институциите и механизмите за защита и ползване на информация се развиват в сътрудничество с гражданите и техните организации. Укрепва се и се разширява международноправната основа за сътрудничество със структури на ЕС, със страните членки и с другите европейски държави.

Република България подкрепя усилията на организации на чуждестранни граждани от български произход за запазване на тяхната културна идентичност. Нов акцент във външнополитическата дейност на страната е активната защита и предоставянето на консулски и други услуги на бързо увеличаващите се български общности във все по-голям брой страни. В изпълнение на стратегическите цели в областта на сигурността Република България ще продължи да изгражда компетентна, лоялна и ефикасна професионална дипломатическа служба, притежаваща необходимите материални, човешки, технологични и финансови ресурси, за да се справи с нарастващите си отговорности и задачи в двустранен и многостранен план.

Развива се институционалният и гражданският потенциал за противодействие срещу киберпрестъпността. Осъществява се сътрудничество в областта на високите информационни и комуникационни технологии в рамките на ЕС за реагиране при компютърни инциденти, което е важна част от политиката за сигурност.

Като бъдещ член на Шенген върху страната ни пада огромна отговорност в областта на сигурността и на другите европейски държави. Основната цел е чрез прилагане принципите на солидарност и сътрудничество да се постигне колективна отговорност между всички държави членки за защита правата и най-вече сигурността на техните граждани. За да изгради подобна среда с максимално висока степен на сигурност и да премахне вътрешния пограничен контрол, България трябва да осигури пълното прилагане на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Реализирането на тази цел е свързано с предприемането на редица мерки и действия в различни области (законодателна дейност, институционално изграждане и административен капацитет).

Предизвикателствата, пред които е изправена България, за да оправдае очакванията на останалите държави членки, са свързани с борбата с тероризма, организираната престъпност, контролиране на притока от имигранти и предоставяне на убежище на бежанци. Членството на България в Шенген със сигурност ще бъде изключително положително за българските граждани, защото ще допълни техния кръг от права, които придобиха през 2007 г. с приемането на страната в Европейския съюз. Не трябва да се подценява обаче необходимостта от цялостна готовност на България ни за тази стъпка най-вече в институционален аспект. В противен случай съществува рискът от възможността получените нови права да се превърнат в заплаха за реда и сигурността както в страната, така и в останалите европейски държави.


  1. Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


    Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница