Мястото на България в Общата стратегия за стабилност и развитие на европейската общност

Външната и вътрешната сигурност стават във все по-голяма степен взаимнозависими и разграничението между тях придобива условен характер. Стратегическо влияние върху вътрешната среда за сигурност оказват международните финансово-икономически и политически процеси, енергийните проекти, ангажиментите на Република България за защита на съвременните демократични ценности, за охрана и контрол на външните граници на ЕС и в борбата с трансграничната престъпност.

Общата външна политика и политиката за сигурност в ЕС (Common Foreign and Security Policy, CFSP) се появява след срещата в Маастрихт през 1992 г.² Важен елемент на тази политика е Европейската стратегия за сигурност, приета през декември 2003 г. от Съвета на Европа.³

Формирането на политиката на България за принос към Общата европейска политика на сигурност и отбрана следвало да се базира на разбирането, че по този начин се засилват позициите на страната с оглед интеграционните процеси и това позволява вземането на по-активно участие при формирането на зона на стабилност и сигурност в Европа.

Стратегическите предизвикателства в света в началото на ХХ век пораждат необходимостта от стратегически консенсус в сектора на сигурността и отбраната между всички европейски държави. Радикални заплахи представляват международният тероризъм, религиозният екстремизъм, военните конфликти, етническата омраза, организираната престъпност, незаконната търговия с оръжие, трафикът на хора, нелегалната имиграция, трансграничната контрабанда, разпространяването на наркотиците и др. Особено опасни са както съчетаването на тероризма с насилието, така и разпространяването на различни оръжия за масово поразяване. Ответните мерки са: укрепването на държавността, гарантирането на сигурността, засилването на сътрудничеството, контролирането на въоръженията, поддържането на мира, осигуряването на стабилност, засилването на доверието и др. В съвременните условия сигурността е главно условие за устойчивото развитие на цялото човечество.

Стратегическият консенсус е необходим при формирането на политиката и стратегията в сектора за сигурност и отбрана. Европейският съюз се фокусира върху разширяване на стратегическото партньорство и международното сътрудничество в тази сфера. Неговата политика в областта на сигурността и отбраната цели да се увеличи гражданския и военния потенциал за превенция от различни кризи и конфликти. Ориентирана е към създаване и развиване на стратегическа култура за вземане на стратегически решения. Разрешаването на кризите и предотвратяването на конфликтите изисква стратегическо мислене, съчетано с компетентно използване на подходящи инициативи. Политиката се концентрира върху координиране на взаимодействието, съгласуване на усилията, обединяване на ресурсите, развиване на сътрудничеството и др.

В Общата европейската стратегия за сигурност особено ясно се подчертава, че нито една държава не е в състояние сама да разреши сложните проблеми на съвременността. Стратегическите цели са насочени главно към ограничаване на заплахите и осигуряване на стабилност. Обръща се внимание върху своевременното предприемане на изпреварващи действия. Европейският съюз изгражда глобална система за наблюдение и сигурност, която да гарантира сигурността на стратегическите обекти и личната безопасност на гражданите на общността.

Европейската агенция по отбрана е създадена, за да развива отбранителните способности на съюза. Нейните цели са насочени към разширяване на отбранителния капацитет, поощряване на кооперирането в областта на въоръженията, усъвършенстване на индустриалната и технологичната база в отбраната, развиване на пазара на отбранителна техника и др. Европейската политика по въоръженията се фокусира върху стратегическата проблематика, свързана с установяването на основните насоки за развитие на отбранителната индустрия и координирането на стратегиите на европейските страни в областта на военното производство. Стратегическите приоритети са ориентирани към изграждането на по-добри отбранителни способности и формирането на по-силна отбранителна индустрия. Ангажиментите са насочени към ефективното решаване на проблемите на европейското сътрудничество в сферата на въоръженията.

В тясна връзка с новите стратегически приоритети на ЕС Република България разработва и своята Стратегията за национална сигурност. Тя е основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиката за национална сигурност, провеждана от държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации. Целите на стратегията могат да бъдат постигнати само при наличие на нормативно регламентиран и институционално организиран процес на диалог, консултиране и взаимодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, Президента на републиката и гражданите и техните организации. Законите и подзаконовите нормативни актове в областта на националната сигурност на България се разработват съобразно динамиката на обществените отношения и в съответствие с принципите и насоките, посочени в стратегията.

Стратегията за национална сигурност се основава на принципите на законосъобразност и равенство пред закона на всички граждани, доверие между държавните институции , неправителствените организации и гражданите, както и със съюзниците от ЕС. Стратегията се основава на принципа за неделимост на националната сигурност от сигурността на EС, откритост, прозрачност и отговорност при формирането и провеждането на политиките за сигурност.

Реализирането на стратегията за национална сигурност гарантира правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на българските граждани и обществото, пази суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, защитава конституционно установения ред и демократичните ценности и предпазва населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи.

Политиката на Република България като демократична европейска страна е насочена към гарантиране сигурността на държавата и нейните граждани в съответствие с националните интереси и международните отговорности. Особено внимание се отделя на установяването на стабилни и трайни добросъседски отношения и на тяхното предефиниране на основата на съвременните европейски принципи и ценности. Тя допринася съществено за мира и стабилността в Европа, развивайки добросъседството и доверието между страните и народите на Балканския полуостров. България активно подкрепя европейската интеграция на държавите от Западните Балкани при изпълнението на съответните критерии. Българската политика е насочена към неутрализиране на риска от възникване на междуетнически конфликти.

България се стреми към задълбочаване на политическия диалог между европейските страни. Затова продължава активно да участва в колективните усилия на държавите членки на ЕС, за координирано и ефективно провеждане на политики и прилагане на инструменти в сферата на международните отношения. От съществено значение е Общата политика за сигурност и отбрана да се развива и да допринася за укрепване на европейското сътрудничество. Република България ще засилва приноса и отговорностите си в политиката на разширяване на ЕС. В рамките на Европейската политика за съседство тя се стреми към балансиран подход към източните и южните съседи на ЕС, който да води до укрепване на неговите позиции като глобален фактор за сигурност.

В Черноморския регион България се стреми към утвърждаване на активната си роля в двустранен и многостранен план в подкрепа на мира и сигурността в района, в т.ч. енергийната сигурност, и за реализирането на икономически програми и инфраструктурни проекти с регионално и общоевропейско значение в контекста на приоритетните направления на дейност на ЕС. Страната ни дава своя принос за разширяване ролята на ЕС в региона.

Република България съдейства на европейската и международната общност в усилията за установяване на траен мир в Близкия изток и за неутрализиране на заплахи в областта на тероризма, екстремизма и разпространението на оръжия за масово унищожение. Приносът на страната към усилията на европейската общност в подкрепа на мира и стабилността включва участие в съюзни и коалиционни операции с формирования от въоръжените сили, службите за сигурност и обществен ред и с граждански способности.

Стратегическа цел на отбранителната политика на Република България е защита и утвърждаване на националните интереси чрез развитие, усъвършенстване и използване на адекватни отбранителни способности и изграждане на единен комплект оперативно съвместими въоръжени сили, способни да изпълнят целия обем от задачи, породени от тенденциите в развитието на геостратегическата среда на сигурност. Формирането и осъществяването на отбранителната политика се основава на споделената отговорност за сигурността, адекватното участие и използване на механизмите на колективната отбрана и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Приоритет на отбранителната политика на България е развитие на модерна отбранителна институция, основана на интегрирана система за ефективно управление на отбраната. Това изисква прилагане на технологично превъоръжаване на системата за отбрана и подготовка и обучение на хората в отбраната в съответствие със стандартите на ЕС. Налага се увеличаване на участието ни в структури, програми и проекти съвместно с нашите съюзници и партньори в Европейската агенция по отбраната и реализация на програмата на ЕС за изследвания по сигурността и иновации. Създават се максимални възможности за включване на националната отбранителна технологична и индустриална база и изследователски и иновационни способности.

Присъединяването на България към ЕС и засилването на заплахата от глобални терористични действия коренно промениха средата за сигурност и налагат да бъде извършена преоценка на начините, по които въоръжените сили изпълняват дефинираните цели и задачи на отбраната. Въоръжените сили на Република България осигуряват военната сигурност на страната, участват в колективната отбрана и в реализирането на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Те са гарант за суверенитета, независимостта и териториалната цялост не само на страната, но и на другите европейски държави.

Приоритет на развитието на въоръжените сили е прогресивното изграждане на необходимите оперативни отбранителни способности. Изводите от анализа на стратегическата среда, мисиите и задачите на отбраната на ЕС определят изискванията към видовете и родовете въоръжени сили на Република България и необходимата ресурсна рамка за тяхното осъществяване. При развитието им те трябва да се възприемат като състоящи се от следните основни компоненти:

• 
  Информационно осигуряване;
  
• 
  Командване и управление;
  
• 
  Подготовка за бойно използване;
  
• 
  Разгръщане извън национална територия;
  
• 
  Провеждане на операции;
  
• 
  Защита на войските и силите;
  
• 
  Поддръжка и осигуряване.
  

В Югоизточна Европа водеща е тенденцията към по-нататъшно стабилизиране и пълноценно включване в европейското пространство. За това допринасят намаляването на военните способности на държавите, разширяването на двустранното и регионалното сътрудничество, на регионалния пазар и съвместните проекти в различни области. В основата на засилването на тенденциите на сътрудничество и добросъседство е членството на държави от региона в ЕС и процесът на постепенно интегриране на държавите от Западните Балкани в европейските структури. Силен стабилизиращ ефект за целия регион има присъединяването на България към ЕС.

Членството на Република България в ЕС и обстоятелството, че нито една от съседните държави не я разглежда като потенциален противник, са определящи фактори за сигурността в региона и възпрепятстват появата на пряка военна заплаха за страната. С инициативите и действията си ЕС все повече се утвърждава като определящи фактор в укрепването на международната сигурност.

Тенденциите в Близкия и Средния изток чертаят несигурно бъдеще на региона и началото на период на продължителна трансформация. Ситуацията и перспективите в региона поставят пред сериозни предизвикателства страните от Европейския съюз. Възможни са промени, които могат да доведат до демократично управление и балансирано икономическо и социално развитие. Същевременно съществуват очевидни рискове от увеличен миграционен натиск, засилване на влиянието на радикални движения и активиране на международни терористични мрежи в непосредствена близост до Европа. Стремежът на някои държави да развиват ядрени и/или ракетни програми създава допълнителни рискове от усложняване на обстановката. Неутрализирането на рисковете и едновременно с това поддръжката на положителните тенденции в държавите от региона следва да бъде ядро на новата европейска стратегия, в изготвянето на която България участва активно и конструктивно, като отчита специфичните си национални интереси.

Рисковете и заплахите за европейските държави по своята същност и форми на проява стават все повече асиметрични и оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб. Глобализацията остава водеща тенденция, която ще продължи да влияе върху цялостното развитие на външната среда за сигурност. Освен нея основни фактори на промяната са изместване на центъра на икономически растеж от Запад на Изток, засилващото се въздействие на недържавни структури, в т.ч. икономически и религиозни, а също и процеси в сферата на енергетиката, миграцията, проблемите на бедността и развитието, промяната на климата.

Асиметричните заплахи (особено международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение), регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб. Развитието и мащабността на световния тероризъм са в основата на Европейската стратегия за сигурност. Тероризмът представлява сериозна стратегическа заплаха за Европа, особено след атентатите в Мадрид от 11.03.2004 г. Докато в миналото действията на терористите са насочени предимно към конкретни политически лидери или към определено събитие, но без многобройни жертви, а по-скоро с цел привличане на внимание, то днес съвременните атентати излизат от границите на националната държава, отличават се с глобален обхват, причиняват многобройни жертви и са свързани най-вече с религиозен екстремизъм.

Освен това възможностите за използване на радиоактивни материали, токсични вещества и биологични агенти, както и за достъп до информационни бази от данни и технологии за терористични цели се увеличават. Регионалните конфликти, икономическите и финансовите кризи изострят допълнително тази заплаха. В този смисъл съгласуваната европейска политика за борба срещу тероризма е от първостепенно значение. Според Стратегията за сигурност на ЕС, основната форма за възпиране на терористичната дейност и намаляване на вероятността от заплахи е общопревантивната форма⁴.

Трансграничната организирана престъпност е друга сериозна заплахи за сигурността на европейските граждани. Тя включва дейности, свързани с икономически престъпления, производство и трафик на наркотици, трафик и експлоатация на хора, контрабанда, производство и разпространение на неистински парични знаци и документи, киберпрестъпления, пране на пари и други. Организираната престъпност създава предпоставки и се възползва от корупцията.

Сериозен проблем за европейската сигурност са страните със слаба държавност, които не са способни да гарантират сигурността, правата и свободите на своите граждани, да управляват обществените отношения и да изпълняват международните си задължения. Нестабилната икономическа и политическа обстановка и ниският стандарт на живот в държави и региони от „третия свят” генерират миграционен натиск върху страната като външна граница на ЕС.

Енергийната сигурност е елемент на националната и на общоевропейската сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Задълбочава се зависимостта на държавите от жизненоважни ресурси - енергийни, водни, суровинни и хранителни, което повишава риска от възникване на кризи. Проблемите в тази област се превръщат в един от най-сериозните рискове за всички страни независимо от степента на икономическото им развитие и ресурсната им осигуреност. Особено голямо значение България придобива в контекста на развитието на мрежата на пренос на основни енергоносители, свързващи държавите производителки с енергийните пазари в Европа. Проектите за диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка на енергийни ресурси имат отражение върху геополитическата обстановка на Балканите и в Европа и директна проекция върху националната сигурност на Република България.

Сред основните положителни фактори за поддържане на сигурността в Европа са утвърждаването на ролята на демократичните институции и процедури в Република България, функциониращата пазарна икономика и финансовата стабилност, социално-икономическата стабилност и прогрес, реформата на държавната администрация и на ключови държавни институции в контекста на европейската интеграция. Интегрална част на вътрешното законодателство са всички основни документи на Съвета на Европа и Европейския съюз, регламентиращи спазването на правата на човека и основните свободи. Приети са съответните нормативни актове и са създадени институциите за тяхното прилагане. В страната е създаден правният инстументариум и са изградени институции за защита на човешките права и основните свободи, включително правото на самоопределение, на свободно самоорганизиране за целите на развитие на общности, формиращи се на етнически, възрастов, религиозен, професионален или друг признак. Механизмите за сътрудничество и оценка на Европейската комисия в областите правосъдие и вътрешни работи има съществено значение за преодоляване на дефицитите в съдебната реформа, противодействието на корупцията и организираната престъпност.

Мястото на България в реализирането на Общата стратегия за стабилност и развитие на европейската общност се основава на:

• 
  гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на европейските граждани и държави;
  
• 
  осигуряване на благоприятната и предвидима среда за сигурност на европейските държави;
  
• 
  поддържане на добросъседски отношения и осигуряване на регионална сигурност и стабилност;
  
• 
  ефективно функциониране на българските институции заедно с тези на ЕС за постигане на колективна сигурност и подобряване на нейното състояние чрез развитие на оперативната съвместимост;
  
• 
  запазване на суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на българската нация в рамките на ЕС;
  

• 
  защита на конституционно установения ред и демократичните европейски ценности;
  
• 
  защита на населението и критичната инфраструктура при кризи, бедствия, аварии, катастрофи и други рискове и заплахи;
  
• 
  съхраняване и развитие на националната идентичност, изграждаща се на основата на единно гражданство в рамките на ЕС;
  
• 
  гарантиране интегритета на българското гражданско общество и на Република България като достоен член в ЕС и в световните политически, икономически, финансови и социални процеси;
  
• 
  развитие на регионалното сътрудничество в зоната на Черноморския регион;
  
• 
  гарантиране на енергийната сигурност чрез диверсификация на видовете енергия, източниците и трасетата на доставка на енергийни и други стратегически суровини;
  
• 
  развитие на образованието, възпитанието, науката и научно-приложните дейности в духа на националните и общоевропейските ценности;
  
• 
  превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност;
  
• 
  ограничаване на посегателствата срещу личността и собствеността;
  
• 
  запазване високо качество на околната среда и природните ресурси.
  

2. 
   Участието на Република България в дейности по поддържането на мира и стабилността в Европа.
   

• 
  Изграждане на общи стратегии и доктрини, подчинени на Общата европейска стратегия за стабилност и развитие на европейската общност;
  
• 
  Развитие на европейските стандарти за сигурност по начин, който не отслабва трансатлантическите взаимоотношения;
  
• 
  Генериране на сили и способности, отговарящи на предизвикателствата в света в началото на ХХІ век;
  
• 
  Мобилизиране на финансови и технологични ресурси чрез преструктуриране на разходите за отбрана и промяна на процеса на търсене и предлагане на военни доставки.
  

Основата на тези сили е бригадата „Югоизточна Европа” - СИИБРИГ. Република България е декларирала по споразумението за участие в бригадата един пехотен батальон, инженерна рота, инженерен взвод, транспортен взвод, медицински модул, национален поддържащ елемент. Страната ни заема постоянно длъжности за двама офицери и двама сержанти в щабното ядро. Декларирането на оперативна готовност на българските подразделения, участващи в СИИБРИГ, е гаранция за пълноценно участие в регионалното сътрудничество като част от изпълнението на мисията за изграждане на сигурност в съседните на ЕС страни, както и за повишаване на общите отбранителни способности на Съюза.

От момента на присъединяването си към Европейския съюз - 1 януари 2007 г., Република България участва пълноценно във формулирането на външната политика на ЕС, в ежедневния процес на взимане на решения в тази област. Интеграцията на страната в Съюза предполага активно включване на страната във всички сфери на общите политики, интереси, задължения и отговорности, включително във формирането и развитието на общата стратегия за сигурност. Основните направления, върху които се концентрира приносът на България в поддържането на мира и стабилността в Европа, са:

1. Разширяването на Европейския съюз и на европейската зона на сигурност и стабилност.

2. Черноморско измерение на европейската политика на съседство.

3. Енергийна сигурност.

4. Укрепване на глобалната сигурност и стабилност.

5. Принос на България в развитието на Европейската политика за сигурност и отбрана.

6. ЕС-Африка.

Влезлият в сила през декември 2009 г. Лисабонски договор има за цел чрез задълбочени реформи да укрепи и засили външната политика и политиката за сигурност на Европейския съюз. Затова е изключително важно да се намира вярното и точно обяснение на ставащото и очакваното в ЕС, да се отчитат възможностите за отстояване на националните интереси, за присъединяване или отказ от участие в определени инициативи, за финансирането на мисии и операции и причините за успехите и неуспехите на същите, за заемане на позиции в новите органи и ползите от участието в тях.

Още преди да бъде приета за пълноправен член на ЕС България се ангажира с предоставянето на активна и безусловна подкрепа за прилагане на общата политика за сигурност в духа на лоялността и взаимната солидарност. След 1 януари 2007 г. страната продължава да поставя външната си политика и политиката си за сигурност и отбрана в съответствие с тази на Европейския съюз. Ето и някои предприети стъпки в тази насока:

- България ратифицира Римския статут, учредяващ Международния наказателен съд;

- България се присъединява към Плана за действие от 21 септември 2001 г. и към четирите общи позиции за борба с тероризма;

- България продължава да се придържа към международните санкции и рестриктивни мерки, наложени от ООН и ЕС;

- През юли 2002 г. България приема Закона за изменение и допълнение на Закона за външнотърговската дейност с оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба. Законът въвежда списък на стоки с възможна двойна употреба , идентичен със списъка на ЕС, приет през 2001 г.

- България потвърждава готовността си да допринесе както към мисии за бърза намеса на ЕС, така и към гражданските инструменти за управление на кризи.

- България участва в Полицейската мисия на ЕС (ПМЕС) в Босна и Херцеговина, стартирала на 1 януари 2003 г.

- България продължава активното си участие в развитието на Общата европейска политика за сигурност и отбрана (ОЕПСО). Страната участва в обмени по този въпрос във формат ЕС +15 (европейски членове на НАТО, които не членуват в ЕС, и страните кандидатки за присъединяване към ЕС).

- България полага значителни усилия за подкрепа на международните мироопазващи мисии и участва в мироопазващи операции и операции под наблюдение на ООН, KFOR, SFOR, ISAF, ОССЕ.

- България става непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2002-2003 г. и е негов председател през септември 2002 г.

- България развива активно регионално сътрудничество: тристранно сътрудничество с Гърция и Румъния, с Румъния и Турция, Р Македония и Албания. Тя участва в Пакта за стабилност, като играе активна роля в регионални форуми (Процеса на министрите на отбраната от Югоизточна Европа, Процеса на сътрудничество в ЮИЕ и Координиращата група за сътрудничество в областта на сигурността в Югоизточна Европа.

- България подписва текста и принципите, съдържащи се в Кодекса на ЕС за поведение в областта на износа на оръжие.

- България е активен участник в политическия диалог с ЕС, като област на най-интензивно взаимодействие между ЕС и страните кандидати, чрез присъединяване към съвместни действия, общи позиции, декларации; тя осъществява сътрудничество в рамките на международни организации и форуми, както и сътрудничество с трети страни. Страната участва в заседания на работни групи на Тройката на ЕС с асоциираните страни.

- България дефинира ясна позиция по кризата в Ирак, която бе приета от Народното събрание на 7 февруари 2003 г. и се присъедини към заключенията (Обща позиция), които бяха приети на извънредното заседание на ЕС.

С оглед изпълнението на целите на Общата политика за сигурност и отбрана България има своя принос в създаването на постоянни способности на ЕС за планиране и действия, водещи към крайната цел - Европа да е в състояние самостоятелно да предотвратява конфликти. Още по-конкретни са възможностите на България в изграждането на способности за бързо военно реагиране на ЕС. България е дала съгласието за участие във военни мисии на ЕС с един пехотен и един сапьорен батальон, една инженерна рота и една медицинска рота от СВ, два транспортни вертолета Ми-17 и два бойни вертолета Ми-24 от ВВС и 1 корвета от ВМС.

В съответствие с Общата европейската стратегия за сигурност и нейните приоритетни цели ключовата задача на бойните групи на ЕС е да могат да бъдат дислоцирани в определения район в срок от 5 до 10 дни (след одобрение от Европейският съвет) и да бъдат способни да действат в продължение на 30 дни или на 120 дни при попълване на запасите.

България, която е в група с водеща страна Гърция и още Румъния и Кипър, има вече 6-месечни дежурства - през втората половина на 2007 г., през юли 2009 г. и през втората половина на 2011 г. Предизвикателството е в цялостното осигуряване на въоръжение и техника, снаряжение, средства за защита и солидна подготовка за постигане на пълна съвместимост с европейските партньори.

България отбелязва успешно участие в много операции и мисии в различни точки на Европа и света, водена от убеждението, че европейската перспектива е най-успешният инструмент за укрепване на мира, стабилността и сигурността. Страната ни развива национален капацитет за участие в общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително в мироопазващи операции и мисии за управление на кризи, организирани под егидата на ОССЕ.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа обхваща географски регион от 55 държави (всички страни от Европа, Централна Азия, САЩ и Канада), споделящи еднакви ценности. Разбирането на организацията за сигурността е за всеобхватен и кооперативен подход, тоест постигането на сигурност посредством дейности в т. нар. „три измерения на ОССЕ” – политико-военно, човешко и икономическо и екологично. ОССЕ е форум за политически диалог на държавите участнички, даващ им възможност да търсят решения заедно на базата на суверенното равенство и на консенсуса. Организацията е оперативна структура, фокусирана върху политическите и икономическите реформи, необходими за укрепването на демократичната стабилност, както и за ефективното прилагане на принципите и ангажиментите на ОССЕ. Организацията има мисии в 19 страни в Югоизточна Европа, Източна Европа, Кавказ и Централна Азия със състав от около 3000 човека. Днес ОССЕ е първостепенен инструмент в региона за ранно предупреждение, предотвратяване на конфликти, управление на кризи и следконфликтно възстановяване

В дългосрочен план участието на страната ни в ОССЕ е насочено към реализиране на стратегическата цел за изграждане на общност на сигурност чрез прилагане и доразвиване на ангажиментите в областта на политическата и военната сигурност, правата на човека и върховенството на закона, икономическата и екологичната сигурност, както и чрез активизиране на ролята на организацията в прилежащите ѝ региони. Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена реализира външнополитически цели и задачи, свързани със сигурността и стабилността в европейски и регионален аспект, като осигурява пълноценно участие, изпълнение на ангажиментите и отстояване на интересите на България в международните организации и режими, към които е акредитирано: Служба на ООН по наркотици и престъпност, Международна агенция за атомна енергия, Подготвителна комисия на Организацията по Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити, Организация на ООН за индустриално развитие, Комисия на ООН по международно търговско право, Служба на ООН по космическото пространство, Международна академия за противодействие на корупцията, Организация за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвместна консултативна група по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Консултативната комисия по Договора „Открито небе”, Агенция на ЕС за основните права, Васенаарска договореност, Група на ядрените доставчици, Комитет „Цангер” и Хагски кодекс за поведение срещу разпространението на балистични ракети. Дипломатите в Постоянното представителство във Виена следят дейността на тези организации и формати, като участват в заседанията на работните им органи, в консултации, форуми и координационни срещи в различни формати; обработват кореспонденция и изготвят информационни и аналитични материали; оказват съдействие на компетентните български ведомства по осигуряване на изпълнението на международните ангажименти на България; осъществяват координация с компетентните звена на МВнР и с компетентните български институции по въпроси, свързани с дейността на международните организации във Виена.

Република България активно участва в международната дейност по поддържането на мира в Европа и в това сe състои на практика подкрепата на страната в дейностите на ЕС в областта на сигурността. Юридическата основа за участието на въоръжените сили на Република България в съюзни и коалиционни операции и в операции по поддържане на мира (ОПМ) е чл. 84, т.11 от Конституцията на Република България, съгласно който изпращането на въоръжени сили зад граница става само с разрешение на Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Нормативната база, определяща възможностите и механизма за участие на нашата страна в усилията за поддържане на мира, включва разработената през 1994 г. и утвърдена от правителството национална Концепция за участие на Република България в операции по поддържане на мира (ОПМ) и Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България.

Съгласно Концепцията българското участие в ОПМ трябва да бъде подчинено на следните цели:

• 
  да се издигне международният престиж на Република България чрез активно участие в усилията на европейската и световната общност за предотвратяване и мирно уреждане на възникнали конфликти;
  
• 
  да се осъществи по-нататъшно сближаване и интегриране на страната в европейските структури за сигурност посредством участието в операции по поддържането на мира съвместно с ЕС;
  
• 
  да се задълбочи сътрудничеството с военните, полицейските и други структури на различни европейски държави, като те се опознаят по-добре и се ползва техният опит;
  
• 
  да се подготвят висококвалифицирани кадри в областта на сигурността и отбраната;
  
• 
  да се придобие нов военен и технически опит за целите на подготовката на националните въоръжени сили.
  

1. 
   всяко участие в операции по поддържането на мира да съответства на националните интереси на страната;
   
2. 
   участие само в операции, осъществявани под егидата и контрола на OOН или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в съответствие с Устава на ООН и нормите на международното право, като се отчитат съответните резолюции, решенията и принципите за организиране на ОПМ;
   
3. 
   решението за участие на български граждани и войскови формирования или само с техника и екипировка да се взема за всеки отделен случай в съответствие с целите и принципите на Устава на ООН, в отговор на покана от страна на ООН или ОССЕ;
   
4. 
   участие само в предотвратяване на конфликти, миротворчество, поддържане на мира или затвърждаване на постигнатия мир, т.е. участието на България в операции по установяване на мир със сила следва да се изключи;
   
5. 
   участие в ОПМ на основата на конкретно споразумение между ООН или ОССЕ и българското правителство относно условията за предоставяне на български военен контингент и цивилни полицаи за всяка конкретна операция;
   
6. 
   да има ясен мандат (цели, задачи, функции, продължителност, условия на финансиране и т.н.) на операцията и на българското участие, както и ясни критерии за прекратяване участието в нея;
   
7. 
   да е налице съвместимост на българския военен контингент, военните наблюдатели и щабните офицери, цивилната полиция и отделните специалисти със структурите на операциите.
   

По време на българското председателство на ОССЕ през 2004 г. са положени усилия за по-нататъшното развитие на отношенията между ОССЕ и ЕС. Българското председателство се старае да поддържа диалога със страните членки на ЕС по развитието на проблемите пред ОССЕ, както и да насърчава формулирането на позиции на ЕС, подкрепящи политиката на ОССЕ. Същевременно председателството се стреми да сближи във възможната степен позициите на всички държави участнички, като по този начин изпълни и преките си задължения на председател на организацията. Чрез тези свои действия България допринася за изглаждането на противоречията в ОССЕ, както и за развиването на добрите отношения между държавите участнички.

Така например още в началото на председателството правителствените промени в Грузия и новата политика, провеждана под ръководството на президента Михаил Саакашвили, водят до опасения от създаване на допълнително напрежение около сепаратистките територии на Грузия – Южна Осетия и Абхазия, а също и Аджария. По време на кризата в Аджария (м. март и началото на м. април 2004 г.), лично председателят на ОССЕ, министър Соломон Паси, води разговори както с президента на Грузия, така и с ръководителя на Аджарската автономна област с призиви за намиране на решение по мирен път. С тези усилия председателството допринася за постигането на благоприятен изход от опасната ситуация без употреба на сила от страните. Позицията, която България заема, съвпада напълно с тази на ЕС и другите държави участнички в ОССЕ. Впоследствие при силното изостряне на ситуацията около Южна Осетия през м. юли 2004 г., българското председателство отново предприема активни действия за предотвратяване ескалацията на напрежението. Българска делегация взема участие в спешните консултации между страните в конфликта, проведени на 14 и 15 юли в Москва, с посредничеството на Руската федерация, Северна Осетия и ОССЕ. По-късно през същия месец специалният пратеник на Председателя на ОССЕ за Грузия д-р Желю Желев посещава страната, като резултатите от посещението са оценени високо от страните в конфликта, както и от останалите държави участнички. Така председателството целенасочено провежда политика, която съответства на интересите както на ЕС, така и на останалите страни от ОССЕ.

България взема активно участие и в редица военни мисии в зоната на ОССЕ:

• 
  Разминиране в Република Хърватска
  

• 
  Най-продължителната мисия на български военнослужещи е в Босна и Херцеговина
  

Транспортният взвод участва в състава на ХЕЛБА / БЕЛУГА от 20 юни 1998 г. до 15 януари 2001 г. с личен състав от 26 военнослужещи и 10 автомобила. Българските военнослужещи изпълняват транспортни задачи по превозване на материални средства, хуманитарни помощи, гориво, конструкции за смяна на временните мостове с постоянни и др.

Инженерният взвод с личен състав от 36 военнослужещи участва в СФОР в състава на холандския контингент от 20 юни 1997 г. до 1 ноември 2001 г. Българските военнослужещи съвместно с холандските си колеги извършват ремонт и строителство на обществени сгради и пътища.

Механизираният взвод с личен състав от 38 военнослужещи и техника е включен в състава на холандския контингент от 13 ноември 2001 г. Той изпълнява реални оперативни задачи по патрулиране, проверки и дежурства в контролни пунктове.

Охранителната рота към щаба на СФОР с личен състав от 149 военнослужещи и техника участва в мисията от 2 януари 2002 г. Ротата осигурява охраната, отбраната и пропускателния режим на щаба на СФОР, разположен в база „Бутмир” - Сараево. Работата на българската рота, която пази щаба на СФОР в Сараево, е оценена изключително високо от евроатлантическите партньори на страната.

На 2 декември 2004 г. в база „Бутмир” - Сараево се състои официална церемония по предаване на мисията на НАТО в Босна и Херцеговина SFOR на мисията на Европейския съюз EUFOR. Съгласно решение на Народното събрание българският военен контингент продължава участието си в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина „Алтеа”. В състава му са включени щабни офицери и сержанти, военнослужещи в групи за гражданско-военни отношения, медицински екип, механизиран взвод до 40 военнослужещи и охранителна рота до 165 военнослужещи. През януари 2005 г. военнослужещите от първата охранителна рота, включена в състава на EUFOR в Босна и Херцеговина, започват изпълнението на задачите си.

• 
  Български военнослужещи в мисията на КФОР в Косово
  

По специалности военнослужещите са електротехници, дърводелци, зидаро-мазачи и специалисти ВиК. Българските военнослужещи в Косово с дейността си доказват, че България има стегната и добре обучена армия.

• 
  Българска военнополева поликлиника в Радуша
  

Министерството на отбраната на Република България изпраща в Република Македония и отряди за тилово осигуряване за изхранване на бежанците. За гарантиране на ритмичното осигуряване с хранителни продукти и други материални средства снабдяването се извършва ежеседмично от територията на Република България. Осигурени са и 100 полеви кухни за оказване на помощ за другите бежански лагери в Република Македония с топла храна. Хуманитарната помощ за бежанците в Република Македония възлиза на сума, надхвърляща 1 500 000 лв. В село Радуша е открита благодарствена плоча за помощта, оказана от България за бежанците в Македония.

Важно е и участие на България в мироопазващата мисия на ЕС „Конкордия” в Република Македония, която продължава от 31.03.2003 г. до 15.12. 2003 г. България участвува с наблюдатели и с един щабен офицер.

Европейските държави имат потенциал да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени, защото са обединени от общите усилия за постигане на траен мир и сигурност. Освен това Европа има всеобхватен и гъвкав подход към сигурността, защото тя няма само военно измерение. Принципите на организацията са основани на демокрацията, първенството на закона, защита правата на човека, пазарната икономика, контрол на въоръженията. Освен това има уникален опит в предотвратяването на конфликти, както и традициите и възможностите за подпомагане и поддържане на близко сътрудничество с други международни организации.

В рамките на ЕС Република България формира и развива нормите и критериите на международната общност за демократични междудържавни и вътрешнодържавни отношения. Страната е важен фактор в укрепването на мира и стабилността в Европа, а също и в предотвратяването на конфликти, управлението на кризи и постконфликтно възстановяване.

Формирането на политиката на България за принос към общата европейска политика на сигурност следва да се базира на разбирането, че по този начин се засилват позициите на страната с оглед интеграционните процеси и това ще позволи вземането на по-активно участие при формирането на зона на стабилност и сигурност в Европа.

Стратегическите предизвикателства в света в началото на ХХІ век пораждат необходимостта от стратегически консенсус между всички европейски държави в сектора на сигурността и опазването на мира. Радикални заплахи стават особено опасни със съчетаването на тероризма с насилието, а така също и с разпространяването на различни оръжия за масово поразяване. Ответните мерки са: укрепването на държавността, гарантирането на сигурността, засилването на сътрудничеството, контролирането на въоръженията, поддържането на мира, осигуряването на стабилност, засилването на доверието между европейските страни и др. В съвременните условия сигурността е главно условие за устойчивото развитие на цялото човечество.