Приносът на Република България в поддържането на мира и стабилността в Европа. Казусът „Национално малцинство” в България

През годините си на функциониране, Европейския съюз постигна завидна интеграция по отношение на митническа, икономическа, социална и др. политика. Постигнатият напредък в изработването на обща политика за сигурността обаче е по-малък, отколкото този при създаването на единния пазар и единната валута. От друга страна, увеличаването на заплахи от тероризъм и избухване на регионални кризи извеждат необходимост от удвояване на усилията на страните членки да оформят обща отбранителна политика.

България е част от много динамичен регион между Западните Балкани и Черно море, който граничи с Близкия изток. Затова страната ни има интерес от задълбочаване на процесите на интеграция и споделяне на отбранителните ресурси в Европейския съюз. Интеграцията означава сигурност и определя разликата между това да си сам и възможността да бъдеш част от силна и активна международна общност, която споделя общи ценности и има потенциал да отстоява единни позиции.

През следващите години Република България ще отстоява своите интереси в сложна глобална и регионална среда на динамично променящи се възможности и трудно предвидими предизвикателства. Това налага използването на нетрадиционни, превантивни и изпреварващи подходи и решения, на взаимно допълващи се и координирани усилия за ангажиране на политически, икономически, технологични, информационни, военни и граждански ресурси.

Процесите на глобализация и бързата промяна във факторите, които определят средата на сигурност, налагат на всяка страна да разшири своя хоризонт на планиране и след 2020 г. Като ключови въпроси на сигурността и стабилността за България могат да се посочат демографията, интеграцията, технологичното развитие и управлението на ресурсите.

Стратегическите рискове и заплахи за сигурността и отбраната на страната са свързани с международния тероризъм и разпространението и употребата на оръжия за масово унищожаване. Други рискове и заплахи с решаващо влияние върху сигурността и отбраната са нестабилността на демократичните процеси в конфликтните региони, организираната престъпност, нелегалният трафик на стратегически суровини, технологии, оръжие, наркотици и хора, както и деструктивното въздействие върху информационните системи, икономическата нестабилност, екологичните катастрофи, природните бедствия и авариите.

Като част от ЕС България носи отговорност за формирането на общите политики на общността като най-сигурна мярка за защита на националните интереси. А това включва и въпросите за сътрудничеството в сферата на отбраната, участието в съюзнически мисии и приноса към националната сигурност в мирно време. Модернизацията, превъоръжаването и преструктурирането на бойните, осигуряващите и поддържащите сили на армията са най-сериозните предизвикателства пред въоръжените ни сили. Решаването на тези въпроси изисква прагматичен подход и определянето на приоритети, което позволява с по-малко ресурси да бъде постигано повече. Затова като национален приоритет се очертава включването в концепцията на НАТО за интелигентната отбрана и в концепцията на ЕС за „обединяване на способности и споделяне на разходи”. Приетата от Народното събрание през март 2011 г. Стратегия за национална сигурност формира държавната политика в тази сфера, напълно отговаря на заложените приоритети в Стратегическата концепция за отбрана и сигурност на НАТО от 2010 г. и на Лисабонския договор на ЕС.

В дългосрочен план сигурността и стабилността ще зависят не само от способността на България да развива и внедрява иновации, но и от изграждането на конкурентоспособна икономика, основана на високите технологии и индустриите на бъдещето, сред които са информационните и комуникационни технологии, биотехнологиите, производството на храни, индустриите, свързани с човешкото здраве. Утвърждаването на България като значим фактор в сферата на сигурността ще направи от страната ни желан партньор и съюзник за всички европейски страни.

1. 
   Хикс, С. Политическата система на Европейския съюз. С. 2001.
   
2. 
   Хрисимова, О. Предизвикателствата на XX век: Равноправие в многообразието. ВСУ, Варна. 2006.
   
3. 
   Василев, Хр. Военната стратегия на Република България, в „Политика за сигурност”, брой 1/1999.
   
4. 
   Военна доктрина на Република България.
   
5. 
   Гълъбов, А. Комуникация и сигурност. Регионален и местен капацитет за развитие: http://www.ieas-bg.org.
   
6. 
   Добинс, Дж. Ролята на НАТО в държавното изграждане. Сп. „Нато Преглед”, юли/ 2005.
   
7. 
   Захариева, Ю., И. Шикова. Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С., 2004.
   
8. 
   Конституцията, международните договори и приемането на България в НАТО. М-ли от кръгла маса, проведена 5.12.2002 г., С. 2002.
   
9. 
   Николова, Е. Военнополитически предизвикателства пред България и способността ѝ да ги посрещне. в-к „България без граници”, бр.1/1999 .
   
10. 
    Тотев, Д. Пътят на България към пълноправно членство, нови мисии, способности, партньорства. http://www.ieas-bg.org.
    
11. 
    Макариев, П. Мултикултуризмът между толерантността и признанието. С. 2008
    
12. 
    Кавалджиев, М. Предизвикателствата пред съвременните армии в началото на 21-ви век. - Във: Сборник материали от Оперативният сбор на Началника на ГЩ на БА на тема: Участие на БА в операции по поддържане на мира и борбата с тероризма. МО на ГЩ. С., 2003.
    
13. 
    Карапенев, Ив. Гражданска защита и гражданско-военното планиране за извънредни ситуации.// Военен журнал, кн. 1, 2001.
    
14. 
    Маринов, И. Военни операции различни от война. Част първа. С.: ВА “Г. Раковски”, 2008.
    
15. 
    Пеев, И., П. Момчева. Хуманитарни операции. Военнопсихологически проблеми при тяхната подготовка и провеждане. С.: ВИ, 2001.
    
16. 
    Вернер, Вайденфелд, Волфганг Веселс – „Европа от А до Я” (справочник по европейска интеграция) – Институт за европейска политика. С. 2004.
    
17. 
    Стоянова, М. ОССЕ – пътят от Хелзинки – магистърска теза. С. 1998.
    
18. 
    Стойков, С., Организиране и планиране на операции за хуманитарно подпомагане.// Военен журнал, кн. 4, 2001.
    
19. 
    Динков, Д. България в европейската интеграция. С. 2000.
    
20. 
    Аврамов, О. Ние и другите. С. 2007.
    
21. 
    Динков, Д., Регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа, УИ Стопанство, С., 2002.
    
22. 
    Heisbourg, F., Fedorov, J., Mennoti, R., Allin, D. European Security Strategy: Is It for Real? Brussels, ESF Working paper № 14, October 2003.
    
23. 
    Secure Europe in a Better World. European Security Strategy. Brussels, European Council, December 2003.
    
24. 
    Statement of James Dobbins, Director of RAND International Security and Defense Policy Center, before the Committee of Foreign Relations, US Senate, July 14, 2004; www.rand.org.
    
25. 
    The Respect of Human Rights and the Protection of Minorities in the context of the enlargement of the European Union” - speech by Ramiro Cibrián, Prague, 9th May 2000.
    
26. 
    Holbrooke, R., America, European Power, Foreign Affaires, March/ April 1995.
    
27. 
    Stability Pact for South Eastern Europe, Cologne, 10 June 1999, Final, SN 18/4/99 REV 4.
    
28. 
    Stability Pact, South East Europe Compact for Reform, Investment, Integrity and Growth; Progress in Policy Reform in South East Europe; Monitoring Instrument- prepared by the country economic teams and OECD, September 2002.
    
29. 
    Recommendation 1201 (1993) on on additional protocol on the rights of national minorities ton the European Convention on human Rights
    
30. 
    http://www.evroportal.bg      
    
31. 
    http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/2/2/R9.aspx