Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси



страница2/9
Дата05.10.2017
Размер1.51 Mb.
#31663
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Отношенията с Френската република получават ново ускорение, което обуславя развитието и динамиката на двустранния политически диалог през последните години чрез активизиране на контактите на високо равнище. Франция изигра рлята на стратегически партньор за членството на България в ЕС. Тя е 6-ти сред водещите външнотърговски партньори на България с размер на стокообмена 1,58млрд. щ.д. за 2006г. като за "последните четири години нарастването му е почти двойно. Напредък бележи двустранното сътрудничество във военно-икономическата област, с потенциал за развитието му и в сферата на енергетиката, туризма. Една от най-активните области на двустранното сътрудничество е тази на отбраната. Франция предоставя значителна пряка материална помощ на БА и безвъзмездна подготовка на български офицери от всички нива и редове войски вав френски военни училища. Друга област, в която има тясно сътрудничество е тази на вътрешните работи и правосъдието.

Сътрудничество е установено през 1991г. и се осъществява по годишни програми. Установено е добро взаимодеиствие между оперативните служби обхващащо борбата с трафика на хора и нелегална имиграция, наркотрафика, международния тероризъм, кражби и трафик на автомобили,организирана престъпност и др. В търговско-икономически план отношенията между двете страни се регулират от междуправителствени договори и споразумения.



България последователно се стреми към интензифициране на икономическото и търговското сътрудничество, към още по-ефикасно взаимодействие във военната и полицейската сфера, към засилено двустранно взаимодействие и партньорство в ключовисектори, към разширяване на културното, образователното, научното, техническото и междуведомственото сътрудничество.

Отношенията с Великобритания са традиционно добри. След българската подкрепа за съюзниците в Ирак (2003 г.) и нейното продължаване през 2006-2007г.се очерта увеличено съдействие и демонстративна подкрепа от британска страна за основните направления на българската външна политика. Политическият диалог на високо и най-високо равнище достигна най-високата точка в досегашната история на двустранните отношения. Същевременно през последните години мнозинството от визитите на министерско и високо ниво се осъществяваха предимно във Великобритания. Британската политическа подкрепа за реформите в България, интеграцията ни в ЕС и членството в НАТО има много съществена роля в цялостнияпроцес на демократизация и приобщаване към европейските ценности и организации, както в етапа на преговори, така и в бъдещата ни съвместна дейност в НАТО и ЕС. Перспективите за двустранните отношения са отлични, особено след подписването от България на Договора за присъединяване към ЕС, който Великобритания ратифицира през февщари 2006г. и активната подкрепа която обединеното Кралство оказа за членство на България в ЕС. Очаква се запазване на интензивността на политическите отношения и постепенно активизиране на икономическите отношения, адекватно на подобряването на икономическия климат в България. През 2005 г. се появиха трудности във визовата област по повод издаването на британски бизнес визи, но визовият режим беше нормализиран до края на годината, като отменянето му стана непосредствено преди членството на България в ЕC. Британската страна активно подкрепя България по процеса срещу българските медиците в Либия и съдейства за търсене на решение чрез преговори.

Друга страна от острова, с която България е в дипломатически отношения от периода на прехода насам е Ирландия. Макар и само от 16 години, контактите с тази страна са в процес на възходящо развитие и достигане на най-високото ниво на политически обмен с две посещения на ирландския министър-председател в България и посещение в Ирландия на българския президент. Ирландия ратифицира Договора за присъединяване на България към ЕС през лятната сесия на 2006 г.на парламента. Забелязва се постепенно активизиране на икономическите отношения и двукратен ръст на преките ирландски инвестиции в България през 2005 и 2006г. Откритото през юли 2005 г. посолство на Ирландия в София и активната му дейност създават благоприятни перспективи пред бъдещото сътрудничество.

Отношенията с Италианската република през последните години са на високо равнище и са от приоритетно значение за България, като се има предвид важното значение на тази страна като една от основателките на ЕС и влиянието й
като член на НАТО. Италия е важен външнотърговски партньор на България сред
европейските страни (през 2006 г. стокообменът достигна 3,28 млрд. USD) и заема четвърто място сред чуждестранните инвеститори, с общи инвестиции за периода 1992 - 2005 г. в размер на 802.1млн. щ.д.Активни са връзките във военно-икономическата област и в областта на културата. На 9 юни 2005 г. беше открито ново Генерално консулство на България в Милано. България има 8 почетни консулства в Италия. Акцентът на бъдещето сътрудничество се поставя върху поддържане на политическия диалог; активизиране на търговско икономическите връзки и запазване на добрите традиции в отношенията по линия на културата и образованието.

Кралство Испания е стратегически партньор по всички направления на двустранните отношения. Оформена е схема на привилегирован диалог, както предвид сътрудничеството ни в международните организации, така и във връзка със


системната и безусловна подкрепа от страна на Испания за пълното интегриране на България в европейските структури. Интензивността на развитие на отношенията е много висока. През последните години се установи трайна тенденция за повишаване на стокообмена през 2006 г. той възлиза на 783 млн.щ.д. В България все още няма присъствие на крупни испански инвеститори. По данни на Българската агенция за инвестиции през 2006 г. Испания е на 15 място по инвестиции в страната с 165 млн.щ.долара. Добри са перспективте за разширяване на сътрудничеството в областта на туризма, опазването на околната среда, образованието, правосъдието, енергетиката и др. По време на първата визита на принца и принцесата на Астурия у нас /19-10.02.2006 г./ принц Филип, заедно с президента Георги Първанов, откриха официално културно-информационен център на института "Сервантес" в София. През 2005г. се подписват пет важни спогодби-междуправителствена Програма за културно и образователно сътрудничество; Меморандум за сътрудничество между двете министерства на външните работи; Споразумение за защита на класифицираната информация; Споразумение за сътрудничество във военно- техническата област; Договор за антарктическо сътрудничество.

Отношенията на България с Португалската република се активизират чувствително през последните няколко години и перспективите за развитието им в бъдеще са обещаващи. Политическият диалог и взаимодействието на всички нива между Лисабон и София е ефикасно и води до реални резултати, изгодни и за двете страни. Осезаемо е желанието на Португалия да спечели в лицето на България, след присъединяването й, съюзник в рамките на групата на малките страни-членки в ЕС. Въз основа на подписаната през 2003 г. Спогодба за обмен на работна сила се увеличава броят на българските граждани, работещи и пребиваващи на територията на Португалия. Подготвя се нова програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието. Политическият диалог с държавите от БЕНЕЛЮКС е много активен. Изграден първоначално като икономически съюз между Белгия, Холандия и Люксембург, БЕНЕЛЮКС прерасна в своеобразен изразител на волята на "малките"страни, главно като противовес на диктата на "големите" в НАТО и ЕС, въпреки че политическото сътрудничество между трите страни е недостатъчно, главно поради позицията на Холандия, която "предпочита да бъде най-малката сред големите страни пред възможността да бъде най-голямата сред малките", според израза на предишния министър на външните работи на Белгия Луи Мишел.

Политическите отношения с Холандия на всички нива се оценяват като много добри. В контекста на присъединяването ни към ЕС бе налице трайна подкрепа от холандска страна относно външнополитическите ни приоритети. Тази подкрепа бе потвърдена по време на посещенията на зам. Министър - председателя и министър на външните работи в Хага през октомври 2005 г. и на министъра на външните работи на Холандия в София през февруари 2006. Не е изчерпан потенциалът на търговско-икономическото сътрудничество. Холандия е основен инвеститор в България с 792.6 млн. щ.д., с което се нарежда на пето място по инвестиции в България. Стокообменът за 2006 г. е 407.7 млн. щ.д.

Специфично за развитието на отношенията с Белгия е разширяващото се сътрудничество с регионите и общностите в Белгия (регион Фландрия и Фламандска общност, регион Валония и Френска общност и регион Брюксел-столица), което отговаря на институционалните реалности на тази страна и на желанието за конкретни резултати. На високо и най-високо равнище политическият диалог има интензивно развитие, като показателно в тази насока беше държавното посещение на Краля на белгийците Албер II през октомври 2003 г. и посещението на председателя на НС Г. Пирински в Белгия през април 2006 г. За 2006 г.стокообменът между България и Белгия е 929.9 млн. щ.д.

Перспективите за двустранните отношения с Люксембург са добри, като се очаква запазване на интензивността на политическите отношения и постепенно активизиране на икономическите отношения, адекватно на подобряването на икономическия климат в България. Политическият диалог на високо и най-високо равнище е активен, особено в контекста на подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС по време на Люксембургското председателство на ЕС през април 2005 г. а и след присъединяването ни към съюза и на първото в историята на двустранните отношения държавно посещение на Великия херцог Анри в България на 11-13 октомври 2005 г.

Отношенията с Швейцария имат дългогодишни добри традиции. България ще продължи активно да поддържа политическия диалог на всички равнища, получил силен импулс от официалните посещения в Берн на президента и
на министъра на външните работи на Р България през март 2006 г.Стремежът е да се използва по-пълно потенциалът на търговско -икономическото и инвестиционното сътрудничество. Започва адаптиране на двустранните отношения в контекста на
членството на България в ЕС и на специфичния модел на отношенията между Швейцария и ЕС. България трябва да работи за намиране, съвместно с Швейцария и ЕК, на оптимален механизъм, който да осигури най-малкото запазване на качеството и обхвата на сътрудничеството, осъществявано понастоящем с подкрепата на Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие /проектите по тази линия приключват в края на 2007 г./

Република Австрия е традиционен и изключително важен политически и икономически партньор на България. Много интензивен е политическият диалог между двете страни на най-високо и високо равнище. Висока е активността на австрийските инвеститори у нас. Австрия оказа последователна подкрепа на цялостния процес на присъединяване на България към ЕС и ангажираност за развитие на регионалното сътрудничество в ЦИЕ и ЮИЕ. България и Австрия си сътрудничат активно в рамките на Пакта за стабилност, Процеса на Дунавско сътрудничество, Дунавската комисия, ЦЕИ.



Отношенията със Северните страни (Дания, Швеция, Норвегия, Финландия и Исландия) са традиционно приятелски и се характеризират с регулярност на политическия диалог, въпреки географската отдалеченост и приоритетните отношения на Северните страни с държавите от Балтийския регион(Литва, Латвия, Естония и Полша). Установени са работни контакти както на експертно така и на високо и най-високо държавно ниво. Възходящо се развиват икономическите отношения и стокообменът. Нараства обемът на инвестициите от тези страни в България. Особено динамично се развиват отношенията в сферата на туризма, като през последните години е налице ясна тенденция на ежегодно увеличаване на брой на туристите от Северна Европа, посещаващи България. Северните страни (в зависимост от принадлежността си към ЕС и НАТО) последователно подкрепяха присъединяването на България към ЕС (Швеция, Дания и Финландия) и активно сътрудничат с нашата страна в рамките на НАТО (Дания, Норвегия и Исландия).

България проявява заинтересуваност от развитието на всеобхватни политически и икономически отношения с държавите от Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), заради възможността която използва от техния богат опит и практика в преговорния процес за присъединяване към ЕС, както и разчиташе на тяхната подкрепа за приемането на България на 1 януари 2007 г. в ЕС. Важен момент в двустранните отношения е и обмяна на опит във военната реформа и специализация като членове на НАТО. При настоящото членство на България в ЕС може да се очаква конкретно сътрудничество със страните от В-4 и съвместно отстояване на някои специфични общи интереси. Нараства икономическото сътрудничество, инвестициите, стоко обменът, туристическият поток.

Двустранните отношения на Република България с Балтийските държави (Литва, Латвия и Естония) получиха по-нататъчно възходящо развитие.

Разменените посещения на най-високо и високо ниво издигнаха политическия диалог на качествено ново равнище. Съюзническите ни отношения в НАТО и принадлежността ни към общото европейско семейство са предпоставка за разширяване на сътрудничеството във всички области. Продължава изграждането на договорно - правната база, като се обръща внимание на приоритетните области на двустранното политическо, икономическо, социално и културно сътрудничество. Икономически най-активни са отношенията на България с Литва. Предвижда се разкриване на този етап на българско посолство в една от трите балтийски страни, както и откриване на наше почетно консулство в Рига-Латвия. В началото на 2006 г. Естония акредитира свой в София.



През последните години се активизираха отношенията на България със Светия престол и Малтийския орден. През май 2002 г.се осъществи историческото посещение на покойния папа Йоан Павел Втори. По повод тържествата в Рим за 24 май 2005 г. президентът Георги Първанов е приет на аудиенция от новия папа Бенедикт XVI. Осъществява се посещение през май 2006 г.на държавния секретар Монсеньор Анжело Содано, който откри новата католическа катедрала "Св. Йосиф" в София. В България живеят около 75 хил. католици. От 12 до 15 март 2006 г. на първо държавно посещение в България беше Великият Магистър на Малтийския орден Фра Ендрю Бърти, по време на което се подписаха две споразумения за сътрудничество в хуманитарната област и за издаване на пощенски марки. По този повод беше валидирана специална марка във връзка с 610-та годишнина от битката при Никопол, в която е участвувал тогавашният Велик Филибер дьо Найяк.

България полага усилия за активизиране на политическия диалог и сътрудничеството с Малта във всички области, като има предвид традиционно приятелските отношения между двете страни, а също така членството на Малта в ЕС и активното й участие в Евросредиземноморското сътрудничество. Зам. Министър -председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин направи официално посещение в Малта на 27-28 март 2006 г. Двете страни работят по актуализирането и разширяването на договорно - правната база на отношенията в отделните области (за взаимно насърчаване и защита на инвестициите; за избягване на двойното данъчно облагане; по търговско корабоплаване; за борба срещу незаконния трафик на наркотици и срещу организираната престъпност; за защита на класифицирана информация; за сътрудничество в областта на туризма; на науката, образованието и културата; на младежта и спорта и други). Стокообменът между двете страни през 2006 г.беше 83 млн. щ. дол. За периода 1995-2005г. малтийските инвестиции в България възлизат на 28 млн.щ. долара.

Развитието на отношенията със САЩ е важен приоритет във външната политика на България. Политическият диалог между двете страни е пълноценен и активен. Укрепва съюзническият и стратегически характер на двустранните отношения. Усъвършенства се договорно - правната база между двете страни, включително на щатско ниво. На 28 април 2006 г., по време на посещението на държавния секретар Кондолиза Райе в София, е подписано Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, с което двустранните отношения бяха издигнати на по-високо стратегическо равнище. САЩ високо оценяват българското участие в борбата срещу международния тероризъм и в частност в стабилизирането на Ирак и Афганистан. Оценява се и ролята на България като регионален фактор за сигурност и стабилност. Значимо е и развитието на търговско икономическите отношения и особено на увеличението на преките американски инвестиции в България. Съществуват перспективи за солидно нарастване на американските инвестиции в българската енергетика. САЩ, включително президента Буш, заявява подкрепата си за навременното приемане на Р България в ЕС. България полага всички усилия за изпълнение на критериите за включване в Програмата на САЩ за отмяна на визовия режим. САЩ оказват ценна подкрепа, включително чрез становища, изразени лично от президента и държавния секретар, за освобождаване на българските медицински сестри в Либия. Развиват се двустранните отношения в областта на културата,науката и образованието. Програмите на Българо -американската комисия за образователен обмен "Фулбрайт", Корпуса на мира и Американската агенция за международно развитие (USAID) са част от инструментите в тази област.

Друга страна от Американския континент с която сме в контакт е Канада. През последните години отношенията между Република България и Канада бележат напредък, но все още има неизползван потенциал. Понастоящем най-интензивно се развиват политическите и парламентарните контакти, както и военнополитическото сътрудничество. Важен момент в двустранните отношения е оказаната подкрепа от страна на Канада при осъществяването на една от основните външнополитически цели на Република България - членството в НАТО. Следва да се отбележи,че Канада е първата страна, ратифицирала присъединителните протоколи за членството на Република България в Северноатлантическия съюз. Важно значение при осъществяването на двустранните отношения има откриването на канадско представителство в Република България, което следва да се разглежда като закономерна последица от задълбочаващите се двустранни отношения и членството на Република България в НАТО. Канада е заявила политическото си решение за откриване на посолство. Остава практическото реализиране на това решение. Тласък за развитието на отношенията дадоха визитите на представители на българската държава в периода 2002-2003 г., а именно-на министъра на външните работи в Отава/първа визита на външен министър в историята на двустранните отношения/; на министъра на отбраната /първа визита на министър на отбраната в историята на двустранните отношения/;на министъра на транспорта и съобщенията; на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Важно значение има оказаната от канадска страна подкрепа за благоприятно развитие на делото на българските медицински работници в Либия. Въпросът е поставен пред компетентните либийски власти при официалното посещение в Либия през декември 2004 г. на Пол Мартин, министър-председател на Канада.

През втората половина на юни 2006 г. се провеждат политически консултации между министерствата на външните работи на България и Канада на ниво заместник - министър. На срещите се обсъждат редица въпроси от двустранен интерес.



Особен интерес претставляват двустранни отношения на България със страните от ЮИЕ. Позицията на страната ни за развитие на отношенията с Р Албания се определя от задачите за търсене на допълнителни възможности за стабилизиращо влияние на България върху процесите в Западните Балкани, в които Албания е активно ангажирана, развитието на многостранното сътрудничество в ЮИЕ и реализацията на регионалните инфраструктурни проекти.

Като страна вече пълноправна членка на ЕС, България продължава и занапред да оказва помощ на Албания в процеса на присъединяването й към НАТО и ЕС на основата на натрупания опит. Подписаният от министрите на външните работи на двете страни през октомври 2004 г. в Тирана Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция и през декември 2005 г. план за изпълнение на Меморандума създава нови възможности за активно сътрудничество в тези области. Като страна член на Северноатлантическия пакт, България подкрепя политиката на "отворени врати" на НАТО и кандидатурата на страните от "Адриатическата харта", в т.ч. и на Р Албания, за членство в Алианса. Динамично се развиват двустранните българо-албански отношения и се поддържа активен политически диалог на всички равнища. Между двете страни няма спорни и нерешени политически въпроси. Солидна платформа за възходящото развитие на двустранните отношения е тяхната непрестанно допълваща се нормативна база. От страна на България се наблюдава разбиране относно желанието на Албания за облекчаване на процедурата за издаване на български визи за албански граждани и предприема реални стъпки в тази посока, в рамките на ангажиментите ни към европейското законодателство във визовата област и граничния контрол. Израз на тази политика е и решението на МС от 21.10.2004 г. за освобождаване от такси за издаване на еднократни входни визи за краткосрочно пребиваване у нас на организирани туристи от Албания, както и за транзитно преминаващи албански граждани. Поради някои финансови, организационни и други трудности, отношенията между двете страни в областта на културата, науката и образованието през последните години не се развиваха с необходимите темпове. С подготвената и съгласувана с албанската страна нова Програма за сътрудничество в тези области това състояние ще бъде преодоляно. Албанското правителство следва да прояви политическа воля за нейното скорошно подписване. Очевидна е подкрепата и насърчаването от наша страна на дейността на културно - просветните организации на албанските граждани от български етнически произход. Дружествата "Просперитет Голо Бърдо" и "Иван Вазов" работят активно за развитието на отношенията на населението от Голо бърдо, Преспа и Гора с България.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница