Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
Изтегляне 1.51 Mb.
|
|
България изгражда отношенията си и с Босна и Херцеговна като с приятелска страна. Двете страни поддържат традиционно добри отношения. Декларираните общи външнополитически приоритети за интегриране в европейските и евроатлантическите структури са обективна предпоставка за развитие на интензивно сътрудничество във всички области. България внимателно следи и подкрепя изцяло процеса на стабилизиране на институциите на БиХ и провеждането на всеобхватни реформи във всички области, насочени към изграждането на пазарна икономика и гражданско общество. Постигането на тези цели ще допринесе за дългосрочното стабилизиране на региона. Двустранните ни отношения придобиват постепенно необходимата динамика. Свидетелство за това е активизираният политически диалог на най-високо и високо равнище през последните години. След посещението на председателстващия председателството на БиХ г-н Сюлейман Тихич в България във връзка с официалното откриване на посолството на БиХ /17-18 май 2006 г./ , както и посещението на премиера Сергей Станишев в Сараево през месец юни 2006 г. се наблюдава нова динамика в двустранните отношения. Назначаването на първия извънреден и пълномощен посланик на БиХ в България - г-н Хамдия Яхич спомога за по-добро синхронизиране на усилията на двете страни и за динамично развитие на отношенията им. Развитието на търговските и икономическите връзки предполага създаване на Смесена комисия за икономическо сътрудничество и установяване на по-широка мрежа от връзки между икономическите субекти на двете страни. Обща е констатацията, че на фона на добрите политически отношения сериозно изостава търговско - икономическото сътрудничество. Ускореното изграждане на договорно - правната база в търговско - икономическата област би стимулирало развитието на търговското сътрудничество между двете страни. В тази връзка се наблюдава готовност от страна на България да работи за възможно най-бързо финализиране и подписване на Споразумението за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане. България подкрепя усилията на БиХ в процесите на интеграция в ЕС и НАТО и изразява готовност да предоставя своя опит и експертни оценки в различни области. Бъдещето на Босна и Херцеговина изисква създаването на добре функционираща и стабилна мултикултурна държава в рамките на международно признати граници, която напредва в процесите на европейска интеграция;държава, която се основава на демократични принципи и върховенство на закона; държава, която е способна да осигури справедливост и възможности за работа на всички свои граждани. Успешният ход на реализирането на външнополитическите приоритети на България - членство в НАТО и ЕС, постепенно утвърди страната ни като фактор на стабилност в региона и желан партнъор на Гърция в двустранен и регионален план. Гърция, като единствената засега съседна страна - член едновременно и на НАТО, и на ЕС, се намира във фокуса на външнополитическото ни внимание в регионален план. От извесно време насам се наблюдава осезаемо възходящото и динамично развитие на българо - гръцките отношения, интензивността на политическия диалог на високо и най-високо ниво и отличното сътрудничество между двете страни на всички равнища. След приемането на България в НАТО и ЕС, отношенията между двете страни придобиват характеристиките на стратегическо партньорство, съюзнически отношения и атлантическа солидарност. Между двете страни няма открити политически въпроси. Търговско - икономическите отношения между двете страни се развиват на базата на двустранните договори и тези с ЕС, които пряко касаят и двете страни, като членки на Съюза. Гърция заема трето място между търговските ни партньори от ЕС и първо място от страните от ЮИЕ. Търговският стокообмен между България и Гърция за 2006 г. възлиза на 2 040 185 млн. щ. долара, като положителното търговско салдо за нашата страна достига 156.486 млн. щ. д. Износът от България е съсредоточен в три големи сектора -текстилни изделия и материали; неблагородни метали и електрическа енергия, докато повече от половината от гръцкия внос се формира от текстилни материали и изделия; минерални и химически продукти; машини и оборудване. За цялата 2006 г. Гърция заема пето място в общия ни стокообмен с увеличение от 12,8%, след Германия, Италия, Русия, Турция и пред Франция, Румъния и Белгия. В износа ни за 2006 г. е на четвърто място след Италия, Турция и Германия с увеличение от 13,9% спрямо 2005 г. Във вноса ни за 2006 г. Гърция е на пето място с увеличение от 11,5%, след Русия, Германия, Италия и Турция. Гърция е сред водещите чуждестранни инвеститори в България. За периода до края на 2006г. Гърция е инвеститор номер две в България с 1331,498463 щ. д., изпреварена от Австрия. Най-големите гръцки инвестиции в България са във финансовия сектор, на второ място са телекомуникациите и на трето е хранително-вкусовата промишленост. През 2006 г. гръцкият бизнес продължи да разширява присъствието си в България. Основните предизвикателства пред двустранните отношения са свързани с интензифициране на сътрудничеството в сферата на общите инфраструктурни проекти - нови ГКПП и тяхното разкриване; работа по реализирането на проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис". Налице е политическа воля да бъде създадена проектната компания за нефтопровода, който се ползва с неизменната подкрепа на България. Относно Република Македония България следва политика на добросъседски и приятелски отношения и всестранно сътрудничество, като независима и суверенна държава, бъдещ пълноправен член на ЕС и НАТО. Развитието на българо - македонските отношения във всички области е важен фактор на стабилност в Югоизточна Европа. Между двете страни се води активен политически диалог на всички равнища. Договорно - правната база на отношенията между България и Република Македония е солидна гаранция за стабилността на двустранните отношения. Двете страни трябва да съсредоточат усилията си върху ефективното реализиране на вече подписаните и влезли в сила общи документи. Следва също така да продължат съвместните усилия за по-нататъшното насърчаване на преките контакти между стопанските субекти, активизиране на контактите в областта на туризма, стимулиране на двустранното сътрудничество по линия на стопанските и търговско - промишлените палати и международните панаири. България подкрепя европейската ориентация на Република Македония и изразява готовност да сподели своя опит и да окаже цялото необходимо съдействие в процеса на подготовка на страната за изпълнение на критериите за членство в ЕС. Подписаните през 2004г. Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция и Годишен план за 2005 г. конкретизират измеренията на двустранното сътрудничество в тези области. Постигнатия от Р Македония напредък в европейската интеграция допринесе за решението на Европейския Съвет от декември 2005 г.за даване на Република Македония на статут на страна - кандидат за членство в ЕС. Отношенията между България и Република Македония са важен фактор на стабилността в ЮИЕ. Динамиката на процесите в регионален и европейски план изисква по-близко взаимодействие по проблемите на регионалното трансгранично сътрудничество. Поткрепата от страна на България е категорична за изграждането на Общоевропейски транспортен коридор № 8. Необходимо е да се намери път за разрешаване на финансовите трудности по проекта чрез, поетапно изграждане, съвместно лобиране пред международни финансови институции. Съвместната декларация на министрите на транспорта на България, Р Македония, Албания и Италия за ускоряване на реализацията на проектите по изграждането на Общоевропейски коридор № 8 ще изпълни своята цел за осигуряване на необходимата подкрепа от страна на международните финансови институции. България се стреми да развива взаимноизгодно търговско – икономическо сътрудничество с Република Македония. Отчетената активност на българските инвеститори в Република Македония /около 25 млн. щ.дол. за периода 1999-2006г., седмо място сред инвеститорите в Р Македония /като очакванията са насочени в посока на значително подобряване на бизнес -климата. Трябва да продължи сътрудничеството между двете страни в областта на енергетиката. Интерес и за двете страни представлява и изграждането на електроенергийна междусистемна връзка /в частност между Червна могила, България и Щип, Р Македония /която е включена в Трансевропейските енергийни мрежи /ТЕЕМ /. Има положително развитие през последните години на двустранните отношения в областта на културата, науката и образованието. През първата половина на 2005 г. бяха официално открити културно - информационни центрове на България и на Р Македония съответно в Скопие и София, което даде израз на общата политическа воля за възходящото развитие на двустранните отношения в областта на културата. Също така от македонска страна беше дадено разрешение от правителство за полагане на грижи за българските военни паметници в с.Цапари, Битолско. С общи усилия ще постигнем цялостно решение на въпроса, тъй като уважението на паметта на загиналите воини е израз на европейско мислене. На територията на Република Македония са погребани близо 19000 български войни. България е заинтересувана от развитието на добросъседските отношения и партньорството с Румъния на основата на общите цели на двете страни по пътя на европейска интеграция. Между България и Румъния няма открити политически въпроси. Договорно - правната база на двустранните отношения като цяло е изградена. Двете страни споделят обща отговорност за мира в Югоизточна Европа и Черноморския басейн и трябва да продължат да работят за утвърждаването си като фактор за стабилност и като партньори в НАТО за намирането на отговорни решения по кризисните проблеми в региона. Важно значение в отношенията с Румъния има трансграничното сътрудничество, което намира израз в създаването на еврорегиони по протежението на общата граница между България и Румъния. Той трябва да допринесе за развитието на инфраструктурни проекти и подобряване на мерките за опазване на околната среда. Подобряването на транспортната инфраструктура и комуникациите между двете страни с реализацията на проекта за втори мост при Видин - Калафат се отрази положително върху търговско -икономическите отношения и има стратегическо значение за стабилността и бъдещето политическо и икономическо развитие на региона. България е за развитие и задълбочаване на военното сътрудничество с Румъния (то се изразява в редовни срещи на министрите на отбраната; съвместно участие и провеждане на учения; консултации по въпросите на интеграцията в НАТО, сътрудничество по системата за планиране на отбраната; обмен на кадри за обучение; съвместно производство а топографски карти; разработка на двустранни договорености за сътрудничество и др.). От изключително значение е развитието на сътрудничеството между МВР на двете страни в борбата срещу трансграничната престъпност, незаконния трафик на хора, оръжия и наркотични вещества, тероризма и др. Главният приоритет на България в отношенията с Румъния в сферата на екологията е приемането на единни екологични норми и стандарти на базата на европейското законодателство. Между двете страни бе открита единна система за мониторинг на въздуха, съобразена със стандартите на ЕС. Продължава доброто сътрудничество в областта на консулските отношения, свързано с осъществяването на интензивна правна помощ и обмен по граждански и наказателни дела. Търговско - икономическите отношения между България и Румъния се развиват динамично. През 2006 г. стокообменът достига цифрата 1,128 млрд.щ.долара, което е нарастване с 38,4 % по отношение на предходната година. Относно Словения, България подържа приятелски отношения, в които няма открити или спорни въпроси. Българската страна проявява готовност да развива и задълбочава двустранните отношения и в бъдеще, особено в светлината на членството на двете страни в НАТО и ЕС. Словенския парламент единодушното ратифицира Договора за присъединяване на България към ЕС на 29 септември 2005 г. за което страната ни изрази дълбока признателност. Този пореден и много важен израз на искрена и навременна подкрепа от страна на Словения за пълноправното членство на България в Евросъюза е доказателство за съществуващите отлични отношения и плодотворно сътрудничество между двете страни. От страна на България се наблюдава удоволетвореност от достигнатото равнище на двустранните отношения, което напълно се споделя от словенската страна. През 2006г. страната ни посети председателят на парламентарната комисия по външна политика на словенския парламент г-н Йоузеф Йероушек /март 2006 г./, словенският министър на отбраната г-н Карл Ерявец /април 2006 г./, министър-председателят на Словения г-н Янез Янша /10 май 2006 г./. На 19 май 2006 г. словенският президент г-н Янез Дърновшек участва в срещата на държавните глави на страните от Централна Европа във Варна. Двете страни притежават значителен потенциал за по-нататъшно развитие на търговско-икономическите връзки. Словения е един от големите инвеститори в ЮИЕ и център на пост-югославското икономическо пространство, което я прави желан и перспективен търговски партньор за България. Българо - словенският политически диалог се развива активно на основата на общите ценности и цели, от които се ръководят двете страни в своята външна политика, както и на общите интереси и роля на България и Словения за стабилизирането на региона на Западните Балкани. Сериозно значение се придава на преките културни, образователни и научни връзки. На 10 май 2006 г. по време на посещението на словенския премиер бе подписана програма в областта на образованието, културата и науката между България и Словения за периода 2006 - 2008 г. Има същто така силно пряко сътрудничество между университетите в Любляна и София, включително и функционирането на лекторати по български, респективно словенски език. По-нататъшното активизиране на сътрудничеството между МВР е от общ интерес, предвид сходните външнополитически приоритети и проблемите, свързани с борбата с организираната престъпност в ЮИЕ. Възходяща е и тенденцията в търговския стокообмен въпреки, че равнището на търговско - икономическите отношения не съответства на стопанския потенциал на двете страни. За 2006 г.обемът на токообмена между двете страни възлиза на 150 млн. евро, с отрицателно търговско салдо за България. Приветства се интереса на словенския бизнес към инвестиране в България с надеждата, че положителната тенденция през последните две години да продължи и в бъдеще. Стабилната политическа обстановка и благоприятната данъчна и икономическа конюнктура в България дават възможност за по-активно навлизане на словенски фирми на българския пазар. Налице са благоприятни условия за словенски инвестиции и смесени производства у нас. Очаква се Словения да открие свое посолство в София. Този акт би представлявал не само реализиране на принципа на реципрочност, но и би спомогнал за още по-динамичното развитие на нашите отношения. Други страни от състава на бивша Югославия, с която България е в политически и икономически контакт са Сърбия и Черна гора(до скоро една държава). Подходът на България към развитието на двустранните отношения със Сърбия и Черна гора е в тясна взаимозависимост с провежданата от нея регионална политика и се определя от българските външнополитически приоритети. Негова отличителна черта, от една страна, е търсенето на баланс между обективните потребности от развитието на отношенията със Сърбия и Черна гора като съседна страна, и от друга - ангажиментите, които България има вече като страна от ЕС и позицията и за активна подкрепа на усилията на международната общност за демократизацията на територията на бивша Югославия. Основен елемент на българската политика в двустранните отношения е осигуряването на безпрепятствени транспортни и комуникационни връзки на България с останалите страни от ЕС и Централна Европа през територията на Сърбия и Черна гора. Двете държави (тогава Българиа и СиЧГ) излизат с обща позиция за необходимостта от ускорено изграждане на магистралата София - Ниш с международно финансиране. В рамките на контактите България се стреми да води конструктивен диалог в съответствие с реализацията на външнополитическите приоритети и в защита на националните интереси. В политическия диалог българската страна потвърждава значението на решаването на проблемите на българското национално малцинство. Поредицата срещи на високо равнище между България и Сърбияи Черна гора през изминалия период показват новия дух на отношенията между тях, които се развиват на основата на европейските стандарти. Активни са контактите между министрите на външните работи. Състояха се срещи на президентите и на премиерите, на които от българска страна бе изразена подкрепа за интегрирането на Сърбия и Черна гора в международните структури. Двустранното културно сътрудничество се развива под знака на положителната промяна и обновяването на цялостния характер на междудържавните отношения. Развитието на индивидуален подход и сътрудничество на България и с Белград, и с Подгорица се преврна в обективна необходимост, предвид и провелият се референдум за независимост на Черна гора /на 21 май 2006г./ по демократичен път и при спазване на международните стандарти. Българо - турските отношения през последните години се характеризират с динамично и стабилно развитие на основата на общоприетите принципи на международното право, добросъседството и взаимна изгода. Има задоволство от сътрудничеството на всички равнища и от редовния политически диалог на двустранна и многостранна основа. Членството на България в НАТО и ЕС създаде нова, още по-солидна основа за тясно сътрудничество и партньорство с Турция и за общ принос в противодействието на международния тероризъм и другите предизвикателства на 21 век, както и за укрепване на регионалната сигурност и стабилност, включително в рамките на съгласувания подход на НАТО и ЕС към Западните Балкани запреминаване от предотвратяване на конфликти към консолидиране на стабилността. От страна на България се наблюдава ясна подкрепа относно процесите на разширяване на ЕС със съседните за нас страни, включително и с Турция, и приветствуване стартирането на преговорния процес между ЕС и Турция на 3 октомври 2005 г., който има важно значение за европейската перспектива на страната и насърчаване прилагането нанеобходимите реформи за стимулиране на европейските процеси в турското общество и съответните нагласи на общественото мнение. България се придържа към всеобхватен подход по въпросите на сигурността и стабилността, включително и в контекста на борбата срещу тероризма, трафика на оръжия, наркотици и хора, както и усилията за разрешаване на т. нар. "замразени конфликти". Задоволството от взаимодействието между МВР на България и Турция по линия на борбата с незаконния международен трафик, организираната престъпност и тероризма е взаимно. Ръста на двустранния стокообмен, който за първи път надвиши 2 млрд. щ.д., като през 2006 г.достига цифрата 2,349 млрд. щ. дол. Турция е на 4-то място в стокообмена ни в света (след Германия, Италия, Русия) и на първо място в стокообмена ни със страните от ЮИЕ. Данните за 2006г., сравнени с 2005 г., показват, че стокообменът се увеличава с 26,5%, вносът от Турция се увеличава с 28%, износът от България се увеличава с 25,2% , балансът се увеличава в наша полза с 5%, но има още по-големи възможности за увеличаване на турските инвестиции у нас. Българското правителство оказва институционална подкрепа за големи външни инвестиции /над 100 млн. щ. дол./ по примера на подкрепата за турската фирма "Шише джам", чийто проект започна да се реализира през юли 2004 г. Турция е инвеститор №15 в България с инвестиции на обща стойност 150,8 млн.щ.д. Споредтурската страна инвестициите достигат 300млн. щ.д. През 2005 г. в България присъстват 142 турски компании и над 9 500 турски физически лица. Българската страна изразява задоволство от факта, че е един от основните външнотърговски партньори на Турция. Същевременно трябва да се търсят нови форми за стимулиране на търговско -икономическото сътрудничество. България отдава голямо значение на въпроса за пренос на газ през Турция и България до Централна и Западна Европа. Проекта НАБУКО за изграждане на газопровод към Централна и Западна Европа се разглежда не само като технически, но и като политически проект. Той е елемент на европейската газова и енергийна система. Проблемите, свързани с изпълнението на Споразумението от 1997 г., известно като "ток срещу инфраструктура", следва да се решават по нов съвременен начин, съобразно принципите на пазарната икономика, като се отчитат взаимните икономически интереси и фактът, че блокирането не благоприятства възходящото развитие на икономическото сътрудничество между България и Турция. През месец юни 2005 г. е открит нов ГКПП на българо - турската граница – Лесово - Хамзабейли. Осигурено е финансиране и разширяване капацитета на ГКПП МалкоТърново - Дерекьой. В ход е проектзаразширение и реконструкция на пътните платна на ГКПП "Капитан Андреево". Предстои уточняване по проекта за двустранно споразумение за разкриване на сезонен ГКПП в района на Резово. Тези дейности ще стимулират развитието на инфраструктурата и щe съдействуват за сътрудничеството в крайграничните райони. Има двустранно задоволство от сътрудничеството между транспортните ведомства на двете страни. България разчита на подкрепата на турската страна за реализирането на Транс-европейския коридор № 8. През 2006г. е подписано споразумение за сътрудничество между ж.п. администрациите на двете страни. От средата на 2005 г. тече обмяна на експертни становища по турския проект за строителство на язовир на р. Тунджа, с което ще се избягнат наводненията при разливи на реките Марица, Арда и Тунджа в района на град Одрин. Проведени бяха четири експертни срещи на създадената съвместна работна група. Уточнени бяха параметрите на техническо решение, кето да съответствува на българските и на турските интереси. Предстои двете страни да внесат техническия проект в министерските съвети на двете страни за икономическа оценка, след което следва да се приеме и политическо решение за реализиране на проекта. Пложително се развива сътрудничеството в областта на консулските отношения. С подписване през май 2004г. на Споразумението за безвизов режим за приносителите на служебни паспорти беше направена значителна крачка към облекчаването на режим на движение между двете страни. Двустранното сътрудничество в областта на културата и образованието бележи значителен напредък в изпълнение на Междуправителствената спогодба за културно сътрудничество от 1997г., както и в резултат на преките контакти между образователните и културни институции на двете страни. На 19 юни 2002 г. е подписана Програма за опазване на недвижимото културно наследство, в която са конкретизирани културно - историческите паметници на териториите на двете държави. През май 2004г. беше подписана двугодишна Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между България и Турция, а през юли 2004 г. - междуправителствено Споразумение за научно - технологично сътрудничество. Следващата държава от европейската карта, с която България си сътрудничи е Хърватия. Една от общите и най-големи цели във външната политика на двете страни - интеграция в ЕС – създава обективни предпоставки за развитие на динамично сътрудничество между тях. Отношенията на България с Р Хърватия са приятелски, в които няма открити или спорни въпроси от политически, икономически, финансов, граничен или малцинствен характер. Двете страни декларират желание за съвместни действия в полза на стабилността в региона, взаимна подкрепа и лобиране пред международни институции и регионални организации. България посреща със задоволство и подкрепа решението на Съвета на министрите на външните работи на страните - членки на ЕС от 3 октомври 2005 г. за започване на преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС и тяхното практическо начало на 20 октомври 2005 г. Също така България е готова да сподели опита си в областта на европейската интеграция. Добра основа за това е подписаното в Загреб (април 2004 г.) двустранно споразумение за сътрудничество в областта на европейската интеграция. България подкрепя политиката на НАТО на "отворени врати", както и усилията на Хърватия за присъединяване към НАТО и от българска страна готовността да окаже, като страна - членка на НАТО и на ЕС, съдействие на двустранна основа и в подходящ многостранен формат, конкретен израз за което е подписаният в Ню-Йорк (септември2005г.) междуправителствен меморандум за сътрудничество в областта на евро - атлантическата интеграция. Изградената двустранна договорно - правна база е в голям плюс и за двете страни. България оценява досегашното равнище на военното сътрудничество като добро. Също така е налице готовността за продължаване на вече традиционния диалог между МО-в двустранен план и в международните структури за сигурност. По-нататъшното активизиране на сътрудничеството между министерствата на вътрешните работи е от общ интерес, предвид сходните външнополитически приоритети и проблемите, свързани с борбата с организираната престъпност в ЮИЕ. Българската страна е удовлетворена от вниманието на Хърватия към българското малцинство. През май 2000 г. хърватският парламент приема поправки към закона за малцинствата, с които дава на българската национална общност статут на национално малцинство. Статутът на малцинство дава възможност на българската общност да изисква държавно финансиране за наемане на собствено помещение и за културно - просветна дейност. Традицията на българо - хърватските връзки в сферата на културата следва да продължи с насърчаване на контактите в тази област. Равнището на търговско -икономическите отношения нараства, но то все още не отговаря на стопанския потенциал на двете страни. През 2006 г. се забелязва повече от трикратно увеличение на стокообмена между двете страни в сравнение с 2005 г. Обемът на двустранния стокообмен за 2006 г.се равнява на 207,378 млн. щ.д. Общо стокообменът за този период е нараства с 183,4%. Двете страни следва да продължават съвместните усилия към по-нататъшно насърчаване на преките контакти между стопанските субекти, стимулиране на двустранното сътрудничество по линия на стопанските и търговско - промишлените палати и международните панаири. България разглежда като изключително перспективно сътрудничеството с Република Хърватия в областта на туризма. Българо - кипърските отношения се развиват стабилно в дух на приятелство и сътрудничество от установяването им на 30 октомври 1960 г. досега. Между двете страни няма спорни и нерешени политически въпроси. В основата на добрите двустранни връзки са взаимното доверие, постоянният стремеж към конструктивен диалог на всички равнища, нарастващото икономическо сътрудничество, както и общите външнополитически приоритети и цели. Република Кипър се присъединява към ЕС на 1 май 2004 г.с което е приветствана от България. От сериозно значение е развитието на културните, образователните и научни връзк между тях. Подписана е поредната тригодишна Програма за сътрудничество в тези области за периода 2005-2007г. Тенденцията в търговските отношения е възходяща. През 2006 г. стокообменът с Кипър бележи исторически рекорд - увеличение с 232,4% спрямо 2005г. Износът се увеличава с 194,1%, а вносът –с 570,9%. В структурата на общия износ на България Кипър е на 33 място с 0,5%. Очаква се по-голямо навлизане на кипърски инвестиции в България. Стабилната политическа обстановка и благоприятната данъчна и икономическа конюнктура в България дават възможност за по-активно навлизане на кипърски фирми на българския пазар. Преките кипърски инвестиции в България нарастват от 334 313 щ. д. в края на 1992 г. до 161,8 млн. щ. долара за 1999 г. За периода 1992-2004 г. размерът на кипърските инвестиции у нас е 569,5 млн. щ. долара., което ги нарежда на 6 място по общ обем на преките инвестиции в България. До края на 2005г. Кипър заема седмо място по обем на инвестиции у нас със 725,86 млн. щ. долара, което представлява 5,43 % от всички инвестиции в България за 1992-2005 г. Отношенията между двете държави се регулират от изградената двустранна договорно - правна база, за която се полагат се постоянни усилия за осъвременяването й в съответствие с правото на Европейския съюз. Друга директория в двустранните отношения на България са държавите от ОНД, в т.ч. Русия и Украйна. В отношенията на Република България със страните от ОНД са определящи следните фактори: Стратегическото им географско разположение спрямо България; Богатството и разнообразието на важни за българската икономика природни ресурси (Русия, Украйна, Казахстан, Азербайджан); Етнокултурната и езикова близост и вековни връзки в много области на духовната сфера; 94 % от етническите българи, живеещи в постсъветското пространство, са съсредоточени в три страни - в Украйна (над 200 хил.), Молдова (90 хил.) и в Русия (33 - 50 хил.), като в Украйна и Молдова те са компактно заселени. В подхода си към Русия България изхожда от ясната позиция на своята европейска и евроатлантическа ориентация. Членството на България в НАТО и ЕС внася още по-голяма яснота, предсказуемост и стабилност в българо - руските отношения. Новите моменти в отношенията на РФ с ЕС и НАТО и тяхното по-нататъшно утвърждаване ще допринесе за укрепване на световната антитерористична коалиция, на сигурността и сътрудничеството на европейския континент, в т.ч. в неговата югоизточна част. Състоянието на икономическото сътрудничество с Русия не отговаря на потенциалните възможности на двете страни. Развитието на диалога Европейски съюз - Русия в светлината на постигнатия качествен напредък на 15-та среща на върха в Москва, състояла се на 10 май 2005 г., и одобрения пакет от "пътни карти" за създаването на 4 общи пространства се следи пряко от България.Заложените в дневния ред на отношенията Русия - ЕС цели в средносрочна перспектива ще открият нови възможности за българо - руския двустранен диалог, предвид на присъединяването на България към ЕС. Украйна е важен политически и икономически партньор на България. Съвпадането на приоритетните направления във външната политика на двете държави- интегрирането в европейските и евроатлантически структури,разширява базата за сътрудничество. Преди да изпадне в политическа криза, Украйна вървеше по пътя на положителни демократични промени. Равнището на търговско - икономическите връзки с България обаче не е удоволетворяващо. В Украйна живее най-многобройната група етнически българи, които са съществен фактор за укрепване и развитие на двустранните отношения. Българската страна оценява по достойнство условията, създадени от украинските власти за запазване и развитие на тяхната култура, самобитност и език. Редица обективни предпоставки - исторически, геополитически и не на последно място-живеещите в Молдова, по официални данни, 90 хиляди етнически българи, обуславят поддържането на активни връзки във всички области на двустранните отношения. На този етап националното законодателство на Молдова гарантира в голяма степен необходимите условия за запазване и развитие на етническата, културна и религиозна самобитност на живеещите на нейна територия етнически българи, както и за разширяване на дейността на българските дружества и организации, което отговаря на общите ни интереси. В отношенията с Беларус България поставя акцент върху активизиране на сътрудничеството в търговско - икономическата и в сферата на културата, науката и образованието. По въпросите на спазването на човешките права и свободи и съблюдаването на демократичните норми и принципи в Беларус, в рамките вече на страна членка на ЕС, България се придържа към общата външна политика и политика за сигурност на Съюз, и към политиката на Европейския парламент, НАТО, Съвета на Европа, ОССЕ. България се присъедини към рестриктивните мерки, въведени с Обща позиция на Съвета на ЕС 2006/276/СР5Р спрямо лица, включително и президента Лукашенко, отговорни за нарушаване на международните изборни норми и стандарти по отношение на проведените на 19 март 2006 г. президентски избори в Беларус. Следваща група държави, с които България е във външнополитически диолог са държавите от Южен Кавказ и Централна Азия: Република България засилва интензивността на връзките си с държавите от региона на Южен Кавказ и Централна Азия поради нарастването на геостратегическо им значение в борбата срещу международния тероризъм и транзита на енергоресурси. Сътрудничеството с държавите от Южен Кавказ - Грузия, Армения и Азербайджан в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, на основата на подписаните специални меморандуми, е перспективен фактор за развитие на двустранните връзки и реализация на решимостта на България като член на НАТО и ЕС да допринася за разширяването на зоната на стабилност и сигурност. Стремежът на България следва да бъде насочен към провеждането на балансирана политика, както и на подкрепа и активно участие в многостранните усилия и инициативи, преди всичко на ООН, ЕС и ОССЕ, за развитие на демократичните процеси в тази част на света. Сътрудничеството в областта на инфраструктурата и транспорта е от голямо значение, като изключително перспективно в двустранен и многостранен план е и експлоатацията на фериботните връзки Варна – Иличовск - Поти и Бургас – Поти - Новоросийск и в рамките на реализацията на транспортния коридор Европа - Кавказ - Азия / ТРАСЕКА /. Интерес за България представляват и отношенията с държавите от Азиатско - тихоокеанския регион /АТР/. Те се обуславят от нарастващото значение на АТР в световната политика, икономика и финанси; засилването на интеграционните процеси в региона; важното място на АТР по въпросите на глобалния мир и сигурност, вкл. във връзка с наличието на редица конфликти, двустранни проблеми и нерешени въпроси в региона; приоритетното значение на борбата срещу тероризма, в т.ч. в контекста на ангажиментите на България в двустранен план и като член на НАТО за укрепване на сигурността и възстановяването на Афганистан като важен елемент на борбата срещу тероризма и стабилизирането на региона и утвърждаване на позициите на България като съюзник в НАТО. Това налага необходимостта от укрепване на дипломатическото, външнополитическото, икономическото и културното присъствие на България в региона, съобразно нашите възможности. Политиката на България в АТР е в духа на активните ангажименти на ЕС в този регион,в редовния диалог на най-високо равнище на ЕС с Япония, Индия и Китай, и др. Основните цели на българската политика в АТР са няколко на брой.Като приоритет е установяване на стратегическо партньорство с Япония и Индия и партньорство с Китай в съответствие с политиката на ЕС; развитие на приятелски отношения и партньорство с Република Корея и Австралия; разширяване на връзките и сътрудничеството с други влиятелни страни от АТР, като Индонезия, Тайланд, Иран и Виетнам; търсене на допирни точки по международни въпроси и осигуряване на подкрепата на тези страни за реализиране на основни външнополитически интереси и приоритети на България. Също оказване на съдействие и принос, в съответствие с възможностите, за укрепване на мира, сигурността и стабилността в АТР; в борбата срещу тероризма, трафика на наркотици, хора и оръжие; за неразпространение на ОМУ; в подкрепа на усилията на международната общност за стабилизиране и икономическо възстановяване на Афганистан - на двустранна основа и в рамките на НАТО и ЕС. Търсене на нови форми и възможности за увеличаване на износа на български стоки и услуги; разширяване на достъпа до местни пазари и енергийни източници; привличане на инвестиционни и финансови ресурси и технологии; участие в евро - азиатски инфраструктурни и енергийни проекти; създаване на широка институционална рамка за активизиране на икономическите контакти; развитие на научно - техническото сътрудничество и разширяване на икономическите му параметри. Насърчаване на контактите между неправителствени, академични, културни и спортни организации. Япония, водеща финансово - икономическа и технологична сила и влиятелен член на Г-8, е приоритетен партньор за България. Развиват се отношения на традиционно приятелство и партньорство, които в контекста на присъединяването на България към ЕС придобиват стратегическо измерение. Поддържа се активен политически диалог. В политически план България подкрепя кандидатурата на Япония за постоянно членство в разширен състав на Съвета за сигурност на ООН. Япония е най-големият индивидуален донор и кредитор на България: подпомага платежния баланс, финансира проекти в здравеопазването и културата; кредитира инфраструктурни и екологични обекти; оказва техническа помощ. Японските инвестиции у нас са незначителни - около 23 млн.щ.д. Отношенията с Индия се развиват на основата на традиционно приятелство и партньорство. Политическите контакти са активни на всички равнища, вкл. на най-високо. В политически план България подкрепя кандидатурата на Индия за постоянно членство в разширен състав на Съвета за сигурност на ООН. Съществува значителен потенциал за разширяване на търговско - икономическите връзки. През 2005 г. индийска компания закупи 71% от акциите на "Кремиковци" АД. Активен е обменът в областта на науката и технологиите, както и във военно - икономическата сфера. Предприемат се стъпки за сътрудничество в областта на информационните технологии - през 2004г. е учреден българо - индийски Форум по информационни и комуникационни технологии. Традиционни са връзките в областта на културата. Изградена е широка договорно - правна база и функционираща институционална рамка на двустранните отношения. Стокообменът не съответства на потенциала. Отношенията с Китай, влиятелна държава и постоянен член на СС на ООН, са с приоритетно значение за България. Политическите контакти са активни на всички нива. България се придържа към принципната позиция за съществуването на един Китай, от който Тайван е неделима част, и признава правителството на КНР като единственото законно правителство на страната; също и принадлежността на Тибетския автономен район към КНР. България заема максимално сдържана позиция при обсъждането на въпроса за човешките права в КНР и не го поставя в двустранен план. Китай е най-големият търговски партньор на България в Азия; стокообменът нараства /2005 г. - 504 млн.щ.д., от които 36.9 млн.щ.д. износ; 2006 г. - 780 млн.щ.д., от които 71.9 млн.щ.д. износ; данните не включват Хонконг и Тайван /но е със силно пасивно за България салдо. През 2006 г. стокообменът с Хонконг е 27.5 млн.щ.д. при 5.5 млн.щ.д. износ; с Тайван - 136.6 млн.щ.д., при 18.4 млн.щ.д. износ. През последните 2 години се наблюдава тенденция на увеличаване на китайските инвестиции в България в резултат на създадени нови смесени предприятия за производство у нас. През август 2005 г. бе открито генерално консулство на България в Шанхай. Връзките на България с Република Корея се развиват в дух на приятелство и партньорство. Република Корея оценява положително позицията на нашата страна по положението на Корейския полуостров -България подкрепя диалога между двете корейски държави и международните усилия за преодоляване на кризата, предизвикана от решението на КНДР да излезе от ДНЯО /януари 2003 г./ и да развива програма за производство на ядрени оръжия. Въпреки тенденцията на ръст на стокообмена през последните години /2005 г. - 122.7 млн.щ.д.,от които 12.8 млн.щ.д. износ; 2006 г. - 164.5 млн.щ.д., от които 20.1 млн.щ.д. износ /салдото остава пасивно за България/. Вследствие на финансовата криза в края на 90-те години на 20 век в Азия се наблюдава отлив на корейски инвестиции от България, които към края на 2005 г. възлизат на 27 млн.щ.д. /2001 г. - 59.8 млн.щ.д./. България се стреми да развива отношения на партньорство и да активизира политическия диалог с Австралия, която играе ключова роля в АТР. През 2004 г. генералното консулство в Сидней е преобразувано в посолство в Канбера. Важен аспект е наличието на относително голяма българска общност в Австралия. Иран е влиятелна страна в региона, с която България развива отношения на сътрудничество. В политическата област България се стреми към развитие на конструктивен диалог с Иран, като отчита традициите в двустранното сътрудничество, географската близост и ролята на Иран в мюсюлманския свят, и съобразява подхода си по отношение на иранската ядрена програма с този на ЕС. България гласува в ОС на ООН в подкрепа на резолюции по правата на човека в Иран, но не поставя въпроса за правата на човека в двустранния диалог. Стремежът от страна на България е да запази и разшири позициите си на перспективния ирански пазар /2005 г. - 14.2 млн.щ.д. стокообмен, от които 11.9 млн.щ.д. износ; 2006 г. - 21.7млн.щ.д. стокообмен, от които 15.0 млн.щ.д. износ/. Водят се преговори за транзит на ирански природен газ за Западна Европа през българска територия. България се включи, според възможностите си, в международните усилия за подпомагане на мирния процес, възстановяването и стабилизирането на Афганистан. Българското внимание е фокусирано главно върху приоритетната за Афганистан сфера на сигурността: участие в периода август 2003 г. - януари 2005 г. с военни инструктори в подготовката на Афганистанската национална армия /АНА/ в рамките на ръководената от САЩ операция "Трайна свобода"; участие в действащите с мандат на ООН и ръководени от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността /18АР/, като през 2005 г. практически удвоихме своето участие в 13АР и е реализирано първо българско участие в Провинциален екип за възстановяване чрез два медицински екипа в състава на испанска болница в гр. Херат; през януари 2006 г. България увеличи допълнително участието си чрез разполагане в Кабул на Щаба на Многонационалната бригада за Югоизточна Европа под командването на генерал от Българската армия; България поема ролята на водеща страна по осигуряване функционирането на международното летище в Кабул в периода август - декември 2006 г., във връзка с което през 2006 г. броят на българските военнослужещи в Афганистан достигна над 150 души. България предостави дарения на оръжие и боеприпаси за АНА и безвъзмездна хуманитарна помощ. Страната ни имам готовност за участие в реконструкцията на Афганистан чрез възстановяване на обекти, построени от български фирми и чрез изграждане на нови. В подкрепа на усилията в борбата с наркотиците България взе участие в инициативата за "Създаване на алтернативни производства" чрез помощ в засаждането и отглеждането на розови култури за производство на розово масло. От българска страна е предложена експертна помощ в отглеждането на маслодайни рози и производството на розово масло, както и на лавандула, в рамките на програми на ООН като алтернатива на производството на наркотици. Като председател на ОССЕ през 2004 г. България работеше за сътрудничество между ОССЕ и Афганистан /със статут на партньор за сътрудничество с ОССЕ от април 2003 г./ в провеждането на избори, борбата срещу производството и трафика на наркотици, развитието на регионалното сътрудничество със страните от Централна Азия;инициира изпращането на Група за подпомагане на президентските избори в Афганистан - първа подобна мисия извън зоната на ОССЕ. На Лондонската конференция по Афганистан /31 януари - 1 февруари 2006 г./, очертала насоките на развитие на Афганистан в следващия 5-годишен период и рамките на международната помощ, България потвърди дългосрочния си ангажимент към Афганистан. В двустранен план се активизират политическите ни отношения. Разменени са посещения на министрите на външните работи. Отправена е покана от президента Георги Първанов до президента на Афганистан Хамид Карзай за посещение в България. България отделя нарастващо внимание на страните от АСЕАН; развиваме отношения на приятелство и сътрудничество с Индонезия, Виетнам и Тайланд; предприемат са стъпки за активизиране на отношенията с Малайзия и Филипините; през 2005 г. е възобновена дейността на посолството в Камбоджа. Отбелязва се тенденция на увеличаване на стокообмена с отделни страни. В съответствие с политиката на основните европейски и атлантически партньори, България подкрепя демократичните процеси в региона и развитието на ползотворен диалог по въпросите, свързани с глобалната сигурност и борбата срещу тероризма. През 2003 г. президентът Георги Първанов осъществи посещение в Тайланд, Индонезия, Сингапур и Малдивите, което е първо посещение на български държавен глава в тези страни. България признава Демократична република Източен Тимор и на 21.01.2003 г. установи с нея дипломатически отношения. Важно значение имат отношенията с Пакистан поради стратегическото и географско положение на коридор между Западна, Централна и Южна Азия. Процесът на възстановяване на демократичните институции в Пакистан, ролята на Пакистан в борбата с международния тероризъм и очерталите се тенденции на подобряване на индийско -пакистанските отношения създават възможности за разширяване на контактите и връзките ни с тази страна. През януари и февруари 2005 г. България предостави хуманитарна помощ под формата на медикаменти, одеала, палатки и дезинфектанти за двете най-тежко засегнати от цунами страни в Югоизточна Азия - Индонезия и Шри Ланка, на обща стойност около 600 000 лв. Предоставена е хуманитарна помощ под формата на палатки и одеала на обща стойност около 20000 евро за пострадалите от земетресението в Пакистан през октомври 2005 г. Друга група държажи,с които България сътрудничи са арабски държави и Израел. Демократичните реформи в България в края на 80-те години на миналия век и настъпилите радикални промени в света и в частност в района на Близкия изток след атентатите от 11 септември 2001 г. налагат предефинирането на българските интереси съобразно променените реалности в регионален и глобален мащаб. В последните години е постигнато активизиране на политическите контакти и търговско -икономически отношения с арабските държави и Израел. България полага интензивни и последователни усилия за увеличаване на стокообмена със страните от региона,за разширяване на дейността на българските инженерингови предприятия, както и за привличане на инвестиции от държавите от тази част на света. Стремежът на страната е да следва балансирана политика по отношение на арабските държави и Израел, като в същото време се придържа към своите международни ангажименти, произлизащи от членството ни в НАТО и Европейския съюз. Следващтите дустранни външнополитически отношения на България са с африканските държави на юг от Сахара. Значението на африканските държави на юг от Сахара за Република България се определя от нарастващата роля на региона в световната политика и икономика, огромния икономически потенциал и природни богатства, ориентирането им към демократични ценности и пазарна икономика. Политиката на България към африканските страни се основава, от една страна, на традиционно добрите връзки с редица от тях, а от друга - на преференциалните им политически и икономически отношения с Европейския съюз. Африканското направление на външната политика на Република България се вписваше в нейните приоритети за интегрирането й в европейските структури. България подкрепя политиката на Европейския съюз, насочена към разрешаването на хуманитарните, етнически и социални проблеми и преодоляването на сложните военни и политически конфликти в района, както и развитието на отношенията със страните от африканския, карибския и тихоокеанския регион /АКТ/ в рамките на Конвенцията от Котону. България следи с голямо внимание процеса на демократизация в страните от региона, както и усилията на международната общност за преодоляване и урегулиране на регионалните конфликти и проблемни ситуации. В тази връзка залегналите цели в Дългосрочната стратегия на ЕС за активизиране на сътрудничество с африканските държави с оглед тяхното икономическо и социално развитие е едно добро начало. Отношенията с африканските страни на юг от Сахара и преодоляването на характерния за последните 10-15 години спад в двустранното сътрудничество започват постепенно да се подобряват. Като акцентът се поставя върху активизиране на връзките с традиционните ни африкански партньори и особено с Република Южна Африка, която е една от водещите развити демократични страни на африканския континент. Договорно - правната база на отношенията ни с тези страни, която е остаряла и не отговаря на съвременните реалности, е в процес на осъвременяване. С оглед разширяване на дипломатическото ни присъствие в африканския район се работи за издигане нивото на дипломатическите ни мисии, акредитирането на българските посланици и в трети страни, както и развитие на институцията на почетния консул. След откриването на дипломатическото представителство във ФДР Етиопия се предприемат стъпки за възстановяване функциите на посолството в Кения, както и за откриване на дипломатическо представителство във франкофонска Централна Африка. През последните години съвместно с Европейския съюз България предприема стъпки за установяване на контакти с регионални организации в Африка (САДК, ЕКОВАС, КОМЕСА, Източноафриканската общност), ролята на които постоянно нараства при решаването на конфликтите и икономическото развитие на африканския континент. В търговско-икономическата област перспективни са предоставянето на технологии и специалисти в здравеопазването, образованието, селското стопанство и строителството. Предвид огромните нужди на континента от стоки от първа необходимост, Африка е потенциален пазар за износ на българска продукция на леката и хранително - вкусовата промишленост, фармацевтиката, машиностроенето, химията и др. Укрепването и развитието на секторите с висока производителност, подобряване на инфраструктурата и макроикономическата среда са предпоставка за утвърждаването на функционираща пазарна икономика и икономически подем на африканския континент. Необходимо е да бъдат насърчавани усилията на донорите, местния бизнес и утвърдилите се в региона хуманитарни организации, особено в икономическата област. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|