Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
Изтегляне 1.51 Mb.
|
| Глава II. Регионално сътрудничество и икономическо развитие
Регионалната политика на България в Югоизточна Европа е насочена към утвърждаване на ролята на страната като фактор на сигурност и стабилност за целия регион; утвърждаване на водещата роля на България в процеса на интегриране на региона в европейските и евроатлантическите структури; прилагане на европейски стандарти в междудържавните отношения в региона; осъществяване на важни инфраструктурни проекти; подпомагане на българските национални малцинства в страните от ЮИЕ; опазване на българското културно наследство в други страни от региона; потвърждаване на водещото място на България в многостранния политически, икономически и културен диалог в страните от ЮИЕ; подпомагане на процесите на интеграция на страните от Югоизточна Европа в ЕС и НАТО. В своята политика България се ръководи от принципа, че регионалното сътрудничество не е алтернатива на европейската интеграция, а нейна неразделна част. Като основен елемент на българската регионална политика е утвърждаването на страната като водеща в ЮИЕ по отношение на цялостното интегриране на региона в ЕС и НАТО. Българската страна подкрепя европейската и евроатлантическа перспектива на страните от ЗБ и изразява готовност за оказване на помощ в процеса на европейска интеграция на тези страни на основата на натрупания опит в преговорния процес за членство в ЕС. Израз на тази готовност са подписаните меморандуми за сътрудничество в областта на европейската и евро-атлантическа интеграция с Албания, Р Македония, Сърбия, Черна гора и Хърватия, както и успешното изпълнение на съответните планове за действие. Приоритетно направление в българската регионална политика е създаването на благоприятна атмосфера за разгръщане на активни икономически отношения със страните от региона. На базата на сключените споразумения с почти всички страни от региона/Споразумения за свободна търговия, Споразумения на взаимна защита и насърчаване на инвестициите, Споразумения за избягване на двойното данъчно облагане/, както и с активното си участие в ЦЕФТА, България успя да се утвърди като основен двигател на икономическото сътрудничество в ЮИЕ. Активната регионална политика на страната, базирана на отношения на равнопоставеност и сътрудничество със съседните страни и участие в регионални инициативи, осигурява необходимите условия за осъществяване на основния външнополитически приоритет на България - интегриране в европейските структури. Като неразделна част от регионалната политика на страната следва да се разглежда участието й в тристранни форми на сътрудничество: България – Гърция - Румъния, България – Румъния – Турция, България –РМакедония - Албания, България – Гърция – Турция, България - Сърбия и Черна гора (тогава) - Румъния, България - Сърбия и ЧГ -РМакедония. Постигнатите тристранни договорености за сътрудничество с Румъния и Гърция и с Румъния и Турция в областта на борбата с организираната престъпност, незаконния трафик на наркотици и оръжие и тероризма създават важна юридическа основа за съвместни действия срещу една от най-сериозните заплахи за международния ред и сигурност. България придава приоритетно значение в регионалната си политика на развитието на транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктура на региона. Изграждането на развита инфраструктура води до взаимно обвързване между страните от региона и намалява рисковете за сигурността. Сред основните приоритети на българската държава са изграждането на Трансевропейските транспортни коридори, реализирането на проектите за изграждане на петролопроводи и газопроводи през територията на страната, откриване на нови и техническо оборудване на досега съществуващи ГКПП със съседните страни. Регионалната политика на страната ни е насочена още къмподпомагане на българските малцинства в страните от ЮИЕ. Една от насоките в това отношение е осигуряването на стипендии за ВУЗ в България на граждани на страните от ЮИЕ с български етнически произход. За приоритети на регионалната инфраструктурна политика на България се считат: развитието на транспортната, телекомуникационната и енергийната инфраструктура в страната и региона. Това се осъществява чрез реализацията на крупни проекти, водещи към интеграция на ЮИЕ с останалата част на континента. Инвестициите в инфраструктурата представляват инвестиции в сигурността в региона. Развитието на инфраструктурата в региона се разглежда като допълнителен стабилизиращ фактор за ЮИЕ и предпоставка за преодоляване на икономическото изоставане на региона. Усилията на България са насочени към реализиране на значителния геостратегически инфраструктурен потенциал на нашия регион. Ключово подусловие на европейската и евроатлантическата перспектива е реализирането на големите инфраструктурни проекти в региона. Развитието на Паневропейските коридори и обвързването с Транс - европейската транспортна мрежа (ТЕМ-Т) е настояща необходимост и бъдеща перспектива за всички нас. По-тясното участие на ЕС в инфраструктурното развитие на региона би подпомогнало осезаемо процесите на европейска интеграция и би окуражило чуждестранните инвеститори. Развитието на Общоевропейски коридор № 8 е стратегически приоритет. Значимостта на Коридора (и на проектите по него) е в това, че е най-пряка връзка между страните от ЮИЕ и Средиземно море към Кавказ, Централна Азия и Далечния Изток. На 6-10 март 2006 г. в София и Пловдив се провежда среща на министрите на транспорта на страните, подписали Меморандума за разбирателство за развитие на Общоевропейски коридор № 8 /9 септември 2002 г./ в Бари, Италия (България, Р Македония, Албания и Италия). На срещата е подписана Съвместна декларация за ускорено развитие на Коридора. По този начин отново е потвърдена волята на страните за реализиране на този ключов за региона Коридор. Сред основните инфраструктурни приоритети за страната е изграждането на проекти по коридор № 10. България заявява своето желание за ускорено изграждане на магистралата София - Ниш, част от Коридора. На 6 февруари 2006 г. в София е проведена среща между министрите на регионалното развитие и благоустройството на България и Сърбия и Черна гора, на която е демонстрирано силното желание на страните за ускорено изграждане. Предстои работата на съвместна Работна група за определяне формата на бъдещо сътрудничество. Българската страна признава значимостта на коридор № 4 и проектите по него на българска територия, сред които:изграждането на мост над река Дунав при Видин -Калафат и реконструкция и модернизация на ЖП линия Пловдив – Свиленград - гръцка/турска граница. България разглежда положително избора на проектите по изграждане на смесена ж.п. линия гръцка/българска граница – София – Будапеща – Виена – Прага -Нюрнберг и магистрала гръцка/българска граница – София - Надлак (Будапеща)/ (Констанца) сред група 1 от приоритетите на ЕС, отбелязани в Доклада на Групата на високо ниво по транс-европейските транспортни мрежи, председателствана от Карл ван Мирт. България е удовлетворена от включването на проекта /по коридор № 7/ по премахване на пречките за корабоплаването по маршрута Рейн – Майн - Дунав в първата група от приоритети в гореспоменатия доклад. Необходимостта от разчистването на посочения маршрут е от значение за нормалното корабоплаване. Сред приоритетните направления в инфраструктурната политика на страната е изграждането на нови и модернизирането на съществуващи ГКПП със съседните страни, съобразено с членството на Република България в ЕС от 1 януари 2007 г. и с финансовите и организационни възможности. Пресечните пунктове са част от инфраструктурната мрежа и допринасят за развитието на трансграничното сътрудничество, увеличаването на търговията и инвестициите, стимулират икономическото развитие на трансграничните райони, така че те да се превръщат от периферни в свързващи по отношение икономиката на съседните държави. Има нужда от по-скорошен старт и изпълнение на значимите за страната ни енергийни инфраструктурни проекти, които имат съществено значение за сигурността на доставките в региона, съответно и в по-широк мащаб. Разглеждат се и двата проекта на петролопроводи през България "Бургас -Александруполис" и "Бургас - Вльора"(АМБО) като взаимнодопълващи се,а не конкурентни. С Решение на МС от 8 април 2004 г.е изразена ясна и недвусмислена подкрепа и за двата проекта. Смята се, че реализирането на проекта АМБО ще има значителен принос за укрепване на сигурността и стабилността в региона. България подкрепя изцяло проекта на газопровод НАБУКО и разглежда изграждането му като елемент на европейската енергийна газова мрежа. Трасето на газопровода придава допълнителна гарантираност и надеждност на енергийните потоци, предвид членството на всички страни по него в НАТО. България е активен участник в подготовката и ефективното създаване на Регионалния енергиен пазар, Договор, за който е подписан през есента на 2005 г. Продължават усилията за създаване на прозрачен и предсказуем вътрешен и регионален енергиен пазар. Голямо е значение на сътрудничеството в рамките на Организация за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), като единствената междуправителствена организация в Черноморския регион. Организацията е като обединяващ фактор за използване на големите потенциални възможности на националните пазари на страните от региона. Черно море се очертава като един от районите на активно икономическо сътрудничество през XXI век. Участието на България в ЧИС се определя главно от интереса към развитие на търговията и икономическото сътрудничество със страните от региона. България отделя особено внимание на сътрудничеството в областта на транспорта, телекомуникациите, енергетиката, околната среда, туризма и борбата с организираната престъпност, разглеждани като основни фактори за постигане на стабилност и просперитет в региона. Позицията на Република България относно перспективите за развитие на ЧИС като регионална икономическа организация се определя от разбирането, че тя може да се развива успешно само във взаимовръзка с европейските интеграционни процеси, като се съсредоточи преди всичко върху осъществяването на икономически програми и инфраструктурни проекти с регионално и общоевропейско значение. Сътрудничеството между страните - членки на ЧИС в такива области като борба с трансграничната престъпност и нелегалния трафик, при извънредни ситуации, причинени от природни бедствия и промишлени аварии, както и за опазване на околната среда, са принос на тази организация. Утвърждаването на ЧИС като икономическа организация от регионален тип изисква изпълнението на приетата на Четвъртата среща на Съвета на министрите на външните работи /Москва, април 2001 г./ Икономическа програма за бъдещето, която създава по-добри условия за активизиране на търговско - икономическите отношения и подобряване на инфраструктурата на територията на държавите - членки на ЧИС чрез осъществяването на конкретни проекти. Друга важна цел на ЧИС е изграждането на положителна инвестиционна среда. В този смисъл, основна роля се отделя на Черноморската банка за търговия и развитие /ЧБТР/ в Солун /Гърция/, която има своя икономическа стратегия и подходи към финансирането на конкретни проекти. Новият период от развитието на ЧИС като регионална икономическа организация обуслови необходимостта от създаване на Фонд за предпроектни проучвания. Налице са инициативите, свързани със създаване на по-благоприятни условия за движението на хора и стоки в рамките на Черноморския регион /Проект на споразумение за облекчаване на процедурите при издаване на визи за професионални шофьори, граждани на страните - членки на ЧИС и Проект на споразумение за облекчаване на процедурите при издаване на визи за бизнесмени, граждани на страните - членки на ЧИС /без това да влиза в противоречие с поетите задължения по линия на Европейския съюз. Република България, като страна, чието пълноправно членство в Европейския съюзе вече факт, установява вече работни и прагматични отношения със Съюза, за включването на ЧИС в някои програми на Европейския съюз и за осъществяването на проекти от значение за двете организации на територията на страните - членки на ЧИС. Друг елемент играещ важна роля е Процес за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/. Той е като основен регионален формат на диалог за укрепване на доверието, стабилността и сигурността и към утвърждаване на европейски стандарти в отношенията между държавите от региона. В периода на своето съществуване Процесът получи признанието на ЕС като водещ елемент на регионалното сътрудничество. Формулирането на общи позиции на страните от ПСЮИЕ по въпроси на сигурността и икономическото сътрудничество в региона е и продължава да бъде от първостепенно значение. Понастоящем в рамките на ПСЮИЕ основно място заема дискусията за реализирането на принципа на регионална принадлежност, ползващ се с подкрепа от страна на ЕС. Идеята за регионалната принадлежност не е нова за региона, тъй като самият ПСЮИЕ е успешен пример за това. В този смисъл тя не следва да се свежда до трансформацията на Пакта за стабилност чрез преминаването му под политическото ръководство на ПСЮИЕ. Успешното осъществяване на тази идея зависи обаче от наличието на материален и политически ресурс в страните от ЮИЕ, който на този етап следва да се развива чрез понататъшно сътрудничество с ЕС и други международни и национални донори. Позицията на България е за по-нататъшното институционално и оперативно укрепване на ПСЮИЕ в перспективата на скорошното преобразуване на Пакта за стабилност. В този процес изключително много нараства ролята на ротационните представителства на ПСЮИЕ и на тяхната способност да следват линията на мрежата от регионални инициативи и центрове. Това съвсем не изключва прекия ангажимент на всяка от страните - участнички в Процеса да поемат своята част от отговорност по определени регионални политики. Развитието на регионалната принадлежност следва да се подчинява на следните основни изисквания: съвместяване приоритетите на ПСЮИЕ и Пакта за стабилност за ЮИЕ; оценка/инвентаризация на постигнатото от Пакта за стабилност за ЮИЕ (беше поискана от българска страна); засилена роля на ПСЮИЕ; запазване силното политическо измерение на ПСЮИЕ; финансовите ангажименти на страните от ПСЮИЕ следва да бъдат съобразени със структурата на сътрудничество и поставените задачи; предвижданото институционализиране следва внимателно да бъде преценено; необходимо възможно най-тясното ангажиране на ЕК с ПСЮИЕ и процеса на регионална принадлежност; наложително е дейностите, свързани с донорите към Пакта за стабилност за ЮИЕ, да бъдат споделени с ПСЮИЕ. България ще председателства ПСЮИЕ от пролетта на 2007 г. Всяка страна предоставя уникален принос за развитието на ПСЮИЕ. По време на българското председателство ще бъде доведен докрай процесът на трансформация на Пакта за стабилност за ЮИЕ и реализирането на принципа за регионална принадлежност. Инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа /SECI/ e формат, който служи за идентифицирането на общите за страните в ЮИЕ проблеми в областта на икономиката и опазването на околната среда. ИСЮИБ е фокусирана върху трансгранични проекти в областта на развитието на инфраструктурата, търговията и транспорта, сигурността, енергетиката, околната среда, частнияс ектор. Проектите на ИСЮИЕ се изработват от експерти от участващите и подкрепящите Инициативата страни, с техническото съдействие на ИКЕ на ООН, ЕК, Световната митническа организация, Интерпол и др.България е съучредител и активен участник в създадения през декември 1996 г. формат на регионално сътрудничество ИСЮИЕ, в който участват още Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, РМакедония, Молдова, Румъния, Словения, Турция, Унгария, Хърватия, Сърбия, Черна гора. Подкрепящи инициативата страни и организации са САЩ, Русия, Италия, Австрия, Швейцария, Чехия, Лихтенщайн, ООН, ЕС, СЕ, ЦЕИ, ИКЕ, ЕБВР, СБ. България е страна по трите основни документа в рамките на ИСЮИЕ: Меморандум за разбирателство за улеснен автомобилен превоз на стоки (Атина, 28 април 1999 г.), междуправителствена Спогодба за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност и корупцията (Букурещ, 26 май 1999 г.) и Меморандум за разбирателство за търговски и транспортни улеснения в Югоизточна Европа /Скопие, 10 февруари 2000 г./. От началото на 2003 г., с решение на правителството, националният координатор на Пакта за стабилност е и координатор на българското участие в ИСЮИЕ. Български представители участват в Програмния комитет, осемте работни групи по отделни проекти, Деловия консултативен съвет /ДКС/, и Мрежата от ПРО-комитети за хармонизиране на търговската документация. България активно участва в създаденият през октомври 2000 г.”Регионален център за борба с трансграничната престъпност” в Букурещ (като част от Спогодбата за сътрудничество при предотвратяването и борбата с трансграничната престъпност и корупцията). Центърът е обособил четири работни групи-за трафика на жени и деца, за митнически измами, за кражбите на коли, за наркотрафика. Предстои ревизиране на правната рамка на Регионалния център в Букурещ с оглед превръщането му в регионална правоналагаща организация, съгласно препоръки на ЕК. Пактът за стабилност в ЮИЕ е следващият важен елемент в регионалното сътрудничество. Той заслужава висока оценка за извършеното досега в неговите рамки. България дава своя принос за реализирането на процеса на трансформацияна Пакта за стабилност, тъй като новите реалности в Югоизточна Европа шест години след лансирането на инициативата предполагат нов подход и реорганизация на нейните дейности с оглед увеличаването на ефективността й. Българските позиции по трансформацията на Пакта се приемат положително от Специалния координатор Ерхард Бусек и неговия екип. Важно значение за транформацията и бъдещето на Пакта имат решенията взети на XI Регионална маса /Белград, 29-30 май 2006 г./. Идеята за регионалната принадлежност /лансирана на 1Х-та РМ в София, май 2004 г./ се разглежда като израз на доверие от страна на ЕК към региона и вяра в неговите способности да развива ефективно и целенасочено регионално сътрудничество в контекста на евроинтеграционните процеси. Успешното осъществяване на тази идея зависи от наличието на материален и политически ресурс в страните от ЮИЕ, който на този етап следва да се развива чрез по нататъшно сътрудничество с ЕС и други международни и национални донори. В последното предложение на ЕК и Пакта за стабилност относно процеса на регионална принадлежност от 27 април 2006 г. се акцентира върху готовността на страните от региона да поемат съответната финансова тежест за издръжката на структури, подпомагащи регионалното сътрудничество в ЮИЕ и създаването на Регионален съвет за сътрудничество. Страните от региона имат необходимата политическа воля за разширяване и задълбочаване на регионалното сътрудничество, като могат да поемат и съответната финансова и ресурсна отговорност, но тя трябва да бъде съобразена с поставените задачи. Процесът за сътрудничество в ЮИЕ е форматът, който трябва да продължи да носи основната тежест на по-нататъшното разширяване и инициативи в това отношение. Трансформацията на Пакта следва да върви по линия на точно приоретизиране на неговите дейности, като те бъдат постепенно асимилирани в Процеса за сътрудничество в ЮИЕ при запазване положителното наследство на Пакта - експертиза, контакти с международни донори и др. На този етап приоритетите на България в рамките на трансформиращия се Пакт за стабилност са - инфраструктурно развитие, икономическо развитие и инвестиции, борба с организираната престъпност и корупцията, парламентарно сътрудничество, образование и квалификация на човешкия фактор. По-нататъшното участие на България в Пакта за стабилност е като ресурсна страна и донор на стабилност и сигурност. България разглежда развитието и задълбочаването на Процес на Дунавско сътрудничество като възможност за постигане на трайна стабилност и просперитет не само на държавите от тази зона, но и в по-широк европейски мащаб. Желанието за възползване от благоприятните условия за подновяване /след близо 10 - годишно прекъсване и в момент, когато всички държави в региона Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|