Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
Изтегляне 1.51 Mb.
|
| споделят общи ценности/ на пълноценно и ползотворно сътрудничество по протежението на река Дунав е прагматичен интерес на България. Отчитайки съществуването в настоящия момент на множество общоевропейски и регионални форми и механизми на сътрудничество, инициативата трябва внимателно да бъде прецизирана и конкретизирана, с цел да бъде избегнато дублирането на усилия и средства. Предвид активното участие на Германия и Австрия в инициирането на идеята, както и подкрепата на Европейската комисия и Пакта за стабилност в ЮИЕ, България счита, че такова сътрудничество е реално да получи максимално практическо измерение. Изграждането на модерна инфраструктура е от решаващо значение за развитието на динамично икономическо сътрудничество между страните от Дунавския басейн и ще спомогне за стабилизиране на връзките както между страните от региона, така и между него и останалата част на Европа. Инициативата може да даде политически импулси за осъществяването на важни инфраструктурни проекти, които ще допринесат за подобряване на бизнес - средата, икономическото развитие, стабилността и просперитета на държавите от региона. Тази инициатива е и като допълнителна възможност за стимулиране развитието на търговията и туризма и интензифициране на икономическо сътрудничество по поречието на река Дунав, което ще допринесе за повишаване жизнения стандарт на населението и ускоряване на евроатлантическото бъдеще на региона.
Интерес за България в икономически план е и Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) подписано на 21 декември 1992 г. в Краков (Полша) от Полша, Словашката република, Унгария и Чешката република и влиза в сила на 1 март 1993 г. Това многостранно споразумение е за създаване на зона за свободна търговия чрез постепенно премахване на митата и нетарифните ограничения в търговията с промишлени стоки, максимално възможна либерализация на търговията със селскостопански стоки и осигуряване на условия за свободна конкуренция между стопанските субекти на територията на страните чрез адаптиране на законодателствата към европейските стандарти. България е страна по ЦЕФТА от 1 януари 1999 г. Споразумението е изградено в пълно съответствие с критериите и изискванията залегнали в търговската част на споразуменията за асоцииране към ЕС. ЦЕФТА може да се счита за преходен, подготвителен етап за пълноправно членство на асоциираните страни в ЕС, в светлината на Есенската декларация на ЕС от 1994 г. Със Споразумението страните от ЦЕФТА се договарят за създаване на зона за свободна търговия с цел развитие на взаимната търговия и съдействие за стопанския прогрес на страните. Интересите на България към присъединяването към ЦЕФТА са от непосредствен и дългосрочен политически и икономически характер. Присъединяването осигурява условия за свободен достъп на българските износители до 100-милионния пазар на страните от ЦЕФТА, за равноправно участие при вземането на решения за по-нататъшната либерализация на търговията, за координирани действия и съвместни изяви по отношение на трети страни. На 1 май 2004 г. пет страни се оттеглиха от Споразумението и станаха пълноправни членки на Европейския съюз - Чехия, Словакия, Словения, Полша и Унгария. По този начин те показват, че основните цели на ЦЕФТА - активно участие в процеса на икономическа интеграция в Европа и подготовка за членство в ЕС, са изпълними от всяка страна. След оттеглянето им е необходимо Смесеният комитет да обсъди понататъшната координация на отделните дейности в рамките на ЦЕФТА и разпределяне координацията на отделните работни групи. Не без значение за България е и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която международна организация е създадена да обслужва интересите на страните - членки и да им съдейства за по-ефективна политика и стратегия в икономическата област. В последното десетилетие ОИСР обпъща внимание на централноевропейските страни - Полша, Унгария, Чехия, Словакия, като за тази цел се създава Център на ОИСР за сътрудничество със страните с икономики в преход, който след тяхното приемане в ОИСР се трансформира в Център за сътрудничество със страни - нечленки (дирекция в секретариата на ОИСР). През 2000г. ОИСР разшири своя състав до 30 страни-членки. На 14 декември 2000г. приключва официално процедурата по присъединяването на Словакия. На същата дата Съветът на ОИСР преизбра г-н Доналд Джонстън на поста Генерален секретар на ОИСР за нов петгодишен мандат. Организацията има над 180 постоянни работни органи - Съвет, Комитети, Работни групи, като висш орган е Съветът на министрите, който заседава на годишна сесия в различен състав - министри на външните работи, министри на икономиката, министри на финансите. Според представители на секретариата, в скоро време не се очаква ново разширяване на организацията. Приемането на нови страни-членки не е сред нейните приоритети. Външен приоритет на организацията е развитие на по-тясно сътрудничество в конкретна област със страните, които отговарят на два основни критерия: страни, които имат съществен дял в световната икономика в определен сектор, и второ, да съществува взаимен интерес към сътрудничество в тази област, т.е. страните - членки да имат желание за подобно сътрудничество. На основата на тези два фундаментални критерия на практика организацията осъществява приоритетни контакти и сътрудничество с Русия, Бразилия, Аржентина, Индонезия, Китай, ЮжнаАфрика. Освен това, съществува и втора, по-широка група страни, главно от Източна Европа, с които се осъществяват също сравнително добри контакти и сътрудничество. Сред тях е и България. На 11 октомври 1996 г. България подписва Споразумение за сътрудничество с ОИСР и Споразумение за предоставяне на ОИСР от българската страна на привилегии, имунитети и улеснения. Въпросът за евентуално бъдещо членството на България в организацията е поставян многократно от страна на дърйавата още от периода на установяване на официални договорни отношения с нея. В поредица от срещи и разговори на различни нива на българската страна се разяснява, че не е реално засега въобще да се обсъжда този въпрос. Възможно е единствено развитие на едно добро, активно, интензивно сътрудничество в отделни области, кръгът от които може постепенно се разширява. Глава III. Глобални въпроси на сигурността Новите реалности в глобалната система на международните отношения и потребността от колективни отговори на съвременните заплахи и рискови фактори императивно налагат да бъде укрепена и засилена ролята на ООН като уникален глобален инструмент, основан на равноправно международно сътрудничество. Процеса на реформи в ООН, които имат комплексен характер, трябва да доведат до подобряване на цялостната ефективност на организацията и утвърждаването й като действен фактор на мира, сигурността и развитието през 21 век. Приетия Заключителен документ на Срещата на най-високо равнище на ООН през септември 2005 г. в Ню Йорк дава положителено отражение бърху дейноста на организацията. Той отразява повечето от целите и приоритетите, преследвани от Република България и от партньорите и от ЕС, като чрез него се консолидират някои важни постижения. Някои от най-важните решения на Срещата са вече изпълнени, сред които създаването на Комисия по изграждането на мира и Съвет по правата на човека. Ангажимента на всички страни с Целите на Хилядолетието за развитие(ЦХР) и с необходимостта от незабавни действия за тяхното постигане - чрез амбициозни национални стратегии, подкрепени от увеличена международна помощ са една от опорните точки в дейноста на ООН. Процеса на реформи в ИКОСОС като част от цялостната реформа на ООН, която би могла да върне доверието в Организацията и да й позволи да мобилизира значим политически ресурс за решаване на социално - икономическите предизвикателства на глобалния свят са част от приоритетите във външнополитическия план на държавата. Като членка на ЕС, поемаща нови ангажименти в областта на развитието, България разглежда обновения ИКОСОС като добра възможност за координиране на стратегиите в областта на сътрудничеството за развитие и провеждане на по-ефективни съгласувани действия в тази сфера. Важно условие за успеха на мисията на ИКОСОС е активното ангажиране в хода на реформата на международните финансови институции в партньорство с всички заинтересовани действащи лица (национални правителства, неправителствени организации, представители на частния бизнес и пр.) при търсенето на отговори на глобалните социално - икономически предизвикателства. Като кандидат за членство в ИКОСОС през 2007-2009 г., България трябва да играе активна роля при реформирането на ИКОСОС и напълването на неговите дейности с ново съдържание, съответстващо на волята на международната общност. Приетите резолюции на ООН на 20 декември 2005г. от СС и ОС, учредява Комисията по изграждане на мира, която със своята дейност ще трябва повиши значително ефекта от превантивната дейност на ООН и да съдейства за укрепване на вътрешната стабилност на държавите и преодоляване на кризисни фактори(като бедност, социални конфликти), както и за гарантиране на мира в дългосрочен план. Като междуправителствен съвещателен орган, в тясно сътрудничество със Съвета за сигурност, Общото събрание и Икономическия и социален съвет /ИКОСОС/, Комисията трябва да подпомага тяхната дейност с предлагането на интегрирани стратегии за следконфликтно възстановяване на държави, излизащи от криза, и да осъществява координиране и мониторинг на всички операции на ООН по изграждане на мира. Понастоящем усилията трябва да бъдат насочени към по-скорошното операционализиране на дейността на Комисията, както и на нейния Помощен офис и на Постоянния фонд за изграждане на мира. От страна на България се наблюдава желание да даде своя принос в дейностите на КИМ както в национално качество, така и като член на ЕС и има готовност да участва в Организационния комитет на КИМ. На приетата на 15 март 2006 г. резолюция на ОС на ООН, с която създаде Съвет по правата на човека /СПЧ/ България гласува "за"резолюцията, заедно с ЕС. С този акт се отбелязва важен напредък в укрепването на механизмите на ООН в областта на правата на човека. Защитата на правата и основните свободи на човека и спазването на общоприетите международни стандарти в тази област е основен приоритет на вътрешната и външна политика на Република България.В приетата през1991г. Конституция на Република България практически дословно са взети стандартите, съдържащи се във Всеобщата декларация на ООН за правата на човека. България е ратифицирала всички основни универсални и регионални международноправни документи в областта на правата на човека, които съгласно Конституцията "са част от вътрешното право на страната" и "имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат". Правата на човека са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани. Основен принцип на съвременната система за поощряване и защита на правата и основните свободи на личността следва да бъде признаването на универсалния характер на съществуващите международни стандарти в тази област, както и на взаимовръзката между икономическите, социалните, културните, гражданските и политическите права. Правителствата на отделните държави носят главната отговорност за осъществяването и защитата на правата на човека. При цялата важност на националните и регионални особености и различните исторически, религиозни и културни традиции, всеобщото признаване на международноправните стандарти в тази област и тяхното реално прилагане в законодателството и практиката на отделните държави е първото и най-важно условие за създаването на ефективна система за насърчаване и защита на правата на човека. Защитата на правата на човека трябва да преследва единствено хуманитарни, а не политически цели, и да се осъществява справедливо, в дух на равнопоставеност и без прилагане на двойни стандарти. Прилагането на международнопризнатите стандарти в областта на правата на човека е предпоставка както за националната сигурност и устойчиво развитие на държавите, така и за международния мир и сигурност. От първостепенно значение е необходимостта от по нататъшно издигане на ефективната защита и насърчаването на правата на човека в системата на ООН като ключов елемент в обновяването на Организацията. В рамките на дискусията, водена по въпросите за реформирането на ООН, България подкрепи създаването на постоянно действащ “Съвет по правата на човека”, който се избира от Общото събрание с мнозинство и който да получи по-висок статут и правомощия от тези, с които разполага настоящата Комисия по правата на човека. Този орган следва да доразвие и усъвършенства досегашната дейност на Комисията, включително чрез механизъм за периодичен преглед на положението с правата на човека във всички страни. В последно време се засили ролята и функциите на “Службата на Върховния комисар по правата на човека”по отношение на интегрирането на международно признатите стандарти в тази област във всички измерения на дейността на ООН. Международната общност следва да има възможност да реагира на сериозни нарушения на правата на човека и да предприема мерки за предотвратяване на тяхната ескалация. В този контекст, Република България принципно изразява подкрепа за реформирането на съществуващата система от международни механизми и органи за контрол и защита правата на човека, с цел повишаване на тяхната ефективност. В Организацията се постигна консенсус по принципа"отговорност за защита", който очертава бъдещата основа за колективни действия на международната общност срещу актове на геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството, в изключително тежки ситуации, при които националните власти са явно неспособни да защитят своите граждани. Като практически израз на значението, което България придава на въпросите, свързани с правата на човека, е ратификацията на всички основни международноправни инструменти на ООН в областта на правата на човека Българската страна оттегли предишните си резерви по тях във връзка с правото на индивидуални жалби до Комитета по правата на човека, Комитета по премахване на расовата дискриминация и Комитета срещу изтезанията. В допълнение, България ратифицира и Факултативните протоколи към Конвенцията по правата на детето, касаещи участието на деца във въоръжени конфликти, и търговията с деца, детската проституция и порнография, в които се предвижда предоставянето на по-специална защита на засегнатите от тези проблеми деца. В този контекст, усилията на международната общност следва да се насочат не към изработването на нови стандарти по правата на човека, а към ефективното прилагане на вечесъществуващите. Гарантирането на правата на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства е въпрос, засягащ непосредствено вътрешнополитическата стабилност на държавите. Традиционното толерантно отношение към представителите на малцинствените групи и успехите при тяхното равноправно интегриране в обществото са основата на българския национален модел на междуетнически отношения. Гаранция за успешното функциониране на този модел е последователното прилагане от България на международните стандарти в областта на правата на човека, както и изграждането на плуралистично гражданско общество, функционираща пазарна икономика и демократични институции, основани на върховенството на закона. България също така отдава приоритетно значение на задълженията, поети в рамките на “човешкото измерение” на ОССЕ и е активен участник във форматите, организирани под ръководството на Бюрото за демократични институции и права на човека /БДИПЧ/ за наблюдение и развитие на сътрудничеството в тази област. Република България се придържа към виждането, залегнало в основата на разбирането на ОССЕ за сигурността като всеобхватно понятие, че съществува неразривна връзка между спазването на правата и основните свободи на човека и принципа на върховенството на закона, ефективното функциониране на демократичните институции, от една страна, и въпросите на стабилността и сигурността - от друга. В този контекст, въпросите, които попадат в сферата на човешкото измерение, имат важно значение в светлината на новите предизвикателства пред сигурността. Като активен участник в глобалната коалиция срещу тероризма, България се придържа към виждането, че усилията на международната общност в борбата срещу тероризма следва да се основават на зачитането на демократичните принципи и на принципа на върховенство на правото. Дейността на БДИПЧ представлява ценен принос в тази област. Борбата с трафика на хора е основен въпрос за всички страни - членки на ОССЕ и в този контекст е особено важно приемането на Плана за действие на ОССЕ в тази област. България е страна по редица споразумения за полицейско сътрудничество. Тя активно участва и в регионалните работни групи за борба с трафика на хора. Жестоко явление на което се придава особено значение и се предприемат специални мерки за превенция е борбата срещу трафика на деца. В тази връзка(през декември 2005 г.)се приема специално допълнение към Плана за действие, отнасящ се до борбата срещу трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца. Приема се също така плана за действие на ОССЕ за подобряване на положението на ромите (2004 г.) Наред с мерките в политическата сфера, акцентът следва да се постави върху проблемите в социално - икономическата област: трудова заетост, образование, равен достъп до социални услуги и др. В този контекст са и приетите от българското правителство Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество/1999 г./, дългосрочен Национален план за действие във връзка с участието на България в инициативата "Десетилетие на ромското включване" (2005-2015 г.), десетгодишна Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите (2006 - 2015 г.), Здравна стратегия за лицата в неравностойно положение и др. Относно състава на един от най-важните органи на ООН - Съвета за сигурност се Досегашната дискусия в Общото събрание на ООН може да се определи като полезна, а така също и в работната група в ткрит състав на ОС на ООН по въпроса за справедливо представителство и увеличаване състава на СС, в регионалните групи и групите държави със сходни интереси. Трябва да продулжи търсенето на консенсусни решения за ускоряване на реформата на световната организация, включително на СС. Необходимо е такова разширяване на СС, което би запазило неговата ефективност и би гарантирало способността му за поддържане на констатира за съжаление липсата на развитие по въпроса за разширяването му ветовния мир и сигурност. При новите реалности е необходимо да се има предвид както повишената роля, икономическия и политическия потенциал на някои държави, които биха могли с успех да поемат ангажиментите и отговорностите на постоянни членове, така и нарасналият брой държави - членки на ООН, налагащ увеличаването и на непостоянните членове на СС. България официално е заявила своята подкрепа за кандидатурите на Германия и Япония за постоянни членове на СС. Развиващите се страни следва да бъдат представени в категорията на постояннитемчленове. С достойнство се отчитат кандидатурите на Индия и на Бразилия. Броят на непостоянните членове би следвало да се увеличи така, че да се запази необходимият баланс между постоянните и непостоянните членове, както и справедливото пропорционално съотношение между регионалните групи. При разширяване състава на СС следва да се осигури едно допълнително място за Източноевропейската регионална група, чиито членове са се удвоили през последните години. По този въпрос групата е съгласувала обща позиция (без Русия). Постигането на възможно най-широкото съгласие между страните - членки на ООН е предпоставка за гарантиране на оптималната работа на СС и за решаването на всички въпроси, включително увеличаването на неговия състав и използуването на правото на вето. България винаги се е застъпвала за по-нататъшно усъвършенстване на методите на работа на СС. Ефективността на СС би нараснала значително, ако в процеса на приемане на решения по регионални проблеми се отчитат становищата на съседни и заинтересувани страни, както и на съответните регионални организации, и се намери механизъм за тяхното участие в неофициалните заседания. По отношение на сътрудничество на ООН с регионални организации ясно се вижда, че организацията работи в тясно сътрудничество с редица от тях за постигане на общи цели като утвърждаване на международния мир и сигурност, устойчивото развитие и защита на правата на човека. В тази връзка срещата на високо равнище на ООН с регионални организации на всеки две години е конструктивен форум за укрепване на сътрудничеството, особено в областта на предотвратяването на конфликти и възстановяването на мира. В контекста на новите реалности в света след 11 септември 2001 г. трябва да се знае, че борбата срещу световния тероризъм може да бъде напълно ефикасна тогава, когато се опира на регионалните и субрегионалните организации. Новите заплахи изискват общи усилия,тяхното предотвратяване не е по силите на една държава или международна организация, те налагат създаването на истинска глобална мрежа за борба срещу тероризма, в рамките на която Европейският съюз, НАТО и ОССЕ съвместяват първостепенната си роля с тази на организации от африканския и азиатския континент като Африканския съюз и АСЕАН. Съвременните предизвикателства в областта на предотвратяването, управлението и урегулирането на регионални конфликти са свързани с разпространението на вътрешно - държавни и транснационални фактори на нестабилност. Те засягат всички измерения на сигурността: военно -политически, хуманитарнии и кономически. Акцентът трябва да се постави не толкова върху предотвратяване на последствията, колкото на причините за конфликтите и в този аспект на своята активност Световната организация е призвана да осигури гъвкавата рамка за сътрудничество между различните организации, да предложи инструментите за тяхната политическа и оперативна съвместимост. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|