Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
Изтегляне 1.51 Mb.
|
|
Операциите по поддържане(ОПМ)на мира са инструмента с който ООН си служи. Те датират още от 1948 г., но техният брой и значение за гарантиране на мира и сигурността в съвременните международни отношения нарастват значително след края на Студената война. Към началото на май 2006 г. в ход са 18 операции, в които участвуват около 81 300 военнослужещи, полицаи и цивилни служители. За издръжката им до средата на 2006 г. са одобрени 5,03 млрд.щ.долара. Тези мисии (по реда на началната им дата) са: UNTSO (БлизъкИзток), UNMOGIP (Индия/Пакистан), UNFICYPС (Кипър), UNDOF (Голанскивъзвишения), UNIFIL (Ливан), MINURSO (ЗападнаСахара), UNOMIG (Грузия), UNMIK (Косово), UNAMSIL (Сиера Леоне), UNAMA (Афганистан), MONUC (ДР Конго), UNMEE (Етиопия/Еритрея), UNOTIL (Тимор Леете), UNMLI (Либерия), UNOCI (Кот Д'Ивоар), MINUSTAN (Хаити), ONUB (Бурунди) и UNAMIS (Судан). Предвид характеристиките на новия тип международни конфликти, повечето от които вече не са междудържавни, а вътрешни, настъпват важни изменения в съдържанието и функциите на мисиите, изпълнявани от Сините каски на ООН. В доклада на Генералния секретар "Дневен ред на мира" (от 1992 г.) и допълненията към него (от 1995 г.) са разработени принципите на ново поколение ОПМ: превантивна дипломация (превантивно действие); възстановяване на мира; поддържане на мира; налагане на мира и укрепване на мира. Днес комплексният и интегриран характер на ОПМ включва не само редица превантивни действия, но и реинтегриране на враждуващите страни в гражданското общество, постконфликтно възстановяване и стабилизиране, укрепването на вътрешната сигурност и на държавните институции, наблюдение на избори, оказване на хуманитарна помощ. В Доклада Брахими (от 2000 г.) и последвалите препоръки на Специалния комитет по ОПМ и на Работната група по ОПМ са формулирани пет стратегически цели за реформиране на дейността на Департамента за операции по поддържане на мира (ДОПМ). Създава се организация за набиране на резервни сили и на сили за бързо реагиране. На Изпълнителния комитет по въпросите на мира и сигурността (с председател зам. генералния секретар на ООН по политическите въпроси) се възлагат функции по координация на миротворческата дейност в цялата система на ООН. Въз основа на натрупания положителен опит в Азия, Африка и ЮИЕ, Секретариатът на ООН поставя днес ударение върху провеждането на мисии в сътрудничество между ООН и регионални и субрегионални организации - ОССЕ, НАТО, Африканския съюз, Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ЕКОУАС) и др. Препоръките в доклада на ГС на ООН "При по-голяма свобода-към развитие, сигурност и човешки права за всички" и на Заключителния документ от Срещата на върха (14-16.09. 2005 г., Ню Йорк), съдържащи смели и радикални предложения за преструктуриране на миротворческата дейност на международната общност в съответствие с новите приоритети и реалности се приемар положително от българска страна. В тях се разглеждат съвременните рискове, заплахи и предизвикателства в тяхната комплексна взаимовръзка и се поставя акцент върху усъвършенстване на превантивните действия и ОПМ на организацията, с оглед превръщането им в по- ефективен инструмент за поддържане, укрепване и изграждане на мира и сигурността в света. Република България е активен участник в международните ОПМ. Досега е взела участие (или продължава участието си) в следните международни операци: UNTAC, Камбоджа -1992-93г.; UNOMA, Ангола-1995 99г.; UNMOT, Таджикистан 1995-2000г.; UNMEE, Етиопия/Еритрея - 2000-2004г. UNMIBH (ООН) и KFOR (НАТО и ЕС), Босна и Херцеговина - от 1997 г.; UNMIK (ООН) и KFOR (НАТО), Косово - от 2000 г.; Мисия на ЕС за хуманитарно разминиране, Хърватия - 1999-2000 г.; ISAF(ООН/НАТО), Афганистан - от 2002 г.; Многонационални коалиционни сили, Ирак - от 2003 г.; 11КМ1Ц Либерия - от 2003 г. Общо, от 1992 г. до януари 2006 г. повече от 5 000 военнослужещи и 650 полицаи са служили под егидата на ООН и други международни организации и коалиции, а само за периода 2004-2005г. около 800 български представители са били постоянно пряко ангажирани в мироопазващи мисии по света. Република България участва в миротворческата дейност на ООН в съответствие с изискванията, формулирани в конституционните разпоредби, законовата база на страната и приетата националната стратегия за участие в ОПМ. Учредяването на Комисия по изграждане на мира /КИМ/ и на Постоянен Фонд за изграждане на мира, които трябва да осигуряват съвместна дейност на всички компетентни международни институции и органи на ООН в предконфликтни и следконфликтни ситуации трябва също така със своята активност и специфичен принос да съдействат за успешната дейност на Съвета за сигурност, ИКОСОС и Общото събрание и ще повишат капацитета на ООН да гарантира дългосрочното изграждане на мира в държави в криза или излизащи от конфликт, както и трайното урегулиране на тлеещи конфликти. Надеждата също така е те да могат да допринесат и за повишаване на превантивната роля и функции на световната организация срещу новите заплахи и предизвикателства и с това да спомогнат за гарантиране на мира и стабилността в дългосрочен план. Изхождайки от взаимната връзка между развитието, мира, сигурността и спазването на правата на човека, намираме за особено ценни препоръките за превантивно използване на военна сила като крайно средство за противодействие на съществуващи и възникващи заплахи за мира и сигурността с одобрението на СС на ООН. Увеличеният брой на мироопозващите мисии в света поставя на преден план потребността от подобряване на организацията и управлението на ОПМ и повишаване на сигурността и безопасността на участниците в тях. Заедно с такива мерки е необходима разработката, съгласуването и внедряването на унифицирани и общоприети правила за действие в критични ситуации и приложението на по-действен механизъм за събиране, анализ и използване на разузнавателната информация, с цел предотвратяване на насилие срещу личния състав на мироопазващите сили, както и за по-ефективно сътрудничество и взаимодействие между страните -членки и ДОПМ в цялостната организация на ОПМ. Отдава се първостепенно значение на необходимостта от всестранна подготовка на контингентите, участващи в ОПМ, като задължително условие за гарантиране на тяхната сигурност и цялостния успех на мисиите. Тези мисии трябва да са с висок капацитет,насочени към комплексно поддържане на мира, възстановяване на вътрешния ред, органите за управление и изпълнението на техните социални функции, в т.ч. осигуряване на хуманитарна помощ и защита на цивилното население, и особено на жените и децата, от всички форми на насилие. В този контекст е първостепенно значението на спазването на релевантните Женевски конвенции и резолюциите на ООН, и усъвършенствуване на сътрудничеството между СС, противостоящите сили, Секретариата и държавите, предоставящи контингенти, включително с цел осигуряване на по-широко участие на полицейски контингенти, служители в гражданския компонент на ОПМ и усъвършенстване на сътрудничеството с международните неправителствени организации. Съвременното поддържане на мира е немислимо без тясно сътрудничество между ООН и регионалните организации. Приетата Стратегия за сигурност на ЕС, подписването на съвместна декларация между ООН и ЕС за сътрудничество в контрола на кризисни ситуации и развитието на сътрудничеството между ООН и НАТО е голяма стъпка в тово отнощение. Мисията на ООН в Косово, сътрудничеството между ООН, ЕС и НАТО в Дарфур (Судан) и мироопазващите мисии на ЕС ("Алтеа" в БиХ и "Артемис" в ДР Конго) са уникални примери в това отношение. Република България, в качеството си на член на НАТО, на ЕС и държава, предоставяща контингенти за участие в операции за поддържане на мира, продължава активно да отстоява позицията за най-пълноценно взаимодействие на ООН с ОССЕ и други регионални организации, и утвърждаване на отношенията на сътрудничество и партньорство между тях. Регионално сътрудничество в областта на отбраната и мироопазването би могло съществено да подобри условията за взаимодействие с ООН в ОПМ. Като източник на положителен опит България разглежда участието си в многонационални сили за мир в ЮИЕ (SEEBRIG), създадени през 1998 г., и в BLACKSEAFOR (Черноморска оперативна група за военноморско сътрудничество в областта на разминирането, хуманитарните операции и операциите по издирване и спасяване), особено след поемането от многонационалната бригада "Югоизточна Европа" на своята първа мисия по поддържане на мира в състава на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, където подпомага дейността на правителството и другите държавни и неправителствени организации по поддържането на стабилност, безопасност и създаване на условия за свободно движение в зоната на столицата Кабул и прилежащата територия. Бързото възстановяване на средствата за ОПМ е важен въпрос за по-малките държави. Намирането на действаща формула за по-бързо възстановяване на средствата ще мотивира допълнително тези държави да предоставят контингенти. Следва да се отбележи, че в израз на съпричастност към дейността на ООН по поддържане на мира, през 2000 г. Република България доброволно увеличи националната си вноска към бюджета на ООН за издръжка на ОПМ. Въпросите на налаганите санкции са също на дневен ред. Предприемането на принудителни мерки от страна на СС на ООН в съответствие с гл. VII от Устава на ООН срещу държави и/или други субекти, които застрашават международния мир и сигурност, трябва да става на базата на предварителна комплексна преценка на ситуацията. Това предполага по-доброто им фокусиране върху виновните лица, при минимално неблагоприятно въздействие върху цивилното население или трети държави. Целевите санкции трябва да бъдат разглеждани като част от всеобхватна стратегия за предотвратяване и разрешаване на конфликти. Необходимо е СС да включи в мандата на комитетите по санкциите, съвместно със Секретариата на ООН, наблюдение на спазването на санкциите от страна на държавите. В резолюциите, с които се налагат санкции, следва да се включат критерии за оценка на постъпващите от държавите периодични доклади. Френско - британското предложение за създаване на независим механизъм за мониторинг по прилагането на санкциите, който да улесни работата на Секретариата среща положителна поткрепа от българска страна. България участва активно в Стокхолмския процес, посветен на прилагането на целеви санкции. Създадената Работна група (РГ) по Общи въпроси на санкциите към СС на ООН е полезен форум за дискусия по въпросите на политиката и практиката на СС в областта на санкциите и тя трябва да продължи да функционира. България се присъединява към консенсуса и към позицията на ЕС, която съвпада с позицията на САЩ. Тази резолюция е съвместима с концепцията за налагането на целеви санкции и може да бъде разглеждана като неин елемент. Споразумението между Индия и САЩ за сътрудничество в ядрената област от март 2006 г. е от голямо значение както в икономически, така и в политически план. Споразумението открива възможности за развитие на индийската ядрена енергетика за мирни цели, с което големите и постоянно нарастващи енергийни нужди на Индия ще намерят екологично приемлив отговор. България, като страна по всички международни договори в областта на неразпространението на ядрено оръжие и участничка във всички режими за експортен контрол (Австралийска група, Група на ядрените доставчици, Васенаарска договореност, Режим за контрол на ракетните технологии и Комитета Цангер), провежда последователна и прагматична политика в областта на неразпространението. Важно е да се има в предвид обстоятелството, че Индия е демократична страна и въпреки че не е страна по ДНЯО, стриктно спазва изискванията по отношение на неразпространението на ядреното оръжие. Индийско - американското споразумение за сътрудничество в областта на ядрената енергия за мирни цели е поредното важно доказателство за отговорното и предвидимо поведение на Индия в ядрената област. Положителни са и поетите от Индия по силата на споразумението ангажименти в областта на неразпространението на ядреното оръжие, а именно - да разграничи ядрените си програми и съоръжения за военни и мирни цели; да декларира в МААЕ последните и да ги постави под системата за контрол на МААЕ; да подпише и спазва Допълнителен протокол за Гаранциите на МААЕ; да продължи да спазва едностранно поетия мораториум върху ядрените опити; да работи за сключването на многостранен договор, забраняващ производството на разпадащи се материали за ядрени оръжия (РМСТ); да се въздържа от трансфер на технологии за обогатяване и преработка към страни, които не ги притежават; чрез всеобхватно експортно законодателство да осигури спазването на гаранциите на Режима за контрол на ракетни технологии и Групата на ядрените доставчици (ГЯД). Все пак обаче трябва да се отчетат притесненията, че индийско - американската инициатива може да окаже и негативен ефект върху режима на ДНЯО чрез даване на права на държава, която не е страна по него и че може да създаде двойни стандарти, особено в момент, когато във фокуса на вниманието на международната общност са проблемите с ядрените програми на КНДР и на Иран. Глобалното разоръжаване е кардинален въпрос късаещ цялото човечество. Опасността от разпространението на оръжията за масово унищожение (ОМУ), технологиите за производството им и средствата за тяхната доставка, както и придобиването им от терористични организации, държави и недържавни субекти, предизвикващи загриженост, е една от основните потенциални заплахи пред международната сигурност. В този контекст е необходимо да се увеличи активността на международните организации, укрепването на режимите за експортен контрол и инициативите за засилването на мерките за предотвратяване и пресичане на разпространението на ОМУ. Необходима е ефективна координация и взаимодействие в тази насока между държавите - съмишленици в регионален и международен план. В съответствие с провежданата последователна политика, през март 2005 г. правителството приема решение за участието на България в Инициативата за защита от разпространението на оръжия за масово унищожаване (ИЗР) и за одобряване на Заявлението на принципите за пресичане. На всички многостранни форуми Република България декларира своята принципна позиция за ускоряване на процеса на универсализиране на международноправните инструменти с цел тяхното ефективно прилагане в глобален план. Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) в глобалния режим на неразпространение на ядрените оръжия и за ядрено разоръжаване има основополагащата роля. Като държава, която е подписала и ратифицирала Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО), България излиза с положителна позиция относно ранното му влизане в сила, неговото универсализиране и създаване на работеща система за проверка на изпълнението му. Също тако България участва активно в дейността на Подготвителната комисия. Заявена е готовност от страна на държажата да задълбочи и развива техническото и регионално сътрудничество по линия на ДВЗЯО. Водена от разбирането за комплексните предизвикателства пред неразпространението на ядрен материал и опасността от отклоняването му с терористични цели, Република България активно подкрепя процеса на приемане на поправките към Конвенцията за физическа защита на ядрения материал. Относно процеса на универсализиране на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическото оръжие и за неговото унищожаване може да се обобщи, че България участва активно в тази дейност. Положителни са успехите, постигнати от държавите -притежателки за унищожаване на запасите от химическо оръжие, но въпреки това трябва да бъдат положени максимум усилия за приключване на цялостния процес на разоръжаване в сроковете, установени от конвенцията. Спазването на духа и текста на Конвенцията, както и нейното универсализиране, ще потвърди авторитета й на основен международен инструмент в областта на разоръжаването и неразпространението. Като активен участник в процеса за укрепване на Конвенцията за забрана на биологичното оръжие (КБО) България подкрепя усилията за приемане на адекватна национална законова база в отделните страни за изпълнение на задълженията по КБО. Дискусията за подобряване на сигурността при работа с опасни биологични агенти и в преговорите за приемане на Кодекс на поведение на научните работници като форми за укрепване на КБО увеличава своята скорост и резултати. Друг елемент на глобалната сигурност са така наречените малки оръжия. Приносът на България в областта на малките оръжия и леките въоръжения (МОЛВ) определя страната като един от генераторите на сътрудничество в ЮИЕ по този въпрос и фактор в международните усилия за ограничаване на прекомерната и дестабилизираща концентрация на МОЛВ в конфликтни региони. Осъществяването на принципна и отговорна политика в тази област е една от приоритетните задачи на България, която също така е елемент от политиката на страната за интегриране в структурите на НАТО и ЕС. Конференцията на ООН по предотвратяването на нелегалната търговия с МОЛВ във всичките й аспекти и приетата през юли 2001г. Програма за действие дават положителни резултати, каквито също са и тези от проведените две двугодишни срещи (през 2003 г. и 2005 г.) за преглед на изпълнението на Програмата за действие. България има традиционен принос в експертните групи към ГС на ООН, които обсъждат и формулират основополагащи норми за борба с нелегалната търговия с малки оръжия и леки въоръжения, включително и в Групата правителствени експерти за обсъждане на създаването на международен инструмент по идентифицирането и проследяването на МОЛВ, чиито заседания се провеждат през 2002 и 2003 г. България участва активно в работата на Групата с открит състав по изработването на международен инструмент по маркирането и проследяването на МОЛВ. Необходимо е приетият политически обвързващ инструмент а допринесе за ефективността на борбата с разпространението на незаконни малки оръжия и леки въоръжения. Националната политика в областта на експортния контрол,която България провежда, е оследователна, активна и отговорна и представлява важен елемент за страната вече като пълноправма членка на ЕС, както и един от елементите на участието на нашата страна в международната коалиция за борба с тероризма. Експортният контрол на оръжие и стоки и технологии с възможна двойна употреба е насочен към защита на националната сигурност, външнополитическите и икономическите интереси на България и е част от стратегията за утвърждаване на България като надежден партньор в рамките на НАТО и ЕС, както и за подобряване на условията за привличане на инвестиции в сектора на отбранителната промишленост и улесняване на външнотърговската дейност. Усилията на Република България в борбата с организираната престъпност са съсредоточени главно чрез участие и следене на работата на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (United Nations Office on Drugs and Crime), свързана с противодействие на организираната престъпност в сферите на икономическата и финансово - кредитна система, терористични действия, контрабанда и незаконни сделки с оръжия, стратегически суровини, стоки с двойна употреба, моторни превозни средства, исторически и културни ценности. Друг аспект на дейноста й е противодействието на незаконния трафик на лица и особено трафика на малолетни с цел сексуална експлоатация, принуждаване към джебчийство и др., криминални деяния, борба с незаконния трафик, производството на наркотични и психотропни вещества и суровини за тяхното производство, както и предотвратяване инвестирането на средства, придобити по престъпен начин, редотвратяване и пресичане на използването на сила и заплаха за сключване на сделки и извличане на облаги от тях, превенция и борба срещу подправянето, изготвянето и прокарването в обръщение на неистински парични знаци и ценни книжа, както и борбата срещу влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт, противодействие на незаконното използване на личните данни чрез хармонизиране на националното законодателство с европейското законодателство в аспекта на предстоящото членство на нашата страна в Европейския съюз, борба с корупцията в държавната и местната администрация, противодействие на трафика на човешки органи. Република България е една от малкото държави, които са страни както по Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, така и по трите протокола към нея - Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, и влезлия на 3 юли 2005 г. в сила Протокол срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси. България участва активно в Първата и Втората конференция на страните по Конвенцията на ООН, като председател на Втората конференция е ръководителят на българската делегация. Борбата с международния тероризъм също набира голяма скорост след 11,9.2001г. През септември 2005г. в Ню Йорк лидерите на държавите - членки на ООН отново осъждат тероризма във всичките му форми и действия, осъществявани от когото и да е, където и да е, под каквито и да е предлози и цели. Такава е и неизменната позиция на България. Няма каузи, оправдаващи посегателство върху живота на цивилни граждани. Нито една държава не трябва да проявява пасивност или да допуска убежища на терористи на своя територия. Международният тероризъм изисква координиран мждународен отговор и динодействие и непримиримост на всички нива. Днес той е най-сериозната заплаха за международния мир и сигурност. Текста на координатора по проекта за Всеобхватна конвенция по международния тероризъм (ВКМТ), разработен от Специалния комитет, създаден с Рез. 51/210 на ОС на ООН, по която възражения имат само държави от Организацията Ислямска конференция /ОИКУ/ е приет с одобрение от България. През 2005г. този комитет приключи третата конвенция от своя мандат, след което Общото събрание прие без гласуване текста на Международната конвенция за предотвратяване на актове на ядрен тероризъм (МКПАЯТ). Новата конвенция позволява по-ефективно пресичане на опасността от използване на ядрени материали за терористични цели, както и от актове на тероризъм, насочени срещу ядрени съоръжения. Заедно със страните - членки на ОССЕ България подписва конвенцията в Ню Йорк на 14 септември 2005 г. В борбата срещу тероризма всички действия трябва да бъдат в съответствие с международното право, включително международното хуманитарно право, при спазване на нормите за защита на правата на човека. Ефективното прилагане на международното законодателство от всички следва да доведат до предотвратяване финансирането на тероризма и достъпа до оръжия, експлозиви и ОМУ, ограничаване пътуванията на терористи, наказателно преследване на подбудители, извършители и помагачи на тероризма и др. Изключително важна е водещата роля на Комитета на СС на ООН срещу тероризма (КСТ), в чиято работа България участва в качеството си на непостоянен член на СС през 2002-03 г. КСТ се превърна във фактор за постигане на международен консенсус и повишаване капацитета на страните - членки на ООН в антитероризма.Опасността от достъп на терористи до радиологични, химически, биологически и ядрени ОМУ е реална и затова Рез. 1540 изгражда фронт срещу попадане на ОМУ у терористи. Осъществяваният в България експортен, граничен и митнически контрол осигурява нужната защита, която продължава да се усъвършенства и засилва мерките за укрепване на режимите за неразпространение. Приетата Рез. 1566 е решителна крачка към всеобхватно и ефективно разгръщане на борбата с тероризма. Тя точно дефинира субекти и престъпни действия, квалифицирани като терористични, не допуска отклоняване от преследване под никакъв претекст (национално освобождение, религия); разширява наложения само срещу Ал-Кайда и талибаните стриктен ограничителен режим върху всички терористични групи, организации и индивиди (чеченски, баскски и др.); подготвя фонд за компенсации за жертви на тероризъм чрез доброволни вноски и конфискувани авоари на терористи; дава дефиниция (умишленото посегателство срещу живота и здравето на цивилни граждани е тероризъм, а подбудители и извършители трябва да бъдат преследвани и наказвани в целия свят). Срещата на върха в ООН от 14-16 септември 2005 г. поставя задачата за ускоряване на резултатите от международната дейност на ООН: изготвяне на стратегия; приемане на Всеобхватната конвенция; свикване на конференция на високо ниво; присъединяване на всички държави към 13-те конвенции; осигуряване на нетърпимост към явлението. ООН полага голями усилия за интензифициране на сътрудничеството в борбата с тероризма с регионалните и другите международни организации (в т.ч.ОССЕ, ЕС, НАТО, СЕ, ЧИС и др.). Като доскорошен член на СС и Председател на ОССЕ България допринася за активизирането на регионалните организации в антитероризма и обмена на най-добрите практики, в т.ч. в ОССЕ. България е сред първите държави, присъединили се към 13-те основни правни инструмента на ООН по тероризма. Изградена е националната правна рамка срещу тероризма. В законите и дейността на правоприлагащите органи са вградени напълно антитерористичните мерки, предвидени от ЕС, НАТО, ОССЕ, СЕ, ЧИС. Република България има над 40 споразумения за сътрудничество на двустранно и регионално ниво, включващи обмен на оперативна информация, координирани действия и съвместни операции. Осъществяват се комплексни национални планове за противодействие на тероризма. Всички международни договори за сътрудничество в борбата с престъпността, които са в компетенциите на МВР, съдържат регламентация относно обмена на информация с правозащитните органи на други държави по въпросите на борбата с тероризма. Дейността в рамките на това сътрудничество се извършва при съблюдаване на националното законодателство и стандартите за защита на класифицираната информация. В конкретното си сътрудничество на регионално и двустранно ниво България трябва да се стремим не само да покрие превантивните дългосрочни и средносрочни мерки и повишаването на антитерористичния капацитет, но да спомогнем за незабавни действия срещу терористите чрез: обмен на информация; координирани действия; съвместни операции на държави срещу отделни терористи и звена с оглед разкриване и елиминиране на цели мрежи на терористи, в т.ч. ползвайки успешния си опит в борбата срещу наркотиците. През 2003 г. приключва работата по изграждане на националната правна рамка за борба срещу международния тероризъм във всичките й аспекти и на работещи механизми в практически план, включително режима на контрол за влизане и излизане от страната, готовността на специализираните национални служби и схемите на работното им взаимодействие в нормална обстановка и при екстремни ситуации, във финансовата сфера. Заложени елементи в тях като: мултидисциплинарен подход; изграждане на свръхкапацитет; максимално активизиране на международното сътрудничество на двустранно (най-вече със съседни страни), субрегионално и регионално ниво като важно допълнение на усилията по линия на ООН акцентират върху сътрудничество с партньорите ни от НАТО и ЕС. Наказателният кодекс на България криминализира тероризма като самостоятелно престъпление. Законът за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМСФТ) и Законът срещу изпирането на пари пряко обслужват антитероризма. ЗМСФТ (2003г.) има за цел предотвратяване и разкриване действия на физически и юридически лица, групи и организации,насочени към финансиране на тероризма и създава организация и контрол за прилагане на тези мерки, както и на административно - наказателни санкции при нарушаването им. През 2005 г. Народното събрание приема Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Законът урежда условията и реда за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, включително тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва такива престъпления и приготовление към тероризъм. Необходимо е България да увеличи капацитета си в антитероризма с цел да не допуска ядра на терористи в страната,да предотвратява актове на българска територия, да осигурява преодоляване на последствията от терористични актове, да залавя и сурово да наказва терористи и подбудители. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|