Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
Изтегляне 1.51 Mb.
|
| Политика на отворени врати на НАТО и ползи от членството на България в НАТО.
Присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор, което става факт на 29 март 2004 г., съответства напълно на националните интереси и цели на Република България. Членството в Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) гарантира подобаващо място на страната в европейската и международна политика и нови възможности за по-ефективно отстояване на националните интереси. Участието в най-успешния съвременен военно - политически съюз за колективна отбрана е важна гаранция за сигурността, стабилността и благосъстоянието на България. Процеса на разширяване на НАТО преди всичко е ефективно средство за справяне със сложните предизвикателства към международната сигурност. Членството на България в Алианса предоставя нова, още по-солидна основа за тясно сътрудничество и партньорство с нашите съюзници, за общ принос в противодействието на международния тероризъм и другите предизвикателства на XXI век. С приемането на 7-те нови страни - членки се увеличават възможностите на Алианса да изпълнява всичките си мисии в областта на сигурността. Разширяването на НАТО на югоизток има силен стабилизиращ ефект върху Западните Балкани, укрепва сигурността в Черноморската зона и проектира повече сигурност и стабилност към прилежащите региони. Като член на НАТО България получава допълнителни възможности да допринася за укрепване на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа, за утвърждаване на ролята на страната в процесите на регионално сътрудничество. В икономически план членството в Алианса създава чувство на доверие към България у потенциалните чужди инвеститори. Засилената сигурност, която НАТО носи, съдейства за ускоряване и на инфраструктурните проекти в България и в региона, тъй като е доказателство за стабилност, предсказуемост и надеждност. Чуждите инвестиции в страната през 2004 г. се равняват на тези през 2002 и 2003 г., взети заедно. Тази тенденция се запазва и през следващите години. Присъединяването към НАТО представлява и важна стъпка за членство в Европейския съюз. Република България успешно се включва в структурите и дейностите на Алианса и увеличава своя принос за ефективното осъществяване на политиката и мисиите на НАТО на Балканите, Афганистан и Ирак. България има желанието и капацитета да продължи да бъде надежден и активен съюзник, който участва реално в споделянето на отговорностите, задълженията и правата, произтичащи от членството. Необходимо е обаче твърдото намерение на страната да бъде генератор на сигурност да продължи. Република България изпълнява поетия в рамките на разговорите по присъединяване ангажимент да се присъедини към всички действащи многостранни споразумения и протоколи, сключени между страните - членки на НАТО, необходими за успешното функциониране на Алианса. С Постановление № 71 на МС от 19 април 2005 г. е създаден Междуведомственият съвет по участието на Република България в НАТО (МСУН), който заменя действащия дотогава Междуведомствен съвет по интегрирането на България в НАТО (МСИН). Основните задачи на Съвета са свързани с координиране участието на България в органите и дейностите на НАТО и на дейностите по изпълнението на поетите от Република България ангажименти, произтичащи от членството, както и с координиране използването на финансовите средства, одобрени целево със Закона за държавния бюджет по линия на участието на Република България в НАТО. Членството в Алианса е предпоставка за създаването на модерна и надеждна армия. Приключилият Стратегически преглед на отбраната, както и приетият План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., целят да се изгради ефективна национална отбрана, отговаряща на финансовите възможности на страната, която същевременно ще позволи на България да даде реален военен принос в Алианса. Особено важно е трансформацията на нашите въоръжени сили да се синхронизира с тази, която протича в НАТО, с цел изграждането на комплектовани, многостранно осигурени, гъвкави и мобилни формирования, които са оперативно съвместими с тези на съюзниците на България. В момента се осъществяват няколко приоритетни проекта за модернизация на екипировката и въоръжението на БА. Не безизвестно е разполагането на сили и военни съоръжения на НАТО и САЩ на територията на България. Трансформацията на въоръжените сили и командването на САЩ в Европа, в това число и създаването на бригада на ротационен принцип, разположена в България и Румъния, отговарят адекватно както на новите рискове и заплахи за сигурността, така и на българските интереси и нужда от засилено сътрудничество. България и САЩ договорят и подписват на 28 април 2006 г. в София Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Споразумението установява широка рамка на стратегическо сътрудничество по въпросите на отбраната между двете страни. Като част от него се предвижда български военни обекти да бъдат съвместно използвани със САЩ и в тях да се разполагат и американски сили и съоръжения. Предвижда се военните бази да бъдат българска собственост, под българско командване и флаг, да се използват основно за тренировъчни, логистични и хуманитарни цели, както и за операции на НАТО. Разполагането на американски сили и съоръжения на българска територия и съвместното използване на съответните военни обекти цели да допринесе за стратегическата сигурност на България и на региона. Подобна стъпка е адекватна на новите реалности в международната стратегическа среда и нарастващата роля на Черноморския регион от гледна точка на новите асиметрични заплахи за сигурността. Разполагането на американски сили и съоръжения на българска територия подпомага модернизацията на българските въоръжени сили.Съвместната работа и учения способстват за постигането на висока оперативна съвместимост с въоръжените сили на САЩ и другите съюзници от НАТО. Съвместното използване на военни обекти със САЩ не противоречи нито на ангажиментите, поети от страната като член на ЕС и НАТО, нито на разпоредбите на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) или неговата адаптирана версия, когато последната влиза в сила. Операцията на НАТО в Афганистан (ИСАФ) остава основен приоритет за Алианса. Успехът й е от ключово значение както за стабилизирането и възстановяването на страната, така и за бъдещата роля и доверие в Алианса като носител и гарант на сигурност. В този смисъл, разширяването на ИСАФ следва да продължи по план и в съответствие с оценките на военните органи на НАТО. Нов етап в развитието на Афганистан е подписването в началото на 2006 г. в Лондон на т.нар Afghanistan Compact, представляващ споразумение на международната общност с Афганистан относно ключовите дейности за възстановяването на страната през следващите пет години. Лондонската конференция дава ясен сигнал за запазване на международните ангажименти спрямо страната, както и за водещата роля на Афганистан в осъществяването на демократичните процеси и реформи. Все пак е необходима засилена координация между всички представители на международната общност в Афганистан, в това число ЕС и НАТО. Ролята на НАТО в Афганистан следва да се запази само в сферата на сигурността, а функциите на ИСАФ да са ограничени до военните елементи на Провинциалните екипи за възстановяване (РRТs). Ревизираният оперативен план на операцията (ОРLAN) създава добра възможност за това, както и за продължаване на разширяването на операцията на юг и изток (фази 3 и 4). Концепцията на Провинциалните екипи за възстановяване се оказва добър и работещ механизъм за разширяване на ролята и действията на НАТО в Афганистан. Същевременно, възможно е засилване на ролята на PRTs в сферата на реформата на сектора за сигурност и най-вече в обучението на афганистанската полиция. Разработваната програма за сътрудничество на НАТО с Афганистан създава допълнителен механизъм за добър напредък в тази реформа и дава добър политически сигнал за трайната ангажираност на НАТО с възстановяването на страната. България също потвърждава своя ангажимент към Афганиста. Най-сериозният български ангажимент е поемането на ключовата функция на водеща страна по обслужването на Международното летище в Кабул за периода август-декември 2006 г. На 27 и 28 април 2006 г. в София се провжда пролетната неформална среща на министрите на външните работи на страните-членки на НАТО. Заслужава да се отбележи, че страните - членки се представят на много високо равнище. В рамките на Софийската среща на Алианса заместник министър - председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин е домакин на Трансатлантическа вечеря на 27 април, в която вземат участие външните министри на страните-членки на НАТО и на страните от ЕС, които не членуват в НАТО (външните министри на Австрия, Финландия, Швеция и Кипър, ирландският министър по европейските въпроси и постоянният секретар в МВнР на Малта), Генералният секретар на НАТО и ГС/ВП за Общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Софийската среща е съществен български принос към цялостните усилия, насочени към превръщането на Алианса в основен форум за стратегически и политически консултации по въпросите на сигурността от общ интерес. Все пак въпреки, че на срещата не се взимат формални решения политическото естество и политическият характер на дискусиите са от съществено значение. На този форум на НАТО в София съюзниците слагат началото на дискусиите по по-нататъшното разширяване на Алианса. Това развитие отговаря на последователно отстояваната от България позиция за по-нататъшно разширяване на НАТО и активно поддържане на усилията на страните - кандидатки от региона - Албания, Република Македония и Хърватия, както и на другите желаещи, да се подготвят колкото е възможно по-скоро за членство в Алианса. По време на срещата в София е потвърдена готовността на Алианса общността на Партньорство за мир да се разшири чрез включване на Сърбия и Черна гора, както и на Босна и Херцеговина, при изпълнение на поетите от тях международни ангажименти. Необходимо обаче е да отбележим колко вайна е по-тясната евро-атлантическа интеграция на Черноморския регион, за който се оценява като стратегически важен. "Трансатлантическа вечеря" с участието на външните министри от НАТО и ЕС, на Генералния секретар на Алианса и на Върховния представител за Обща външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз Хавиер Солана е ценен принос към усилията за насърчаване на диалога между Европа и Северна Америка по общите предизвикателства, пред които е изправена трансатлантическата общност и по начините и средствата за съвместна работа на Европа и Северна Америка с цел ефективно посрещане на тези предизвикателства. Одобреният документ на Софийската среща на Алианса с препоръки за по-нататъшно развитие на отношенията НАТО - Русия дава вече своите резултати. От страна на България изцяло се подкрепя по-нататъшното разширяване на сътрудничеството между НАТО и Русия в области от общ интерес. Софийският форум на НАТО затвърждава образа на страната като стабилен и надежден съюзник, който изпълнява задълженията и отговорностите си, произтичащи от членството и в Алианса. Важен пункт в глобалната система за сигурност е и изграждане на Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)като средство за по-ефективна и успешна Обща външна политика и политика за сигурност и за засилване на международната роля на ЕС. Същевременно ЕПСО е и като средство за засилване на трансатлантическото доверие и партньорство и избягване на ненужното дублиране при развитието на военните способности. НАТО следва да запази водещата роля при осигуряването на колективната сигурност и отбрана на европейските страни. Постигнатите в края на 2003 г. компромисни формули по редица важни въпроси на развитието на ЕПСО удовлетворяват интересите на Република България и създават добра основа за задълбочаване на партньорството между НАТО и ЕС в областта на сигурността. Създаването в рамките на Военния секретариат на ЕС на звено с гражданско/военни компоненти подобрява способностите на ЕС за ранно предупреждение и стратегическо планиране. Необходимо е това звеното да бъде използвано за планиране и ръководство на самостоятелни операции на ЕС, само когато останалите опции са изчерпани. Като страна членка на ЕС, отчитаща своите отговорности в сферата на сигурността и отбраната, България участва в мисиите на ЕС на Балканите - полицейската мисия в БиХ (Е11РМ), проведената операцията "Конкордия" в Р Македония и операция "Алтеа" в БиХ. Приетата през декември 2003 г. Европейска стратегия за сигурност се оказа важен и полезен политически и практически инструмент, който вече дава резултати в изграждането на една по-ефективна Обща външна политика и политика на сигурност на ЕС и ЕПСО. Стратегията ясно дефинира рисковете и заплахите към европейската сигурност и задава посоката за действие за справянето с тях. България взима участие в Европейския конвент, изготвил проекта на Европейска конституция. Страната посрещна със задоволство и подкрепя новите разпоредби в областта на ЕПСО. Включването в проекта на Конституция на Европа на клаузата за оказване на помощ и съдействие с всички средства на страна-членка, станала обект на нападение отчита едновременно водещата роля на НАТО за колективната сигурност на Европа и обективните реалности на дълбока интеграция между страните - членки на ЕС. Също така включването в проекта на Конституция на Европа на клауза за солидарност пред лицето на новите предизвикателства и заплахи, като терористични нападения или природни бедствия и аварии е адекватна реакция на промените в средата на сигурност и появата на интензивни асиметрични заплахи. Тези идеи, отразени в проекта за Конституция на Европа са навременни и отговарят адекватно на императивите на променената международна среда и на целите, залегнали в Европейската стратегия за сигурност. Въпросите на сигурността и отбраната имат ключово значение за бъдещето на ЕС. България синхронизира външната си политика и политиката си за сигурност с Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на Европейския съюз. Изхождайки от убеждението, че гласът на Европа трябва да звучи ясно и единно в международните дела и като страна от ЕС България нескрито споделя общите позиции на ЕС и подкрепя общите действия. Операциите на НАТО в Западните Балкани (СФОР, КФОР) имаха и продължават да имат решаващо значение за омиротворяването и последващата стабилизация на региона. Положителните резултати от СФОР и КФОР създават среда, в която става възможно започването на възстановяването на икономиката, изграждането на институциите и процеса на демократизация което е и една от целите на ЕС. Успехът на СФОР и КФОР е решаващ с оглед на задачите от военен характер и е предпоставка за осъществяването на задачи от полицейски характер като борбата с организираната престъпност, контрабандните канали и др. Въпреки същественото реално подобряване на обстановката, тя продължава да бъде недостатъчно стабилна,което се потвърждава от отделни изблици на насилие в Косово. Слабата икономика, етническото разделение, организираната престъпност и корупцията са основните фактори, които запазват потенциала за между етническо насилие. В този смисъл присъствието на НАТО остава ключов фактор за гарантиране на стабилността и процесите на демократизация на Западните Балкани. Предвид на водените в преговори между Прищина и Белград по въпроса за статута на Косово и евентуалността от влошаване на ситуацията в този период, се зпазва необходимостта от силно военно присъствие, което да има превантивни функции, да е гарант за необратимостта на положителните процеси, както и да е в състояние да изпълнява остатъчните военни задачи и да участва в борбата с международния тероризъм. Министерската среща на НАТО потвърждава виждането, че Алиансът трябва да запази значително равнище на силите си докато текат преговорите по статута. Същевременно стратегическата цел следва да бъде ускоряване на приобщаването на страните от региона към евроатлантическата общност и интеграцията с нейните институции. България участва в КФОР с инженерен взвод от 40 военнослужещи в състава на германския контингент и 5 щабни офицери и разузнавачи. НАТО запазва ангажиментите си към сигурността в региона на Югоизточна Европа, чрез запазването на щабовете в Скопие и Тирана, на Щаб в Сараево и операция КРСЖ. Ситуацията в Косово не позволява намаляване на ангажираността на Алианса в областта. Като изключително успешно се оказва сътрудничеството НАТО – ЕС при осъществяването на операция "Конкордия" в Р Македония, в отношенията между СФОР и Полицейската мисия на ЕС в Босна и Херцеговина и при осъществяването на операция "Алтеа" в БиХ в която участва и Република България.НАТО и ЕС трябва и в бъдеще тясно да взаимодействат по въпросите на Западните Балкани. Двете организации имат общи цели и взаимно допълващи се възможности, които трябва да се използват активно. Операцията "Асйуе Епйеауоиг"(ОАЕ) е една от мерките за борба с тероризма, предприети с решение на НАТО от септември 2001г. Мисията на ОАЕ е провеждане на военноморски операции с цел активно демонстриране на решимостта и солидарността на НАТО в борбата срещу тероризма. Първоначално зона на ОАЕ е източното Средиземноморие, а от 4 февруари 2003г. фокусът на операцията е пренася върху Гибралтарския проток. От 16 март 2004 г. ОАЕ обхваща цялото Средиземноморие. Практически израз на подкрепата на България за операция"Асиуе Епйеауоиг" е участието на страната в операцията през септември 2005г. с фрегатата"Смели"(с екипаж 110 души). НАТО винаги се стреми към подържане, разширяване и засилване на Средиземноморския диалог което ясно се вижда и от осъществяването на решенията на Истанбулската среща. Като страна в непосредствена близост и с традиционно приятелски отношения със средиземноморските страни, е необходимо България да продължи да допринася за изграждането на по-амбициозна и разширена рамка за Средиземноморския диалог. Като перспективни направления в развитието на Средиземноморския диалог може да се очертаят: засилване на политическото измерение и по-голяма ангажираност от страна на средиземноморските партньори; интензифициране на сътрудничеството в областта на отбраната; по-нататъчни усилия в борбата срещу тероризма и т.н.Формата на НАТО за Средиземноморския диалог "26+7" е един от параметрите за възможна роля на Алианса в региона, с доказан принос за изграждането на добър климат между всички средиземноморски партньори. Същевременно, един от приоритетите в това направление е намирането на правилния баланс със схемата "26+1", както и прилагането по целесъобразност на схемата "26+n". Друг важен фактор за сигурността в региона е Истанбулската инициатива за сътрудничество (ИИС), която се разглежда едновременно като принос към гарантирането на дългосрочна стабилност в региона на широкия Близък Изток и като доказателство за решимостта на НАТО успешно да се трансформира и адаптира към новите предизвикателства за регионалната и глобална сигурност. Средиземноморския диалог и Истанбулската инициатива за сътрудничество се разглеждат като два отделни, паралелно развиващи се процеса, които обаче взаимно се допълват и се осъществяват съгласно споделения принцип на индивидуализиран подход към партньорите и стриктно отчитане на техните политически, икономически, социални, културни и психологически особености. В контекста за сигурноста е недопустимо да не се изяснят целите, функциите и ролята на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), започнала началото си като Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) след Хелзинкския процес. Заключителният акт от Хелзинки (HelsinkiFinal Act) подписан на 1 август 1975 г. от държавните и правителствени ръководители на всички съществуващи по това време 35 европейски държави(без Албания), САЩ и Канада, съдържа политически обвързващи препоръки в т. нар три „кошници”(baskets): първа-политико - военни аспекти на сигурността (десетте принципа от Хелзинки); втора - икономика, наука и технологии; трета - сътрудничество в хуманитарната област/права на човека. До Парижката среща на най-високо равнище (ноември 1990 г.) Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) е преди всичко форум за преговори Изток - Запад по мерки за доверие и сигурност и стандарти за демократично поведение. Многостранните срещи в рамките на Хелзинкския процес служат за контрол върху изпълнението на приетите договорености и придържането към утвърдените стандарти, имащи политически обвързващ характер. Преодоляването на конфронтацията между Изтока и Запада, новите процеси в Европа, придружени от остри конфликти, разширяването на географския обхват на Съвещанието, присъединяването на редица новообразувани държави - всички тези фактори съществено изменят характера на СССЕ и го превръщат в уникален форум, който постепенно се институционализира като международна организация. През декември 1994 г. на Срещата на най-високо равнище в Будапеща се взима решение за преименуването на Съвещанието в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) без това да изменя качествено политическия характер на задълженията, поети от държавите-участнички. ОССЕ е уникална паневропейска,трансатлантическа и евроазиатска регионална организация. В момента в нея участват 55 държавию (всички европейски държави, включително правоприемничките на СССР,както и САЩ и Канада). По брой на участници и териториален обхват (48,851 млн. кв. км/)ОССЕ се счита за най-голямата регионална организация с компетенции в областта на сигурността, която обхваща евроатлантическата и евроазиатската общности"от Ванкувър до Владивосток" и сътрудничи със своите средиземноморски (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мароко и Тунис) и азиатски партньори(Япония, Р Корея, Тайланд, Афганистан и Монголия). Седалището на ОССЕ е във Виена. Част от Секретариата е разположен в Прага. Хелзинкският документ от юли 1992 г., озаглавен "Предизвикателствата на промяната", решенията на Будапещенската среща (декември 1994г), Лисабонската (1996г.) и Истанбулската среща на държавните и правителствените ръководители (1999г.) определят приоритетните задачи и функции на ОССЕ в областта на ранното предотвратяване на потенциални и урегулирането на съществуващи конфликти чрез въздействие върху коренните причини, които ги пораждат. В рамките на ОССЕ се осъществяват дейности като: политически консултации; оперативно управление на мисии, разположени в кризисни точки или с превантивни функции в държавите - участнички; преговорен процес. ОССЕ има редица сравнителни преимущества по отношение на други международни организации. Тя е с уникален състав от 55 държави, участвуващи на равноправна основа. Има всеобхватен подход към проблемите на сигурността. Също така е гъвкава и адаптивна и има малък секретариат (по-малка бюрокрация). Не на последно място са сравнително ниските финансови разходи за държавите – участнички (членски внос на Р.България - 450 000 евро). Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|