Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
Изтегляне 1.51 Mb.
|
|
Организацията е съставена от някоплко органа. Висшият политически орган на ОССЕ е Съветът на министрите на външните работи, който заседава един път годишно. Между заседанията на Съвета на министрите главен политически орган на ОССЕ е Постоянният съвет (съставен от постоянните представители към ОССЕ във Виена) - редовно заседаващ орган за политически консултации, който изпълнява ежедневни оперативни функции и взема съответните решения. Форумът на ОССЕ за сътрудничество в областта на сигурността (ФСС) обединява дейността на държавите - участнички в две основни направления: преговори по конкретни мерки в областта на контрола на въоръженията, разоръжаването и мерките за укрепване на доверието и на сигурността (МУДС); и институционализирания диалог по въпросите на сигурността. ОССЕ продължава да бъде важен елемент от европейската архитектура за сигурност. Организацията следва да запази ролята си на основен инструмент за ранно предупреждение, предотвратяване на конфликти, управление на кризи и следконфликтно възстановяване на територията на 55-те държави - участнички, като продължи да изпълнява тези функции в динамично и резултатно сътрудничество с други международни организации и институции, главно ЕС и НАТО, без дублиране на функциите, на основата на предимствата на всяка от тях. Република България работи активно за изпълнение на основополагащите документи и решения, приети в рамките на ОССЕ, по дългосрочните направления за дейността на организацията в областта на сигурността. Дейностите на ОССЕ в областта на ранното предупреждение, предотвратяването на конфликти, регулирането на кризи и следконфликтното възстановяване трябва да продължат да бъдат основни функции на Организацията. Необходимо е взасилване на практическите мерки за борба с тероризма и организираната престъпност и продължаване на работата по укрепване на полицейските дейности и предприемане на конкретни стъпки в областта на сигурността на границите. Контролът на въоръженията, разоръжаването и мерките за укрепване на доверието и сигурността остават неразделна част от всеобхватния подход на ОССЕ по въпросите на сигурността. Човешкото измерение е в основата на дейността на Организацията. ОССЕ започва да интензифицира усилията си във всички държави - участнички за борба с нетолерантността, укрепване на плуралистичната демокрация, гражданското общество и прилагане на закона, както и осигуряване на спазването на човешките права и основните свободи на гражданите. Наблюдава се положителен процес на укрепване на сътрудничеството в икономическото и екологичното измерение с цел разширяване на възможностите на всички държави - участнички за адекватен отговор на заплахите и предизвикателствата в тези области. Укрепването на сътрудничеството и с други международни, регионални и субрегионални организации и институции на основата на Платформата за сигурност чрез сътрудничество с използване на възможностите и преимуществата на всяка организация се оказва добро взаимодействие. От страна на България се придава особено значение на изпълнението на приетите документи по борбата с тероризма, които имат дълготраен характер - Хартата на ОССЕ за борба с тероризма, Букурещкия план и Програмата от Бишкек за борба с тероризма. Тяхното изпълнение продължава да се основава както на собствения принос на ОССЕ, така и на по-нататъшното задълбочаване на сътрудничеството с компетентните международни организации. Един от основните проблеми за сигурността е трансграничният трафик на хора, оръжие и наркотици и свързаната с него организирана престъпност. България продължава усилията си в областта на борбата с трафика като важен приоритет, засягащ интересите и сигурността на държавата и на индивида. В тази връзка един от приоритетите е и изпълнението на Плана за действие за борба с трафика на хора и активизирането на механизма за прилагането му. Отговорът на ОССЕ на новите заплахи и предизвикателства за сигурността предполага по-нататъшно активизиране на усилията на Организацията за разрешаване на съществуващите и предотвратяване възникването на нови конфликти. България трябва да не спира дейностите за търсене на пътища за разрешаване на съществуващите регионални конфликти и за изпълнение на вече поетите задължения от държавите, страни по тези конфликти. Като председател на Форума за сътрудничество в областта на сигурността (ФСС) през май-юли 2006 г., България работи за тясното му взаимодействие с политическите органи и институциите на ОССЕ и подкрепя дейността по изпълнение на приетите в рамките на Форума важни документи (Виенския Документ 1999 г., Документа по малките оръжия и леките въоръжения, Документа за боеприпасите и експлозивите за обикновени въоръжения, Решението на ФСС за експортния контрол на преносими зенитно - ракетни комплекси и за набелязване на мерки за унищожаване на излишъците от тях и др.). Форумът за сътрудничество в областта на сигурността на ОССЕ трябва да се ангажира с оказването на по-голяма подкрепа за дейността на организацията, като същевременно запази самостоятелния си статут и продължи да играе водеща роля в прегледа на изпълнението на съществуващите мерки за укрепване на доверието и сигурността и изработването на нови такива. Изхождайки от факта, че контролът на въоръженията, разоръжаването и мерките за укрепване на доверието и сигурността са неразделна част от всеобхватния подход на ОССЕ по въпросите на сигурността, виждаме, чеБългария работи активно за тяхното изпълнение. От страна на България е необходимото да се отделя и внимание на изпълнението на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. Също така влезлият в сила на 1 януари 2002 г. договор "Открито небе" (подписан през 1992 г.) представлява важна по същността и формата си мярка за укрепване на доверието и сигурността. Влизането на Договора в сила дава възможност за присъединяване към него на всички държави от ОССЕ, което от своя страна ще допринесе за увеличаване на прозрачността и предсказуемостта във военната област в цялото пространство от Ванкувър до Владивосток. Важен етап във формулирането на ролята на ОССЕ по отношение на новите рискове и предизвикателства изиграва приетата на срещата на най-високо равнище в Истанбул Харта за европейска сигурност (1999 г.). След 11 септември 2001 г. Съветът на министрите на ОССЕ приема в Букурещ План за действие на ОССЕ за борба с тероризма, като дефинира ролята на органите и институциите на ОССЕ за ускоряване и подпомагане на изпълнението на международноправните задължения и политическите ангажименти на държавите - участнички в борбата срещу тероризма, за предприемане на превантивни действия срещу тероризма в зоната на ОССЕ, както и за постигане на ефективно взаимодействие и тясно сътрудничество на ОССЕ с компетентните международни организации в борбата срещу тероризма. На Срещата на министрите в гр.Порто, Португалия (декември 2002г.) за последен път през последните години се приема Политическа декларация, която акцентира върху необходимостта от активизиране дейността на ОССЕ в отговор на променящите се предизвикателствата към сигурността, включително чрез сътрудничество и партньорство с други организации с компетенции в сферата на сигурността. Примат се мерки за осигуряване на всеобхватната дейност на организацията в трите й измерения – политико - военно, икономическо - екологично и човешко. Важността на човешкото измерение се подчертава с приетите решения за борба с трафика на хора, за усъвършенствуване на изборните стандарти, насърчаване на толерантността и недопускане на дискриминация и провеждане на специални срещи. Кандидатурата на България за председател на ОССЕ е одобрена единодушно от участниците в Съвета на министрите в Порто през 2002 г. При формулирането на своите приоритети българското председателство през 2004 г. залага на принципите на приемственост в Тройката на ОССЕ за изпълнение на ангажиментите, поети от държавите - участнички. В контекста на разширяването на НАТО и ЕС българското председателство работи за нарастване на ролята на ОССЕ като организация, която служи като форум за вземане на решения, особено по общите заплахи на сигурността. България използва опита, натрупан от ОССЕ в подпомагане мирното развитие и укрепването на стабилността в зоната на действие на Организацията. Предвид промените в същността на заплахите за сигурността и стабилността, е необходимо увеличаване на ефективността, прозрачността и отчетността в работата на Организацията като цяло. ОССЕ следва да продължи дейността си по ранното предупреждение, предотвратяването на конфликти, управлението и разрешаването включително на "замразените/нерешени конфликти". Много важна е ролята, която организацията играе в търсенето на цялостно политическо решение на нерешените конфликти и кризи. Стъпките за засилване на ефективността на ОССЕ и нейните институции, предприети след 2004г. показват вече ефективността си. Приетата на срещата в Любляна (5 - 6 декември 2005г.) ”пътна карта” по реформата на организацията представлява важен сигнал за наличието на политическа воля за конкретизиране на реформения дебат и дава добра основа за работа в тази насока. Същевременно промените, насочени към засилване на ефективността на ОССЕ, не трябва да бъдат в ущърб на вече съществуващите и доказали възможностите си механизми и дейности на организацията. Демократизацията и правата на човека следва да продължат да бъдат неразделна част от дейността на мисиите на ОССЕ, наред с дейностите в другите измерения. Мисиите са също важен инструмент и средство за ранно предупреждение и следконфликтно възстановяване в зоната на ОССЕ. В контекста на реформата в ОССЕ следва да бъдат намерени допълнителни начини за подобряване на тяхната ефективност, без да се накърняват възможностите им да оказват съдействие на държавите - домакини в трите измерения на дейността на организацията. ОССЕ следва да продължи търсенето на начини за подобряване на сътрудничеството и координацията с другите международни актьори, особено с ЕС, Съвета на Европа, ООН и НАТО. Също така ОССЕ следва да продължи да развива сътрудничеството си със Средиземноморските партньори. Допълнителни усилия следва да бъдат насочени и към усилването на сътрудничеството с Азиатските партньори. Организацията трябва да продължи да работи в тези региони и да бъде готова да сподели експертизата и опита си Небезизвестно е, че Югоизточна Европа е също една от световните зони в които се наблюдават регионални конфликти. България като държава от този регйон активно участва в инициативите за укрепване на мира и стабилността в ЮИЕ. Страната отдава особено значение на разширяването на ЕС и НАТО, което постепенно да обхване всички страни от ЮИЕ. Разширяването на НАТО на югоизток има силен стабилизиращ ефект върху Западните Балкани и проектира повече сигурност и стабилност към прилежащите региони. Сред приоритетите на българската регионална политика е и допълнителното укрепване сигурността на черноморската зона. Благодарение на усилията на България и останалите две черноморски страни - членки на Алианса, в Заключителната декларация на Срещата на върха на НАТО в Истанбул на 28 – 29 юни 2004г. за първи път в свой официален документ НАТО отчита геостратегическото значение на Черноморския регион. Срещите на министрите на отбраната на страните от ЮИЕ (СМОЮИЕ) дават конкретен принос за укрепването на регионалната стабилност и сигурност и за разширяване на военнополитическото доверие и военното сътрудничество в региона. За съжаление не са малко и откритите въпроси в двустранните отношения на държави от Югоизточна Европа. Фактите сочат, че България подкрепя усилията и инициативите на ООН и СС и изгражда своята позиция на основата на техните решения и резолюции. Необходимо е при конфликтни ситуации в региона или между отделните страни в него да се намери мирно решение на спорните въпроси, да се запази и стабилизира мира и сигурността, които са най-добрата гаранция за добросъседство, доверие и икономическо сътрудничество. Това обаче не винаги е постижимо поради редица факти. Както всички знаем между Гърция и Турция се провеждат преговори, чиято основна цел е постигане на договореност за уреждане на въпроса с делимитацията на континенталния шелф в Егейско море. Преговорите се налагат, защото въпреки решенията от Хелзинки от 1999г., визиращи Международния съд в Хага като арбитър, Анкара все още проявява резерви към отнасянето на въпроса за шелфа към съда. Съществуват принципни различия между двете страни за това, дали има и кои са откритите въпроси в двустранните отношения. Гърция признава единствено проблема с делимитацията на континенталния шелф а Турция определя като открити и ред други въпроси. България е заинтересувана от пълното нормализиране на гръцко - турските отношения на основата на нормите на международното право и при зачитане на законните интереси на заинтересованите страни. Двустранните отношения между Гърция и Република Македония са урегулирани под силен международен натиск с подписването на 13 септември 1995 г. в Ню Йорк на Временно споразумение между двете страни. Както е известно става въпрос за името под което Република Македония се провъзгласи като самостоятелна държава. Един от членовете на Временното споразумение третира въпроса с името по следния начин: "Двете страни се съгласиха да продължат преговорите под егидата на Генералния Секретар на ООН в съответствие с резолюция 845 (1993) на СС с цел постигане на споразумение по различията, описани в тази Резолюция и в Резолюция 817(1993) на СС. Относно озициите на международната общност, към момента близо 100 държави са признали Р Македония под името Република Македония. На 4 ноември 2004г. САЩ официално признава конституционното име на държавата. Общественото мнение в Гърция е масово против признаването на Р Македония под конституционното й име. Скопие пък категорично се противопоставя на гръцката позиция. Гръцкото държавно ръководство смята, че решението на въпроса с името е важна "предпоставка за евроинтеграцията на Р Македония". Позицията на държавното ръководство на Р Македония е единна. Според нея, конституционното име - Република Македония се приема като единствен вариант за употреба в рамките на ООН и цялостната рамка на международните отношения. Македонската страна подчертава, нейното име и идентичност. В този смисъл, допълнителните условия, поставени пред Р Македония, противоречат на принципа на равенството, постановен в чл.2 от Хартата на ООН. Спорът с Гърция около името представлява заплаха за суверенитета, държавността, идентичността и езика на Р Македония, заплаха за сигурността в целия регион. Ето защто е необходимо намирането на оптимално решение по този спорен въпрос със или без помоща на външни фактори. В отношенията между Албания и Гърция също стой осткрит въпросът с имотите на чамите (мюсюлмани от албански произход, след края на Втората световна война репресирани и принудени насилствено да се изселят от Гърция в Албания). От страна България се настоява за намиране на приемливо решение на въпроса което би било в полза и на за двете страни. Корабоплаването през Черноморските проливи е въпрос късаещ всички държави ползващи това пространство. България е за търсене на разумен баланс между интересите на държавите, които ползват Черноморските проливи, сред които е и тя, и интересите на Турция за осигуряване на максимална безопасност в проливната зона, с цел предотвратяване на екологични инциденти, които биха могли да доведат до сериозни последици за околната среда. Необходимо е дискусията по проблемите на корабоплаването в проливната зона да бъде водена в двустранен план, без да се изключват възможностите на многостранната дипломация. Въвеждането в експлоатация на модерната VTS система за контрол на трафика цели подобряване на сигурността на навигацията през Черноморските проливи. Регионалните конфликти и проблемите на сигурността в Югоизточна Европа са също така неразделна част от въпросите късаещи глобалната сигурност и сигурността на Република България. Един от тези проблеми продължава да бъде този с нерешения бъдещ статут на Косово. Все пак започването на преговорите по определяне на бъдещия статут на Косово е навременна и логична фаза от развитието на политическия процес в провинцията. Преговорите по този въпрос за Косово от своя страна са процес, който сам по себе си е ценност. Този процес може да даде възможност на общественото мнение в Белград и Прищина да се адаптира към необходимите компромиси и решението, каквото и да бъде то, да бъде възприето без сътресения. В хода на преговорния процес трябва да се спазват няколко базови принципа от съществено значение. На първо място Белград и Прищина трябва да се договорят за решението с посредничеството на международната общност, като косовските сърби участвуват политически в процеса за бъдещия статут. Второ е необходимо решението да бъде дълготрайно и да допринася и гарантира стабилността на региона. Положителн резултат би дало прилагането на практика на категорична подкрепа на мандата и дейността на специалния пратеник на Генералния секретар на ООН. Трябва в основата на преговорния процес да бъдат Водещите принципи на Контактната група, да се създаде благоприятна атмосфера за намирането на решението на статута чрез диалог, като и двете страни проявяват конструктивност. Оказването на натиск в посока едно или друго решение би довело може би до влошаване на ситуацията. Ето защо трябва да има динамика на преговорния процес, без да се води политика за неговото протакане. Решението трябва да бъде съвместимо с европейските стандарти и принципи, да включва продължаването на изпълнението на стандартите и гаранции за човешките права на жителите на Косово, независимо от религия, език и етнос. Протичане на преговорния процес трае вече дълго време. Двете страни трябва да участвуват активно и конструктивно в преговорния процес. Напускането на разговорите от която и да е от тях няма да спре процеса на определяне на статута на Косово и това послание трябва да бъде съобщено ясно на Белград и Прищина. Що се отнася до становището на България по този въпрос може да конкретизираме, че България иска хората в тази област да имат по-добър живот в рамките на едно демократично и мултиетническо Косово. Явно изразена е позицията на България и готовноста за помощ за европейско решение и европейска перспектива на Косово. Участието на Косово в европейското партньорство на ЕС е важен стимул за приемане на европейските стандарти в Косово. Изграждането на функционираща правова система и администрация и на гражданско общество, както и гарантирането на човешките права на всички жители в Косово и сигурността за всеки от тях, независимо от произход, религиозна или етническа принадлежност, е ключова стъпка по посока на европейската перспектива на Косово. Упоредно с преговорите за статута трябва да се предприемат инициативи и реализират проекти, свързани с помирението и изграждането на доверие в Косово. Що се късае до позиции по основните параметри на преговорния процес България отхвърля категорично всеки подход, който би довел до нестабилност вм региона. Страната не можеда подкрепим нито тезите за етнически чисто Косово, нито за разделянето на Косово. Призивите за присъединяването на Косово към друга държава или за незачитането на териториалната цялост на съседните страни нямат почва. Те са пряк призив за дестабилизация. Процесът на изпълнение на стандартите, формулирани от международната общност, трябва да върви успоредно с провеждането на преговорите за статута на Косово. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|