Приоритети и позиции във външната политика на Република България по основни актуални международни въпроси
Изтегляне 1.51 Mb.
|
|
Необходимо е да се увеличи натиска на международната общност за изпълнението на стандартите. За съжаление дълго време косовските временни институции не проявяваха нужната активност в прилагането на стандартите на ООН. Все пак се констатират обнадеждаващи признаци за активна политика в тази област на новия министър - председател Чеку. Косовските временни институции трябва да покажат решимост и възможности, че могат да се справят със ситуацията и да постигнат съществен напредък в прилагането на стандартите. Възможно е постепенното преливане на стандартите за Косово в стандартите за европейско партньорство в хода на реализирането на европейската перспектива на Косово. Като най-трудната област от разговорите Белград – Прищина се очертава децентрализацията. След насърчителните сигнали от първите две срещи във Виена между Белград и Прищина резултатите от третата среща през април са оценени като разочароващи. По време на четвъртата среща на 4 - 5 май 2006г., макар че също не се стигна до споразумение, се възобновяват очакванията, че до края на същият месец все пак може да се стигне до желания компромис, което обаче не става. Широката децентрализация (преки връзки между общините,населени преобладаващо със сърби, връзки с Белград) се очаква да отговори на интересите на косовските сърби. Все пак основна цел на децентрализацията е подобряването на ефективността на управлението на всички нива. Постигнатите договорености не трябва да подриват авторитета и правомощията на централната власт. За да има успех е необходимо гражданският подход към децентрализацията да бъде предпочетен пред етническия и териториален подход, застъпван от Белград. Гарантирането на правата на жителите на Косово, независимо от техния етнически произход, религиозна и езикова принадлежност, е ключов стандарт. Това се отнася не само до сърбите, но и до другите етнически групи в Косово като: горани, цигани и др. Задълбочаването на демократичните процеси в Косово е немислимо без значимо гражданско и военно присъствие на международната общност. То обаче трябва да има своите граници във времето и опеката. КФОР следва да остане като гарант за сигурността на Косово както по време на преговорите за статута, така и в периода след решаването на този проблем. Запазването на сегашното ниво на ефективност на силите на НАТО в Косово е от голямо значение не само предвид преговорите по статута на провинцията но и в периода след вземане на решението за статута, до окончателното стабилизиране на областта. НАТО ще продължи да играе важна роля за сигурността в региона и след определянето на статута на Косово. Сериозният военен ангажимент е предпоставка за по-изявена политическа роля на Алианса, в т.ч. и чрез участието му в работата на Контактната група. Очевидна е и необходимостта от гарантирането на целостта на изпълняването на съответните религиозни функции на религиозните места в Косово, независимо към коя култура или религия принадлежат. Оставането на православната църква в Косово е част от гаранциите за мултиетническия и мултирелигиозен характер на Косово. Изходът на преговорния процес, в това число и начинът, по който се стигне до него, може да има влияние върху демокрацията в региона като цяло, включително и за вътрешно -политическата ситуация в Сърбия. Факторите, които стабилизират региона, са европейската и евро - атлантическа перспектива, но все още не е премината границата на необратимост на кризисните моменти в петоъгълника Сърбия - Черна гора – Косово - Босна и Херцеговина. Албанците в Р Македония са удовлетворени от очертаващата се европейска перспектива за Р Македония. Необходимо е да се обърне особено внимание на ситуацията в Южна Сърбия и да се предотврати нейното евентуално обвързване със ситуацията в Косово. Блокирането на конституционната реформа в Босна и Херцеговина е тревожен знак с негативни последици. Политиката за връщане на бежанците и вътрешно разселените лица трябва да бъде обмислена внимателно. Да се надяваме, че политическият процес за статута на Косово няма да доведе до нова бежанска сръбска вълна от Косово. Ръководството в Белград трябва да изрази ясно своето желание и подкрепа за оставането на косовските сърби в Косово. Икономическата ситуация в Косово е много тежка и в краткосрочна перспектива ще има нужда от подкрепата на международната общност и, в частност - на ЕС. Косово разполага и с природни изкопаеми - сериозни запаси на лигнитни въглища. Необходимо е да се пристъпи към регулирането на въпросите на собствеността в Косово, като на първо място Белград трябва да осигури достъп на Прищина до кадастралните планове на Косово. Трябва да се положат всички възможни усилия за постигане на договорено решение. Добра основа за обсъждането на статута би било постигането на конкретни договорености по темите, които се обсъждат на преговорите във Виена, а именно - децентрализация, опазване на културното наследство, права на малцинствата. Трябва да се мисли и търси реалистично решение, което да бъде такова, че да се избегне създаването на неуспешен вариант. Политическата активност на съседните на Косово страни може да има важно значение за хода на преговорния процес и за резултатите от него. За да се постигне балансирано решение на въпроса за бъдещия статут на Косово, което не би представлявало заплаха за сигурността в региона, трябва да бъдат отчетени мнението и позициите на съседните страни. България има готовност да съдействува за конструктивния ход на преговорите. България, като съседна страна, като член на НАТО и на ЕС, прави необходимото за създаване на благоприятни условия за разговорите между Белград и Прищина. България е домакини на две срещи на тази тема: Софийската среща на държавни и партийни лидери от региона, състояла се на 30 ноември 2005г., и срещата на министрите на културата на Сърбия и Косово, състояла се в Арбанаси и Велико Търново на 8-9 декември 2005г. На 25 март 2006г в България се организира кръгла маса по въпросите на Косово с участието на представители на Белград и Прищина. От българска страна усилено се подпомага икономическото развитие на Косово с няколко немалки инвестиции и създаването на 350 работни места с приватизацията на завод за ламарина недалеч от Прищина, което показва загрижеността на България за положителен изход от Косовския проблем. България допринася за изграждането на административен капацитет чрез подготовка на кадри, както и за сигурността в Косово чрез участие в полицейските сили на УНМИК и в силите на КФОР. Не безразлична е и позицията на Република България по кюрдския въпрос. България зачита исканията на кюрдите за признаване на тяхната етническа идентичност, права и свободи в духа на документите, регламентиращи тази материя. Официално позицията на България е идентична с тази на останалите страни - членки на Европейския съюз. Оценката на ЕС продължава да е, че въпреки определения напредък в процеса на демократизация на турското общество и промените в законодателството, човешките права, в това число и правата на кюрдите, все още не се спазват в пълния им обем в съответствие с политическите критерии от Копенхаген. На практика не е въведен в действие механизмът за прилагане на приетите законодателни промени както в правната, така и в съдебната система. Въпреки предоставените права, все още остава нерешен въпросът и не се допускат печатни издания и редовни предавания по радиото и телевизията, с изключение на решението за предавания на кюрдски език по държавната телевизия в определени часове. Настоятелните претенции на Турция, особено към съседните страни, в това число и към България, за забрана на сдруженията и изявите на кюрдите, под предлог, че те представлявали формално прикритие на ПКК /Кюрдска работническа партия/ и на нейните последователни приемници КАДЕК /Конгрес за свобода и демокрация на Кюрдистан/ и Кюрдски работнически конгрес /КОНГРАГЕЛ/, са неоснователни, тъй като на българска територия не е установена незаконна дейност на тези кюрдски организации. В България действа като официално регистрирана организация Кюрдски културно - информационен център в София по подобие на други организации на емигрантски общности в Европа, САЩ и други страни. Практиката показва, че България изпълнява ангажимента си съгласно разпоредбите на Договора за приятелство с Турция и не допуска от наша територия действия, насочени срещу нейната сигурност и интереси. Не безразлична е и позицията на България по Кипърският въпрос. Страната напълно подкрепя резолюциите на СС на ООН по кипърския въпрос и е за справедливо и трайно решение на проблема. Република Кипър трябва да остане единна, независима и териториално цялостна държава, чийто суверенитет се простира върху цялата територия на острова. Въпросите на вътрешното устройство на кипърската държава би трябвало да се решават от самите кипърски гърци и кипърски турци чрез конструктивни преговори, като се зачитат законните интереси на двете общности. Бъдещото държавно устройство на Кипър трябва да гарантира мирното съществуване на общностите в условия на пълна сигурност. Официалната позиция на България по вътрешнокипърските преговори под егидата на ГС на ООН включва елементи като: неизменна подкрепа на усилията за решаване на кипърския въпрос; положителна оценка на стремежа на ГС на ООН Кофи Анан да намери взаимноприемлив компромис чрез предложения план за решаване на кипърския въпрос; зачитане неотменното демократично право на кипърския народ да реши сам своето бъдеще; съжаление, че с неуспеха на преговорите по кипърския въпрос през 2004 г. е пропусната една добра възможност за разрешаване на един дългогодишен международен проблем, оказващ негативно влияние в Източното Средиземноморие и в прилежащите райони; увереност, че ще продължат усилията на международната общност в лицето на ООН и ЕС за намиране на приемливо и за двете общности на острова решение. Стъпките в тази насока трявва да бъдат предприети в близко бъдеще. Необходимо е кипърските гърци и кипърските турци да проявят гъвкавост и политическа воля за компромис. Пълноправното членство на Кипър в ЕС ще окаже положително влияние върху преодоляването на съществуващите проблеми при разрешаване на кипърския въпрос. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.51 Mb. Сподели с приятели:
|