Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България



Дата07.01.2017
Размер45.23 Kb.






Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България

Никола Георгиев Георгиев





„Не знам как е с вас, но на мен, винаги когато в живота си се почувствам сигурен и доволен, Господ ми праща някакво изпитание. А сега, като погледна, назад виждам, че не е било изпитание, а предизвикателство. Предизвикателство, от което съм имал нужда. Чуете ли някой да казва: „Да си я караме, както сме карали двадесет години“ бъдете нащрек. Предстои трус.“1

Предизвикателство пред управлението на Република България е да се каже ясно и без заобикалки:

Реализираният растеж на брутния вътрешен продукт на България за периода от 1997г. до 2008г., който се генерираше от търговия с недвижими имоти, развитие на търговията на дребно, приватизация на държавни активи и туризъм, свърши. Тези двигатели на икономическия растеж са изчерпани и трябва да бъдат заменени с други. Ако продължим да разчитаме на тях, не можем да имаме доходи като на страните от Централна Европа и ще продължаваме да отчитаме анемичен растеж на икономиката и все така ниски доходи.

„Сезоните се сменят. След пролетта идва лятото и след нощта идва ден. Животът е пълен с превратности. Бизнес циклите непрекъснато се сменят. Случват се събития, които разтърсват живота ти. Умират хора от твоето семейство. Може да се разведеш. Може да те уволнят. Бизнесът ти може да спре. Преживял съм всички тези промени и всеки път трябваше да възкръсвам отново и да опитам нещо друго.

Преди обаче да успее да преживее промяната, трябва да я видите. Понякога най- трудното е да признаете и приемете, че начинът, по който винаги сте вършели бизнеса си или сте живели живота си, вече не върви.“2

Това е предизвикателство, защото новите двигатели на икономическия растеж в България трябва да са инвестициите. Преведено на обикновен език, трябва да се намали потреблението за сметка на инвестициите. Националният доход може да се раздели на две съставни части- потребление и инвестиции. Повечето хора ще възразят, че през последните години постоянно затягаме коланите и ще цитират колониалния израз: „Асфалт не се яде!“. И понеже през 2012г. много се коментираше, защо парите отделяни от българското правителство за строителство на автомагистрала „Тракия“ не се дават за увеличаване на пенсиите, нека да анализираме безпристрастно тази инвестиция.

Строителството на магистрала „Тракия“ се финансира с 80% средства от Оперативна програма „Транспорт“ и 20% от българския бюджет. Каква е възвръщаемостта на тази инвестиция? Отговорът е 400% (четиристотин) процента. Защото срещу всеки инвестиран лев от българското правителство, получихме по четири лева от европейските данъкоплатци. Какво би станало, ако не бяхме направили тази инвестиция, а с парите бяхме увеличили част от пенсиите на българските пенсионери? Щяхме да увеличим потреблението, но бихме ли станали по- богати? Има ли възвръщаемост от 400% в търговия на дребно? Понеже потреблението ни в голяма степен е на вносни продукти, дори на това, което слагаме на масата си, печелившите от увеличеното потребление нямаше да са в България.

Друг важен двигател на икономическия растеж в България трябва да са иновациите. Иновациите вървят с промяната на манталитета на управляващите не само в държавната администрация, но и в частния бизнес. Това изисква по- малко парадиране с материални блага, от големите босове и всекиднесвно взаймодействие с хората надолу по парамидата до най- долното стъпало, където се произвежда продукта или се обслужва клиента ( и да не се страхуват, ако си изцапат бялата риза при тези срещи). Повечето вслушване в мнението на работниците и дори насърчаването им за предлагане на различни нововъведения, които подобряват предлаганата услуга или продукт. Не винаги иновациите са свързани с капиталоемки инвестиции. Даже понякога излизат и без пари. Ако всичко това Ви звучи академично. Ето един пример:

За първи път през 1873г., „Colgate” пуска на пазара паста за зъби, в консистецията, която познаваме и използваме. Тя била опакована в стъклен буркан. През 1896г. първа тя представя на пазара паста за зъби в тубички. Предложението за тази промяна в опаковката не подлежи на някой гениален мениджър, завършил престижен университет, а на една мексиканка- домакиня. Когато й рекламирали продукта на вечеринка за домакини в Ню Йорк, тя предложила, продуктът да бъде в тубичка, защото е неудобно с четката за зъби да се бърка в буркан с паста. Колко е струвала тази иновация на „Colgate” за това, че е ималко кой да слуша?

Приоритет пред българското правителство трябва да бъде продължаването на започнатите реформи и стартирането на тези, кото не са започнати, защото реформите не са едницичен акт, а са постоянен процес. Този приоритет трябва да бъде както постоянен, независимо кое правителство управлява. XXI век ще се характеризира с бързо променяща се среда за правене на бизнес и все по трудното задържане на спечелени позиции в бизнеса. Сигурно написаното е малко високопарно, но си спомнете преди 10 години в областта на клетъчните телефони съществуваше едно клише: „Има два вида телефони – „Nokia” и всички останали“. Десет години по- късно, това клише звучи смешно, но на акционерите на „Nokia Corp.” със сигурност не им е до смях. Тези реформи трябва да решават проблеми и задачи възникнали в българското общество. Това трябва да е критерия, дали едно управление е успешно или не. Всяка държавна структура трябва да има ясен приоритет и той е: „С какво допринасям за икономическия растеж на България?“ Дали са достатъчно грамотни учениците, завършили средно образование? Дали е необходимо да се учи четири години за бакалавърска степен, а не три както е в другите страни? Колко време отнема на опериран пациент да се върне на работа? Защитена ли е достатъчно личната собственост от посегателство?

Именно приоритети са спиракчата пред вземането на популистки решения, макар да даносят бърза, и почти винаги, краткосрочна полза за обществото. Приоритетите са като фар в бурното море. Важни са. А също така е важно те да бъдат обяснени и на българското общество.



„Това е основната житейска поука. Тя винаги се отнася както за отедлните хора така и за семействата, така и за компаниите. И, разбира се, отнася се и за държавите, има страшн много исторически примери за страни, които са получавали удари по главата, защото са се противаопоставяли на промяната. Всъщност, можете да хвърлите поглед назад и да проследите успехите и провалите на всяка една страна в света и ще видите, че те са били свързани с това, до колко отворена е била тя за промените.“3

1 Якока, Лий „Къде изчезнаха лидерите?“ (Сиела софт енд публишинг АД, София 2007г., задната корица на книгата.)

2 Пак там.

3 Якока, лий „Къде изчезнаха лидерите?“ (Сиела софт енд публишинг АД, София 2007г., задната корица на книгата.)



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница