Прирастът в потреблението на двете страни е резултат от увеличаване на сумарното производство на двете стоки без допълнително изразходване на производствени ресурси

Международното разделение на труда е фундаментът, върху който се развиват съвременните международните икономически отношения. Благодарение на рационалната си специализация, отделните страни участнички в процеса на международното разделение на труда, повишават продуктивността на производствените си фактори и усъвършенстват структурата на националните си стопанства. Това е реална възможност за подобряване на икономическото благосъстояние на тези държави, защото е пряко свързано с извличането на някаква конкретна изгода за всички партьори. В този ред на мисли международното разделение на труда обуславя два изключително важни ефекта – ефект на благосъстоянието и производствен ефект.

За пръв път английският икономист от ХVIII в. Дейвид Рикардо прави теоретично осмисляне на международното разделение на труда в своите трудове. На Рикардо принадлежи концепцията за сравнителните предимства, според която страните, които произвеждат дадена продукция при по-малки разходи на веществени и трудови фактори, получават безспорни изгоди на световния пазар. Трябва да се има предвид, че тези разсъждения на Рикардо се правят във време, в което Англия е “работилницата на света” и “владетелка на моретата”, а нейните политици са изповядвали идеите за свобода на търговията. В страните, които са заемали по-задно място в икономическото си развитие като Германия и Русия, много по-популярен е протекционизмът. Протекционизмът е политика насочена към предпазване на вътрешния пазар от чуждестранни стоки чрез преки забрани за внос, мита, количествени ограничения и различни нетарифни бариери.

Защитата на вътрешната икономика чрез вносни мита и други ограничения е свързана с редица разходи поради забавянето на икономическия растеж (това се дължи на отсъствието на външна конкуренция). При протекционизма се забавя ръстът на производителността на труда, на факторите на производството, а и структурата на потребление е силно ограничена.

С появата на крупното машинно производство международното разделение на труда се задълбочава, изразявайки се в нарастващото търсене на суровини и горива. Свързаната с това урбанизация стимулира селскостопанската и хранително-вкусова промишленост. Стихийното действие на закона за сравнителните предимства превръща Англия в един от главните въгледобивни, текстилни и вълнодобивни центрове в света.

Международното разделение на труда засяга не само основните отрасли на икономиката, но и подотраслите. В междуотрасловото и вътрешноотраслово разделение на труда се отразяват процесите на глобализация и диверсификация на производството. В този смисъл развитието на международното разделение на труда води до структурни промени в икономиката.

На по-късен етап, продължение на концепцията за сравнителните предимства е доктрината на Хекшнер-Олин, шведски икономисти, които задълбочават анализа на условията, при които възникват различия в сравнителните разходи (1935 г.). Те изследват различията в пропорциите, в които участват отделните фактори на производството в готовия продукт. В страните, където има излишък на работна сила специализацията ще обхваща трудоемките блага, а там където има излишък на капитал- капиталоемки продукти. Моделът на Хекшнер-Олин е бил подложен на остра критика.

Василий Леонтиев (1906-1999), американски икономист, лауреат на Нобелова премия за икономика, е автор на съвременната теория за международното разделение на труда. Леонтиев анализира съвкупните разходи за американския износ и установява, че той е по-трудоемък и по-малко капиталоемък, отколкото американските стоки, заместващи вноса, независимо че в САЩ нивото на заплатите и инвестициите са твърде високи. Леонтиев прави извода, че за САЩ е по-изгодно да изнася труд и да внася капитал. “Парадоксът на Леонтиев” се превръща в повод за дискусии между икономистите, специалисти по външноикономически проблеми.

Независимо от различията на икономистите по въпроса за “Парадокса на Леонтиев”, безспорен е резултатът от развитието на международното разделение на труда. Това е глобализацията на възпроизводствения процес и тясната взаимозависимост между страните. Появяват се и организации, които са свидетелство за институционализация на търговско-финансовото сътрудничество между държавите. Главна цел на организациите е либерализация на търговския обмен и премахване на всякакъв вид ограничения. В изпълнение на тази задача се извършва постепенно намаляване на митническите тарифи, приемане на единни правила на държавно външнотърговско регулиране и пр.

И след този кратък исторически преглед на идеите, свързани с международното разделение на труда, за да обосновем количествено положителните резултати от международното разделение на труда ще използваме модела 2 х 2. Той ни дава възможност да съпоставим производството и потреблението на две стоки в две страни. Първо ще сравним страните в условия на самозадоволяване, а след това и при осъществено взаимно разделение на труда.

Още в началото обаче е необходимо да отбележим, че моделът се опира на редица условни предпоставки като:

• 
  наличието на свободна конкуренция на отделните международни и национални пазари
  
• 
  отказ на държавите от използването на протекционистични инструменти
  
• 
  отсъствието на транспортни разходи в международната търговия
  
• 
  елиминиране на парите при международните сделки.
  

Нека да вземем държавите А и В, всяка от които произвежда и потребява стоките пшеница (у) и плат (х). В условията на автархия държава А произвежда 60 кг пшеница и 30 м плат, т.е. т.С (30х;60у), а държава В съотетно произвежда 30 кг пшеница и 6 0м плат, т.е. т. D (60х; 30у).