Прирастът в потреблението на двете страни е резултат от увеличаване на сумарното производство на двете стоки без допълнително изразходване на производствени ресурси
Изтегляне 333 Kb.
|
Таблица 1. Производство и потребление на страните А и В при автархия.
Фигура 1. Криви на производствените възможности и криви на безразличието в страните А и В. В случая т.С се явява точката на равновесие за икономиката на държава А. В тази точка потребителите максимизират съвкупната полезност, а фирмите максимизират своята печалба. Тази точка е обща за кривата на производствените възможности и кривата на безразличието, т.е. тя е точка на оптималното производство и потребление на страната А в условия на затворена икономика. Аналогично се разглежда т.D. От данните в таблица 1 можем да определим относителните цени, по които се разменят двете стоки в отделните държави при затворена икономика. В държава А 2 кг пшеница ще се разменят срещу 1 м плат, т.е. Р(у)/Р(х)=2/1. В държава В 0,5 кг пшеница ще се разменя за 1 м плат, т.е. Р(у)/Р(х)=0,5/1. От фигура 1 се определят пределните алтернативни разходи за производството на двете стоки в държави А и В.
От таблица 2 става ясно, че държава А има сравнителни предимства в производството на пшеница, а държава В - в производството на плат. Следователно държава А ще се специализира в производството на пшеница, лишавайки се от част от алтернативната стока, а държава В ще се специализира в производството на плат. Промяната в производството на всяка от двете страни поради специализацията води до преместване по кривата на производствените възможности нагоре и наляво от равновесната т. С за страната А и надясно и надолу от т. D за страната В. Изборът на точка на специализация на всяка държава е съобразен както с измененията на пределните алтернативни разходи за двете стоки, така и с установените при взаимна размяна международни условия на търговия (ТТ). При тези условия държава А ще премества своето производство по кривата на производствените възможности до т.Е (15х;80у), а държава В съответно до т.F (80х;15у) (табл 3). В т.Е и т.F пределните алтернативни разходи за пшеница и плат съвпадат с интернационалните ТТ (1 кг пшеница за 1 м плат), по които ще търгуват двете страни.
В условията на международна търговия държава В търси 30 кг пшеница, която тя ще внесе от държава А при ТТ=1/1. От своя страна, държава А търси 30 м плат, които ще внесе от държава В отново при цена 1/1. Следователно след търговияta държава А ще потребява 50 кг пшеница и 45 м плат - т.G (45х;50у), а държава В ще потребява 50 м плат и 45 кг пшеница - т.H (50х;45у). За всяка една от страните точката на потребление е разположена върху по-висока спрямо автархичната крива на безразличието, от което следва, че е налице увеличение на икономическото благосъстояние на търгуващите страни. Таблица 4. Потребление на стоките х и у след търговия.
Прирастът в потреблението на двете страни е резултат от увеличаване на сумарното производство на двете стоки без допълнително изразходване на производствени ресурси. Таблица 5. Производство на пшеница и плат в страни А и В в условията на международно разделение на труда.
В сравнение с условията на затворена икономика и самозадоволяване производството на пшеница е увеличено с 5 кг, а това на плат – с 5 м. Сумарното производство на двете страни също нараства в сравнение с периода на затворената икономика чрез преразпределение на ресурсите в страните А и В в полза на експортно специализирания сектор. Прираст в сумарното производство на двете стоки е показателен за възможността за повишаване ефективността на производството при статични условия (т.е. при дадено неизменно равнище на технологията). Практическата реализация на принципа на сравнителните преимущества и получаване на съответната изгода не би била възможна без взаимната размяна на двете стоки между страните А и В. Моделът на търговия на двете стоки е представен на фигури 2 и 3 чрез конструирането на кривите на търсене и предлагане за всяка от двете стоки съответно в страните А и В. Изтегляне 333 Kb. Сподели с приятели:
|