Природата на държавната власт във второто българско царство



Дата04.01.2018
Размер63.16 Kb.
#41279
Природата на държавната власт във второто българско царство
Държавнополитическата идеология на България през 12-14 век е здраво свързана с традициите на Първото българско царство, без те да се възпроизвеждат и повтарят буквално.Езичестовото е загърбено, изоставено и всички държавноидеологически устои се изгаждат върху основите на християнската религия.

През 1186г. Иван Асен и Теодор - Петър поставили началото на една нова епоха от българската история. Епоха, която обикновено се нарича Второ българско царство. Поставя се началото на процес, който тръгвайки от тържествения акт в Търновград, трябвало да завърши с въстановяването на модела на Българското царство, създаден по времето на цар Симеон. Защото началото не означавало създаване на нещо ново, а на нещо съществувало в миналото. НИКИТА ХОНИАТ е историк, който предлага най-добра представа за това начало, както фактологическа, така и от идологическа гледна точка. Хониат безпорно е най- близо до събитията от 1186г. – не само по време, но и по социална и служебна позиция. След пропагандата на Иван Асен и Петър в Търново през 1186г. , Хониат само с едно изречение е описал последвалото: „А единият от братята, Петър, увенчал главата си със златен венец и обул пурпурни обувки”. Обяснение едва ли е необходимо. Пред възторженото множество водачите тържествено и не без емоции провъзгласили възобновеното Българскотоо царство, а единият от тях – Петър – олицетворил това абстрактно събитие, като изпълнил Божията воля и се обявил за цар.

Но преди това, при коронацията в църквата „св.Димитър” най-големият от братята Теодор приема името Петър – първият български владетел, чиято титла е призната от Византия. Второто действие на българите и техните водачи било да се отправят към Преслав, защото това била столицата по времето на Симеон, където той „приел царството”. Този факт привличал двамата братя, но там те претъпели несполука и принудени от това се отравят към Търново, защото царство без столица е невъзможно. Но има съмнения, които пораждат въпроса дали още през 1186г. Търново е била столица на царството или това се е случило след 10 години (1196г.).

Цар Калоян на 2 пъти изтъква пред папа Инокентий III, че неговите предци са заемали българския престол по право и са получавали корона и царски знаци от Рим. Понеже Алексий III Ангел и константинополският патриарх искали да го правят патриарх и цар, въпреки че не му се отреждат тези титли. Запазени са две писма , които създават известна представа за първите стъпки към възстановяването на бългаската църква.Видинският митрополит и още двама епископи интронирали Василий за епископ на Търново, а сетне и за архиепископ на България. Последвала официалната коронация на Петър и така моделът на Българското царство бил почти завършен.

През 12-14 век българските владетели постоянно твърдяли идеята за „богоизбраност” на властта. Грижата на царя е да спазва каноните на православната вяра и заради това той се смята за „христолюбив” и „благочестив”. Във връзка с това се налага обрдът „венчание” и „помазване” на владетеля при коронационния церемониал. Днешната „църковна венчавка” на младоженците в православен храм прилича много на средновековната „венчавка” на царя. Стария церемониал от римската имперска епоха с издигането на царя на щит е премахнат. Подобно на византийския император властта на българския владетел е еднолична. Той има следните права: да разделя държавата, да предава наследствено управлението и, да съди, да започва войни, дасключва мири договори, да администратира, да събира данъци и още много права. Държавата е негова собственост, затова се приема , че в България се е наложила „патримониалната идея” за царската власт. Символично тя се изразява чрез индификацията на държавата със символите на властта – корона, скиптър, трон. Въпреки че царя имал права над църквата,той не бил допускан до олтара и понасял наказани при всяко свое прегрешение. Църквата проповядва, че благочестието на царя се определя от спазването на божиите заповеди и от грижата за бедните, манастирите, вдовиците, сираците и самите църкви.
Съхранените държавнополитически традиции през 11-12 век.

Въстанието на Петър Делян

21 години след поробването на българите избухва въстание в България, ръководено от Петър Делян. Но кой е Петър Делян? Различните извори има различни хипотези, които не са малко на брои, но най-правдоподобна е тази на Йоан Скилица. Според него Петър е „роб на мъж от Византион”, който разпространявал, че е син на Роман , сина на Самуил. Петър Делян е избягал от столицата на империята, пребродил България и достигнал до Белград. Това се случа през 1040г по мнение на Скилица.

Защо Петър се е насочил към Белград и оттам започва първите си стъпки на атаката срещу Византия и защо е пребродил цяла България ? Очевидно воените действия срещу помеите можели да започнат най-сполучливо там, където щели да получат най-силна подкрепа от българите, и от другата страна,области, които били най-отдалечени от Константинопол. Това бил далечният Български северозапад, където имперската провинциална и военна администрация била установена най-късно. В течение на обстоятелствата българите повярвали на Делян и го провъзгласили за цар на България.Веднага след това той пристъпил към действия. Той е имал само една логична посока на действие и не пропуснал да я следва - на юг, като потеглил през Ниш и Скопие. Петър бил обвинен от Михаил Дермокаит в тирания и бил хвърлен в затвора. Дермокаит наследил престола му ,но бързо се провалил и избягал от войската си. От страх българите обявили „апостасия” и провъзгласили Тихомир за техен цар. Очевидно това положение не мойело да продължава дълго и по покана на Делян двамата се срещнали. Петър, чрез подъл план, накарал българите след съединението на двете войски да отсранят Тихомир. Те го убили и така властта отново била в ръцете само на Делян. И оттук нататък той тръгнал в очаквана посока: военни действия срещу ромеите за разширяване на свободната територия.

Въстанието на Георги Войхет и Константин Бодин

Около 6 години след безславния край на въстанието на Тесалия , което не разтревожило империята ,българите започнали пак да се бунтуват, разказва последователя на Скилица – Георги Кедрин. Въпреки че византийския автор сочи за данъчните тежести като предпоставки за новите въоръжени действия на българите, техните първи стъпки следват модела от 1040г. както при всяка апостасия, изборъ на василевс, в случая цар, било първото нещо, което те сторили.Но този път царят дошъл от различна посока. По всяка вероятност през пролетта на 1072 „ първенците на България”с е събрали и посочили Георги Войтех от Скопие като техен водач. Той произхождал от рода на кавханите, но това не било достатъчно да се възкачи на престола, затова цар на българите избрали да бъде Константин Бодин, който бил придружен от 300 войници. Сърбите пристигнали в Призрен, където се били събрали скопските първенци начело с Георги Войтех. Там константин бил обявен за цар на България под името Петър. Вероятно това тържество е било много шумно, защото оттзвукът достигнал чак до Никифор Карантин, дук на Скопие и управител на тема България. Той не закъснял да се появи край Призрен с войските на темата и подчинените му стратези. Но едно спречкване с помощника му Дамян Даласкин вероятно повлияло на боеспопобността на ромеите и те били разгромени. Българите пленили една голяма част от знатните ромеи, превзели и разграбили техния лагер, след което отново провъзгласили Константин Бодин за бълг. цар.

Оттук действията на българите тръгнали по очакваната схема: Бодин е част от войската се отправил към Ниш, а другата, вероятно по-многобройна и предвожданаот сърбина Петрила, потеглила на юг към Кастория.Българите превзели Девол, Охрид и Кастория. По това време, намирайки се в Ниш, Константин Бодин „започнал да се разпорежда с българските работи кто цар”. Срещу него бил изпратен новия катепан на тема България

Миахил Саронит, зада потуши злото, преди то дас е е разраснало. Неизвестно защо вместо към Ниш катепанът се отправил към Скопие, който град бил озвободен и поверен на Георги Войтех. Сарони успял да увладее Скопие след преговори с Войтех, обещавайки му да не се случи нищо лошо. Впоследствие Геогри съвалявал за строенето и изпратил човек да извика Бодин. Констатин като разбрал веднага тръгнал към Скопие, но това достигнало до Саронит, който го пресрещнал в местността Таоний и не само разбил бълг. войска, но и пленин Бодин. После той бил пратен в Константинопол и окован, бил затворен в манастира „Св. Св. Сергеий и Вакх”, а малко по- късно бил отведен в Антиохия. Сидбата на Геогри Войтех била подобно за разклика от по-мъчителния и трагичен край – починал от раните, които му причинили на път към Константинопол. И така освободените земи отново били превзети, унишожили запазените до тогава дворци на бълг. царе в Преспа и тамошния храм, посветен на св. Ахил. Така завършил този пореден опит на българите да се отърват от ромеите. Изворите, дори и недостатъчни, твърдят че освободената територия този път била по малко, участиците по- малкобройни и което е било най-вайното идеята и желанието по слаби, защото сред участниците имало чужденци, които не влойили всичко от себе си. Действията на Лонгобардопул и Петрила били достатъчно показателни.



В началото на 70-те години на 11век. Всички движения за възтановяване на бълг. независимост са обвързани с една област: византийската тема България или ако трябва да тръгнем от историческата география на България – югозападните предели на Самуиловото царство или земи, близо до тях. Логиката на локализацията е ясна и би могло да се каже убедителна: там е центърът на държавността в продълвение на половин столетие, там са дворците на българските царе, там е средището низвергнатата бълг. патриаршия, там е традицията, която подхранва непреккъснато духа на българина.
В своята историческа паемт българите съхранили спомена за величавото минало на Плиска и Велики Преслав, града „приел първия български цар”, годините на управлени на Борис – царя, който покръсти българите, на Симеон – когато България беше на 3 морета , златния век , на свети Петър , когато имало изобилия от всичко като например пшеница, масло, мед, мляко и други. Също управлението на цар Гаган, който погубил в Кумида два града и създал три бълг. града – Червен, Несебър, Щип.

Присъствието на силни тежнения към миналото и здравата връзка с българската държава и нейното съществуване са свързани спомените за отминалата епоха, а за възстановяването и – всички надежди за бъдещето.
Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница