Природо-математическа гимназия „ добри чинтулов сливен трета пехотна балкано-дравска дивизия (доклад)



Дата22.07.2016
Размер137.13 Kb.
ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН



ТРЕТА ПЕХОТНА

БАЛКАНО-ДРАВСКА ДИВИЗИЯ

(ДОКЛАД)

Автори: Мартин А. Димитров

Неделин Добрев Бебревенски Научен ръководител: Цвета Башева
І. Увод

Ние се гордеем с военните победи на Българската армия, постигнати с цената на хиляди жертви.

По време на Втората световна война България мобилизира 450 000 армия. Българската армия в края на 1944 г. напълно разгромява немската елитна и отлично въоръжена група армии „Е”, с численост 550 000 войници, които се оттеглят от Албания, Сърбия, Гърция и Кипър. Научавайки, че България влиза във войната, немското военно разузнаване и контраразузнаване - Абвер се ужасило: „Това е краят на Германия!” – гласяла неговата констатацията.

Значим е приносът на Трета пехотна дивизия в бойните действия на Първа българска армия. Със себеотрицание и героизъм бойците и командирите на дивизията се сражават при с. Сотин, Грабово и Срем. Написват с кръвта си героичната Дравска епопея.

Предмет на доклада са бойните действия на Трета пехотна дивизия по време на Втората световна война.

Във връзка с 40 години от Втората световна война Окръжният държавен архив в Сливен издава сборник от документи „Отечествената война 1944 – 1945 г”.

Генчо Димитров издаде сборникът „Отечествената война на България 1944-1945 г.(втори период). Свидни жертви паметници, братски могили и гробища”. Вяра Владова публикува научното изследване „Трета пехотна дивизия в заключителния етап на Втората световна война”. Д- р Андон Бояджиев в „Будна памет за Сливен” записа имена на командири на Трета пехотна дивизия. (1)

В Държавния архив – Сливен се съхраняват множество спомени на участници във Втората световна война и дневника на поручик(старши лейтенант) Хегелман за бойните действия при с. Драва Соболч, Унгария



ІІ. Създаване и промени на Трета пехотна дивизия

С Указ №61 от 23 октомври 1885 г., от съществуващите тогава дружини на румелийската милиция е създадена Шеста пеша бригада. В състава й първоначално са включени 11. Сливенски пехотен полк и 12 пехотни полкове. Временно към бригадата са причислени и 24. Черноморски и 23. Шипченски полкове. С Указ №178 от 1891 г. Шеста пеша бригада е преименувана в Трета пехотна балканска дивизия. В състава й влизат две бригади в състав: 11. Сливенски, 29 Ямболски и 32 Загорски полк; 41, 42 пехотни полкове, дивизионен артилерийски полк и други подразделения.



Към 1907 г. дивизията е в следния състав:

1 бригада с щаб в Сливен:

-11. Сливенски пехотен полк с щаб в Сливен;

-32. Загорски пехотен полк с щаб в Нова Загора

2 бригада с щаб в Ямбол:

-24. Черноморски пехотен полк с щаб в Бургас

-29. Ямболски пехотен полк с щаб в Елхово(2)

Трета пехотна дивизия в състав 11. Сливенски, 24 и 29 пехотни полка и 6. Дивизионен артилерийски полк от Сливен, с командир Васил Любенов е в състава на Първа българска армия под командването на генерал-лейтенант Владимир Стойчев е включена в Трети украински фронт с командващ маршал Фьодор Толбухин.

Със заповед от 17 февруари 1945 г. на командващия генерал-лейтенант Владимир Стойчев Първа българска армия е формирана в два корпуса - 3-ти и 4-ти корпус. Командващ ІV корпус е генерал-лейтенант Стоян Трендафилов в неговия състав е Трета пехотна Балканска дивизия с командир генерал-майор Васил Любенов. (3)

На 20 май 1945 г. командващият Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев обявява наименованието Трета пехотна Балкано-Дравска дивизия.(4)

ІІІ. Участие на Трета пехотна дивизия във Втората световна война

За участие във Втората световна война е мобилизирана и Трета пехотна Балканска дивизия с командир полковник Васил Любенов, сменил генерал-майор Георги Младенов, който е арестуван, осъден от Народния съд на смърт (присъдата е изпълнена на 19 февруари 1945 г.). В края на ноември 1944 г. мобилизацията е завършена. От 2 до 12 декември с. г. от Елхово българските войни пристигат в Белград. (5)



ІІІ – 1. Сремска настъпателна операция

Маршал Толбухин поставя задачата: през нощта на 17 срещу 18 декември българските войски да сменят намиращите се пред тях съветски и югославски части и на 22 декември да настъпят и да пробият отбраната на противника в участъка на Сотин – Грабово -. Оролик да го унищожат.

Настъплението е възложено на 3, 8 и 11 дивизия. Останалите съединения продължават да се съсредоточават и не могат да участват в бойните действия на Сремската oпeрация.

След петдесетминутна усилена артилерийска и авиационна подготовка частите и подразделенията на съединенията атакуват предния край на отбраната. Въпреки храбростта, самоотвержеността и упоритостта на българските войни срещу вражеските позиции, независимо от подкрепата от съветски сили до 25 декември нашите дивизии не успяват да пробият неприятелската отбрана. След тридневно прекъсване на 28 декември започват активни сражения, но отново без успех.

За напрежението, упоритостта и кръвопролитния характер на неколкодневните сражения и боеве при Сотин и Грабово свидетелстват сравнително големите загуби на нашите части — 525 души.(6)

Независимо от това, че в Сремската настъпателна операция Първа българска армия не успява да изпълни поставените задачи и да постигне преследваните цели, тя приковава към себе си значителни неприятелски сили. Дава възможност да бъде изтеглен 68 стрелкови съветски корпус, за да бъде използван в друг сектор. Заемайки неговото място, нашите войски успешно осигуряват южния фланг на Трети украински фронт.

За неуспеха на българските дивизии причините са няколко. На първо място трябва да се отбележи прибързаното започване на настъплението, когато повечето от частите и подразделенията на Първа армия още не са пристигнали и не са заели определените им за съсредоточаване райони. От шестте съединения, които са в състава на армията, командването използва само две — Трета и Осма и отчасти Единадесета дивизия.

Сериозно естествено препятствие са ужасния студ и непроходимите блата и мочурища, заемащи голяма част от местността на подстъпите към вражеската отбранителна позиция, затрудняват действията на българските части, особено на левия фланг на армията.

Отрицателен ефект върху морално-волевото състояние на войските и тяхната боеспособност предизвикват възникналите брожения и недоволството сред войниците на отделни подразделения, които искат прекратяване на българското участие във войната и завръщане на армията в България.(7)
ІІІ – 2. Дравска епопея

Със заповед на командващия армията на 17 февруари 1945 г. са формирани два корпуса – трети и четвърти корпуси. Трета пехотна дивизия е в състава на четвърти корпус. Генерал-лейтенант Стоян Трендафилов е командващ корпуса.

От втората половина на януари до средата на март 1945 г. Трета пехотна дивизия отбранява фронт от 18 км. на р. Драва. От 6 до 19 март се водят тежки отбранителни боеве.

Хитлеристкото настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма съветска и Първа българска армия и да достигне река Дунав. Удърът през Драва, при Долни Михоляц е срещу Трета пехотна дивизия.

Първият концентричен удар е на 6 март през нощта. Посоката е Долни Михоляц – Драва – Соболч – Харкан – Пейч. Съгласно плана на хитлеристкото командване се осъществява от три пехотни немски дивизии, подсилени от бързоподвижни части. Въз основа на численото си превъзходство и с цената на много жертви хитлеристите овладяват селата Драва Соболч, Драва Полконя и Драва Чехи. Единадесети пехотен полк отблъсква противника с няколко атаки. Хитлеристите са принудени да отстъпят и преминат в отбрана. Взети са и първите пленници.

Командването на Четвърти корпус подготвя контранастъпление с помощта на 133 съветски стрелкови корпус. (8)

На 7 март продължават отбранителните боеве на Трета пехотна дивизия. В боевете на 8, 9 , 10 и 11 март частите от Българската армия изтощават хитлеристките части и подготвят техния разгром. Упорити , кръвопролитни и победни дo боевете при Драва Соболч, наречен от съветските бойци „малкият Сталинград”.

В дневника си поручик Хегелман за бойните действия при с. Драва Соболч, Унгария е записал: „…Българите са много силни, особено пехотата им…На 11 март. 1945 г.пише: Нощта спокойна. 6.20 ч. – атака. Неприятелят продължава да ни притиска. Ние очакваме с копнеж нощната тъмнина. Имам само още един офицер при мен – всички паднаха. Драва Соболч е гробницата на поделението. През нощта отстъпваме северната част на селото, понеже ни остават малко хора…”

Час след час, ден след ден са записани атаките на танковете и самоходните оръдия, на движещия се „огнен валяк” до 14 март – денят на смъртта му. (9)

От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Драва соболч, Драва полконя, Драва чехи, предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. На 18 март в района е изпратен 11. Сливенски пехотен полк и четвърто артилерийско отделение от 6. Артилерийски полк от Сливен. До 21 март български, съветски и югославски части ликвидират предмостието при Валпово.

Победата при Драва допринася за бойния престиж на българската армия.

В края на март 1945 г. Москва с 224 оръдия и 20 залпа салютира героите на Първа българска армия.(10)
ІІІ. – 3. Мурска операция

На 9 април 1945 г. командването на Трета дивизия получава заповед за форсира р. Драва, съвместно с Трета югославска армия. Десантът е извършен на 12 април през нощта между 2 и 4 часа при пълна изненада на противника. До 15 април са овладени редица селища. Трета армия се изнася южно от р. Мур и продължава преследването на противника към Марибор и Лайбниц, след това Дравоград, Шванберг Ланзесберг. На 11 май дивизията установява връзка с английските войски на билото на Източвите Алпи.

Трета пехотна дивизия по време на Втората световна война обезоръжава и взема в плен повече от 10000 германци, една унгарска дивизия, много оръдия и други военни трофеи.

Командирът на Четвърти корпус генерал Трендафилов представя доклад на командващия Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев за бойните заслуги на бойците и командирите от Трета пехотна дивизия. На 20 май 1945 г. той обявява правото им да носят името „Дравци”. Дивизията е наименована „Балкано-Дравска”.(11)

Вдъхновен от подвига на българските и съветските воини, поетът Младен Исаев написва стихотворението „Драва Соболч”:

„Срещу Драва Соболч връхлетяха зелени роботи.

Срещу Драва Соболч тръгна в поход смъртта,

ала в светлото име с дъха на живота

вие срещнахте храбри мъже гибелта….”(12)

А маршът на Дико Илиев „ Сливенци при Драва” (1947 г.) ехти в близките години след края на войната всеки ден по сливенското радио от деня на своето написване.


ІV. Посрещане в Сливен

Трета пехотна Балкано-Дравска дивизия е определена първа да се завърне в България. Начело на военните ешелони е разпоредено да се движи 11. Сливенски пехотен полк.

На 18 май 1945 г. е получена заповед полкът да тръгне към България. Полкът е натоварен в Австрия на гара Яков на влака и отправен по железопътната линия за родината. С висок боен дух, бодро и весело настроение, е преминат пътя Австрия – Унгария – Югославия – България – София – Пловдив – гара Кермен. Военните ешелони са посрещани тържествено по гарите от граждани и специални делегации.

На 5 юни 1945 г. 11. Сливенски пехотен полк се завръща в града под Сините камъни. Всички граждани са излезли извън града, по шосето за Сливенските минерални бани и по улиците, да приветстват героите сливенци. На централния площад „Хаджи Димитър” е устроен митинг. Ръководители на града приветстват героите с „Добре дошли” наши синове.(13)


V. Послеслов

Българската армия препятства хитлеристките войски, подпомагана от Червената армия освобождава райони на Югославия, Унгария и Австрия. Победите на Българската армия на няколко пъти са съобщавани в комюникетата на Върховното командване на Съветската армия.

С гордост чета съобщението на английски разузнавач от септември 1944 г.: „…българите са единствената сила, която е в състояние да прикове германците в Моравската долина… всяко изтегляне на българските войски ще има катастрофален характер”…И още признания: „Благодаря за участието на братската българска войска, която със своите усилие и успешни операции при Ниш особено допринесе в борбата с немските фашисти”. Ген. К. Попович от Югославската народна освободителна армия Маршал Тито отбелязва: „С помощта на славната Червена армия бяха бързо освободени Белград и Сърбия, а с помощта на българската армия беше освободена Македония”.(14)

Благодарните народи издигат паметници на освободителите си българи.(15)

Интересни години – епохи в историята на човечеството, наситени със събития, конфликти, жертви. Сравнявам духовното, социалното и политическо развитие на обществото. Хуманизъм, себеотрицание към родината и дълга, но и нежност и старание, мъка и омраза – непреходни човешки чувства. И дори не подозирах колко много от онова, което е хубаво, дължим на тези големи българи. Техните подвизи са устрем към бъдещето. Историята, вечната памет на човечеството навлиза дълбоко в нашите души.
VI. Бележки

1. Окръжен държавен архив - Сливен. Отечествената война 1944 – 1945 г. Държавна печатница – Сливен, 1985; Владова, В. Трета пехотна дивизия в заключителния етап на Втората световна война В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., с. 260 – 266. Издателска къща „Жажда” – Сливен; Бояджиев, А. Будна памет да Сливен, томІІІ, Агенция КОМПАС ООД – Сливен, с. 44)



2. Лесицов, Г. и др. История на 11. Сливенски пехотен полк, С., 1934, с. 4

3. Окръжен държавен архив - Сливен. Отечествената война 1944 – 1945 г. Държавна печатница – Сливен, 1985; с. 5

4. Владова, В. Трета пехотна дивизия в заключителния етап на Втората световна война В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., с. 265

5. Окръжен държавен архив - Сливен. Отечествената война 1944 – 1945 г. Държавна печатница – Сливен, 1985, с. 4

6. Мартинова, Й. Участието на Трета пехотна дивизия в боевете при Сотин и Грабово през 1944 година: В: в. „Сливенско дело” № 47 от 19.04.1981

7. Владова, В. Трета пехотна дивизия в заключителния етап на Втората световна война В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., с. 263

8. Окръжен държавен архив - Сливен. Отечествената война 1944 – 1945 г. Държавна печатница – Сливен, 1985; с. 6

9. Държавен архив – Сливен, Частично постъпление 302, спомен № 68

10. Държавен архив – Сливен, Частично постъпление 302, спомен № 146

11. Владова, В. Трета пехотна дивизия в заключителния етап на Втората световна война В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., с. 265

12. Саздов, Д и др. История на третата българска държава, С., 1993, с. 98

13. Държавен архив – Сливен, ф. 925, Личен фонд „Георги Арнаудов”, оп. 3, а. е. 42, л.25

14. Тошкова, В. България и Третият Райх 1941-1944 г. С., 1975.

15. Димитров, Г. „Отечествената война на България 1944-1945 г.(втори период). Свидни жертви паметници, братски могили и гробища”, С., 1995



VІI. Използвани източници:

  1. Окръжен държавен архив – Сливен. Отечествената война 1944 – 1945 г., Сливен, 1985 г.

  2. Вяра, Владова. Трета пехотна дивизия в заключителния етап на Втората световна война 1944 – 1945 г.В: Втората световна война и България 1939 – 1947 г., ИК „Жажда”, Сливен, 2006, с. 260-266

  3. Генчо Димитров. „Отечествената война на България 1944-1945 г.(втори период). Свидни жертви паметници, братски могили и гробища”.

  4. Г. Лесицов, и др. История на 11. Сливенски пехотен полк, С., 1934

  5. В. Тошкова. България и Третият Райх 1941-1944 г. С., 1975.

  6. Д. Саздов. История на третата българска държава, С., 1993

  7. Й. Мартинова, Участието на Трета пехотна дивизия в боевете при Сотин и Грабово през 1944 година: В: в. „Сливенско дело” № 47 от 19.04.1981

  8. Държавен архив – Сливен, Частично постъпление № 302

ТРЕТА ПЕХОТНА

БАЛКАНО-ДРАВСКА ДИВИЗИЯ

РЕЗЮМЕ

Ние се гордеем с военните победи на Българската армия, постигнати с цената на хиляди жертви.

По време на Втората световна война България мобилизира 450 000 армия. Българската армия в края на 1944 г. напълно разгромява немската елитна и отлично въоръжена група армии „Е”, с численост 550 000 войници, които се оттеглят от Албания, Сърбия, Гърция и Кипър. Научавайки, че България влиза във войната, немското военно разузнаване и контраразузнаване - Абвер се ужасило: „Това е краят на Германия!” – гласяла неговата констатацията.

Предмет на доклада са бойните действия на Трета пехотна дивизия по време на Втората световна война.

Докладът е разработен следната последователност

І. Създаване и промени на Трета пехотна дивизия

ІІ. Участие на Трета пехотна дивизия във Втората световна война

1. Сремска настъпателна операция

2. Дравска епопея

3- Мурска операция

ІІІ. Посрещане в Сливен

Шеста пеша бригада на румелийската милиция е първообразът на Трета Балканска дивизия.

Командирът на Четвърти корпус генерал Трендафилов представя доклад на командващия Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев за бойните заслуги на бойците и командирите от Трета пехотна дивизия. На 20 май 1945 г. той обявява правото им да носят името „Дравци”. Дивизията е наименована „Балкано-Дравска”.

По време на Втората световна война Трета пехотна дивизия в състав: 11. Сливенски, 24 и 29 пехотни полка и 6. Дивизионен артилерийски полк от Сливен, с командир Васил Любенов е в състава на Първа българска армия под командването на генерал – лейтенант Владимир Стойчев е включена в Трети украински фронт с командващ маршал Толбухин.



Значим е приносът на Трета пехотна дивизия в бойните действия на Първа българска армия. Със себеотрицание и героизъм бойците и командирите на дивизията се сражават при с. Сотин, Грабово и Срем. Написват с кръвта си героичната Дравска епопея. Победата при Драва допринася за бойния престиж на българската армия.

В края на март 1945 г. Москва с 224 оръдия и 20 залпа салютира героите на Първа българска армия.

Вдъхновен от подвига на българските и съветските воини, поетът Младен Исаев написва стихотворението „Драва Соболч”:

Маршът на Дико Илиев „ Сливенци при Драва” (1947 г.) ехти в близките години след края на войната всеки ден по сливенското радио от деня на своето написване.

Българската армия препятства хитлеристките войски, заедно с Червената армия освобождава райони на Югославия, Унгария и Австрия. Победите на Българската армия на няколко пъти са съобщавани в комюникетата на Върховното командване на Съветската армия.

С гордост чета съобщението на английски разузнавач от септември 1944 г.: „…българите са единствената сила, която е в състояние да прикове германците в Моравската долина… всяко изтегляне на българските войски на българските войски ще има катастрофален характер”…И още признания: „Благодаря за участието на братската българска войска, която със своите усилие и успешни операции при Ниш особено допринесе в борбата с немските фашисти”. Ген. К. Попович от Югославската народна освободителна армия Маршал Тито отбелязва: „С помощта на славната Червена армия бяха бързо освободени Белград и Сърбия, а с помощта на българската армия беше освободена Македония”.

Трета пехотна Балкано-Дравска дивизия е определена първа да се завърне в България. Начело на военните ешелони е разпоредено да се движи 11. Сливенски пехотен полк.

Интересни години – епохи в историята на човечеството, наситени със събития, конфликти, жертви. Сравнявам духовното, социалното и политическо развитие на обществото. Хуманизъм, себеотрицание към родината и дълга, но и нежност и старание, мъка и омраза – непреходни човешки чувства. И дори не подозирах колко много от онова, което е хубаво, дължим на тези големи българи. Техните подвизи са устрем към бъдещето. Историята, вечната памет на човечеството навлиза дълбоко в нашите души.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница