Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен саможертва в името на българия



Дата22.07.2016
Размер130.87 Kb.

ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН




САМОЖЕРТВА В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ

РЕФЕРАТ

Автори: Тихомир Ламбов и

Александър Таргов Научен ръководител: Цвета Башева

СЪДЪРЖАНИЕ
І. Списък на съкращенията с. 3

ІІ. Увод с. 4

ІІІ. Потомци на възрожденци и родолюбци с. 5

ІV. Ученици в Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов” с. 6

V. За идеалите на родолюбието, дълга и честта – военно

образование и военна служба с. 7

VІ. Тома Боев и Любен Кондаков загиват, бранейки България с. 8

VІІ. Безсмъртие на загиналите пред олтара на Отечеството с. 9

VІІІ. Послеслов с. 10

ІХ. Бележки с. 11

Х. Използвани източници с. 11

ХІ. Приложения с. 12

Х. Резюме с. 15


І. СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА

А. е. – архивна единица

В. – вестник

Г. – година

Изд. - издателство

ИК – Издателска къща

Л. – лист

ООД – Дружество с ограничена отговорност

ОП. – опис

С. – страница

Ф. – фонд

ІІ. УВОД
На 9 май честваме 70 години от края на Втората световна война. Юбилейните годишнини свързват настоящето с миналото и имат особено значение, защото припомнят общата ни история, опита и ценностите, наследени от предците ни.

Град Сливен е родно място на летци герои. Продан Таракчиев и Христо Топракчиев са български офицери, първите летци, създатели на българската военна авиация. Синовете на Сливен Любен Захариев Кондаков и Тома Йорданов Боев загиват, бранейки родното небе по време на Втората световна война.



Целта на реферата е единението с родолюбците, загинали в името на България и съвременниците.

Защо ние, учениците, се обръщаме към миналото, с какво ни привлича историята? В миналото са корените на настоящето и прозренията на бъдещето. Желаем, където и да се намираме, да носим пламъка на родолюбието и да го предадем на бъдещите поколения. Длъжни сме да попълваме галерията на националния ни исторически пантеон с достойните личности, за да ги обезсмъртим.

Проучване „Сливенските летци Любен Кондаков и Тома Боев в отбраната на България от англо-американските бомбардировки през 1943 – 1944 година” от Веселина Янакиева и Чавдар Тодоров е публикувано през 2006 г.в изданието „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.” През 2008 г. в сборника „Доколкото знаем за тях”, посветен на 130 години от създаването на Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов” са записани биографиите на нейните ученици Любен Захариев Кондаков и Тома Йорданов Боев.

Рефератът е разгърнат в шест части. Времето на войните е достойно за родолюбците. В семейства на възрожденци и военни са родени и възпитани двамата летци. Средното си образование завършват в първата Сливенска гимназия „Добри Чинтулов”, в която ученици и учители обичат родината. Идеалите на родолюбието, дълга и честта съпътстват военното образование и военната служба. Втората световна война е време на жертви и героизъм. В последната част публикуваме данни за паметта на българите за героите летци.

ІІІ. ПОТОМЦИ НА ВЪЗРОЖДЕНЦИ И РОДОЛЮБЦИ

Тома Боев (приложение № 1) е потомък на деец на българското национално църковно освобождение. Сливенци дават силен отпор на Цариградската патриаршия. Неговият дядо Димитър Боев участва в националноосвободителните борби за църковна независимост. През юли 1859 г. той заедно с други сливенските младежи изгонват гръцкия владика Кирил и епископ Хрисант от сливенската църквата „Св. Димитър” по време на църковна служба., която по нареждане на владиката се извършва на гръцки език.

Димитър Боев на 12 декември 1877 г., по време на Руско-турската война, е арестуван, заедно с 24 сливенски първенци. Оковани във вериги, ги отвеждат в Цариград. На 25 декември са заточени в гр. Боло, Мала Азия.



След Освобождението е строител на свободна България. Председател е на временната градска комисия и е първият избран кмет на Сливен (20 юни – 22 август 1880 г.). От 20 април 1888 до 26 май 1894 г. отново е кмет на града (1). Избиран е за народен представител от Народно-либералната партия в VІ Обикновено народно събрание и в ІV Велико народно събрание.

Бащата на Тома Боев, подполковник Йордан Димитров Боев, е герой от Балканската война. Командир е на рота от 11. Сливенски пехотен полк, ранен е в боевете при Чаталджа, награждаван е многократно.(2) Тома Боев живее с идеите на Възраждането за свобода и стремежа за съзиждане на освободеното Отечество.

Любен Захариев Кондаков (приложение № 2) е син на Захари Илиев Кондаков (1881 – 1951), майор от артилерията. През Балканските войни е капитан, командир на батарея в Шести артилерийски полк. Награден е с орден „Св. Александър” и с три ордена „За храброст”. През Първата световна война е майор и командва отново батарея в Шести артилерийски полк. В семейството му известен герой е загиналият Русчо Лесинов, брат на майка му, по време на Първата световна война на върха Каймакчалан като командир на картечна рота от 11. Сливенски пехотен полк. (3)

Ние, учениците от Природо-математическата гимназия, поддържаме жива връзката между „вчера” и „днес”. Изучаваме сливенските родове и откриваме възрожденските корени на днешните сливенци. Всички сме потомци на бойци, участници във войните за национално обединение. В семействата ни е жива паметта на дедите и прадедите ни.


ІV. УЧЕНИЦИ В СЛИВЕНСКАТА

МЪЖКА ГИМНАЗИЯ „ДОБРИ ЧИНТУЛОВ”
Сливенската гимназия „Добри Чинтулов” формира родолюбци. В годините на изпитание учители и ученици се вдъхновяват от чувство на патриотизъм и обричат живота си на България.

Любен Кондаков е роден на 1 (14) април 1915 г., а Тома Боев на 4 (17 декември 1915 г. Родният град и на двамата е Сливен.

От учебните 1929/1930 и 1930/1931 година са ученици в Чинтуловата гимназия, в полукласическия отдел.

Богати и съдържателни са ученическите години. На 7 декември 1930 г. учениците участват в посрещането на цар Борис и съпругата му в Сливен.

Ежегодно с панихиди, молебени и посещения на родната къща на поета учител отбелязват празника на гимназията, посветен на патрона й. С венци и цветя кичат местата, свързани с живота на Добри Чинтулов., празнуват 24 май - Денят на светите братя първоучителите Кирил и Методий. Честват Деня на народните будители при Новоселските гробища, начело с музиката, портрета на Чинтулов и венци. Застават пред гроба на Добри Чинтулов, посещават гробовете на починалите учители. Музиката свири „Покойници”, а учениците стоят мирно.

Любен Кондаков и Тома Боев участват в извънкласни занимания, музикални вечеринки и Чинтулови утра, в отборите по баскетбол и футбол и в училищната музика.

Любен Кондаков спортува в клуб „Асеновец”, а Тома Боев има музикална дарба - свири на виолончело във филхармонията на Читалище „Зора 1860” .

Любен получава диплом за зрелост през 1934 г., а Тома една година по-късно.(4)

Ние сме ученици на Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов” (приложение № 3). Участваме в национални и международни олимпиади и състезания по математика, информатика, и информационни технологии, лингвистика, история, химия и др. Класираме се на престижни места. Изучаваме историята на родния ни град Сливен. Участваме с реферати в изданията на гимназията. Успехите ни градят самочувствие. Те ни дават увереност във възможностите. Нашият стремеж е да бъдем градивни и съзидателни, както хилядите ученици преди нас. Желаем да сме достойни съученици на загиналите.
V. ЗА ИДЕАЛИТЕ НА РОДОЛЮБИЕТО, ДЪЛГА И ЧЕСТТА – ВОЕННО ОБРАЗОВАНИЕ И ВОЕННА СЛУЖБА
Двамата сливенци учат във Военното училище, което в тези години е патриотична институция, за родолюбие и всеотдайност в полза на отечеството. Армията съхрани уважението на българския народ. Бойците и командирите от Българската армия доказват своята вярност и жертвоготовност за родината.

Всеки ден Любен Кондаков и Тома Боев усвояват военната наука.

През есента на 1934 г. Кондаков постъпва във Военното училище в София – в „Трета рота”. През 1934-35 г. завършва курса за обучение на щурмани, а през 1937 г. продължава обучението си като пилот на учебното летище в Казанлък. През същата година завършва и Военното училище и на 3 октомври 1937 г. е произведен подпоручик с 56. випуск. Започва работа като млад офицер в Учебния орляк. През 1938 г. летецът Кондаков завършва Школа за висш пилотаж в Пловдив.

През втората година на военното си образование полага психо-технически изпит и е приет за юнкер-летец. Обучава се като летец наблюдател, летец пилот, летец изтребител, висш пилотаж, стрелба по въздушна и земна цел, фотострелба и въздушен бой. Целият курс завършва с отличие.

На 3 октомври 1937 г. е произведен в летец-подпоручик. Изпратен е на специализация като инструктор в гр. Бигдожд, Полша. Завръща се в България. Назначен е за инструктор на Изтребителна школа на летище Марино поле, Карловско.(5)

Тома Боев специализира в Германия. След завръщането си в България, служи в Първи въздушен полк на летище Божурище, край София. Командирован е на летище Марино поле, Карловско. На летището са заедно с Любен Кондаков. Поручик Кондаков е командир на на 1/6 орлячна рота, а подпоручик Боев (поручик от 16 юни 1943 г.) е командир на първи взвод от строевата учебна рота. През лятото на 1942 г. Боев е назначен за командир на крило от 612-то изтребително ято.

При сформирането на роти в дружината, на 26 август 1942 г. поручик Кондаков е командир на първа рота. (6)


VІ. ТОМА БОЕВ И ЛЮБЕН КОНДАКОВ ЗАГИВАТ,

БРАНЕЙКИ БЪЛГАРИЯ
На 1 март 1941 г. България се включва във Втората световна война, присъединява се към Тристранния пакт. На 6 април от територията на България немски войски настъпват към Югославия. На 13 декември с. г. е обявена символична война на Великобритания и Съединените американски щати. Те предприемат варварски бомбардировки над родината. Англо-американските правителства се стремят да принудят България да излезе от Тристранния пакт. Противниковите въздушни сили многократно превъзхождат в числено и техническо отношение нашата авиация. Американската авиация, която е базирана в Италия, разполага с 1500 бомбардировачи и 600 изтребители, а българската с 81 изтребители: „Хайкен-51”(Сокол), „Арадо-65”(Орел), „ПЗЛ-24” (Ястреб), „Авиа-534” (Доган), „Мерсершмид”(Стрела) и „Девоатин”..Приложение № 4

На 10 януари 1944 г. е подложена на пети въздушен удар, денем от английски и нощем от американски самолети. Това е последният бой за Тома Боев. Той пилотира изтребител „Девоатин 520” – трофеен френски изтребител. Самолетът му получава няколко пробойни и се нуждае от гориво. Началникът на летището отказва зареждане на самолета заради пробойните. Тома Боев казва: „Какво чакате? В София избиват нашите майки! Зареждайте!” Възпитан в дух на воински дълг и чест излита повторно. Тази смелост заплаща с живота си. Командирът му изпраща телеграма до неговите близки с текста: „При повторен боен полет този ден загива капитан Тома Боев”. Остава вдовица съпругата му Христина Милчева, сключила граждански брак с него на 31 октомври 1943 г. в Карлово.

„Отличен летец, прям, жизнен, сърдечен и честен и офицер. Много взискателен във въздуха и амбициозен в работата си”, характеризират бойните другари Любен Кондаков. На 17 април 1944 г. той излита от Божурище, начело на един от орляците от 18 аероплана. Попада под кръстосания огън и е улучен. Близо до село Дренково го разкриват и прострелват. Покрусена и нещастна е съпругата му Райна, не го помни и невръстният му син, роден на 16 май 1943 г. Съсипан, със сълзи по старческите бузи, е баща му Захария и с гордо вдигната глава говори: „Помнете, той загина като истински герой”. През 1944 г. посмъртно е произведен в чин капитан, а през 1992 г. - в чин полковник. Носител е на два ордена „За храброст” (7)

Тленните останки на двамата пилоти са отнесени до родния град. Организирани са тържествени погребения с военни почести и траурна музика, много венци и цветя. Присъстват Сливенският митрополит Евлогий, командирът на Трета балканска дивизия генерал майор Младенов, командирът на Шести въздушен полк подполковник Вълков, кметът на града Тодор Табаков, много офицери и летци, хиляди граждани.(7)?


VІІ. БЕЗСМЪРТИЕ НА ЗАГИНАЛИТЕ

ПРЕД ОЛТАРА НА ОТЕЧЕСТВОТО
„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света” – пише американския летец лейтенант Едуард Тинкер.(8)

Неравните битки срещу английските и американските противници носят много страдания и разрушения в България. Те показват, че българските летци са достойни защитници на Отечеството. Избират смъртта, пред поражението. Англо – американските удари не постигат целта си и Царство България не се изтегля от териториите, които са му отстъпени от страна на съюзниците ни. Статистиката показва, че по време на англо–американската офанзива българската авиация сваля 65 противникови самолета, а още 120 падат в резултат на повреди, причинени от нанесените им от българските летци удари, като междувременно губим 27 самолета и 23-ма пилоти. Всички тези цифри обаче не могат в достатъчна степен да разкрият героизма на българските летци, които по принцип се бият срещу седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достига до 23:1 в полза на англо–американската авиация. Общо 66 български летци оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война.

В центъра на столицата ни в близост до Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски” са сътворени два паметника. Първият е посветен на българските летци, загинали във войните от 1912 до 1945 г., а вторият – на българските парашутисти. Първият паметник представлява скулптура на летец в цял ръст, като върху постамента е изписано: „Все по – високо и по – високо. На българския летецъ. Българското студентство”. Според един надпис върху паметника скулптурата е създадена от Академическия аероклуб през 1941 г. Мемориалната плоча, посветена на всички български летци, загинали за Родината, е поставена през 1994 г. от клуба на летците „Кап. Димитър Списаревски”. (9)

През 1944 г. на лобното място на Любен Кондаков край с. Дренково, махала Поповци, община Благоевград, е изграден голям метален кръст с надпис. Приложение № 5

На 14 януари 2014 г.в Сливен е открита паметна плоча на летеца Тома Боев. Поставена е на родната къща на сливенския летец-изтребител. Автор е скулпторът Николай Султанов. Създаването на плочата е дело на община Сливен, сдружение „Мати Болгария”и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

На 15 април 2014 г. е открита паметна плоча на Любен Кондаков. Паметният знак е дело на скулптора Николай Султанов. По инициатива на сдружение „Мати Болгария” е поставена на къща, изградена в близост до родната къща на летеца в Сливен на ул. „Добри Чинтулов”, пресечка с ул. „Михаил Колони”. Приложение № 6.

Признателни сливенци почитат паметта на синовете на родния си град.
VІІІ. ПОСЛЕСЛОВ
С тези страници представихме саможертвата на сливенските пилоти Тома Боев и Любен Кондаков в името на България. Наш дълг е да помним героичните страници на българската история, да браним името на родината. За да не бъдат забравени имената, ние написахме тези страници. Нека помним, че настоящето ни е завещано от нашите героични предци

Желаем благополучието на България. Разбирателството и единението ни като народ, като общност ни прави силни. Желаем да укрепваме националното си самочувствие и достойнство, да разширяваме доверието между нас.



Днешният исторически ден ни задължава нас - съвременните българи, поколения от 21 век, да предадем на идните поколения добродетелите на нашия народ.
ІХ. БЕЛЕЖКИ


  1. Държавен архив – Сливен ф.46 к, Общинско управление – Сливен 1878 -1944 г.,оп. 1, а. е. 3, л. 5, 11; а. е. 5, л. 2; а. е. 6, л. 13

  2. Янакиева, В и Чавдар Тодоров. „Сливенските летци Любен Кондаков и Тома Боев в отбраната на България от англо-американските бомбардировки през 1943 – 1944 година” В: „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.”, ИК „Жажда”, Сливен, 2006, с. 174

  3. Лесицов, Г. и др. История на 11 Сливенски пехотен полк, С., 1934, с. 102

  4. Иванов, И. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008, с. 244, 245

  5. Иванов, И. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008, с. 244 и Симитчиев, Б. Летецът-изтребител Любен Кондаков, В. „Сливен”, бр. 10, 23.2007

  6. Иванов, Д. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008, с. 244

  7. В. „Изток”, Сливен, бр.402,405 от 17.01.1944 и 24.04.1944

  8. Радева, С. и Слави Павлов. Капитан Димитър Светлозаров Списаревски – първата българска „жива торпила” В: В: „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.”, ИК „Жажда”, Сливен, 2006, с. 171

  9. http://www.nauka.bg/a/паметник на летците и парашутистите в София


Х. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
1. В. „Изток”, Сливен, бр.402,405 от 17.01.1944 и 24.04.1944

2. Държавен архив – Сливен ф.46 к, Общинско управление – Сливен 1878 -1944 г.



3. Иванов, Д. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008

4. Лесицов, Г. и др. История на 11 Сливенски пехотен полк, С., 1934

5. Янакиева, В и Чавдар Тодоров. „Сливенските летци Любен Кондаков и Тома Боев в отбраната на България от англо-американските бомбардировки през 1943 – 1944 година” В: „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.”, ИК „Жажда”, Сливен, 2006


ХІ. ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение № 1 Приложение № 2



Тома Боев Любен Кондаков

Приложение № 3

Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов” (Природо-математическа

гимназия „Добри Чинтулов” – Сливен

Приложение № 4




Приложение № 5


Приложение № 6




РЕЗЮМЕ

Град Сливен е родно място на летци герои. Продан Таракчиев и Христо Топракчиев са български офицери, първите български летци, създатели на българската военна авиация. Синовете на Сливен Любен Захариев Кондаков и Тома Йорданов Боев, загиват бранейки родното небе по време на Втората световна война.



В семейства на възрожденци и военни са родени и възпитани Тома Боев и Любен Кондаков. Средното си образование завършват в първата Сливенска гимназия „Добри Чинтулов”, в която учим и ние. Продължават във Военното училище.

Българските летци се бият срещу седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите достига до 23:1 в полза на англо - американската авиация.

Тленните останки на двамата пилота са отнесени до родния град. Организирани са тържествени погребения с военни почести и траурна музика, много венци и цветя.



Наш дълг е да помним героичните страници на българската история, да браним името на родината.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница