Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен синовете на сливен



Дата22.07.2016
Размер136.28 Kb.
ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН



СИНОВЕТЕ НА СЛИВЕН

ЛЮБЕН КОНДАКОВ И ТОМА БОЕВ

В ЗАЩИТА НА РОДНОТО НЕБЕ

Автори: Тихомир Ламбов и Научен ръководител:

Александър Таргов Цвета Башева
СЪДЪРЖАНИЕ
І. Увод с. 3

ІІ. Потомци на възрожденци и родолюбци с. 3

ІІІ. Ученици в Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов” с. 4

ІV. За идеалите на родолюбието, дълга и честта – военно

образование и военна служба с. 5

V. Тома Боев и Любен Кондаков загиват бранейки България с. 6

VІ. Безсмъртие на загиналите пред олтара на Отечеството с. 7

VІІ. Бележки с. 8

VІІІ. Използвани източници с. 9

IX. Приложения с. 10

І. Увод
Град Сливен е родно място на летци герои. Продан Таракчиев и Христо Топракчиев са български офицери, първите български летци, създатели на българската военна авиация. Синовете на Сливен Любен Захариев Кондаков (приложение №1) и Тома Йорданов Боев (приложение №2), загиват бранейки родното небе по време на Втората световна война.

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. В хода на Втората световна война бойната авиация на западните съюзници, бомбардира методично и хладнокръвно български градове и села. Последствията за страната са трагични – хиляди убити и ранени граждани, разрушени и опожарени сгради. Водят се неравни и кръвопролитни въздушни боеве с цел да извадят страната от войната.

Целта на доклада е да припомни саможертвата на родолюбците в името на светлото бъдеще на България. Нужно е да запазим от забрава миналото си, да помним и тачим героите.

Проучване „Сливенските летци Любен Кондаков и Тома Боев в отбраната на България от англо-американските бомбардировки през 1943 – 1944 година” от Веселина Янакиева и Чавдар Тодоров е публикувано през 2006 г.в изданието „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.” През 2008 г. в сборника „Доколкото знаем за тях”, посветен на 130 години от създаването на Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов” са записани биографиите на нейните ученици Любен Захариев Кондаков и Тома Йорданов Боев.

Докладът е разгърнат в шест части. Времето на войните е достойно за родолюбците. В семейства на възрожденци и военни са родени и възпитани двамата летци. Средното си образование завършват в първата Сливенска гимназия „Добри Чинтулов”, в която ученици и учители обичат родината. Идеалите на родолюбието, дълга и честта съпътстват военно образование и военна служба. Втората световна война е време на жертви и героизъм. В последната част публикуваме данни за паметта на българите за герои-летци.
ІІ. Потомци на възрожденци и родолюбци
Тома Боев е внук на Димитър Боев, участник в изгонването на гръцкият владика Кирил и епископ Хрисант от сливенската църквата „Св. Димитър” през юли 1859 г. Димитър Боев на 12 декември 1877 г. е арестуван, заедно с 24 сливенски първенци. Оковани във вериги ги отвеждат в Цариград. На 25 декември са заточети в гр. Боло, Мала Азия. След Освобождението е председател на временната градска комисия и е първия избран кмет на Сливен (20 юни – 22 август 1880 г.). От 20 април 1888 до 26 май 1894 г. отново е кмет на града (1). Избиран е за народен представител от Народно-либералната партия в VІ Обикновено народно събрание и в ІV Велико народно събрание. Бащата на Тома Боев, подполковник Йордан Димитров Боев служи в 11-ти и 40-ти пехотни полкове. През Балканската Война като капитан, командир на 7 рота от 11 пехотен полк. Ранен е в боевете при Чаталджа, награждаван е многократно.(2)Тома има по-голям брат Димитър Боев, инженер-химик, завършил в Чехия и сестра Лилия – пианистка.

Любен Захариев Кондаков е син на Захари Илиев Кондаков (1881 – 1951), майор от артилерията. През Балканските войни е капитан, командир на батарея в Шести. артилерийски полк. Награден е с орден „Св. Александър” и с три ордена „За храброст”. През Първата световна война е майор и командва отново батарея в Шести. артилерийски полк. Майката на Любен – Мария Кондакова е дъщеря на известен сливенски търговец - Янаки Лесинов. Чичовци на летеца са: Тодор Кондаков, учител по математика в Сливенската мъжка гимназия, кмет на града и Борис Кондаков, офицер от запаса, капитан от 11 пехотен полк. В семейството му известен герой е загиналият Русчо Лесинов, брат на майка му, по време на Първата световна война, на върха Каймакчалан като командир на картечна рота от 11. Сливенски пехотен полк . (3)
ІІІ. Ученици в Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов”
Любен Кондаков е роден на 1 (14) април 1915 г. в Сливен.

Тома Боев е роден на 4 (17)декември 1915 г.

От учебните 1929/ 1930 и 1930/1931 година са ученици в Чинтуловата гимназия, в полукласическия отдел. Тома и Любен проявяват наклонности към спорта. Богати и съдържателни са ученическите години. На 7 декември 1930 г. учениците участват в посрещането на цар Борис и съпругата му в Сливен. Ежегодно с панихиди, молебени и посещения на родната къща на поета-учител отбелязват празника на гимназията, посветен на патрона й. С венци и цветя кичат местата, свързани с живота на Добри Чинтулов., честват 24 май - денят на светите братя първоучителите Кирил и Методий. Честват Деня на народните будители при Новоселските гробища, начело с музиката, портрета на Чинтулов и венци. Застават пред гроба на Добри Чинтулов, посещават гробовете на починалите учители. Музиката свири „Покойници”, а учениците стоят мирно.

Любен Кондакив и Тома Боев участват в извънкласни занимания, музикални вечеринки и Чинтулови утра, в отборите по баскетбол и футбол и в училищната музика.

Любен Кондаков спортува в клуб „Асеновец”, а Тома Боев има музикална дарба - свири на виолончело във филхармонията на Читалище „Зора 1860” .

Любен получава диплом за зрелост през 1934 г., а Тома една година по-късно.(4)

Спазвайки семейните традиции, Любен и Тома решават да се посветят на военната професия, като се ориентират към авиацията
ІV. За идеалите на родолюбието, дълга и честта – военно образование и военна служба
Двамата сливенци учат във Военното училище, което в тези години е патриотична институция, за родолюбие и всеотдайност в полза на отечеството. Армията съхрани уважението на българския народ. Бойците и командирите от Българската армия доказват своята вярност и жертвоготовност за родината.

Всеки ден Любен Кондаков и Тома Боев усвояват военната наука.

През есента на 1934 г. Кондаков постъпва във Военното училище в София – в „Трета рота”. През 1934-35 г. завършва курса за обучение на щурмани, а през 1937 г. продължава обучението си като пилот на учебното летище в Казанлък. През същата година завършва и Военното училище и на 3 октомври 1937 г. е произведен подпоручик с 56 випуск. Започва работа като млад офицер в Учебния орляк. През 1938 г. летецът Кондаков завършва Школа за висш пилотаж в Пловдив.

През втората година на военното си образование полага психо-технически изпит и е приет за юнкер-летец във 2-ра рота. Обучава се като летец-наблюдател, летец-пилот, летец-изтребител, висш пилотаж, стрелба по въздушна и земна цел, фотострелба и въздушен бой. Целият курс завършва с отличие.

Изпратен е на специализация като инструктор в гр. Бигдожд, Полша. Завръща се в България. Назначен е за инструктор на Изтребителна школа на летище Марино поле, Карловско.(5)

Тома Боев служи войник в 3-та картечна рота в София през 1936-1937г. След това постъпва във Военното училище, випуск 59, където е зачислен на 21 септември 1937 във 1-ви специален клас на 3-та юнкерска рота. Повишен в младши портопей-юнкер на 3.10.1938 г., а в старши портопей-юнкер на 16.06.1939. Изпратен на специализация в Германия от 1 юли до 22 септември 1939 г., за да усъвършенства своите качества и умения на летец. Завършва Военното училище на 16.06.1940 г. с чин подпоручик и е назначен на служба във 2-ри армейски въздушен полк. След завръщането си в България, служи в Първи въздушен полк на летище Божурище, край София. Командирован е на летище Марино поле, Карловско. На летището са заедно с Любен Кондаков. Поручик Кондаков е командир на на 1/6 орлячна рота, а подпоручик Боев (поручик от 16 юни 1943 г.) е командир на първи взвод от строевата учебна рота. През лятото на 1942 г. Боев е назначен за командир на крило от 612-то изтребително ято.

При сформирането на роти в дружината, на 26 август 1942 г. поручик Кондаков е командир на първа рота. (6)


V. Тома Боев и Любен Кондаков загиват бранейки България
На 1 март 1941 г. България се включва във Втората световна война, присъединява се към Тристранния пакт. На 6 април от територията на България немски войски настъпват към Югославия. На 13 декември същата година е обявена символична война на Великобритания и Съединените американски щати. Те предприемат варварски бомбардировки над родината. Англо-американските правителства се стремят да принудят България да излезе от Тристранния пакт. Противниковите въздушни сили многократно превъзхождат в числено и техническо отношение нашата авиация. Американската авиация, която е базирана в Италия, разполага с 1500 бомбардировачи и 600 изтребители, а българската с 81 изтребители: „Хайкен-51”(Сокол), „Арадо-65”(Орел), „ПЗЛ-24” (Ястреб), „Авиа-534” (Доган), „Месершмит ”(Стрела) и „Девоатин”. Изброените самолети са остарели модели, с изключение на германските „Месершмит“ и не отговарят на съвременните изисквания за водене на въздушен бой.

На 10 януари 1944 г. е подложена на пети въздушен удар, денем от английски и нощем от американски самолети. Това е последният бой за Тома Боев. Той пилотира изтребител „Девоатин 520” – трофеен френски изтребител.Самолетът му получава няколко пробойни и се нуждае от гориво. След първата въздушна схватка, каца на летище „Телиш“ край Плевен, но началникът на летището отказва зареждане на самолета заради пробойните. Тома Боев казва: „Какво чакате? В София избиват нашите майки! Зареждайте!”. Поручик Боев разбира много добре състоянието на самолета, но възпитан във войнски дълг и чест, решава на своя отговорност да излети. Тази смелост заплаща с живота си. Командирът му изпраща телеграма до неговите близки с текста: „При повторен боен полет този ден загива капитан Тома Боев”.. Остава вдовица съпругата му Христина Милчева, сключила граждански брак с него на 31 октомври 1943 г. в Карлово.

„Отличен летец, прям, жизнен, сърдечен и честен и офицер. Много взискателен във въздуха и амбициозен в работата си”, характеризират бойните другари Любен Кондаков. Идва датата 17 април 1944 г., Великден, която остава в историята на българската авиация като „Черния Великден“. Към България се насочват 350 бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу противника първи излитат 14 изтребителя „Месершмит – 109“ от 3/6 орляк. За водач на орляка е назначен командирът на 692-ро ято поручик Кондаков. В тази битка американците използват изтребители „Мустанг“ и „Тъндърболт“, които много приличат по външен вид и конфигурация на „Месершмит“. От начало българските летци ги възприемат като свои и не се пазят от тях, което се оказва фатално. Попада под кръстосания огън и е улучен. Близо до село Дренково го разкриват и прострелват. Покрусена и нещастна е съпругата му Райна и не го помни невръстния му син, роден на 16 май 1943 г. Съсипан, със сълзи по старческите бузи е баща му Захария и с гордо вдигната глава говори: „Помнете, той загина като истински герой”. През 1944 г. посмъртно е произведен в чин капитан, а през 1992 г. - в чин полковник. Носител е на два ордена „За храброст”

Тленните останки на двамата пилота са отнесени до родния град. Организирани са тържествени погребения с военни почести и траурна музика , много венци и цветя.

Присъстват Сливенският митрополит Евлогий, командирът на Трета балканска дивизия генерал майор Младенов, командирът на Шести въздушен полк подполковник Вълков, кметът на града Тодор Табаков, много офицери и летци, хиляди граждани.(7)
VІ. Безсмъртие на загиналите пред олтара на Отечеството
„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света” – пише американския летец лейтенант Едуард Тинкер.(8)

Неравните битки срещу английските и американските противници носят много страдания и разрушения в България. Те показват че българските летци са достойни защитници на Отечеството. Избират смъртта, пред поражението. Англо – американските удари не постигат целта си и Царство България не се изтегля от териториите, които са му отстъпени от страна на съюзниците ни. Статистиката показва, че по време на англо – американската офанзива българската авиация сваля 65 противникови самолета, а още 120 падат в резултат на повреди причинени от нанесените им от българските летци удари, като междувременно губим 27 самолета и 23-ма пилоти. Всички тези цифри обаче не могат в достатъчна степен да разкрият героизма на българските летци, които по принцип се бият срещу седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало до 23:1 в полза на англо – американската авиация. Общо 66 български летци оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война.

В центъра на столицата ни в близост до Народното събрание и Софийския университет „Св. Климент Охридски” са сътворени два паметника. Първият е посветен на българските летци загинали във войните от 1912 до 1945 г. (приложение № 3), а вторият – на българските парашутисти. Първият паметник представлява скулптура на летец в цял ръст, като върху постамента е изписано: „Все по – високо и по – високо. На българския летецъ. Българското студентство”. Според един надпис върху паметника скулптурата е създадена от Академическия аероклуб през 1941 г. Мемориалната плоча, посветена на всички български летци, загинали за Родината, е поставена през 1994 г. от клуба на летците „кап. Димитър Списаревски”. (9)

През 1944г. на лобното място на Любен Кондаков край с. Дренково, махала Поповци, община Благоевград е изграден голям метален кръст с надпис (приложение № 4).

На 14 януари 2014 г.в Сливен е открита паметна плоча на летеца Тома Боев. Поставена е на родната къща на сливенския летец-изтребител. Автор е скулптора Николай Султанов (приложение № 5). Създаването на плочата е дело на община Сливен, сдружение „Мати Болгария”и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

На 15 април 2014 г. е открита паметна плоча на Любен Кондаков. Паметният знак, е дело на скулптора Николай Султанов (приложение № 6). По инициатива на сдружение „Мати Болгария” е поставена на къща, изградена в близост до родната къща на летеца в Сливен на ул. „Добри Чинтулов”, пресечка с ул. „Михаил Колони”.

Признателни сливенци почитат паметта на синовете на родния си град.
VІІ. Бележки


  1. Държавен архив – Сливен ф.46 к, Общинско управление – Сливен 1878 -1944 г.,оп. 1, а. е. 3, л. 5, 11; а. е. 5, л. 2; а. е. 6, л. 13

  2. Янакиева, В и Чавдар Тодоров. „Сливенските летци Любен Кондаков и Тома Боев в отбраната на България от англо-американските бомбардировки през 1943 – 1944 година” В: „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.”, ИК „Жажда”, Сливен, 2006, с. 174

  3. Лесицов, Г. и др. История на 11 Сливенски пехотен полк, С., 1934, с. 102

  4. Иванов, Д. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008, с. 244, 245

  5. Иванов, Д. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008, с. 244 и Симитчиев, Б. Летецът-изтребител Любен Кондаков, В. „Сливен”, бр. 10, 23.2007

  6. Иванов, Д. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008, с. 244

  7. В. „Изток”, Сливен, бр.402,405 от 17.01.1944 и 24.04.1944

  8. Радева, С. и Слави Павлов. Капитан Димитър Светлозаров Списаревски – първата българска „жива торпила” В: В: „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.”, ИК „Жажда”, Сливен, 2006, с. 171

  9. http://www.nauka.bg/a/паметник на летците и парашутистите в София


VІІІ. Използвани източници
1. В. „Изток”, Сливен, бр.402,405 от 17.01.1944 и 24.04.1944

2. Държавен архив – Сливен ф.46 к, Общинско управление – Сливен 1878 -1944 г.



3. Иванов, Д. и Цвета Башева. Доколкото знаем за тях, том 2, Изд. „Агенция „КОМПАС” ООД – Сливен, 2008

4. Лесицов, Г. и др. История на 11 Сливенски пехотен полк, С., 1934

5. Янакиева, В и Чавдар Тодоров. „Сливенските летци Любен Кондаков и Тома Боев в отбраната на България от англо-американските бомбардировки през 1943 – 1944 година” В: „Втората световна война и България 1939 – 1947 г.”, ИК „Жажда”, Сливен, 2006



СИНОВЕТЕ НА СЛИВЕН

ЛЮБЕН КОНДАКОВ И ТОМА БОЕВ

В ЗАЩИТА НА РОДНОТО НЕБЕ

РЕЗЮМЕ
Град Сливен е родно място на летци герои. Продан Таракчиев и Христо Топракчиев са български офицери, първите български летци, създатели на българската военна авиация. Синовете на Сливен Любен Захариев Кондаков и Тома Йорданов Боев, загиват бранейки родното небе по време на Втората световна война.

Целта на доклада е да припомни саможертвата на родолюбците в името на светлото бъдеще на България. Нужно е да запазим от забрава миналото си, да помним и тачим героите.

Докладът е разгърнат в шест части.

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт. Военните действия на българска територия са в небето над България. Водят се неравни и кръвопролитни въздушни боеве с цел да извадят страната от войната.

Времето на войните е достойно за родолюбците. В семейства на възрожденци и военни са родени и възпитани Тома Боев и Любен Кондаков. Средното си образование завършват в първата Сливенска гимназия „Добри Чинтулов”, в която учим и ние. Любен Кондаков спортува в клуб „Асеновец”, а Тома Боев има музикална дарба - свири на виолончело във филхармонията на Читалище „Зора 1860” . Любен получава диплом за зрелост през 1934 г., а Тома една година по-късно Идеалите на родолюбието, дълга и честта съпътстват военно образование и военна служба. Втората световна война е време на жертви и героизъм.

Тома Боев и Любен Кондаков загиват бранейки България.

Самолетът на Тома Боев получава няколко пробойни и се нуждае от гориво. Началникът на летището отказва зареждане на самолета заради пробойните. Тома Боев казва: „Какво чакате? В София избиват нашите майки! Зареждайте!” Възпитан в дух на воински дълг и чест излита повторно. Тази смелост заплаща с живота си.

На 17 април 1944 г. Любен Кондаков излита от Божурище, начело на един от орляците от 18 аероплана. Попада под кръстосания огън и е улучен. Близо до село Дренково го разкриват и прострелват.

„Отличен летец, прям, жизнен, сърдечен и честен и офицер. Много взискателен във въздуха и амбициозен в работата си”,го характеризират бойните му другари.

Тленните останки на двамата пилота са отнесени до родния град. Организирани са тържествени погребения с военни почести и траурна музика, много венци и цветя.



„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света” – пише американския летец лейтенант Едуард Тинкер.

Неравните битки срещу английските и американските противници носят много страдания и разрушения в България. Те показват че българските летци са достойни защитници на Отечеството. Избират смъртта, пред поражението. Англо – американските удари не постигат целта си и Царство България не се изтегля от териториите, които са му отстъпени от страна на съюзниците ни. Статистиката показва, че по време на англо – американската офанзива българската авиация сваля 65 противникови самолета, а още 120 падат в резултат на повреди причинени от нанесените им от българските летци удари, като междувременно губим 27 самолета и 23-ма пилоти. Всички тези цифри обаче не могат в достатъчна степен да разкрият героизма на българските летци, които по принцип се бият срещу седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало до 23:1 в полза на англо – американската авиация. Общо 66 български летци оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война.

За безсмъртието на загиналите летци пред олтара на Отечеството са изградени паметници в центъра на София и на лобните им места.

На 14 януари 2014 г.в Сливен е открита паметна плоча на летеца Тома Боев, а на 15 април 2014 г. е открита паметна плоча на Любен Кондаков. Създаването на плочите е дело на община Сливен, сдружение „Мати Болгария” и Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Признателни сливенци почитат паметта на синовете на родния си град.



IX. Приложения

1 № 2 № 3



4 № 5



6







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница