Природо-математическа гимназия „добри чинтулов” – сливен ветерани от втората световна война



Дата22.07.2016
Размер117 Kb.
ПРИРОДО-МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ

ДОБРИ ЧИНТУЛОВ” – СЛИВЕН



ВЕТЕРАНИ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Реферат

Автор: Таня Атанасова Научен ръководител: Цвета Башева

СЪДЪРЖНИЕ



І. Увод 3

ІІ. Атанас Апостолов Русев - 3

ІІІ. Георги Йорданов Лисицов 5

ІV. Коста Михайлов Начев - 6

V. Любен ТодоровНиколов 7

VІ. Тоньо Генов Чакъров 8

VІІ. Послеслов 9

VІІІ.Бележки 9

ІХ. Използвани източници 10

І. УВОД
Преди 70 години милиони човешки същества загиват. Хиляди жертви дава нашата Родина. Днес честваме краят на войната и победата над хитлеристка Германия. Ветераните от Втората световна война, прославят военнослужещите от Българската армия. Те помнят бойните другари от фронта. Прекланят се пред подвига и паметта на загиналите, които със своята саможертва спасяват честта на България.

Завещават ни вярност към българската бойна слава, самочувствие и смелост за опазването на мира, териториалната цялост и суверенитета на България. Обръщат се към нас да пазим мира и живота.

Рефератът е поклон пред подвига и паметта на ветераните от Втората световна война.

Ние, вашите потомци се прекланяме пред вас, за вашата самоотверженост и саможертва в името на България. Признателни сме за неспирните усилия в десетилетията след това да се запази и развива традицията на почитане на военната история на Сливен и на паметта на загиналите воини.

Много българи са участвали във Втората световна война. Някой са оставили костите си по бойните полета. Поклон пред паметта им. Поклон пред малко останалите живи ветерани.

Изворите за реферата се съхраняват в Държавния архив – Сливен в личните фондове „Атанас Апостолов Русев” и „Любен Тодоров Николов”. Биографията на Георги Йорданов Лисицов е написана от дъщеря му Мария Георгиева (вече покойница). Дневник, грамоти за ордени и снимки ми предостави снахата на Чакъров, г-жа Веска Чакърова.

Биографични данни за Георги Йорданов Лисицов и Тоньо Чакъров са публикувани от Румен Румянин в Офицерския корпус в България 1878 – 1944. Рефератът е разпределен в пет части, като всяка съответства на името на ветерана от Втората световна война. Снабден е с бележки и със списък на ползваните източници.

ІІ. АТАНАС АПОСТОЛОВ РУСЕВ

Роден е на 4 април 1909 г. в с. Голямо Шивачево (гр. Шивачево) в семейство на среден селски стопанин. Завършва шести клас и напуска родното огнище. Продължава образованието си в Твърдица и Нова Загора. Завършва Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов”. Военната си служба отбива в Школата за запасни офицери в столицата. Получава офицерско звание. Работи в каменовъглените мини на гара Чумерна, в общината и като счетоводител на Всестранната кооперация „Балкан” в родното си село.

През 1943 г. запасният поручик Атанас Русев е мобилизиран в Първа дружина на 123 пехотен полк. Дружината е мобилизирана през декември 1943 г. в Сливен и е изпратена на гарнизон в гр. Лебане, Югославия (Сърбия) като съставна част от окупационния корпус. Преобладаващата част от войниците са дребни и средни земеделски стопани,семейни на средна възраст около30 години. Има настроения за връщане в България, които се поддържат от англоамериканската пропагатна. Радиостанция „Христо Ботев” заве българските войни да не се бият срещу югославските народоосвободителни войски.

На 17 май 1944 г. командваната от Атанас Русев дружина, разположена в град Лебане (югозападно от Лесковац), Югославия преминава на страната на сръбските партизани. Съставена е от 250 български офицери и войници с всичкото си оръжие и бойни припаси се побратимява с 11 сръбска народоосвободителна бригада. Наречена е Трета партизанска бригада „Георги Димитров” с командир Атанас Апостолов Русев. Участва в унищожаването на германско летище и в атаката на гарата Лесковац, Сърбия и Гърделица, Сърбия. Води боеве в Македония. Бригадата, под ръководството на Атанас Русев участва във Втората световна война като започва настъпление на запад срещу армията на ген. Льор. С непрекъснати денонощни боеве и удържани победи при Ниш, Страцин, Стражин и Крива паланка българските войски освобождават обширни райони от Македония и Южна Сърбия.

Войната приключва. Атанас Русев завършва Военната академия. През 1961 г. е произведен в чин генерал. Заема различни длъжности в армията – командир на дружина и дивизия, заместник командващ армията… Офицер е в Българската народна армия от 1945 г. Служи в Сливен, София и Враца. От 1955 до 1959 г. е началник на школата „Вистрел“ за преподготовка на офицери. Между 1959 и 1971 г. е началник на Софийското военно окръжие.. Военното му звание е генерал-лейтенант. Атанас Русев публикува статии и спомени на страниците на вестниците „Сливенско дело”, „Черноморски фар”, Бургас, „Твърдишки глас”, Твърдица, в списанията „Отечество”, „Български войн” и други, посветени на Втората световна война. Публикува книгите „Трета партизанска бригада „Георги Димитров”, „Димитровци в бой” и над 40 спомена за бойните си другари.

Умира на 6 октомври 1998 г.


На 17 април 2009 г. Кметство Шивачево организира честване на 100 годишнината от рождението на генерал-лейтенант Атанас Русев. Удостоен е посмъртно със званието „Почетен гражданин на Шивачево”.(1)

ІІІ. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ ЛИСИЦОВ

Роден е на 7 август 1899 г. в Сливен. Учи в Мъжката гимназия „Добри Чинтулов” (Природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов”). Учителите им са много взискателни, с голяма култура и интелект и създават респект и дисциплина.

С конкурс Георги Лисицов постъпва в артилерийския профил на Военното училище в София. Там солидните му знания по математика и физика, получени в Сливенската мъжка гимназия, са му помогнали да бъде отличник по дванадесетобалната система в училището. След войните великите сили налагат ограничения и съкращения в снаряжението, войската и военното образование, и Георги Лисицов завършва пехотния профил.

След завършване на училището е назначен в Пиринската дружина. През 1925 г., като поручик е на пропуска на Военното министерство. Трябвало е да присъства на погребението на генерал Георгиев в църквата „Света Неделя”. Забавят го с изготвянето на някакъв документ и когато излиза от министерството църквата е взривена. По-късно (1928 г.) е преместен в 11.Сливенски пехотен полк като командир на рота. От 1930 г. е капитан. Георги Лисицов със свой колега става инициатор за създаване на Алпийски (Егерски) полк. Двамата започват усилени тренировки с войниците по скалите на десния бряг на Кушбунарската река и източните скали на Сините камъни с въжета и алпийски бастуни, което е документирано със снимки….

През 1935 г. е началник на 14 пограничен участък до с. Лесово, Ямболска област, а през 1936 г. е преместен в 39 пехотен полк в Разград като командир на картечна рота. През 1938 г. става майор, а през 1939 г. се завръща в родния Сливен в 11 пехотен полк като командир на дружина. Той става съавтор в написването на историята на 11. Сливенски пехотен полк (второто издание).

От неговите войници няма наказани или пострадали за политически убеждения. Обичал ги е и ги е пазел…



ІІІ. КОСТА МИХАЙЛОВ НАЧЕВ

Роден е на 16 януари 1897 г. в Сливен. Учи в Мъжката гимназия „Добри Чинтулов”. През 1918 г. завършва Военното училище в София. Служи в 11 Сливенски пехотен полк. По време на Втората световна война, в състава на антихитлеристката коалиция е командир на Сливенския полк и временен командир на Трета пехотна Балканска дивизия.

Той описва войната в спомени, които се съхраняват в Държавния архив - Сливен.(3) Разказва за Първа българска армия, причислена към Трети украински фронт с командир съветския маршал Толбухин. За тежките и кръвопролитни сражения, водени съвместно с частите на Съветската и Югославската армия. Най-много място е отделено на „Дравската епопея”. Жестоките боеве са съпроводени с неизчерпаемия сливенски хумор. Струи човешкото страдание от вида на „изнемощели старци, жени и деца” и български хуманизъм „отказвахме се от полагащата ни се топла храна и я предоставяхме на тези изстрадали, изтощени хора. Освобождавахме част от квартирите си, за да се настанят в тях майките с деца и болните”. Щастливо е пътуването от Австрия до родния град Сливен.

За проявена храброст и отлични командирски качества Коста Начев е награден с Орден за храброст и медал.

Офицер в Българската армия е до 1947 г. След това по разпореждане е уволнен и пенсиониран.

На 14 януари 1948 г. е обнародван Закон за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност. Въз основа на него с протокол № 23 от 10 май 1950 г.на Околийския народен съвет в Сливен е спряна пенсията на Коста Михайлов Начев. Броят на засегнатите от този специален и репресивен закон е много голям.

През 1953 г. против Коста Начев е образувана съдебна преписка. На 24 октомври 1953 г. е осъден от Военния съд в Сливен на 8 години лишаване от свобода и 10 години лишаване от всички права по чл. 28, 36 и 126 от Наказателния кодекс. Неправилно е обвинен, че командвания от него взвод, участва в убийството на Диньо Дачев.(4) В затвора престоява до 1958 г. От 29 септември 1961 г. е реабилитиран.(5)

Не можах да намеря портрет на Коста Начев. Записах сложния му житейски път. Желая да бъде честван като заслужил ветеран от Втората световна война.

ІV. ЛЮБЕН ТОДОРОВ НИКОЛОВ

Роден е на 8 декември 1918 г. в Бургас в семейство на военен музикант. През 1933 г. е ученик по музика във военния оркестър на Асеновград. Тук е заедно с баща си и брат си. Той е начинаещ барабанчик.(6) За това време си спомня старши лейтенант Милан Бонев: „Гръмнеше ли някога военната музика в Асеновград, едно слабо русо момче с къси панталонки се затичваше към нея и заставаше встрани от строя на музикантите…, впило поглед в лъскавите медни тръби…” „Една вечер, след като другите музиканти си отидоха, малкият Любчо засвири на флейта…Пред него се изправи капелмайсторът Ангелов: „Ти ли свириш?” – запита смаяният капел майстор. „Браво, браво, моето момче” – шепнеше той, зарадван до умиление. си спомня капитан Христо Каменов.(7)

През 1934 г. е преместен във военния оркестър в Карлово. Учи цигулка, пиано, акордеон и всички музикални инструменти. Школува теория, солфеж и духова оркестрация. Март 1939 г. бележи края на редовната му войнишка служба. Постъпва като сержант-оркестрант във военния оркестър в Казанлък. Създава семейство. В музикалното семейство се раждат Ани и Николай.

Участва във втората фаза на Втората световна война.(8)

Много точно и поетично са пресъздадени годините на войната от Христо Маринчев:

„С оркестъра малък измина

в стъпка маршова цяла война.

Диригентската пръчка размахва

Пред покойници и знамена.

И остана в строя войнишки. (9)

Много са неговите произведения. Записвам само посветените на Втората световна война и българската войска. За духов оркестър: сюита „Отечествената война” и маршовете: „Военна слава”, „Марш на танкиста” и творби за смесен хор „Армия, родена в септември”, „Песен на сапьорите”, „Песен на свързочника”, „Войнишка вечер”, „Родна армия” и др.

От януари 1952 г. Любен Николов е диригент на гарнизонния духов оркестър в Сливен. През 1956 г. е помощник-директор на Сливенската самодейна опера, а през 1958 г. е директор на операта на обществени начала. Създава смесения хор и симфоничния оркестър на Дома на народната армия. Съставите са лауреати на Втория, Третия и Четвъртия фестивал на художествената самодейност. Той създава Ансамбъла за народни пести и танци и мъжкия камерен хор при читалище „Хаджи Димитър” и хора на запасното войнство (награден със златен медал на Петия републикански фестивал).

За цялостната си дейност Любен Николов е награждаван с множество ордени и медали. Особено ценни са ордените „Кирил и Методий” – трета и първа степен. За заслуги към Българската народна армия получава предсрочно военни звания. Произведен е в чин полковник.(10)
V. ТОНЬО ГЕНОВ ЧАКЪРОВ

Роден е в с. Търново Сеймен (гр. Симеоновград) на 8 юни 1900 г. Братът на дядо му Динчо е учител и съратник на Васил Левски. Той създава група, който трябва да освободи Апостола, след арестуването му на път за Цариград, нападайки влака на гарата в селото. Групата е предадена. Всички са арестувани и обесени в центъра на селото. Баща му е доброволец в Сръбско-българската война и върви пеш от Сливен до Пирот, Сърбия с пълно бойно снаряжение. В Балканските войни отново е доброволец и участва в Лозенградската операция от 22 до 24 октомври 1912 г.

Тоньо Чакъров завършва основно образование в родното си село, а средно в Смесената гимназия в Харманли. Кандидатства във Военното училище. Успешно се представя на приемните изпити по математика, по българска история, по български език и литература. През 1920 г. е приет във Военното училище. Завършва го през 1923 г. Подпоручик Чакъров започва служба в VІ. Артилерийски полк в Сливен. Преминава иерархическата стълба от поручик до полковник. В спомените си отбелязва, че има неприятности с офицерите и командирите, които са кариеристи и бездушни. Стреми се да бъде строг, но справедлив с подчинените си. „Добрите чувства, който имат и сега (след уволнението му б.а.), свидетелстват за това, че съм бил на прав път” – пише полковник Чакъров.

През периода 1935 – 1944 г. завършва курсове за командир на отделение, батарея и полк.

Привърженик и вдъхновител е на Българското дружество „Червен кръст”. Оказва помощ на ранени, на пострадали от бомбардировки, организира кръводаряване. На 23 юни 1939 г. капитан Тоньо Чакъров от 6. Дивизионен артилерийски полк е награден със сребърен медал за червенокръстка доброволческа дейност.

В началото на Втората световна война е майор. На 6 май 1942 г. е награден от цар Борис ІІІ с кавалерски кръст на ордена Св. Александър. На 14 септември 1943 г.е произведен в чин подполковник, а на 9 септември 1944 г. – полковник.

Воюва в първата фаза на войната. Командир е на 2. Армейски артилерийски полк, в състава на Втора армия, командвана от генерал-лейтенант Кирил Станчев. Участва в настъпателните Нишка и Косовска операция. От 8 до 14 октомври 1944 г. провеждат Нишката операция. Навлизат в долината на р. Морава, освобождават Ниш, разгромяват основните сили на 7. СС дивизия „Принц Ойген”. Косовската операция се провежда от 25 октомври до 30 ноември 1944 г. При много тежки зимни условия преодоляват Копаник планина. Освобождават Прищина и навлизат в Косово поле.

В края на спомените си записва: „Войната доказа , че ние старите офицери и подофицери със своя денонощен труд, успяхме да подготвим нашата армия по нищо да не отстъпва на руската и германската армия”.

Със заповед № 63 от 29 август 1946 г. е уволнен, считано от 7 август с. г., при масовото уволнение та офицери. След тази дата е принуден („поради малката пенсия от 34 лв.”) до края на живота си се занимава със земеделие, за да изхранва семейството си.(11)

Оженва се за сливенката Тина Сярова. Имат трима сина, чийто потомство живее в Сливен, Канада и др.(11)

Тоньо Чакъров умира на 12 декември 1988 г.

VІІ. ПОСЛЕСЛОВ

На 14 февруари т. г. небето над Сливен бе ярко осветено от зарята, посветена на вековния юбилей на ветерана от Втората световна война Диньо Петков. Послание за мир отправи ветеранът и призив хората да не воюват вече.

Според него дълголетието му се дължи на любовта, която го е съпътствала през целия му живот. Сега той се радва на три деца – две дъщери и син, осем внука и четири правнучки.(12)

Завършвам с разказа за живия ветеран, защото желая да се помнят идеите му за мир и любов и да служат за поука, защото в противен случай, някой уроци на историята се учат по много жесток начин.



VІІІ. БЕЛЕЖКИ:

  1. Държавен архив – Сливен; Ф. 1119, Личен фонд „Русев, Атанас Апостолов”(1909-), оп. 1, а. е. 1, л. 12,24

  2. Иванов, И. и Ц. Башева. Доколкото знаем за тях, т. 2, Изд. „Агенция КОМПАС” ООД – Сливен, с. 85, 86

  3. Държавен архив – Сливен, ф. 925, Арнаудов, Георги Петров, оп. 3, а . 42, л. 1-25

  4. Диньо Стефанов Дачев е роден в Сливен през 1885 г. Завършва гимназията и продължава образованието си в Чехословакия. Там е член на Чешката партия на труда. Завръща се в България и известно време е учител в Малко Търново. В Сливен участва в Септемврийското въстание и четническото движение 1924-1925 г. На 25 май 1925 г. Диньо Дачев е обкръжен от полицията и загива. ОК на БКП – Сливен. За народна свобода и социализъм 1917/1944, Партиздат, С., 1973, с. 80

  5. Държавен архив – Сливен, ф. 616, Градски народен съвет – Сливен, оп. 1, а. е. 97, л. 2, 6, 26

  6. Държавен архив – Сливен; Ф. 1120, Личен фонд „Николов, Любен Тодоров” (1918-1999), оп. 1, а. е. 1,л. 12

  7. Държавен архив – Сливен; Ф. 1120, Личен фонд „Николов, Любен Тодоров” (1918-1999), оп. 1, а.е. 3, л. 3, 6

  8. Държавен архив – Сливен; Ф. 1120, Личен фонд „Николов, Любен Тодоров” (1918-1999), оп. 1, а. е. 1, л. 16

  9. Държавен архив – Сливен; Ф. 1120, Личен фонд „Николов, Любен Тодоров” (1918-1999), оп. 1, а.е. 3, л. 6

  10. Държавен архив – Сливен; Ф. 1120, Личен фонд „Николов, Любен Тодоров” (1918-1999), оп. 1, а. е. 1, л. 1, 18

  11. Семеен архив „Чакърови”, с. 9 - 15,

  12. Диню Петков е роден на 14 февруари 1915 г. в с. Генерал Инзово, област Ямбол. Във Втората световна война се включва през 1944 г. в състава на 22 доброволчески ямболски полк, като подофицер. Взема участие и двете фази на войната 1944- 1945 г. като мерач в минохвъргачна батарея. Раняван е два пъти. Службата в Първа Българска армия завършва в Австрия. По време на войната е награден с ордени и медали. След Втората световна война се включва във възстановяването на следвоенна България. Работи в горско стопанство – Сливен и страната, основно в родопския край. От 1990 г. е член на Областния съвет на Ветераните от войните на България. Аве, Сливен

ІХ. ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

  1. Държавен архив – Сливен; Ф. 616, Градски народен съвет – Сливен

2. Държавен архив – Сливен; Ф. 1119, Личен фонд „Русев, Атанас Апостолов”

  1. Държавен архив – Сливен; Ф. 1120, Личен фонд „Николов, Любен Тодоров”

  2. Иванов, И. и Ц. Башева. Доколкото знаем за тях, т. 2, Изд. „Агенция КОМПАС” ООД – Сливен

  3. Интернет Аве –Сливен

  4. Румянин, Р.Офицерският корпус в България 1878 – 1944 , том ІІІ, Изд. На Министерството на отбраната, „Свети Георги Победоносец”, С., 1996

  5. Семеен архив „Чакърови”

  6. ОК на БКП – Сливен. За народна свобода и социализъм 1917/1944, Партиздат, С., 1973





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница