Пристанище Варна



Дата19.07.2018
Размер186.86 Kb.
ТУ-Варна

Курсова работа №1

По география на морските пътища

Тема: Пристанище Варна

Изготвил:Ясен Йорданов Приверил:


Специалност:ЕФП
Фак.№: 058201

Обща информация за пристанището

Пристанище Варна ЕАД е държавна компания, чиято структура включва две съставни пристанища:

ВАРНА-ИЗТОК
ВАРНА-ЗАПАД

Варна е най-голямото и обширно българско пристанище обработващо повече от 8 милиона тона товари годишно. С модерното си оборудване, отличните транспортни връзки, жп-фериботно обслужване и кръстопътно местоположение, пристанището е удобен мост за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия,  Средния и Далечен Изток.

За последните 6 години, пристанището постига средно 10% ръст в годишния си оборот, следвайки политика на постоянни инвестиции в модернизация и технологично развитие и подобряване условията на труд. Пристанище Варна въведе стандарти за качество ISO 9001:2000 и е едно от първите Черноморски пристанища сертифицирано спрямо изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата - ISPS Code.

Варна е многоцелево пристанище с модерна техника и специализирани терминали, с непрекъснат режим на работа. Тук се обработват всички видове товари, включително и течни. Основна характеристика на пристанището  е обработката на зърнени храни, контейнери, химични и генерални товари. С реализираните обеми на тези именно товари, Пристанище Варна е безспорен лидер в България.



Корабни места: 32
Обща дължина на кея: 5601 м
Открити складови площи: 240 800 м2
Складове: 77 500 м2

Американските военни кораби се допускат за швартоване на пътническия терминал или на кей N1 в източната част на Варна-изток. По-малките кораби, обслужващи закотвените във Варненския залив военни кораби най-често се швартоват на пътническия терминал и на кей N1, но могат да бъдат допуснати и до други кейове.


Във Варненския залив има две главни котвени стоянки. Лятната котвена стоянка е разположена на около 3 морски мили южно от входа на пристанището. Зимната е на приблизително същото разстояние, но на северозапад. Местата им са избрани така, за да намалят ефекта от характерните за съответния сезон ветрове. Задържането на котвата в пясъка и на двете места се оценява като добро. Според пристанищните органи котвените стоянки са подходящи за кораби с голяма ветрилна площ. Влачене на котвата е наблюдавано само веднъж за последните 30 години, но рапортите го обясняват с небрежността на екипажа, а не със силата на вятъра. Трета котвена стоянка за американските военни кораби, обслужваща дейността на малките кораби има на 1/2 до 3/4 морски мили източно от източния пирс, комбинация от кей и вълнолом, който определя източната граница на Варна-изток. Ако силните североизточни ветрове правят тези стоянки опасни се препоръчва преместване на защитената от вятър стоянка на запад от нос Калиакра, на около 26 морски мили североизточно от Варна. Нос Калиакра дава добра защита и от североизточното вълнение.
Влизането в канала за пристанище Варна е без ограничения. Въпреки, че по документи на пилотската служба от 1990 г. контролираната дълбочина на канала е 11.9 м, местните пристанищни органи заявяват, че канала е удълбочен до 12.5 м. Той е добре маркиран с буйове. Според пристанищните органи буй 102 е разположен на север от подводни скали, но канала е чист. В подстъпите към пристанището няма останки от потънали съдове. Според органите ветровете не създават проблеми на корабите в канала, дори и на тези с голяма ветрилна площ.
За кораби над 100 GWT, включително и за американските военни кораби се изискват пилоти. Те се качват и слизат при буй със звукова сигнализация разположен близо до точка с координати 43°11'N 28°00'E, на около 3.5 морски мили източно от Варна. Ако вятъра е неблагоприятен, или през зимата, когато на обичайното място за качване/слизане на пилота има вълнение на кораба може да бъде наредено да следва канала към пристанището. Пилотът може да поеме кораба от защитено място след вълнолома. Пилотите работят при всякакви метеорологични условия, но пристанищните органи затварят пристанището за идващи и заминаващи кораби при вятър над 12 м/с. За подпомагане на корабите при лошо време може да бъде изискано и ползването на до 4 влекача, за да се осигури безопасността им.

Пристанището като подслон

Варна-изток е изкуствен воден басейн, образуван между два вълнолома, означени на карта DMA Chart 55062 като източен вълнолом и южен вълнолом. Източният вълнолом образува източната граница на Варна-изток. Той е разположен по дължина на източната част на изкуствения басейн. Южният вълнолом е от северната страна на канал 1, и ограничава акваторията на пристанището от юг. Ориентираният север-юг вход към Варна-изток е широк около 183 м и минава между двата вълнолома.


Варна-изток включва 14 търговски пристанищни кейови места и българска военноморска база. Търговските кейове са разположени на източната и северната страна на пристанището. Военноморската база е на северната страна на южния вълнолом. Дълбочината при кей 1 е 7 м. Пътническият терминал е с дълбочина 7.8 м. За другите кейови места в пристанището няма информация. По време на посещението през юни 1998 г. в близост до кейовете на военноморската база се извършваше удълбочаване до 8 м.

Метеорологични особености

Поради бариерата създадена от Карпатите, Трансилванските Алпи и Стара планина Черно море е предпазено от навлизане на въздушните маси от югозапад, като изключение е само прохода, образуван от Дарданелите, Мраморно море и Босфора. Най-голямата релефна особеност в западната част на Черно море е делтата на Дунав, на около 60 морски мили северно от Варна.

Пристанищните служби следят за метеорологичните прогнози и карти. Местните прогнози се излъчват на английски език на УКВ. За метеорологичните прогнози корабите трябва да следят 16-ти канал на УКВ (работния канал) и да превключват на канали 24, 25, 26 или на каналите, съобщени по 16-ти канал.

При корабните стоянки на американските военни кораби е наблюдавано вълнение до 3 - 4 метра, но в открито море то е по силно. Пилотската служба казва, че вълни с височина да 13 м са наблюдавани на отделни места в югозападната и североизточната част на черно море.



Атмосферни влияния и ветрове

Корабите във Варна-изток са изложени на атмосферни влияния и ветрове, но пристанищните служби казват, че метеорологичните условия никога не са толкова сурови, че да се наложи напускане на кейовите места на Варна-изток.

Най-големият метеорологичен проблем създават североизточните ветрове, които се появяват три или четири пъти за месец през декември, януари, февруари и март. Такива ветрове могат да продължат до два дни. Въпреки, че няма местно наименование на ветровете, изглежда, че те са резултат на същите причини, които причиняват вятъра Бора по източния бряг на Черно море, близо до Новоросийск и по бреговете на Адриатическо море от Триест на юг до Албания. Вятърът Бора обикновено е резултат от много високо налягане на север от района и ниско налягане над Адриатическо и Средиземно море. Най-силният вятър, регистриран във Варна е 34 м/с с проявления през зимата и ранната пролет. Местните пристанищни власти съобщават, че през 1977 г. източни ветрове със скорост 18-20 м/с са породили триметрови вълни, прескачащи източния вълнолом. Поради защитеността от източния вълнолом във вътрешността на пристанището няма проблеми с вълнението.

Видимост

Видимостта в пристанище Варна понякога е ограничена поради мъгла. В тези случай в сутрешните часове мъглата обикновено е по-гъста, като се разсейва към 10 часа местно време. При мъгла пристанището се затваря, когато видимостта спадне под 500 м, но понякога остава затворено докато тя се вдигне. Пилотската служба казва, че крайбрежна мъгла пада през зимата и пролетта, и по-рядко през лятото. Появата на мъгла е по-характерно за северните райони на Черно море, като със слизане на юг тя забележимо намалява.



Вълнение

Пристанище Варна-изток е добре защитено срещу вълнение. Ако времето е толкова лошо, че пилотите не могат безопасно да се качат/слязат от кораба на обичайното място на 3.5 морски мили източно от Варна-изток, това се прави на защитено от източния вълнолом място. Пристанищните пилоти работят при всякакво време, но пристанището се затваря за пристигащи и заминаващи кораби при вятър над 12 м/с. При лошо време за помощ при акостирането на големи кораби могат да бъдат използвани да 4 влекача. Котвените стоянки във Варненския залив са изложени на североизточни до южни ветрове и вълнение. Ако силните североизточни ветрове и вълнение правят тези две стоянки опасни се препоръчва преместване на защитената от вятър стоянка на запад от нос Калиакра, на около 26 морски мили североизточно от Варна. Нос Калиакра дава добра защита и от североизточното вълнение. На котвените стоянки на  американските военни кораби е наблюдавано вълнение с височина 3 - 4 м, което е достатъчно високо за да преодолее триметровия източен вълнолом.



Приливи и отливи

Нормалните приливно/отливни колебания при пристанище Варна са незначителни. Промяната във височина е само около 5 cm. Местните пристанищни органи казват, че въпреки това, през зимата промени до 1 м могат да се случат от три до пет пъти в годината. Не е ясно дали тези данни са за колебанията предизвикани от атмосферното налягане или са за най-големите приливно/отливни промени. Пилотната служба казва, че малките и безопасни колебания могат да дигнат или намалят морското ниво до 1 м в големи райони на Черно море. Тези промени могат да са в резултат на сеизмична активност или от промяна на атмосферното налягане.

Теченията в Черно море, които обикновено са слаби и непостоянни, са предизвикани от циркулацията на водата по бреговете, в посока обратна на часовниковата стрелка. На много места, включително и при Варна между основното течение и брега се появяват обратни по посока течения. Силата и устойчивостта на тези обратни течения е по-голяма след топенето на снеговете през късната пролет и в началото на лятото, когато от реките се вливат по-големи обеми вода. В края на лятото и през есента, когато притокът от реките е по-малък, движението на водните маси е по-слабо и в по-голяма степен е повлияно от промяната на вятъра.

Пилотската служба казва, че преобладаващите крайбрежни течения край Варна са северни през всички сезони на годината. Теченията са с ниска степен на променливост - край Варна тя е по-малка от 50%. Теченията в открито море, при меридиан 29°E в основата си с южна посока, с движение по часовниковата стрелка, и противопосочни на крайбрежните в района на Варна. За скоростта на теченията няма данни. Пристанищните служби казват, че в пристанищния район проблеми с теченията няма, освен при силен източен и североизточен вятър и вълнение в канала. Данни за скоростта и посоката на тези течения няма.



Местоположение

43° 12' N, северна ширина
27° 55' E, източна дължина


Западното крайбрежие на Черно море
Климат: Континентално-средиземноморски
Соленост на морската вода: 18


Времеви пояс: +2 часа по Гринуич



България се намира в източната част на Балканския полуостров, там където от древни времена се пресичат търговските пътища между Европа и Азия. Граничи с Гърция, Турция, Македония, Сърбия и Румъния.

Варна е третият по население град в страната и главен център на една от най-развитите в икономическо отношение области. Разположен е в североизточната част на България, на брега на Черно море. Околният релеф е хълмист, с няколко възвишения достигащи до 305 м, навътре в сушата на около 10 морски мили. Планинската верига Стара планина с височини до 914 м се простира на около 40 морски мили западно от Варна. Столицата София се намира на 470 км от Варна. Другите главни центрове в района са Шумен (80 км), Добрич (50 км) и Русе (200 км). Мекият климат позволява целогодишно използване на пристанището.

Заради силно развития морски туризъм и многобройните летни курорти, намиращи се в непосредствеа близост, Варна е наричана Морската столица на България.



История

Историята на пристанище Варна започва през VI в. пр.н.е., когато гръцки колонисти основават древното селище Одесос - процъфтяващ град-полис в пределите на земите на траките, а по късно под властта на Рим и Византия.



VII в. - Градът е включен в пределите на новосъзадената българска държава. По същото време от славяните получава днешното си име Варна.

ХIII - ХIV в. - Варна е главно пристанище на Търновското царство и Добруджанското деспотство. Извършва активна търговия с Венеция, Генуа, Флоренция и Константинопол.

ХVI - ХVIII в. - Освен важна военна крепост, благодарение на стратегическото си положение и удобния залив, Варна е най-голямото и оживено черноморско пристанище на Османската империя.

ХIХ в.
    1888 г. - Българското правителство взема решение за строителството на Варненското и Бургаското пристанище.

ХХ в.
    1906 г. - В присъствието на Княз Фердинанд I, министрите и представители на чуждите легации е открито новото пристанище.
    1906 -1909 г. - През този период е прокопан т.нар. Стар канал, свързващ Черно море с Варненското езеро.
   1966 г. - Пристанището е разширено с построяването на Кейовия мол А - общо (5 корабни места).
    1966 г. - Построена е Морска гара, пътническият терминал.
    1974 г. - Влиза в експлоатация пристанище Варна-Запад.
    1976 г. - Завършен е дълбоководния канал море-езеро (Канал №1), откриващ пътя на дълбокогазещи кораби към Пристанище Варна-Запад. През тази година е създаден и Пристанищен комплекс-Варна. В него са включени пристанищата Варна-Изток, Варна-Запад, Тец-Варна, Балчик и Каварна.
    В края на 80-те товарооборотът достига 8,5 млн. т. В основата на това е активната търговия със Съветския съюз и стабилните показатели на българския износ.
    90-те години бележат спад и нестабилност на товарооборота, начало на реформи и преструктуриране на Варненското пристанище.
    1999 г. - Започва тенденция към повишаване на товорооборота и модернизация на пристанище Варна.
    1999 г. - Приет е Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р България. Законът създава условия за навлизането на частни инвестиции и концесионери в българските пристанища.

ХХI в.
    2001 г. - Смесеното дружество "Ойлтанкинг България" АД построява терминал за течни химически продукти на територията на пристанище Варна-Запад.
     2006 г. - Концесията на пристанищен терминал Балчик влиза в сила на 25 май в полза на "Порт Балчик" АД за срок от 25 години. Това е първата реализирана концесия на българско морско пристанище.

Транспортни връзки

Пристанище Варна се свързва лесно и удобно с националната пътна мрежа. Само на минута разстояние от пристанище Варна-Изток се намира Аспарухов мост, който е част от шосе Е-87, свързващо Варна с Бургас и от там продължаващо до границата с Турция.


Използвайки крайезерния околовръстен път камионите от пристанище Варна-Изток бързо (10 мин.) могат да достигнат до други важни пътни артерии - автомагистрала Хемус (до София) и шосе Е-70 (Варна-Русе). 

Разстояния от Варна до някои градове в България...



София

470 км




Бургас

132 км




Русе

200 км




Пловдив

398 км




Видин

532 км




Белград

855 км

Будапеща

1245 км

Виена

1490 км

Истанбул

515 км

ЖП връзки

Всички кейове на Пристанище Варна ЕАД са свързани с железопътната мрежа на България. Факт, който създава отлични условия за реализация на комбинирани превози. Освен пристанище Варна другият Ваш основен партньор в този вид превози е НК"БДЖ". Компанията предлага:

    транспортиране на всички видове конвенционални,течни и опасни товари


    контейнерни превози /собствени терминали в Русе и София/
    комбинирани превози от типа RO-LА
    превози на бързоразвалящи се стоки и товари под температурен режим INTERFRIGO
    фериботни превози от Варна до Украйна и Грузия с продължение до Централна и Средна Азия
    специализирани блок-влакове и превоз на интремодални транспортни единици (UTI)

Разстояния от Варна до някои градове в България...

София

520 км

Русе

219 км

Кулата

751 км

Пловдив

390 км

Стара Загора

289 км

Враца

458 км

Горна Оряховица

532 км

Белград

945 км

Будапеща

1287 км

Виена

1575 км

Скопие

897 км










ЛетЛетище

На 10 км от центъра на град Варна е разположено второто по големина международно летище на България.

Летище Варна е пресечна точка за 70 дестинации от над 20 държави. Обслужва основно туристическия трафик към българското Черноморско крайбрежие.

Летището разполага с надеждна и удобна писта, на която вече са се приземявали най-големите и модерни самолети в света - товарният АН-124 (Руслан) и гиганта Боинг 747.

Фериботен комплекс

Варна е мястото, където е разположен единственият в Черноморския регион жп фериботен терминал с възможност за смяна на жп талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.


     
Варненският Фериботен комплекс се оперира от националните превозвачи Параходство "БМФ" и НК "БДЖ".

Редовните линии до Украйна и Грузия се обслужват от четири фериботни кораба, всеки един с капацитет от 108 вагона или 920 автомобила.

Линии:
Варна - Иличовск - Варна
Варна - Иличовск - Поти/Батуми - Иличовск – Варнa

Специализирани терминали

За изпълнение на основната си дейност Пристанище Варна разполага с 9 специализирани терминала - 3 на Варна-Изток и 6 на Варна-Запад. Всеки от тях има необходимото оборудване и складове за съхранение на различните видове товари. Характерна особеност за Пристанище Варна е, че всички кейове, освен тези, които са строго специализирани за определени видове течни и насипни товари или контейнери, са многоцелеви и се използват за обработката на генерални и други товари (каолин, кварцов пясък, шамот, захар и др.).



Контейнери и Ро-Ро

 Като най-голямо българско контейнерно пристанище, Варна разполага с 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад. Терминалите обслужват основно фидерните линии от Средиземно и Черно море. Освен основните претоварни услуги, тук се извършват всички операции, свързани с обработката на контейнерите (контенеризация, деконтейнеризация, почистване и др.). За по-голяма сигурност контейнерите с акцизни товари се съхраняват в отделни зони с 24 часов режим на наблюдение и охрана. Специален стиф осигурява съхранението на хладилните контейнери. Претоварните операции на кея се обслужват от мобилни контейнерни товарачи "Калмар" и "Фантуци".



Контейнерен терминал "Варна-Изток"
Складова площ - 45 000 м2
Капацитет - 1600 TEU
Дължина на кея - 338 м
Макс. дълбочина - 7,5 м
Кранове - 3 конвенционални (32 т) и1 портейнер (30,5т)
Акцизна зона, капацитет - 150 TEU
Хладилен стиф, капацитет - 100 TEU

Контейнерен и Ро-Ро терминал "Варна-Запад"
Складова площ -70 000 м2
Капацитет - 2600 TEU
Дължина на кея - 500 м
Макс. дълбочина - 9 м
Кранове - 2 портейнера (35 т)
Акцизна зона, капацитет - 50 TEU
Хладилен стиф, капацитет - 178 TEU
Брой паркинг места - 500

Зърно











Пристанище Варна-Изток е главният пункт за българския износ на зърно, предимно пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик. Сладирането става в магазии, разположени непосредствено до кея и една специално пригодена за зърнени товари Складова база, намираща се на 5 км. от пристанището. Кейово място №7 е най-често използваното, когато трябва да се приемат голямотонажни кораби (до 50000 GT). В активния сезон за износ (август-ноември) се ползват още 4 места - кейове № 6, 8, 9 и 10. Разтоварването става основно с грайфери и една зърнотоварна машина, съвместно експлоатирана от Пристанище Варна и частната компания ГИФТА.
Пристанище Варна-Изток разполага и със съоръжение за разтоварване на жп вагони-зърновози. Производителността на машината, която работи независимо от атмосферните условия е 250 т/час. От вагоните зърното се разтоварва директно в магазия №6.

Брой кейови места - 7
Дължина на кея - 981 м
Макс. дълбочина - 10,80 м
Кранове - 11

Пътници и яхти











Пасажерският терминал, известен с името Морска гара, е разположен непосредствено до входа на най-старата пристанищна част - Варна-Изток. Терминалът е отлично защитен от вълноломна стена, разполага с модерна сграда за прием на пасажерите, 2 кейови места за круизни кораби и малко яхтено пристанище, стопанисвано от пристанищния яхт клуб "Порт Варна". На своите кейове Морска гара може да приема пътнически кораби с дължина 240 м и 53000 GT брутен тонаж. Яхтеното пристанище предлага следните услуги - поддръжка и ремонт, докуване, ел. захранване, снабдяване с вода и др. Яхт клубът се явява агент на пристигащите яхти, като осигурява услугата безплатно. Всяка година пристанището е домакин и организатор на много местни регати и морски съзтезания. Варна е включена и в маршрута на международната черноморска регата "Кайра".

Брой кейови места - 2


Дължина на кея - 354 м
Макс. дълбочина - 8,50 м

Въглища и клинкер











 Три кейови места на пристанище Варна-Запад са специализирани в обработката на въглища, кокс, петрококс и клинкер. Товаренето и разтоварването се извършва с грайферни кранове. Съхранението   става на открити стифове до 30 000 т за всеки отделен товар.

Брой кейови места - 3
Дължина на кея - 430 м
Макс. дълбочина - 10,50 м
Брой кранове - 6 /16 - 32 т/

Цимент






      Основните количества цимент се изнасят в насипен вид през 10 к. място (Варна-Запад). Експедицията и товаренето се извършва с автоциментовози, които прехвърлят товара директно на кораб. Товаровместимостта на всеки от циментовозите е 35 т.

Брой кейови места - 2
Дължина на кея - 375 м
Макс. дълбочина - 10,50 м
Брой кранове - 2 (10т)

Сода











      Тежка и лека сода в насипно състояние, торби или биг-бегси формира една значителна част от товарооборота на Пристанище Варна. Кей №7 е свързан със конвейрна система с дължина 1,5 км за товарене на насипна сода директно от завода в кораб. Двете претоварни машини, работещи към тази
ситема имат производителност 400 т/час.

Брой кейови места - 2
Дължина на кея - 363 м
Макс. дълбочина - 9,50 м
Претоварни машини -2 бр.
Брой кранове - 1

Течни химически товари






      Този първи независим терминал за течни химически товари в Черноморския регион е построен през 2001 година от смесеното дружество "Ойлтанкинг България" АД.  Съобразен със всички екологични изисквания, терминалът е разположен в близост до 2-ро кейово място на територията на пристанище Варна-Запад. Оборудван е с модерно жп разтоварище, съоръжение за товарене на кораб и 3 танка за съхранение на сярна киселина, течни торове и други опасни товари.

Дължина на кея - 200 м
Макс. дълбочина - 10,50 м
Ж. коловози .- 2
Жп разтоварище, капацитет - 2000 т/24 часа
Съоръжение за товарене на кораби, капацитет - 600 т/час
Танкове - 3 бр., общ капацитет - 18 000 м3

Пристанище Варна-Изток

Варна-Изток е разположено навътре във Варненския залив, само на 1 км от центъра на града. Тук се намира административната централа на "Пристанище Варна" ЕАД, а в непосредствена близост са  Митницата, Жп гара и управлението на Националния морски превозвач – Параходство БМФ. Пристанище Варна-Изток има отлични шосейни и жп връзки, а международното летище "Варна" се намира на 10 км от града.


Преди всичко Варна-Изток е оперативната връзка в логистичната верига канал-река-море за транзитния трафик към/от Централна Европа и дунавското пристанище Русе. Главния отсек на тази връзка се явява железопътния отсечка Русе-Варна.
Пристанище Варна-Изток е основната врата за българския износ на зърнени храни и едно от най-оживените контейнерни пристанища в страната. Тук се намира единствения пътнически терминал (Морска гара)  по цялото протежение по море  между Инстанбул и Одеса. Особена черта на Варна-Изток е многоцелевото използване на кейовете. Всички корабни места, освен пасажерските, се използват за претоварването на различни товари – генерални, захар, метали, скрап, меласа, които са типични за Варна-Изток.

СКЛАДОВА БАЗА


 
Неразделна част от структурата на Варна-Изток е Складова база, извесна още като "Сухото пристанище". То е обособена единица с лицензиран режим на митическо складиране. Отдалечено на 5 км от пристанището, на обща площ от 13 декара, то притежава 6 магазии с идентична структура и капацитет. Складова база се използва за съхранение на всички видове зърнени храни, какао и генерални товари.

ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ 

Корабни места:  14
Максимална дълбочина: 11,30 м
Обща дължина на кея: 2 378 м
Открити складови площи: 49 800 м2
Складове: 41 500 м2
СЪОРЪЖЕНИЯ

Портални кранове: 28 с товароподемност до 32 т
Портейнер: 1 с товароподемност до 30,5 т
Ричстакери: 2
Жп разтоварище за зърно
Кейова естакада за товарене на зърно
Разтоварваща естакада за меласа


Пристанище Варна-Запад





Пристанище Варна-Запад е най-модерното и перспективно на северния български бряг. Разположено на 30 км западно от град Варна, на западния бряг на Белославското езеро. Непосредствената близост на Варна-Запад  до девненските химически заводи , позволява ефективна обработка на товарите по директната схема завод-кораб. Портът притежава съвременни технологични линии за претоварване на сода, хим.торове, цимент, въглища, руди, фосфорити, кварцов пясък и течни химикали. Всички корабни места и магазии са свързани с националната железопътна мрежа.
Повечето от кейовете в пристанище Варна-Запад са многофункционални и се използват за различни генерални товари: сода, хим.торове, цимент в торби и биг-бегси, метали, оборудване,  дървен материал и др. За обработката на изключително тежки товари и палети пристанището разполага със 100 т мобилен кран. Три магазии – 3, 5 и 6 с обща площ  30 000 м2 са обичайното място за съхранение на генерални товари в пристанището.

ОСНОВНИ  ПАРАМЕТРИ

Корабни места: 18


Максимална дълбочина: 11 м
Обща дължина на кея: 3 223 м
Открити складови площи: 191 000 м2
Складове: 27 000 м2

СЪОРЪЖЕНИЯ

Портални кранове: 27 с товароподемност до 16 т
Портейнери: 2 с товароподемност до 35 т
Мобилен кран: 1 с товароподемност до 100 т
Ричстакери: 2
Гумено-лентови транспортьори: 3
Мобилни гумено-лентови транспортьори: 2 системи
Корабни товарни машини за насипна сода и торове: 2 броя
Претоварна естакада за сярна киселина


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница