Пристанище Варна

Курсова работа №1

По география на морските пътища

Тема: Пристанище Варна

Изготвил:Ясен Йорданов Приверил:

Пристанище Варна ЕАД е държавна компания, чиято структура включва две съставни пристанища:

ВАРНА-ИЗТОК
ВАРНА-ЗАПАД

Варна е най-голямото и обширно българско пристанище обработващо повече от 8 милиона тона товари годишно. С модерното си оборудване, отличните транспортни връзки, жп-фериботно обслужване и кръстопътно местоположение, пристанището е удобен мост за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия,  Средния и Далечен Изток.

За последните 6 години, пристанището постига средно 10% ръст в годишния си оборот, следвайки политика на постоянни инвестиции в модернизация и технологично развитие и подобряване условията на труд. Пристанище Варна въведе стандарти за качество ISO 9001:2000 и е едно от първите Черноморски пристанища сертифицирано спрямо изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата - ISPS Code.

Варна е многоцелево пристанище с модерна техника и специализирани терминали, с непрекъснат режим на работа. Тук се обработват всички видове товари, включително и течни. Основна характеристика на пристанището  е обработката на зърнени храни, контейнери, химични и генерални товари. С реализираните обеми на тези именно товари, Пристанище Варна е безспорен лидер в България.

Американските военни кораби се допускат за швартоване на пътническия терминал или на кей N1 в източната част на Варна-изток. По-малките кораби, обслужващи закотвените във Варненския залив военни кораби най-често се швартоват на пътническия терминал и на кей N1, но могат да бъдат допуснати и до други кейове.

Варна-изток е изкуствен воден басейн, образуван между два вълнолома, означени на карта DMA Chart 55062 като източен вълнолом и южен вълнолом. Източният вълнолом образува източната граница на Варна-изток. Той е разположен по дължина на източната част на изкуствения басейн. Южният вълнолом е от северната страна на канал 1, и ограничава акваторията на пристанището от юг. Ориентираният север-юг вход към Варна-изток е широк около 183 м и минава между двата вълнолома.

Поради бариерата създадена от Карпатите, Трансилванските Алпи и Стара планина Черно море е предпазено от навлизане на въздушните маси от югозапад, като изключение е само прохода, образуван от Дарданелите, Мраморно море и Босфора. Най-голямата релефна особеност в западната част на Черно море е делтата на Дунав, на около 60 морски мили северно от Варна.

Пристанищните служби следят за метеорологичните прогнози и карти. Местните прогнози се излъчват на английски език на УКВ. За метеорологичните прогнози корабите трябва да следят 16-ти канал на УКВ (работния канал) и да превключват на канали 24, 25, 26 или на каналите, съобщени по 16-ти канал.

При корабните стоянки на американските военни кораби е наблюдавано вълнение до 3 - 4 метра, но в открито море то е по силно. Пилотската служба казва, че вълни с височина да 13 м са наблюдавани на отделни места в югозападната и североизточната част на черно море.

Корабите във Варна-изток са изложени на атмосферни влияния и ветрове, но пристанищните служби казват, че метеорологичните условия никога не са толкова сурови, че да се наложи напускане на кейовите места на Варна-изток.

Най-големият метеорологичен проблем създават североизточните ветрове, които се появяват три или четири пъти за месец през декември, януари, февруари и март. Такива ветрове могат да продължат до два дни. Въпреки, че няма местно наименование на ветровете, изглежда, че те са резултат на същите причини, които причиняват вятъра Бора по източния бряг на Черно море, близо до Новоросийск и по бреговете на Адриатическо море от Триест на юг до Албания. Вятърът Бора обикновено е резултат от много високо налягане на север от района и ниско налягане над Адриатическо и Средиземно море. Най-силният вятър, регистриран във Варна е 34 м/с с проявления през зимата и ранната пролет. Местните пристанищни власти съобщават, че през 1977 г. източни ветрове със скорост 18-20 м/с са породили триметрови вълни, прескачащи източния вълнолом. Поради защитеността от източния вълнолом във вътрешността на пристанището няма проблеми с вълнението.

Видимост

Видимостта в пристанище Варна понякога е ограничена поради мъгла. В тези случай в сутрешните часове мъглата обикновено е по-гъста, като се разсейва към 10 часа местно време. При мъгла пристанището се затваря, когато видимостта спадне под 500 м, но понякога остава затворено докато тя се вдигне. Пилотската служба казва, че крайбрежна мъгла пада през зимата и пролетта, и по-рядко през лятото. Появата на мъгла е по-характерно за северните райони на Черно море, като със слизане на юг тя забележимо намалява.

Пристанище Варна-изток е добре защитено срещу вълнение. Ако времето е толкова лошо, че пилотите не могат безопасно да се качат/слязат от кораба на обичайното място на 3.5 морски мили източно от Варна-изток, това се прави на защитено от източния вълнолом място. Пристанищните пилоти работят при всякакво време, но пристанището се затваря за пристигащи и заминаващи кораби при вятър над 12 м/с. При лошо време за помощ при акостирането на големи кораби могат да бъдат използвани да 4 влекача. Котвените стоянки във Варненския залив са изложени на североизточни до южни ветрове и вълнение. Ако силните североизточни ветрове и вълнение правят тези две стоянки опасни се препоръчва преместване на защитената от вятър стоянка на запад от нос Калиакра, на около 26 морски мили североизточно от Варна. Нос Калиакра дава добра защита и от североизточното вълнение. На котвените стоянки на  американските военни кораби е наблюдавано вълнение с височина 3 - 4 м, което е достатъчно високо за да преодолее триметровия източен вълнолом.

Нормалните приливно/отливни колебания при пристанище Варна са незначителни. Промяната във височина е само около 5 cm. Местните пристанищни органи казват, че въпреки това, през зимата промени до 1 м могат да се случат от три до пет пъти в годината. Не е ясно дали тези данни са за колебанията предизвикани от атмосферното налягане или са за най-големите приливно/отливни промени. Пилотната служба казва, че малките и безопасни колебания могат да дигнат или намалят морското ниво до 1 м в големи райони на Черно море. Тези промени могат да са в резултат на сеизмична активност или от промяна на атмосферното налягане.

Теченията в Черно море, които обикновено са слаби и непостоянни, са предизвикани от циркулацията на водата по бреговете, в посока обратна на часовниковата стрелка. На много места, включително и при Варна между основното течение и брега се появяват обратни по посока течения. Силата и устойчивостта на тези обратни течения е по-голяма след топенето на снеговете през късната пролет и в началото на лятото, когато от реките се вливат по-големи обеми вода. В края на лятото и през есента, когато притокът от реките е по-малък, движението на водните маси е по-слабо и в по-голяма степен е повлияно от промяната на вятъра.

Пилотската служба казва, че преобладаващите крайбрежни течения край Варна са северни през всички сезони на годината. Теченията са с ниска степен на променливост - край Варна тя е по-малка от 50%. Теченията в открито море, при меридиан 29°E в основата си с южна посока, с движение по часовниковата стрелка, и противопосочни на крайбрежните в района на Варна. За скоростта на теченията няма данни. Пристанищните служби казват, че в пристанищния район проблеми с теченията няма, освен при силен източен и североизточен вятър и вълнение в канала. Данни за скоростта и посоката на тези течения няма.

България се намира в източната част на Балканския полуостров, там където от древни времена се пресичат търговските пътища между Европа и Азия. Граничи с Гърция, Турция, Македония, Сърбия и Румъния.

Варна е третият по население град в страната и главен център на една от най-развитите в икономическо отношение области. Разположен е в североизточната част на България, на брега на Черно море. Околният релеф е хълмист, с няколко възвишения достигащи до 305 м, навътре в сушата на около 10 морски мили. Планинската верига Стара планина с височини до 914 м се простира на около 40 морски мили западно от Варна. Столицата София се намира на 470 км от Варна. Другите главни центрове в района са Шумен (80 км), Добрич (50 км) и Русе (200 км). Мекият климат позволява целогодишно използване на пристанището.

Заради силно развития морски туризъм и многобройните летни курорти, намиращи се в непосредствеа близост, Варна е наричана Морската столица на България.

Историята на пристанище Варна започва през VI в. пр.н.е., когато гръцки колонисти основават древното селище Одесос - процъфтяващ град-полис в пределите на земите на траките, а по късно под властта на Рим и Византия.

Пристанище Варна се свързва лесно и удобно с националната пътна мрежа. Само на минута разстояние от пристанище Варна-Изток се намира Аспарухов мост, който е част от шосе Е-87, свързващо Варна с Бургас и от там продължаващо до границата с Турция.

Разстояния от Варна до някои градове в България...

    транспортиране на всички видове конвенционални,течни и опасни товари

Летище Варна е пресечна точка за 70 дестинации от над 20 държави. Обслужва основно туристическия трафик към българското Черноморско крайбрежие.

Летището разполага с надеждна и удобна писта, на която вече са се приземявали най-големите и модерни самолети в света - товарният АН-124 (Руслан) и гиганта Боинг 747.

Фериботен комплекс

Варна е мястото, където е разположен единственият в Черноморския регион жп фериботен терминал с възможност за смяна на жп талигите от европейски на руски стандарт. С това си уникално предимство терминалът предлага един от най-късите и евтини пътища за товарите между Европа и Азия.

Редовните линии до Украйна и Грузия се обслужват от четири фериботни кораба, всеки един с капацитет от 108 вагона или 920 автомобила.

Линии:
Варна - Иличовск - Варна
Варна - Иличовск - Поти/Батуми - Иличовск – Варнa

Специализирани терминали

За изпълнение на основната си дейност Пристанище Варна разполага с 9 специализирани терминала - 3 на Варна-Изток и 6 на Варна-Запад. Всеки от тях има необходимото оборудване и складове за съхранение на различните видове товари. Характерна особеност за Пристанище Варна е, че всички кейове, освен тези, които са строго специализирани за определени видове течни и насипни товари или контейнери, са многоцелеви и се използват за обработката на генерални и други товари (каолин, кварцов пясък, шамот, захар и др.).

 Като най-голямо българско контейнерно пристанище, Варна разполага с 2 контейнерни терминала, по един на пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад. Терминалите обслужват основно фидерните линии от Средиземно и Черно море. Освен основните претоварни услуги, тук се извършват всички операции, свързани с обработката на контейнерите (контенеризация, деконтейнеризация, почистване и др.). За по-голяма сигурност контейнерите с акцизни товари се съхраняват в отделни зони с 24 часов режим на наблюдение и охрана. Специален стиф осигурява съхранението на хладилните контейнери. Претоварните операции на кея се обслужват от мобилни контейнерни товарачи "Калмар" и "Фантуци".

Брой кейови места - 2

Варна-Изток е разположено навътре във Варненския залив, само на 1 км от центъра на града. Тук се намира административната централа на "Пристанище Варна" ЕАД, а в непосредствена близост са  Митницата, Жп гара и управлението на Националния морски превозвач – Параходство БМФ. Пристанище Варна-Изток има отлични шосейни и жп връзки, а международното летище "Варна" се намира на 10 км от града.

СКЛАДОВА БАЗА

Корабни места: 18