Притчата за безплодната смокиня Лука 13: 6-8



Дата14.03.2018
Размер115.29 Kb.
#62817
Притчата за безплодната смокиня
Лука 13:6-8:
“Каза и тази притча:

Някой си имаше в лозето си насадена смокиня; и дойде да търси плод от нея, но не намери. И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсека.”
Преди много години, една съботна сутрин, телефонът ми иззвъня. Беше главният дякон на близката църква и гласът му звучеше много отчаяно. Той каза: “Не мога да открия моя пастор, но имаме спешен случай. Можеш ли веднага да дойдеш?” “Какъв е проблемът?”, запитах аз. “Двама от младите от нашата църквата търсели бобри в реката. Единият се гмурнал под водата и не можем да го открием. Леководолазите го търсят вече четири часа. Току-що пристигнаха родителите и се нуждаят от подкрепа, от помощ. Моля те, можеш ли да дойдеш?”

Втурнах се нататък, и когато пристигнах тялото току-що беше открито. Момчето беше мъртво, след като беше прекарало четири часа под водата. Майката стоеше до тялото сама. Бащата беше на брега. Когато пристигнах, членове на църквата говореха на майката и я упрекваха: “Защо позволи на момчето си да плува в събота? Не осъзнаваш ли, че сега той е изгубен завинаги?” Разбрах, че майката има нужда от помощ. Отведох я настрана, сложих ръката си на рамото й и казах: “Виж, сестро, това, което казват не е съвсем вярно.” Тя се обърна към мен и никога няма да забравя това, което ми каза: “Синът ми предаде живота си на Исус Христос преди година. Той беше кръстен, а сега направи това и аз го загубих завинаги. Не искам да имам нищо общо с Бога.” Тя не беше член на моята църква, но чувствах, че съм длъжен да й помогна и ми отне почти две години, за да я върна.

Причината да ви разкажа този случай е, че това е един от големите проблеми, който човешкият род среща още от самото начало, след падението. Исус разказваше притчи по различни причини. Тази притча беше използвана като илюстрация. За да разберем какво иска да ни каже, трябва да разберем контекста. Да отворим Лука 13:1. Исус представяше поредица уроци на множеството, а там сред хората имаше някои, които бяха свидетели на ужасен инцидент. Пилат беше изпратил войниците си и те бяха избили, изклали галилеяни, които принасяли жертви в храма.

Разбира се, това беше добре познат случай, и хората питаха Исус, “Каква ще е вечната им участ?” Това намираме в стих 1:


В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смеси с жертвите.”
Искам да забележите как отговори Исус. Лука 13:2:
Исус отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешните измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?”
С други думи, докладът, който беше достигнал до хората чрез фарисеите, а това беше общоизвестно по това време, че причината Бог да позволи войниците на Пилат да убият тези мъже и жени е, защото бяха грешници. Те нямаха право да принасят жертви в храма. Затова Исус ги запита: “Затова ли умряха?” Дали Бог ги наказа за това, което правеха? Чуйте отговора в стих 3:
Казвам ви: Не; ако не се покаете, всички така ще загинете.”
Тези хора не загинаха, защото бяха грешници, но “ако не се покаете.”
Какво има предвид Исус с тези думи? Да направим още една стъпка напред, защото Исус повтаря всичко отново при друг случай. Стихове 4,5:
Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, Не; но ако не се покаете всички така ще загинете.”
За да разберем този проблем, трябва да се върнем назад в първата книга, написана в Писанието. Знаете ли коя книга от Библията е написана първо? Не е Битие, а Йов. Всички познавате книгата Йов. Спомнете си, че Йов беше застигнат от ужасни бедствия и трима от неговите приятели (така наречени приятели) дойдоха при него, за да го утешат. Сега да прочетем книгата Йов и да проследим диалога. Двама от приятелите настояваха, че Йов преминаваше през всичко това, защото имаше таен грях, който не беше изповядан. С други думи, Бог го наказваше. Йов се опитваше да се защити и каза: “Не, нямам скрити грехове.” Но тогава двамата мъже казваха: “Не е вярно, защото , ако не беше така, това нямаше да ти се случи.” Аргументите следваха един след друг и третият мъж се присъедини и накрая Бог заговори.

Бог направи две неща. Бог смъмри Йов защото защитаваше своята праведност. Второ, смъмри приятелите на Йов за погрешната теология. “Нямате право да казвате, че този човек страда, защото е извършил нещо лошо.” Това е било проблем през цялата история на човечеството. Днес има хора, които чувстват, че Бог ни наказва, защото правим неща, които не би трябвало да правим.

Младото момче умря в Христос. Това, което е направило не е редно, но то умря в Христос. Ако съм изгубен, защото съм направил нещо лошо, тогава трябва да уча, за да бъда честен и логичен, че съм спасен защото съм вършил това, което е правилно. В такъв случай спасението вече не е дар за грешниците. Но Исус ги поправи. Какъв беше проблемът, който накара Исус да разкаже тази притча?

Исус дойде при евреите и Той посади смокиновото дърво. Смокиновото дърво беше добрата новина за спасението, но евреите не родиха плод. Нека ви дам един пример. Добрата новина, която Бог даде на евреите беше Месия, Исус Христос. Но преди Исус да дойде, Бог изпрати Йоан Кръстител да приготви пътя. Да прочетем какво казва Лука 3:7:


Йоан казваше на множествата, които идваха да се кръщават при него: Рожби ехидни! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?”
Йоан не смекчи думите си. Сега вижте стих 8:
Тогава принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си мислите: Имаме Авраам за баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне чеда на Авраам.”
Евреите бяха зависими от националността си, бяха зависими от представянето си, бяха зависими от различните неща, които правеха, като обрязването, за своето спасение. Но чрез Йоан Кръстител Бог каза: “Факт е, че сте Авраамови деца, но това не ви квалифицира за небето.”

Исус разглеждаше същия проблем. Това, което се опитва да ни каже в Лука 13 е: “Трябваше да се зарадвате на Моя дар, но вие не го направихте, затова не принасяте плод.” Кой е плодът на покаянието? Радост, мир, дълготърпение. Това е плода на Духа. Но те нямаха този плод, защото отхвърлиха благовестието. От къде зная? Прочетете края на 13 глава. Забележете, че след като Исус продължи, Той приключи Лука 13 глава с думите:


Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваше пророците и с камъни убиваше пратените до теб, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!”
Бог търсеше плод в Израел, но не намери. Лука 13:34:
Ето, домът ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Блажен, Който иде в Господното име.”
Ето мъжът, който посади смокинята. На северозапад не се садят смокини. Не зная колко от вас са живели в Калифорния, но аз бях на юг и там бяха насадили цяла редица смокини в колежа. Казах на градинаря: “Мога ли да взема филиз, бих искал да имам смокиня в градината си?” Той ми каза: “Съжалявам, но живеете на неподходящо място. Там смокинята не може да вирее.” Искам да ви кажа няколко думи за смокиновото дърво, защото това беше най-ценното дърво в Израел по времето на Исус. Причината е, че в Израел смокинята дава плод три пъти в годината. Не е ли чудесно? То е като дървото авокадо в Африка. Толкова много авокадо имаме, че ни втръсва.

Евреите често засаждаха смокини в лозята си, като този човек, в случай на суша. Смокините бяха гарантирани с изключение на два месеца в годината, април и май. Само през тези два месеца нямаше смокини, но през останалите десет месеца, те имаха смокини. Имаха нещо за храна, затова смокинята беше най-ценното дърво в Израел. На едно смокиново дърво му трябваха три години, за да започне да ражда плодове; и очевидно този мъж, след като минаха трите години, беше готов да чака още три. Всеки сезон, по всяко време, месец след месец десет месеца всяка година, той отиваше там и търсеше плод, а Библията казва: “Не намираше нито един.”

Спомнете си, че Бог изпращаше пророци, Той изпращаше хора да търсят плод сред Израел и желаеше да открият позитивен отговор, но така и не откри. Като се върнем на притчата, тя казва: “И каза на лозаря.” Вижте какво казва Лука 13:7:
И каза на лозаря: Ето три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?”
Този мъж каза: “Насадих това дърво в лозето си, за да даде плод, но вместо да използва храната от почвата, то засенчваше лозите. Нямам полза от него. То не дава плод. Единственото нещо, което мога да направя е да го отрежа.” Градинарят каза: “Моля Те, Господи, можеш ли да й дадеш още един шанс?” Стих 8:
А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.”
Исус Христос беше последния шанс за Израел. Бог е чудесен. Той дори позволи евреите да разпънат Неговия Син и въпреки това не ги отсече. Той чака още почти три години и половина, и когато убиха Стефан с камъни, те публично заявиха отхвърлянето на Божието последно откровение, Исус Христос. В този момент Бог каза: “Оставям дома ви пуст.” Това не значеше, че индивидуално евреите не могат да бъдат спасени. Това просто значи, че еврейският народ не представлява повече Божията църква. Той им отне тази привилегия и я даде на езичниците, християнската църква.

Предполагам, че ще ми кажете: “Но това не се отнася за нас.” Защо? “Защото ние не сме отхвърлили Исус Христос.” Дали приемаш или отхвърляш Христос, това не е вестта на тази притча. Вестта е, че ако си приел, ще даваш плод. Ако си отхвърлил, няма да родиш плод. Това е вестта на тази притча.

Така че, ако кажеш: “Аз съм приел Христос,” Бог ще ти каже: “Къде е плодът?” Мат. 7:16:
По плодовете им ще ги познаете....”
Какво има предвид Той? Кои са плодовете на покаянието? Номер едно, един от плодовете на лицето приело Христос е, че никога не критикува другите, защото е открил, че е грешник спасен по благодат. Но ако прочетем Гал. 5:22,23а:
А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, , благост, милосърдие, вярност, кротост и себевъздържание.”
Но най-големият плод, който чета в думите на Исус Христос е: “Ще бъдете Мои свидетели.” Исус каза на учениците Си в Мат. 5, стих 14а и 16:

Вие сте светлината на света... Нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небеса.”


Веднъж имахме събрание на комитета за лична служба и главният проблем, който разисквахме беше как да накараме нашите хора да свидетелстват. Това стана в Англия. Не зная колко от вас са чули за известния проповедник Александър Уайт. Той бил много известен проповедник. Сега е покойник. Той проповядвал в Лондон в църквата Сейнт Джордж. Имало мъж, търговски пътник, който всяка неделя отивал в Лондон, за да го слуша. Той бил толкова впечатлен от вестта, която го докоснала. Искал да свидетелства, но имал проблем. Боял се да води изучаване на Библията. Боял се да отвори устата си и да разказва какво учи Библията.

Но имал идея. Той казал: “Знаете ли, мога да направя едно нещо. Не мога да проповядвам, не мога да давам библейски уроци, но мога да направя нещо друго. Като пътувам, вършейки работата си, мога да каня хората да чуят Александър Уайт.” Така и направил. Един ден поканил един от клиентите си и му казал: “Моля те, би ли отишъл да чуеш?” Този човек бил безверник. Не бил християнин и казал: “Не, не искам да си губя времето.” Но търговецът настоял и дори му казал: “Ще дойда да те взема за църква.” За да не го оскърби, мъжът казал: “Добре, ще дойда, но без желание.” Той отишъл и чул Александър Уайт и бил така впечатлен от вестта, че веднага предал сърцето си на Исус Христос.

Търговският пътник почувствал, че трябва да отиде и да каже на Александър Уайт чудната истина, че един от неговите слушатели е предал сърцето си на Христос. Следващия ден той отишъл в къщата на Александър Уайт, похлопал на вратата, представил се и казал: “Бих искал да знаете, че вашето проповядване не е напразно. Мъжът, когото аз поканих, предаде сърцето си на Христос миналата неделя.

Александър Уайт го погледнал и казал: “Знаете ли, опитвах се да ви открия. От доста време се опитвам да се срещна с вас.” Наистина ли? Познавате ли ме?”, казал търговецът. “Не, не ви познавах, но знаех името ви. Влезте.” Той влезъл в офиса си и му показал дванадесет писма от личности, които са предали сърцето си на Христос, защото този търговец ги е поканил на църква. Четирима от тях пишели от семинарии. Те станали служители. Казаха ми, че проповядването на Александър Уайт е направило това, но заслугата е на търговеца.

Всичко, което Бог иска да направиш е, да кажеш на хората какво значи Христос за теб, защото Исус иска да принасяме плод. Можеш да не видиш резултата, твоя плод. Ние, човешките същества, искаме да видим резултати, да видим дали работата ни е успешна или не. Оставете резултатите в Божиите ръце. Нашата работа е да свидетелстваме за Исус Христос. Божие дело е да спасява души. Това не е наша работа, това е Негово дело. Нашата работа е да кажем на света. Деяния 1:8 б:
....И ще Ми бъдете свидетели в Ерусалим, в цяла Юдея и Самария, и до края на света.”
Не си мислете, че понеже сте приели Христос, тази притча не се отнася за вас или за мен.

Искам да сте наясно, че това, което Христос казва тук е, че всяко дърво трябва да принася плод. Може да не виждаш плода, но трябва да има плод. В Матей и други притчи на Христос, например притчата за сеяча. Какво се случи със семето, което е благовестието, което падна на добра почва? То покълна, израсна и започна да дава плод, някое тридесет, някое шестдесет, някое сто. Затова в съда Бог ще покаже делата ни, не като база за спасение, но като доказателство. Молитвата ми е да осъзнаем, че когато приемем Христос, ние оживяваме да принасяме плод.

Искам да ви дам няколко примера, за да видите това в правилната перспектива. Мисля, че трябва да видим примерите, които ни водят към по-ясно разбиране. Подходящо място да започнем е Йоан 14 глава, където един млад мъж, един от учениците, Филип, дойде при Исус и каза в Йоан 14:8:
Филип каза: Господи, покажи ни Отца и това ни е достатъчно.”
Как отговори Исус? Стих 9 (б):
Който е видял Мене, видял е Отца.”
Тогава в стихове 10,11 Исус изтъкна, че доказателството, че Той е Месия е, че Отец, Който обитава в Него върши делата:
Не вярваш ли, че аз съм в Отца и че Той е в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си, но Отец, Който пребъдва в Мене, върши Своите дела.”
Забележете, “ всеки, който вярва в Мен, ще върши делата, които върша Аз.”

Да отидем при апостол Павел и да видим в каква прекрасна перспектива поставя нещата. Ефес. 2:8,9 е смокинята:


Защото сте спасени по благодат чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали някой.”
Спасението е по благодат; Това е дар, който се получава чрез вяра. А сега вижте стих 10. Това е плода:
Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.”
Мога да продължавам да давам примери, но смокиновото дърво беше първата вест на благовестието, дадена на евреите. Исус искаше евреите да осветят този свят с Неговата слава чрез вестта за праведността в Месия. Какво направиха те? Те оставиха настрана тази вест и навлязоха в законничеството. Вършеха ли евреите много добри дела? Да. Те вършеха много добри дела, но те не бяха плода на благовестието. Никога, никога не трябва да уеднаквяваме делата на закона с делата на вярата. Делата на закона е човек, опитващ се да бъде добър, за да заслужи небето. Затова те отидоха в погрешна посока. Ако извършиш нещо нередно, ще бъдеш наказан; ако извършиш нещо добро, ще бъдеш взет в небето.

Делата на вярата са плодовете на благовестието. Вяра без дела е мъртва. Яков 2:26:


Както тялото, отделено от духа е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.”
Истинското оправдание чрез вяра, произвежда дела; и Бог търси плод във всеки човек. Но запомнете, плодът няма да ви спаси. Той е доказателство, че ти си вече оправдан в Исус Христос. Казвам ви, светът се нуждае да види този плод. Има нужда светът да види в църквата любов, радост, мир, дълготърпение, защото светът не ни преценява според нашите доктрини. Те искат да видят мъже и жени, които са свободни от безпокойство, от несигурност, които имат мир, които имат радост, които имат любов. Тогава те ще разберат и ще кажат: “Да, сега вярваме, че благовестието е сила Божия за спасение.” Бог даде на евреите 1500 години да изпълнят своята мисия. Те се провалиха.

Молбата ми е да не се провалим и ние. От всички християнски изповедания ние трябва да сме номер едно в издигането на Исус Христос. Ако се провалим и дървото се отсече, кого ще изпрати Бог? Той опита с евреите, Той опита с езичниците, към кого друг да се обърне? Ангелите ли трябва да свършат тази работа? Не. Той иска ние, човешките същества, които сме преживели радостта на спасението, да свидетелстваме за благовестието. Молбата ми е да бъдем Негови свидетели, да наводним близките и съседите си с добрата новина за Исус Христос, чрез нашата радост, чрез нашия мир, чрез нашето дълготърпение, чрез нашата любезност, чрез нашето съчувствие и разбиране. И можем да кажем, че: “Аз съм грешник спасен по благодат. Искам да ти кажа какво значи Исус за мен.” Бог да ни благослови да бъдем плодоносна църква през следващата година и Бог да изпълни Своята цел с тази църква. Нека се посветим на тази поръчка. Бог желае да отидем и да свидетелстваме за Него. Амин.







Каталог: MEDIA%20SET -> Opravdanie -> Books -> E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus
E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> Опасностите за празното сърце
Books -> Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието
Books -> Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3: 14-22
E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> Неблагодарният слуга Матей 18: 21-35
E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> #1 Притчата на Десетте Девици #2 Матея 25: 1-13: #3
E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> Скритото съкровище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница