Притчи христови


"Да посрещнат младоженеца”



страница27/27
Дата07.05.2018
Размер3.28 Mb.
#67609
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27

"Да посрещнат младоженеца”


Матея 25:1-13

 

Христос седи с учениците Си на Елеонския хълм. Слънцето е залязло зад планините и небесата са обагрени със сенките на вечерта. Ясно се вижда един блестящо осветен като за празник дом. Светлината струи от отворите и една нетърпелива група чака, с което показва, че скоро трябва да се появи сватбена процесия. В много части на Изтока сватбените церемонии ставаха вечер. Младоженецът излизаше да срещне невястата си и да я отведе у дома си. На светлината на факли сватбеното шествие се отправяше от бащиния дом на младоженката към този на младоженеца, където е приготвено угощение за поканените. Исус наблюдава една група, очакваща появата на шествието, за да се присъедини към него.



Близо до дома на невястата сноват десет девици, облечени в бели дрехи. Всяка носи запален светилник и малък съд за масло. Всички нетърпеливо очакват младоженеца. Но той се забавя. Минават час след час; бдящите се уморяват и заспиват. В полунощ се чува вик: "Ето, младоженецът иде; излезте да го посрещнете!" Спящите, внезапно събудени, скачат на крака. Те виждат движещата се процесия, осветена от факли и развеселена от радостните звуци на музиката. Чуват гласа на младоженеца и гласа на невестата. Десетте девойки грабват светилниците си и припряно започват да ги приготвят, за да излязат. Но пет са пренебрегнали обичая да напълнят съдовете си с масло. Не са предвиждали толкова дълго забавяне и не са се подготвили за него. Нещастни, те се обръщат към по-мъдрите си спътнички: "Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват". Но те бяха вече изпразнили резервното си масло в своите предварително почистени светилници и тъй като нямат никакво излишно масло, отвръщат: "Да не би да не стигне и за нас, и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете".

Докато ходиха да купуват, процесията се придвижи и ги остави назад. Петте девици, чиито светилници бяха запалени, се присъединиха към множеството, влязоха в дома заедно със сватбената свита и вратата се затвори. Когато неразумните девици стигнаха празничната зала, получиха неочакван отказ. Господарят на празненството обяви: "Не ви познавам". Те останаха отвън, на пустата улица в тъмнината на нощта.

Докато Христос наблюдаваше лицата, които чакаха младоженеца, разказа на учениците Си историята на десетте девици, илюстрирайки чрез нея опитността, която църквата ще преживее непосредствено преди Неговото второ идване.

Двете групи девици представляват двете групи вярващи, изповядващи, че очакват връщането на своя Господ. Наречени са девици, понеже изповядват чистата вяра. Чрез светилниците е представено Божието слово. Псалмистът казва: "Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми" (Пс. 119:105). Маслото е символ на Светия Дух. Ето как е представен Духът в пророчеството на Захария: "Ангелът, който говореше с мене, се върна - казва той - и ме събуди, както човек, който се събужда от съня си. И рече ми: Що виждаш? И рекох: Погледнах, и ето светилник цял от злато с чаша отгоре му, със седемте светила на него, и със седем цеви на седемте светилника, които са върху му, и край него две маслинени дървета, едно от дясно на чашата, и едно от ляво й. И проговорих та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах: "Какви са тия, господарю мой?... Тогава отговаряйки говори ми, като каза: Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Господ на Силите... И втори път отговорих, като му казах: Какви са тия две маслинени клончета, които през две златни цеви изпразват из себе си маслото като злато?... Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят" (Зах. 4:1-14).

През златните цеви скъпоценното масло от двете маслинови дървета се изливаше в чашата на светилника, и от там отиваше в златните светила, осветяващи светилището. Така се предава Неговият Дух от светините, които стоят в Божието присъствие на човешки инструменти, посветили се на Неговото служене. Мисията на двамата помазаника е да споделят на Божия народ онази небесна благодат, която единствена може да направи Словото Му светилник на нозете и виделина на пътеката. "Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите" (Зах. 4:6).

Десетте девици от притчата едновременно излизат да посрещнат младоженеца. И десетте имат светилници и съдове за масло. Известно време не се е забелязвала никаква разлика между тях. Така е и с църквата в момента точно преди второто Христово идване. Всички имат познание от Писанията. Всички са чули вестта за близкото Христово приближаване и уверено очакват Неговата поява. Но както е в притчата, така е и сега. Настъпва време на чакане; вярата се изпитва; и когато се чува викът: "Ето, младоженецът иде, излезте да го посрещнете", мнозина са неподготвени. Нямат масло в съдовете със светилниците си. Лишени са от Светия Дух.

Без Божия Дух познанието на Неговото слово няма стойност. Теорията на истината без Светия Дух, не може да съживи душата, нито пък да освети сърцето. Може да сме запознати със заповедите и обещанията на Библията; но ако чрез Божият Дух истината не проникне в сърцето, характерът няма да се преобрази. Без просветлението на Духа хората няма да са способни да различат истината от заблудата и ще попадат под изкусните изкушения на сатана.

Лицата, представени чрез неразумните девици, не са лицемери. Те уважават истината, застъпвали са се за нея, привлечени са към вярващите, но не са се предали на действието на Светия Дух. Не са паднали върху канарата Исус Христос и не са позволили да бъде съкрушено старото им естество. В тази група влизат също и слушателите с камениста почва. Те с готовност приемат словото, но пропускат да приложат принципите му. Влиянието му не е трайно. Духът въздейства върху сърцето на човека, според желанието и съгласието, присаждайки в него ново естество, но групата на неразумните девици се е задоволила с едно повърхностно дело. Те не познават Бога. Не са изследвали характера Му; не са поддържали общение с Него; затова не знаят как да Му се доверят, какво да направят, за да гледат на Него и да живеят. Тяхното поклонение се изражда в една празна форма. "Те дохождат при тебе както дохождат людете, та седят пред тебе като Мои люде, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след печалбите им" (Езекил 33:31). Апостол Павел изтъква, че това ще е особената характеристика на живеещите точно преди второто Христово идване. Той казва: "В последните дни ще настанат усилени времена; защото човеците ще бъдат себелюбиви; ...повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му" (2 Тим. 3:1-5)

Това е групата, която по време на опасност вика: "Мир и безопасност". Те приспиват сърцата си във фалшива сигурност и ще бъдат небрежни към съществуващата опасност. Когато се пробудят от летаргията си, ще си дадат сметка за дълбоката си нищета и ще умоляват другите да запълнят недостига им; но в духовната област никой не може да запълни липсващото на другия. Божията благодат е била предложена на всяка душа даром . Прогласена е била вестта на Евангелието: "Който е жаден нека дойде. И който иска, нека вземе даром водата на живота" (Откр. 22:17). Но характерът не може да се вземе от някого. Никой не може да вярва вместо друг. Никой не може да получи Духа вместо друг. Никой не може да даде на друг характера, който е плод от действието на Духа. "Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, ако бяха сред нея Ное, Даниил и Йов, те не щяха да избавят нито син, нито дъщеря, но щяха да избавят само своите си души чрез правдата си" (Езек. 14:20). В моменти на криза се разкрива характерът. Когато решителният глас прогласи в полунощ: "Ето, младоженецът иде, излезте да го посрещнете" и спящите девици бяха събудени от дрямката си, стано ясно кои се бяха приготвили за такава случайност. И двете групи бяха изненадани; но едната бе подготвена за събитието, докато другата - не. Така и сега някакво внезапно, непредвидено нещастие, хвърлило душата в смъртна опасност, ще покаже дали действително вярваме в Божиите обещания. Ще стане явно дали душата е устояла чрез благодат. Голямото заключително изпитание на Божия народ идва на края на благодатното време, когато ще е твърде късно да се помогне на духовните нужди.

Десетте девици бдят в заника на историята на тази земя. Всички твърдят, че са християни. Всички са били призвани, получили са име и притежават светилник, а и всички изповядват, че служат на Бога. Видимо всички очакват Христовото явление. Но пет са неподготвени. Пет ще бъдат изненадани и смаяни, когато се намерят извън празничната зала.

В заключителния ден мнозина ще изискват достъп в Христовото царство, казвайки: "Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал". "Господи, Господи, не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонихме, не в Твое ли име направихме много велики дела"? Но отговорът е: "Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене" (Лука 13:26,27; Матея 7:22). В този живот те не са общували с Христос; затова не познават езика на небето и са чужденци за Неговата радост. "Защото кой човек знае що има в човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух" (1 Кор. 2:11).

Най-скръбни от всички думи, стигали някога до тленно ухо, са осъдителните: "Не ви познавам". Единствено общението на Духа, което сте пренебрегнали, можеше да ви слее с радостното множество на сватбеното празненство. В онова празненство не можете да участвате Неговата светлина би паднала върху слепи очи, а мелодията му - върху глухи уши. Любовта и радостта и не биха могли да събудят никакъв акорд на радост в светски притъпеното сърце. Вие сте изключени от небето чрез собствената си непригодност за съдружие с него.

Пробуждането, причинено от вика: "Ето, младоженецът!" не ще може да ни приготви да го посрещнем. Тогава ще бъде твърде късно да вземем лампите си и да отидем да ги напълним. Не е възможно да изключим Христос от живота си тук на земята и да бъдем готови да се радваме на общение с Него в небето.

Според притчата разумните девици имаха резервно масло в своите съдове. През нощта на бдението светлината им гореше с непомрачен пламък. Увеличаваше блясъка на осветлението в чест на младоженеца. Сияейки в тъмнината, тя спомогна да се освети пътят към дома на младоженеца, към сватбеното празненство.

Така следовниците на Христос трябваше да излъчват светлина в тъмнината на света. Чрез Светия Дух Божието слово е светлина, когато става преобразяваща сила в живота на получателя. Чрез присаждане на принципите на словото Му в сърцата, Светият Дух развива у хората съответните Божии качества. Светлината на Неговата слава - Неговият характер - трябва да просиява и в последователите Му. Ето по този начин те са призовани да прославят Бога, да осветяват пътеката към дома на Младоженеца, към Божия град, към сватбената вечеря на Агнето.

Младоженецът се върна в полунощ, в най-тъмния час. Така и Христос ще дойде в най-мрачния период от историята на тази земя. Дните на Ной и Лот дават представа за състоянието на света точно преди идването на Човешкия Син. Като говорят за това време, Писанията обясняват, че Сатана ще действа с всякаква сила и "с всичката измама на неправдата" (2 Сол. 2:9,10). Действието Му проличава ясно чрез бързо нарастващата тъмнина, многочислените заблуди, ереси и самоизмами на тези последни дни. Не само Сатана запленява света, но неговите изкушения нахлуват даже и в църквите, изповядващи името на нашия Господ Исус Христос. Постепенно голямото им отстъпление ще се изроди в гъст мрак като среднощния - дълбок и непроницаем. За Божия народ това ще е нощ на скръб, нощ на плач, нощ на гонение заради истината. Но в тази нощ на тъмнина ще свети Божията светлина.

Той кара "светлината да изгрее из тъмнината" (2 Кор. 4:6). Когато "земята беше пуста и неустроена и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина" (Бит. 1:2,3). Така и в нощта на духовната тъмнина Божието слово заявява: "Да бъде светлина". Той казва на Своя народ: "Стани, свети, защото светлина дойде за теб, и славата Господна те осия" (Ис. 60:1).

Тъмнината, дължаща се на неправилното разбиране на Бога, обгръща света. Хората губят познанието си за Неговия характер. Той е бил грешно тълкуван и изопачаван. И точно по това време трябва да се прогласи една вест, вест осветляваща с влиянието си и спасяваща със силата си. Неговият характер трябва да се извести. В тъмнината на света трябва да се разискри светлината на славата Му, светлината на Неговата доброта, милост и истина.

Това е делото, очертано от пророк Исая в думите: "Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, издигни силно гласа си; издигни го, не бой се, кажи на Юдовите градове; Ето вашият Бог! Ето Господ Иеова ще дойде със сила и мишцата Му ще владее за Него; ето, наградата Му е с Него и въздаянието Му пред Него" (Ис. 40:9,10)

Очакващите идването на Младоженеца трябва да кажат на хората: Ето вашият Бог. Когато разнасяме из света последните лъчи на благодатната светлина и последната вест на милост, ние всъщност разкриваме любвеобилния характер на Бога. Божиите чеда са призвани да изявят Неговата слава. Собствения им живот и характер трябва да свидетелства за онова, което Божията благодат е сторила в тях.

Светлината на Слънцето на Правдата трябва да просияе в добри дела - в думи на истина и постъпки на святост.

Христос, сиянието на славата на Отца, дойде на света като Негова светлина. Дойде да представи Бога на хората, затова за Него е писано, че бе помазан "със Светия Дух и със сила" и "обикаляше да прави благодеяния" (Деян. 10:38). В синагогата на Назарет Той каза: "Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година" (Лука 4:18,19). Това бе делото, което заръча и на учениците Си. "Вие сте виделината на света - каза им - Нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата" (Матея 5:14,16).

Това е делото, описано от пророк Исая с думите: "Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да се не криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, и здравето ти скоро ще процъфне; правдата ти ще върви пред тебе и славата Господна ще ти бъде задна стража" (Ис. 58:7,8).

Така в нощта на духовна тъмнина Божията слава трябва да свети чрез Неговата църква, за да възправи съкрушените и утеши оскърбените. Навсякъде около нас се чуват вопли на някоя светска горест. На всяка крачка има бедстващи и отчаяни. Наш дълг е да облекчаваме и намаляме несгодите и нищетата в живота.

Практическата благотворителност ще има далеч по-голям резултат, отколкото само голото проповядване. Трябва да даваме храна на гладните, дрехи на оголелите и подслон на бездомните. Но ние сме призовани да сторим повече от това. Само любовта на Христос може да удовлетвори потребностите на душата. Ако Христос пребъдва в нас, сърцата ни ще бъдат изпълнени с Божествено съчувствие. Запечатаните извори на ревностната, христоподобна любов ще се разтворят.

Бог призовава не само да даряваме с необходимото нуждаещите се, но и да имаме бодро изражение, обнадеждаващи думи, приветливо ръкостискане. Когато изцеляваше болните, Христос полагаше ръцете Си върху тях. Така и ние би трябвало да влезем в близък досег с онези, които се стремим да облагодетелстваме.

Има мнозина, останали без надежда. Възвърнете им слънчевата светлина. Мнозина са изгубили смелостта си. Насърчавайте ги с думи. Молете се за тях. Има такива, които се нуждаят от хляба на живота. Четете им от Божието слово. Мнозина страдат от душевна болест и до тази рана не може да се докосне никакъв земен балсам, нито пък лекар да излекува. Молете се за тези души, заведете ги при Исус. Разкажете им, че има балсам в Галаад, а също така и лекар.

Светлината е благословение, вселенско благословение, изливащо съкровищата си върху един неблагодарен, нечист и безнравствен свят. Така е със светлината на Слънцето на Правдата. Целият свят, който е обгърнат от тъмнината на греха, на горестта и болката, трябва да бъде просветлен с познанието за Божията любов. Светлината, грееща от небесния престол, не трябва да бъде изключвана от никоя секта, ранг или класа от хора.

Вестта на надежда и милост трябва да се занесе до краищата на земята. Всеки, който иска, може да посегне и се хване за Божията сила и да се примири с Него. Тогава ще може да създава мир. Езичниците не трябва повече да са обвити в среднощен мрак. Тъмнината трябва да изчезне пред ярките лъчи на Слънцето на Правдата. Силата на ада е победена.

Но никой не може да даде онова, което сам не е получил. В Божието дело човешкият елемент не може да сътвори нищо. Никой не може чрез собствени усилия да стане носител на светлина за Бога. Скъпоценното масло, отвеждано от небесните вестители в златните цеви и от там в светилата на светилището, е онова, което произвежда една постоянно ярка и грееща светлина. Непрестанно протичащата към човека Божия любов го прави способен да разпръсква светлина. Златното масло на любовта тече даром в сърцата на всички, съединени с Бога чрез вяра, за да изгрее отново в добри дела, в реално, сърцато служене Нему.

Във великия и неизмерим дар на Светия Дух се съдържат всички запаси на небето. Богатствата на Неговата благодат не текат към земята до хората не защото Бог налага някакви ограничения. Ако всички отвореха сърцата си, за да го приемат, щяха да се изпълнят с Неговия Дух.

Привилегия на всяка душа е да бъде жив канал, чрез който Бог да предаде на света съкровищата на Своята благодат, неизследимите богатства на Христос.

Няма нищо по-желано за Христос от действените хора, които да горят от желание да представят на света Неговия Дух и характер. Няма нищо, от което светът да се нуждае повече, отколкото от изявяването на любовта на Спасителя пред човечеството. Цялото небе чака за канали, откъдето да се излее святото масло, за да бъде радост и благословение за човешките сърца.

Христос е приготвил всичко възможно, за да бъде църквата Му едно преобразено тяло, просветлено със Светлината на света чрез притежание на славата на Емануил. Негово намерение е всеки християнин да бъде обграден с една духовна атмосфера на светлина и мир. Той копнее да разкриваме собствената Му радост в нашия живот.

Пребъдването на Духа ще се покаже чрез изливане на небесна любов. Небесна пълнота ще тече през посветения съработник, за да се предаде на другите.

Слънцето на Правдата носи "изцеление в крилата Си" (Мал. 4:2). Така от всеки истински ученик трябва да се разпръсква оживотворяващо влияние, което ще даде смелост, помощ и истинско изцеление.

Религията на Христос обхваща нещо повече от прощението на греха; тя означава заличаване на греховете ни и попълване на празнотата с добродетелите на Светия Дух. Означава Божествено озарение и радост в Бога. Означава едно сърце, освободено от себичност и благословено с пребъдващото присъствие на Христос. Душата, в която царува Христос, е чиста и свободна от грях. Славата, пълнотата, цялостта на евангелския план се изпълнява в живота. Приемането на Спасителя донася едно зарево на съвършен мир, съвършена любов, съвършена увереност. Красотата и прелестта на Христовия характер, разкрит в живота, свидетелствува, че Бог наистина е изпратил Своя Син в света, за да бъде Негов Спасител.

Христос не моли последователите си да се стремят да светят. Той казва: "Нека виделината ви да свети". Ако сте получили Божията благодат, светлината е във вас. Отмахнете препятствията и Господната слава ще се разкрие. Светлината ще грее, за да проникне и разпръсне тъмнината. Вие не можете да не светите в обсега на вашето влияние.

Разкриването на Неговата собствена слава в човешка форма ще доведе небето толкова близо до хората, че красящата вътрешността на храма прелест, ще се види във всяка душа, в която обитава Спасителят. Хората ще бъдат запленени от славата на един пребъдващ Христос. И мнозинството спечелени по този начин души за Бога ще въздигнат към великия Дарител химни на благодарност и възхвала.

"Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия" (Ис. 60:1). Тази вест е определена за онези, които излизат да посрещнат Младоженеца. Христос идва със сила и голяма слава. Идва в Своята слава и в славата на Своя Отец. Идва придружен от всички свети ангели. Тогава, когато целият свят е потопен в мрак, в жилищата на светиите ще има светлина. Те ще уловят първата светлина от Неговото второ явление. Неопетнената светлина ще грее от Христовото величие и Изкупителят ще бъде приветстван от всички, служили Му. Докато нечестивите бягат от присъствието Му, последователите ще се радват. Съсредоточвайки погледа си в далечината и съзерцавайки връщането на Спасителя, патриархът Йов каза: "Когото сам аз ще видя, и очите ми ще гледат, и то не като чужденец" (Йов 19:27). За верните Си последователи Христос е бил всекидневен съратник и съкровен приятел. Те са живели в тясна връзка, в постоянно общение с Бога. Господната слава ги е осияла. В тях се е отразявала светлината от познанието на Божията слава в лика на Исус Христос. Сега те се радват в непомрачените лъчи на блясъка и славата на Царя в Неговото величие. Подготвени са за общението на небето, понеже са имали небето в сърцата си.



С изправени глави, огрени от ярките лъчи на Слънцето на Правдата, радостни, че изкуплението им е наближило, те излизат да посрещнат Младоженеца с думите: "Ето, Тоя е наш Бог; чакаме Го и Той ще ни спаси" (Ис. 25:9). "И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашия Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. ...И каза ми: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето". "Той е Господ на господарите и Цар на царете; и ония, които са с Него, са звани, избрани и верни" (Откр. 19:6-9; 17:14).


Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница