Притчи христови

БИСЕРЪТ

Матей 13:45-46

Благодатта от освобождаващата любов на нашия Спасител е сравнена със скъпоценния бисер. Той илюстрира урока си с притчата за търсещия красиви бисери търговец, който "като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, що имаше и го купи". Самият Христос е този скъпоценен бисер. В Него е съсредоточено цялото великолепие на Отец, пълнотата на Божеството. Той е сияйността от славата на Отец и отразява образа на Неговата личност. Характерът Му носи великолепието на Божиите качества. Всяка страница от Светите писания сияе с Неговата светлина. Правдивостта на Христос е като чиста бяла перла без никакъв недостатък или пък петно. Нито едно човешко дело не може да подобри великия и скъпоценен Божи дар. Той е без нито една пукнатина. В Христос са "скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието" (Кол. 2:3). Той "стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление" (I Кор. 1:30). Всичко, що може да задоволи нуждите и копнежите на човешката душа за този и идващия свят, се намира в Христос. Нашият Спасител е този така ценен бисер, в сравнение с Който всичко друго може да бъде смятано за загуба.

 В притчата бисерът не е представен като дар. Търговецът го купи с цената на всичко, което имаше. Мнозина питат какво означава представянето на Христос като дар в Писанията. Той е дар, но само за напълно и безрезервно отдаващите Му се в дух, душа и тяло. Нека се предадем на Христос, нека живеем в доброволно послушание спрямо всичките Му изисквания. Всичко това, което сме, всичките таланти и способности, притежавани от нас, принадлежат на Господа и трябва да се посветят в служба на Бога. Ако изцяло се подчиним на Христос, Той ще ни даде Себе Си с всичките небесни съкровища. Ще получим бисера на висока цена. Спасението е свободен дар и все пак то трябва да се купи и продаде. На пазара, където управлява Божествената милост, е показано, че скъпоценният бисер се купува без пари и цена. На този пазар всички могат да получат небесни стоки. Богатството от скъпоценните камъни на истината е открито за всички. "Ето, поставих пред тебе отворени врати, които никой не може да затвори", заявява Господ. Никакъв меч не охранява пътя през тази врата. Гласове от другата страна на вратата казват: "Ела!" Гласът на Спасителят сериозно и нежно ни кани: "Съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш" (Откр. 3:8,18).

Евангелието на Христос е благодат и всеки може да го притежава. И най-бедният, както и най-богатият, са в състояние да извоюват спасение, което никое земно богатство не може да осигури. То се получава при доброволно послушание, при предаване себе си на Христос като Негова придобита собственост. Дори и от най-висша степен, само по себе си образованието не може да приближи човека до Бога. Фарисеите бяха облагодетелствани с всякакво преходно, дори и духовно предимство и говореха със самохвална гордост: "Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо", но те са все пак "окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол" (Откр. 3:17). Христос им предложи бисер с голяма стойност, но смятаха, че е под достойнството им да го приемат. Той им каза: "Бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство" (Матей 21:31).

Не можем да спечелим спасение, а трябва да го търсим с такъв голям интерес и постоянство, че да изоставим заради него всичко останало в света. Трябва да търсим многоценния бисер не по светски пазарища, нито пък със светски средства. Цената, която е необходимо да заплатим, не е нито злато нито сребро, защото те принадлежат на Бога. Не мислете, че земни или духовни преимущества ще спечелят вместо вас спасението. Бог изисква доброволното ви послушание. Той ви моли да се откажете от греховете си. Христос заявява: "На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол" (Откр. 3:21).

Има някои, които сякаш винаги търсят небесния бисер, ала не се отказват изцяло от греховните си навици. Себелюбието им не умира, за да даде в тях място на Христос. Ето защо не намират скъпоценния бисер. Те не побеждават несветите си амбиции. Не са взели кръста си и не са последвали Христос по пътеката на себеотрицанието и саможертвата. Почти, но не изцяло християни, те сякаш са близо до небесното царство, но не могат да влязат там. Почти, но не изцяло спасен, означава не почти, а напълно изгубен.

Притчата за търговеца, който се е сдобил с хубавия бисер, има двояко значение. Може да се приложи не само за хора, търсещи небесното царство, но и за Христос, търсещ своето изгубено наследство. Христос, небесният търговец, търсещ красиви бисери, видя в изгубеното човечество многоценния бисер. В осквернения и разрушен от греха човек, Той съзря възможности за спасение. Сърца, които са били бойни полета на конфликтите със Сатана и които са били спасени от силата на любовта, са много по-скъпи за Спасителя от никога не падналите там. Бог не смята човечеството за сбор от презрени и нищо не струващи хора. Вижда го в Христос, вижда го такова каквото би станало чрез Спасителната любов. Той събра всички богатства на вселената и ги пожертва, за да купи бисера. И когато го намери, Исус отново го постави в короната Си. "Понеже ще бъдат като камъни на корона, блестящи над земята Му" (Зах. 9:16); "тия ще бъдат Мои, казва Господ на Силите, да! избрана скъпоценност в деня, който определям" (Мал. 3:17).

Христос като скъпоценен бисер и привилегията ни да притежаваме това небесно съкровище е темата, върху която най-вече трябва да мислим. И точно Светият Дух открива на хората високата стойност на красивия бисер. Той действа най-силно тогава, когато човек съвсем разумно търси и намира небесния дар. В дните на земния живот на Христос мнозина чуха евангелието, но умовете им бяха помрачени от грешното обучение и не разпознаха в скромния учител от Галилея Божия пратеник. След Христовото възнесение изливането на Светия Дух отбеляза Неговото възкачване на небесния трон и освети посредническото Му дело. В деня на Петдесетницата Духът бе даден. Свидетелите на Христовото възнесение оповестиха силата на възкръсналия Спасител. Небесна светлина проникна в помраченото съзнание на онези, които бяха подмамени от враговете на Христос. Сега те Го видяха издигнат до положението "Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете" (Деян. 5:31). Видяха Го обкръжен с небесна слава, с безкрайни съкровища в ръцете Си, които бяха смирили бунта. Когато апостолите възвестиха славата на Единородния на Отец, повярваха три хиляди души. Те видяха себе си такива, каквито са - грешни и опетнени, и признаха Христос за свой приятел и Спасител. Христос се възнесе, Христос бе прославен от почиващата върху хората сила на Светия Дух. Чрез вяра същите тези хора гледаха на Него като на Един, Който понесе унижение, страдание и смърт, за да не погинат, а да имат вечен живот. Божият Дух им откри Христос и това им помогна да схванат силата и величието Му, да протегнат към Него ръце с вяра, казвайки: "Аз вярвам!".

Тогава радостната вест за един възнесен Спасител бе разнесена до най-отдалечените предели на света. Към църквата започнаха да се стичат покаяни хора от всички посоки. Вярващите се покайваха отново. Грешници се обединяваха с християните в търсене на многоценния бисер. Бе изпълнено пророчеството, че слабият "ще бъде като Давид", а Давидовият дом - "като ангел Господен" (Зах. 12:8).

Всеки християнин видя в брата си божественото подобие на доброжелателност и любов. Преобладава един и същи интерес, един обект поглъща всички останали интереси. Всички сърца туптят в хармония. Единственият стремеж на вярващите е да отразяват подобието на Христовия характер и да работят за разрастване на царството Му. "А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа... и апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях" (Деян. 4:32-33). "А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха" (Деян. 2:47). Христовият Дух оживяваше цялото събрание, защото те бяха намерили многоценния бисер.

Тези сцени трябва да се повторят с по-голяма сила. Изливането на Светия Дух в деня на Петдесетницата бе Ранният дъжд, но Късният дъжд ще бъде по-изобилен. Духът очаква да го поискаме и приемем. Бог очаква да бъде открит в Своята пълнота чрез силата на Светия Дух. Хората ще оценят стойността на скъпоценния бисер и като апостол Павел ще кажат: "Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо, познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и считам всичко за измет, само Христа да придобия" (Фил. 3:7-8).