Притчи христови



страница9/27
Дата07.05.2018
Размер3.28 Mb.
#67609
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27

МРЕЖАТА


 

Матей 13:47-50

 

"Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на века. Ангелите ще слязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби".



Хвърлянето на мрежата означава проповядване на евангелието. То събира и добри, и зли в църквата. Когато завърши мисията на евангелието, съдът ще изпълни делото на разделяне. Христос видя как присъствието на фалшиви братя в църквата ще предизвика недобри изказвания за пътя на истината. Светът ще похули евангелието заради непоследователния живот на фалшиви християни. Дори и истински християни ще се препъват, когато виждат, че мнозина, които носят името на Христос, не са подвластни на Светия Дух. И защото тези грешници са в църквата, съществува опасност хората да мислят, че Бог прощава греховете им. Затова Христос повдига завесата, закриваща бъдещето, и приканва всички да видят, че характерът, а не положението, решава човешката съдба.

Двете притчи - за плевелите и за мрежата, учат простичко, че няма да има такова време, в което всички зли ще се обърнат към Бога. Житото и плевелите ще растат заедно до жътвата. Добрите и лошите риби са изтеглени заедно на брега за крайното разделяне.

Тази притча отново учи, че няма да има условно пускане на свобода след съда. Когато свърши делото на евангелието, незабавно следва разделянето на доброто от злото и съдбата на всяка една категория е определена завинаги.

Бог не желае ничия смърт. "Заклевам се в живота Си, казва Господ Иехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?" (Иез. 33:11). През времето на изпитание Неговият Дух умолява хората да приемат дара на живота. Онези, които са отхвърлили молбите Му, ще бъдат оставени за унищожение. Бог е заявил, че грехът като разрушаващо вселената зло, трябва да бъде унищожен. Придържащите се към злото, ще изчезнат в разрухата си.

 

НОВО И СТАРО


Матей 13:51-52

 

Докато Христос поучаваше хората, подготвяше наред с това и учениците Си за бъдещето им дело. От всички негови наставления те черпеха поуки. След като бе казал притчата за мрежата, Той ги попита: "Разбрахте ли всичко това?" Казаха Му: "Разбрахме". После в друга притча им обърна внимание на тяхната отговорност по отношение на получените истини. "Затова всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо" (Мат. 13:52).



Домакинът няма да скрие спечеленото от него богатство. Той ще го създаде, за да го сподели и с други. Когато едно богатство се употребява, то нараства. Домакинът има ценни неща - и стари, и нови. Христос учеше, че поверената на учениците Му истина трябва да бъде направена достояние на света. А когато познанието на истината бъде предадено, то ще се увеличи.

Всички, приели посланието на евангелието в сърцето си, ще копнеят да го разгласят. Родената от небето любов на Христос трябва да бъде изявена. Онези, в които живее Христос, ще споделят очертания на всяка крачка от водителството на Светия Дух опит, ще разкажат за своя глад и жажда по познанието на Бога и изпратения от Него Христос, за резултатите от тяхното изследване на писанията, за скърбите на душите си и за Христовите думи, отправени към тях: "Простени са ти греховете!" Не е естествено тези неща да се пазят в тайна и изпълнените с любов не ще го сторят. Според степента,в която Господ ги е направил пазители на святата истина, у тях ще нараства желанието им и други да получат това благословение. И когато все по-широко известяват богатите съкровища на Божията милост, ще получат Христовата благодат. Сърцето им ще е простосърдечно и безрезервно послушно като на малко дете. Душите им ще жадуват за святост и богатствата на истината и милостта ще им бъдат откривани все повече, за да станат достояние на света.

Най-голямото хранилище на истината е Божието слово, написаното слово, книгата на природата и книгата на преживяванията при свързването на Бога с човешкия живот. Ето богатствата, от които трябва да черпят Христовите работници. В търсенето на истината те трябва да зависят не от човешка интелигентност, от великите мъже, чиято мъдрост е глупост пред Бога, а лично от самия Бог. Посредством посочените от Него пътища Господ ще даде знание за Себе Си на всеки, който Го търси.

Ако последователят на Христос повярва на Словото Му и Го практикува, няма да има наука в естествения свят, която той да не да схване и оцени. Нищо друго не би му предоставило средства, за да съобщи истината и на следващите. Науката на природата е една съкровищница на знание, от която всеки ученик в училището на Христос може да черпи. Когато съзерцаваме красотата на природата, когато изучаваме нейните уроци в обработването на почвата, растежа на дърветата, във всички чудеса на земята, морето и небето, ние ще възприемем по нов начин истината. А тайните, свързани с отношението на Бога към хората, дълбините на Неговата мъдрост и справедливост, видяна в човешкия живот - ето го хранилището на богатите съкровища.

Но именно в писаното слово знанието за Бога е най-ясно открито за падналия човек. То е съкровищницата на неизследимите Христови богатства.

Божието слово обхваща писанията както от Стария, така и от Новия завет. Едното не е пълно без другото. Христос заяви, че истините от Стария са така ценни, както и тези от Новия завет. Както в началото, така и днес Христос е Спасител на света. Преди да облече Божествеността си с човешка плът и да дойде в нашия свят, посланието на евангелието бе дадено на Адам, Сит, Енох, Матусал и Ной. Авраам в Ханаан и Лот в Содом носеха посланието и от поколение на поколение верни пратеници провъзгласяваха идването на Месия. Церемониите на еврейската религиозна система бяха въведени лично от Христос. Той бе основата на тяхната система от жертвоприношения, великият антипод на всичките им религиозни служби. Пролятата от жертвата кръв сочеше към жертвата на Божия агнец. Всички типични жертвоприношения бяха изпълнени в Него.

Показаният на патриарсите Христос, символ в жертвената служба, обрисуван в закона и разкрит чрез пророците, е богатството на Стария завет. Животът на Исус, Неговата смърт и възкресение, представеният от Светия Дух Христос, са богатството на Новия завет. Нашият Спасител, блясъкът и великолепието на Отец, е и двете - и Старият, и Новият завет.

Апостолите трябваше да излязат като свидетели на живота и смъртта и застъпничеството на Христос, предсказано от пророците. Тяхна тема трябваше да бъде униженият Христос, бедността Му и святостта му, безподобната Му любов. И за да проповядват евангелието в неговата пълнота, те трябваше да представят Спасителя не само разкривайки Неговия живот и учение, но и като предсказан от пророците на Стария завет и символизиран в жертвоприносителните служби.

В своето учение Христос представи стари истини, на които Сам Той бе автор. Истини изречени от Него чрез патриарси и пророци, но сега хвърли върху тях нова светлина, така че прозвучаха съвсем различно. Обясненията Му внесоха поток от светлина и духовност. А Той обеща, че Светият Дух ще просветява учениците, така че Божието Слово ще бъде винаги открито за тях. Щяха да могат да представят истините в нова красота.

Откакто в Едем бе изречено първото обещание за изкупление, животът, характерът и посредническото дело на Христос са били предмет на изследване от човешкия ум. И всеки интелект, чрез когото е работил Светият Дух, е представял тези теми в една нова светлина. Истините на изкуплението са в състояние на постоянно развитие и разширение. Макар и стари, те винаги са нови, откриващи непрекъснато на търсещият истината едно по-голямо великолепие и по-могъща сила.

Във всяка епоха има ново развитие на истината, ново послание на Бога към съответното поколение. Старите истини са основни, новата не е независима от старата, а ново нейно разгръщане. Но само когато са разбрани старите истини, можем да схванем новите. Когато Христос пожела да открие на учениците си истината за Своето възкресение, "Той почна от Мойсея и от всичките пророци", като "им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания" (Лука 24:27). Но именно греещата в новия прочит на истината светлина е тази, която прославя старото. Отхвърлящият или небрежният към новото, не притежава в действителност и старото. За него то губи животворната си сила и остава само една безжизнена форма.

Има и изповядващи, че вярват и преподават истините на Стария Завет, докато отхвърлят Новия. Но в отказа си да приемат учението на Христос, те показват, че не вярват на това, което са говорили патриарсите и пророците. "Защото ако вярвахте Мойсея", - каза Христос - "повярвали бихте и Мене, понеже той за Мене писа." (Йоан 5:46). Следователно в тяхното учение няма действената сила дори и на Стария Завет.

Мнозина претендиращи, че вярват и проповядват евангелието, правят подобна грешка. Те отхвърлят писанията от Стария завет, за които Христос заяви: "те са, които свидетелстват за Мене" (Йоан 5:39). Като отхвърлят старото, всъщност отхвърлят новото, защото двете са части от едно неразривно цяло. Нито един човек не може правилно да представи Божия закон без евангелието или евангелието без закона. Законът се съдържа в евангелието, а чрез евангелието се разгръща законът. Законът е коренът, евангелието е дъхавият, благоуханен цвят и плодът, който носи.

Старият завет хвърля светлина върху Новия, а Новият върху Стария. Всеки един е откровение на Божието великолепие в Христос. И двата завета представляват истини, които ще разкриват на сериозно търсещия човек нови смислови дълбочини.

Истината в и чрез Христос е неизмерима. Ученикът на писанието съзерцава сякаш извор - колкото повече се взира в дълбочините му, той става по-дълбок и по-широк. Не в този живот ще схванем тайната на Божията любов, станала причина да даде Сина Си за изкупление на нашите грехове. Делото на нашия Спасител на тази земя е и винаги ще бъде предмет, който ще изостря до крайност въображението ни. Човек може да подложи на изпит цялата си енергия и способности, за да проумее загадката, но умът му ще остане слаб и бледен. И най-усърдният изследовател ще види пред себе си едно безгранично, безбрежно море.

Истината, такава каквато е в Исус, може да се преживее, но не и да се обясни. Нейните висини, ширини и дълбини надминават знанието ни. Ние можем да напрягаме въображението си до краен предел, но и тогава пред нас ще са само неясните очертания на любовта, която е необяснима; която е висока колкото небето, но която се спря на земята, за да отпечата Божието подобие върху човешкия род. За нас все още е възможно да разберем всичко, което можем да понесем от Божественото състрадание. То е разкрито на смирената и каеща се душа. Ще разберем Божието състрадание точно в онази степен, в която оценяваме Неговата жертва за нас. Ако изучаваме Божието слово със смирено сърце, великата тема на изкуплението ще бъде открита за изследване. И колкото повече разбираме, толкова повече то ще увеличава блясъка си. И стремим ли се да схванем дълбочината и широтата му, все повече ще израстваме духовно.

Нашият живот трябва да се свърже с Христовия. Ние трябва постоянно да черпим от Него, за да се храним от Него, живия хляб, който слезе от небето; да черпим винаги от чистия извор, който раздава непрекъснато изобилните си богатства.

Ако по всяко време поставяме Господ пред себе си, като позволяваме на сърцата си да изливат хваление и благодарност пред Него, ще имаме едно постоянно обновление в религиозния си живот. Молитвите ни ще приемат формата на разговор с Бога като с приятел. Той ще изрече лично за нас своите тайни. Често ще ни спохожда сладостно, радостно чувство от присъствието на Исус. Неведнъж сърцата ни ще горят така, сякаш Той се е приближил, за да общува с нас както с Енох. Когато това е действителното преживяване на един християнин, в неговия живот се вижда простота, кротост, мекота и смиреност на сърцето, което показва на всички с кого е свързан и изявява, че е бил с Исус и се е учил от Него.

У тези, които притежават това, християнската религия ще се открие като оживотворяващ всепроникващ принцип, като жива действаща духовна енергия. Ще се прояви свежестта, силата и радостта на вечната младост. Приелото Божието слово сърце не е като изпаряващо се блато, не е като пропукан резервоар, който губи богатствата си. То е като захранван от неизчерпаеми извори планински поток, чиито хладни искрящи води, стремително удрящи се от скала в скала, освежават слабия, жадния, обременения.

Това преживяване дава на всеки учител на истината неподправена пригодност, която ще го направи представител на Христос. Духът на Христовото обучение ще даде сила и непосредственост на връзките и молитвите му. Свидетелството му за Христос няма да е тесногръдо и безжизнено. Проповедникът няма да изнася една и съща поредица от проповеди. Духът му ще бъде отворен към постоянното озарение на Светия Дух.

Христос каза: "Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот... както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене... Духът е който дава живот... думите, които съм ви говорил, дух са и живот са" (Йоан 6:54-63).

Когато ядем Христовата плът и пием Неговата кръв, ще изявяваме вечния живот. Няма да има и следа от банални, често повтаряни мисли. Еднообразните, затъпяващи церемонии ще престанат. Старите истини ще бъдат представени, но погледнати по нов начин. Ще има ново схващане за истината, ще има яснота и сила, които всички ще могат да разграничават. Имащият привилегията да слуша подобно обучение, дори и да е скептично настроен към влиянието на Светия Дух, ще почувства събуждащата енергията му сила за нов живот. У такива хора ще бъде разпален огънят на Божията любов. Способностите им за възприятие ще се пробудят и те ще различат красотата и величието на истината.

Верният домакин представлява това, което трябва да бъде всеки възпитател на деца и младежи. Ако словото на Бога е неговото богатство, той постоянно ще твори нова красота и истина. Ако учителят разчита на Бога в молитвите си, ще се изпълни с Христовия дух и чрез него посредством Светия Дух Бог ще работи над умовете на другите. Духът ще изпълни разума и сърцето със сладка надежда, смелост и библейска образност и те ще бъдат предадени на младежите под неговото ръководство.

Изворите на небесен мир и радост, бликащи свободно в душата на учителя, който преподава Словото на Просветлението, ще станат мощна река на влияние за благословение на всички, свързани с него. Библията няма да бъде отегчителна книга за изучаващия я. Под ръководство на мъдър водач тя ще стане все по-желана, ще бъде вечно млада като хляба на живота. Свежестта и красотата й ще привличат и покоряват деца и младежи. Тя е подобна на огряващото земята слънце, непрестанно и неуморно изливащо лъчезарност и топлина.

Божият Свят и възпитаващ Дух е в Неговото слово. От всяка страница ни озарява нова и скъпоценна светлина. Там е разкрита истина, а думите и сентенциите са остроумни и подходящи за съответния случай, сякаш самият Божи глас говори на душата.

Божият Дух обича да отправя и разкрива на младежите богатствата и красотата на Божието слово. Дадените от великия Учител обещания ще пленят чувствата и ще оживят душата с духовна божествена сила. В плодоносния разум ще се породи близост с Божеството, която ще бъде като преграда пред изкушението.

Влиянието на думите на истината ще се увеличава и те ще предават една широта и пълнота на значението, за които не сме и мечтали. Красотата и богатството им ще имат преобразуващо влияние върху ума и характера. Светлината на небесната любов ще проникне в сърцето и ще го просветли.

Оценяването на Библията нараства с нейното изучаване. Където и да се обърнем, ще се намерим в присъствието на безкрайната премъдрост и любов на Бога. Значението на еврейската церемониална система не е изцяло разбрано. Пространните и дълбоки истини са забулени в церемониите и символите им. Евангелието е ключът, който отключва тайните. Познаването на спасителния план ще ни помогне да ги разберем. Наша привилегия е да осъзнаем прекрасните теми. Трябва да схванем дълбочината на Бога. Ангелите жадуват да проникнат в откритите на хората истини, изследващи с каещи се сърца Божието слово, като се молят за по-пространно познание, което единствен Той може да даде.

И тъй като приближаваме края на човешката история, отнасящите се до последни дни пророчества, изискват от нас да изследваме по-внимателно писанията. Последната книга на новозаветните писания е изпълнена с истини, които трябва да се разберат. Сатана е заслепил разума на мнозина, така че те ще се радват, ако намерят извинение, за да не изследват книгата на Откровението. Христос чрез служителя си Йоан е заявил какво ще бъде през последните дни: "Блажен който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо" (Откр. 1:3).

Христос каза: "А това е вечен живот, да познаят Тебе, единния истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил" (Йоан 17:3). Защо става така, че не проумяваме стойността на това знание? Защо тези златни истини не пламтят в сърцата ни, не трептят на устните ни и не изпълват цялото ни същество?

Когато ни даде словото Си, Бог ни разкри всички съществени за спасението ни истини. Хиляди са черпили от водите на тези извори на живота, без те да са намалели от това. Хиляди са съзерцавали Господа и са се преобразявали по Неговия образ. Когато говорят за характера Му, когато разказват какво е направил Христос за тях и какво са те за Него, духът им гори. Но и тези изследователи не са изчерпали великите и свети теми. Още хиляди могат да изследват тайните на спасението. Когато се размишлява върху живота на Христос и характера на Неговата мисия, лъчите на светлината все по-отчетливо ще осветяват всеки опит да се открие истината. Всяко ново търсене ще открие нещо по-дълбоко и по-интересно от онова, което е било разгънато преди време пред нас. Предметът е неизчерпаем. Изследването на Христовото въплъщение, тихата Му саможертва, посредническото Му дело ще занимават ума на усърдния ученик, докато е жив. Когато мисли за неизброимите години на небето, той ще възкликва: "Велика е тайната на благочестието" (I Тим. 3:16).

Ако още тук приемем просвещението и го разберем, което е възможно, ние и през вечността ще продължим да го изучаваме. Темите на изкуплението ще изпълнят сърцата, умовете и езика на спасените за вечни векове. Те ще разберат истините, които Христос жадуваше да открие на учениците Си, но които те не схванаха поради липса на вяра. През вечността ще се открива във все по-нова светлина Христовото великолепие и съвършенство. В безкрая на времето верният домакин ще продължава да вади от съкровището си стари и нови неща.

 




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница