Притчи христови



страница3/27
Дата24.12.2017
Размер3.28 Mb.
#37432
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

ПЪРВО СТВОЛ, ПОСЛЕ КЛАС


(Марко 4:26-29)

 

Притчата за сеяча повдига много въпроси. Някои от слушателите разбраха, че Христос няма да основе земно царство и мнозина бяха любопитни и озадачени. Виждайки тяхната обърканост, Христос си послужи с други илюстрации, като отново се стремеше да отвърне мислите им от надеждата за светско царство и да ги насочи към делото на Божиятя благодат в душата.



"И казва: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята, и спи и става нощ и ден; а как никне и расте той не знае. Земята сама по себе си произвежда първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва".

Земеделецът, който "изпраща сърпа, защото е настанала жътва", не може да бъде друг, освен Христос. Той е този, Който във великия последен ден ще пожъне жетвата на земята. Сеячът на семето представлява онези, които работят на страната на Христос. За семето е казано, че "как никне и расте той не знае," а това не се отнася за Човешкия Син. Христос не само че не спи, но Той бди над стадото Си ден и нощ. Той много добре знае как расте семето.

Притчата за семето разкрива, че Бог постоянно действа в природата. Семето съдържа в себе си принципа на покълването - един принцип, който сам Бог е вложил в него. Но ако семето е оставено само на себе си, то не би имало силата да поникне. Човек има дял в прорастването на зърното. Той е длъжен да подготви и обогати почвата и да хвърли в нея семето. Той трябва да обработи полята. Но има един предел, отвъд който човек не може да постигне нищо.

Никаква човешка сила или мъдрост не може да изведе от семето живото растение. Каквито и старания да прояви човек, той трябва да бъде в зависимост от Оня, Който свързва сеенето и жъненето с чудните брънки на собствената Си всемогъща сила.

Има живот в семето, има сила в почвата; но ако денонощно не действаше една безгранична сила, семето би останало непроменено. Ситните дъждове трябва да се изпратят, за да навлажнят жадните поля, слънцето трябва да разпръсне топлина, така че заровеното семе да получи енергия. Единствен Създателят може да призове живота, който е вложил.

"Защото, както земята произвежда растенията си, и както градина произраства посеяното в нея, така Господ Иеова ще направи правдата и хвалата да поникнат пред всички народи" (Ис. 61:11). Както в естествената, така и в духовната сеитба, учителят на истината трябва да се стреми да подготви почвата на сърцето; той трябва да посее семето, но силата, която единствено може да оживотворява, е от Бога. Има един предел и зад него всяко човешко усилие е напразно. С проповядването на Словото не можем да придадем силата, която да освежи душата и да накара да поникнат правда и възхвала. В проповядването му трябва да присъства действието на една сила, надхвърляща човешките усилия. Само чрез Божия Дух то ще оживее и ще има силата да обнови човешката душа за вечен живот. Именно това Христос се опитваше да внуши на учениците Си. Той учеше, че те не притежават в себе си нищо, което би довело начинанието им до успех, но че чудотворната Божия сила всъщност придава ползотворност на собственото Му слово.

Делото на сеяча е дело на вярата. Той не може да разбере тайната на покълването и израстването на семето, а се осланя на средствата, чрез които Бог предизвиква виреенето на растението. Като хвърля семето в почвата, той несъмнено разпръсква ценното зърно, а то ще осигури хляб на семейството му. Така той се отказва от едно налично благо заради богатата реколта. Хвърля семето в очакване да си го възвърне многократно повече през изобилната жетва. Така трябва да работят Христовите служители в очакване на жътва от семето, което сеят.

Доброто семе може да лежи известно време незабелязано в някое студено, себично, светско сърце, без да дава признак, че е пуснало корени; но след това, когато Божият Дух повее над душата, скритото семе пониква и най-накрая принася плодове за Божия прослава. В жизненото си дело не знаем кое ще успее. Това не е въпрос, който трябва да решаваме. Ние сме длъжни да вършим делото си и да оставим изхода на Бога. "Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си" (Екл. 11:6). Великият Божи завет заявява, че "догде съществува земята, сеитба и жетва... няма да престанат" (Бит. 8:22). С доверие към това обещание, земеделецът оре и сее. Не по-малко уверено трябва да работим в духовната сеитба, уповавайки се на уверението Му: "Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене напразно, но ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам" (Ис. 55:11). "Оня, който излиза с плач, когато носи мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си" (Пс. 126:6).

Покълването на семето представлява началото на духовния живот и развитието на растението е прелестният образ на християнското израстване. Както в природата, така и в благодатта не може да има живот без израстване. Растението трябва или да расте или да загине. Както растежът му е мълчалив и неуловим, ала постоянен, така е и с развитието на християнския живот. На всяко едно стъпало от развитието си животът ни може да бъде съвършен; но само ако се изпълнява Божието намерение за нас, ще има непрекъснат напредък.

Освещаването е дело на цял живот. Щом се умножават възможностите ни, опитът ни ще нараства и знанието ще се увеличава. Ние ще укрепнем за поемем отговорност и нашата зрялост ще съответства на преимуществата ни.

Растението се развива, като получава предвиденото от Бога за поддържане на живота си. То пуска надолу в земята корени.Пие слънчева светлина, роса и дъжд. От въздуха получава живителни блага. Така, в сътрудничество с Божествената сила, трябва да расте и християнинът. Усещайки безпомощността си, ние трябва да се възползваме от всички дадени ни възможности, за да се сдобием с по-пълноценен опит. Както растението пуска корен в почвата, така и ние трябва да пуснем дълбоки корени в Христос. Както растението поема слънчевата светлина, росата и дъжда, така и ние трябва да отворим сърцата си за Светия Дух. Делото трябва да се извърши "не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите" (Зах. 4:6). Ако постоянно мислим за Христос, Той ще дойде "както дъжда, както пролетния дъжд, който пои земята" (Ос. 6:3). Като слънце на правдата Той ще изгрее над нас "с изцеление в крилете си" (Мал. 4:2). Ние "ще процъфтим като крем, ще се съживят като жито и ще процъфтят като лоза" (Осия 14:5,7). Ако постоянно се осланяме на Христос като на наш личен Спасител, ще израснем във всичко в Него, Който е наша глава.

Житото развива "първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа." Намерението на земеделеца при засяване на семето и отглеждане на растящото растение е добивът на зърно. Той желае хляб за гладните и зърно за бъдещи реколти. Така и Божественият земеделец чака жътвата като отплата за Своя труд и жертва. Христос се стреми да възпроизведе Себе Си в човешките сърца и го извършва чрез онези, които Му вярват. Целта на християнския живот е принасянето на плод - възпроизвеждането на Христовия характер у вярващия, така че той да може да се отрази и у други.

Растението няма да покълне, да порасне и да даде плод само за себе си, а за да "дава семе на сеяча и хляб на гладния" (Ис. 55:10). Така и човек не трябва да живее за себе си. Християнинът е представителят на Христос в света за спасение на други души.

Не може да има израстване или плодородие в един живот, който е съсредоточен в себе си. Ако сте приели Христос като личен Спасител, вие трябва да забравите себе си и да се опитате да помогнете на други. Говорете за любовта на Христос; разкажете за Неговата доброта, изпълнявайте всяко дело, с което я представяте. Носете бремето на душите в сърцата си и с всички сили се старайте да спасите изгубеното. Когато получите Христовия Дух, Духа на несебелюбивата любов и работите за други, вие ще израстете и ще принесете плод. Добродетелите на Духа ще узряват в характера ви. Вярата ви ще нараства, убежденията ще се задълбочават, любовта ви ще се усъвършенства. Все повече и повече ще излъчвате Христоподобие във всичко, което е истинно, благородно и добро.

"А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание, против такива няма закон" (Гал. 5:22-23). Този плод никога не може да погине, но ще даде според вида си жътва за вечен живот.

"А когато узрее плодът, начаса изпраща сърпа, защото е настанала жътва” Христос с горещ копнеж очаква Собственото Си проявление в Своята църква. Когато характерът на Христос се възпроизведе съвършено в Неговия народ, тогава Той ще дойде, за да го обяви за Свое притежание.

Привилегия на всеки християнин е не само да очаква, но и да ускорява идването на нашия Господ Исус Христос, "като очаквате и ожидате дохождането на Божия ден, поради който небето възпламенено ще се стопи и стихиите нажежени ще се разложат!" (II Петр. 3:12). Ако изповядващите името Му дават плод за Негова прослава, колко бързо ще бъде засят целият свят със семето на Евангелието. Последната голяма жътва ще узрее бързо и Христос ще дойде да прибере скъпоценното зърно.

 




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница