Притчи христови

П Л Е В Е Л И

"Друга притча им предложи, като каза: "Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят Му дойде и пося плевели между житото и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите."

"Сеячът на доброто семе е Човешкият Син... Доброто семе, това са чедата на царството, а плевелите са чадата на лукавия". Доброто семе представлява са родените от Божието слово, от истината. Плевелите представляват групата на онези, които са плод или олицетворение на заблуда или фалшиви принципи. "Неприятелят, който ги пося, е дяволът". Нито Бог, нито Неговите ангелите са сели някога семе, което би родило плевел. Плевелите винаги се сеят от Сатана, неприятеля на Бога и човека.

На изток хората понякога са си отмъщавали на някой неприятел като осейвали току що засетите му ниви със семената на пагубни плевели, напълно наподобяващи докато пораснат житото. Покълвайки заедно с него, те увреждат посевите и носят неприятности и загуби на собственика на нивата. Точно по този начин от вражда към Христос, Сатана разпръсва семената на злото сред доброто зърно на царството. Той приписва плодът от тази сеитба на Божия Син. Довеждайки в църквата хора, които носят Христовото име, а в същото време отречени от характера му, нечестивият причинява обезславяне на Божието име, спасителното дело се представя изопачено, а душите са изложени на опасност.

Христовите служители скърбят, когато виждат, събрани в църквата, истински и фалшиви вярващи. Те жадуват да направят нещо, за да я прочистят. Подобно на слугите на домакина, са готови да изкоренят плевелите. Но Христос им казва: "Не искам; да не би, като плевите плевелите да изскубите заедно с тях и житото".

Христос учеше съвсем ясно, че онзи, който постоянства в явен грях, трябва да бъде отделен от църквата. Но Той не повери на нас делото на съд над характера на подбудата. Твърде добре познава естеството ни, за да ни повери това дело. Ако се опитаме да изкореним от църквата онези, за които предполагаме, че са фалшиви християни, трябва да сме сигурни, че ще допуснем грешки. Често смятаме за безнадеждни точно ония, които Христос привлича към Себе Си. Ако трябваше да работим с тези души според несъвършената ни преценка, може би щяхме да угасим и последната им надежда. Мнозина, мислещи се за християни, ще се окажат накрая твърде недостойни. Мнозина, за които съседите им никога не биха предположили, че някога ще встъпят в небето, ще бъдат там. Човек съди по външност, а Бог по сърцето. Плевелите и житото трябва да растат заедно до жетвата, а жътвата е краят на изпитателното време.

В словото на Спасителя има и един друг урок, урок за чудна търпимост и нежна любов. Както плевелите са преплели нагъсто корените си с тези на доброто зърно, така и лъжебратя в църквата са, може би, тясно свързани с истинските ученици. Действителният характер на мнимите вярващи не се е проявил напълно. Ако те бъдат отделени от църквата, това може да предизвика препъването на други, които иначе биха останали непоклатими.

В поучението от тази притча е онагледено личното отношение на Бога към хора и ангели. Сатана е измамник. Когато той съгреши в небето, дори и верните ангели не можаха да разпознаят напълно истинския му характер. Точно затова Бог не го унищожи веднага. Ако беше го сторил, светите ангели нямаше да схванат Божията справедливост и любов. Едно съмнение в добротата на Бога щеше да бъде като зло семе, което би дало горчивите плодове на греха и нечестието. Ето защо авторът на злото бе пощаден, за да развие напълно характера си. Дълго време Бог силно страдаше, наблюдавайки делото на злото. На Голгота Той даде безценния Си дар, но не остави никой да бъде измамен от изопаченията на лукавия; защото плевелите не могат да се изскубнат без опасност от изкореняване и на скъпоценното зърно. И не трябва ли да имаме търпимост към ближния си, така както Господарят на небесата и земята - към Сатана?

Светът няма право да се съмнява в истината на християнството заради недостойните членове в църквата, нито пък християните би трябвало да се обезсърчават поради лъжебратята. Как стоеше този въпрос в апостолската църква? Ананий и Сапфира се присъединиха към учениците. Симон Магьосникът бе кръстен. Димас, който напусна Павел, е бил смятан за вярващ. Юда Искариотски бе един от апостолите. Изкупителят не иска да изгуби нито една душа. Опитът му с Юда е записан, за да покаже дълготърпението Му към покварената човешка природа; и Той ни умолява да претърпямаме както е претърпявал и Той. Исус е казал, че лъжебратя ще съществуват в църквата до свършека на времето.

Въпреки предупреждението на Христос, хората са се стремили да изкоренят плевелите. За да накаже онези, за които се е предполагало, че са злосторници, църквата е прибягвала до помощта на гражданските власти. Разграничаващите се от установените доктрини, са били затваряни, подлагани на мъчения и смърт поради подстрекателството на хора, които са претендирали, че действат с одобрението на Христос. Но именно духът на Сатана, а не този на Христос, е вдъхновителят на подбни действия. Това е личният метод на Сатана да подчинява хората на своята власт. Чрез този начин на действие с онези, за които се е предполагало, че са еретици, църквата е представяла невярно Бога.

Не съдене и порицаване на другите, а смирение и недоверие в себе си е поуката от притчата на Христос. Не всичко, с което е засято полето, е добро зърно. Фактът, че хората са в църквата, не ги прави християни.

Плевелите силно наподобяват житото, докато стъблата са зелени; но щом полето побелее за жътвата, безполезните плевели нямат вече никаква прилика с житото, което е сведено под тежестта на пълните си зрели класове. Грешници с претенции за благочестие се смесват за известно време с верните последователи на Христос и наподобяването на християнство е предназначено да подведе мнозина, но по време на жътвата в света няма да има никаква прилика между добро и зло. Тогава ще станат явни онези, които са се присъединили към църквата, но не към Христос.

На плевелите се позволява да растат сред житото, за да могат всички да се радват на дъжда и слънцето, но по времето на жътвата вие "отново ще разсъдите между праведен и нечестив, между оня, който служи Богу, и оня, който не Му служи" (Мал. 3:18). Самият Христос ще отсъди кой е достоен да живее с небесното семейство. Той ще съди всеки един според думите и делата му. Професионализмът не значи нищо на везните. Характерът е решаващ за съдбата.

Спасителят не посочи време, в което всички плевели стават жито. Житото и плевелите ще растат заедно до жътвата, до края на света. Тогава плевелите ще се вържат на снопи за изгаряне, а житото ще се събере за Божията житница. "Тогава праведните ще сияят като слънцето в царството на Отца Си." Тогава "Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби."