Притчи христови


ПРИЛИЧА НА СИНАПЕНО ЗЪРНО



страница5/27
Дата24.12.2017
Размер3.28 Mb.
#37432
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27

ПРИЛИЧА НА СИНАПЕНО ЗЪРНО


Матей 13:31;32; Марко 4:30-32, Лука 13:18-19

 

Сред многото хора, които слушаха Христовите поучения, имаше доста фарисеи. Те с презрение гледаха на малцината Му слушатели, разпознали в Него Месията. Питаха как този непретенциозен учител би издигнал Израил до вселенско господство, как ще установи царство без богатство, сила и почест. Христос четеше мислите им и им отвърна: "На какво да оприличим Божието царство? Или с каква притча да го представим?" Земните правителства не разполагат с нещо, което би послужило при сравнението. Нито едно гражданско общество не би могло да му послужи като символ. "То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята; но когато се посее, расте и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици."



Кълнът в семето расте чрез разгръщането на жизнения принцип, вдъхнат от Бога. Развитието му не зависи от никаква човешка сила. Така е и с царството на Христос. То е ново създание. Принципите на неговото развитие са противоположни на тези, чрез които се управляват царствата на този свят. При земните правителства те клонят към физическо насилие; владенията се управляват с война; но основателят на новото царство е княз на мира. Светият Дух представя светските царства чрез символа на хищни, свирепи зверове; а Христос е "Божият Агнец, Който носи греха на света" (Йоан 1:29). В своя план на управление, Той не използва никакво насилие, никаква принуда на съвестта. Юдеите очакваха, че Божието царство ще бъде основано по същия начин, както земните царства. За да поощрят праведността, прибягваха до повърхностни мерки, крояха планове и начини. Христос обаче внедри един принцип. Той насаждаше истина и справедливост като противодействаше на заблудата и греха.

Когато Христос изрече тази притча, синапът, извисен над тревата, можеше да се види надлъж и нашир в простора, поклащайки леко короната си. Птици прелитаха от клонче над клонче и пееха сред зелените листа. Семето, от което бяха изникнали огромните растения, бе едно от най-дребните семенца. Отначало то пуска нежен, но със силна жизненост кълн и той расте и се разлиства, докато стигне до този си висок ръст. Така и Христовото царство в самото си начало изглеждаше скромно и незначително. Сравнено със земните царства то бе сякаш най-малкото. Владетелите на света се присмяха на Христовото изявление, че е цар. Но в могъщите истини, поверени на последователите му, царството на благовестието притежаваше божествен живот. И колко бързо се разрасна, колко широкообхватно бе влиянието му! Когато Христос изрече тази притча, имаше само неколцина галилейски селяни, представляващи новото царство. Тяхната бедност, малобройността им бяха непрекъснато изтъквани като причина за неприсъединването на хората към простоватите рибари, които следваха Исус. Но синапеното зърно трябваше да расте и да разпростира клоните си над целия свят. И ако земните царства, чиято слава изпълваше човешките сърца, погиваха, то Христовото царство щеше да остане като една мощна и всестранна сила.

Така и делото на милост в своето начало е малко. Изговорена е една дума, лъч светлина проблясва в душата, упражнено е влияние, което е начало на нов живот; и кой може да измери резултатите?

Притчата за синапеното зърно илюстрира не само растежа на Христовото царство, но и повтаря представения опит от всяка стъпка на неговото разрастване. За всяко поколение от своята църква Бог има една особена истина и едно определено дело. Невидимата от светската мъдрост и благоразумие истина се открива на смирените и детскочистите. Тя призовава към саможертва. Истината трябва да води битки и да печели победи. В самото начало нейните застъпници бяха малко. Те си спечелваха презрението и съпротивата на светските големци и на приспособилата се към света църква. Погледнете Йоан Кръстител, предтечата на Христос, застанал сам, изобличавайки надменността и формализма на еврейската нация. Погледнете първите вестители на благовестието в Европа. Колко мрачна, колко безназнадеждна изглеждаше мисията на Павел и Сила, двамата майстори на шатри, когато заедно със спътниците си се качиха в Троада на кораба за Филипи. Вижте "възрастния Павел", във вериги, проповядващ Христос в бастиона на императорите. Вижте малките църкви на роби и селяни в борба с езичеството на имперския Рим. Погледнете Мартин Лутер, противопостящ се на онази могъща църква, която е шедьовърът на светската мъдрост. Погледнете как твърдо устоява Божието слово срещу императора и папата, заявявайки: "Ето моето становище. Друго не мога да направя. Бог да ми е на помощ!" Вижте Джон Уесли, който проповядваше Христос и Неговата правда всред формализъм, похотливост и изменничество. Вижте един обременен със злините на езическия свят, който моли за привилегията да им занесе Христовото послание на любов. Чуйте отговора на свещеничеството: "Млади момко, когато Бог иска да обърне езичници, Той ще го стори без Вашата или моята помощ."

Великите водачи на религиозната мисъл от това поколение възхваляват и строят паметници на онези, които векове преди това сееха семето на истината. Не се ли отвръщат и днес мнозина от това дело, като стъпкват развитието на стръкчето, израснало от същото семе? Повтаря се древният вик: "Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем от къде е" (Йоан 9:29). Както и в по-ранните времена, особените истини за даденото време са открити не от църковни автори, а от мъже и жени, на които не им е нужно нито да са толкова образовани, нито толкова мъдри, за да се доверят на Божието слово.

"Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има", "за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила" (I Кор. 1:26-28; I Кор. 2:5).

В това последно поколение притчата за синапеното зърно трябва да се превърне в сигнал и да бъде триумфално изпълнена. Малкото зърно ще стане дърво. Последното послание на предупреждение и милост трябва да стигне до "всеки народ и племе, език и люде", "за да вземе измежду тях люде за Своето име" (Откр. 14:6, Деян. 15:14). "И земята се просвети от неговата славата". (Откр.18:1)

 

ДРУГИ ПОУКИ ОТ СЕИТБАТА НА СЕМЕТО


 

От делото на сеене на семето и от израстването на растението могат да се извлекат скъпоценни уроци за семейството и училището. Нека децата и младежите се научат да разпознават действието на Божествената сила в природата и така ще са в състояние чрез вяра да схванат невидимите благодеяния. Когато стигнат до разбирането на чудното дело на Бога за задоволяване нуждите на голямото Му семейство и за начина на сътрудничество с Него, тогава ще имат по-силна вяра в Него и ще влагат повече от Неговата сила в собственото си всекидневие.

Бог сътвори семето, както и земята, чрез словото Си. Със Словото Си му даде сила да расте и се размножава. Той каза: "Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. Земята произрасти крехка трева, която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него;... и Бог видя, че беше добро" (Бит. 1:11-12).

Словото е това, което и до днес кара семето да расте. Всяко семе, възправило зелените си листа към слънчевата светлина, провъзгласява чудотворната сила на изреченото от Оня, Който "каза и стана"; Който "заповяда и затвърди се". (Пс. 33:9).

Христос поучаваше учениците Си да се молят: "Дай ни днес ежедневния хляб". И като посочваше полската трева, Той ги уверяваше: "Но ако Бог така облича полската трева... не ще ли много повече да облича вас?" (Мат.- 6:11.30). Христос постоянно е в действие, за да отговори на тези молитви и да потвърди уверението Си. Има една невидима сила, действаща постоянно в услуга на човека, та да го храни и облича. Нашият Господ влага много средства, за да превърне видимо пропиляното семе в живо растение. И Той доставя в съответната големина всичко необходимо за съзряване на жътвата. В прелестните думи на псалмиста ни се казва: "Като посещаваш земята и я напоявяш, Ти я преобогатяваш; реката Божия като е пълна с вода Ти промишляваш жито за тях, когато така си приготвил земята: като напояваш нейните бразди, изравняваш буците й; като я размекваш с капките на дъжда, благославяш поникналото от нея; върху годината на благостта Си туряш венец и от следите Ти капе тлъстина" (Пс. 65:9-11).

 

Материалният свят е под Божия контрол. На законите на природата човек се подчинява чрез нейните закони. Всичко изрича и върши волята на Създателя. Облаци и слънце, роса и дъжд, вятър и буря - всички те са под Божия надзор и са изцяло покорни на Неговата заповед. Именно в послушание към Божия закон покълналото връхче на зърното пробива през почвата "първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа" (Марко 4:28). Господ ги развива в съответното им време, защото те не се противят на Неговото дело. И трябва ли едничък човекът, направен по Божие подобие, надарен с разум и говор, да не оценява даровете Му и да не е послушен на волята Му? Трябва ли единствено разумните същества да причиняват безредие в нашия свят?



Във всяко нещо, спадащо към храната на човек, се наблюдава единодействието на Божественото и човешкото усилие. Не може да има реколта, ако човешката ръка не поеме своя дял в засяване на семето. Но без силите, които Бог осигурява като дарява слънчева светлина и дъжд, роса и облаци, не би имало растеж. Впрочем така е и във всяко трудова дейността, във всеки раздел от учението и науката. Така е и в духовните неща, във формирането на характера и във всяка насока на християнското дело. Ние трябва да извършим своето, но без да сме свързани с Божията сила, усилията ни ще бъдат напразни.

Където и да се труди било то в областта на вечното или преходното, човек би трябвало да има предвид, че го върши в сътрудничество със Създателя Си. Много необходимо е да осъзнаем зависимостта си от Бога. Ние сме прекалено самоуверени, твърде много разчитаме на човешки измислици. На лице е твърде малко упование в силата, която Бог е готов да даде "като сме съработници на Бога"(1 Кор 3:9). Неизмеримо по-нисш е делът, който понася човешкото естество, но ако човек е свързан с Христовата божественост, може да извърши всичко чрез придадената Му от Христос сила.

 

Възходящото развитие на растението от семето е обективен урок при възпитанието на децата. Съществува "първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа". Онзи, Който даде тази притча, сътвори малкото семенце, вдъхна му присъщите си жизнени свойства и постанови законите, управляващи растежа му. А истините, на които учеше притчата, бяха превърнати в жива действителност в Неговия собствен живот. Както във физическото Си, така и в духовното Си естество Той следваше Божествената повеля на растежа, онагледен чрез растението, а така желае да постъпва и цялата младеж. Въпреки че бе Величието на небето, Царят на славата, Той стана младенец във Витлеем и за известно време представляваше безпомощно дете, оставено под закрилата на своята майка. През детството Си вършеше делата на послушанието. Говореше и действаше с мъдростта на мъж, а не на дете, почитайки родителите си и изпълнявайки желанията им по ползотворен начин според възможностите на едно дете. Но на всеки етап от развитието Си Той бе съвършен чрез простотата и естествената привлекателност на безгрешния живот. Свещеното писание казва за детството Му: "Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него". А за младостта Му се споменава: "Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците" (Лука 2:40,52).



Тук се обръща внимание върху делото на родители и учители. Те би трябвало да се стремят към облагородяване на младежките наклонности, така че на всеки етап от живота си да са способни да дадат израз на естествената, присъща за този период красота и то така непринудено, както правят това градинските растения.

Най-привлекателни са онези деца, които са най-естествени и непосредствени. Не е мъдро да им се обръща специално внимание и да се повтарят пред тях остроумните им приказки. Не трябва да се поощрява тяхната суета, като се хвали външния им вид, думите или действията им. Нито пък трябва да бъдат обличани скъпо и показно. Това насърчава у тях гордост и събужда завист в сърцата на другарчетата им.

Малките би трябвало да бъдат възпитавани в детинска простота. Би трябвало да са приучени да се задоволяват с дребните, ползотворни задължения, радости и преживявания, които са естествени за годините им. Детството съответства на ствола в притчата, а стволът има своя собствена красота. Не трябва да се предизвиква преждевременна зрялост, а колкото е възможно по-дълго да се запази свежестта и привлекателността на ранните години.

Деца могат да бъдат християни с преживявания в съответствие с възрастта си. Това е всичко, което Бог очаква от тях. Те се нуждаят от духовно възпитание и родителите им би трябвало да използват всяка възможност, стига да подтикне към формиране на характерите им по подобие на Христовия характер.

В Божиите закони последиците в природата следват причините с непогрешима точност. Едва при жътвата ще се разбере каква е била сеитбата. Ленивият работник е осъден от своя труд. Жътвата свидетелства срещу него. Така е и в духовните неща: предаността на всеки работник се измерва с резултатите от работата му. Характерът на делото му, неговото усърдие или леност, се разкриват при жътвата. Така се решава съдбата му за вечността.

Всяко посято семе дава жътва според вида си. Същото е и в живота на човек. Всеки трябва да даде семена на състрадание, съчувствие и любов, защото ще жънем това, което сме посели. Всяка черта на себичност, самолюбие, самомнение, всяко действие на себезадоволяване ще роди подобна жетва. Този, който живее за себе си, сее за плътта и от плътта ще пожъне разруха.

Не Бог разрушава човека. Всеки, който е съсипан, го е направил сам. Всеки, който сподавя предупрежденията на съвестта, сее семената на невярата, а те ще дадат несъмнена жетва. Някога фараонът с отхвърлянето първото предупреждение от Бога някога фараонът пося семената на упорството и пожъна упорство. Не Бог му наложи недоверие. Семето на невярата, която сам пося, даде съответната жътва. Въпреки това съпротивата му продължи, докато трябваше да види опустошената си земя, студеното мъртво тяло на първородния си син, на всички първородни в дома си и във всяко едно семейство в царството му, докато водите на морето обгърнаха конете, колесниците и войниците му.Неговата история е страховита илюстрация на думите: "понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне"(Гал 6:7). И ако хората го осъзнаеха, биха внимавали какво семе ще сеят.

Когато посятото зърно даде реколта, а тя на свой ред бъде засята, жътвата ще се умножава. Този закон важи и в нашето отношение към другите. Всяко действие, всяка дума е семето, което ще донесе плод. Всяка постъпка на разумна учтивост, на послушание или себеотрицание, ще се възпроизведе у другите, и чрез тях - у все повече и повече. Всяко действие на завист, злонамереност или разногласие е семето, което ще израсте в "един горчив корен" (Евр. 12:15), и чрез него мнозина ще бъдат заразени. И колко по-голяма ще бъде умножената отрова! Така сеитбата на добро и зло продължава във времето във вечността.

Притчата за семето учи на щедрост в духовните и преходните неща. Господ казва: "Блажени вие, които сеете при всяка вода" (Ис. 32:20). "Който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, а който сее щедро, щедро ще и да пожъне" (II Кор. 9:6). Да сееш при всяка вода означава непрекъснато раздаване на Божиите дарове. Това означава да помагаме там си, където го изисква Божието дело или нуждата на човечеството. То не води до обедняване. "Този, който щедро сее, щедро и ще пожъне". Сеячът преумножава семето си като го разпръсква. Така е и с онези, които са верни в разпространението на Божиите дарове. По този начин тяхното благословение става по-голямо. Бог е обещал достатъчно количество, за да продължат да дават. "Давайте и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва." (Лука 6:38).

И много повече от това се съдържа в сеитбата и събирането на реколката. Когато раздаваме временните Божии благословения, доказателствата за нашата любов и съчувствие будят у получателя признателност и благодарност към Бога. Почвата на сърцето бива подготвена да приеме семената на духовната истина. И Този, Който дава семето на сеяча, ще предизвика покълването му и ще донесе плод за вечен живот.

Чрез хвърлянето на зърното в земята, Христос представя Своята жертва за изкуплението ни. Той каза: "Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре, дава много плод" (Йоан 12:24). Така смъртта на Христос ще даде плодове за Божието царство. В съответствие със законите от растителното царство резултатът от Неговата смърт ще бъде живот.

И всички, които биха произвели плодове като съработници на Христос, трябва първо да паднат в земята и да умрат. Животът трябва да бъде хвърлен като семе в браздата на нуждите на този свят. Трябва да отмрат себичността, личния интерес. Но законът на саможертвата е закон на съхранението. Заровеното в земята семе дава плод и на свой ред той бива посят. Така жътвата се умножава. Земеделецът запазва семето си като го хвърля. Същото е и в човешкия живот - да даваш означава да живееш. Животът, който ще се съхрани, е живот отдаден доброволно в служба на Бога и човека. Онези, жертващите заради Христос живота си в този свят, ще го запазят за вечността.

Семето умира, за да поникне за нов живот и в това се състои поуката от урока за възкресението. Всички, които обичат Бога, ще живеят отново горе в Едем. За положеното в гроба човешко тяло Бог казва: "Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление, сее се в безчестие, възкръсва в слава, сее се в немощ, възкръсва в сила" (I Кор. 15:42-43).

 Това са няколко от многото научени от и извлечени от живата природата поуки за семето и сеяча. Когато родители и учители се опитат да предават тези уроци, делото ще намери практическата си реализация. Нека децата сами да подготвят почвата и посеят семето. По време на тяхната работа родителят или учителят могат да обяснят градината на сърцето с доброто и лошото семе, засято там, и да кажат, че както градината трябва да се подготви за естественото семе, така и сърцето трябва да се подготви за семето на истината. Когато семето е хвърлено в почвата, те могат да предадат урока за Христовата смърт, а когато се подаде първото стръкче, могат да разкажат урока за истината на възкресението. Според растежа на растението може да се продължи съпоставката между естествената и духовната сеитба.

Младежта може да бъде обучавана по подобен начин. Тя трябва да се научи да обработва земята. Ще е добре, ако към всяко училище има земи за обработване. На тях трябва да се гледа като на учебна стая на самия Бог. Природата може да бъде разглеждана като учебник, който Божиите деца трябва да изучават и от който могат да извличат знание за възпитанието на душата.

При обработването на почвата, в постоянното й облагородяване и подчиняване, човек може да се учи непрекъснато. Никой не ще и помисли, че като се установи на необработена земя, може да очаква веднага жътва. Трябва да се вложи усърдие, прилежност и постоянен труд при обработване на почвата, за да се подготви за сеенето на зърното. Така е и с духовната работа в човешкото сърце. Онези, които биха си взели поука от обработването на почвата, трябва да излязат с Божието слово в сърцата си. Тогава ще видят, че угарта на неразработената сърдечна почва е разорана от смекчаващото влияние на Светия Дух. Ако човек не се залови усърдно да обработва почвата, няма да пожъне нищо. Така е и с почвата на сърцето: върху него трябва да работи Божият Дух, за да го пречисти и дисциплинира, преди да даде плод за Божия прослава.

Почвата няма да произведе богатства, ако се разчита на ентусиазъм - тя има нужда от сериозно, грижливо ежедневно внимание. Трябва да се оре често и дълбоко, за да се опази от плевели, които изсмукват храната на засятото добро семе. Ето как орачът и сеячът, подготвя жетвата. Не е необходимо човек да стои в полето сред тъжните развалини на надеждите си.

Благословението на Бога ще почива върху този, който работи така земята, че да приема духовните уроци от природата. В култивирането на почвата работниците не подозират какви богатства ще се разкрият пред тях. И разбере ли, че не трябва да отхвърля наставлението на опитни умове информацията, споделена от интелигентни хора, той би трупал поуки за себе си. Това е част от обучението. Обработването на почвата ще се окаже просвещение за душата.

Този, който причинява растежа на семето, който се грижи за него нощ и ден и му дава сила за развитие, е Създателят на нашето същество, Царят на небесата, и Той все още показва голям интерес и грижа към Своите деца. Докато човешкият сеяч сее семето, за да поддържа земния ни живот, Божественият сеяч ще сее в душата семето, което ще даде плод за неувяхващ живот.

 




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница