Притчи христови

ПРИЛИЧА НА КВАС

Много образовани и влиятелни мъже идваха да чуят пророка от Галилея. Някои от тях с любопитство и интерес наблюдаваха голямата тълпа, която се беше скупчила около Христос по време на Неговите поучения край езерото. Имаше хора от всички слоеве. Тук бяха бедните, неграмотните, окъсани просяци; тук имаше и крадци, носещи отпечатък на вина по лицата си, сакати, гуляйджии, търговци и рентиери, високопоставени и най-обикновени, богати и бедни. И всички те се блъскаха един в друг за място, където да могат да застанат и да слушат думите на Исус. Същите тези образовани люде се вглеждаха в странното сборище и се питаха: От такъв ли материал е съставено небесното царство? Спасителят отговори отново чрез притча: "Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото" (Мат. 13:33).

Никой не е толкова подъл, толкова ниско паднал, за да остане извън действията на тази сила. Във всички, които се подчинят на Светия Дух, ще се всели един нов жизнен принцип; в човешката природа трябва да бъде възстановен изгубеният образ на Бога.

Никой обаче не може да се промени като упражнява своята воля, защото не притежава силата, чрез която може да се осъществи този обрат. Квасът, нещо внесено изцяло отвън, трябва да се сложи в брашното преди да се извърши в него жадуваната промяна. Така грешникът трябва да приеме Божията милост преди да бъде подготвен за царството на славата. Цялата култура и образование, които светът може да даде, бледнеят пред преобразяването на едно деградирало дете на греха в дете на небето. Подновяващата енергия трябва да дойде от Бога. Промяната може да бъде направена само от Светия Дух. Всички жадуващи спасението, низши и висши, богати и бедни, трябва да се подчинят на действието на тази сила.

Както квасът, който смесен с брашното работи отвътре навън, така и Божията милост работи при подготовката на сърцето, за да преобрази живота. Не е достатъчна само външна промяна, за да бъдем доведени до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се обновят, поправяйки някой лош навик като по този начин се надяват да станат християни. Но те са започнали не с това, с което трябва. Първо трябва да работим със сърцето. Да упражняваш вяра и да притежаваш истината в душата са две различни неща. Само знанието за истината не е достатъчно, Ние можем да го притежаваме, но да не е променено качеството ни на мислене. Сърцето трябва да се покае и да бъде очистено от греха.

Човек, който се опитва да пази Божиите заповеди по задължение, само защото от него се изисква това, никога няма да усети радостта от послушанието. Никога няма да се покори. Когато изискванията на Бога се разглеждат като бреме, защото се явяват в разрез с човешките наклонности, можем да сме сигурни, че животът не е християнски. Истинското послушание е изграждане на един вътрешен принцип. То произтича от любов към правдивостта и към Божия закон. Духовната същност на праведността е вярност към нашия Спасител. Това ще ни доведе до правилното действие, защото е право, защото доброто дело е угодно на Бога. Христос представи на Никодим великата истина на докосването на сърцето от Светия Дух: "Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство. Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плът е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре. Вятърът духа дето ще, и чуваш шума му, но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа" (Йоан 3:3-8).

Апостол Павел, вдъхновен от Светия Дух, пише: "Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа /по благодат сте спасени/, и, като ни възкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса; за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса. Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога" (Ефес. 2:4-8).

Скритият в брашното квас работи невидимо, за да повлияе на цялото тесто. Така и квасът на истината работи тайно, тихо, постоянно, за да преобрази душата. Естествените наклонности са омекотени и променени, придобити са нови мисли, нови усещания, нови мотиви на действие. Издигнат е нов критерий за характера и живота на Христос. Умът е обновен; уменията са насочени към действия в нови измерения. Човек получава нови умения и способности, а тия, които притежава,биват проявени и развити. Съвестта се пробужда, подаряват ни се характерни черти, които ни правят способни да служим на Бога.

Често възникват въпросите: Защо има мнозина, претендиращи,че вярват в Божието слово, в които обаче не се вижда промяна нито в думи и в дух, нито в характера. Защо има толкова много хора, които не могат да понесат противопоставяне на целите и плановете си, които проявяват несвят нрав и чиито думи са арогантни и яростни? В техния живот се вижда същата себичност, същото егоистично себезадоволяване, същият нрав и необмислен говор, които се наблюдават и в живота на невярващия. Налице е същата чувствителна гордост, същата отстъпчивост пред естествените наклонности, същият лош характер, сякаш истината им е напълно непозната. Причината е, че те не са се покаяли. Не са скътали кваса на истината в сърцето. Не само дали възможност да извърши своята работа. Техните природни и унаследени наклонности към злото не са били подчинени на преобразуващата му сила. Животът им разкрива отсъствието на Христовата благодат и недоверие в силата Му да преобразява характера.

"И тъй вярването е от слушане, а слушането - от Христовото слово" (Римл. 10:17). Писанията са великият посредник при промяната на характера. Христос се молеше: "Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина" (Йоан 17:17). Ако Божието слово се изследва и човек му се подчини, то ще работи в сърцето като подчини всяко несвято качество. Светият Дух идва, за да осъди за греха, а вярата, която извира от сърцето, действа от любов към Христос и ни прави подобни Нему в дух, душа и тяло. Чак тогава Бог може да ни използва, за да вършим волята Му. Дадената ни сила действа отвътре навън, като ни кара да предаваме и на други истината, която ни е била разкрита. Истините от Божието Слово се натъкват на голямата практическа необходимост на човека - обръщане на душата към Бога чрез вяра. Тези велики принципи не трябва да се представят като твърде аскетични и свети, за да могат да се свържат с всекидневието. Това са истини, които стигат до небето и обгръщат вечността. Ето защо тяхното жизнено влияние трябва да се вплете в човешкото преживяване. Те трябва да проникнат във всички големи и малки неща от живота.

Приет в сърцето, квасът на истината ще регулира желанията, ще пречисти мислите и ще предаде благост и мекота на нрава. Принципите на истината ще съживят уменията на ума и енергията на душата.Тe ще разширят способността на човека да съчувства и обича.

Онзи, който е проникнат от тези принципи, представлява една загадка за света. Себичният сребролюбец живее само, за да съхрани за себе си светските богатства, почести и удоволствия. Той не взема под внимание вечния живот. Но при Христовите последователи подобни неща не ще влияят. Заради Христос такъв човек ще се труди и ще се отрече от себе си, за да може да помага във великото дело за спасяване на души, които са без Христос и без надежда в света. Светът не може да разбере такъв човек, защото неговият поглед е прикован изцяло към реалността на вечността. В сърцето е проникнала любовта на Спасителя с Неговата избавителна сила. Тази любов побеждава всеки друг мотив и издига притежателя й над покваряващото въздействие на света.

Словото на Бога трябва да упражни пречистващо влияние в общението ни с всеки един член на човешкото семейство. Квасът на истината не ще произведе дух на съперничество, склонност към амбиция и желание за първенство. Истинската, родена от небето любов не е себична и променлива. Тя не зависи от човешка похвала. Сърцето на приемащия Божията милост, прелива от любов към Него и към онези, за които Той умря. Сам той не се бори за признание. Не обича другите, защото те го обичат, и оценявайки неговите достойнства, му доставят радост, а защото са скъпоценно притежание на Христос. Ако мотивите му, думите или делата му не се разберат или се представят погрешно, не се обижда, а остава верен на едно уравновесено поведение. Той е любезен и разумен, скромен и смирен в мнението за себе си, все така изпълнен с надежда, като винаги се уповава на снизхождението и любовта на Бога.

Апостолът ни завещава: "Но както е свят Тоя, Който Ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държание; защото е писано: Бъдете свети, понеже Аз съм свят" (I Петр. 1:15-16).

Благостта на Христос трябва да владее темперамента и гласа. Неговата работа ще бъде видяна в учтивостта и нежното отношение към брата, в любезните насърчителни думи. В дома присъства един ангел. Животът излъчва сладостно ухание, което се изкачва до Бога като свят тамян. Любовта се проявява в любезност, великодушие, снизходителност и дълготърпение. Променя се изражението на лицето. Ако в сърцето живее постоянно Христос, Той осветява лицето на онзи, който Го обича и пази заповедите Му. Там е написана истината. Разкрит му е прекрасният мир на небето. Чрез Него в много по-голяма степен чрез него се изразява типичната благост и кротост, отколкото човешка любов.

Квасът на истината променя изцяло човека, като облагородява грубите, омекотява суровите и прави великодушни себичните. При това нечистите се очистват в кръвта на Агнето. Чрез силата си да дава любов тази истина довежда целия разум, цялата душа и всичката сила в хармония с Божествения живот. Човекът с неговото естество става участник с божествеността. Христос е надарен с превъзходен и съвършен характер. Когато всичките промени са извършени, еква възторжена песен от ангелски хор, а Бог и Христос се радват на душите, оформени по Божественото подобие.