Привилегиите в тоталитарната държава


 Регулация на привилегирования сектор и дерегулация на непривилегирования



страница2/2
Дата25.07.2016
Размер396.56 Kb.
#6346
1   2

3. Регулация на привилегирования сектор и дерегулация на непривилегирования. При този подход от обхвата на нормативния режим са извадени всички лица, които не се ползват от привилегията, чрез изчерпателно изброяване на привилегированите. Това се постига чрез взискателност към тях, изразена в поставяне на множество, специални или високи изисквания, на които трябва да отговорят, за да се ползват от привилегията. Самата привилегия може да няма извънреден характер и може да се отнася до блага от първа необходимост, осигуряващи минимален стандарт на живот. Всеки, който не удовлетвори целия пакет изисквания, няма достъп до съответните блага. Анализът показва, че дори изискванията да не са изключителни сами по себе си, тяхната съвкупност или обществената ситуация, в която се изискват, чувствително намалява броя на лицата, които могат да ги изпълнят, като изключват повечето членове на обществената група, за която е създадена регулацията. В същото време, именно поради взискателността си, законът не изглежда привилегироващ и не създава силно социално напрежение между двете социални общности.

Този подход е възможен отново поради особеностите на законодателството в тоталитарната държава. То е свръхрегулиращо, рестриктивно и агресивно претендира да урежда всички проявни форми на човешко поведение. От императивния му всеобхватен характер следва, че никоя форма на човешко поведение не остава извън предмета на уредбата, която го описва и скрепява със съответните задължителни предписания, като забранява всичко друго. Нормативната празнота е форма на социално убийство, защото прави една обществена група несъществуваща по категоричен и окончателен начин и отказва да признае свързаните с нея факти за съществуващи. Този ефект е най-видим в конституционната декларация, според която България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото (чл. 1, ал. 1 от КНРБ’1971) и следователно няма задължения към никакви други групи, защото те не са част от нея.

Изградената по този начин привилегия изпълнява функцията да изключва непривилегированите групи и да заставя слабопривилегированите да търпят правно положение на силно ограничен достъп до блага, което им гаранира някакъв жизнен минимум и известно пространство за развитие, но по същество представлява несправедливо, нехуманно и унизително третиране. Реалните блага се съсредоточават в малцинствена група, а съпротивата на мнозинството се потиска по следните основни начини. Първо, чрез разединяването му в подгрупи, противопоставени на същия привилегирован принцип. Второ, чрез разпределянето към тези групи като цяло на напълно недостатъчен ресурс, за да се създаде яростна конкуренция на ниво индивид. Трето, чрез поставяне на множество изисквания пред достъпа до този ресурс, за да се впрегне енергията на индивида в удовлетворяването им. Четвърто, чрез създаване на илюзията, че държавата е предоставила блага за всички, но от качествата и усилията на всеки зависи дали ще получи достъп до тях, поради което властта не носи отговорност, ако такъв достъп не бъде осъществен.

Пример за прилагане на този подход е пенсионното законодателство. Според разпоредбата на чл. 12 от Закона за пенсиите от 1957 г. пенсии за старост се отпускат на ,,активните участници в освободителните войни в Македония и Одринска Тракия до 1908 г., които не са се поставяли в услуга на реакцията и са се борили с оръжие или са били осъдени за революционна дейност”. Мнозинството граждани извън тази рестриктивно определена група нямат право на такава пенсия.

Разпоредбата на чл. 27 от същия закон определя пенсии за особени заслуги и народни пенсии, чийто размер надвишава многократно сумите на другите категории пенсии. Те се предоставят на привилегирована група, описана като ,,изтъкнати борци за народна власт, на особено проявили се деятели в областта на държавната, обществената, културната, научната, техническата и стопанската дейност, както и в областта на военното дело, които имат изключителни заслуги за страната”.

В зависимост от участието си в антифашистката борба пенсионерите се делят на три категории. В първата влизат членовете на централните, областните или окръжните ръководства на политическите и обществените антифашистки организации, както и сътрудниците на централните ръководства; командири, началници-щаб, политкомисари или интенданти на бригади, дружини или отряди и заместниците им. Към втората категория спадат членовете на ръководствата на околийските и районните политически и обществени антифашистки организации и сътрудниците на областните и окръжните ръководства и командири, политкомисари или интенданти на чети и техните заместници. Всички останали формират третата категория. Пенсията на тези лица се получава от наследниците им родители и преживели съпрузи, независимо от възрастта и трудоспособността на последните и независимо дали са били издържани от починалия. Само за тези категории пенсии не действа ограничението на размера, според което пенсията не може да надхвърля най-високото трудово възнаграждение, което лицето е получавало през последните десет години на трудовия си стаж (чл. 47).

Според чл. 8 от Закона за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори пенсия за трудова злополука се отпуска само на лица, пострадали след 9.09.1944 г.
4. Репресивна регулация на непривилегирования сектор с предоставяне на репресивни права на привилегирована група. При този подход законодателството очертава само групата на адресатите, които нямат достъп до определено благо, като предоставя на друга група, противопоставена на първата, правомощия да решава дали конкретни индивиди да бъдат отнесени към нея. Този рядко се среща като самостоятелен и изпълнява функцията да допълва някой от предходните.

Пример дава отново пенсионното осигуряване. През 1949 г. влиза в сила Законът за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност4, който запазва действието си до края на режима. Според него следните групи граждани губят всичките си пенсионни права, ако бъде установена принадлежността им към поне една от следните категории (чл. 1):

1. безследно изчезнали длъжностни лица през времето от 9.09.1944 г. до 30 март 1945 г., във връзка с промяната от 9.09.1944 г., ако се установи, че са проявили фашистка дейност;

2. редовните и мобилизирани военни чинове и полицаи, ако са извършили зверства, побоища и палежи в страната или извън нея през време на службата си;

3. убитите или пострадали лица при преследване борците-антифашисти в страната или извън нея, или убити по повод дейността им против антифашисткото движение;

4. служителите в политическия отдел на бившата дирекция на полицията и поделенията му, включително и секретните сътрудници;

5. началниците на униформената полиция до началниците на участъци в градовете и комендантствата;

6. осъдените от народния съд, които не са амнистирани;

7. служителите на разузнаването и контраразузнаването през Втората световна война до 9. 09. 1944 г.

Отнемането на пенсионните права на тези групи естествено се отразява на наследниците им, тъй като някои пенсии са наследствени или след смъртта на пенсионера се трансформират в друг вид пенсии, право на които имат наследниците му. Цялостната загуба на всички пенсионни права има последиците на социално изключване, при което лишеният губи изцяло доходите за своята, а понякога и на близките и наследниците си издържка.

Законът не предвижда автоматично изключване, поради което на границата между групите с отнети и с признати пенсионни права се концентрира социално напрежение. Преценката на кой гражданин да бъдат отнети правата е предоставена на членовете на Пенсионния съвет към Държавния институт за обществено осигуряване. Той е доминиран от привилегированото съсловие на партийни членове, политически противопоставено на категориите, изброени в закона. За неговата работа не са създадени никакви правила, освен общи правомощия да събира всякаква информация, но само от органите на местна власт, доминирани от същата група, и от партийните структури на ОФ. Няма правила за преценка на информацията, нито указания за обективност и безпристрастност, изискване за мотивиране на решенията и други гаранции срещу правен произвол и човешка подлост. Решенията за отнемане на пенсионни права са фактически необжалваеми, въпреки формалната декларация на закона в обратен смисъл.

Така законът създава възможност за безконтролна политическа и лична саморазправа на една група граждани с отделни, непринадлежащи към нея индивиди, чрез засягане на права, изцяло неотносими към политическото противопоставяне. Тази възможност представлява привилегия в полза на едната група за едностранна намеса в правната сфера на другиго, без за тази намеса да се носи отговорност, като източникът на тази привилегия е единствено партийното членство, обусловило заемане на властова позиция. Тази привилегия също има влияние върху обществената структура, защото представлява фактор за социален срив на опозиционни обществени и политически кръгове.

Подходът на предоставяне на репресивни права на привилегирована група се проявява и в конституционно формулиране на права на човека като правомощие (,,грижа”) на държавата или едновременно и като задължение на гражданина. В Конституцията от 1947 г. такива са например правото на здраве по чл. 81, което е подменено с компетентност държавата да се грижи за народното здраве, и правото на труд по чл. 73, ал. 1, което в ал. 3 на същата разпоредба е провъзгласено и за ,,дълг и въпрос на чест” за гражданите.

В първия случай правото е директно заличено като юридически способ за въздържане на държавната интервенция в правната сфера на индивида. От разпореждането, че грижата за здравеопазването е предоставена на държавата, следва, че гражданите, бидейки длъжни да се подчиняват на Конституцията, са длъжни да търпят всички въздействия на държавата в изпълнение на това й правомощие, без да имат възможност да му се противопоставят с правни средства. Оттук и привилегированото положение на служителите в държавните органи, които регулират сферата на здравеопазването и провеждат държавната политика в нея. Техните действия не подлежат на граждански контрол и не са ограничени от необходимостта да се съобразяват с гражданско право.

Във втория случай, като формулира едно право едновременно и като задължение за неговия титуляр, Конституцията създава двойствен правен режим. Конституционното третиране на статуса на трудещия се по конкретни трудовоправни отношения става непредсказуемо, което автоматично и окончателно заличава труда като право. Държавата не просто престава да бъде насрещно задължена да зачита, признава и уважава правото на труд, но по парадоксален начин се превръща в правоимащ субект, който може да задължава едностранно гражданите да полагат труд, без те да могат да ограничат или възпрат такова нахлуване.

Това положение позволява на държавата да наложи трудовоексплоатационни отношения на обществото или негова група. Конституционноустановената възможност държавните служители, упражняващи държавна власт, да могат да избират по собствено усмотрение (т.е. произволно) как да третират полагането на труд от конкретен гражданин, без да носят отговорност за решенията си, съответно да осъществяват функцията по здравеопазване, създава за тях привилегия. Официално правомощието се създава за държавата, но всъщност е съсредоточено в ръцете на малцинството, което е монополизирало властта, и следва него, а не държавния орган. Това означава, че правомощието се ликвидира при излизане на малцинството от персоналния състав на органа. Това е класически случай на привилегироване на обществена група чрез злоупотребяване с държавна власт, която се упражнява в частен интерес и в публична вреда, по безконтролен начин, като се използва фигурата на държавната институция.


2. Регулация чрез привилегии

Всеки обществен сектор се регулира с едновременното прилагане на повече от един подход. За пример ще бъде използван секторът на висшето образование.

Със Закона за висшето образование, действал в България от 1947 г. до 1956 г., и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, достъпът до висше училище е изграден като многостепенна привилегия, която създава както различни режими за достъп до университетите на различни социални групи, така и предимства при самото следване, т.е. в рамките на допуснатата група.

Привилегии за достъп:

Още с въвеждането на закона през 1947 г. привилегията за достъп създава ясна граница между лицата, които имат, и лицата, които нямат право на висше образование. Първите включват ,,трудещи се или синове и дъщери на трудещи се, със завършено средно образование” (чл. 40, ал. 1), а вторите - ,,лица с фашистки и други противонародни прояви” (чл. 40, ал. 2). Границата е с висока пропускливост в посока към непривилегирования статус, т.е. привилегията подлежи на окончателна загуба, а качествата от втората група имат предимство пред тези от първата група. Това означава, че на изключване или недопускане до университетите подлежат и всички представители на работническата класа, които са извършили противонародна проява, тъй като последната ги дисквалифицира като носители на привилегия.

Мълчаливо е прокарана и втора граница, която разделя трудещите се и техните деца от лицата без противонародни прояви, които не произхождат от работническата класа. Изключването им от обхвата на привилегията следва от тълкуване на закона, а не от изрично нормативно разпореждане. Това им оставя известна свобода да се присъединят по регламентиран или нерегламентиран начин към привилегированите, като стриктно се въздържат от противонародни прояви, заявят съпричастие и принадлежност към ценностите на работническата класа и дори си послужат с неверни биографични сведения за себе си и родителите си.

Достъпът до висше образование се извършва по общо правило чрез общ приемен състезателен изпит. Тъй като секторът се ориентира рязко към обществена група, която традиционно не поддържа висок образователен стандарт и не е конкурентна на интелигенцията, той е застрашен от срив поради отлив на студенти с висок успех. Представителите на работническата класа и селячеството изпитват обективни затруднения да следват висше образование, основно защото не удовлетворяват минималният критерий за кандидатстване - да имат средно образование.



За да компенсира това положение, тоталитарният законодател въвежда още през 1947 г. системата на работническите факултети (съкр. Рабфак), следвайки съветския образец (вж. каре). Това са общообразователни учебно заведения или подразделения на учебни заведения, които подготвят за университета по съкратени курсове младежи, които не са завършили своевременно средното си образование. Системата се запазва до 1989 г., въпреки че е идеологически обоснована като временна мярка за подпомагане на работническата класа, която преди 09.09.1944 г. е била дискриминационно отстранена от образование или която в първите години на социализма не е разполагала с достатъчно финансови средства да следва.

Подготовителният курс в Рабфак е с продължителност между 6 и 12 месеца и включва три основни общообразователни предмета, сред които тези, по които се държи състезателният приемен изпит за съответната специалност и предмет по идеологически науки (Основи на комунизма, История на БКП и др.5). За завършен курс се приема общ успех по трите изпита не по-нисък от 4.5, който е много по-нисък от бала на приемните и
Каре

Съветският образец на Рабфак е установен с правителствено постановление от 2.08.1918 г., с което на трудещите се се предоставя право да постъпват във висше училище и без диплома за средно образование и това създава условия за масово постъпление на младежи от средите на селячеството и работническото съсловие. За тях Рабфак представлява привилегирован режим за достъп до висше образование без приемен общосъстезателен изпит, за който те не са конкурентноспособни. През 1919 г. в Москва е открит първият Рабфак във формата на вечерно училище към бившия Търговски институт (тогава Московски институт по народно стопанство ,,Г.В.Плеханов”), а през септември се откриват и към университетите като автономни учебно-спомагателни учреждения, които предоставят специализирани курсове по съкратени програми за подготовка на работници и селяни за следване по специалност във висшето училище.

Системата на Рабфак в СССР е окончателно нормативно завършена с правителствено постановление от 17.10.1920 г. Според него в Рабфак се приемат работници и селяни на възраст до 16 години, които упражняват физически труд и са командировани от предприятието, в което работят, профсъюз или партиен или съветски държавен орган. Обучението в Рабфак се признава за трудов стаж в производството, а на студентите се отпускат държавни стипендии. Обикновено тези лица се обучават по инженерни специалности.

За учебната 1921-1922 г. е установен тригодишен срок на обучение, а във вечерната форма – четиригодишен. До 1924 г. най-посещавани са Рабфак в Москва и Ленинград. През втората половина на 20-те години започва откриването на отделения при общите Рабфак. През учебната 1925-1926 г. 40 процента от местата във висшите училища са отделени за студенти, подготвени в Рабфак. В началото на 30-те години броят на Рабфак нараства до 1000, в които се подготвят около 350 000 студенти. От втората половина на 30-те години значението им започва да намалява.

Политиката на Рабфак е обоснована от Комунистическата партия на СССР като форма на демократизация на висшето образование чрез осигуряване на равен достъп до него. Тя подкрепя идеологически обоснованата политика на изграждане на работническо-селска интелигенция.
Източник: Александров, Н. В., Большая Советская Энциклопедия, bse.sci-lib.com/article094712.html
зпити за останалите студенти (за елитните специалности над 5.5 среден успех от дипломата и приемните изпити). Сред основните
характеристи на обучението в Рабфак е липсата на реален контрол върху знанията.

Следването в Рабфак за студентите, които работят, се зачита за трудов стаж. През това време на тях им се изплаща държавна стипендия, равна на трудовото им възнаграждение, или по-висока, но при неуспешно завършване на курса тя подлежи на възстановяване в приход на държавния бюджет. В същото време неуспешно завършващите Рабфак са изключения.

Консервативните изчисления показват, че поне 10 процента от местата в университетите се заемат от възпитаници на Рабфак, като най-масово е присъствието им в специалностите журналистика, право и икономика, които подготвят кадри за заемане на властови позиции.

Освен чрез Рабфак, специално за АБПФК и техните деца е създаден режим за привилегирован прием при оценка на кандидат-студентския изпит, различна от слаб.

За работещите членове на партията от работническата класа е изграден привилегирован достъп до задочната форма на обучение в университетите. Той предполага на лицето да е възложено с партийно поръчение от съответната партийна организация да придобие съответно необходимата квалификация за заемане на определен ръководен пост. При наличие на такова поръчение работодателят дава формално съгласие неговият работник или служител да отсъства от работа, докато посещава образователния курс, като през това време му изплаща трудовото възнаграждение и времето се зачита за трудов стаж. Работещи, на които обучението не е партийно поръчано, много трудно записват задочна форма на висше образование, защото предварителното съгласие на работодателя не е гарантирано. Междувременно общото трудово законодателство е изключително безкомпромисно към работници и служители, които неоправдано, т.е. без позволението на работодателя си, закъсняват или отсъстват от работа.


Привилегии при следването

По силата на разпоредбата на чл. 42, ал. 2, б ,,а” и ,,б” от учебна, изпитна и дипломна такса се освобождават студенти, които успешно са взели изпитите си, ако принадлежат към някоя от следните три групи:

- инвалиди от съпротивата срещу фашизма и от Отечествената война със загубена работоспособност над 30 процента. Инвалидност, довела до същата нетрудоспособност и предизвикана от други фактори, несвързани с установяването на комунистическия режим, е без правно значение. Предимството се дава не заради обективно по-уязвимото положение, в което физическият недъг поставя студента и така затруднява посещаването на курса и усвояването на учебния материал, а поради политическата му съпричатнот към ценностите на комунистическата партия;

- вдовици и сираци от съпротивата срещу фашизма и от Отечествената война. И тук автентичният привилегироващ признак е не загубата на съпруг или родител, а политическата позиция, заемана от починалия;

- политически затворници, партизани, ятаци и концлагеристи от преди 9 септември 1944 година, както и техните деца. Тези качества нямат отношение към получаването на образование. За разлика от предходните две групи, при които титулярът на привилегията действително принадлежи към уязвима група, която търпи физически ограничения, относими към учебния процес и възможността той да бъде заплатен, в този случай това не е така.

Използваните подходи за сепариране на сектора на висшето образование се прилагат във всички други по-малки или по-големи сфери на правно регулиране. Пример за това е режимът за оземляване на гражданите по Закона за трудовата поземлена собственост. Той е изцяло привилегироващ, защото е изграден върху конституционният постулат за държавна собственост върху земята. Според чл. 39 при оземляване се дава предимство на 1) пострадалите от фашисткия терор; 2) пострадалите участници в народоосвободителната войска: инвалиди, сираци и вдовици, както и на 3) участвалите в народоосвободителната войска и пострадалите от фашистката власт земеделски стопани. При оземляване първите две групи лица придобиват поземления имот с 50 процента намаление от оценката, по която той е причислен към Поземления фонд. Тази група е най-високопривилегированата от гледище на достъпа до поземлена собственост.

Според чл. 38 от същия закон ,,лишените от граждански и политически права не подлежат на оземляване”, с което е очертан кръгът на най-непривилегированата група, за която достъпът е изключен.

Между двете, в полето на нормативната пестеливост попадат всички граждани, които не могат да бъдат отнесени към някоя от двете групи и които са адресати на посланието да се въздържат от поведение, което би ги отнесло към едната група, и да положат усилия да се приобщят към другата, за да увеличат шансовете си за достъп до силно ограничено благо.


3. Социално-правни ефекти на привилегията

Привилегията в комунистическата държава представлява принцип, по който обществото е структурирано и организирано. Тя създава идеологически обоснована йерархичност, в която видът и броят на достъпните привилегии, включително властта да се установяват и отнемат такива, дефинират колективен правен и обществен статус, а практикуването (консумирането) на привилегията стабилизира силна групова идентификация.

С привилегирования статус са свързани и всички реални блага, които обществото може да предостави на индивида, което превръща привилегията в принцип за тяхното разпределение. Тъй като икономическата доктрина на комунизма е свързана именно с разпределение, а не с производство на блага, привилегията е и основен инструмент за управление на икономиката. При липсата на частна собственост и държавен монопол върху търговията и редица производства привилегията се утвърждава като почти единствен фактор за социална реализация. Тя предоставя достъп до ресурс, включително ползване на публично имущество като собствено, тъй като то е поверено на титуляра в длъжностно или партийно качество, а последното се преживява като лично.

Стремежът да се усвои и запази привилегированото положение се превръща в основна житейска стратегия на членовете на обществото, на която са подчинени решенията за тяхното личностно и професионално израстване, отношенията им в семейството, изборът на близки хора и пр. Този стремеж е приоритетен пред редица други традиционни ценности, подкрепящи групова принадлежност. Такива са ценностите на семейната сплотеност, политическите и религиозните възгледи и др. Привилегията разрушава микросредата на индивиди, които произхождат от непривилегировани кръгове, и стабилизира груповия статус на привилегированите кръгове, като ги превръща в елити с изключително обществено влияние. Поради това привилегията е високо ефективно средство за унищожаване на обществени структури и групи, които се разпознават от тоталитарната власт като враждебни (съпротивляват се на натиска й, вместо да му се подчинят), неподходящи (трудно и неустойчиво допускат тя да нахлуе в тях) или излишни.

Поради обърнатата йерархия на нормативните актове, при която действителната регулация се осъществява с нискорангови актове, част от които нямат публичен характер (вкл. защото са класифицирани), официалната нормативна рамка изглежда да работи на случаен принцип. Това води до траен срив на общественото доверие в нея, подкрепен от рестриктивно-репресивния й характер и изграждането на правни режими на принципа на междукласовото противопоставяне, при което мнозинството граждани са включени в непривилегировани групи.

Така действащото законодателство спира да изпълнява функциите си на основен нормативен регулатор на обществените отношения. То може да бъде приведено в действие, изключено или видоизменено според действието на друг регулативен механизъм, частично вграден в самото законодателство, който произхожда от привилегирования статус или от действителни или предполагаеми нерегламентирани отношения с привилегировани лица. Тъй като действието на привилегиите унищожава стандартите за професионализъм и почтеност при конкуренцията между гражданите, достъпът до привилегирован статус или до лице с такъв се превръща в универсална супернорма. Тя не само осигурява някакво социално развитие, но и донякъде предпазва от репресия, експлоатация и социално изключване в свят, който не търпи неутралност и навсякъде отваря социални пропасти.
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Привилегиите на комунистическата диктатура предпоставят и насърчават класова борба, основана върху ненавистта, недоверието и презрението между хората, и виреят в законодателство, напълно нечувствително към поведение и емоционалност извън нормативно изискуемите.

Аналитичният прочит на тяхната законодателна рамка оставя чувство на обида и гняв от насилственото налагане на социални ценности, структури и поведение, напълно чужди на българското общество. Те не отговарят нито на законовите и институционални традиции, нито на правосъзнанието, нравствеността и емоционалността на българската нация. Тя не познава непреодолими съсловни различия, присмива се находчиво на идеологическите абстракции и оценностява естествените и равноправни междучовешки отношения, основани на благородство, съчувствие, търпимост и зачитане, дори към злодея.



Четиридесет и пет годишният режим, основан на привилегията, създава нелогично и неестествено правно състояние, което обществото така и не успява да интегрира. Това личи от половинчатостта на официалната уредба, от загубата на категоричния тон при проследяване на привилегията от секретните разпореждания към публичните, от нормативните празноти, които изнасят най-съществената регулация извън правната нормативност. Натрапчиво е впечатлението, че, макар и мобилизирано във война за привилегии, обществото не произвежда спонтанно привилегии, а само се приспособява към официалните. Това е една от обективните причини всички основни привилегии да бъдат създадени от комунистическия режим при неговото идване на власт, да произхождат директно от идеологията му и да се пазят изкуствено по негова инциатива до самия му край. Това е и причината в бунта срещу рухващия комунизъм най-натрапчива да бъде претенцията за свобода и равенство, която изпревари исканията за връщане на несправедливо отнетото и изтласка порива за разправа с потисника.

Използвана литература:

1. Воденичаров. П., Социални грижи и привилегии за елита. Критика на социалната политика на тоталитарната българска държава, http://www.history.swu.bg/pv.pdf

2. Овчаров, Й. http://www.de-zorata.de/forum/index.php?action=profile;u=30;sa=showPosts 2006

1 Ярък пример за това са пенсионните права, които Законът за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори предоставя на лицата, удостоени с държавни отличия за трудови постижения (звание ,,Герой на социалистическия труд”, ордени ,,Червено знаме на труда”, ,,Народен орден на труда” и др.). За тях са установени минимални прагове на пенсията за старост четири пъти над основния размер, а ако отличието е дадено за постижения в определен сектор (селско стопанство), към пенсията се добавя месечна сума в размер един път и половина над основния размер. В този случай законът допуска общият размер на пенсията да надхвърля установения за страната максимален праг. Сама по себе си регулацията не създава неоправдано социално неравенство. То представлява краен продукт на прилагането й в експлоатационен контекст и при обстоятелства, неотносими към труда (тези отличия се дават изключително на членове на БКП).

2 Вж. ДВ, бр. 224 / 12.10.1944.

3 Вж. Наредба за ползване на публичните бани, ДВ, бр.100/26.12.1969 г.

4 Обн. ДВ. бр.9 от 14. 01. 1948г., Изм. ДВ. бр.176 от 2. 08.1949г., Изм. ДВ. бр.71 от 8. 09. 1964г., Отм. ДВ. бр.110 от 17.12. 1999г.

5 Трудовото възнаграждение на преподавателите по ,,конвенционалните” науки е между два и десет пъти по-ниско от това на преподавателите по идеологически науки.




Каталог: test -> wordpress -> wp-content -> uploads -> 2011
test -> Математическа гимназия “баба тонка” – русе
test -> Тест за III ­клас по математика (междинно ниво) Име: № в клас
test -> Тест на дял по български език– 5 клас 1-ва група Име: в кой ред има само изменяеми части на речта?
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова
2011 -> Обща характеристика на серийната престъпна дейност Ива Пушкарова
2011 -> Ива Пушкарова Съвременното понятие за организирана престъпна дейност
2011 -> Понятие за стопански престъпления. Съпоставки между германската и българската уредба и практика увод всички разкрити и разследвани досега престъпления на „белите якички”
2011 -> Климатичните промени като проблем на международното екологично право. Перспективите за международноправно споразумение след Копенхагенската конференция на ООН през 2009 г
2011 -> Justice development foundation
2011 -> Закон за ипотечните облигации, Закон за електронния документ и електронния подпис, Закон за занаятите, Закон за частните съдебни изпълнители, Закон за търговския регистър, Граждански процесуален кодекс и др


Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница