Приятел на сократ
Подновяване на дискусията
Изтегляне 0.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Протагор дефинира своята теза
- Сократ въвежда идеята за щастието
| Подновяване на дискусията
— Протагоре, не мисли, че искам да разговарям с някаква друга цел, освен да изследвам основно това, в което аз самият изпитвам всякакви мъчнотии. Аз съм напълно съгласен с думите на Омир37. Двама вървят ли, единият може да види пред другия, понеже така някак си всички хора сме по-способни за всяко дело, реч или мисъл. «И ако някой е дошъл до известна мисъл в самота», веднага почва да обикаля и търси, докато намери кому да я съобщи, с кого да я провери. Така и аз затова разговарям с теб с по- голямо удоволствие, отколкото с някой друг, понеже мисля, че ти най-добре , би могъл да изследваш онези проблеми, с които трябва да се занимава един достоен гражданин, а особено с добродетелта. И с кой друг, ако не с теб? Ти искаш не само ти самият да си съвършен, както някои други, които сами са достойни люде, но от други не могат да направят такива хора. Ти обаче и самият си добър, и можеш и други да направиш добри. И имаш такава вяра в себе си, че докато други прикриват това изкуство, ти явно го възвестяваш пред всички гърци, наричаш се софист, обявяваш се за учител по образование и добродетел и първи искаш да получаваш за това възнаграждение. Че как да не те повикам при изследването на тези проблеми, да не те питам и да не се съветвам с теб! Не е възможно. Сега аз искам да ми припомниш още веднъж отначало отговорите, които даде на моите първи въпроси във връзка с проблемите, които поставих, и да разгледаме известни неща заедно. Въпросът, мисля, беше следният: дали знанието, разумността, мъжеството, справедливостта и благочестието са пет думи за едно и също нещо, или на всяка от тези думи отговаря някаква собствена същност, известно нещо, което има свое собствено свойство и всяко едно от тях не е подобно на другото. Ти каза, че това не са думи за едно нещо, но че всяка дума се дава на нещо различно, че всички те са части на добродетелта, и то не по този начин, както частите на златото, които са прилични и една на друга, и на цялото, от което са части, но както частите на лицето, които не приличат нито на цялото, на което са части, нито пък една на друга, но всяка има собствено свойство. Кажи ми дали имаш още същото мнение както тогава. Ако мислиш някак си другояче, определи как — аз съвсем няма да те укоря, ако сега би ми казал нещо друго, понеже не бих се учудил, ако тогава си твърдял това от желание да ме изпиташ.
твърде близки една на друга, докато мъжеството е нещо съвършено различно. Ти ще разбереш, че аз имам право от следното: ти ще намериш мнозина, които са крайно несправедливи, неблагочестиви, необуздани и невежи, но изключително мъжествени.
мъжествените за смели38, или не?
да се опълчат.
представяш за учител, нали?
нещо хубаво?
— А при тези, които се сражават с пелти, дали пелтастите39, или не?
търсиш, тези, които знаят, са по-смели от тези, които не знаят, а и те самите стават по смели, след като научат, отколкото преди да научат.
тези случаи да са смели?
смелите?
смели, а луди? А в по-горния случай нали тези хора, които са най-знаещи, са и най-смели, а тези, които са най-смели, са и най-мъжествени? И въз основа на тази логика нали знанието би било мъжество? Протагор дефинира своята теза
твоя въпрос, дали мъжествените са смели, аз отговорих утвърдително, но дали смелите са мъжествени — ти не ме попита. Ако тогава ме беше попитал, щях да ти отговоря: не всички. Но че мъжествените са смели, това мое твърдение ти никъде не посочи, че не е вярно. След това ти изкарваш, че тези от тях, които знаят, стават по-смели от по-рано, а също така и по-смели от тези, които не знаят, и поради това приемаш, че мъжеството и знанието са идентични. По този начин ти би могъл да заключиш, че и силата е знание. Понеже, ако по пътя на тези разсъждения би ме попитал най-напред дали и силните са мощни40, аз бих ти отговорил утвърдително, а след това дали тези, които знаят да се борят, са по-мощни от тези, които не знаят, а и самите те са станали по-мощни, след като са научили това изкуство, отколкото преди това, аз бих ти отговорил също така утвърдително. Тъй като аз съм се съгласил с това с помощта на същите тези аргументи, и то въз основа на моето съгласие, ти би могъл да твърдиш, че знанието е сила. В този случай обаче аз съвсем не съм съгласен, че мощните са силни, докато, напротив, смятам, че силните са мощни, понеже мощ и сила не са идентични неща, но първото, именно мощта, е резултат на знание, лудост и страст, а силата е свързана с природата на човека и с доброто хранене на тялото му. Така и по-горе смелост и мъжество не са идентични, така щото следва, че мъжествените са смели, но не всички смели са мъжествени. Понеже смелостта у хората може да бъде резултат на умение, лудост или страст както мощта, а мъжеството е свързано с природата на човека и с доброто хранене на душата му. Сократ въвежда идеята за щастието
живял добре?
лошо.
лоши, а някои мъчителни неща за добри? Искам да кажа: доколкото нещата са приятни, дотолкова не са ли и добри, ако от тях не излезе нещо друго? И, обратно, мъчителните неща не са ли по същия начин лоши, доколкото са мъчителни?
именно, че всички приятни неща са добри, а всички мъчителни — лоши. Според мен по-разумно е да отговоря не само на настоящия въпрос, но с оглед и на целия мой живот, че между приятните неща има недобри и, обратно — че между мъчителните едни са лоши, други не и на трето място има неща, които са безразлични — нито лоши, нито добри.
удоволствието или доставят удоволствие?
те питам дали самото удоволствие е нещо добро.
изследването ни е логическо и ни се сторят идентични приятно и добро, ще дойдем до съгласие. Ако не — тогава ще спорим.
някой би искал да съди за здравето или за нещо друго, свързано с телесните упражнения, на един човек от външния му вид, след като е погледнал само лицето и краищата на пръстите му, и би казал: «Хайде, открий си гърдите и гърба и ми ги покажи, за да те разгледам по-добре», така и аз във връзка с нашето изследване искам нещо подобно. Понеже от думите ти виждам, че ти имаш това схващане за добро и приятно, искам да кажа и приблизително следното: хайде, Протагоре, открий ми следната страна на твоята мисъл — какво схващане имаш за знанието? Дали то се покрива с онова на повечето хора, или не? Общоприетото схващане за знанието е нещо подобно: то няма сила, нито пък може да се ръководи или управлява; понеже няма тези качества, хората го нямат пред вид и макар че то съществува често у тях, ръководи ги не то, но нещо друго — било страст, било удоволствие, било скръб, понякога любов, често страх, — те просто гледат на знанието като на някакъв роб — то отива, накъдето го повлече всяко от другите неща. Такова ли е приблизително и твоето схващане, или пък мислиш, че знанието е нещо хубаво, може да ръководи човека и ако някой разбере доброто и злото, той не е под властта на нищо и върши само това, което то му предписва, и че разумът е достатъчно силен да подпомогне човека?
никой друг, да не кажа, че мъдростта и знанието не са най-големите човешки сили. — Да, ти казваш една съвършена истина. Ти обаче знаеш, че повечето хора не ни вярват, но твърдят, че мнозина, макар и да знаят кое е най-доброто, не искат да го вършат, при все че им е възможно, но постъпват другояче. И колкото хора съм попитал коя е причината за това, те са ми отговаряли, че се покоряват и владеят от удоволствие или скръб, или от някое от другите неща, които току-що споменах.
правилно. — Хайде сега, опитай се заедно с мен да убедиш хората и да им обясниш какво е именно това, което им се случва, когато твърдят, че те се побеждават от удоволствията, и поради това не вършат най-доброто, макар и да го знаят. Може би, ако бихме им казали: «Нямате право, хора, не се лъжете», те биха ни попитали: «Протагоре и Сократе, ако това, което става с нас, не значи да се побеждаваме от удоволствието, какво в такъв случай е то и как го наричате? Кажете ни.»
хората от народа, които казват каквото би им скимнало?
отношението «а мъжеството към другите части на добродетелта. Следователно, ако искаш да спазваш нашето решение от преди малко, именно аз да ръководя изследването по начин, по който аз мисля, че ще стане най-ясно, следвай ме, ако не искаш — ще го изоставя, щом това ще ти достави удоволствие.
което ние наричахме човек да бъде победен от удоволствията?», аз бих им отговорил по следния начин: «Чуйте. Аз и Протагор ще се опитаме да ви го обясним. Какво друго разбирате, хора, че ви се случва в тези чести моменти, когато сте победени от удоволствието при яденето, при пиенето или при любовта, освен това, че макар да схващате, че това са лоши неща, все пак ги вършите?» Те биха потвърдили тези ми думи. Тогава ти и аз бихме им задали един нов въпрос: «В какво отношение казвате, че тези неща са лоши? Дали поради това, че в момента ви доставят удоволствие и че всяко едно от тях е нещо приятно, или понеже за в бъдеще ви причиняват болести, бедност и много други неща от този вид? Ако те не ви подготвят за в бъдеще нещо подобно, а ви причиняват само радост, те щяха ли да бъдат все пак лоши, понеже по известен начин карат този, който ги изпитва, да се радва?» Бихме ли предположили, Протагоре, че те ще ни дадат друг отговор освен този: те не са лоши поради изпитването на самото удоволствие в момента, но поради последствията, именно болестите и другите неща.
страдания?» Те биха се съгласили с това, мисля.
поради това, че свършват със страдания и ви лишават от други удоволствия?» Биха ли се съгласили? И двамата бяхме на това мнение.
добри неща са мъчителни, в същност нямате ли пред вид неща от вида на гимнастическите упражнения, военната служба, лекуването с помощта на горене, операция, лекарства и пълна диета — тези неща ли са същевременно добри и мъчителни?» Биха ли се съгласили? Протагор беше на моето мнение.
причиняват крайни мъки и страдания или поради това, че те са за в бъдеще извор на здраве, добро телесно състояние, спасение на градовете, властвуване над другите и богатство?» Те биха се съгласили, смятам, с втората мисъл. На същото мнение беше и Протагор.
и предотвратяват страданията? Или вие можете да ми посочите някакъв друг резултат, с оглед на който вие ги наричате добри освен удоволствия и страдания?» Те не биха твърдели противното, както мисля.
Протагор се съгласи с тези ми думи.
казвате, че зло е и самата радост, когато ви лишава от по-големи удоволствия, отколкото тя самата ви дава, или пък ви приготвя по-големи страдания от удоволствията, които се съдържат в нея. Ако вие наричате и самата радост зло с оглед на нещо друго и имате пред очи някакъв друг резултат, бихте могли да ни го кажете, обаче нямате.»
наричате добро тогава, когато отблъсква от вас по-големи страдания, отколкото е то самото, или пък ви приготвя удоволствия, по-големи от страданията? Ако имате пред вид някакъв друг резултат, когато наричате самото страдание добро, а не този, който ви посочвам, можете да ни го кажете, обаче нямате.»
толкова много на тази тема под толкова различна форма?» «Извинете — бих отговорил, — най-напред, понеже не е лесно да се обясни какво разбирате под думите «човек да бъде победен от удоволствието», и после, в това именно са всички доказателства. Обаче и сега още е възможно да промените мнението си, ако бихте могли да твърдите, че доброто не е удоволствие, но нещо друго, както и злото не е страдание, но нещо друго, или пък ако на вас ви стига да изживеете приятно живота си без страдание. Ако това ви е достатъчно и не можете да схващате доброто и злото другояче освен с оглед на резултатите, чуйте по-нататък. Щом това е така, аз ви казвам, че говорите смешни неща, когато твърдите, че макар човек често да знае, че злиннте са лоши неща, все пак ги върши, при все че му е възможно да не ги върши, понеже го водели и му взели ума удоволствията. И, обратно, вие твърдите, че макар човек да познава добрите неща, не иска да ги върши, понеже е победен от удоволствията на момента. Че това е смешно, ще ви стане ясно, ако не си служим с много думи, именно приятно и мъчително, добро и зло, но само с две думи, понеже това са две неща, най- напред добро и зло, а после приятно и мъчително.» При това положение нека кажем, че макар човек и да знае, че злото е нещо лошо, все пак го върши. Ако някой би ни попитал: «Защо?», ние ще му отговорим: «Понеже е победен». — «От какво?» — ще ни попита той. Ние вече не можем да му отговорим «от удоволствието», понеже думата «удоволствие» се замести от думата «добро». И така, ние ще му кажем, че той е победен. «От какво?» — ще ни попита. «От доброто» — ще му отговорим, бога ми Ако този, който ни задава въпросите, се случи да е някой саркастичен човек, ще се изсмее и ще ни каже: «Действително вие ми приказвате смешни работи! Някой върши зло, макар и да знае, че то е зло и че не трябва да го върши, понеже е победен от доброто! Действително в случая доброто надвива злото, макар и да стои по-долу от него, или понеже не стои по-долу?» Очевидно ние ще му отговорим: «То стои по-долу, понеже този, за когото казваме, че е победен от удоволствието, нямаше да сгреши.» — «Но в какво отношение — ще ни попита може би той — доброто ще стои по-долу от злото и злото по-долу от доброто? Нали само в случай, че едното е по-голямо, а другото по-малко; или едното е повече, а другото по-малко?» Ние не можем да му дадем друг отговор освен този: «Следователно, явно е, ще ни каже той, че това, което вие наричате човек да бъде победен, означава да се предпочете по-голямо зло пред по-малко добро.» Това, значи, е така. Нека сега пък употребим думите «приятно» и «мъчително» в същите случаи и да кажем, че човек върши това, което тогава нарекохме зло, а сега да го наричаме мъчително, макар и да знае, че е мъчително, понеже той е победен от приятното, явно, понеже то надвива, макар и да стои по-долу. И каква може да бъде относителната стойност между удоволствие и скръб, ако не изобилието или недостигът на едното или другото? Следователно в съотношение едното може да бъде по-голямо или по-малко, повече или по-малко. Ако някой би ми казал: «Сократе, настоящото удоволствие има предимства пред по-късното удоволствие или страдание», аз бих го запитал: «С оглед на какво, ако не с оглед на удоволствието и страданието? Понеже няма с оглед на какво друго. Като човек, който знае добре да тегли, постави на едната везна приятните неща, постави на другата мъчителните, постави и близкото и далечното и ми кажи кое от двете тежи повече. Ако ли пък теглиш приятни неща с приятни, то трябва да предпочиташ винаги по-големите и повечето. Ако мериш мъчителни неща с мъчителни, трябва да предпочиташ по-малките и по-малкото. Ако пък мериш приятни неща с мъчителни и приятното надмине мъчителното, както и ако далечното надмине близкото, така и ако близкото надмине далечното, трябва да постъпваш с оглед на приятното и далечното или близкото. Но ако мъчителното надмине приятното, трябва да се въздържаш. Другояче ли стоят нещата, хора?» — бих го попитал аз. Сигурен съм, че те не биха могли да ни дадат друг отговор. И Протагор беше на същото мнение.
големина струва ли ви се на вид по-голяма или по-малка в зависимост от това, дали се намира по-близо или по-далеч, или не?»
силни, а от по-далеч по-слаби?»
големите измерения, а да избягваме и да не вършим малките, кое щеше да се яви като спасение на живота ни — изкуството за измерване или пък силата на привидното? Нали привидността щеше да ни лъже и да ни кара да вземаме извънредно често нещата едно вместо друго и да се каем и при делата си, и при предпочитането на голямото и малкото, докато изкуството за измерване щеше да направи тези илюзии без всякаква стойност и понеже може да ни покаже истината, щеше да даде спокойствие на душата ни, която ще бъде винаги в истината, и по този начин щеше да даде спасение на живота ни?» Дали хората биха се съгласили, че изкуството за измерване би ни спасило при всички тези неща или някакво друго изкуство?
нечетното, ако трябваше да се избере с право по-голямото или по-малкото било при сравнението на едно число с него самото или пък с друго, било пък дали то е близо или далеч, кое щеше да ни спаси живота? Нали знанието? И то, нали, известно знание за измерване, понеже то е изкуство за изобилие и липса? Понеже тук се касае за четно и нечетно, кое друго изкуство би било, ако не аритметиката?» Хората биха ли се съгласили, или не? Според Протагор те биха се съгласили с нас.
правилния избор на удоволствие и страдание, при сравняването на по-многобройното с по-малобройното, на по-голямото с по-малкото, на по-далечното с по-близкото, най-напред не ви ли се струва, че това разглеждане на нещата с оглед на изобилие и липса на едно спрямо друго или пък на равенство помежду им е известно измерване?»
достатъчно за обяснението, което Протагор и аз трябва да дадем в отговор на вашите въпроси.»
силно от знанието и че то, където съществува, владее и над удоволствието, и над всичко друго, вие пък ни възразихте, че удоволствието често владее дори човек, който знае, и понеже не се съгласихме с вас, вие ни попитахте: «Протагоре и Сократе, ако това не е човек да бъде победен от удоволствието, що е то в такъв случай и какво твърдите, че е то? Кажете ни.» Ако тогава ви бяхме отговорили веднага, че това е незнание, щяхте да ни се изсмеете. Сега обаче, ако ни се смеете, ще се смеете сами на себе си. Понеже вие се съгласихте, че тия, които грешат при избора на удоволствия и страдания, т. е. между добро и зло, правят това поради липса на знание и че това става не само поради липса на знание, но както и по-рано се съгласихме, поради липса на известно измерване. А известно погрешно действие, извършено без знание, знаете сами, че е резултат на незнание. Така че това означава човек да бъде победен от удоволствието — най-голямо невежество. Протагор твърди, че е лекар на тази болест, а също така Продик и Хипий. А понеже мислите, че това е всичко друго, но не и незнание, нито вие самите отивате, нито пък пращате децата си при учителите на тези неща, именно при софисти, понеже те не могли да се преподават; и понеже ви е жал да им дадете пари, вашите обществени и частни дела са в лошо състояние.» Това щяхме да отговорим на хората. Сега пък заедно с Протагор и вас ви питам, Хипий и Продике — понеже вие участвувате в нашия разговор, — дали мислите, че имам право, или се лъжа? Всички бяха на мнение, че моите думи са извънредно верни.
мъчителното — зло. Аз искам да оставим настрана разликата, която ти, Продике, правиш между думите, било че наричаш приятното «мило» или «радващо», или каквато искаш друга дума, драги ми Продике, и отговаряй само на това, което те питам. Продик се засмя и се съгласи с мен, а също така и останалите.
безгрижния и приятен живот, не са ли хубави? А хубавото дело не е ли и добро, и полезно? Те се съгласиха, че е така.
мисли, че има нещо по-добро от това, което върши, и че то е възможно, няма да продължи да върши същото, понеже му е възможно да върши по-доброто — «да бъде победен от себе си», е само незнание, а да «победи себе си», не е нищо друго освен знание. Всички се съгласиха с това ми заключение.
лъже в нещата със стойност, нали? И с това всички се съгласиха.
злото или при това, което смята за зло — това не е, както изглежда, в природата на човека да има желание да отива вместо при добрите при онези неща, които смята за лоши. А когато човек бъде принуден да избира между две злини, никой няма да предпочете по-голямата, ако му е възможно да избере по-малката. С всичко това присъствуващите бяха съгласни.
наричам така? Към теб се обръщам, Продике. Което наричате боязън или страх, под него аз разбирам известно очакване на зло. Протагор и Хипий бяха на мнение, че това е боязън или страх, а Продик — че е боязън, а не страх.
Ако току-що казаното е вярно, ще иска ли някой да отиде срещу това, от което се бои, ако му е възможно да постъпи другояче? Или от това, което установихме, следва, че е невъзможно? Това, от което човек се бои, ние установихме да го смятаме за зло, а това, което човек смята за зло, никой не го търси, нито го приема доброволно. И с това всички се съгласиха.
правотата на своите първи отговори, но не съвсем от началото. Тогава той твърдеше, че частите на добродетелта са пет и че никоя от тях не е подобна на другата, но всяка има свое собствено свойство. Аз искам да говоря не за това, но за по-нататъшните му твърдения. Защото по-нататък той казва, че четирите части са твърде близки една на друга, а петата, именно мъжеството, е съвършено различна от другите и че това може да се разбере от следното доказателство: «Ти ще намериш, Сократе, ми каза той, мнозина, които са крайно неблагочестиви, несправедливи, необуздани и невежи, но изключително мъжествени. От това ще разбереш, че мъжеството се различава много от останалите части на добродетелта.» Тогава аз се учудих извънредно много на този му отговор, а сега, след като съм разгледал с вас тези проблеми, още повече. И така, аз го запитах дали смята мъжествените за смели. «Дори за дръзки» — ми отговори той. Спомняш ли си, Протагоре, че ми отговори така? Той отговори утвърдително.
дръзки? Същото ли, срещу което и страхливите?
опасни неща?
мъжествените са дръзки. Дали срещу опасните неща, които те смятат за опасни, или не? — От твоите думи става достатъчно ясно, че първата теза е невъзможна.
които смята за страшни, понеже «да бъде човек победен от себе си» беше доказано, че е незнание. Протагор се съгласи с това.
създават страх, и по този начин и страхливите, и мъжествените се опълчват срещу едни и същи неща.
страхливите и мъжествените, са съвършено противоположни. Едните с готовност искат да отиват на война, а другите — не.
бяхме съгласни, че всички хубави постъпки са добри.
хубаво и добро?
хубавото, по-доброто и по-приятното?
което бяхме съгласни.
срамна смелост, когато са смели?
Протагор беше съгласен с това.
смелост? Той беше съгласен с мен.
страхливост или мъжество?
Протагор се съгласи.
— Да.
Протагор кимна утвърдително.
неща? И тук Протагор кимна утвърдително.
И тук той кимна утвърдително, обаче едва-едва.
на незнанието, нали? Тук той вече не искаше да кимне, но замълча и аз казах: — Що, Протагоре, ти нито потвърждаваш, нито отричаш това, което те питам? — Ти сам завърши — отговори той.
отначало, че има хора, които са крайно невежи и все пак крайно мъжествени?
отговоря. Ще ти доставя това удоволствие и заявявам, че от това, което ние установихме, струва ми се невъзможно да се поддържа повече. — Аз ти задавам всички тези въпроси не за друго — казах аз, — но единствено от желание да разгледам как стои въпросът с добродетелта и какво е самото това нещо, добродетелта. Знам, че след като този въпрос стане ясен, ще се изясни същевременно и онзи, във връзка с който всеки един от нас говори толкова дълго — аз, който твърдях, че добродетелта не може да се преподава, а ти, че това е възможно. И крайният извод на нашия разговор ми се струва, че като някакъв човек ни обвинява и ни се подиграва и ако можеше да проговори, щеше да ни каже: «Странни хора сте вие, Сократе и Протагоре. Ти, Сократе, отначало твърдеше, че добродетелта не може да се преподава, а сега се стараеш да се опровергаеш, е заемаш да докажеш, че всичко е знание — и справедливостта, и разумността, и мъжеството — и че по този начин би станало най-ясно, че добродетелта може да се преподава. Ако добродетелта беше нещо друго, а не знание, както Протагор се зае отначало да твърди, ясно — тя нямаше да може да се преподава. А сега, ако тя се оказва, че е изцяло знание, както ти се стремиш да го докажеш, Сократе, чудно ще бъде, ако не би могло да се преподава. Протагор пък от своя страна, който дотогава твърдеше, че тя може да се преподава, ми се струва, че сега се старае да си противоречи, като вижда в нея всичко друго освен знание, и като така тя най-малко от всичко би могла да се преподава.» И така, Протагоре, като виждам всички тези наши схващания в такава страшна бъркотия, имам всичкото желание те да се изяснят и бих искал, след като сме разгледали всички тези въпроси, да разгледаме и въпроса за добродетелта, какво е тя в същност, а също така да изследваме отново и онзи въпрос, дали тя може да се преподава, или не, да не би Епиметей, за когото стана дума, да ни е въвеждал често в заблуждение в нашето изследване, както според теб той ни е пренебрегнал и при разпределянето на качествата. Затова и в мита Прометей ми се понрави повече от Епиметей. Вземайки от него пример и проявявайки предвидливост41 за целия си живот, аз се занимавам с всички тези неща и ако ти не би имал нищо против, както ти казах и отначало, на мен ще ми бъде крайно приятно да ги изследвам с теб. Протагор ми отговори: — Сократе, аз похвалявам твоята ревност и твоя начин да водиш разговора. Понеже аз не се смятам изобщо за лош човек, а завистлив най-малко от всички, за теб съм казвал и на мнозина, че от тези, които съм срещал, предимно твоите връстници, най-много се възхищавам от теб. И аз твърдя, че не бих се учудил, ако ти би влязъл в числото на най- прочутите със своето знание хора. А тези проблеми ние ще ги разгледаме и друг път, когато искаш — сега е вече време да се заема с едно друго нещо.
където ви бях казал, но останах само да доставя удоволствие на хубавия Калий. Това като казахме и чухме, ние се разделихме. „ Каталог: textove textove -> Еразъм Ротердамски Възхвала на Глупостта textove -> Платон „апология” textove -> Nikolai Maistorov textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Stoyan tsanev 1946 Born in Bourgas, Bulgaria textove -> Stoyan tsanev born in Bourgas, Bulgaria in 1946 textove -> Стоимен стоилов 1944 Роден във Варна, България textove -> Ralitsa Nikolova Born February 16, 1945 in Polski Senovets textove -> Изложение на книгата в Лайпциг, Германия Самостоятелни изложби textove -> Христо Кърджилов Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
|