Призив за действие срещу изменението на климата



Дата23.09.2017
Размер71.61 Kb.
#30816







 

Ден на Земята – 22 април

 

"Призив за действие срещу изменението на климата" е водещата тема тази година на Деня на Земята 22 април. Това е втората година от тригодишната кампания на Международната мрежа за Деня на Земята, която цели да образова и мотивира всички нива на световната общественост – от децата и учениците до правителствата, бизнеса и религиозните институции да се включат с конкретни действия и мерки в световното движение срещу изменението на климата.

Изменението на климата вече се отразява чувствително под формата на неблагоприятно въздействие върху човешкия живот – покачващо се морско равнище, топене на полярните шапки, зачестяват бурите и наводненията. Ако не предприемем действия изменението на климата ще наруши нормалното функциониране на природната система. Икономиките на множество страни ще бъдат практически унищожени, което води и до сериозни социални последствия в световен мащаб. Всеки от нас може да допринесе за намаляване на последиците от изменението на климата.

Когато си задаваме въпроса „какво ще бъде времето днес ние не говорим за климат в неговия същински смисъл. Климатът е съвкупността от множество характерни за даден регион особености, произтичащи от проявлението на основните функционални елементи на земята, атмосферата, природата и дори космоса, проявяващи се с постоянство и за дълъг период от време.

Климатът винаги ще се изменя поради развитието на естествените причини, които го пораждат – частични изменения в радиационното излъчване на слънцето или вулканичните изригвания, които влияят на атмосферата, замърсявайки я с прах и т.н.

Въпреки всичко, естествените причини за изменението на климата съставляват много малък процент. Голяма част от световните учени споделят мнението, че изменението на климата се дължи основно на повишаване концентрацията на парникови газове поради човешката индустриална и промишлена дейност. За сведение, именно поради тази причина, 90-те години на миналия век се считат за най-топлото десетилетие през последното хилядолетие.

През изминалия век средната температура на ниските атмосферни слоеве се е покачила с 0.6°C в световен мащаб и почти с 1°C в Европа, което е доста необичайно. Тази тенденция продължава и през новия век. Според данни предоставени от НАСА петте най – топли години са подредени в следния ред:

2005, 1998 , 2002 , 2003 , 2004

Междуправителствения Комитет по Изменение на климата–научен форум изграден в рамките на ООН през 1988 г. за да събере на консултации хиляди специалисти по климата от целия свят – предвижда в своите заключения, че световните температури ще отбележат покачване от 1.4 до 5.8°C, не по-късно от 2100 г., в резултат на човешката дейност. Това може да не изглежда толкова страшно, но по време на последния ледников период преди почти 12 000 години, средната годишна температура е била само с 5°C по-ниска спрямо съвременните температури, а по-голямата част от Европа е била покрита с дебели ледове!

Енергията от слънцето затопля земната повърхност, като същевременно температурите се повишават, докато увеличеното количество на топлинни вълни излъчвани от земната повърхност се отразяват обратно под формата на инфрачервена енергия. Част от тази енергия бива погълната от парниковите газове.

Парниковите газове в атмосферата функционират като невидима стена – пропускат видимата светлинна енергия и задържат излъчваната инфрачервена топлинна енергия, както похлупак на тенджера задържа топлината в самата тенджера. Това явление е известно като „парников ефект”. Без него температурите на земята щяха да са средно около -18°C, докато сега варират до +15°C.

Въпреки полезното действие на тази невидима стена, в резултат на човешката дейност концентрациите на някои определени парникови газове в атмосферата (въглероден диоксид, метан и азотен оксид) се повишават значително, което води до увеличаване на ”парниковия ефект” и прекалено силно затопляне на Земята. Този засилен ефект е крайно вреден не само за природата, но и за човека.

Рамковата Конвенция на Обединените Нации по изменение на климата и прилежащият й Протокол от Киото установяват световната институционална рамка за борба с изменението на климата, като определят усилията и принципите необходими за успешно постигане на тази цел.

Един от основните принципи на Рамковата Конвенция на Обединените Нации по изменение на климата е „общата, но диференцирана отговорност”, който изисква развитите страни да поемат лидерството в борбата с изменението на климата и неговите последици. Като прави разлика между развити и развиващи се държави, Рамковата Конвенция на Обединените Нации по изменение на климата отчита факта, че развитите индустриализирани държави са отговорни за основната част от натрупването на парникови газове в атмосферата и разполагат с достатъчно финансови и технологични ресурси за да ги намалят.

Вероятно почти 75% от глетчерите в швейцарските Алпи ще се разтопят до 2050 г., а много от любимите ни ски курорти дори сега прибягват до създаване на изкуствен сняг.

Рамковата Конвенция на Обединените Нации по изменение на климата задължава страните, които ся я ратифицирали, да изработят национални програми за намаляване количествата парникови газове, изпускани в атмосферата и да изготвят ежегодни доклади за тази си дейност.

Силно индустриализираните страни трябва да запазят и дори да намалят нивата на емисии на парникови газове, съответстващи на нивата от 1990 г.

Правителствата бяха наясно, че договореностите по Рамковата Конвенция на Обединените Нации по изменение на климата няма да бъдат достатъчни. На 11 декември 1997 г., световната общност направи крачка напред с приемането на протокол към Рамковата Конвенция на Обединените Нации по изменение на климата, подписан в японския град Киото – Протокола от Киото. Този Протокол установява правно обвързващи ограничения за изпускане на парникови газове в атмосферата, засягащи първоначалните 37 индустриални страни по Протокола, включително страните членки на ЕС. Въведени са механизми основани на пазарния принцип, целящи снижаване на икономическите последици от намаляването на количествата парникови газове в атмосферата, което се постига главно чрез ограничаване и модернизиране на промишлените и индустриални дейности – така наречените "гъвкави механизми по Протокола от Киото".

Протоколът от Киото, влезе в сила на 16 февруари 2005 г. До 18 април 2006 г. Протоколът бе ратифициран от 162 държави, включително Европейската Общност. Две от страните подписали Протокола не са го ратифицирали – САЩ отхвърлиха Протокола, докато Австралия взе решение да не го ратифицира. Това означава, че 36 развити страни и Европейската Общност се задължават да постигнат поставените цели.

Протоколът от Киото обхваща период на задължения 2008-2012 г., но за международната общественост е очевидно, че действията за смекчаване и адаптация към изменението на климата, следва да продължат и то с усилени темпове. Поради тази причина през 2005 г. в Монреал, Канада от СОР/МОР1 бе създадена Работна група по бъдещите задължения на страните от Анекс І от Протокола, с цел да се осигури поемането на задължения от развитите страни за намаление на емисиите от парникови газове след 2012 г., съгласно чл. 3.9 на Протокола от Киото. Това е необходимо да бъде осъществено до 2009 г., с цел да се осигури непрекъснатост в периодите на задължения. Основното заключение на Работната група показва, че бъдещите задължения трябва да се основават на крайната цел на Конвенцията, принципите на Протокола от Киото и изводите на Оценъчния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата, служещи като параметри за определяне на необходимото ниво на целта на бъдещите задължения.

Основни моменти за определянето на целта са: анализ на потенциала за намаляване на емисиите на парникови газове, диапазона на намаленията на емисиите и обсъждане на бъдещите задължения. За тази цел Работната група по бъдещите задължения на страните от Анекс І ще търси принос от други организации и в частност резултатите от Четвъртия оценъчен доклад на Междуправителствен комитет по изменение на климата. Ясен сигнал бе даден, че страните от Анекс І трябва да продължат да намаляват емисиите си от парникови газове след 2012 г. чрез национални и международни усилия.

Европейският съюз има водеща роля при преговорите за поемане на бъдещите задължения и основната му позиция подчертава необходимостта да се стабилизира повишението на глобалните температури до 2°С спрямо прединдустриалните нива, като това следва да е основата за поемане на задължения от всички страни.

Страната ни се присъединява към амбициозната, но необходима позиция на ЕС за ограничаване на глобалното затопляне до 2°С над доиндустриалното равнище. Тази цел изисква ефективни действия, насочени към намаление на емисиите на парникови газове. Българският Втори Национален план за действие по изменение на климата 2005-2008 г. представлява правителствен план, насочващ усилията на българското Правителство в областта на смекчаване изменението на климата. Планът е координиран с Европейската стратегия по изменение на климата и установява набори от политики и мерки, насочени към крайната цел на Рамковата Конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменението на климата и изпълнението на задълженията на страната по Протокола от Киото.За страната ни е от особено голямо значение участието в преговорите по задълженията след 2012 г., с цел отстояване интересите на България в координация с ЕС.

Денят на Земята се отбелязва от 1970 година най-напред в САЩ.

Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в над 170 държави, насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.



Каталог: UserFiles -> File
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Седмичен информационен бюлетин
File -> Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004
File -> Специална оферта за сезон 2015/2016 в Евридика Хилс Пампорово Нощувка със закуска
File -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси
File -> Отчет 31 март 2008 г. Междинен Баланс
File -> Наредба №111 от 12 октомври 2006 Г. За изпитване на продукти за растителна защита и одобряване на бази на физически и юридически лица
File -> Конкурс за избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница